№ 11550
гр. София, 11.03.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 31 СЪСТАВ, в закрито заседание на
единадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:МИРОСЛАВ В. СТОЯНОВ
като разгледа докладваното от МИРОСЛАВ В. СТОЯНОВ Гражданско дело
№ 20241110173590 по описа за 2024 година
Производството е по чл. 118, ал. 2 ГПК.
Образувано е по искова молба на Л. К. срещу „***********************“ АД и
„*********************“ ЕООД, с която са предявени установителни искове и
осъдителен иск във връзка с Договор за паричен заем и Договор за предоставяне на
гаранция, и двата договора с № 4242750 от 25.08.2021 г.
Съдът, като съобрази данните по делото, намира следното:
Според чл. 113 ГПК (изм. ДВ, бр. 65 от 07.08.2018 г.) исковете на и срещу
потребители се предявяват пред съда, в чийто район се намира настоящият адрес на
потребителя, а при липса на настоящ адрес – по постоянния. Според чл. 119, ал. 3 ГПК
(изм. ДВ, бр. 65 от 07.08.2018 г.) възражение за неподсъдност на делото по чл. 108, ал.
2, чл. 113 и чл. 115, ал. 2 ГПК може да се прави от ответника най-късно в срока за
отговор на исковата молба и да се повдига служебно от съда до приключване на
първото по делото заседание.
От наведените в исковата молба твърдения се установява, че ищецът се явява
потребител по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗЗП, като претенциите произтичат от
договорно правоотношение, по силата на което първото посочено ответно дружество е
предоставило на ищеца потребителски кредит, а второто посочено ответно дружество
е поело задължение да обезпечи задълженията по отпуснатия кредит. Към процесното
правоотношение по отпускане на кредит са приложими правилата на Закона за
потребителския кредит, тъй като по делото липсват както твърдения, така и данни
процесният кредит да е отпуснат на длъжника като физическо лице в рамките на
евентуално осъществявана от него професионална или търговска дейност (арг. чл. 9,
ал. 3 ЗПК, § 13, т. 1 ДР на ЗЗП и Решение № 50056 от 29.05.2023 г. на ВКС по т. д. №
2024/2022 г., I т. о.).
От служебно извършена справка в Национална база данни „Население“ се
установява, че ищецът има регистриран както настоящ адрес, така и постоянен адрес в
гр. Банско, което населено място не попада в съдебния район на сезирания съд.
Предвид изложеното, следва прекратяване на производството и изпращането му
по подсъдност на съответния съд на основание чл. 119, ал. 3 вр. чл. 113 ГПК с оглед
посоченото качество на ищеца и естеството на предявените искове.
Воден от горното, съдът
1
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 73590/2024 г. на СРС.
ИЗПРАЩА делото по подсъдност на РС – Разлог.
Определението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от връчването.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2