Решение по дело №14998/2017 на Софийски градски съд

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

гр. София, 10.10.2018 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданска колегия, ІІ-в състав в открито заседание на трети октомври през две хиляди и осемнадесетата година, в състав:

 

                                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светлин Михайлов

    Членове: Пепа Тонева

                    Марина Гюрова

 

при секретаря Антоанета Луканова………………………………………… и с участието на прокурора …………………………………………………………………………… като разгледа докладваното от ………………съдия Михайлов ….в.гр.дело № 14 998 по описа

за 2017 г.,     и за да се произнесе, съдът взе предвид:

                        Производството е по реда на чл.258  от ГПК.

                        Образувано е по повод постъпила въззивна жалба от ЧСИ А.М.Б., с която обжалва решение № 151 242 от 20.06.2017 г., постановено по гр.д. № 42 162/13 г. по описа на Софийски районен съд, Гражданско отделение, 31 състав, в частта, в която е осъден да заплати обезщетение. Твърди че, постановеното решение е недопустимо, с оглед произнасянето от страна на съда на факти и обстоятелства, които не са твърдени в исковата молба. Инвокира доводи за неправилност на постановеното решение, като твърди, че съдът е нарушил разпоредбата на чл.146 от ГПК, като не е изготвил доклад и разпределил доказателствената тежест, след направените от ищцата уточнение в съдебно заседание. В тази връзка твърди, че липсват указания как са разходвани средствата след превеждането им на майката, неправилен извод, че са налице противоречия с интересите на детето и майката, предвид връчването на постановлението за прекратяване на бащата, без да се държи сметка, че същото е връчено на длъжника в изпълнението. Релевира твърдения за незаконосъобразност, извлечени от нарушение на разпоредбите на чл.154, ал.1 и чл.156 от ГПК. В тази връзка твърди, че съдът е игнорирал събраните доказателства, от които по безспорен начин се установява, че не е ограбил и бащата и не е разпилял събраните по изпълнителното дело суми.  Твърди, че липсват твърдения, въз основа, на които съдът да обоснове извода, че е възможно да има противоречия между интересите на майката и дъщерята, които да налагат назначаването на адвокат, а от друга страна противоречи с представената от самата ищца декларация, от която е видно, че за процесния период е получавала редовно издръжката си. От друга страна, прави анализ на части от исковата молба, от които по безспорен начин се установява, че увреденото лице (по твърдения) е нейния баща, а не самата тя, което по същество представлява злоупотреба с права. Твърди, че за да обоснове извода си, че съдебния изпълнител е пренебрегнал разпоредбата на чл.129, ал.12 от СК, съдът обаче не се е съобразил с разпоредбата на чл.1340 от СК, с която се определя режима на разпореждане с движими и недвижими вещи на непълнолетните деца. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да отмени атакуваното и вместо него постанови ново, с което да отхвърли претенцията, като неоснователна и недоказана, като претендира и разноски за двете инстанции.

                        Ответника по въззивната жалба Б.В.П. и третото лице помагач ЗАД „А.Б.“ редовно уведомени не взимат становище по жалбата.

                        Съдът след като се съобрази с доводите на страните и обсъди събраните по делото писмени доказателства, съобразно разпоредбата на чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

                        От фактическа страна:

           Не се спори между страните, а се установява и от решение № 151 242 от 20.06.2017 г., постановено по гр.д. № 42 162/13 г. по описа на Софийски районен съд, Гражданско отделение, 31 състав, че съдът е осъдил А.М.Б., частен съдебен изпълнител per. № 850 на КЧСИ, да заплати на Б.В.П., на основание чл. 441 ГПК сумата от 5 867.63 лв., обезщетение за имуществени вреди от извършен през м.01.2011 г. превод по банкова сметка *** П. на сума, събрана по изп.д. № 20118500400002, която сума е следвало да бъде преведена на ищцата - взискателка по посоченото изпълнително дело, ведно със законната лихва, считано от 20.01.2011 г. до окончателното изплащане, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 261.70 лв., разноски, сторени в производството; отхвърлил е предявените от Б.В.П. против А.М.Б., частен съдебен изпълнител per. № 850 на КЧСИ, искове е правно основание чл. 441 ГПК за заплащане на сумата от 300 лв., обезщетение за имуществени вреди - намаляване на разполагаемите средства за издръжка в периода м.02.2011 г.-м.02.2014 г., и на сумата от 2 000 лв., обезщетение за неимуществени вреди - притеснения, липса на сигурност и липса на чувство за психическо благополучие и е осъдил Б.В.П. да заплати на А.М.Б., частен съдебен изпълнител per. № 850 на КЧСИ на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 322.06 лв., разноски, сторени в производството, като решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на ответника ЗАД „А.Б.“.

            Не се спори, а се установява и от доказателствата по делото, че с допълнително решение от 08.09.2017 г., постановено по същото гражданско дело, съдът е допуснал поправка на очевидна фактическа грешка на основание чл. 247, ал. 1 ГПК в решение от 20.06.2017 г. по гр.д. № 42162/2013 г., СРС, 31-ви с-в, като във втория абзац на диспозитива на решението, на ред трети от този абзац, вместо: „искове с правно основание чл. 441 ГПК за заплащане на сумата от 300 лв.“ да се чете: „искове с правно основание чл. 441 ГПК за заплащане на сумата от 3 000 лв.“.

           Не се спори между страните, а се установява и от доказателствата по делото, че изп.д. № 20118500400002 по описа на ответника ЧСИ А.Б. е образувано въз основана на изпълнителен лист от 29.12.2010 г., издаден по гр.д. № 2 541/2007 г., СРС, 89-ти с-в. Не се спори между страните, а се установява и от доказателствата по делото, че на 14.01.2011 г. ответникът е наложил запор на банкова сметка ***, като в изпълнение на запорното съобщение на 19.01.2011 г. и на 20.01.2011 г. банката е превела по сметка на ответника суми общо от 7 840.20 лв.

           Не се спори между страните, а се установява и от решение № 286 от 22.02.2008 г., постановено по гр.д. № 2 441/2007 г., по описа на Софийски районен съд, 89-ти с-в, че упражняването на родителските права след развода е предоставено на майката на ищцата.

           Не се спори, а се установява и от доказателствата по делото, че изпълнителното производство е образувано по молба на ищцата, чрез законния й представител Даниела Любомирова П., както и че с молба вх. № 718/25.01.2011 г. законния представител е посочил сметка за превод на събраните в изпълнението суми.

           Не се спори между страните, че сумите събрани в изпълнителното производство са преведени по посочената от законния представител сметка.

 

 

                        От правна страна:

                        При така установената фактическа обстановка съдът направи  следните правни изводи:

                        Видно от обстоятелствената част и петитума на исковата молба и направените от ищеца уточнения същият е предявил иск, с правно основание чл.441 от ГПК, вр.чл.74 от ЗЧСИ, вр.чл.45 от ЗЗД за заплащане на обезщетение за претърпени имуществени вреди от незаконосъобразни действия, изразяващи се в извършен през м.01.2011 г. превод по банкова сметка *** П. на сума, събрана по изп.д. № 20118500400002, която сума е следвало да бъде преведена на ищцата - взискателка по посоченото изпълнително дело на ЧСИ в размер на 5 867.63 лв.  

                        По допустимостта и основателността на подадената въззивна жалба:

                        По отношение на така подадената въззивна жалба съдът намира, че същата е процесуално допустима. Подадена е  от оправомощени лица и в установените срокове. Атакуваното решение е валидно.

                        Релевираните от жалбодателя, ищец в първоинстанционното производство, доводи са свързани с твърдения за недопустимост на постановеното решение, с оглед позоваването на факти извън твърдените в исковата молба, както и с такива за незоконосъобразност, изрпазяващи се допуснати нарушения при изготвянето на доклада и разпределението на доказателствената тежест, както и при преценката на доказателствата.

                        По отношение на твърдението за недопустимост на атакуваното решение съдът намира, че същото е неоснователно.  Съдебното решение е възможно да страда от три групи пороци: нищожност, недопустимост и неправилност. Нищожност е налице, когато решението е постановено от ненадлежен орган (лице, което към момента на постановяването на решението не е съдия) или в ненадлежен състав (от един вместо от трима съдии), извън правораздавателната власт на съда (срещу чужда държава или лице със съдебен имунитет, вън от изключенията по чл. 18 ГПК), не в писмена форма (устно) или неподписаното решение (поради отказ да бъде подписано от болшинството съдии) и абсолютно неразбираемото решение (в което волята на съда не може да бъде изведена и чрез тълкуване). Недопустимост е налице, когато решението е постановено въпреки отсъствието на положителна или наличието на отрицателна процесуална предпоставка, за която съдът следи служебно или въпреки отсъствието на положителна или наличието на отрицателна процесуална предпоставка, за която ответникът е направил и доказал своевременно отвода си, както и ако съдът е бил десезиран. При наличието на някой от тези пороци въззивният съд се произнася служебно, като обезсилва решението в обжалваната част (недопустимото съдебно решение влиза в сила, то поражда сила на пресъдено нещо, изпълнителна сила и конститутивно действие). Неправилност на решението е налице, когато то е постановено в нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила (в т.ч. непълнота на доказателствата по вина на съда), непълнота на доказателствата (за която страната няма вина) или необоснованост. С оглед на изложеното, съдът в настоящия си състав намира, че атакуваното решение е допустимо, на твърдените от въззивника основания.

                        По отношение на доводите за неправилност на съдебното решение, съдът в настоящия си състав намира, че същите са частично основателни. С разпоредбата на чл.441 законодателят е предвидил отговорността на съдебния изпълнител, за вредите, причинени от процесуално незаконосъобразни действия при осъществяването на принудителното изпълнение, която се реализира при условията на чл.45 от ЗЗД. По своята същност на обезвреда подлежат онези вреди, които са в пряка причинна връзка с процесуално незаконосъобразното действие или бездействие. Съдебния изпълнител не отговаря за материалноправната незаконосъобразност на изпълнителния процес, изразяваща се в несъществуването на изпълняемото право. За да бъде проведен успешно иск за обезщетение, следва да се установят по безспорен начин наличието на следните факти, представляващи правила за деликтна отговорност: да е налице действие  или бездействие, да е налице вреда, причинна връзка между действието и бездействието. Вината се презюмира, съобразно разпоредбата на чл.45, ал.2 от ЗЗД, като не е необходимо вредите да са причинени умишлено. В тежест на ищеца е да установи, при условията на пълното и главно доказване наличието на тези предпоставки, с оглед успешното провеждане на така предявеният иск.  В конкретния случай, в исковата молба са наведени твърдения за извършени неправомерни действия от страна на ЧСИ, изразяващи се в превеждането на сумата по банкова сметка, ***ълнолетното дете, взискател в изпълнителното производство.

                        Неоснователни са наведените доводи, свързани с липсата на изчерпателен доклад по отношение на въведените от представителя на ищцата в първото по делото заседание твърдения, че сумата, преведена не е използвана по предназначение, т.е. в полза на непълнолетния взискател. Същите са ирелевантни на настоящия процес и позоваването на страна на първоинстанциония съд на същите, по същество представляват разсъждения „по принцип“. Неоснователни са и разсъжденията по отношение на „възможността“ за съществуване на противоречие между интересите на детето и майката, обоснована с връчването на съобщението за прекратяване на изпълнителното дело на бащата. Видно от доказателствата по делото, съобщението за прекратяване на делото е връчено на бащата (процесуален представител на ищцата, в настоящия процес), в качеството му на длъжник в изпълнението, а не като представител на детето.

                        Като неоснователен следва да се възприеме и решаващият извод на първоинстанционния съд, че съдебния изпълнител е нарушил разпоредбата на чл.129, ал.2 от СК, задължаваща съда, при противоречие между интереса на родителя и на детето се назначава особен представител. По делото липсват доказателства за такива противоречия към момента на извършване на изпълнителните действия, за които се твърди, че са незаконосъобразни. В тази връзка следва да се отбележи, че дори й да са процесуално незаконосъобразни действията по образуване и водене на изпълнителното производство, то същите не обосновават вреда за настоящия ищец. Същите биха могли евентуално да осъществят състав на посочения член, спрямо длъжника в изпълнението, които не е ищец в настоящето производство.

                        С оглед на изложеното, както и предвид липсата на доказателства за извършени незаконосъобразни действия от страна на ответника, довели до настъпването на вреда за настоящия ищец, както и липсата на причинно-следствена връзка между неправомерни действия и вредата, съдът в настоящия си състав намира, че атакуваното решение в тази част е незаконосъобразно. Следва да се постанови нов, с което да се отмени, като вместо него се отхвърлят претенцията, като неоснователна и недоказана.

                        По отношение на направеното изявление за присъждане на разноски от страна на въззивника съдът намира, че същото е основателно Въззиваемата страна следва да бъде осъдена да заплати на въззивника сумата от 700 лв., представляваща разноски за един адвокат пред първоинстанционния съд, както и сумата от 117.40 лв., представляващи размера на внесената държавна такса по жалбата. Доказателства за разноски пред настоящата инстанция не са представени.

                        Водим от гореизложеното Софийски градски съд

 

 

 

Р   Е   Ш   И:

 

 

 

                        ОТМЕНЯ решение № 151 242 от 20.06.2017 г., постановено по гр.д. № 42 162/13 г. по описа на Софийски районен съд, Гражданско отделение, 31 състав, в частта, в която съдът е осъдил А.М.Б., частен съдебен изпълнител per. № 850 на КЧСИ да заплати на Б.В.П., на основание чл. 441 ГПК сумата от 5 867.63 лв., обезщетение за имуществени вреди от извършен през м.01.2011 г. превод по банкова сметка *** П. на сума, събрана по изп.д. № 20118500400002, която сума е следвало да бъде преведена на ищцата - взискателка по посоченото изпълнително дело, ведно със законната лихва, считано от 20.01.2011 г. до окончателното изплащане, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 261.70 лв., разноски, сторени в производството, като неправилно и незаконосъобразно и вместо него постановява:

                        ОТХВЪРЛЯ  предявеният от Б.В.П., ЕГН **********, против А.М.Б., частен съдебен изпълнител per. № 850 на КЧСИ, иск е правно основание чл. 441 ГПК за заплащане на сумата от 5 867.63 лв., обезщетение за имуществени вреди от извършен през м.01.2011 г. превод по банкова сметка *** П. на сума, събрана по изп.д. № 20118500400002, която сума е следвало да бъде преведена на ищцата - взискателка по посоченото изпълнително дело, ведно със законната лихва, считано от 20.01.2011 г. до окончателното изплащане, като неоснователен и недоказан.

                        ОСЪЖДА  Б.В.П., ЕГН ********** да заплати на А.М.Б., частен съдебен изпълнител per. № 850 на КЧСИ сумата от 700 (седемстотин) лв., както и сумата от 117.40 (сто и седемнадесет лв. и четиридесет ст.) лв., на основание чл.78 от ГПК.

                        Решението е постановено при участието на трето лице помагач ЗАД „А.Б.“ АД.

                        Решението  подлежи на касационно обжалване, в тридесет дневен срок от съобщението за изготвянето му до страните, пред Върховния касационен съд, при условията на чл.280 от ГПК.

 

            Председател:                                                                      Членове: 1.

 

                                                                                                                     

 

 

 

   2.