М О Т И В И
Към присъда № 7 от 15.03.2017г.
по НОХД № 1965/2016 г. по
описа на СпНС, 7-ми състав
Специализираната прокуратура е
повдигнала обвинения срещу М.С.С. . Същият е предаден на съд, за това, че:
В периода от месец *** 2013 година до края на месец ***
2013 год. в * и в гр.Н.И., с цел
да набави за себе си имотна облага сумата от 10 000/десет хиляди лева/ е принудил И.К.В., чрез заплаха по отношение на сина й -
К.Р. Х., чрез думите „...***че, ти какво
ще кажеш, искаш ли да не го видиш повече? Ще го закарат на Витоша и ще го
закопат, няма да го намерите повече, ще го разфасоват...", да извърши
нещо противно на волята си - да му изплати сумата от *** лева, като е извършила
имуществено разпореждане както следва от ***.2013 год. до ***.2013 год. в *, *
й причинил имотна вреда в размер на *** лева, за времето от ***.2013год. до ***.2013год.,
в *, жк „Хр.Б." ул."***" № 10 й причинил имотна вреда в размер
на*** лева, за времето от ***.2013 год. до ***.2013год. в *, * й причинил
имотна вреда в размер на *** лева, за времето от ***.2013 год. до ***.2013год.
в *, * й причинил имотна вреда в размер на *** лева; за времето от ***.2013
год. до ***.2013год. в *, * й причинил имотна вреда в размер на *** лева; за
времето от ***.2013 год. до ***.2013год. в *, * й причинил имотна вреда в
размер на*** лева и с това й причинил имуществени вреди общо в размер на ***
лева., като деянието е
придружено със заплаха за убийство, извършено повторно в немаловажни
случаи, след като е осъждан с влязла в сила на 12.10.2012 год. присъда по НОХД
№ *** на СРС за престъпление по чл.213а, ал.2, т.2, във вр.с ал.1 от НК, с
която му е определено наказание лишаване от свобода за срок от 3 години. На
основание чл.66, ал.1 от НК, изтърпяването на така определеното му наказание е
отложено за срок от 5 години - престъпление
по чл. 214, ал. 2, т. 1, вр. чл. 213а, ал. 2, т. 1, пр. 1 и т.7, вр. ал. 1 от НК.
В съдебно заседание прокурорът
поддържа обвиненията срещу подсъдимия. Пледира за осъдителна присъда, с която
подсъдимия да бъде признат за виновен, като му се наложи наказание лишаване от
свобода, което да бъде към средния размер предвиден за престъплението.
В съдебно заседание по молба е
била конституирана, в качеството на частен обвинител И.К.В..
Същата в това си качество подържа обвиненията срещу подсъдимия. Прави искане за
осъждането му.
Защитникът на подсъдимия пледира
да бъде постановена оправдателна присъда. Развива подробни съображения, че не
са събрани доказателства, които да уличават по категоричен начин, че подсъдимият
М.С.С. е извършил престъплението, в които е обвинен. Счита, че не са били
събрани безспорни доказателства за съставомерните признаци на деянието.
Подсъдимият М.С.С. разбира в
какво се състоят повдигнатото срещу него обвинение, не се признава за виновен,
дава обяснения по случая.
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА
Съдът, като съобрази събраните по
делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:
М.С.С. с ЕГН ********** е роден
на ***г***, живущ в с.г., българин, с българско гражданство, женен, със средно
образование, работи, осъждан.
Подсъдимият М.С. и свидетеля К.В.
били приятели. През 2012 година свидетелят К.В., решил да вземе заем от ***лв. от
заложна къща „***“ ОДД находяща се в *, кв.“***“, бул. „Г.“. От същата заложна къща
свидетелят бил взимал заеми и преди това. Към него момент подсъдимият М.С.
имал заложени златни накити в същата заложната къща, които били на по-висока
стойност от получения от него заем. Свидетелят К.В. нямал възможност да предостави
обезпечение за заема и помолил подсъдимия да му съдейства, тъй като знаел, че
се познава с продавач- консултанта в заложната къща, от когото зависело
отпускането на заема. Подсъдимият М.С. се обадил на свидетеля Д.Д. продавач
консултанта в заложна къща „***“ ОДД и
го помолил да съдейства за отпускане на заема на свидетеля К.В., като предложил
заложеното от него злато да служи за обезпечение и на този заем. Свидетелят Д.Д.
се съгласил. Подсъдимият М.С. от своя страна казал на свидетеля Д.Д. да даде
сумата от ***лв. на К.В.. Подсъдимият М.С., уведомил свидетеля К.В., че
заложната къща „***“ ОДД ще му даде
искания заем, като в залог ще служат златните накити заложени преди. След това
свидетелят К.В. лично отишъл в заложна къща „***“ ОДД и получил сумата от ***лв. от свидетеля Д.Д..
Впоследствие свидетелят К.В. изплатил около 1***лв., а останалата част от
заема, не успял да изплати. Няколко месеца по-късно свидетелят К.В. ипотекирал
къщата, в която живеел, но му били необходими около 3***лв. за нотариални и държавни такси.
Свидетелят К.В. взел на заем и тази сума от заложна къща „***“ ОДД , чрез свидетеля
Д.Д., като и за нея станал гарант подсъдимия. Този път сумата била получена от
подсъдимия, които я занесъл и предал на свидетеля К.В.. При предаване на сумата
подсъдимият казал на свидетеля, че „**** /свидетеля Д.Д./, му е казал, че общо
дължимата сумата е 10000лв., включваща неизплатените части от главниците и
лихвите. След като получил сумата по
ипотеката на къщата, свидетелят К.В., занесъл и предал лично на свидетеля Д.Д. сумата
от 4***евро, като решил, че се по този начин се е издължил напълно. Една-две
седмици по- късно свидетелят Д.Д. се обадил на свидетеля К.В. и му казал, че е
направил сметка и е установил, че му остават да дължи на заложната къща още
около1***лв. През следващите 5-6 месеца, свидетелят К.В. не дал никакви пари за
погасяване на задължението към заложната къща.
В началото на 2013г., подсъдимият
М.С. се свързал по телефона със свидетеля К.В. и му казал, че „***/свидетеля
Д.Д./ му звънял и давал много зор да оправи парите“. Свидетелят К.В. казал на
подсъдимия, че в момента няма пари, когато имал щял да даде. Около два месеца след
разговора, в периода февруари- *** месец на 2013г. подсъдимият М.С. отишъл в
дома на свидетеля К.В.,***. Подсъдимият бил поканен в дневната на къщата,
където освен свидетеля К.В. присъствали и свидетелите К.Л. /с която К.В. живеел
на семейни начала/ и ЧО-И.В./ ***ка на свидетеля К.В./, на част от разговора
присъствала и свидетелката В.Х.. Между присъстващите бил проведен разговор с
нормален тон, при който подсъдимият казал на свидетелите, че К.В. трябва да
върне взетите пари, които с лихвите са станали 10000лв., защото в противен
случай „**** /свидетеля Д.Д./, ще вземе неговите
златни накити, които били обезпечение за заема на свидетеля К.В.. От своя
страна свидетелят К.В. обяснил, че няма възможност да дава никакви пари, тогава
свидетелката И.В. казала, че има възможност и предложила да дава по ***лв.
месечно. Подсъдимият М.С. отговорил, че трябва да разговаря с „**** и да го
пита дали е съгласен с предложението на свидетелката И.В.. Тогава подсъдимият
набрал по телефона свидетеля Д.Д. и включил телефона на високоговорител, за да
могат присъстващите да чуят разговора. При проведения разговор свидетелят Д.Д. заявил,
че не го интересуват отношенията на подсъдимия със свидетелите и че трябва да
се платят парите, отправил и обидни думи към свидетелите, след това прекъснал
разговора. В края на срещата подсъдимият М.С. се разбрал със свидетелката И.В.,
тя да му дава по ***лв. всеки месец, докато се изплатят парите, които синът й
дължал. Също така се уточнили, парите да ги носят на подсъдимия, а той от своя
страна да ги предава на „****, защото последния бил ядосан на свидетеля К.В..
Междувременно свидетелите К.В., И.В.
и К.Л. били взели под наем помещение находящо се в с.М., което оборудвали като
заведение-пицария. В този период тримата свидетели работили в това заведение.
В края на месец *** 2013г.
свидетелките И.В. и К.Л. отишли до къщата на подсъдимия находящ се в гр. С.кв.Х.Д.
Двете свидетелки влезли в стая намираща се на приземния етаж на къщата и
предали на подсъдимия М.С. сумата от ***лв., след което си тръгнали. Като
срещата между подсъдимия и свидетелките протекла спокойно и при нея не били
отправяни заплахи или обиди.
В края на месец април 2013г.
свидетелките И.В. и К.Л. отишли до къщата на подсъдимия находящ се в гр. С.кв.Х.Д.
Двете свидетелки влезли в стая намираща се на приземния етаж на къщата и
предали на подсъдимия М.С. сумата от ***лв., след което си тръгнали. Като срещата между подсъдимия и свидетелките
протекла спокойно и при нея не били отправяни заплахи или обиди.
През месец *** 2013г. свидетелят К.В.
занесъл на подсъдимия М.С. ***0лв. и му я предал.
През месец *** 2013г.свидетелите К.В.
и К.Л. се разделили.
През месец *** 2013г. свидетелите
К.В. и И.В. решили да затворят пицарията в с.М., защото заведението нямало
клиенти и губили пари от него. Като го затворили, оставили част от оборудването
на кооперацията собственик, за покриване на дължимите сметки, а другата част от
оборудването- обявили за продажба. Свидетелят К.В. същия месец заминал да
работи в Р.Чехия.
Междувременно било изготвено
искане до СГС и получено разрешение по чл. 5, 6, 7 и 11от ЗСРС, за прилагане на
СРС спрямо подсъдимия М.С., като под контрол бил поставен и телефония му номер ***.
Тъй като подсъдимият М.С. не
получавал няколко месец пари от свидетелите К.В. и И.В. започнал да ги търси по
телефоните им. След като не успявал, да се свърже със свидетеля К.В., на ***.2013г.
подсъдимият от телефон *** се обадил на телефон с номер ***- ползван от свидетелката
И.В.. Разговора бил свързан с това, че подсъдимият не е получавал пари от
свидетелката и сина й, а от нейна страна, че сега нямала възможност да му дава
каквито и да е пари. При проведения разговор свидетелката казала на подсъдимия,
че продават оборудването от пицарията и че когато го продадат ще има възможност
да му даде пари. От своя страна подсъдимият М.С., проявил интерес за
оборудването и се разбрали да се чуят допълнително. Разговорът протекъл с
нормален тон, без отправяне на заплахи или обиди. /виж.разговор №1 от том трети
от секретните материали по делото/.
Няколко дни по- късно на
17.09.2013г. подсъдимият М.С. от телефон *** се обадил на телефон с номер ***
ползван от свидетелката И.В.. На този ден двамата провели два разговора с
основно съдържание свързано с оборудването, което е останало от пицарията. И
тези разговори протекли с нормален тон, без отправяне на заплахи или обиди.
/виж.разговори № 3 и 4 от том трети от секретните материали по делото/.
На ***.2013г.подсъдимият М.С. от
телефон *** се обадил на телефон с номер *** ползван от свидетеля Ц.В. /син на
св.И.В. и съответно брат на свидетеля К.В./, при който разговаряли за
оборудването на пицарията, също така подсъдимият се оплакал, че И.В. не му
вдига телефона, а от своя страна свидетелят го уведомил, че телефонът на ***ка
му е изключен. При разговора подсъдимият казал на свидетеля, че ще дойде до
домат им и да предупреди *** си, да не се плаши, защото щял да пътува с други
хора /виж.разговор №12 от том трети от секретните материали по делото/.
В този период ***.2013г.
подсъдимият М.С. се срещнал със свидетелката К.Л.. Срещата била непосредствено,
след като подсъдимият ходил, но не намерил никой в пицарията в с.М.. При
проведения разговор подсъдимият казал на свидетелката К.Л., визирайки свидетелката
И.В., че ще я „закопа там където е мъжът й“. След разговора свидетелката К.Л.
не казала на свидетелката И.В. за отправените по неин адрес думи от подсъдимия.
При последвало посещение в с.М.,
подсъдимият М.С. се срещнал със свидетеля Р.И.- председател на кооперацията дала
помещението под наем на свидетелите Васеви. От този свидетел подсъдимият
разбрал, че част от оборудването е предадено на кооперацията вместо дължимите
към тях суми за наем и битови сметки, а останалата част е било продадено.
Междувременно свидетелката И.В.
сменила номера на мобилния телефон, които ползвала.
На ***.2013г. подсъдимият М.С.
отишъл в гр.Н.И. до дома на свидетелите Васеви. Там нямало никого, затова
подсъдимият изчакал. В един момент пред къщата спряла кола, в която били
свидетелите Ц.В. и Т. Вълчанов. Свидетелят Ц.В. поканил подсъдимия в къщата. В
същото време свидетелят Т. Вълчанов се прибрал в дома си. Подсъдимият и свидетеля
Ц.В. влезли в къщата. Подсъдимият М.С. поискал от свидетеля да му даде номера
на мобилния телефон на И.В.. Свидетелят Ц.В. продиктувал телефония номера,
който ***ка му ползвала. Докато бил още в къщата, подсъдимият М.С. провел два
разговора от телефонен номер *** със свидетелката И.В. /вече ползваща телефонен
номер ***/. В първия разговор основни теми били това, че свидетелката не е дала
на подсъдимият никакви пари и че тя не му се е обадила, също така подсъдимият
казал на свидетелката И.В. „Не ми се
карай, щото съм си дал паричките и съм ви станал гарант. Няма смисъл. Нали? От
тук натам нема смисъл да се търсиме, да се виждаме. Има с кой да се виждате.
Има кой да ви търси. Спирам аз.“. Вторият разговор бил проведен
непосредствено след първия. При него подсъдимият казал на свидетелката, че се е
видял с Р. и е разбрал от него, че оборудването на пицарията е взето от някакво
момче. Разговорът продължил по следния начин:
Подсъдимият: „ …Обиден съм ти,
която до където съм направил добрината на сина ти. Не ти прави чест да ми
затваряш телефона и да се държиш така с мене“.
Свидетелката: „ А на теб прави ли
ти чест да ме заплашваш и да мии поставяш…
Подсъдимият: „ Какво те
заплашвам? Кво ти / не се разбира/“
Свидетелката: „…некви условия. Е
как не ме заплашваш?“
Подсъдимият: „ Аа сеа те
заплашвам?“
Свидетелката: „ Еми заплашваш ме,
много ясно.“
Подсъдимият: „ Нали знаеш, че съм
много тарикат и никога нема да те заплашвам по телефона“
Свидетелката: „Аа нема да ме заплашваш.“
Подсъдимият: „ Нали знаеш.Ако искам нещо да ти го кажа, ш ти
го каем очи в очи.“…
………………………….
Подсъдимият: „ ..Не ме
разкарвайте като некъв олигофрен до вас по пет пъти. За две седмици съм дошъл
два пъти…“…
………………………….
Подсъдимият: „Е кво ми го каза по
телефона. Е ще отидеме на трети…“
Свидетелката: „А ти почна да ме
заплашваш.“
Подсъдимият: „...на пети. Тук съм
у провинцията. Ходил съм, стига с това дет съм те заплашвал бе! Стига, че ме
дразниш вече! Стига, че ме дразниш вече, Ваня, казвам ти съвсем сериозно. Не
съм женски тарикат да те заплашвам по телефона. И*** ми малко уважение.“…
…………………………
Свидетелката: „..три месеца бех
ли точна? Бех.“
И този разговор е бил проведен с
нормален тон, с изключение на частта от същия когато свидетелката, казала на
подсъдимия, че я заплашва. Тогава подсъдимият М.С. повишил тон и говорил
ядосано.
След този разговор не се
установяват срещи или телефонни разговори между подсъдимия М.С. и свидетелката И.В..
След цитирания разговора свидетелката И.В. решила да подаде жалба в полицията.
На ***.2013г. свидетелката И.В.
подала жалба до Директора на ГДНП-МВР.
На ***.2014г. между подсъдимия от
телефонен номер *** и свидетеля К.Б. с телефонен с номер *** се провел
разговор, при който подсъдимия казал на свидетел да се видят с „нашия човек“ и
„да го боцнем, да пусне кръв. Това било възприето от свидетеля като указание
„да видиме ***,
да го закараме при ***.“
На ***.2014г. е бил извършен
обиск и изземване по отношение на подсъдимия М.С.С.. При него са били иззети
следните вещи: един брой мобилен телефон – марка „NOKIA“,
модел „1280“, със СИМ карта на оператор „Виваком“, в работен режим.На обиска и
изземването са присъствали поемните лица А.Д.Н. и Р.Т.Р.. Специализираният
наказателен съд надлежно е дал разрешение за извършване на обиска и изземването
с определение от ***.2014г.
На ***.2014г. било извършено
претърсване и изземане в жилището, обитавано от подсъдимия М.С.С.,***. При
претърсването и изземането не са били иззети вещи от значение за делото. А.Д.Н.
и Р.Т.Р.. Специализираният наказателен съд надлежно е дал разрешение за
извършване на претърсване и изземване от дома на подс. М.С.С. с определение от ***.2014г.
Видно от заключението на
изготвената в хода на досъдебното производство техническа експертиза, извършена
от Р.Д.Ю. и Е.И.К., е че:
1.
Мобилния телефонен апарат е технически
изправен, без следи от удари и механични повреди по корпуса.
2.
Марката, модела, серийният номер /IMEI/
и състоянието на апарата са посочени по-горе подробно.
3.
Всички електронни съобщения намиращи се
записани в паметта на телефона и SIM картата
са предоставени в четим вид по-горе за всеки обект поотделно.
4.
Входящите, изходящите и пропуснатите
обаждания осъществени от мобилния телефон и SIM картата
в него са посочени по-горе за всеки обект поотделно.
5.
Телефонния указател на мобилния телефон и
телефонния указател на SIM картата са посочени по-горе за всеки
обект поотделно.
6.
В настоящия Протокол не са записани
служебните файлове от паметта на мобилния телефон, които фабрично са записани и
са необходими за работата на апарата (Файлове на операционни системи).
7.
Информация за това колко SIM
карти са ползвани в даден телефон не се записва в мобилния апарат, а картата,
намираща се в момента в дадения апарат, са посочени по-горе подробно за всяка
една поотделно.
8.
В апарата, обект на експертизата не е
инсталиран допълнителен софтуер, освен фабричния.
9.
Данните за последните набирани номера се
запазват при вадене на SIM картата от апарата, ако SIM
картата не се поставя и включва в друг апарат или в апарата, в който е
работила, не се постави и включи с друга карта.
10.
Кратките текстови съобщения се запазват
независимо дали е включвана картата в
друг апарат или в апарата, в който е работила се включи с друга карта.
11.
Абонатния номер не се съдържа и не се записва
в SIM картата, освен ако не е създаден от
ползвателя на телефона запис за собствен номер, за обекта SIM
карта той може да бъде поискан от серийния номер на картата за съответния
оператор.
12.
В
SIM картата не се съдържа информация за
това с какви модели мобилни апарати е работила и колко са били те.
13.
Изтриването на информация от регистрите на
мобилен телефон е възможно по два начина – автоматично (ако апаратът позволява
режим на работа без запазване на последните обаждания, работа с „облачни
услуги“ и дистанционно управление) и ръчно – от ползвателя на апарата.
Откриване на действия по изтриване на информация от регистрите на мобилен
телефон е възможно при съпоставяне на наличните в момента записи със записите
от регистрационните файлове на съответните мобилни оператори за търсения
период.
14.
Информация за изходящите и получените
обаждания (успешно установени комуникационни връзки) може да бъде получена от
мобилните оператори, в мрежата на които са работили обектите на експертизата,
по IMEI номера на апарата и абонатния и
серийния номера на SIM картата.
15.
Времевите настройки на мобилния телефонен
апарат са индивидуални и не е задължително да отговарят на официалното време в
съответния времеви пояс или на времето
на оператора на съответната GSM или Wi-Fi мрежа.
16.
Точното време на съответното местоположение на
мобилния телефонен апарат, според времевите настройки на оператора на GSM
мрежата – издател на SIM картата, може да се получи чрез
сравнение на записите от паметта на мобилния апарат и регистрациите на мобилния
телефон в клетките на GSM оператора, според IMEI
номера на апарата и серийния номер (ICCID) на SIM
картата.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА
Гореописаната фактическа
обстановка се установи по несъмнен начин от следните, събрани по делото,
доказателствени материали: отчасти от обясненията на подсъдимия М.С.С. дадени в
съдебното производство; от показанията на свидетелите В.К.Х. и Т.З. Вълчанов дадени в съдебното
следствие кредитирани изцяло; от показанията на свидетелите дадени в съдебното
следствие и показанията им от досъдебното производство Ц.Р.В., Р.И.И.,
и К.Б.Л. - кредитирани от съда в
тяхната съвкупност; от тези на свидетелите И.К.В. и К.Р.В., К.А.Б. и Д.Д.
- кредитирани от части; от заключението на назначените на досъдебното
производство съдебно техническа експертиза на вещите лица Ради Д.Ю. и Е.И.К., както
и от всички писмени доказателства по делото, прочетени на основание чл.283 от НПК и надлежно приобщени към доказателствения материал/ от досъдебното
производство, както следва: в том 1 – жалба /лист 13-14/; протоколи за обиск и
изземване /лист 27/; протоколи за претърсване и изземване /лист 31-32/; справка
за съдимост /лист 44-46/; протоколи за разпознаване на лица и предмети ведно с
фотоалбуми /лист 97-98, 100-101/; справка изх. № ***. от „Космо България Мобайл“ ЕАД /лист
135-136/; справка рег. № *** от „БТК“ ЕАД /лист 138/; справка изх. № ***. от „Мобилтел“
ЕАД /лист 140/; писмо изх. ***. от Служба по вписванията /лист 170/; писмо изх.
№ ***. от БНБ /лист 173/; от съдебното производство- справка за съдимост /лист 32-34/;
от всички веществени доказателства по делото надлежно приобщени към
доказателствения материал на основание чл.284 от НПК; от писмените и
веществените доказателствени средства, добити посредством използване на СРС -
подслушване (след надлежно получени разрешения по ЗСРС), материализирани, чрез
звукозаписи на телефонни разговори; записи на телефонни съобщения, всички
съдържащи се в приложените по делото комплект дискове и изготвените за тях
протоколи (оформени
в специално обособен за целта папки секретни материали, надлежно предявени на
страните в съдебно заседание). От показанията на свидетеля С.В.В. съдът, не се
установяват правно релевантни факти и обстоятелства, касаещи повдигнатите
обвинения.
Съдът възприе и кредитира в
присъдата си заключенията на вещите лица по извършената съдебно- техническа
експертиза, като изготвена обективно, с необходимите професионални знания и
опит в съответната област и кореспондиращи на останалата доказателствена
съвкупност.
Съдът
кредитира приложените по делото ВДС, резултат от прилагани спрямо лицата
специални разузнавателни средства. По отношение на всички тях са спазени
законовите изисквания, въведени както в НПК, така и в Закона за специалните
разузнавателни средства относно реда на допускане, изпълнение и обективиране на
получените от тях резултати. Съдът се позова единствено на записаните и
протоколирани разговори между подсъдимия
М.С.С. и свидетелката И.К.В., между подсъдимия
М.С.С. и свидетеля Ц.Р.В.
и между подсъдимия М.С.С. и К.А.Б..
Останалите записани разговори според съда по никакъв начин не изясняват
обстоятелства свързани със предмета на делото и не са относими към предмета на
производството, а и не могат да послужат за проверка на обясненията на
подсъдимия и показанията на свидетелите. Следва да се посочи обаче, че ценените
от съда ВДС, резултат от използваните специални разузнавателни средства, са прилагани
в настоящото производство в период, които е част от инкриминираният. В тази
връзка съдът ползва резултатите от тях и с оглед проверка достоверността на обясненията
на подсъдимия и показанията на свидетелите.
Съдът кредитира изцяло показанията на
свидетелите В.К.Х. и Т.З.
Вълчанов; приема за
достоверни показанията на свидетелите: Ц.Р.В., Р.И.И. и К.Б.Л., дадени в съдебното
следствие и показанията им от досъдебното производство прочетени и приобщени по
надлежния ред - преценени в своята съвкупност. Тези показания съда приема за
логични, непротиворечиви и кореспондиращи с останалия доказателствен материал по делото и се позова на тях при
постановяване на присъдата си. Свидетелските показания на посочените лица не
съдържат съществени противоречия по фактите, попадащи в предмета на доказване и
съответстват както помежду си, така и с целия останал достоверен доказателствен
материал по делото.
На свидетелите И.К.В., К.Р.В., К.А.Б.
и Д.Д., съдът кредитира частично показанията. Като кредитираните части на показаната
се приемат за логични, непротиворечиви и кореспондиращи с останалия
доказателствен материал по делото и съдът
се позова на тях при постановяване на присъдата си.
Следва да отбележи, че всички
части от показанията на свидетелите и обясненията на подсъдимия, в които се
възпроизвежда информация получена от лицата в резултат на преразказани случки и
разговори, се преценят като производни доказателства и съответно същите се
ползват единствено като контролни факти за преценка достоверността на показанията
на свидетелите респективно обясненията на подсъдимия.
Съдът кредитира частично
обясненията на подсъдимия М.С.С. относно следните заявени от него правно-
релевантни факти и обстоятелства: кога
при какви обстоятелства са се запознали със свидетеля К.В. и какви са били
техните отношения; как и защо е станал гарант на свидетеля К.В. и в последствие
какво се е случило със заложените от него златни накити, как е протекло първото
му посещение в дома на сем.В и какви уговорки са постигнали при това посещение
със свидетелката И.В., а също така обстоятелството, че при тази среща
подсъдимият не е отправял заплахи към никое от присъстващите лица. Съда дава
вяра и на обясненията на подсъдимия, свързани с получаване два пъти на суми от
по ***лв. от свидетелката И.В. и веднъж от свидетеля К.В. и че след това не е
получавал повече пари от тях, че е търсил свидетелите И.В. и К.В. по телефона,
че се е срещнал със свидетеля Р. И., от които е разбрал, че оборудването на
пицарията е било продадено, а след това е посетил още веднъж дома на
свидетелите Васеви. Също така съда приема за достоверни и изложените от
подсъдимия твърдения, че не е отправял заплахи към свидетелите И.В., Ц.В. и К.В.,
нито лично нито по телефона; съда кредитира и изложеното от подсъдимия, че е
загубил заложените за дълга на свидетеля К.В., златни накити. В тези си части,
обясненията на подсъдимия отговарят на кредитирания доказателствен материал,
кореспондират и с показанията на свидетелите Ц.В., Р.И., К.Л. и В.Х. както и
на кредитираните части от показанията на свидетелите И.В., К.В., К.Б. и Д.Д., тези части от обясненията са в
съответствие и със съдържанието на протоколите и ВД от експлоатираните СРС,
поради което се приемат за достоверни от съда. Относно заявените от подсъдимия
обстоятелства: свързани с това дали свидетелят Ц.В. е присъствал на първото
посещение на подсъдимия в дома на сем.В, съда не давя вяра на подсъдимия,
доколкото обясненията му в тази част противоречат на събрания и кредитиран
доказателствен материал, включително и на показанията на свидетеля Ц.В.. Съда
съобрази, че обясненията на подсъдимия имат двойствена природа - гласно
доказателствено средство и средство за упражняване правото на защита. Най-заинтересован
от изхода на делото е самият подсъдим и неговите обяснения са насочени към
реализиране право му на защита. Същевременно съда отчита, че кредитираните
части от обясненията на подсъдимия се подкрепят от събрания и проверен по
надлежен ред доказателствен материал, на които съда е дал вяра, а тези части от
обясненията са последователни, логични и непротиворечиви, поради което и ги
кредитира. От обясненията на подсъдимия се установяват фактите и обстоятелства
свързани с отношенията му със свидетеля К.В., кога и при какви обстоятелства е
станал гарант на свидетел за получените пари от заложната къща, как са се
развили отношенията между тях след това, как е процедирал подсъдимия, когато
свидетеля е спрял да плаща задължението си, как е протекла срещата в дома на сем.В
и какво са се уговорили на нея, какви суми и кой лица са носили в дома му,
какво е предприел след като И.В. и К.В. са спрели да му дават уговорената сума
пари, кога след това е посетил дома на сем.В и как е протекло това посещение,
какво е било съдържанието на телефонните разговори със свидетелката И.В., а
също така, че не е отправял закани към свидетелите К.В., Ц.В. и И.В., както при
срещите им така и по телефона.
Съдът кредитира частично
показанията на свидетелката И.К.В.,
дадени в хода на съдебното следствие и частично дадените от нея показания в
хода на досъдебното производство-прочетените и надлежно приобщени по реда на чл.281, ал.1, т.1 от НПК, относно
заявените правно релевантните факти и обстоятелства, а именно: посещението на подсъдимия в дома на
свидетелката през месец февруари-*** месец 2013г. лицата, които са присъствали
на последвалата среща, че свидетелката се е разбрала с подсъдимия да му дава по
***лв. на месец, вместо сина си свидетеля К.В., липсата на отправени заплахи
при тази среща от страна на подсъдимия /за последното се кредитират дадените
при проведената очна ставка с подсъдимя показания и показанията й депозирани
при проведения допълнителен разпит на 15.03.2017г./. Кредитират се показанията
на свидетелката, описващи предаването от нейна страна двукратно на суми по ***лв.
на подсъдимия, къде и как е станало това. Съда приема за достоверни и частите
от показанията на свидетелката свързани с дейността на наетото под наем
заведение и това че същото е било затворено през месец *** 2013г. Също така
съда кредитира и показанията на свидетелката в частите им, касаещи наличие на
провеждани телефонни разговори с подсъдимия. Специално относно твърдяното от
свидетелката, че при тези разговори са били отправяни заплахи от подсъдимия към
нея и семейство й- съда не дава вяра на тези части от показанията на
свидетелката, доколкото същите са в противоречие с обективно установеното и
закрепено в протоколите и ВДС от прилаганите СРС, съдържание на разговорите
между тях и кредитираните части от обясненията на подсъдимия. Относно
други част от показанията депозирани пред съда и в хода на досъдебното
производство-съда не дава вяра на свидетелката за това, че при срещата в дома на свидетелката
през месец февруари-*** месец 2013г. подсъдимият е отравял закани спрямо синът
й К.В.,
че се е съгласила да заплаща сумата от ***лв. на месец, поради отправените при
тази среща закани. Съда не кредитира тези чати от показанията на свидетелката, тъй
като същите противоречат на показанията/обясненията/ на всички други лица
присъствали на тази среща, а именно свидетелите К.В., К.Л. и подсъдимия М.С., а също така при проведената
очна ставка с подсъдимия и при допълнителния си разпит свидетелката сочи, че
при тази среща подсъдимият не е отправял закани лично към нея или синовете й, а
при отговора на въпроса кога и какви закани й е отравял подсъдимия, е заявила,
че е започнал да й отправя закани ‚ „1-2 месеца след като спрях да му да плащам
парите“ /което не съответства на установените факти за времето и мястото на
провеждането й/. Съда не кредитира и частите от показанията на свидетелката, в
които същата сочи, че подсъдимият е отправял закани към синовете й- свидетелите
К.В. и Ц.В., доколкото тези части от показанията на свидетелката са изолирани
от целя доказателствен материал, на които съда е дал вяра, включително и на
показанията на посочените две лица. Съда счита и за недостоверни частите от
показанията на свидетелката, в които се сочи, че подсъдимия М.С. е ходил
многократно в дома на свидетелката и при тези посещения последната
няколкократно му е давала различни суми пари, поради отправени заплахи от
подсъдимия. Тези части от показанията на свидетелката не кореспондират с
показанията на свидетелите К.В., Ц.В., К.Л. и В.Х., тези части от показанията
на свидетелката логически не съответстват и на съдържанието на записаните при
експлоатацията на СРС разговори. Съда следва да отбележи, че частите от
показанията на свидетелката, които не се кредитират са изключително
непоследователни /както за показанията
дадени в хода на съдебното следствие, а и за приобщените показания от досъдебното производство; като това се
отнася за съдържанието на отправените
закани, кога и при какви обстоятелства са били отправяни, размера на предадени
от нея суми на подсъдимия, колко и къде са били срещите й с подсъдимия и д.р./,
вътрешно противоречиви и житейски нелогични /включително какво е мотивирало свидетелката да подаде молба в полицията
едва на ***.2013г., след
проведения на ***.2013г. разговор с подсъдимия, в съдържанието, на който
разговор липсват обективни закани, като същевременно свидетелката твърди, че
многократно преди това подсъдимия й е отправял закани насочени срещу живота,
здравето и имуществото на семейството й/. При анализа на
показанията на свидетелката в некредитираните им части, се установяват съмнения
за необективност при излагане на фактите от значение за дело и тенденция
свидетелката да променя и нагажда показанията си съобразно другите събрани
доказателства и доказателствени средства в процеса. Също така съда установява и
факти сочещи, че свидетелката интерпретира и хиперболизира съдържанието на реплики
и фрази от проведените разговори с подсъдимия /това се отнася и за цитирания разговор от ***.2013г./. Това изяснява
каква е причината за соченото от членовете на семейството, че свидетелката И.В.
им е казвала, че е била заплашвана от подсъдимия. От кредитираните части от показанията
на свидетелката се установяват факти и обстоятелства свързани с времето на посещението на подсъдимия дома й,
протичането на срещата и лицата присъствали на нея, какво са се разбрали с
подсъдимия на тази среща, че два пъти е носела пари на подсъдимия.
Показанията на свидетеля Ц.Р.В., дадени в хода на съдебното производство и тези
дадени от него в хода на досъдебното производство прочетени и приобщени по реда на чл. чл.281,
ал.5,вр.ал.1, т.1 и т.2 от НПК се кредитират от съдебният състав в своята
съвкупност, като обективни, последователни, логични и убедителни,
относно заявените от
него правно релевантни факти и обстоятелства, а именно: обстоятелствата
свързани с познанството му с подсъдимия, посещението на подсъдимия в дома на
семейството в края на 2013г., съдържанието на проведения разговор с подсъдимия,
възприетото от свидетеля състояние на ***ка му и споделеното от нея за
отправени закани от страна на подсъдимия. Съдът приема, че
констатираните непълноти в показанията на свидетеля депозирани пред съдебният
състав се дължат на естествените процеси на забравяне свързани с изминалият
период от време, а не на желание от страна на свидетеля да ги премълчи. Това се
потвърждава и от обстоятелството, че след прочитането на показанията му от
досъдебното производство, свидетелят ги е потвърдил, а конкретно за обстоятелството
дали брат му е бил в чужбина при това посещение, че не помни. Показанията на
свидетеля са подробни, последователни, логични, непротиворечиви, почиващи на
лични възприятия, също така са в синхрон и с доказателствената съвкупност, на
която съдът е дал вяра. Тези показания кореспондират с кредитираните части от обясненията
на подсъдимия М.С., показанията на свидетелите В.Х., Т. Вълчанов, както и на кредитираните
части от показанията на свидетелите К.В. и И.В., а също така и на протоколите и
ВД от прилаганите по делото СРС. От показанията на свидетеля се установяват
факти и обстоятелства свързани с посещението на подсъдимия дома му, както и
емоционалното и психическото състояние на свидетелката И.В..
Показанията на свидетеля Р. И.И., дадени в хода на съдебното производство и тези
дадени от него в хода на досъдебното производство прочетени и приобщени по реда на чл.281,
ал.5,вр.ал.1, т.1 и т.2 от НПК се кредитират от съдебният състав в своята съвкупност,
като
обективни, последователни, логични и убедителни, относно заявените от него правно релевантни
факти и обстоятелства, а именно: обстоятелствата свързани с наемането на заведеното в с.М. от свидетеля К.В., времето когато
свидетеля е стопанисвал заведението и как са се са приключили отношенията между
тях, какво се е случило с оборудването на заведението и обстоятелствата и времето на посещение на лице интересуващо се
от това оборудване и казало, че К.В. му дължи пари. Съдът приема, че
констатираните непълноти в показанията на свидетеля депозирани пред съдебният
състав, се дължат на естествените процеси на забравяне, свързани с изминалият
период от време, а не на желание от страна на свидетеля да ги премълчи. Това се
потвърждава и от обстоятелството, че след прочитането на показанията му от
досъдебното производство, свидетелят ги е потвърдил. Конкретно за времето на посещението
на лицето интересуващо се от оборудването на заведението, което лице е казало,
че свидетеля К.В. му дължи пари-съда кредитира изложеното в съдебно заседание,
че същото се е случило през месец октомври 2013г., доколкото свидетеля със сигурност
заяви, че през месеците април и ***, заведението е работило и са нямали
проблеми със свидетеля К.В. и това посещение се е случило след затваряне на
заведението, още повече че същото кореспондира и с информацията съдържаща се в
протоколите и ВД придобити при експлоатация на СРС. Показанията на
свидетеля са в синхрон и с доказателствената съвкупност, на която съдът е дал
вяра, същите кореспондират с кредитираните
части от обясненията на подсъдимия М.С. и с кредитираните части от показанията
на свидетелите И.В. и К.В., а също така и на протоколите и ВД от прилаганите по
делото СРС. От показанията на свидетеля се установяват факти и обстоятелства
свързани с наемането на заведението от свидетеля К.В., какво се е случило с
оборудването на заведението, след преустановяване на дейността му и как е
протекло посещението на подсъдимия през м. октомври 2013г.
Съдът кредитира частично
показанията на свидетеля К.А.Б. дадени в хода на съдебното следствие и в
пълнота дадените е хода на досъдебното производство-прочетените и надлежно
приобщени по реда на чл.281,
ал.5, вр.ал.1, т.1 и т.2 от НПК показания, относно заявените правно
релевантните факти и обстоятелства: че познава подсъдимия от около 10 години, а
също и свидетеля К.В., това че е разбрал от подсъдимия, че свидетелят К.В. му
дължи пари, че са провеждали телефонен разговор с подсъдимия, в които е ставало
въпрос за посещение при свидетеля К.В., свързано с това задължение, телефонните
номера ползвани от него и подсъдимия при този разговор. Специално за
съдържанието на въпросния разговор, съдът кредитира показанията на свидетеля
дадени в хода на досъдебното производство, доколкото същите в кореспондират със
записания при експлоатирането на СРС разговор
№ 11 от том 2 от секретните материали по делото. Следва да се отбележи, че се ползват
показанията на свидетеля единствено с оглед проверка достоверността на
показанията на другите свидетели и обясненията на обвиняемия, доколкото
коментираните разговори между свидетеля К.А.Б. и подсъдимия са били проведени около
шест месеца след края на инкриминирания период
/видно от протокола възпроизвеждащ съдържанието на ВДС от използваните
СРС, е че разговора е проведен на ***.2014г./.
Показанията на свидетелката К.Б.Л., дадени в хода на съдебното
производство и тези дадени от нея в хода на досъдебното производство прочетени
и приобщени по реда на чл. 281, ал.5, вр.ал.1,
т.2 от НПК се кредитират от съдебният състав в своята съвкупност, като
обективни, последователни, логични и убедителни, относно заявените от нея правно релевантни факти
и обстоятелства, а именно: отношенията и със свидетеля К.В. и къде е живяла
през 2013г., обстоятелствата свързани с познанството й с подсъдимия,
посещението на подсъдимия в дома сем.В в началото на 2013г., съдържанието на
проведения разговор между подсъдимия, свидетелите К.В. и И.В., това че свидетелката
И.В. се е разбрала с подсъдимия да му дава по ***лв.на месец вместо К.В., липсата
на отправени заплахи при тази среща, телефонния номер ползван от
подсъдимия. Съда дава вяра и на
показанията на свидетелката описващи двете посещения в дома на подсъдимия М.С.,
че при тях е била със свидетелката И.В., че са давали на подсъдимия по ***лв. вместо
К.В. и как са протекли тези посещения. Кредитират се показанията на свидетелката относно възприетото от нея
здравословно състояние на И.В., че свидетелката И.В. не е споделяла с нея, да е
била заплашвана. Съдът
приема, че констатираните непълноти в показанията на свидетелката депозирани пред съдебният състав, се дължат на
естествените процеси на забравяне, свързани с изминалият период от време, а не
на желание от страна на свидетелката да ги премълчи. Това се потвърждава и от
обстоятелството, че след прочитането на показанията й от досъдебното
производство, свидетелката ги е потвърдила. Съда кредитира прочетените
показания на свидетелката, включително и относно проведена среща с подсъдимият,
при която той е заявил- визирайки свидетелката И.В., че ще я „закопа там където
е мъжът й“, кога и при какви обстоятелства се е провела тази среща. Показанията
на свидетелката са подробни, последователни, логични, непротиворечиви, почиващи
на лични възприятия и са в синхрон с доказателствената съвкупност, на която
съдът е дал вяра. Същите кореспондират с кредитираните части от обясненията на
подсъдимия и на показанията на свидетеля К.В.. От показанията на свидетелката
се установяват факти и обстоятелства, свързани с посещението на подсъдимия в
дома на сем.В в началото на 2013г., как е протекло въпросното посещение,
заявлението на свидетелката И.В., че ще плаща по ***лв. на месец на подсъдимия
вместо сина си, последвалите две плащания на уговорената суми и как са се
случили, а също така и липса на възприети заплахи от свидетелката при тези
срещи, здравословното състояние на свидетелката И.В., телефонния номер
ползван от подсъдимия, проведената среща с подсъдимия, казаните от него думи и
кога и при какви обстоятелства се е случила.
Съдът кредитира частично показанията
на свидетеля К.Р.В., дадени
в хода на съдебното следствие и частично дадените е хода на досъдебното
производство прочетени и надлежно приобщени по реда на чл.281, ал.4, вр.ал.1, т.1 и т.2 от НПК
показания, относно заявените правно релевантните факти и обстоятелства, а именно: свързани с
познанството му с подсъдимия, техните отношения и обстоятелствата свързани с получаване
на заем от лице с прякор „****, на който заем подсъдимият станал поръчител, посещението
на подсъдимия в дома на свидетеля в началото на 2013г., лицата които са
присъствали и съдържанието на проведения разговор с подсъдимия, това че свидетелката
И.В. се е разбрала с подсъдимия да му дава по ***лв.на месец вместо него,
липсата на отправени заплахи при тази среща от страна на подсъдимия. Кредитират
се показанията на свидетеля относно възприетото здравословно състояние на ***ка
му и причините за това. Съда дава вяра и на показанията на свидетеля, описващи заплащане
от страна на свидетелката И.В. на подсъдимия суми, че и той самият веднъж е дал
сума от ***лв. на подсъдимия. Съда приема за достоверни и показанията на
свидетеля, свързани с дейността на наетото под наем заведение и това, че същото
е било затворено, че известно време след това свидетеля е отишъл да работи
извън пределите на страната. Съда кредитира показанията на свидетеля дадени в
хода на съдебното следствие, в които се сочи, че при срещата в дома му, не е
бил заплашван от подсъдимия, включително с думите „че косъм няма да му остане
на главата“ и че не се е чувствал заплашен, но че ***ка му- свидетелката И.В.
се е притеснявала за неговото здраве и да не го пребият. Съдът приема, че
част от констатираните непълноти в показанията на свидетеля депозирани пред
съдебният състав, свързани с размера на задължението му и как се формирало
същото, че с подсъдимия са разговаряли по телефона за задължението, че подсъдимият
е бил гарант по заема му, че не плащал, че подсъдимият е заложил злато за
неговия дълг, за размера на уговорената сумата, която да се дава от ***ка му за
неговия дълг, че той е заминал да работи в чужбина, след затваряне на
заведението през м.*** 2013г.- се дължат на естествените процеси на забравяне
свързани с изминалият период от време, а не на желание от страна на свидетеля
да ги премълчи. Това се потвърждава и от обстоятелството, че след прочитането
на показанията му от досъдебното производство, свидетелят ги е потвърдил, а и
тези части на показанията се потвърждават от кредитираните доказателства. За
други части от показанията депозирани пред съда и в хода на досъдебното
производство-съда не дава вяра на свидетеля, а именно: че при срещата в дома му
в началото на 2013г. лицето, на което се е обадил подсъдимия е отправило
заплахи- това обстоятелство се твърди само от него, като всички други
присъствали лица сочат, че не е имало отправени заплахи при тази среща, а само
обиди; от показанията от ДП, че при срещата в дома му
е бил заплашван от подсъдимия, с думите „че косъм няма да му остане на главата“-
от една страна свидетеля отрече в съдебното следствие това да се е случвало, а
и всички други присъствали лица не го потвърждават. Съда следва да отбележи, че
за част от обстоятелствата, за които свидетеля дава показания се установява, че
същия излага взаимно противоречиви факти и същия е непоследователен в
твърденията си, това се отнася за следното: дали ***ка му е споделила, че е
била заплашвана от подсъдимия, от къде, кога и как е получавал парите, които е
взимал в заем.
От кредитираните части от показанията на свидетеля се установяват факти и
обстоятелства свързани с получения от него заем, за които подсъдимия е станал
гарант, посещението на подсъдимия дома му, протичането на тази срещата и лицата
присъствали на нея в началото на 2013г., какво са се разбрали с подсъдимия на
тази среща, как са се развили в последствие отношенията му с подсъдимия, колко
пъти и как са давани пари на подсъдимия, били ли за отправени заплахи към него
от страна на подсъдимия, кога са затворили заведението и кога е заминал да
работи в чужбина.
Съдът кредитира показанията на
свидетеля Т.З. Вълчанов относно заявените от него правно релевантни факт и
обстоятелства свързани със срещата между подсъдимия и свидетеля Ц.В., пред дома
на сем.В и как са се държали лицата при тази среща. Показанията на свидетеля се
кредитират, тъй като кореспондират с останалия доказателствен материал приет от
съда за достоверен, а именно показанията на свидетеля Ц.В. и обясненията на
подсъдимия, същите са последователни и са депозирани от незаинтересовано от
случая лице.
Съдът кредитира частично
показанията на свидетеля Д.Д.,
дадени в хода на съдебното следствие, относно заявените правно релевантните
факти и обстоятелства, а
именно: свързани с прякора, с който е известен в обществото, познанството му с
подсъдимия и свидетеля К.В., къде и какво работи и какви са задълженията му,
при какви обстоятелства и условия/с изключение на лихвата/, е била дадена сумата
от ***лв. на свидетеля К.В., какви обезпечения са били давани за заемите
получавани от свидетеля К.В. и подсъдимия, как е процедирала заложната къща при
неплащане на задълженията, какво се е случило с обезпеченията по тези заеми. В
тези части показанията на свидетеля се кредитират от съда, тъй като
съответстват на кредитирания доказателствен материал, логични и последователни
са. Специално за обстоятелствата, какви са били лихвите върху задълженията на
свидетеля К.В., получавал ли е заем след взимането на ***лв. и в какъв размер, съда
не дава вяра на показанията на свидетеля, защото същите противоречат на
кредитирания доказателствен материал, включително и на кредитираните части от
обясненията на подсъдимия М.С. и показанията на свидетеля К.В., а и тези части
на показанията са житейски нелогични. От показанията на свидетеля се
установяват факти и обстоятелства свързани с самоличността на самия свидетел и
ползвания от него прякор, наименованието и местонахождението на заложната къща
където е работил, как и при какви обезпечения заложната къща е отпускала заем,
как е процедирала заложната къща при невръщане на заем, как свидетеля К.В. е получил
сумата от ***лв. ,с какво обезпечение и какво се е случило с обезпечението по
този заем.
Съдът кредитира показанията на
свидетелката В.К.Х. относно
заявените от нея правно релевантни факт и обстоятелства, а именно: че е била
съпруга и е живеела заедно със свидетеля Ц.В. в инкриминирания период, как се е
запознала с подсъдимия, при какви обстоятелства и колко пъти е виждала
подсъдимия, че не е чувала подсъдимият да отправя закани към свидетелите И.В., К.В.
и Ц.В., че свидетелката И.В. се е оплаквала от закани от страна на подсъдимия. Показанията
на свидетелката са незаинтересувани, последователни, логични, непротиворечиви,
почиващи на лични възприятия и са в синхрон с доказателствената съвкупност, на
която съдът е дал вяра, а именно кореспондират с кредитираните части от
обясненията на подсъдимия М.С. и с показанията на свидетеля Ц.В.. От показанията на
свидетелката се
установяват факти и обстоятелства свързани с посещенията на подсъдимия в дома
на сем.В и как са протекли те.
С оглед на така извършеният
по-горе доказателствен анализ, съдът не приема доводите и аргументите на прокурора,
за наличие на доказателства, от които може да се направи извод за осъществяване
от страна на подсъдимия на престъплението, за което му е повдигнато обвинение.
Тъкмо напротив, съда не установява каквито и да е надеждни доказателствени
източници, възпроизвеждащи или закрепящи факти, сочещи за осъществяване на елементите
на изпълнителното деяние на престъплението по чл.214 от НК от страна на
подсъдимия.
ОТ ПРАВНА СТРАНА
При така установената безспорна фактическа
обстановка, съдът намира от правна страна, че:
Следва да признае подсъдимия М.С.С.
за НЕВИНОВЕН, за това, че в периода от месец *** 2013 година до края
на месец *** 2013 год. в * и в гр.Н.И., с цел да набави за себе си имотна облага сумата от 10 000/десет
хиляди лева/ е принудил И.К.В., чрез заплаха по отношение на сина й -
К.Р. Х., чрез думите „...***че, ти какво
ще кажеш, искаш ли да не го видиш повече? Ще го закарат на Витоша и ще го
закопат, няма да го намерите повече, ще го разфасоват...", да извърши
нещо противно на волята си - да му изплати сумата от *** лева, като е извършила
имуществено разпореждане както следва от ***.2013 год. до ***.2013 год. в *, *
й причинил имотна вреда в размер на *** лева, за времето от ***.2013год. до ***.2013год.,
в *, жк „Хр.Б." ул."***" № 10 й причинил имотна вреда в размер
на*** лева, за времето от ***.2013 год. до ***.2013год. в *, * й причинил
имотна вреда в размер на *** лева, за времето от ***.2013 год. до ***.2013год.
в *, * й причинил имотна вреда в размер на *** лева; за времето от ***.2013
год. до ***.2013год. в *, * й причинил имотна вреда в размер на *** лева; за
времето от ***.2013 год. до ***.2013год. в *, * й причинил имотна вреда в
размер на*** лева и с това й причинил имуществени вреди общо в размер на ***
лева., като деянието е
придружено със заплаха за убийство, извършено повторно в немаловажни
случаи, след като е осъждан с влязла в сила на 12.10.2012 год. присъда по НОХД
№ *** на СРС за престъпление по чл.213а, ал.2, т.2, във вр.с ал.1 от НК, с
която му е определено наказание лишаване от свобода за срок от 3 години. на
основание чл.66, ал.1 от НК, изтърпяването на така определеното му наказание е
отложено за срок от 5 години – поради което и на осн. чл.304 от НПК го е
ОПРАВДАЛ за извършване на престъпление
по чл. 214, ал. 2, т. 1, вр. чл. 213а, ал. 2, т. 1, пр. 1 и т.7, вр. ал. 1 от НК.
В
наказателно правната теория и съдебната практика се приема, че престъплението
изнудване по чл. 214, ал.1 от НК се
дефинира като деяние, при което деецът с цел да набави за себе си или за
другиго имотна облага, чрез сила или заплашване принуждава някого да извърши,
да пропусне или да претърпи нещо, противно на волята му, и с това причинява
вреда нему или другиму. При това престъпление с физическо или психическо
въздействие върху жертвата субективно се цели от дееца постигането на имотна
облага, която следва да е незаконосъобразна, като се изисква от изнудвания
определено увреждащо го поведение, от което да настъпи имотна вреда за него или
за трето лице. Изпълнителното деяние се изразява в упражняването на принуда,
чрез сила или заплашване от страна на дееца върху пострадалия, за да го насочи
към определено поведение. Елемент
от изпълнителното деяние е довеждането до знанието на пострадалия на желаното
от дееца поведение. Именно вследствие на упражнената принуда изнуденото лице
осъществява поведението, което дееца иска от него. Заплашването се
свежда до психическо въздействие върху пострадалия. Достатъчно е поведението на
дееца да е създало основателен страх у жертвата, че деянието може да бъде
осъществено, без да е необходима висока степен на интензивност на заплахата. Чрез
заплашването върху пострадалия се упражнява психическо въздействие, имащо за цел
да провокира страх у лицето, че ще бъде извършено деяние, годно да изложи на
опасност живота, здравето, честта, имота на заплашения или на някое друго лице,
към което той изпитва положителни чувства, като за съставомерността на деянието
е без значение дали деецът разполага с обективната възможност да осъществи
заплашващото деяние. Опасността от осъществяване на деянието може да е по-отдалечена
във времето, като не се изисква непосредствена опасност. Изнудването по чл.214, ал.1 от НК е резултатно престъпление,
довършено е, когато в причинна връзка, с осъщественото от пострадалият
разпореждане с имуществения предмет, настъпи имотна вреда за него или за друг
правен субект. Субективната страна на престъплението по чл.214, ал.1 НК се
характеризира с пряк умисъл и користна цел. Деецът съзнава, че волята на
пострадалият е насочена против това той да се разпореди с имущественият
предмет, предвижда, че жертвата ще реши да извърши това разпореждане следствие на упражнената
принуда и иска, като пряко цели разпореждането. Престъпният деец предвижда и
неизбежността на имотната вреда, която ще настъпи в резултат на престъпно
мотивирания акт на имуществено разпореждане. Освен това извършителят цели да
набави за себе си или за другиго имотна облага.
Квалифицирано изнудване по чл. 214,
ал.2 т.1 вр. чл. 213 а, ал.2 т.1, пр.1 от НК – е налице, когато деянието е придружено със заплаха
за убийство. Касае се до форма на психична принуда и самата заплаха за убийство
трябва да е отправена към изнудвания, а същата може да се отнася до неговата
личност или да е насочена към друго лице. Квалифицирано изнудване по чл. 214,
ал.2 т.2 вр. чл. 213а, ал.3 и т.7 от НК – е налице, когато с деянието е
повторно
в немаловажни случаи.
Настоящият съдебен състав
прецени, че събраните по делото доказателства се оказват недостатъчни, за да
бъде признат подсъдимия за виновен в извършване на посоченото в обвинителния акт деяние.
Съгласно разпоредбата на чл. 303, ал.2 от НПК съдът
признава подсъдимия за виновен, когато
обвинението е доказано по несъмнен начин. Тази разпоредба
предполага наличието на събрани доказателства,
които да обусловят квалифицирането на дадения субект на наказателна отговорност като извършител на конкретно
санкционирано от закона противоправно
деяние, тогава когато са осъществени всички признаци от състава на престъпление по смисъла на чл. 9 ал.1 от НК.
В
настоящото производство не се доказа по несъмнен и категоричен начин наличието на
всички обективни признаци на състава на престъплението по чл. 214, ал. 2, т. 1, вр. чл. 213а, ал. 2, т. 1, пр. 1 и т.7, вр. ал. 1
от НК,
а именно не се доказва М.С. да е отправял съставомерни заплахи към свидетелите И.В.
или К.В., при проведената среща в дома им в периода месец февруари-*** 2013г. За
да са налице съставомерни заплахи,
същите следва да съдържат застрашаване с бъдещи противоправни действия и да са
насочени към осъществяване на психическо въздействие върху пострадалия, да
предприеме желаното от дееца поведение. Като с тях дееца трябва да цели, пострадалият
да извърши действия, от които да настъпи имотна вреда за него. В случая липсват
доказателства за осъществено от страна на подсъдимия на изпълнително деяние на
престъплението, да е упражнил принуда във форма на заплашване, за да насочи пострадалата
към това увреждащо поведение. Доказва се, че свидетелката И.В. сама е
предложила на подсъдимия, да изплаща дълга на сина си, без по отношение на нея
да е упражнена каквато и да е форма на принуда. По делото безспорно се установява, че след тази среща са
били извършени 3 имуществените разпореждания в полза на подсъдимия, всяко в
размер на ***лв., първите две осъществени от свидетелката И.В.,
а третото от свидетеля К.В.. В периода на осъществяване на тези разпореждания,
а и до края на инкриминираният период, не са налице доказателства за отправяне
на съставомерни заплахи от страна на подсъдимия М.С. към свидетелката И.В., които
да са били доведени до нейно знание, нито лично нито по телефона. Единствените
реплики отправени от подсъдимия към свидетелката И.В., за които са налични
доказателства и които свидетелката е възприела като закана, мотивирали я да подаде
жалба в полицията са: „Не ми се карай,
щото съм си дал паричките и съм ви станал гарант. Няма смисъл. Нали? От тук
натам нема смисъл да се търсиме, да се виждаме. Има с кой да се виждате. Има
кой да ви търси. Спирам аз.“. Следва да се отбележи, че тези думи от една
страна не съдържат съставомерна закана, тъй като не съдържат заплаха за
извършване на деяние, годно да изложи на опасност живота, здравето, честта или
имот на свидетелката или нейни близки. От друга страна са отправени към
свидетелката на ***.2013г., т.е след края на инкриминирания период. Установява се също така, че всички
имуществени разпореждания през инкриминирания период са били осъществени от свидетелката
И.В., поради съгласие от нейна страна да
изплаща задължението на сина си, а не поради упражнено психическо или физическо
въздействие върху нея. Т.е. в настоящия случай, липсва и необходимата за
съставомерността на деянието по чл.214 от НК пряка причинно- следствена връзка,
между осъществената принуда и извършено от пострадалия имуществено
разпореждане.
Липсват
и безспорни доказателства, за отправени от подсъдимия М.С. и доведени до знанието
на свидетелката И.В. съставомерни закани, в периода след извършването на
имуществените разпореждания до края на м. *** 2013г. Поради това съдът счита, че не е доказано извършено
от подсъдимия, дори на по-леко наказуемо престъпление, а именно такова по
чл.213а от НК. Както беше посочено по-горе, не са налице доказателства, които
по един несъмнен и небудещ съмнение начин да обуславят извода за отправяне от
страна на подсъдимия на закани към свидетелката И.В., целящи да я мотивират да се
разпореди с вещ или да поеме имуществено задължение. Единствено свидетелката И.В.
твърди, за наличие на такива закани, като същевременно показанията й се оборват
от събраните и кредитирани от съда гласни доказателства /показанията на свидетелите
В.Х., Ц.В., К.Л., кредитираните части от показанията на
свидетеля К.В. и обясненията на подсъдимия М.С./, така и от протоколите и ВДС
от експлоатираните СРС. Съда подробно е изложил по-горе съображенията си, да не
кредитира тези части от показанията на свидетелката И.В., които е безпредметно
да се повтарят отново. В предвид гореизложеното, съдебния състав приема, че
липсват безспорни доказателства, за
осъществено в инкриминирания период на изпълнително деяние от страна на
подсъдимия и към по-леко наказуемото престъпление по чл.213а от НК.
Относно
проведения между подсъдимия
М.С. и свидетелката К.Л. разговор, при който подсъдимия е заявил, че ще я „закопа
там където е мъжът й “ и***ки предвид свидетелката И.В.. Съда приема, че тези думи на подсъдимия могат
да се възприемат като заплаха, но тя не е осъществила изпълнителното деяние на
престъплението по чл.214 от НК /или включено в състава му по-леко деяние/, тъй
като елемент от обективната страна на тези деяния е довеждането до знанието на
пострадалия на заканата, както и свързаното с нея и желаното от дееца увреждащо
поведение. По делото липсват доказателства
тази реплика да е била предадена от свидетелката К.Л. на
свидетелката И.В. и последната да е предприела поведение насочено към
разпореждане с имущество мотивирана от тази закана /това не се твърди нито от
свидетелката К.Л., нито от свидетелката И.В./. Тъкмо напротив, въпросната среща
с подсъдимия се е провела, след като свидетелката К.Л. се е била разделила със
свидетеля К.В. и съответно не е живеела заедно със свидетелката И.В. в една
къща. Свидетелката К.Л. също така сочи, че подсъдимият е използвал тази
реплика, във връзка с това, че не е открил никой в пицарията в с.М.. Не се
излагат факти сочещи връзка на репликата с мотивиране на свидетелката И.В., за
предприемане на поведение насочено към имуществено разпореждане.
В предвид всичко гореизложено
съдебния състав прие, че повдигнатото обвинение не бе доказано по безспорен и
категоричен начин, съгласно изискванията на чл. 303 от НПК и оправда подсъдимия
М.С. за повдигнатото му обвинение по чл. 214, ал. 2, т. 1, вр. чл. 213а, ал. 2, т. 1, пр.
1 и т.7, вр. ал. 1 от НК.
ОТНОСНО ВЕЩЕСТВЕНИТЕ
ДОКАЗАТЕЛСТВА
Веществените доказателства иззети
от подсъдимия М.С.С., а именно: мобилен телефон НОКИА 1280 със IMEI *** заедно
със СИМ карта „VIVACOM“ № *** следва да бъдат върнати на М.С.С., след влизане
на присъда в сила. Не се установяват доказателства
въпросните вещи, да са послужили за извършването или предмет на умишлено
престъпление, а също така не са вещи притежаването, на които е забранено.
ПО РАЗНОСКИТЕ
В предвид това, че подсъдимия М.С.С. е бил
признат за невинен, то на основание чл.190, ал.1 от НПК разноските по делото
остават за сметка на Държавата.
По изложените мотиви съдът
постанови присъдата си.
СЪДИЯ: