Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 100 19.05.2011г. гр.Търговище
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Търговищкият районен съд V състав
На
единадесети май 2011 година,
В
публично заседание в следния състав :
Председател: Зорница Донкова
Секретар: М.Г.
като разгледа докладваното
от Председателя НАХД № 212 по описа за
2011 година за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на В.Л.В. ***
с ЕГН: ********** против Наказателно постановление № 230/17.02.2011г., издадено
от Началника на сектор ПП към ОДМВР - Търговище. Считайки, че обжалваното НП е незаконосъобразно, жалбоподателят моли за отмяната му. В с.з.
жалбата се поддържа от пълномощник.
Ответната по жалбата страна посредством
процесуалния си представител поддържа становище за неоснователност на жалбата.
Счита, че наказателното постановление е правилно и законосъобразно.
След преценка на събраните по делото
доказателства, съдът установи следното:
Жалбата е подадена в срока по
чл.59, ал.2 от ЗАНН и е ПРОЦЕСУАЛНО
ДОПУСТИМА, а разгледана по същество е
НЕОСНОВАТЕЛНА.
На 12/13.02.2011г. св. С.В. – мл.
автоконтрольор при сектор ПП към ОДМВР -Търговище бил назначен в наряд, дежурен
по КАТ, съвместно със св.С.Б. -ст.полицай при ООР към РУП - Търговище. Около 02.50ч. на 13.02.2011г.
движейки се със служебния автомобил по ул.”Кап. Данаджиев” в посока центъра на града,
полицейските служители забелязали лек
автомобил „Тойота” с рег.№ В1904РР, който се движел в обратна посока по същата
улица и който бил управляван от жалбоподателя. На водача на автомобила бил
подаден сигнал за спиране със стоп палка от св.Ст.В., както и със светлинен
сигнал. Първоначално л.а. „Тойота” спрял, след което потеглил и спрял отново на
разстояние 15-
Така описаната фактическа обстановка, съдът установи след анализ на събрания по
делото доказателствен материал - показанията на свидетелите С.В., С.Б., В. В., А.А., Й.Й., както и
приложените писмени доказателства.
Съдът намира,
че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати
процесуални нарушения, които да са съществени и които да са довели до цялостното му опорочаване.
Процесните АУАН и НП са издадени от компетентни органи, в кръга на правомощията
им, по предвидения от закона ред и в предвидената от закона форма. Спазени са
изискванията на чл.42 и чл.57 от ЗАНН - АУАН и НП съдържат всички необходими
реквизити.
За да бъде
субект на нарушенията по чл.177 и чл.174 от ЗДвП жалбоподателят следва да е бил
водач на превозното средство. Събраните по делото доказателства безспорно
доказват и няма спор, че на 13.02.2011г. около 02.50ч. същият е пътувал с л.а „Тойота” с рег.№ В1904РР, който е
бил спрян за проверка от контролните органи. Спорно е дали жалбоподателят е
управлявал посочения автомобил или е бил само пътник. В тази насока по делото
се обособиха две групи показания на свидетели - очевидци, които са взаимно
изключващи се. От една страна са показанията на св.В.В., св.А. и св.Й., според
които автомобилът не е бил управляван от жалбоподателя, а от неговата съпруга.
От друга страна са показанията на полицейските служители – свидетелите Ст.В. и Б.,
според които водач на МПС първоначално е бил жалбоподателят, който впоследствие
се разменил на шофьорското място със
съпругата си. Последните двама са категорични, че при разминаване на двата автомобила
/служебния и л.а. „Тойота”/ ясно са видели, че л.а. „Тойота” се управлява от жалбоподателя. Същите посочиха,
че в този момент разстоянието между двете коли е било 1–2 метра. /Според св.А. е било дори по - малко 0,5 метра/. Тази близост
и обстоятелството, че вниманието на полицейските служители в този момент е било
насочено именно към л.а. „Тойота”, на който са били подали сигнал за спиране, изключват
възможността свидетелите Ст.В. и Б. погрешно да са възприели водача на
автомобила в момента на разминаване. Двамата са единодушни и категорични относно възприетото.
Наред с това, ако св.Ст.В. и св.Б. не бяха възприели
като водач на автомобила жалбоподателя, то необяснимо и нелогично се явява обстоятелство,
че проверката е била насочена именно към него, а не към съпругата му. От друга
страна от показанията на св.А., св.В.В., св.й и св.Б. се установи, че жалбоподателят
е бил употребил алкохол. Доказано е, че същият е и неправоспособен.
Следователно е налице и мотив за извършване размяна на водачите. Няма данни,
които да сочат предубеденост или заинтересованост на свидетели Ст.В. и Б., за
разлика от останалите трима свидетели – А.,
В.В. и Й., за които се установи, че са в приятелски, респ. роднински отношения
с жалбоподателя. Предвид всички изложени обстоятелства, съдът кредитира като достоверни
показанията на свидетелите Ст.В. и Б., които кореспондират и с писмените
доказателства по делото. Не възприе показанията на останалите трима свидетели
относно това – кой е управлявал МПС, като счете, че твърденията им са насочени
към поддържане защитната версия на жалбоподателя. На тази база, съдът прие за
безспорно установено, че жалбоподателят е управлявал процесния автомобил.
Според показанията
на свидетелите Ст.В. и св.Б. при извършената проверка жалбоподателят отказал да
бъде изпробван за употреба на алкохол с
техническо средство, отказал да подпише и получи съставения му в негово
присъствие АУАН по ЗДвП. Според свидетелите
В.В., А., Й. по време на проверката на жалбоподателя не е била предлага проба
за алкохол и не му бил съставян друг АУАН, освен акта по Наредбата за спазване
на обществения ред.
По отношение АУАН № 230/13.02.2011г., съдът възприе
казаното от първите двама свидетели, доколкото отказите на жалбоподателя да
подпише и да получи препис от този АУАН са удостоверени с подписите на двама други
свидетели, чиито данни са вписани в него. Съдът прие за доказано, че на
жалбоподателя е била предложена проба за алкохол, но той е отказал такава.
Обратните твърдения на свидетелите Й., А. и В.В. не опровергават този извод, доколкото
е налице възможност същите да не се възприели тази част от събитията, тъй като
се установи, че тези свидетели са слезли от автомобила известно време след
жалбоподателя. Св.А. посочи „Стана работата по –сериозна,
тогава и ние излязохме от колата, за да видим какво става”.
Предвид
изложеното, съдът прие за безспорно установено, че жалбоподателят е управлявал
процесния автомобил. При извършената проверка от контролните органи му е била
предложена проба за алкохол с техническо средство, но същият е отказал такава.
Следователно същият е осъществил състава на чл.174, ал.3, пр.1 от ЗДвП. От
приложената по делото справка /л.30/ е видно, че жалбоподателят не притежава
свидетелство за управление на МПС. Следователно управлявайки МПС без да е
правоспособен водач, същият е нарушил забраната на чл.150 от ЗДвП и е осъществил състава на
чл.177, ал.1, т.2, пр.1 от ЗДвП. Размерът на наложените с НП „глоби” за тези
деяния е законосъобразно определен и съответства на тежестта на извършеното.
Тъй като се установи, че жалбоподателят е неправоспособен, НП е
незаконосъобразно в частта, в която на основание чл.174, ал.3, пр.1 от ЗДвП му е наложено наказание
„лишаване от правоуправление”. В тази част обжалваното НП следва да бъде
отменено. В останалата част, съдът намира, че НП е правилно и законосъобразно и
като такова следва да бъде потвърдено.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1
от ЗАНН, съдът
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление № 230 от 17.02.2011г., издадено от началник сектор ПП – към ОДМВР – Търговище В ЧАСТТА, в която на В.Л.В. *** с ЕГН: ********** на основание чл.174, ал.3,
предл.1 от ЗДвП е наложено наказание “лишаване
от право да управлява МПС” за срок от 18 месеца, като незаконосъобразно.
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно
постановление № 230 от 17.02.2011г., издадено от началник сектор ПП – към
ОДМВР– Търговище В ОСТАНАЛАТА ЧАСТ, като
законосъобразно.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
касационно обжалване пред Търговищкия административен съд в 14 - дневен срок от съобщаването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :