П Р И С Ъ Д А № 147

 

14.10.2019г.

ГР. П.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

            ПОПОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД на четиринадесети октомври, през две хиляди и деветнадесета  година в открито съдебно заседание в следния състав:

 

                                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСИМИР ПРОЙНОВ

                                               

при секретаря: Д. Л. и в присъствието на прокурора: Пламен Илиев, като разгледа  докладваното от председателя  НОХД № 118 по описа за 2019 година

 

П Р И С Ъ Д И:

 

ПРИЗНАВА ПОДСЪДИМИЯ Г.А.Г.  с ЕГН: **********, роден на ***г***, с пост. адрес ***, наст. адрес ***, български гражданин, със средно образование, професия - машинен монтьор, месторабота -„К. Е. Е. Г." ЕООД, гр.П., женен, неосъждан, ЗА ВИНОВЕН в това, че на 31.05.2019г., около 22.50ч., на път III - 204, км 43+748, гр.П. - с.С., е управлявал МПС - л.а. „ВАЗ 21214“ с рег. № ВТ **** КМ, с концентрация на алкохол в кръвта над 1.2 на хиляда - 1.69 на хиляда, установено по надлежния ред с техническо средство „Алкотест – Дрегер“ 7410 с №0047, поради което и на основание чл. 343 ”б”, ал. 1 във вр. с чл. 36 и чл. 54 от НК МУ НАЛАГА НАКАЗАНИЕ  ЕДНА ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА  и ГЛОБА В РАЗМЕР НА 500.00 лв.  /ПЕТСТОТИН  ЛЕВА/.

НА основание чл.66, ал.1 от НК отлага изтърпяването на наказанието ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА  за срок от ТРИ години, считано от влизане на присъдата в сила.

НА основание чл. 343 “г”, вр. чл. 343 ”б”, ал. 1, вр. с чл. 37, ал. 1 ,т. 7 от НК му НАЛАГА НАКАЗАНИЕ лишаване от право да управлява МПС за срок от ЕДНА ГОДИНА,  считано от влизане на присъдата в сила.

НА основание чл. 59, ал.4 от НК ПРИСПАДА времето, през което подсъдимият е бил лишен по административен ред да упражнява това   право, считано от 31.05.2019г..

ПРИСЪДАТА подлежи на обжалване и протестиране в 15-дневен срок от днес пред Търговищкия окръжен съд.

                       

                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ НА СЪСТАВА:

 

МОТИВИ по НОХД № 118 по описа за 2019 г. на РС – П.

Производството по делото е образувано по внесен от РП – П. обвинителен акт против Г.А.Г., за това, че на 31.05.2019г., около 22.50ч., на път III - 204, км 43+748, гр. П. - с. С., е управлявал МПС - л.а. „ВАЗ 21214“ с рег. № ВТ **** КМ, с концентрация на алкохол в кръвта над 1.2 на хиляда - 1.69 на хиляда, установено по надлежния ред с техническо средство „Алкотест – Дрегер“ 7410 с №0047 - престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК.

В съдебно заседание, представителят на Районна прокуратура – П. поддържа повдигнатото обвинение. Пледира подсъдимият да бъде признат за виновен, като му бъде наложено наказание „лишаване от свобода“ от две  години, което да бъде отложено с изпитателен срок от четири години, наказание „глоба“ в размер на хиляда лева, както и наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от две години.

Подсъдимият, редовно призован, се явява лично и с адв. А. – ТАК.

Защитникът на подсъдимия пледира за оправдателна присъда, поради наличието на предпоставките на чл. 9, ал. 2 от НК, както и че деянието е било извършено при крайна необходимост. Алтернативно се моли за наказание при условията на чл. 55 НК или такова в минимален размер.  

В последната си дума подсъдимият заявява, че не се признава за виновен и моли за оправдателна присъда.

 

След анализ на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и обсъди становището на страните, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

 

Подсъдимият  Г.А.Г. ***, с постоянен адрес *** и настоящ адрес ***, български гражданин, със средно образование, професия - машинен монтьор, месторабота „К. Е. Е. Г.“ ЕООД, гр.П., женен, неосъждан. Същият е правоспособен водач на МПС. Наказван е многократно за различни по вид нарушения на ЗДвП.

На 31.05.2019г. около  22.00 свидетелите С.Я. и Х.Х. *** били  изпратени да окажат  съдействие на служители от ловното стопанство, които са имали съмнения за бракониерски лов. Отишли в началото на с. С., където вече били пристигнали служители на ловното и охранители на  фирма „Tiger“. Те разказали, че са чули изстрели, видели са пушка и поискали заедно с тях да отидат до въпросното място, където имало два закъсали автомобила. С автомобилите на охранителите, които били с висока проходимост, полицаите отишли  на място и видели два закъсали автомобила. Тъй като  не  забелязали  ловно оръжие или отстрелян дивеч се върнали на асфалтовия път, където видели  тракторист, който бил започнал тегли двата закъсали автомобила от калта. Трактористът издърпал автомобилите до началото на асфалтиран участък, след което подсъдимият Г. и св. А.Х. привели в движение автомобилите на собствен ход. Свидетелите Я. и Х. били позиционирани на асфалтова отбивка, част от път III - 204, км 43+748, гр.П. - с.С., като полицейският автомобил бил с включени сигнални светлини. След като видял движещите се МПС, св. Я. излязъл от  патрулния автомобил и вдигнал стоп-палка.  Автомобилът на подсъдимия спрял зад патрулния автомобил, а този на св. Х. зад него.  Свидетелят Я. изпробвал подсъдимия Г. за употреба на алкохол с техническо средство „Алкотест Дрегер“ 7410 с № 0047, което отчело 1.69 на хиляда алкохол в издишания въздух. Подсъдимият се съгласил с показанието на уреда и в СМП –П. отказал да му бъде взета кръвна проба. За алкохол бил проверен и св. Х., като уредът и при него отчел наличие на алкохол в кръвта над 1.2 промила.  По този повод срещу двамата водачи била издадена полицейска заповед за задържане и те били отведени в РУ – П.

 Така приетата за установена фактическа обстановка се подкрепя по несъмнен и категоричен начин от събрания по делото доказателствен материал, а именно - показанията на свидетелите С.С.Я., Х.Й.Х., Х.А.Х., И.Н.И., Б. С. Б. и частично от показанията на св. А.Х., писмените доказателства - АУАН с № 177129/31.05.2019 г., талон за медицинско изследване № 0035607, Справка за нарушител/водач на РУП П., Справка за съдимост рег. № 220 от 03.06.2019 г. на БС при РС П., Декларация за семейно и материално положение и имотно състояние на подсъдимия Г..

Съдът кредитира изцяло показанията на свидетелите С.С.Я., Х.Й.Х., И.Н.И. и Х.А.Х.  тъй като, същите са логични, достоверни и последователни, като в тях обективно и правдиво са възпроизведени възприетите от свидетелите факти, които са относими към предмета на доказване по делото.

При проверката чрез способите на НПК на показанията на свидетелите, които са лица незаинтересувани от изхода на делото, с останалите събрани доказателства съдът констатира точност, житейска логичност и еднозначност. В показанията си тези свидетели възпроизвеждат обстоятелства, възприети от тях лично и непосредствено и касаещи именно факта на извършване на деянието, време и място на осъществяването му и авторството, механизма на деянието и конкретното своеобразие на обстоятелствата, при които е било извършено то.

Свидетелите Я. и Х. са категорични в показаният си, че  непосредствено преди да бъдат проверени за алкохол, както подсъдимия, така и св. Х. са управлявали МПС, като движението им е било преустановено след подаден сигнал със стоп-палка. Казаното от двамата свидетели се потвърждава и от показанията  на св. И.Н. – служител на охранителна фирма „Тайгър Секюрити“, който е бил непосредствен очевидец на извършената проверка. Свидетелят излага, че двата автомобила се движели един след друг и са били спрени от полицаите на асфалтовата отбивка, находяща се в близост до главния път.  

Двамата свидетели недвусмислено потвърдиха показанията си и при извършената между тях и подсъдимия и св. Х. очна ставка.

Съдът кредитира показанията на св. Б.Б. от които се установява, че  с помощта на своя трактор е издърпал подсъдимия и св. Х. до асфалтовата отбивка, тъй като казаното от свидетеля не се оспорва от подсъдимия, а и се потвърждава от доказателсвената съвкупност по делото.

В хода на  съдебното следствие като свидетел бе разпитан Х.Х., който на път за работа видял  автомобилите на подсъдимия и на св. Х. на 60 м. от главния път и на 4-5 м. от черния път. Действително, относно разстоянието, на което са се намирали автомобилите от път III - 204, км 43+748, гр.П. - с.С., показанията на посочения свидетел се различават, с тез,и дадени от свидетелите – полицаи, които твърдят, че са спрели автомобилите на отбивката, непосредствено преди главния път, но това разминаване не е от съществено значене за съставомерността на инкриминраното деяние.  

По делото като свидетел бе разпитана съпругата на подсъдимия - Р.Г.. Съдът обаче не кредитира показанията на посочения свидетел, тъй като счита, че в изложената от нея версия липсва каквато и да е достоверност и житейска логика, а се цели единствено да бъде обезпечен благоприятен за подс. Г. изход на делото.

Според настоящият състав посочената свидетелка, нито е управлявала автомобила на подсъдимия, нито пък има каквото и да е било касателство към фактическата обстановка, релевантна за инкриминираното деяние.

Свидетелката твърди, че на процесната дата, тя,  подсъдимият и техни приятели от гр. В.Т. били на пикник в „ловната къща“, но към 19.30 ч.   започнало леко да ръми и хората от В. Т. си тръгнали. Свидетелката и подсъдимия останали да почистят след пикника, но започнало силно да вали. Г. се качила в колата, започнала да кара, но понеже асфалтовия път не се виждал от вода, свидетелката решила да мине през нивата, защото от там щяло да бъде по-добре.

Според съда тези твърдения противоречат на житейската логика, тъй като за всеки водач на МПС е ясно, че при проливен дъжд, асфалтовата настилка, колкото и вода да има по нея, при подходяща скорост, би осигурила безпроблемно придвижване на автомобила, за разлика от калната нива, в която закъсването  на автомобила е много вероятно.

Съдът не дава вяра и на показанията на св. Х., която според настоящия състав също не е присъствала на местопрестъплението, нито пък е управлявала автомобила на съпруга си св. Х.

Свидетелката  твърди, че лично е дърпала автомобила на подсъдимия, но след като и тя закъсала в калта се отказала и заедно със съпругата на подсъдимия тръгнали да се прибират пеша към селото за да вземат други автомобили и да приберат мъжете си.

В тези твърдения съдът не намира никакъв житейски разум, тъй като най-логичното би било, вместо да извървят пеша разстояние от 2 км в проливен дъжд за да вземат други автомобили, с които да приберат подсъдимия и св. Х., жените, в случай, че действително са били със съпрузите си, е можело да изчакат колите да бъдат извадени  от калта, както реално се е случило, след което да ги управляват до с. С..    

            Съдът кредитира показанията на разпитания по делото св. А.Х. единствено в частта относно факта, че  след като са били закъсали в калта, автомобилът  на свидетеля и този на  подсъдимия са били издърпани от трактор до асфалтовата настилка.

Съдът не кредитира с доверие твърденията на свидетеля, че след като извадили автомобилите от калта, той и подсъдимият тръгнали пеша към полицейския патрул, тъй като противоречат на показанията св. Я., Х. и И., които по убедителност, достоверност и безпристрастност значително превъзхождат показанията, дадени  от св. Х..         

Съдът не  дава вяра на обясненията на подсъдимия, който твърди, че е имал за цел единствено да премести автомобила на асфалтовата настилка, с цел да не бъде наводнен, тъй като противоречат на показанията на свидетелите Я. и Х., които са категорични и в проведената между тях и подсъдимия очна ставка, че автомобилите на подс. Г. и св. Х. не са имали намерение да спират, а са преустановили движение едва след подаден светлинен сигнал и сигнал  със стоп-палка.

Така констатираните  противоречия в обясненията на подсъдимия налагат извод, че същите представляват защитно средство и опит същият  да бъде оневинен, което е част от правата му на защита.

Съдът приема за годно доказателство акт за установяване на административно нарушение № 177129/31.05.2019 г, тъй като представлява официален документ по смисъла на чл. 93, т. 5 НК, съставен е от длъжностно лице в кръга на службата му и установява факта на извършената на 31.05.2019 г. в 22.50 ч. проверка на подсъдимия и установеното нарушение, което е възпроизведено в документа. Видно от така съставения акт за установяване на административно нарушение е, че същия е връчен на подсъдимия, който собственоръчно е положил подписа си в съответната графа.

Годно доказателство се явява и талон за изследване № 0035607, тъй като същия е издаден от контролен орган в рамките на предоставената му с Наредба № 1/2017 г. компетентност, подписан е от подсъдимия, който лично е отразил, че приема показанията на техническото средство, което е отчело концентрация на алкохол в кръвта му от 1.69 на хиляда.

Видно от справка с рег. № 3286р-11599 от 12.03.2019 г., че средство за измерване "Алкотест Дрегер 7410" с фабричен № ARSM 0047 е технически годно и е преминало периодична проверка на 12.03.2019 г.

От приложената по делото справка за нарушител/водач се установява, че подсъдимият многократно е санкциониран за нарушения по ЗДвП.

От приложената по делото Справка за съдимост рег. № 220 от 03.06.2019 г. на БС при РС П. се установява, че подсъдимият не е осъждан, но е освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл. 78а от НК по НОХД №10/1999г. по описа на РС- П.

От приложената по делото Декларация за семейно и материално положение и имотно състояние се установява, че подсъдимият получава трудово възнаграждение в размер на 15 000.00 лв. годишно. 

 

При така установената фактическа обстановка от правна страна се налагат следните изводи:

 

Подсъдимият Г.А.Г. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по  чл. 343б, ал.1 от НК.

 

От обективна страна подсъдимия е осъществил фактическия състав на престъплението по чл. 343б, ал.1 от НК, тъй като на 31.05.2019г., около 22.50ч., на път III - 204, км 43+748, гр.П. - с.С., е управлявал МПС - л.а. „ВАЗ 21214“ с рег. № ВТ **** КМ, с концентрация на алкохол в кръвта над 1.2 на хиляда - 1.69 на хиляда, установено по надлежния ред с техническо средство „Алкотест - Дрегер" 7410 с №0047.

Доколкото е релевантно за съставомерността на инкриминираното деяние, тук следва да се отбележи, че съгласно дефиницията в чл. 2, ал. 1 от ЗДвП отворен за обществено ползване е всеки път, условията за използване на който са еднакви за всички участници в движението. Освен това пътищата, които не са отворени за обществено ползване се обозначават като такива. В чл. 2, ал. 2 от ЗДвП се сочи, че всеки има право да се движи по пътищата, отворени за обществено ползване, като спазва установените правила за движение, а в ал. 3 на чл. 2 от ЗДвП изрично е разписано, че ЗДвП се прилага и за пътищата, които не са отворени за обществено ползване, освен ако с други правни разпоредби или от собственика или администрацията, управляваща пътя, е определено друго.

Съгласно § 6, т. 1 от Допълнителните разпоредби на ЗДвП по смисъла на този закон "път" е всяка земна площ или съоръжение, предназначени или обикновено използвани за движение на пътни превозни средства или на пешеходци. Съдът намира за установено по безспорен и категоричен начин, изхождайки от свидетелските показания, че мястото където е извършена проверката е земна площ, преназначена и обикновено използвана за движение  на ППС, като е без значение дали това е станало на черен пъти или на  асфалтовата отбивка, която е част от път III - 204, км 43+748, гр.П. - с.С., поради което счита за доказано, че мястото на извършената проверка е път по смисъла на § 6, т. 1 от ДР на ЗДвП.

Това безспорно води до извод, че управляваното от подсъдимия  МПС се е движело по път, отворен за обществено ползване и деянието е съставомерно по чл. 343б, ал.1 от НК.

Съдът намира, че не са налице основания за приложението на разпоредбата на чл. 9, ал.2 от НК.

Извършеното от подсъдимия деяние не е малозначително по смисъла на тази разпоредба, каквато е тезата на защитата. За да се приложи тази разпоредба, е необходимо деянието да не е обществено опасно въобще или неговата обществена опасност да е явно незначителна.

Нормата на чл. 9, ал.2 от НК може да намери приложение по отношение на всеки престъпен състав от особената част на НК. В тази връзка следва да се направи преценка и за личността на подсъдимия, доколкото същата има касателство спрямо самата обществена опасност.

 В конкретния случай при преценката на  обществената опасност на конкретното деяние, съдът взе предвид най-вече  личността на дееца, която според настоящия състав е със завишена степен на обществена опасност, предвид извършените множество нарушения на ЗДвП, правещи го личност незачитаща установените правила за движение по пътищата.

Не е налице и института на крайната необходимост, с оглед разпоредбата на чл. 13 ал. 2 от НК, съгласно която няма крайна необходимост, когато самото отбягване от опасността съставлява престъпление. В конкретния случай подсъдимият е нарушил наказателноправна норма, забраняваща управлението на МПС с концентрация на алкохол над 1.2 промила в кръвта и е извършил престъпление по чл. 343б ал. 1 от НК.

Предвид изложеното съдът счита, че извършеното от подсъдимия деяние е общественоопасно и не представлява деяние, извършено при крайна необходимост по смисъла на чл. 13 от НК.

 

От субективна страна деянието е извършено от подсъдимия при форма на вина пряк умисъл по смисъла на чл. 11, ал. 2 НК, тъй като същият е съзнавал общественоопасния характер на своето деяние. Установената фактическата власт върху автомобила и привеждането му в движение след употребата на алкохол сами по себе си обективират в достатъчна степен умисъла на подсъдимия. Анализът на действията на подсъдимия сочат за наличието на представи у същия за факта, че управлява моторно превозно средство, с концентрация на алкохол в кръвта си над 1. 2 на хиляда.

 

По  вида и размера на наказанието:

За престъплението по чл. 343б, ал. 1 от НК, към датата на инкрминираното деяние, законът предвижда наказание “лишаване от свобода” от една до три години и „глоба“ от двеста до хиляда лева.

 При определяне вида и размерна на наказанието “лишаване от свобода”, съдът прие като смекчаващо вината обстоятелство  чистото съдебно минало на дееца, както и че е управлявал МПС, на място където не е създал голяма опасност. 

Като отегчаващо вината обстоятелство съдът отчете фактът, че подсъдимият е извършител на множество нарушения на ЗДвП.

Съдът намира, че в случая не може да намери приложение разпоредбата на чл. 55 НК, тъй като не са налице нито изключителни, нито многобройни смекчаващи вината обстоятелства. За да определи вида на наложеното на подсъдимия наказание, а именно "лишаване от свобода", съдът намира, че с оглед конкретиката на престъпното деяние и обществената опасност на същото, целите на наказанието по чл. 36 НК могат да бъдат реализирани именно посредством посочената санкция.

След цялостната преценка на обстоятелствата относно степента на обществена опасност на деянието и дееца, на смекчаващите и отегчаващите вината  обстоятелства, на подбудите за извършването на деянието, съдът прие, че в случая е от една страна необходимо, а от друга достатъчно на подсъдимия да бъде наложено наказание в размер на една година “лишаване от свобода”, което на основание чл. 66, ал. 1 от НК отложи с изпитателен срок от три години.

При индивидуализацията на наложеното наказание “глоба”, съдът съобрази обсъдените по-горе смекчаващи  и отегчаващи вината обстоятелства, както и имущественото положение на подсъдимия, и прие, че адекватно на извършеното престъпление е неговият размер да бъде определен на 500.00 лв.

Съгласно разпоредбата на чл. 343г НК във всички случаи на 343б НК съдът постановява и лишаване от право по чл. 37, ал. 1, т. 7 и може да постанови лишаване от право по т. 6.

В настоящия случай съдът, след като взе предвид степента на концентрация на алкохол в кръвта на подсъдимия и налаганите административни наказания за нарушения на ЗДвП, наложи на същия лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от една година, като на основание чл. 59, ал. 4 от НК приспадна времето, през което подсъдимият е бил лишен по административен ред от право да управлява МПС, считано от 31.05.2019 г..

 

Воден от горното, съдът постанови присъдата си.

                                                                                             

 РАЙОНЕН СЪДИЯ: