Р Е Ш Е
Н И Е
№…..
ГР.БАЛЧИК, 16.09.2020 г.
В И М
Е Т О Н А Н А Р О Д А
БАЛЧИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,
наказателен състав, в публично съдебно
заседание на деветнадесети август през две
хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ :ГАЛИН ГЕОРГИЕВ
СЪДЕБНИ
ЗАСЕДАТЕЛИ :1.
2.
при секретаря:ГЕРГАНА ГЕОРГИЕВА
и в присъствието
на прокурора:.БЕЗ
като разгледа
докладваното от Председателя АНХД №190 по описа за 2019 год.на БРС, за да се произнесе взе предвид
следното:................................................…
Производството е образувано по повод подадена жалба от
„ВМ МЕНИДЖМЪНТ”ООД,ЕИК***,със седалище и
адрес на управление в,представлявано от В.М.М.,чрез
адвокатско дружество“К. &КО“,ЕИК124705411,със
седалище и адрес на управление в,представлявано от управляващ съдружник Н.Ж.К.,чрез
пълномощника адвокат Г.А.С. ***,срещу наказателно постановление№08-000528/306
от 14.11.2017 на Директора на Дирекция“Инспекция по труда“-гр.Добрич,с правно
основание в разпоредбите на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Жалбата е подадена,чрез административно наказващия орган
и ведно със административната преписка е получена в Районен съд-Балчик с Рег.№2641
на 10.07.2018год.
Първоначално е образувано АНХД№178/2018 по описа на
Районен съд-Балчик.По това производство е постановено Решение№16 от
21.02.2019год.това съдебно решение е обжалвано от дружеството-жалбоподател пред
Административен съд-Добрич.Там е образувано КАНД№241/2019 по описа на
АС-Добрич.
С Решение№320 от 24.07.2019год.АС-Добрич,отменя първоинстанционното решение на БРС и връща делото за ново
разглеждане,от нов състав.
Преписката е получена в Районен съд-Балчик с Рег.№3064
от31.07.2019год.,като е образувано настоящото производство по АНХД№190/2019по
описа на Районен съд-Балчик.
В
жалбата си,дружеството-жалбоподател твърди,че наказателното постановление е
незаконосъобразно.Твърди,че са допуснати съществени процесуални нарушения.
Твърди,че не е доказано наличието на трудово
правоотношение между дружеството и конкретното лице.Моли съда да отмени изцяло
наказателното постановление.
Редовно
призовано,дружеството-жалбоподател не се представлява в съдебно заседание от
процесуален представител-адвокат Г.С. ***.
От името на процесуалният представител е депозирано
писмено становище относно даване ход на делото в негово отсъствие.В това
становище се твърди,че дружеството жалбоподател,чрез своя процесуален
представител поддържа жалбата си.Сочат се аргументи и се излага становище по
същество,като се твърди,че жалбата следва да бъде уважена,като процесното наказателно постановление бъде отменено изцяло,като
незаконосъобразно.
Не се прави искане за заплащане на направени деловодни
разноски.
Възиваемата страна,редовно призована се представлява в съдебно заседание от
процесуален представителя именно ю.к.Г.Х.Н..
Процесуалният представител,пледира да се
потвърди,наказателното постановление,изцяло,като законосъобразно.
Претендира да се заплати юристконсултско
възнаграждение.
По
делото,като свидетели са разпитани актосъставителя К.
А.А. и М.Р.К..
Съдът
след преценка на събраните доказателства,прие за установена следната фактическа
обстановка :
На 07.09.2017год.около 12,30часа,служители на
Дирекция“Инспекция по труда“-гр.Добрич,извършват проверка в обект,находящ се в и представляващ хотел“В.“,стопанисван от
дружеството-жалбоподател.
По време на проверката,според свидетелите К. А. и М.Р.К.
са заварени три лица,които са почиствали ресторанта на хотела,които според
,проверяващите извършвали трудова дейност.Едно от тези лица било Е.С.,родена на
***год.притежаваща паспорт№***,гражданка на Р.М..
При проверката се приело за установено,че Е.С.,като
гражданка на трета страна,извън Европейския съюз е незаконно пребиваваща на
територията на Република България.Прието е ,че дружеството-жалбоподател,в
качеството си на работодател е приело на работа на 07.08.2017год.,като
кухненски работник Е.С.,която е незаконно пребиваваща в Република България.
С оглед на
това,свидетелката К. А. приема,че е налице допуснато административно
нарушение,поради което съставя Акт за установяване на административно нарушение
на 16.10.2017год.Препис от АУАН е връчен на 16.10.2017год.на представляващия
дружеството-жалбоподател.
Въз основа на образуваната административна
преписка,АНО достига до извода,че дружеството-жалбоподател е допуснало административно
нарушение на чл.13 ал.1 от Закона за трудовата емиграция и трудовата мобилност,поради
което издава Наказателно постановление№08-000528/306 на 14.11.2017год.с което
на дружеството-жалбоподател,на основание чл.77 ал.1 от ЗТМТМ във вр.чл.48В ал.2 от Закона
за чужденците в Република България(отм.) е наложено административно наказание Имуществена
санкция в размер на 3000лева.
При
така установената фактическа обстановка,въз основа на императивно вмененото му
задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление,по
отношение на законосъобразността,обосноваността и правилността му,съдът прави
следните правни изводи:
По
допустимостта на жалбата :
Наказателното постановление е връчено на 06.06.2018г.Жалбата е подадена в деловодството на възиваемата страна,това е станало на 13.06.2018год.
Спазен е
седемдневния срок от съобщението.Жалбата е подадена в законоустановения
срок,и е допустима за разглеждане.
Относно
компетентността на административно-наказващия орган:
Наказателното постановление е издадено от компетентен
орган- Директора на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“-гр.Добрич.
Относно материално-правната и процесуална
законосъобразност и обоснованост на обжалваното наказателно постановление.
Обжалваното наказателно постановление е постановено
при допуснато съществено процесуално нарушение,което е довело до ограничаване
правото на защита на дружеството жалбоподател и в този смисъл е опорочило процесното наказателно постановление до степен на
незаконосъобразност.
От данните по делото е видно, че проверката в
стопанисвания от дружеството – жалбоподател обект е извършена на 07.09.2017г.,
а в протокола за извършена проверка,в АУАН и в наказателното постановление е
вписано, че нарушението е извършено на 07.08.2017г., когато работодателят е
приел на работа като кухненски работник Е.С..
От
представената по делото административнонаказателна
преписка не става ясно по какъв начин контролните органи, а след това и
наказващият орган са преценили, че това е датата на извършване на нарушението.
В протокола за извършена проверка и в АУАН не се съдържат никакви фактически
констатации, от които да се направи извод, че лицето е прието на работа именно
на 07.08.2017г.
Тази дата не
фигурира никъде в приложените към административнонаказателната
преписка документи, което изключва възможността тя да е определена въз основа
на записванията в тях. Във въззивната си жалба
санкционираното лице изрично е възразило, че не е ясно въз основа на какви
факти и доказателства административнонаказващият
орган е приел, че датата на извършване на нарушението е 07.08.2017г.но в хода
на административното производство,административно-наказващия орган не е събрал
каквито и да е данни за изясняването на този
въпрос.
Съгласно чл.42, т.3 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН един от
задължителните реквизити на акта за установяване на административно нарушение и
на наказателното постановление е датата на извършване на нарушението. Тя трябва
да бъде установена при условията на пълно и главно доказване и неизпълнението
на това задължение следва да се тълкува в полза на санкционираното лице. При
положение че по делото липсват каквито и да е доказателства, които да сочат недвусмислено,
че работникът е приет на работа на 07.08.2017г., а и в наказателното
постановление не са изложени никакви мотиви защо е прието, че това е датата на
извършване на нарушението, следва да се приеме, че е налице допуснато съществено
процесуално нарушение, водещо до недоказаност на нарушението.
Датата на извършване на нарушението е от съществено
значение за индивидуализацията на нарушението. Тя е определяща и за началния
момент на давностните срокове по чл.34 от ЗАНН и
чл.80, ал.1, т.5 от НК. Касае се за съществен елемент от състава на
нарушението, поради което липсата на данни за датата на извършването му засяга
правото на защита на санкционираното лице и прави невъзможна проверката на съда
относно законосъобразността на обжалваното наказателно постановление.
Посочването на датата на нарушението, както и на доказателствата, които я
потвърждават, е императивно изискване на закона и е недопустимо тя да се
извежда по тълкувателен път от данните по административнонаказателната
преписка или да почива на предположения. Ето защо, недоказването на приетата от
АНО дата на извършване на нарушението винаги влече процесуална
незаконосъобразност на наказателното постановление и е основание за неговата
отмяна.
С оглед изложеното,съдът счита,че процесното
наказателно постановление следва изцяло да бъде отменено,като
незаконосъобразно.
С оглед изхода на делото не следва да се присъжда юристконсултско възнаграждение в полза на възиваемата страна,поради което съдът не дължи подобно
произнасяне.
Водим
от гореизложеното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН,съдът
Р
Е Ш И
:
ОТМЕНЯ изцяло наказателно постановление№08-000528/306 от 14.11.2017г.
на Директора на Дирекция“Инспекция по труда“-гр.Добрич,с което за констатирано
на 07.09.2017год.в обект-хотел”В.,находящ се в с.,административно
нарушение на чл.13 ал.1 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност,на„ВМ
МЕНИДЖМЪНТ”ООД,ЕИК***,със седалище и адрес на управление в,представлявано от В.М.М. е наложено административно наказание Имуществена
санкция, в размер на 3000 лева( три хиляди
лева),като незаконосъобразно.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно пред Административен съд-Добрич
в четиринадесет дневен срок от съобщението му до страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :