Решение по дело №202/2024 на Административен съд - Стара Загора

Производството е по реда на чл. 145 и сл. Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл.189 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР).

Образувано е по жалба на В. И. Г. [ЕГН], с адрес гр. Стара Загора, [жк] [адрес], против отказ от 26.02.2024г. на Директора на Областна дирекция на МВР – Стара Загора да разреши на инспектор В. Г. – ст. разследващ полицай в сектор „Разследване“ в РУ – Казанлък към ОД на МВР – Стара Загора, ползването на неплатен отпуск, обективиран в резолюция върху подадена от инспектор В. Г. молба УРИ 349р-6575/23.02.2024г.

В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на оспорения отказ, по съображения за неговата необоснованост и за постановяването му при допуснати нарушения на административно-производствените правила, при неправилно приложение на материалния закон и в несъответствие с целта на закона. Жалбоподателят поддържа, че не са изложени каквито и да е било фактически и правни основания за постановения отказ, в нарушение на изискването по чл.59, ал.2, т.4 от АПК. Твърди, че при постановяване на акта не са изпълнени разпоредбите на чл.35 и чл.36 от АПК, тъй като не са изяснени всички факти и обстоятелства от значение за произнасянето по подадената от служителя молба за ползване на неплатен отпуск. Обосновава, че ползването на неплатен отпуск по чл.189, ал.1, т.5 от ЗМВР представлява законово регламентирано право на служителите в МВР, поради което органът е бил длъжен при условията на обвързана компетентност да разреши ползването на заявения отпуск. По тези съображения и такива, че отказът да бъде разрешено ползването на неплатен отпуск от В. Г. е в несъответствие с целта на закона, е направено искане за отмяна на обжалвания административен акт, като незаконосъобразен.

Ответникът по жалбата – Директор на Областна дирекция на МВР – Стара Загора, редовно и своевременно призован за съдебно заседание, не изпраща представител по делото и не взема становище по основателността на оспорването.

Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна по административно-правния спор:

С молба УРИ 349р-6575/23.02.2024г. до Директора на ОД на МВР – Стара Загора, жалбоподателят в настоящото производство - инспектор В. И. Г. - ст. разследващ полицай в сектор „Разследване“ в РУ – Казанлък, е направил искане на основание чл.189, ал.1, т.5 от ЗМВР във вр. с т.12 от МЗ рег. № 8121з-315/ 2021г. за реда за ползване на отпуските по чл.189 и чл.190 от ЗМВР от държавните служители в МВР, да му бъде разрешено ползването на един месец неплатен отпуск, считано от 26.02.2024г. Искането за ползване на неплатен отпуск е обосновано с необходимост за гледане на болен родител, за което са приложени доказателства. Декларирано е в молбата, че до момента В. Г. не е ползвал неплатен отпуск на това основание.

С обжалвания акт, обективиран в резолюция от 26.02.2024г. на Директора на ОД на МВР – Стара Загора „не съм съгласен“ върху подадена молба УРИ 349р-6575/23.02.2024г., на инспектор В. Г. е отказано да бъде разрешено ползването на заявения неплатен отпуск

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания и като извърши проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК, намира за установено следното:

Оспорването, като направено от легитимирано лице с правен интерес, в законово установения срок и против административен акт (волеизявление на овластен със закон орган, засягащо законните интереси на държавния служител), подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност съгласно чл.120, ал.2 от Конституцията на РБългария, е процесуално допустимо.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

Оспореният отказ да бъде разрешено ползването от инспектор В. Г. – ст. разследващ полицай в сектор „Разследване“ в РУ – Казанлък към ОД на МВР – Стара Загора, на неплатен отпуск по чл.189, ал.1, т.5 от ЗМВР, е постановен от материално компетентния орган съгласно т.12, ІІ от Заповед № 8121з-315 от 23.03.2021г. на Министъра на вътрешните работи орган – ръководителя на структурата по чл.37, ал.1, т.2 - Директор на Областна дирекция на МВР - Стара Загора.

Обжалваният акт обаче е постановен при неспазване на императивната норма на чл.59, ал.2, т.4 от АПК. Съгласно посочената разпоредба, административният акт на първо място следва да съдържа фактическите основания за неговото издаване. Това са конкретните факти въз основа на които административният орган е приел, че са налице материалноправните предпоставки за упражняване на предоставената му от закона компетентност чрез издаването на съответния акт. В оспорения отказ да бъде разрешено ползването от инспектор В. Г. на неплатен отпуск по чл.189, ал.1, т.5 от ЗМВР липсват каквито и да е било фактически и правни основания за неговото постановяване. От съдържанието на акта, обективиран в резолюцията „не съм съгласен“, не става ясно поради какви причини Директорът на ОД на МВР – Стара Загора отказва полагащия се на инспектор В. Г. отпуск. Действително, съгласно разрешението, дадено с ТР № 16 от 31.03.1975г. на ОСГК, няма пречка мотивите да се съдържат в отделен документ, предхождащ постановяването на акта, когато този документ е съставен с оглед предстоящото издаване на акта. В случая такива документи, предхождащи постановяването на обжалвания отказ, не се сочат да са били съставени (изготвени). Липсата на конкретно посочени фактически и правни основания за постановения отказ да бъде разрешено упражняването на заявеното от В. Г. право на неплатен отпуск, е абсолютно основание за отмяната на обжалвания акт, като незаконосъобразен, съгласно чл.146, т.2 от АПК.

Оспореният акт е постановен в противоречие и при неправилно приложения на материалния закон и в несъответствие с целта на закона, като съображенията за това са следните:

Не е спорно между страните по делото, че жалбоподателят В. И. Г. е държавен служител в системата на МВР и като такъв има правото да ползва неплатен отпуск по чл. 189, ал. 1, т. 5 от ЗМВР – до 6 месеца за цялата служба. Липсват каквито и да е било данни, а и не се твърди от ответника, към момента на подаване на молба УРИ 349р-6575/23.02.2024г. инспектор В. Г. вече е да бил ползвал неплатен отпуск в рамките на предвидения в закона максимален срок. Без съмнение правото на отпуск е субективно трудово право на служителя, което се защитава от Конституцията на РБългария като елемент на правото на труд (чл. 48, ал. 5). Това право се упражнява при наличието на предвидените в закона предпоставки, зависещи от вида отпуск. За разлика на обусловената от съгласието на работодателя правна възможност за ползване на неплатен отпуск, регламентирана в чл.160, ал.1 от Кодекса на труда (работодателят по искане на работника или служителя може да му разреши неплатен отпуск независимо от това, дали е ползувал или не платения си годишен отпуск и независимо от продължителността на трудовия му стаж), специалният закон – ЗМВР, с разпоредбата на чл.189, ал.1 регламентира неплатения отпуск като субективно право и съотв. при заявено искане за упражняване на правото на неплатен отпуск ръководителят на съответната структура в МВР действа при условията на обвързана компетентност т.е при наличие на предвидените в чл. 189, ал. 1, т. 5 от ЗМВР предпоставки е длъжен да разреши ползването на заявения неплатен отпуск ( в този смисъл Решение № 5246 от 25.04.2024г. по адм. дело № 2565/2023г. по описа на ВАС). Съответно разрешаването ползването на неплатен отпуск по чл.189, ал.1, т.5 от ЗМВР от държавните служители в МВР, законът обуславя и предпоставя единствено от гл.т на максималния срок на неплатения отпуск - до 6 месеца за цялата служба. Следователно при заявено искане за ползване на неплатен отпуск по чл.189, ал.1, т.5 от ЗМВР ръководителят на съответната структура в МВР е длъжен в условията на обвързана компетентност да разреши ползването на този отпуск, ако към момента на заявеното искане служителят не е ползвал неплатен отпуск за предвидения в закона максимален срок. В този смисъл при наличието на законово регламентираните предпоставки за ползване на неплатен отпуск от държавния служител на МВР, ръководителят не разполага с оперативна самостоятелност при преценката дали да разреши или не ползването на неплатен отпуск по чл. 189, ал. 1, т. 5 от ЗМВР. Съгласно чл. 189, ал. 7 от ЗМВР редът за ползване на отпуск по ал. 1 от служителите на МВР се определя със заповед на министъра на вътрешните работи. В изпълнение на тази законова разпоредба е издадена Заповед № 8121з-315/23.03.2021г. на Министъра на вътрешните работи, като разписаното в т. 12, ІІ от заповедта също обуславя извод, че в случая при наличието на предпоставките по чл. 189, ал. 1, т. 5 от ЗМВР за издаване на заповед за ползване от инспектор Г. на неплатен отпуск на посоченото правно основание, Директорът на ОД на МВР – Стара Загора е бил длъжен да разреши ползването на заявения от държавния служител отпуск.

С оглед на гореизложеното оспореният отказ на Директора на ОД на МВР – Стара Загора да разреши ползването на неплатен отпуск по заявеното с молба УРИ 349р-6575/23.02.2024г. искане от инспектор В. Г., се явява постановен в нарушение и при неправилно приложение на материалния закон.

Обжалваният отказ за разрешаване на служителя ползването на неплатен отпуск по чл.189, ал.1, т.5 от ЗМВР, е в противоречие и с целта на закона. Недопустимо е, вкл. от гл.т на целта закона, упражняването на нормативно регламентираното право на неплатен отпуск по чл.189, ал.1, т.5 от ЗМВР, да бъде обусловено от съгласието на органа, който е бил длъжен в условията на обвързана компетентност, при наличието на материалноправните предпоставки, да разреши ползването на заявения отпуск. Предоставената от закона компетентност на органа винаги трябва да бъде упражнявана в рамките на закона и в изпълнение на законовата цел, като отклонението от това правило води до превратно упражняване на власт.

С оглед на гореизложеното съдът приема, че жалбата е основателна. Оспореният отказ от 26.02.2024г. на Директора на Областна дирекция на МВР – Стара Загора да разреши на инспектор В. Г. ползването на неплатен отпуск по чл.189, ал.1, т.5 от ЗМВР, обективиран в резолюция върху подадена от В. Г. молба УРИ 349р-6575/23.02.2024г., като необоснован, постановен в нарушение и при неправилно приложение на материалния закон и в несъответствие на закона, се явява незаконосъобразен и следва да бъде отменен.

Предвид изхода на делото искането на жалбоподателя за присъждане на направените разноски следва да бъде уважено, като на основание чл.143, ал.1 от АПК, в тежест на Областна дирекция на МВР – Стара Загора следва да бъде възложено заплащането на разноски за внесена държавна такса в размер на 10 лева. На основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата и предвид представения по делото договор за правна защита и съдействие за оказване на безплатна правна помощ в хипотезата на чл.38, ал.1, т.3 от ЗА от адв. Д. Д. Н. от АК - Ловеч, на жалбоподателя В. И., на оказалия безплатна адвокатска помощ и съдействие адвокат се следва присъждане на адвокатско възнаграждение, определено по реда на чл.8, ал.2, т.3 от Наредба №1/ 2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в размер на 750 лева.

Водим от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2, предложение второ от АПК, Старозагорският административен съд

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ по жалба на В. И. Г. [ЕГН], с адрес гр. Стара Загора, [жк] [адрес], отказ от 26.02.2024г. на Директора на Областна дирекция на МВР – Стара Загора да разреши на инспектор В. Г. – ст. разследващ полицай в сектор „Разследване“ в РУ – Казанлък, ползването на неплатен отпуск, обективиран в резолюция върху подадена от В. Г. молба УРИ 349р-6575/23.02.2024г., като незаконосъобразен.

ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – Стара Загора, да заплати на В. И. Г. [ЕГН], с адрес гр. Стара Загора, [жк] [адрес], сумата от 10 (десет) лева – разноски по делото.

ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – Стара Загора, да заплати на адвокат. Д. Д. Н. от АК – Ловеч, [ЕГН], сумата от 750лв (седемстотин и петдесет лева), представляваща адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.