№ 5943
гр. София, 14.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 160 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:СВЕТОСЛАВ Т. СПА.
при участието на секретаря СИМОНА Г. Н.
като разгледа докладваното от СВЕТОСЛАВ Т. СПА. Гражданско дело №
20221110149482 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба с вх. № 188526/12.09.2022 г.
/уточнена с молба вх. № 243190/10.11.2022 г./, с която от името на „Топлофикация
София“ ЕАД, ЕИК ***** против Г. Н. л. - Р., ЕГН: **********, А. Н. Р., ЕГН:
**********, Х. Й. К., ЕГН: ********** и М. С. К., ЕГН: ********** –
непълнолетна, действаща чрез настойника си Л. А. Е., ЕГН: **********, са
предявени искове с правно основание чл. 149 и сл., чл. 154 и чл. 155 от Закона за
енергетиката (ЗЕ), вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД – осъдителни искове за вземания за
плащане на стойност на доставена топлоенергия за битови нужди за имот в сграда
- етажна собственост, за обезщетение за забава на плащане на същото, за
възнаграждение за услугата дялово разпределение на топлинна енергия за
процесния период, както и за обезщетение за забава на плащането на същото.
С искова молба с вх. № 188526/12.09.2022 г. от името на „Топлофикация
София“ ЕАД, ЕИК: ***** против Х. Й. К., ЕГН: **********, М. С. К., ЕГН:
********** и Н. А. Р., а в условията на евентуалност – срещу наследниците на
последния, са предявени искове с правно основание чл. 149 и сл., чл. 154 и чл. 155
от Закона за енергетиката (ЗЕ), вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД – осъдителни искове за
вземания за плащане на стойност на доставена топлоенергия за битови нужди за
имот в сграда - етажна собственост, за обезщетение за забава на плащане на
същото, за възнаграждение за услугата дялово разпределение на топлинна енергия
за процесния период, както и за обезщетение за забава на плащането на същото.
1
С молба вх. № 243190/10.11.2022 г. ищецът е уточнил подадената искова
молба, като е посочил, че исковете са предявени срещ у Г. Н. л. - Р., ЕГН:
********** и А. Н. Р., ЕГН: **********, в качеството им на наследници на Н. А.
Р., както и срещу Х. Й. К., ЕГН: ********** и М. С. К., ЕГН: **********, в
качеството им на наследници на Катя А.а. Направено искане съдът да осъди
ответниците да заплатят на ищеца суми, както следва: 1/ сумата от 523,13 лева,
представляваща стойност на доставена и потребена топлинна енергия в
топлоснабден имот, представляващ апартамент, находящ се в гр. София, район
„Оборище“, ул. „Васил Друмев“ № 21, вх. 1, ет. 2, (първи надпартерен), аб. №
29298 за периода 01.10.2018 г. – 30.04.2020 г., ведно със законна лихва върху
горепосочената сума, считано от 12.09.2022 г. до окончателното й изплащане; 2/
сумата от 127,75 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на
законната лихва за периода 15.09.2020 г. – 24.08.2022 г. върху главницата за
доставена и потребена топлинна енергия; 3/ сумата от 22,32 лева, представляваща
главница за цена на услугата дялово разпределение за топлоснабден имот,
представляващ апартамент, находящ се в гр. София, район „Оборище“, ул. „Васил
Друмев“ № 21, вх. 1, ет. 2, (първи надпартерен), аб. № 29298, за периода
01.08.2019 г. – 30.04.20 20 г., ведно със законна лихва върху горепосочената сума,
считано от 12.09.2022 г. до окончателното изплащане; 4/ сумата от 5,53 лева,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода
30.09.2019 г. – 24.08.2022 г., върху главницата за цена на услугата дялово
разпределение. От ответниците Г. Н. л. - Р., ЕГН: **********, А. Н. Р., ЕГН:
********** се претендират по 6/24 части от горепосочените суми, от ответника Х.
Й. К., ЕГН: ********** - 2/24 части от горепосочените суми, а от ответницата М.
С. К., ЕГН: ********** – 10/24 части от горепосочените суми.
С определение № 30491/11.11.2022 г., постановено по гр.д. № 49482/2021 г.
по описа на СРС, II ГО, 160 състав, съдът е конституирал като ответници в
производството - Г. Н. л. - Р., ЕГН ********** с адрес: гр. София, ул. Петко
Каравелов № 20, вх. В, ет. 4, ап. 46, А. Н. Р., ЕГН **********, с адрес: гр. София,
ул. Петко Каравелов № 20, вх. В, ет. 4, ап. 46, Х. Й. К., ЕГН **********, с адрес:
гр. София, ул. Васил Друмев № 21, вх. 1, ет. 2, апартамент и М. С. К., ЕГН
**********, с адрес: гр. Плевен, ул. Люляк № 48.
В исковата си молба ищецът „Топлофикация София“ ЕАД твърди, че има
договорни отношения с ответниците /респективно е имал такива с техните
наследодатели/. Поддържа, че същите /респективно е имал такива с техните
наследодатели/ имат качеството клиенти на топлинна енергия за битови нужди за
2
следния недвижим имот: апартамент, находящ се в гр. София, район „Оборище“,
ул. „Васил Друмев“ № 21, вх. 1, ет. 2, (първи надпартерен), аб. № 29298. Навеждат
се съображения, че сградата-етажна собственост, в която се намира процесният
имот, е сключила договор за извършване на услугата дялово разпределение на
топлинна енергия с „Бруната“ ООД, като в тази връзка се посочва, че на основание
чл. 155, ал. 1, т. 2 от ЗЕ сумите за топлинна енергия за процесния имот са
начислявани по прогнозни месечни вноски, като след края на отоплителния
период са изготвяни изравнителни сметки на база реален отчет на уредите за
дялово разпределение в съответствие с разпоредбите на Наредба № 16-
334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването. Поддържа, че ответниците /респективно
техните наследодатели/ са използвали доставяна топлинна енергия през периода
01.10.2018 г. – 30.04.2020 г. и не са погасили задължението си на посочения в
приложимите за периода ОУ падеж. Поради тази причина се дължала и лихва за
забава, но не върху прогнозните стойности през отоплителния сезон, а върху
сумите, посочени в изравнителната сметка и отбелязани в общата фактура за
съответния отоплителен сезон. Не било изпълнено и задължението за заплащане
на услугата дялово разпределение, поради което същото следвало да се погаси,
ведно с лихва за забава.
Моли, да бъде постановено решение, с което ответниците да бъдат осъдени
да заплатят на ищеца суми, както следва: 1/ сумата от 523,13 лева, представляваща
стойност на доставена и потребена топлинна енергия в топлоснабден имот,
представляващ апартамент, находящ се в гр. София, район „Оборище“, ул. „Васил
Друмев“ № 21, вх. 1, ет. 2, (първи надпартерен), аб. № 29298 за периода
01.10.2018 г. – 30.04.2020 г., ведно със законна лихва върху горепосочената сума,
считано от 12.09.2022 г. до окончателното й изплащане; 2/ сумата от 127,75 лева,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода
15.09.2020 г. – 24.08.2022 г. върху главницата за доставена и потребена топлинна
енергия; 3/ сумата от 22,32 лева, представляваща главница за цена на услугата
дялово разпределение за топлоснабден имот, представляващ апартамент, находящ
се в гр. София, район „Оборище“, ул. „Васил Друмев“ № 21, вх. 1, ет. 2, (първи
надпартерен), аб. № 29298, за периода 01.08.2019 г. – 30.04.20 20 г., ведно със
законна лихва върху горепосочената сума, считано от 12.09.2022 г. до
окончателното изплащане; 4/ сумата от 5,53 лева, представляваща обезщетение за
забава в размер на законната лихва за периода 30.09.2019 г. – 24.08.2022 г., върху
главницата за цена на услугата дялово разпределение, като от ответниците Г. Н. л.
- Р., ЕГН: **********, А. Н. Р., ЕГН: ********** се претендират по 6/24 части от
3
горепосочените суми, от ответника Х. Й. К., ЕГН: ********** - 2/24 части от
горепосочените суми, а от ответницата М. С. К., ЕГН: ********** – 10/24 части от
горепосочените суми.
Претендират се разноски.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК са депозирани отговори на
исковата молба от ответника Х. Й. К. и от името на ответника М. С. К., в които се
посочва, че са заплатени претендираните от ищеца суми. Моли се за прекратяване
на настоящото производство по отношение на ответниците Х. Й. К. и М. С. К..
В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК, а и след неговото изтичане
до настоящия момент, не е депозиран отговор на исковата молба от ответниците Г.
Н. л. - Р., ЕГН: ********** и А. Н. Р., ЕГН: **********.
В проведеното по делото открито съдебно заседание на 27.02.2023 г.,
ответникът А. Н. Р., ЕГН: ********** е изразила становище по предявените
срещу нея обективно кумулативно съединени искове, като релевира възражение за
погА.ване по давност на вземанията, предмет на предявените срещу нея
обективно кумулативно съединени искове.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са обективно и субективно кумулативно съединени осъдителни
искове с правно основание чл. 149 и сл., чл. 154 и чл. 155 от Закона за
енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД за вземания за плащане на стойност
на доставена топлоенергия за битови нужди, за имот в сграда - етажна
собственост, за обезщетение за забава на плащане на същото, за възнаграждение
за услугата дялово разпределение на топлинна енергия за периода, както и за
обезщетение за забава на плащането на същото.
За уважаване на предявените искове с правно основание чл. 149 и сл., чл.
154 и чл. 155 от Закона за енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД и респ. за
ангажиране отговорността на ответниците, ищецът следва да докаже
съществуването на договорни отношения между него и ответниците /респективно
техния наследодател/, с предмет доставка на топлинна енергия, в това число и
качеството им потребител на топлинна енергия, обема на реално доставената в
процесния имот топлинна енергия за исковия период, че нейната стойност възлиза
именно на претендираната сума, че е носител на вземане за възнаграждение за
дялово разпределение, поради което и за ответника да е възникнало валидно и
4
изискуемо задължение за заплащане на процесните главници, като е изпаднал и в
забава за изпълнението му.
При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответницте е да
установят, че са погасили претендираното вземане, за което не сочат
доказателства.
В тежест на ответниците и при доказване на горните факти е да докажат
правопогА.ващи претендираното от ищеца вземане факти.
Във връзка с направеното от името на ответника А. Н. Р., ЕГН: **********
възражение за погА.ване по давност на претендираните от ищеца вземания в
настоящото производство, в тежест на ищеца е да установи наличието на
обстоятелства довели до спиране и/или прекъсване течението на давностните
срокове по отношение заявените с исковата молба претенции.
Правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е
регламентирано от законодателя в специалния Закон за енергетиката като
договорно правоотношение, произтичащо от писмен договор, сключен при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и
одобрени от КомиС.та за енергийно и водно регулиране (КЕВР) (чл. 150, ал. 1 ЗЕ).
Писмената форма на договора не е форма за действителност, а форма за
доказване. Тази договорна природа на правоотношението по продажба на
топлинна енергия за битови нужди остава непроменена при множеството
изменения на относимите норми от ЗЕ (чл. 149, чл. 150, чл. 153, ал. 1 и пар. 1 ДР),
които регламентират и страните по договора при публично известни общи
условия. Съгласно чл. 149 и чл. 150 ЗЕ страна (купувач) по договора за продажба
на топлинна енергия за битови нужди е клиентът на топлинна енергия за битови
нужди.
Присъединяването на топлофицирани жилищни сгради с изградени
инсталации към топлопреносната мрежа, както на заварените от ЗЕ, така и на
новоизградените сгради, се извършва въз основа на писмен договор (чл. 138, ал. 1
ЗЕ и чл. 29 - чл. 36 Наредба № 16-334 от 06.04.2007г. за топлоснабдяването) със
собствениците или титулярите на вещното право на ползване върху
топлоснабдените имоти в сградите, които поради това са посочените от
законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиенти на топлинна енергия за битови нужди,
дължащи цената на доставената топлинна енергия по сключения с
топлопреносното предприятие договор за продажба на топлинна енергия за
битови нужди при публично известни общи условия. Предоставяйки съгласието
5
си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото
вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за
битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично
оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на
клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с
топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови
нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия.
Гореизложеното се отнА. и за редакцията на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, действаща към
процесния период. Клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат
и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват
топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно носителя на
вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са
сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот
при публично известните общи условия директно с топлопреносното
предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството
„клиент“ на топлинна енергия за битови нужди и като страна по договора за
доставка на топлинна енергия дължи цената на топлопреносното предприятие.
Договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното предприятие
подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с откриването на
индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество, но не се
презумира с установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот – в този
смисъл са и разрешенията дадени с Тълкувателно решение № 2/2017 от 17 май
2018 г. по тълкувателно дело № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС.
Съгласно чл.142, ал.2 от ЗЕ - топлинната енергия за отопление на сграда -
етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната
инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия
за отопление на имотите.
Съгласно чл. 145, ал.1 от ЗЕ топлинната енергия за отопление на имотите в
сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез
индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на топломерите
в отделните имоти.
Съгласно чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, в редакцията,
действаща за исковия период, всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда-етажна собственост, присъединени към абонатна станция или
към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия, и са
длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 3 на
6
отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при
условията и по реда, определени в съответната наредба. Разпоредбата
императивно урежда кой е страна по облигационното отношение с
топлопреносното предприятие, като меродавно е единствено притежанието на
вещно право върху имота - собственост или вещно право на ползване.
По аргумент от чл. 153, ал. 6 от ЗЕ и чл. 72, ал. 4 от НТ и чл. 76 от Наредба
№ 16-334 от 06.04.2007 г. следва и че потребителите в сграда - етажна
собственост, които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите
си чрез монтираната на тях регулираща арматура остават потребители на
топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в
общите части на сградата, както и дължат заплащане на сумата за мощност (В
този смисъл решение Nо 210 от 24.02.2006 г. по адм. дело Nо 11361/2005 г. на 5
чл. състав на ВАС). Нещо повече – разпоредбата на чл. 153, ал.5 от ЗЕ, въвежда
забрана за прекратяване на подаването на топлинна енергия към отоплителните
тела в имотите си чрез физическото им отделяне от сградната инсталация,
направено от потребител.
Съдът приема, че по делото е установено, че ищецът е енергийно
предприятие, доставящо топлинна енергия. "Топлофикация София" ЕАД е
дружество регистрирано по Търговския закон и вписано в Търговския регистър
при Агенция по вписванията с предмет на дейност производство на топлинна
енергия, пренос на топлинна енергия, производство на топлинна и електрическа
енергия и други дейности обслужващи основните.
По отнощение на обективно кумулативно съединените искове, предявени
срещу ответника М. С. К., съдът намира следното:
В подадения отговор на исковата молба от името на ответницата М. С. К.,
действаща чрез своя настойник и законен представител – Л. А. Е., е направено
признание на предявените срещу нея обективно кумулативно съединени
осъдителни искове и е извършено доброволно изплащане на сумите, предмет на
същите искове. Следователно предявените срещу М. С. К., действаща чрез своя
настойник и законен представител – Л. А. Е., обективно кумулативно съединени
искове се явяват основателни, предвид извършеното от името на този ответник
признание на предявените срещу него искове. Същевременно от името на
ответницата М. С. К., действаща чрез своя настойник и законен представител – Л.
А. Е., са представени доказателства /платежно нареждане от 11.01.2023 г./ за
извършено на 11.01.2023 г. плащане на сумата от 282,80 лева /идентична с
претендираната от ответницата сума, съгласно уточнение на исковата молба,
7
извършено с молба вх. № 243190/10.11.2022 г., подадена от името на т/ по банкова
сметка на дружеството т. От ответницата М. С. К., действаща чрез своя настойник
и законен представител – Л. А. Е. се претендират суми, както следва: 1/ сумата от
217,97 лева, представляваща стойност на доставена и потребена топлинна енергия
в топлоснабден имот, представляващ апартамент, находящ се в гр. София, район
„Оборище“, ул. „Васил Друмев“ № 21, вх. 1, ет. 2, (първи надпартерен), аб. №
29298 за периода 01.10.2018 г. – 30.04.2020 г., ведно със законна лихва върху
горепосочената сума, считано от 12.09.2022 г. до окончателното й изплащане; 2/
сумата от 53,23 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната
лихва за периода 15.09.2020 г. – 24.08.2022 г. върху главницата за доставена и
потребена топлинна енергия; 3/ сумата от 9,30 лева, представляваща главница за
цена на услугата дялово разпределение за топлоснабден имот, представляващ
апартамент, находящ се в гр. София, район „Оборище“, ул. „Васил Друмев“ № 21,
вх. 1, ет. 2, (първи надпартерен), аб. № 29298, за периода 01.08.2019 г. – 30.04.20
20 г., ведно със законна лихва върху горепосочената сума, считано от 12.09.2022
г. до окончателното изплащане; 4/ сумата от 2,30 лева, представляваща
обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода 30.09.2019 г. –
24.08.2022 г., върху главницата за цена на услугата дялово разпределение, или
сума в общ размер от 282,80 лева. Съдът приема, че доколкото от ищеца не са
оспорени представените от името на ответницата М. С. К. платежни документи,
удостоверяващи заплащането на сумите, предмет на предявените срещу същата
обективно и субективно кумулативно съединени искове, то плащането е
извършено именно на 11.01.2023 г. /доколкото по делото не са изложени
твърдения и ангажирани доказателства, че сумата е получена от ищцовото
дружество на различна от тази дата/ и с него са погасени в цялост сумите, предмет
на предявените в настоящото производство срещу М. С. К. обективно
кумулативно съединени осъдителни искове. Следователно, макар предявените
срещу М. С. К. обективно кумулативно съединени осъдителни искове, да са
основателни и доказани по основание и размер /предвид извършеното от името на
този ответник признание на предявените срещу него осъдителни искове/, то
същите следва да бъдат отхвърлени, поради извършеното плащане на сумите в
хода на процеса. Същевременно ответницата М. С. К. следва да бъде осъдена да
заплати в полза на ищцовото дружество суми, както следва: 1/ сумата от 7,41 лева,
представляваща законна лихва за периода от 12.09.2022 г. /датата на депозиране
на исковата молба в съд до 10.01.2023 г. /доколкото на датата на извършване на
плащане на главницата а цена на доставена и потребена топлинна енергия –
8
11.01.2023 г., ответницата се е освободила от забавата си/ - изчислена по реда на
чл. 162 ГПК, посредством използване на лихвен калкулатор на НАП, върху
заплатената в хода на производството главницата за цена на доставена и
потребена топлинна енергия; 2/ сумата от 0,32 лева, представляваща законна
лихва за периода от 12.09.2022 г. /датата на депозиране на исковата молба в съд до
10.01.2023 г. /доколкото на датата на извършване на плащане на главницата а цена
на доставена и потребена топлинна енергия – 11.01.2023 г., ответницата се е
освободила от забавата си/ - изчислена по реда на чл. 162 ГПК, посредством
използване на лихвен калкулатор на НАП, върху заплатената в хода на
производството главницата за цена на извършена услуга дялово разпределение на
топлинна енергия. Присъждането на законна лихва върху главницата, чиято
дължимост е установена в производството, е законна последица от уважаването на
иска. Макар в настоящия случай предявените срещу ответницата М. С. К.
обективно кумулативно съединени осъдителни искове да следва да се отхвърлят /с
оглед извършеното плащане на сумите, предмет на предявените срещу този
ответник обективно кумулативно съединени искове/, то законна лихва се дължи в
полза на ищеца, доколкото исковете се отхвърлят поради извършено плащане на
сумите, предмет на исковете, извършено в хода на производството.
По отнощение на обективно кумулативно съединените искове, предявени
срещу ответника Х. Й. К., съдът намира следното:
В подадения отговор на исковата молба от името на ответника Х. Й. К., е
направено признание на предявените срещу него обективно кумулативно
съединени осъдителни искове и е извършено доброволно изплащане на сумите,
предмет на същите искове. Следователно предявените срещу Х. Й. К. обективно
кумулативно съединени искове се явяват основателни, предвид извършеното от
името на този ответник признание на предявените срещу него искове.
Същевременно от името на Х. Й. К., са представени доказателства /платежно
нареждане от 29.12.2022 г./ за извършено на 29.12.2022 г. плащане на сумата от
70,00 лева по посочената от ищеца в исковата молба банкова сметка. От Х. Й. К.
се претендират суми, както следва: 1/ сумата от 43,59 лева, представляваща
стойност на доставена и потребена топлинна енергия в топлоснабден имот,
представляващ апартамент, находящ се в гр. София, район „Оборище“, ул. „Васил
Друмев“ № 21, вх. 1, ет. 2, (първи надпартерен), аб. № 29298 за периода
01.10.2018 г. – 30.04.2020 г., ведно със законна лихва върху горепосочената сума,
считано от 12.09.2022 г. до окончателното й изплащане; 2/ сумата от 10,65 лева,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода
9
15.09.2020 г. – 24.08.2022 г. върху главницата за доставена и потребена топлинна
енергия; 3/ сумата от 1,86 лева, представляваща главница за цена на услугата
дялово разпределение за топлоснабден имот, представляващ апартамент, находящ
се в гр. София, район „Оборище“, ул. „Васил Друмев“ № 21, вх. 1, ет. 2, (първи
надпартерен), аб. № 29298, за периода 01.08.2019 г. – 30.04.20 20 г., ведно със
законна лихва върху горепосочената сума, считано от 12.09.2022 г. до
окончателното изплащане; 4/ сумата от 0,46 лева, представляваща обезщетение за
забава в размер на законната лихва за периода 30.09.2019 г. – 24.08.2022 г., върху
главницата за цена на услугата дялово разпределение. Съдът приема, че
доколкото от ищеца не са оспорени представените от името на Х. Й. К. платежни
документи, удостоверяващи заплащането на сумите, предмет на предявените
срещу същия обективно и субективно кумулативно съединени искове, то
плащането е извършено именно на 29.12.2022 г. /доказателства, че сумата е
получена от ищцовото дружество на различна от тази дата/ и с него са погасени в
цялост сумите, предмет на предявените в настоящото производство срещу Х. Й.
К. обективно кумулативно съединени осъдителни искове, включително и сумите
за законна лихва върху погасените в хода на производството главници, считано от
12.09.2022 г. /датата на депозиране на исковата молба в съда/ до 28.12.2012 г.
/датата предхождаща датата на плащането, доколкото на деня, в който главницата
е платена от ответника, същият се е освободил от забавата си/. Следователно,
макар предявените срещу Х. Й. К. обективно кумулативно съединени осъдителни
искове да са основателни и доказани по основание и размер /предвид
извършеното от името на този ответник признание на предявените срещу него
осъдителни искове/, то същите следва да бъдат отхвърлени, поради извършеното
плащане на сумите в хода на процеса.
По отнощение на обективно кумулативно съединените искове, предявени
срещу ответниците Г. Н. л. - Р., ЕГН: ********** и А. Н. Р., ЕГН: **********,
съдът намира следното:
От събраните по делото доказателства, в това число нотариален акт за
продажба на недвижим имот № 128, том XII, дело № 1993/1962 г. от 02.08.1962 г.
на I нотариус при Софийски народен съд; нотариален акт за дарение на недвижим
имот № 106, том XIV, дело № 2458/1970 г. на I нотариус при Софийски народен
съд и удостоверение за наследници изх. № РСЦ23-ВК08-392/27.02.2023 г.,
издадено от Столична община, район Средец, за лицето Асен Костов Р., се
установява в производството, при условията на пълно и главно доказване, че
приживе Н. А. Р., ЕГН ********** е бил собственик на 30/60 идеални части (1/2
10
идеална част) от процесния недвижим имот, представляващ апартамент, находящ
се в гр. София, район „Оборище“, ул. „Васил Друмев“ № 21, вх. 1, ет. 2, (първи
надпартерен), аб. № 29298, собствеността върху които е придобита по силата на
договор за дарение, обективиран в нотариален акт за дарение на недвижим имот
№ 106, том XIV, дело № 2458/1970 г. на I нотариус при Софийски народен съд и
по реда на наследственото правоприемство от родителите си Асен Костов Р., ЕГН
********** /починал на 23.02.1996 г./ и Нина Василева Р., ЕГН **********
/починала на 24.08.1997 г./. Същевременно от събраните в производството
доказателства, в това число удостоверение за наследници изх. № РСЦ23-ВК08-
392/27.02.2023 г., издадено от Столична община, район Средец, за лицето Асен
Костов Р., се установява по делото, при условията на пълно и главно доказване, че
Н. А. Р., ЕГН ********** е починал на 20.04.2019 г. /тоест след началната дата на
процесния период/, като е оставил за свои наследници по закон съпругата си Г. Н.
л. - Р., ЕГН: ********** и дъщеря си А. Н. Р., ЕГН: **********, върху които, по
реда на наследственото правоприемство, е преминала собствеността върху
притежаваните приживе от Н. А. Р., ЕГН ********** 30/60 идеални части от
процесния недвижим имот, представляващ апартамент, находящ се в гр. София,
район „Оборище“, ул. „Васил Друмев“ № 21, вх. 1, ет. 2, (първи надпартерен), аб.
№ 29298. Доколкото притежаваните от Н. А. Р., ЕГН ********** идеални части от
правото на собственост върху процесния недвижим имот, представляващ
апартамент, находящ се в гр. София, район „Оборище“, ул. „Васил Друмев“ № 21,
вх. 1, ет. 2, (първи надпартерен), аб. № 29298, са били лична собственост на
лицето /предвид обстоятелството, че от събраните по делото доказателства не се
установява друго/, то след смъртта му всеки от наследниците е придобил
половината от притежаваното от наследодателя в съсобствеността на процесния
имот, т.е. всяка от ответниците Г. Н. л. - Р., ЕГН: ********** и А. Н. Р., ЕГН:
********** е придобила, по реда на наследственото правоприемство от
наследодателя Н. А. Р., ЕГН **********, по 15/60 идеални части от собствеността
на процесния имот.
Следователно се налага извод, че всяка от ответниците Г. Н. л. - Р., ЕГН:
********** и А. Н. Р., ЕГН: **********, следва да отговаря за по 15/60 части от
стойността на доставената и потребена в процесния имот топлинна енергия, като
за периода 01.10.2018 г. – 20.04.2019 г., ответниците Г. Н. л. - Р., ЕГН: **********
и А. Н. Р., ЕГН: ********** следва да отговарят в качеството си на
правоприемници по закон на Н. А. Р. /доколкото по реда на наследственото
правоприемство върху наследниците на горепосоченото лице са преминали, както
11
активите, така и пасивите, останали в наследството на Н. А. Р./, а за периода
21.04.2019 г. – 30.04.2020 г., в качеството си на собственици на по 15/60 идеални
части от процесния недвижим имот, представляващ апартамент, находящ се в гр.
София, район „Оборище“, ул. „Васил Друмев“ № 21, вх. 1, ет. 2, (първи
надпартерен), аб. № 29298.
Установено е по делото и обстоятелството, че процесният имот е бил
топлофициран и че сградата – етажна собственост (в която се намира този имот) е
била присъединена към абонатна станция.
Относно въпроса за осъществяването на реално доставяне на топлинна
енергия и нейното количество и качество, настоящият съдебен състав намира
следното:
От заключението на вещото лице по съдебно-техническата експертиза се
установява, че сградата, в която се намира процесния имот е с непрекъснато
топлоснабдяване през периода м.10.2018 г. – м. 04.2020 г., като ежемесечно са
извършвани отчети на данните от общия топломер за потребената топлинна
енергия. Установява се, че дяловото разпределение на енергията през процесния
период е извършвано от Бруната ООД. Установява се също, че са взети предвид и
технологичните разходи в абонатната станция за процесния период, които са за
сметка на топлопреносното предприятие, като същите са изчислени по Наредба №
16-334/06.04.2007г. за топлоснабдяването и са били отчислявани ежемесечно от
отчетената от общия топломер топлинна енергия, преди нейното разпределение
между абонатите. Установява се още, че за процесния недвижим имот,
представляващ апартамент, находящ се в гр. София, район „Оборище“, ул. „Васил
Друмев“ № 21, вх. 1, ет. 2, (първи надпартерен), аб. № 29298, през процесния
период, е доставена и начислявана топлинна енергия за отопление на имот и
топлинна енергия отдадена от сградна инсталация. От заключението на вещото
лице по приетата в производството съдебно-техническа експертиза се установява
още, че за процесния период за топлоснабдения имот е начислена топлинна
енергия за отопление на имот и отдадена от сградна инсталация на стойност от
общо 837,25 лева. Установява се също, че през процесния период фирма за дялово
разпределение „Бруната“ ООД редовно и на конкретна дата е изготвяла
изравнителни сметки за реално потребеното количество топлинна енергия от
имота на ответника – общо и по компоненти, а именно топлинна енергия за
отопление на имот, топлинна енергия отдадена от сградна инсталация и топлинна
енергия за битово горещо водоснабдяване, като общо за периода м. 10.2018 г. – м.
04.2020 г. има сума за връщане в размер на 24,97 лева, която следва да бъде
12
извадена от общия размер на доставената и потребена в имота топлинна енергия
през процесния период.
От заключението на вещото лице по приетата в производството съдебно-
техническа експертиза се установява още, че абонатната станция в сградата
етажна собственост, в която се намира процесния топлоснабден имот е била в
експлоатация към процесния период, като няма данни за увреждане и/или
нефункциониране на абонатната станция спрямо проектните размери, както и че
редовно е приспадана топлинна енергия за технологични разходи от отчетената
ежемесечна енергия за сметка на ищеца, съгласно нормативните изисквания.
Установява се също, че в абонатната станция през процесния период е
функционирал 1 бр. общ топломер, както и че общият топломер в абонатната
станция е от одобрен тип и е преминавал задължителни метрологични проверки.
С оглед всичко гореизложено, съдът приема, че от събраните по делото
доказателства вкл. и от заключението на вещото лице по допуснатата, изготвена и
приета в производството съдебно-техническа експертиза е установено в
производството, че през процесния период, за топлоснабдения имот потребената
топлинна енергия е на стойност от общо 812,28 лева /като са взети предвид и
сумите по изравнителни сметки, касаещи процесния период, които са за връщане
и са приспаднати от общия размер на дължимата сума/.
Както се посочи по-горе, всяка от ответниците Г. Н. л. - Р., ЕГН: **********
и А. Н. Р., ЕГН: ********** следва да отговаря за по 15/60 части от стойността на
доставената и потребена през процесния имот топлинна енергия, в посочения в
исковата молба недвижим имот, или всяка от тях следва да отговаря за сума в
размер на 203,07 лева. Доколкото от всяка от ответниците Г. Н. л. - Р., ЕГН:
********** и А. Н. Р., ЕГН: ********** се претендира сума за главница за цена
на доставена и потребена топлинна енергия в по-малък размер, а именно 130,78
лева, и при спазване на принципа на диспозитивното начало, настоящият съдебен
състав намира, че исковете за главници, представляващи стойност на доставена и
потребена топлинна енергия в топлоснабден имот, представляващ апартамент,
находящ се в гр. София, район „Оборище“, ул. „Васил Друмев“ № 21, вх. 1, ет. 2,
(първи надпартерен), аб. № 29298 за периода 01.10.2018 г. – 30.04.2020 г.,
предявени срещу ответниците Г. Н. л. - Р., ЕГН: ********** и А. Н. Р., ЕГН:
**********, се явяват основателни и доказани за пълните предявени размер от по
130,78 лева.
В проведеното по делото открито съдебно заседание на 27.02.2023 г., от
името на ответника А. Н. Р., ЕГН: **********, е направено възражение за
13
погА.ване по давност на вземанията, предмет на претенциите на ищеца срещу нея.
По отношение направеното възражение за погА.ване по давност на сумите,
начислени от ищеца през исковия период, настоящият състав намира следното:
Съгласно разясненията дадени в Тълкувателно решение 3/18.05.2012г. по
тълк.д.№ 3/2011г. на ОСГТК на ВКС вземанията за потребена топлинна енергия
са такива за периодични плащания, поради което се погА.ват с изтичането на
тригодишна давност по чл.111, б. „в” от ЗЗД; различният размер на всяка месечна
вноска не променя периодичния характер на вземането за нея, защото то
произтича от повтарящи се еднородни задължения, с посочен в Общите условия
падеж. Предвид това в разглеждания случай следва да намери приложение
тригодишният давностен срок, установен в чл.111, б. „в” от ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл.114, ал.1 от ЗЗД давността започва да тече от
момента на изискуемостта на вземането, като при срочните задължения (каквито
са процесните за главници), давността тече от деня на падежа (тъй като срокът е
уговорен в полза на длъжника и кредиторът не може да иска предсрочно
изпълнение). В частност задълженията на ответницата за заплащане на стойността
на доставената енергия са възникнали като срочни.
По силата на изричната разпоредба на чл. 133 във връзка с чл. 131, ал. 2, т. 5
ГПК, с изтичането на срока за отговор се преклудира възможността ответникът да
противопоставя възражения, основани на съществуващи и известни нему към този
момент факти. По силата на концентрационното начало в процеса, страната не
може да поправи пред въззивната инстанция пропуските, които поради
собствената си небрежност е допуснала в първоинстанционното производство. Да
се допусне противното, би означавало да се обезсмисли заложената в
процесуалния закон идея за дисциплиниране и ускоряване на исковото
производство чрез концентриране в началната фаза на процеса на действията по
определяне на исканията и възраженията на страните и по установяване на
релевантните за спора факти. Общото правило за преклудиране на възраженията
на ответника с изтичане на срока за отговор се отнА. и за възраженията за
придобивна и погасителна давност. Същите се преклудират в посочения срок,
доколкото по естеството си не могат да се основават на нововъзникнал факт, тъй
като с предявяване на иска давността се прекъсва /чл. 116, б. „в“ ЗЗД и чл. 84 ЗС/.
В този смисъл са задължителните разрешения, дадени в т. 4 от Тълкувателно
решение № 1/2013 от 09.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че възражението за погА.ване по
14
давност на претенциите на ищеца по отношение на ответницата А. Н. Р., ЕГН:
********** не е релевирано своевременно и се явава преклудирано, поради което
и настоящият съдебен състав не може да се произнесе по същото, доколкото не е
редовно сезиран с такова възражение.
Предвид изложените по-горе съображения се налага извод, че предявените
искове за главница за доставена и потребена в процесния имот топлинна енергия,
срещу ответниците Г. Н. л. - Р., ЕГН: ********** и А. Н. Р., ЕГН: **********, се
явяват основателни и доказани за пълните предявени размер от по 130,78 лева и за
периода 01.10.2018 г. – 30.04.2020 г. и следва да бъдат уважени.
Върху главниците следва да се присъди и законна лихва, считано от
12.09.2022 г. до окончателното изплащане на вземането.
По отношение на претенциите с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
сумите от по 31,94 лева, представляващи обезщетение за забава в размер на
законната лихва за периода 15.09.2020 г. – 24.08.2022 г., върху главницата за
доставена и потребена топлинна енергия, съдът намира следното:
За да бъде уважен предявеният иск с правна квалификация чл. 86 ЗЗД
следва да бъде установено при условията на пълно и главно доказване наличието
на главен дълг, както и забава на ответника.
От приобщените по делото доказателства се установява, че страните в
настоящото производство са обвързани от валидно облигационно правоотношение
по продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи
условия. Установява се също, че през процесния период страните са били
обвързани от влезли в сила Общи условия за продажба на топлинна енергия за
битови нужди от „Топлофикация София“ ЕАД на клиенти в гр. София, приети с
Решение по Протокол № 7 от 23.10.2014 г. на Съвета на директорите на
“Топлофикация София” ЕАД и одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на
КЕВР.
Съгласно чл. 33 от ОУ от 2016 г., плащанията за съответния месец се дължат
в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който е задължението, от което се
налага извод, че ответникът изпада в забава ако не погаси задължението си в
уговорения в чл. 33 от ОУ от 2016 г. срок. Това е така, тъй като съгласно чл. 33 от
ОУ от 2016 г., плащанията за съответния месец се дължат в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за който е задължението, като тези общи условия са
приложими за вземанията за главница за топлинна енергия, считано от 01.07.2016
г.
15
Следователно всеки от ответниците Г. Н. л. - Р., ЕГН: ********** и А. Н. Р.,
ЕГН: ********** е изпаднал в забава за изпълнението на задължението за
заплащане на сумата от 130,78 лева и дължи лихва за тази забава за периода от
16.12.2018 г. до 24.08.2022 г. Същевременно от ищеца се претендира лихва за
забава в изпълнението на задължението на ответниците да заплатят стойността на
доставена и потребена в процесния имот топлинна енергия, за период по-кратък
от този, за който може да претендира обезщетение за забава, а именно за периода
15.09.2020 г. – 24.08.2022 г., като за този период дължимата лихва за забава за
неизпълнението на задължението за заплащане на сумата от 130,78 лева /до който
размер се установи, че всяка от ответниците Г. Н. л. - Р., ЕГН: ********** и А. Н.
Р., ЕГН: ********** следва да отговаря за главница за доставена и потребена
топлинна енергия/, е в размер на 25,76 лева /изчислена по реда на чл. 162 ГПК,
посредством лихвен калкулатор на НАП/.
От ответниците Г. Н. л. - Р., ЕГН: ********** и А. Н. Р., ЕГН: **********
не са представени доказателства или наведени твърдения за извършени плащания
на сумите за лихва за забава върху главницата за доставена и потребена топлинна
енергия.
Следователно исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за лихва за
забава върху главницата за цена на доставена и потребена топлинна енергия
срещу ответниците Г. Н. л. - Р., ЕГН: ********** и А. Н. Р., ЕГН: **********, се
явяват основателни и доказани до размера от по 25,76 лева и за периода
15.09.2020 г. – 24.08.2022 г. и следва да бъдат уважени за тези размери и период,
респективно за разликата над уважените размери до пълния предявен размер от по
31,94 лева – исковете следва да бъдат отхвърлени.
В проведеното по делото открито съдебно заседание на 27.02.2023 г., от
името на ответника А. Н. Р., ЕГН: **********, е направено възражение за
погА.ване по давност на вземанията, предмет на претенциите на ищеца срещу нея,
което съдът намира за преклудирано, поради което и не може да се произнА. по
основателността на същото. Като допълнение следва да се посочи, че дори да
беше своевременно заявено, то това възражение се явява неоснователно по
отношение на сумите за лихва за забава за върху главницата за доставена и
потребена топлинна енергия за периода 15.09.2020 г. – 24.08.2022 г., предвид
началната дата, от която се претендира лихва за забава върху главницата за
доставена и потребена в процесния имот топлинна енергия /15.09.2020 г./ и датата
на депозиране на исковата молба в съда, а именно 12.09.2022 г.
16
По отношение на претенциите за главница за цена на услугата дялово
разпределение на топлинна енергия за сумата от по 5,58 лева за периода
01.08.2019 г. – 30.04.2020 г., съдът намира следното:
Съобразно разпоредбите на чл. 22, ал. 2 и чл. 36 от ОУ, чл. 61, ал. 1 Наредба
№ 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването и на чл. 10 от Общите условия на
договорите между „Топлофикация София” ЕАД и търговец за извършване на
услугата дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в
сграда – етажна собственост се заплащат от потребителите на топлинна енергия на
ищцовото дружество, което от своя страна заплаща цената за извършените услуги
на дружествата за дялово разпределение. По делото се установи, че фирмата за
дялово разпределение точно и в уговорените срокове е извършвало услуга дялово
разпределение на топлинна енергия в сградата – етажна собственост, в която се
намира процесния имот, поради което и претенцията за главница за цена на
услугата дялово разпределение за периода 01.08.2019 г. – 30.04.2020 г. се явява
основателна, като от страна на ответниците не са наведени възражения относно
размера на претендираната сума за извършената услуга дялово разпределение,
поради което, съдът намира, че за извършената услуга през процесния период се
дължи възнаграждение в размер на 22,32 лева /изчислено по реда на чл. 162 ГПК/.
Всяка от ответниците Г. Н. л. - Р., ЕГН: ********** и А. Н. Р., ЕГН:
**********, следва да отговаря за по 15/60 части от дължимата сума за цена на
извършената услуга дялово разпределение на топлинна енергия или за сума от по
5,58 лева.
Следователно претенциите за главница за цена на услугата дялово
разпределение за периода 01.08.2019 г. – 30.04.2020 г. се явяват основателни и
доказани за пълния предявен размер и следва да бъдат уважени.
От ответниците Г. Н. л. - Р., ЕГН: ********** и А. Н. Р., ЕГН: **********
не са представени доказателства или наведени твърдения за извършени плащания
на сумите за лихва за забава върху главницата за доставена и потребена топлинна
енергия.
Следователно исковете за главница за цена на услугата дялово
разпределение за периода 01.08.2019 г. – 30.04.2020 г. срещу ответниците Г. Н. л. -
Р., ЕГН: ********** и А. Н. Р., ЕГН: **********, се явяват основателни и
доказани до размера от по 5,58 лева и за периода 01.08.2019 г. – 30.04.2020 г. и
следва да бъдат уважени за тези размери и период.
Върху главниците следва да се присъди и законна лихва, считано от
17
12.09.2022 г. до окончателното изплащане на вземането.
В проведеното по делото открито съдебно заседание на 27.02.2023 г., от
името на ответника А. Н. Р., ЕГН: **********, е направено възражение за
погА.ване по давност на вземанията, предмет на претенциите на ищеца срещу нея,
което съдът намира за преклудирано, поради което и не може да се произнА. по
основателността на същото. Като допълнение следва да се посочи, че
възражението за погА.ване по давност на главницата за цена на услугата дялово
разпределение е неоснователно и по същество, доколкото това вземане не е с
периодичен характер, респективно по отношение на него е приложим общият 5-
годишен давностен срок, който не е изтекъл към датата на депозиране на исковата
молба в съда. Дори да е приложим краткият 3-годишен давностен срок, то
възражението отново се явява неоснователно при съобразяване на разпоредбата на
на чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното
положение, обявено с решение на Народното събрание от 13.03.2020 г., и за
преодоляване на последиците, и обстоятелството, че за периода 13.03.2020 г. –
13.05.2020 г., течението на давностния срок е било спряно.
По отношение на претенциите с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
сумите от по 1,38 лева, представляващи обезщетение за забава в размер на
законната лихва за периода 30.09.2019 г. – 24.08.2022 г., върху главницата за цена
на услугата дялово разпределение на топлинна енергия, съдът намира следното:
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва
предвиден срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради
което длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не
са представени доказателства за отправена покана от кредитора за плащане на
това задължение от дата, предхождаща подаването на исковата молба, поради
което акцесорната претенция се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
По отношение разпределението на отговорността за разноските в
производството пред СРС:
При този изход на спора право на разноски в производство има ищецът.
От ищеца своевременно е направено искане за присъждане на разноски в
настоящото исково производство, като същевременно са представени и
доказателства за извършване на разноски в производството, както следва: 1/ за
заплатена държавна такса в настоящото производство в размер на 400,00 лева; 2/
за заплатен депозит за вещо лице по допуснатата в производството съдебно-
техническа експертиза в размер на 300,00 лева; 3/ за юрисконсултско
18
възнаграждение, което съдът определя в размер на 100,00 лева.
Същевременно в тежест на ответниците М. С. К. и Х. Й. К. не следва да
бъдат възлагани разноски, доколкото същите в срока за отговор на исковата молба
/а ответникът М. С. К. и преди връчване на препис от исковата молба и
приложенията към нея/, са заплатили в цялост сумите, предмет на предявените
срещу тях обективно кумулативно съединени осъдителни искове.
Предвид всичко гореизложено, настоящият съдебен състав намира, че
ответниците Г. Н. л. - Р., ЕГН: ********** и А. Н. Р., ЕГН: **********, следва да
бъдат осъдени да заплатят в полза на т, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от
382,18 лева, представляваща разноски в производството по гр.д. № 49482/2022 г.
по описа на СРС, II ГО, 160 състав, съразмерно на уважената част от предявените
искове срещу ответниците Г. Н. л. - Р., ЕГН: ********** и А. Н. Р., ЕГН:
**********.
От името на ответниците в производството не са направени искания за
присъждане на разноски в производството по гр.д. № 49482/2022 г. по описа на
СРС, II ГО, 160 състав, поради което и при спазване на принципа на
диспозитивното начало в гражданския процес, залегнал в разпоредбата на чл. 6,
ал. 2 ГПК, съдът не може да се произнесе по евентуална дължимост на разноски в
полза на ответниците, с оглед липса на надлежно сезиране от последните с
изрично искане за присъждане на разноски в настоящото производство.
Така мотивиран, Софийски районен съд, II ГО, 160 състав
РЕШИ:
ОСЪЖДА Г. Н. л. - Р., ЕГН: **********, с адрес: ----------------- да заплати в
полза на т, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: ***************, на
основание чл. 149 и сл., чл. 154 и чл. 155 от Закона за енергетиката (ЗЕ) вр. с чл.
79 ЗЗД, сумата от 130,78 лева, представляваща стойност на доставена и потребена
топлинна енергия в топлоснабден имот, представляващ апартамент, находящ се в
гр. София, район „Оборище“, ул. „Васил Друмев“ № 21, вх. 1, ет. 2, (първи
надпартерен), аб. № 29298 за периода 01.10.2018 г. – 30.04.2020 г., ведно със
законна лихва върху горепосочената сума, считано от 12.09.2022 г. до
окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА Г. Н. л. - Р., ЕГН: **********, с адрес: ----------------- да заплати в
полза на т, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: ***************, на
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, сумата от 25,76 лева, представляваща лихва за забава
19
за периода от 15.09.2020 г. – 24.08.2022 г., върху главницата за доставена
топлинна енергия, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над уважения размер от
25,76 лева до пълния предявен размер от 31,94 лева.
ОСЪЖДА Г. Н. л. - Р., ЕГН: **********, с адрес: ----------------- да заплати в
полза на т, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: ***************, на
основание чл. 149 и сл., чл. 154 и чл. 155 от Закона за енергетиката (ЗЕ) вр. с чл.
79 ЗЗД, сумата от 5,58 лева, представляваща главница за цена на услугата дялово
разпределение за топлоснабден имот, представляващ апартамент, находящ се в гр.
София, район „Оборище“, ул. „Васил Друмев“ № 21, вх. 1, ет. 2, (първи
надпартерен), аб. № 29298, за периода 01.08.2019 г. – 30.04.2020 г., ведно със
законна лихва върху горепосочената сума, считано от 12.09.2022 г. до
окончателното изплащане.
ОТХВЪРЛЯ предявения от името на т, ЕИК *****, със седалище и адрес на
управление: *************** против Г. Н. л. - Р., ЕГН: **********, с адрес: -------
----------, иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждането на Г. Н. л. - Р.,
ЕГН: ********** да заплати на т сумата от 1,38 лева, представляваща лихва за
забава за периода 30.09.2019 г. – 24.08.2022 г., върху главницата за цена на
услугата дялово разпределение.
ОСЪЖДА А. Н. Р., ЕГН: **********, с адрес: ----------------- да заплати в
полза на т, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: ***************, на
основание чл. 149 и сл., чл. 154 и чл. 155 от Закона за енергетиката (ЗЕ) вр. с чл.
79 ЗЗД, сумата от 130,78 лева, представляваща стойност на доставена и потребена
топлинна енергия в топлоснабден имот, представляващ апартамент, находящ се в
гр. София, район „Оборище“, ул. „Васил Друмев“ № 21, вх. 1, ет. 2, (първи
надпартерен), аб. № 29298 за периода 01.10.2018 г. – 30.04.2020 г., ведно със
законна лихва върху горепосочената сума, считано от 12.09.2022 г. до
окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА А. Н. Р., ЕГН: ********** да заплати в полза на т, ЕИК *****,
със седалище и адрес на управление: ***************, на основание чл. 86, ал. 1
ЗЗД, сумата от 25,76 лева, представляваща лихва за забава за периода от
15.09.2020 г. – 24.08.2022 г., върху главницата за доставена топлинна енергия,
КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над уважения размер от 25,76 лева до
пълния предявен размер от 31,94 лева.
ОСЪЖДА А. Н. Р., ЕГН: **********, с адрес: ----------------- да заплати в
полза на т, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: ***************, на
20
основание чл. 149 и сл., чл. 154 и чл. 155 от Закона за енергетиката (ЗЕ) вр. с чл.
79 ЗЗД, сумата от 5,58 лева, представляваща главница за цена на услугата дялово
разпределение за топлоснабден имот, представляващ апартамент, находящ се в гр.
София, район „Оборище“, ул. „Васил Друмев“ № 21, вх. 1, ет. 2, (първи
надпартерен), аб. № 29298, за периода 01.08.2019 г. – 30.04.2020 г., ведно със
законна лихва върху горепосочената сума, считано от 12.09.2022 г. до
окончателното изплащане.
ОТХВЪРЛЯ предявения от името на т, ЕИК *****, със седалище и адрес на
управление: *************** против А. Н. Р., ЕГН: **********, с адрес: -----------
------, с адрес: -----------------, иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
осъждането на А. Н. Р., ЕГН: ********** да заплати на т сумата от 1,38 лева,
представляваща лихва за забава за периода 30.09.2019 г. – 24.08.2022 г., върху
главницата за цена на услугата дялово разпределение.
ОТХВЪРЛЯ предявените от името на т, ЕИК *****, със седалище и адрес
на управление: *************** против М. С. К., ЕГН: ********** –
непълнолетна, действаща чрез настойника си Л. А. Е., ЕГН: **********, с адрес:
гр. Плевен, ул. Цар Иван Шишман № 30, ет. 3, ап. 8, обективно кумулативно
съединени искове с правно основание чл. 149 и сл., чл. 154 и чл. 155 от Закона за
енергетиката (ЗЕ), вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД, за осъждането на М. С. К., ЕГН:
********** – непълнолетна, действаща чрез настойника си Л. А. Е., ЕГН:
********** да заплати в полза на т, ЕИК ***** суми, както следва: 1/ сумата от
217,97 лева, представляваща стойност на доставена и потребена топлинна енергия
в топлоснабден имот, представляващ апартамент, находящ се в гр. София, район
„Оборище“, ул. „Васил Друмев“ № 21, вх. 1, ет. 2, (първи надпартерен), аб. №
29298 за периода 01.10.2018 г. – 30.04.2020 г.; 2/ сумата от 53,23 лева,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода
15.09.2020 г. – 24.08.2022 г. върху главницата за доставена и потребена топлинна
енергия; 3/ сумата от 9,30 лева, представляваща главница за цена на услугата
дялово разпределение за топлоснабден имот, представляващ апартамент, находящ
се в гр. София, район „Оборище“, ул. „Васил Друмев“ № 21, вх. 1, ет. 2, (първи
надпартерен), аб. № 29298, за периода 01.08.2019 г. – 30.04.2020 г.; 4/ сумата от
2,30 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за
периода 30.09.2019 г. – 24.08.2022 г., върху главницата за цена на услугата дялово
разпределение, поради плащане на претендираните суми, извършено в хода на
процеса.
ОСЪЖДА М. С. К., ЕГН: ********** – непълнолетна, действаща чрез
21
настойника си Л. А. Е., ЕГН: **********, с адрес: гр. Плевен, ул. Цар Иван
Шишман № 30, ет. 3, ап. 8 да заплати в полза на т, ЕИК *****, със седалище и
адрес на управление: *************** сумата от 7,41 лева, представляваща
законна лихва върху заплатената в хода на производството главницата за цена на
доставена и потребена топлинна енергия за периода от 12.09.2022 г. /датата на
депозиране на исковата молба в съда/ до 10.01.2023 г.
ОСЪЖДА М. С. К., ЕГН: ********** – непълнолетна, действаща чрез
настойника си Л. А. Е., ЕГН: **********, с адрес: гр. Плевен, ул. Цар Иван
Шишман № 30, ет. 3, ап. 8 да заплати в полза на т, ЕИК *****, със седалище и
адрес на управление: *************** сумата от 0,32 лева, представляваща
законна лихва върху заплатената в хода на производството главницата за цена на
извършена услуга дялово разпределение на топлинна енергия за периода от
12.09.2022 г. /датата на депозиране на исковата молба в съда/ до 10.01.2023 г.
ОТХВЪРЛЯ предявените от името на т, ЕИК *****, със седалище и адрес
на управление: *************** против Х. Й. К., ЕГН **********, с адрес: гр.
София, ул. Васил Друмев № 21, ет. 2, ап. 3, обективно кумулативно съединени
искове с правно основание чл. 149 и сл., чл. 154 и чл. 155 от Закона за
енергетиката (ЗЕ), вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД, за осъждането на Х. Й. К., ЕГН
********** да заплати в полза на т, ЕИК ***** суми, както следва: 1/ сумата от
43,59 лева, представляваща стойност на доставена и потребена топлинна енергия
в топлоснабден имот, представляващ апартамент, находящ се в гр. София, район
„Оборище“, ул. „Васил Друмев“ № 21, вх. 1, ет. 2, (първи надпартерен), аб. №
29298 за периода 01.10.2018 г. – 30.04.2020 г., ведно със законна лихва върху
горепосочената сума, считано от 12.09.2022 г. до окончателното й изплащане; 2/
сумата от 10,65 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на
законната лихва за периода 15.09.2020 г. – 24.08.2022 г. върху главницата за
доставена и потребена топлинна енергия; 3/ сумата от 1,86 лева, представляваща
главница за цена на услугата дялово разпределение за топлоснабден имот,
представляващ апартамент, находящ се в гр. София, район „Оборище“, ул. „Васил
Друмев“ № 21, вх. 1, ет. 2, (първи надпартерен), аб. № 29298, за периода
01.08.2019 г. – 30.04.2020 г., ведно със законна лихва върху горепосочената сума,
считано от 12.09.2022 г. до окончателното изплащане; 4/ сумата от 0,46 лева,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода
30.09.2019 г. – 24.08.2022 г., върху главницата за цена на услугата дялово
разпределение, поради плащане на претендираните суми, извършено в хода на
процеса.
22
ОСЪЖДА Г. Н. л. - Р., ЕГН: **********, с адрес: ----------------- и А. Н. Р.,
ЕГН: **********, с адрес: ----------------- да заплатят на т, ЕИК *****, със
седалище и адрес на управление: ***************, на основание чл. 78, ал. 1
ГПК, сумата от 382,18 лева, представляваща разноски в производството по гр.д.
№ 49482/2022 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав, съразмерно на уважената част
от предявените искове срещу ответниците Г. Н. л. - Р., ЕГН: ********** и А. Н.
Р., ЕГН: **********.
Решението е постановено при участието на привлечено от ищеца трето
лице-помагач - „Бруната” ООД.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
23