РЕШЕНИЕ
№ 354
гр. Костинброд, 14.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КОСТИНБРОД, II-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на десети септември през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Аксиния Б. Атанасова
при участието на секретаря Мария Г. Гергинова
като разгледа докладваното от Аксиния Б. Атанасова Гражданско дело №
20231850100544 по описа за 2023 година
Ищцата С. К. А., ЕГН ********** от гр. К., чрез адв. Д. - САК е
предявила против „КРЕДИСИМО“ ЕАД, ЕИК : ****, със седалище и адрес на
управление : гр. С., / ....., представлявано от С. Р. Я. искове с правно основание
: чл. 22 от ЗПК, във вр. с чл. 11 ал. 1 т. 10, във вр. с чл. 26 ал. 1 предл. първо от
ЗЗД за прогласяване за недействителен Договор за потребителски кредит №
2711273, сключен между С. К. А., ЕГН ********** в качеството й на
кредитополучател и „КРЕДИСИМО“ ЕАД, ЕИК : **** в качеството му на
кредитодател. Ищцата сочи цена на иска в размер на 13 964.95 лева, която не е
конкретизирана точно в ИМ, както и в допълнителната молба вх. № 4319 /
20.09.2023 г. / л. 264 /. В допълнителната молба процесуалният представител
на ищцата сочи, че не оспорва обстоятелството, че след като договорът бъде
обявен за недействителен ищцата следва да върне само главницата по
договора в размер на 4 705.20 лева.
Ищцата в обстоятелствената част на исковата молба твърди, че на
21.01.2023 г. страните са сключили Договор за предоставяне на потребителски
кредит № 2711273, като ответникът е предоставил на ищцата сумата от
6 000.00 / шест / хиляди / лева, за срок от 24 / двадесет и четири / месеца.
1
Общият размер на всички плащания е бил в размер на 8 865.14 лева.
Ищцата сочи още, че обезпечаването чрез поръчителство е било
задължително условие за сключването на договора за кредит и предоставянето
на кредитните средства, като ищцата е следвало да посочи лице за поръчител,
което да бъде одобрено или да избери посочения от ответника поръчител –
„Фератум банк“ . Ищцата не е имала възможност да сключи договора за
кредит без да се съгласи по договора да има поръчител / съгласно чл. 4 ал.1 и
ал.2 от договора /, поради което възнаграждението за поръчител по договора
за поръчителство е трябвало да бъде включено в годишния процент на
разходите / ГПР /. Ищцата твърди, че възнаграждението за поръчителя – „Ай
Тръст“ ЕООД, съгласно приложения погасителен план било 5 099.81 лева /
договорът за поръчителство не е приложен към ИМ, тъй като ищцата не
разполага със същия /.
Твърди се още в исковата молба, че посочването само в цифрово
изражение на процента ГПР / годишен процент на разходите / не е достатъчно
да се считат спазени законовите изисквания. Тази неточност в непосочване на
размера на разходите поставя потребителя в положение да не знае колко точно
/ каква сума в лева / е оскъпяването му по кредита. Също така
възнаграждението за гарант не е включено като разход ГПР и потребителят
няма възможност да откаже предоставянето на подобна гаранция, защото
последното е задължително условие за получаване на кредит.
С оглед на гореизложеното ищцата моли съдът да постанови решение, с
което да прогласи за недействителен Договор за предоставяне на
потребителски кредит № 2711273 / 21.01.2023 г., сключен между С. К. А., ЕГН
********** в качеството й на кредитополучател и „КРЕДИСИМО“ ЕАД, ЕИК
: **** в качеството му на кредитодател.
Претендират се направените по делото разноски.
В съдебно заседание ищцата редовно призована пред настоящата
инстанция не се явява, не изпраща представител, но адв. Д. – САК е депозирал
молба вх. № 4790 / 19.08.2024 г. по така предявеният иск, като моли съдът да
постанови решение, с което да уважи същият изцяло.
Ответникът редовно призован не се явява, не се явява и упълномощения
му защитник – юрк. Е. В., която е депозирала молба вх. № 5091 / 09.09.2024 г.,
с която оспорва така предявения иск и излага подробно доводите си. Моли да
2
се уважи така предявеният насрещен иск и да се приеме заключението на
вещото лице и да му се присъдят направените по делото разноски.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства във връзка с
доводите на страните и съгласно разпоредбата на чл. 235 от ГПК, приема за
установено следното от фактическа и правна страна :
Не се спори, а и от представените по делото договор за потребителски
кредит № 2711273, сключен на 21.01.2023 год. и Договор за гаранция /
поръчителство / се установява, че между страните по делото е възникнало
облигационно отношение, по силата на което ответното дружество е
предоставило на ищеца потребителски кредит. Параметрите на договора,
описани в исковата молба, са следните:
Ответникът е предоставил на ищцата сумата от 6 000.00 / шест / хиляди /
лева. Съгласно чл. 6 от Договора / л. 69 / ищцата е трябвало да върне общо
сумата от 8 865.14 лева, при лихвен процент по кредита 39,78 %, годишен
процент на разходите по кредита 47.90 %.
Съгласно чл. 4 от договора плащанията по договора е следвало да бъдат
извършени на 24 вноски, като първото плащане е следвало да бъде извършено
на 28.02.2024 г., а последното на 31.01.2025 г.
Не е спорно между страните, че уговорената парична сума е предоставена
от ответното дружество на ищцата.
Ищцата сочи, че има качеството на потребител, поради което в настоящия
случай са приложими разпоредбите на ЗПК.
От заключението на вещото лице, неоспорено от страните и прието от
съда като компетентно дадено по изготвената съдебно – техническа
експертиза / л. 331 - 332 / се установи, че размерът на годишния процент / ГПР
/ по Договор за потребителски кредит № 2711273, сключен на 21.01.2023 г.,
като се включи в ГПР и възнаграждението на поръчителя и всички останали
разходи по кредита е 157.17 %.
Твърди се, че съгласно разпоредбите на чл. 22 от ЗПК : „Когато не са спазени
изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т.
7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен“.
Сочи се още, че съгласно чл. 11 т. 10 от ЗПК Договорът за потребителски
кредит трябва да съдържа ГПР по кредита и общата сума, дължима от
3
потребителя, изчислени към момента на сключването на договора за кредит,
като се посочват взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на
годишния лихвен процент на разходите по определения в Приложение № 1
начин.
Съгласно чл. 19 ал. 1 от ЗПК ГПР по кредита изразява общите разходи по
кредита за потребителя, настоящи или бъдещи лихви, други преки или
косвени разходи, комисиони,възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези,
дължими на посредниците за сключване на договора, изразени като годишен
процент от общия размер на предоставения кредит.
Наред с това се сочи, че не е посочено кои точно разходи формира ГПР.
Посочването само с цифрово изражение на процента ГПР не е достатъчно, за
да се считат спазени законовите изисквания. Целта на разпоредбата на чл. 11
т. 10 от ЗПК е на потребителя да се предостави пълна, точно и ясна
информация за разходите, които следва да стори във връзка с кредита, поради
което в договора следва да се посочи не само цифрово какъв ГПР от общия
размер на предоставения кредит представлява ГПР, но изрично и
изчерпателно да бъдат посочени и всички разходи, които длъжникът ще
направи и които са отчетени при формирането на ГПР.
Сочи се още, че възнаграждението за поръчител не е включено като
разход в ГПР и потребителят няма възможност да откаже предоставянето на
подобна гаранция, защото същото е задължително условие за получаване на
кредита.
В срок е подаден отговор на исковата молба, с който исковете се
оспорват като недопустими и неоснователни. В срока за отговор е подаден
насрещен иск от страна на „КРЕДИСИМО“ ЕАД, ЕИК : ****, със седалище и
адрес на управление : гр. С., / ....., представлявано от С. Р. Я. – основен иск в
размер на 658.81 лева, и евентуален иск в размер на 4 705.20 лева. Основният
иск се сформира от непогасени задължения по Договор за предоставяне на
потребителски кредит № 2711273 / 21.01.2023 г., сключен между страните, а
именно : остатък от главница по вноска № 4 в размер на 108.60 лева и 3 / три /
броя месечни вноски в общ размер от 658.81 лева, ведно със законна лихва
върху главницата от датата на предявяване на насрещната ИМ до
окончателното погасяване на вземането. А евентуалният иск е предявен, ако
съдът установи нищожност на договора за кредит на основание чл. 23 ЗПК
4
ответницата по насрещния иск да заплати главницата по Договора за кредит
№ 2711273 / 21.01.2023 г. в размер на 4 705.20 лева.
По така предявените насрещни искове ищцата е депозирала отговор по
чл. 131 от ГПК и становище вх. № 4319 / 20.09.2023 г. / л. 264 – 265 /, с което
оспорват направените възражения с отговора на ИМ на ответника, а относно
предявените насрещни искове не оспорват обстоятелството, че ако договорът
бъде обявен за недействителен на основание чл. 222 от ЗПК, ищцата следва да
върне само главницата – 4 705.20 лева.
Съдът намира, че сключения между страните договор за кредит №
2711273 / 21.01.2023 год., попада в обхвата на чл. 9, ал. 1 ЗПК и има
характеристика на потребителски договор, тъй като кредитополучателят е
потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗПК и § 13, т. 1 ДР ЗЗП. Следователно за
него се прилагат разпоредбите на чл. 143 и чл. 146 ЗЗП и защитата по ЗПК.
Установява се по делото, че на 21.01.23 г. страните са сключили Договор
за кредит № 2711273, като с него е уговорено предоставянето от ответника на
ищеца на потребителски кредит в размер на 6 000.00 / шест / хиляди / лева.
Съгласно чл. 6 от Договора / л. 69 / ищцата е трябвало да върне общо сумата
от 8 865.14 лева, при лихвен процент по кредита 39,78 %, годишен процент на
разходите по кредита 47.90 %.
Съдът споделя доводите на ответника, че съгласно разпоредбата на чл. 4
ал. 3 от договора за кредит кредитополучателят може да заяви кредит без
обезпечение, като срокът за одобрение на заявлението е 14 / четиринадесет /
дни от подаването на заявлението. Общите условия за предоставяне на
кредита също сочат, че кредитополучателят може / т. е. не е задължително / да
избере да предостави обезпечение / раздел III, т. 12., а в исковата молба се
сочи, че това е задължително условие.
Съдът намира, че сключването на договора за предоставяне на
поръчителство не е „задължително условие за получаване на кредита“ / по
дефиницията на § 1 т. 1 от ДР на ЗПК /, което е изискване вземанията на „Ай
Тръст“ ЕООД да бъдат включени в ГПР. Сключването на договора с „Ай
Тръст“ ЕООД е само възможност, а не задължение, поради което не е общ
разход по кредита дефиницията в § 1 т. 1 от ДР на ЗПК.
Ищцата сама е избрала да вземе обезпечен кредит от ответника и е
сключила договор с „Ай Тръст“, въпреки че е имала възможност да избере
5
необезпечен кредит.
Несъставомерни са доводите на ищцата, че възнаграждението на „Ай
Тръст“ прикривало действителния размер на на ГПР на договора за кредит с
ответника и следвало да се включи в ГПР, съгласно чл. 19 от ЗКП. Съгласно
договора за кредит и приложеното към него Приложение № 1 / л. 61 – 62 /
ищцата е знаела стойността на всяка месечна вноска и какво се включва в нея.
А погасителния план на договора за кредит / чл. 7 от Приложение № 1 / сочи
фиксирания годишен лихвен процент, който е в изискванията на чл. 19 ал. 4 от
ЗПК. Погасителният план отговаря на изискванията на ЗПК, има съдържание,
с посочени брой на погасителни вноски, размер на всяка една от тях, от какви
компонентни е съставена – части от главницата и от договорната лихва.
Безспорно волята на законодателя при приемането на чл. 19 ал. 4 от ЗПК
не е била да постави кредитиращата институция в зависимост от волята на
трето лице – поръчител, който може да си договори каквото поиска
възнаграждение с кредитополучателя и това възнаграждение да има
отношение към възнаграждението на кредитора по договора за кредит.
Правото да се иска обезпечение на кредита е право на кредитора и това негово
право не може да бъде поставено в зависимост от уговорките между
кредитополучателя и обезпечителя. Очевидно волята на законодателя не е
била такава и няма как да се приеме тезата, че отношенията между
кредитополучателя и третото лице и уговореното между тях възнаграждение
трябва да бъде част от размера на посочения в договора за потребителски
кредит ГПР, съответно това възнаграждение да бъде определящо за
изчисляване на максималния размер на ГПР, предвиден в чл. 19 ал. 4 от ЗПК.
Възнаграждението, дължимо на трето за договора за потребителски кредит
лице, няма как да бъде включено в ГПР, т. е. не е налице надвишаване на
петкратния размер на законната лихва при изчисляване на ГПР по процесния
договор за кредит.
Неоснователни са доводите на ищцата, че погасителният план не
отговарял на изискванията на чл. 11 ал.1 т. 11 от ЗПК. Отделните вноски
показват договореността на страните, в т. ч. каква лихва се начислява за
отделните месечни периоди, като главница и лихва се погасява с отделните
хогасителни вноски. Погасителният план съдържа информация за ГПР и
общата сума дължима от потребителя, съгласно разпоредбата на чл. 11 ал. 1 т.
6
10 от ЗПК.
Съдът споделя доводите на ответника, че твърденията на ищцата,
според които кредиторът е трябвало да включи при изчисление на годишния
процент на разходите / ГПР / възнаграждението за поръчител са
неоснователни.
Съгласно разпоредбата на § 1 от ДР на закона за потребителския кредит /
ЗПК / общите разходи по кредита включват известните на кредитора суми по
допълнителни услуги, чието сключване е задължително условие за отпускане
на кредита. Съдът намира, че обратно на твърдяното в исковата молба,
ищцата е можела да вземе кредит без обезпечение – чл. 4 ал. 3 от Договора за
кредит № 2711273 / 21.01.2023 год. Следователно сключване на договор за
предоставяне на поръчителство с „Ай Тръст“ ЕООД не е задължително
условие при отпускане на кредита.
Съгласно твърдението на ищцата и заключението на изготвената по
делото съдебно – счетоводна експертиза възнаграждението на поръчителя
„Ай Тръст“ ЕООД е било в размер на 5 099.81 лева. но договорът за
поръчителство е сключен между ищцата и „Ай Тръст“ ЕООД и същата е
следвало да плати възнаграждението на поръчителя, а ако е заплатила
възнаграждението по сметка на ответника – „Кредисимо“ ЕАД, то същото е
превело сумата на поръчителя - „Ай Тръст“ ЕООД. Ответникът не е е страна
по договора за поръчителство, който ищцата е можела да не сключва.
Макар и да са сключени в един и същи ден – Договорът за кредит и
договорът за поръчителство, процесът по договора за кредит е бил завършен и
след това ищцата е насочена към „Ай Тръст“ ЕООД за подписване на
договора за поръчителство. Възнаграждението на поръчителя не е било
известно на ответника - „Кредисимо“ ЕАД към момента на сключване на
договора за кредит от кредитоискателя, т. е. не попада в хипотезата на § 1 т.1
от ДР на ЗПК, за да е общ разход по кредита за потребителя при изчислението
на ГПР по чл. 19 от ЗПК.
Съдът намира, че предявения иск, с който е отправено искане за
прогласяване на недействителност на Договор за кредит № 2711273 /
21.01.2023 г., сключен между С. К. А., ЕГН ********** в качеството и на
кредитополучател и „КРЕДИСИМО“ ЕАД, в качеството му на кредитодател
като противоречащ на закона на основание чл.22, вр.чл.11, ал.1, 10 от ЗПК, вр.
7
чл.26, ал.1, пр.1 ЗЗД е неоснователен, поради което следва да бъде отхвърлен.
Само за пълнота следва да се посочи, че съгласно чл. 143, ал. 1 ЗЗП
неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е всяка уговорка във
вреда за потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и
води до значително неравновесие между правата и задълженията на
търговеца/доставчика и потребителя, а според чл. 146, ал. 1 ЗЗП
неравноправната клауза е нищожна, освен ако е уговорена индивидуално.
Клаузите в потребителските договори не са индивидуално уговорени, когато
са предварително изготвени от търговеца типизирано, а търговецът ги
предлага на неограничен брой потребители, като потребителят не е имал
възможност да влияе върху съдържанието им. Таксата за експресно/бързо
разглеждане, дължима отделно от главницата и възнаградителната лихва по
договора за кредит, представлява възнаграждение за извършена от кредитора
конкретна дейност или услуга и е част от общия разход по кредита за
потребителя, дефиниран легално в § 1, т. 1 ДР ЗПК, поради което подлежи на
включване в ГПР.
По отношения на предявения насрещен иск от страна на
„КРЕДИСИМО“ ЕАД срещу С. К. А., ЕГН **********, с който е поискано да
се осъди последната да заплати на ищеца сумата от 658.81 лева,
представляваща сбор от остатък от главница по вноска № 4 – в размер на
108.60 лева и 3 бр. месечни вноски от 5 – та до 7 – ма, дължими за периода от
30.06.2023 г. до 30.09.2023 г. – в размер на 550.21 лева, ведно със законната
лихва върху главницата от датата на предявяване на ИМ – 19.09.2023 г. до
окончателното погасяване на задължението. Също така е предявен и
евентуален насрещен иск от ответника, а именно ако съдът постанови
недействителност на процесния договор на основание чл. 23 от ЗПК, С. К. А.,
ЕГН ********** да бъде осъдена да заплати на „КРЕДИСИМО“ ЕАД сумата
от 4 705.20 лева – главница, представляваща чистата стойност на кредита /
главница / по Договор за кредит № 2711273 / 21.01.2023 г., ведно със
законната лихва върху главницата от датата на предявяване на ИМ до
окончателното погасяване на задължението.
Така предявеният евентуален насрещен иск следва да бъде отхвърлен,
тъй като Договор за кредит № 2711273 / 21.01.2023 г. не е обявен за
недействителен, съгласно разпоредбата на чл. 23 от ЗКП.
8
А първоначално предявения насрещен иск от „КРЕДИСИМО“ ЕАД
срещу С. К. А., ЕГН **********, с който е поискано да се осъди последната
да заплати на ищеца сумата от 658.81 лева, представляваща сбор от остатък от
главница по вноска № 4 – в размер на 108.60 лева и 3 бр. месечни вноски от 5
– та до 7 – ма, дължими за периода от 30.06.2023 г. до 30.09.2023 г. – в размер
на 550.21 лева, ведно със законната лихва върху главницата от датата на
предявяване на ИМ – 19.09.2023 г. до окончателното погасяване на
задължението, съдът намира, че същият следва да бъде уважен, тъй като към
датата на подаването на иска е настъпил падежа на посочените вноски от
главницата.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ищцата е освободена от внасянето на
държавна такса по производството на основание чл. 83, ал. 2 ГПК, поради
което ответникът ще се осъди да заплати по сметката за държавни такси на
РС[1]- Костинброд сумата от 558.60 лв. за държавна такса по производството.
На основание чл. 78, ал.1 ГПК ищецът по насрещния иск
„КРЕДИСИМО“ ЕАД има право да претендира разноски за сумата от 658,81
лева, за която следва да бъде уважена предявената от негова страна
претенция. Ищецът по този иск е заплатил държавна такса в размер на 50.00
лева по сметка на РС- Костинброд, както и претендира юрисконсултско
възнаграждение, което с оглед на характера на настоящото производство
следва да бъде определен в размер на 100.00 / сто / лева. При тези
обстоятелства ответникът по насрещния иск следва да заплати на ищеца
сумата от 150.00 / сто и петдесет / лева, която се определя по следния начин :
ДТ – 50 лева и 100.00 лева – юрисконсултско възнаграждение.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от С. К. А., ЕГН**********, от гр. К., вх.
2, ет. 3, ап. 30 срещу „КРЕДИСИМО“ ЕАД, ЕИК : ****, със седалище и адрес
на управление : гр. С., / ....., представлявано от С. Р. Я., с който е поискано да
се прогласи недействителност на Договор за потребителски кредит №
2711273 / 21.01.2023 г., сключен между С. К. А., ЕГН ********** в качеството
й на кредитополучател и „КРЕДИСИМО“ ЕАД, ЕИК : **** в качеството му
9
на кредитодател, като противоречащ на закона на основание чл.22, вр.чл.11,
ал.1, 10 и 20 ЗПК, вр. чл.26, ал.1, пр.1 ЗЗД като неоснователен.
ОСЪЖДА „КРЕДИСИМО“ ЕАД, ЕИК : ****, със седалище и адрес на
управление : гр. С., / ....., представлявано от С. Р. Я., да заплати по сметка за
държавни такси на РС- Костинброд, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, сумата от
558.60 лева за държавна такса по производството.
ОТХВЪРЛЯ предявения евентуален насрещен иск от страна на
„КРЕДИСИМО“ ЕАД, ЕИК : ****, със седалище и адрес на управление : гр.
С., / ....., представлявано от С. Р. Я. против С. К. А., ЕГН ********** от гр. К.
а именно ако съдът постанови недействителност на процесния договор на
основание чл. 23 от ЗПК, С. К. А., ЕГН ********** да бъде осъдена да
заплати на „КРЕДИСИМО“ ЕАД сумата от 4 705.20 лева – главница,
представляваща чистата стойност на кредита / главница / по Договор за
кредит № 2711273 / 21.01.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата
от датата на предявяване на ИМ до окончателното погасяване на
задължението.
ОСЪЖДА С. К. А., ЕГН **********, от гр. К., вх. 2, ет. 3, ап. 30 да
заплати на „КРЕДИСИМО“ ЕАД, ЕИК : ****, със седалище и адрес на
управление : гр. С., / ....., представлявано от С. Р. Я. сумата от 658.81 /
шестстотин петдесет и осем лева и осемдесет и една стотинки / лева,
представляваща сбор от остатък по Договор за кредит № 2711273 / 21.01.2023
г. от главница по вноска № 4 – в размер на 108.60 лева и 3 бр. месечни вноски
от 5 – та до 7 – ма, дължими за периода от 30.06.2023 г. до 30.09.2023 г. – в
размер на 550.21 лева, ведно със законната лихва върху главницата от датата
на предявяване на ИМ – 19.09.2023 г. до окончателното погасяване на
задължението.
ОСЪЖДА С. К. А., ЕГН**********, от гр. Костинброд, да заплати на
„КРЕДИСИМО“ ЕАД, ЕИК : ****, със седалище и адрес на управление : гр.
С., / ....., представлявано от С. Р. Я. сумата от 150.00 / сто и петдесет / лева,
която се определя по следния начин : ДТ – 50 лева и 100.00 лева –
юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски окръжен съд в
двуседмичен срок от получаването на съобщението от страните за
постановяването му.
10
Съдия при Районен съд – Костинброд: _______________________
11