№ 3969
гр. София, 24.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-17 СЪСТАВ, в публично заседание
на тридесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Стилияна Григорова
при участието на секретаря Мария Б. Тошева
като разгледа докладваното от Стилияна Григорова Гражданско дело №
20241100111015 по описа за 2024 година
Делото е образувано по искова молба на Ц. Г. Р. срещу STU Ergo Hestia
S.A. за осъждането му да заплати на ищеца сумата от 70 000 лева, частичен
иск от 120 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди и
786 лева имуществени вреди от ПТП на 29.03.2023 г., ведно със законните
лихви от датата на подаването на исковата молба до окончателното
изплащане.
В подадената от ищеца искова молба се твърди, че произшествието на
29.03.2023 г. на АМ – Струма е настъпило по вина на водача на т.а. „МАН“,
регистриран в Полша.
В резултат на произшествието за Р. настъпили телесни увреждания,
диагностицирани като атипична лицева болка (състояние след травма на
главата от ПТП) и хоризонтална погледна пареза. След произшествието
ищецът бил силно емоционално травмиран и стресиран, за което се провело
невропсихологично и личностово изследване.
Оплакванията му не отшумели и на 22.05.2023 г. посетил УМБАЛ
„Александровска“ ЕАД, където се установило, че от ЧРТ получил двойно
виждане, чувствителност към светлина, замаяност, отпадналост, затруднена
концентрация на вниманието и значително намалена работоспособност.
Поради болки в кръста отляво, стигащи до глезена на долния ляв
крайник и стъпалото, в СБАЛ „Гръбначен център“ АД извършила оперативна
интервенция на 31.05.2023 г.
Водачът на т.а. „МАН“ имал застраховка „Гражданска отговорност“ при
регистриран в Полша застраховател, поради което предявил претенция пред
„АВУС България – Регулиране на щети“ ЕООД, като представител на
1
застрахователната компания STU Ergo Hestia S.A. На ищеца било определено
и изплатено обезщетение за неимуществени вреди в размер на 5 000 лева и
обезщетение в размер на 4 532 лева за имуществена вреда – погиналия л.а.
„Рено“, модел „Канго“. Размерът на определеното и изплатено обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 5 000 лева ищецът счита за занижен, поради
което моли да му бъдат присъдени допълнително 70 000 лева, част от пълния
размер на обезщетението за неимуществени вреди от 120 000 лева, както и 786
лева – разходи за лечение на получените при процесното произшествие
увреждания.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е подал отговор, в който е заявил,
че не оспорва наличието на валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите за т.а. „МАН“ с рег. № ********* към 29.03.2023 г. Заявява,
че не е налице основание за ангажиране отговорността на застрахователя
поради липса на вина у водача на т.а. „МАН“ за настъпване на
произшествието. Инцидентът настъпил по вина на самия ищец. Евентуално
възразява за съпричиняване на вредите поради непоставен обезопасителен
колан. Оспорва причинната връзка между описаните увреждания, техния обем
и продължителност с процесното ПТП. Твърденията, че Ц. Р. се опровергавали
и от отбелязването в представения протокол за ПТП, че няма
пострадали. Евентуално, изплатеното на ищеца обезщетение от 5 000 лева
покривало претърпените от Р. вреди.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и
обсъди доводите на страните, приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 513,
ал. 1, изр. 1, пр. 2 вр. чл. 432, ал. 1 от КЗ.
Не се спори между страните в производството, че за товарен автомобил
„МАН“ с полски рег. № ********* е имало валидно сключена застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите към 29.03.2023 г. при
ответното дружество и това обстоятелство е отделено като безспорно между
страните с определение от 18.01.2025 г.
Установява се и че на 13.06.2023 г. при „АВУС България – Регулиране на
щети“ ЕООД е била заведена претенция за изплащане на обезщетения за
имуществени и неимуществени вреди от ПТП на 29.03.2023 г.
Ответното застрахователно дружество е пасивно материално правно
легитимиран да отговаря по предявения пряк иск. За правоотношения,
произтичащи от непозволено увреждане, компетентен е съдът по
местонастъпване на вредите, съгласно чл. 4 от Регламент (ЕО) № 864/2007 на
2
ЕП и на Съвета относно приложимото право към извъндоговорни отношения.
Както деликтът, така и вредите са настъпили в Република България, което
обуславя компетентността на българския съд. Съгласно чл. 11, буква „б“ от
Регламент (ЕС) № 1215/2012 на ЕП и на Съвета относно компетентността,
признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски
дело, срещу застраховател с местоживеене в страна членка може да бъде
предявен иск в съдилищата по мястото, където ищецът има местоживеене. Ц.
Г. Р. има местоживеене в България. Исковете са заведени пред компетентния
съд и са допустими.
Отговорността на ответника следва да бъде ангажирана при наличие на
предпоставките по чл. 45 от ЗЗД.
От заключението на приетата по делото съдебно-техническа експертиза
се установява, че на 29.03.2023 г. в 16.00 ч. л.а. „Рено“, модел „Канго“ с ДК №
*********, управляван от Ц. Г. Р., се е движил по крайна дясна активна пътна
лента на AM „Струма“ в посока към гр. София със скорост около 90 км/ч.,
като е липсвала обособена аварийна пътна лента. В същото платно зад него се
е движил т.а. „МАН“ с полски peг. № ********* и прикачено полуремарке
„КРОН“, с рег. № ********* със същата скорост. Пътното платно е било
съставено от три пътни ленти, всяка с ширина по 3.50 м, надлъжен наклон на
изкачване около 5% и дълъг десен завой с видимост, не по-малка от около 120
м.
Вещото лице е дало заключение в два варианта съобразно отстоянието
на т.а. „МАН“ от л.а. „Рено“. При дистанция около 67.44 м водачът на т.а.
„МАН“, въпреки че е имал достатъчно разстояние, не е възприел
своевременно аварийното спиране на л.а. „Рено“ и е реагирал със закъснение,
вследствие на което последвал удар между предна дясна част на кабината на
камиона и задна лява част на спрелия л.а. „Рено“. Във втория вариант ударът е
настъпил поради недостатъчна безопасна дистанция на т.а. „МАН“ от
движещия се пред него л.а. „Рено“, който предприел аварийно спиране. И
двата варианта сочат реализирано противоправно поведение на водача на т.а.
„МАН“, който е нарушил разпоредбите на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП: при наличие
на пътен знак Д1 (липса на лента за принудително спиране) се движил в
крайна дясна лента със скорост, несъобразена с релефа на местността
(изкачване с десен завой) и интензивността на движението, като при наличие
3
на предвидимо препятствие – спрелия най-вдясно по посоката на движение
л.а. „Рено“ с ДК № ********* не успява да спре и го удря. Водачът на
товарния автомобил не е контролирал непрекъснато управляваното от него
превозно средство по начин да спре пред предвидимото препятствие, предвид
знак Д1, указващ на липса на лента за принудително спиране. Виновното и
противоправно поведение на водача на товарния автомобил с полска
регистрация е предпоставка за ангажиране отговорността на ответника, която
съдът намира за доказана в настоящото производство.
Спорните по делото въпроси са свързани с размер на обезщетението за
неимуществени вреди и наличието на съпричиняване на вредоносния резултат
от страна на ищеца.
Обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост (чл. 52 от ЗЗД). При определяне на неговия размер следва да се
съобразят характера и тежестта на вредите, интензитетът и
продължителността на понесените болки, проявлението им във времето,
възрастта на пострадалия и др.
Според заключението на приетата по делото съдебно-медицинска
експертиза Ц. Р. е пострадал при ПТП на 29.03.2023 г., като е получил
контузия на главата, последвана от силно главоболие, придружено от гадене и
повръщане, трудно облекчаващо се от медикаменти и непълен спомен за
случилото се; контузия на поясния отдел на гръбначния стълб; контузия на
лявата глутеална област; контузия на корема. Характерът на контузията в
областта на главата сочи на лекостепенна черепно-мозъчна травма (мозъчно
сътресение). Протекло е без убедителни данни за пълна загуба на съзнание и е
причинило временно разстройство на здравето, неопасно за живота.
Контузията на гръбначния стълб в пояснил отдел представлявало типична
травма при пътен инцидент като процесния, като в случая тя е протекла на
фона на предшестващи заболявания в същия отдел на гръбначния стълб, за
което е било провеждано двукратно оперативно лечение. Останалите травми –
в лява глутеална област и в корема са мекотъканни травми и според вещото
лице д-р М. са причинили болки за срок до 7-10 дни.
Що се отнася до атипичната лицева болка (увреждане на троичния
нерв), не е установена причинно-следствена връзка с контузията на главата.
Същото се отнася и за хоризонталната погледна пареза. Давността на това
4
оплакване и причината за него не може да се свърже с процесното ПТП.
Единственият специализиран невро-офталмологичен преглед е установил
локацията на увредата, но не и връзката с ПТП на 29.03.2023 г.
Пряко получените увреждания са причинили на ищеца болки и
страдания за около два месеца, като през първите 30 дни те са били с по-висок
интензитет.
При извършения на Р. личен преглед от вещото лице на 16.05.2025 г. е
констатирано задоволително общо състояние. Установени са погледна пареза
при поглед наляво двустранно (за двете очи) и леко набелязан лумбо-
вертебрален синдром. Нито едно от двете увреждания не се намира в
категорично доказана по делото причинно-следствена връзка с ПТП на
29.03.2023 г. Уврежданията на междупрешленните дискове в поясния отдел на
гръбначния стълб с дискова протрузия Л4-Л5 и дискова херния Л5-Ес1 е
установено да са с дългогодишна давност. Видно от справка за извършени
прегледи, още от февруари 2020 г. Ц. Р. е имал оплаквания от увреждане на
междупрешленови дискове в поясен и други отдели на гръбначния стълб, като
те са продължили до 18.01.2022 г. При проведения през май 2025 г. преглед от
д-р М., самият Р. е споделил, че се оплаквал от болки в кръста от 20 години,
като през 2008 г. претърпял оперативно лечение в МБАЛ „София“ с
озонотерапия, след което болките отшумели. По същия начин бил лекуван и
през 2021 г. в СБАЛ „Гръбначен център“ АД - София. Болките отзвучали, но
след инцидента се появили отново и продължавали до момента.
Тези данни сочат, че оперативната интервенция на 31.05.2023 г. в СБАЛ
„Гръбначен център“ АД – София, изразяваща се в лазерна декомпресия на
гръбначния канал на нива Л4-Л5 и Л5-Ес-1 вляво е наложена от хронични
увреди в поясния отдел на гръбначния стълб, периодично налагащи
оперативно лечение. Оплакванията в тази част на тялото да не се намират в
пряка причинно-следствена връзка с инцидента на 29.03.2023 г., като дори и
след оперативното лечение през май 2023 г. болките са продължили и в
периода 12.02.2025 г. – 17.02.2025 г. Р. е постъпил за лечение в I УМБАЛ „Св.
Йоан Кръстител“ ЕАД – София.
Показанията на свидетеля З. Р.а не са от естество да внесат
допълнителна яснота относно увредите, за които не е установена причинна
връзка с процесното ПТП. Изнесеното от майката на ищеца е общо,
5
повърхностно и почива изцяло на споделеното от самия пострадал. Р.а твърди,
че след инцидента синът й е често в болница заради кръста, но такива
оплаквания преди това нямал. Показанията й се опровергават от справката от
НЗОК и от споделеното от самия ищец на 16.05.2025 г. при прегледа от вещото
лице д-р М..
Всички тези обстоятелства налагат извода, че Ц. Р. е получил
политравматични увреждания, представляващи леки телесни повреди, които
му е причинили двумесечни болки и страдания. Претърпял е оперативно
лечение през май 2023 г. - лазерна декомпресия в поясния отдел на гръбначния
стълб, наложена от увреждания на междупрешленните дискове в поясния и
други отдели на гръбначния стълб, които имат хронично-рецидивиръщ
характер. Липсата на причинна връзка с процесното ПТП се потвърждава от
ново болнично лечение през февруари 2025 г. по повод същата увреда.
Не се установи причинна връзка между хоризонталната погледна пареза
и процесния инцидент.
Не се доказа и че посочената в психологическото становище от
20.04.2023 г. „тежка психо-емоционална криза“ е в причинна връзка с
инцидента през март 2023 г. В приетото по делото ЕР № 90066 от 04.04.2025 г.
е определен 64% трайно намалена работоспособност с водеща диагноза „друга
неуточнена цироза на черния дроб“ и придружаващи заболявания флебит и
тромбофлебит на повърхностни съдове на долните крайници, варици на
хранопровода с кървене, увреждания на междупрешленните дискове в
поясния и други отдели на гръбначния стълб и психични поведенчески
разстройства, дължащи се на употреба на алкохол. Описаният психичен статус
в ЕР № 90066/04.04.2025 г. е съответен на този в психологичните изследвания
на психолога М. В. от 20.04.2023 г. и 24.03.2025 г. Значителен принос за
емоционалния дискомфорт и когнитивен дефицит на ищеца има прекомерната
употреба на алкохол, а преживеният пътен инцидент е причинил негативни
усещания в рамките на обичайните, като съдът ги отчита при определяне на
размера на обезщетението за неимуществените вреди.
Въз основа на съвкупна преценка на така установените факти по делото
съдът намира, че претенцията е основателна до размера на сумата от 10 000
лева. При определяне на конкретния размер на обезщетението съдът съобрази
възрастта на пострадалия (43 г), естеството на уврежданията и краткотрайния
6
период на пълно възстановяване, както и обстоятелството, че в ЕР №
90066/04.04.2025 г. е отразена липса на остатъчен двигателен дефицит. Съдът
отчита и обществено-икономическите условия в страната към настъпване на
застрахователното събитие – 2023 г., намерили отражение и в нивата на
застрахователните лимити.
Що се отнася до обезщетението за имуществени вреди, съдът не
установява причинно-следствена връзка между разходите и увредите,
намиращи се в пряка причинно-следствена връзка с произшествието на
29.03.2023 г. Фактурата от 24.04.2023 г. за медицински преглед в МЦ „Св.
Иван Рилски 2003“ ЕООД за сумата от 150 лева е на основание медицинска
услуга с неуточнен вид. По делото не са представени медицински документи,
удостоверяващи характера на тази услуга и необходимостта от извършване на
разхода. Неврологичният и медицински преглед на 15.05.2023 г. са по повод
дългогодишните оплаквания на Ц. Р. от болки в гръбначния стълб. Не се
дължи и разход от 450 лева за оперативна процедура с лазер, тъй като същата
е наложена от хронично-рецидивиращите увреждания на междупрешленни
дискове. Поради неустановена причинна връзка между хоризонталната
погледна пареза и инцидента на 29.03.2023 г. не се дължи и разходът от 120
лева за първичен медицински преглед при проф. С.Ч..
В срока за отговор ответникът е направил възражение за съпричиняване
на вредоносния резултат поради непоставен от Ц. Р. обезопасителен колан. По
смисъла на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД, съпричиняване е налице, когато с поведението
си пострадалият е допринесъл за вредоносния резултат, като е създал условия
или е улеснил настъпването на вредите. Приносът на пострадалия трябва да
бъде конкретно установен (решение № 169/28.02.2012 г., т. д. № 762/2010 г. на
ВКС, II Т. О.), както и обстоятелството, че без приносът не би се стигнало до
уврежданията.
За този факт доказателствена тежест носи ответникът, доколкото
възражението е направено от него и го ползва при положителното му
установяване. В заключението на приетата по делото и неоспорена от страните
съдебно-медицинска експертиза е отразено, че установените и в причинна
връзка с произшествието наранявания на ищеца биха могли да настъпят със
същата степен и интензивност както с поставен, така и без поставен предпазен
колан. Адекватно и навременно е било и лечението на травмите. С оглед
7
изложеното, съдът намира за неоснователно наведеното в отговора на
исковата молба възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от
страна на пострадалия ищец.
От определеното от съда обезщетение за неимуществени вреди в размер
на 10 000 лева следва да се приспадне доброволно платеното от ответното
дружество, чрез кореспондентът му в Република България, обезщетение в
размер на 5 000 лева за неимуществени вреди. Предявеният иск за заплащане
на застрахователно обезщетение за неимуществени вреди следва да бъде
уважен за сумата от 5 000 лева, като за разликата до предявения размер от 70
000 лева, частичен иск от 120 000 лева, претенцията подлежи на отхвърляне
като неоснователна.
Претенции за присъждане на разноски са направили и двете страни. По
представения списък с разноски ищецът претендира заплатената държавна
такса в размер на 1 425 лева и 300 лева депозит за експертиза по делото.
Съразмерно на уважената част от иска за обезщетяване на неимуществените
вреди, на ищеца се дължат 100 лева държавна такса (1400*5000/70000) и 21.19
лева депозит за експертиза по делото (300*5000/70786).
На ищеца е оказана безплатна правна помощ от адвокат Д. Т., на която се
следва адвокатско възнаграждение в размер на 6 000 лева с ДДС. Съразмерно
на уважената част от исковете, дължи се адвокатско възнаграждение в размер
на 423.81 лева (5000/70786*6000).
Ищцовата страна е възразила за прекомерност на претендирания от
ответника размер на адвокатското възнаграждение от 5 760 лева с ДДС, което
възражение е неоснователно. Размерът му е съответен на броя и вида на
предявените искове и на извършените по делото процесуални действия. Не
представляват съдебни разноски, свързани с предмета на доказване разходите
за превод от полски език, поради което не се дължи на ответника сумата от
518.40 лева. От общия размер на разноските – 6 560 лева, ищецът следва да
заплати на ответника 6 096.63 лева (65786/70786*6560).
Ищецът е бил частично освободен от заплащане на държавна такса – на
половината от нея. С оглед частичната основателност на иска за
неимуществени вреди, ответникът следва да внесе по сметка на СГС 100 лева
държавна такса.
Така мотивиран, съдът
8
РЕШИ:
ОСЪЖДА, на основание чл. 513, ал. 1, изр. 1, пр. 2 вр. чл. 432, ал. 1 от
КЗ, Sopockie Towarzystwo Ubezpieczeń ERGO Hestia SA, идентификационен №
*********, със седалище и адрес на управление Полша, гр. Сопот, ул. „Хестий“
№ 1 да заплати на Ц. Г. Р., ЕГН **********, с адрес гр. Перник, ул. *********
сумата от 5 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от
ПТП на 29.03.2023 г., ведно със законната лихва от 25.09.2024 г. до
окончателното изплащане, като отхвърля иска за горницата до 70 000 лева,
частичен иск от 120 000 лева, и иска за заплащане на имуществени вреди за
лечение в размер на 786 лева; на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК – 121.19 лева
разноски за производството.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК вр. чл. 38, ал. 1, т. 3 от
ЗАдв., Sopockie Towarzystwo Ubezpieczeń ERGO Hestia SA, идентификационен №
*********, със седалище и адрес на управление Полша, гр. Сопот, ул. „Хестий“
№ 1 да заплати на адвокат Д. Р. Т., ЕГН **********, с адрес гр. София, бул.
„********* сумата от 423.81 лева адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, Ц. Г. Р., ЕГН **********, с
адрес гр. Перник, ул. ********* да заплати на Sopockie Towarzystwo
Ubezpieczeń ERGO Hestia SA, идентификационен № *********, със седалище
и адрес на управление Полша, гр. Сопот, ул. „Хестий“ № 1 сумата от 6 096.63
лева разноски за производството.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, Sopockie Towarzystwo
Ubezpieczeń ERGO Hestia SA, идентификационен № *********, със седалище
и адрес на управление Полша, гр. Сопот, ул. „Хестий“ № 1 да заплати по
сметка на СГС сумата от 100 лева държавна такса.
Решението може да се обжалва пред САС с въззивна жалба в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
9