Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 567
гр.
Пловдив, 10.04.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Наказателна колегия, в открито
съдебно заседание на десети март, две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ГОЛЧЕВ
при
участието на секретаря Тихомира Калчева, като разгледа докладваното от съдията
АНД № 471/2020г., по описа на РС- Пловдив, IV- ти наказателен състав, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по повод на жалба,
подадена от Х.Б. М., ЕГН **********, насочена срещу Наказателно постановление №
1571 от 19.12.2019г., издадено от Заместник-
кмет „Обществен ред” в Община Пловдив, с което за нарушаване състава на чл. 6,
ал. 2 от Наредба за реда за спиране, престой и паркиране на пътни превозни
средства на територията на град Пловдив, на Х.Б. М., ЕГН **********, на основание
чл. 43, ал. 3 Наредба за реда за спиране, престой и паркиране на пътни превозни
средства на територията на град Пловдив, е наложена глоба в размер на 50 /петдесет/
лева.
В жалбата се сочи, че при
съставянето на АУАН и НП са допуснати множество нарушения на процесуалните
правила, водещи до засягане правото на защита на жалбоподателя. Оспорва се и
изложената в атакуваното наказателно постановление фактическа обстановка. Моли
се, обжалваното наказателно постановление да бъде отменено в своята цялост.
В съдебно заседание,
жалбоподателката редовно призована, не се явява лично, не изпраща и упълномощен
процесуален представител.
В съдебно заседание, въззиваемата
страна, редовно призована, изпраща процесуален представител в лицето на юрк. П..
Оспорва се депозираната жалба. Излага се становище по същество на спора. Моли
се, атакуваното наказателно постановление да бъде потвърдено, като в полза на
въззиваемата страна бъде присъдено и юрисконсултско възнаграждение.
Съдът като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди
доводите изложени в жалбата и служебно провери правилността на атакуваното
постановление, счита следното:
Жалбата е подадена в
законоустановения седемдневен срок, считано от получаване на препис от
атакуваното наказателно постановление ( същото е получено на 13.01.2020г., а
жалбата е подадена чрез лицензиран пощенски оператор на 20.01.2020г.),
произтича от процесуално легитимирано лице, насочена е срещу акт, подлежащ на самостоятелно
обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима и подлежи
на разглеждане по същество.
По приложението на процесуалния и материалния закон:
След запознаване с приобщените по
надлежен ред към делото информационни източници, съдът счита, че при
съставянето на АУАН и НП са допуснати съществени нарушения при точното
прилагане на материалния закон. Съображенията за това са следните:
В АУАН и НП е приета за
установена следната фактическа обстановка: на 29.10.2019г. в гр. Пловдив, в
13.53ч., на ул. „Абоба“ срещу № 9, жалбоподателката М. е паркирала МПС марка
„Нисан“, с рег. № *** върху тротоара на посочения административен адрес, без
разрешение на собственика на пътя или администрацията. Нарушението е
установено, като е наложена глоба с фиш № **********/29.10.2019г. в размер от
50 лв. Към момента на извършване на нарушението, автомобилът е бил управляван
лично от М.. От същата постъпва възражение вх. № 19ОР- 2101/ 06.11.2019г.,
адресирано до кмета на Община- Пловдив. Впоследствие, с писмо изх. № 19ОР- 2101/
1/ от 11.11.2019г., М. е поканена в ОП „Общинска охрана“ за съставяне на АУАН.
На първо място, следва да се
акцентира върху факта, че е налице неправилно приложение на материалния закон.
Разпоредбата на чл. 41 от Наредба за реда за спиране, престой и паркиране на
пътни превозни средства на територията на град Пловдив, изрично изключва от
приложното поле на същата всички нарушения, за които е налице изрично и
конкретно определена санкция в Закона за движение по пътищата ( в този смисъл Решение № 2441 от 26.11.2019г.
по к.а.н.д. № 3052/ 2019г., по описа на XXXIII- ти с-в на Административен съд-
Пловдив; Решение № 447 от 17.02.2020г. по к.а.н.д. № 3844/ 2019г., по описа на XXVI- ти с-в на Административен съд-
Пловдив).
Описаното от фактическа страна в АУАН и НП нарушение, разкрива признаците на
чл. 94, ал. 3, изр. 2- ро ЗДвП, съответно административното наказание „глоба“,
следва да се наложи на основание чл. 183, ал. 2, т. 1 ЗДвП. В случая, както
нарушеният състав, така и основанието, на което се налага административното
наказание са подведени под текстове на Наредбата- чл. 6, ал. 2 и чл. 43, ал. 3
от Наредбата. Според настоящия съдебен състав е без значение, че разпоредбите
на ЗДвП и Наредбата, третиращи процесното нарушение имат почти идентично
съдържание. Правилното и точно приложение на материалния закон е винаги
изискване за законосъобразност на АУАН и НП, съобразно нормите на чл. 42, т. 5
и чл. 57, ал. 1, т. 6 ЗАНН. Несъобразяването с тях, рефлектира върху
законосъобразността на атакуваното наказателно постановление и води до
необходимост от отмяна само на това основание. В случая, предоставянето на
правна квалификация не по реда на ЗДвП, а по реда на Наредбата, е драстично
нарушение, особено в светлината на факта, че самата Наредба ( чл. 41 от същата)
изрично повелява, че не следва да бъде прилагана, щом е налице съответно
нарушение по смисъла на ЗДвП. Нещо повече- в § 2 от Преходните и заключителни
разпоредби на Наредбата е посочено, че същата се издава на основание чл. 99 ЗДвП. Разпоредбата на чл. 99, ал. 1 от ЗДвП от своя страна, делегира
компетенция на администрацията управляваща пътя, единствено „да определи
райони, пътища или части от пътища за зони за платено и безплатно паркиране в
определени часове на денонощието“. Тоест, самият ЗДвП предоставя единствено
компетентност на органите на Община Пловдив да приемат подзаконов нормативен
акт ( в случая наредба), регламентиращ зоните за платено паркиране, тяхното
администриране и санкциите при незаплащане, но не и да включват други
нарушения, попадащи в обхвата на ЗДвП. Именно и предвид това, то е следвало да
бъде приложен ЗДвП. Коментирайки приложимия закон, то съдът счита за нужно да
маркира обстоятелството и че самият актосъставител / св. Г./, доколкото е
служител към ОП „Общинска охрана“ не разполага и със съответна компетентност да
констатира и съставя актове за извършени нарушения по смисъла на ЗДвП. Тоест,
дори и актосъставителят да бе посочил в АУАН коректната правна квалификация, то
съставеният от него акт отново би бил незаконосъобразен, доколкото би липсвало
изрично овластяване ( липса на персонална компетентност).
На следващо място, неправилното
приложение на материалния закон, разписващ приложимото правило за поведение, е
довело и до некоректно прилагане на санкционната норма. В случая,
административно наказание „глоба“ в размер от 50 лв. е наложена на основание
чл. 43, ал. 3 от Наредбата. Това се явява в пълен противовес с нормата на чл.
183, ал. 2, т. 1 ЗДвП, която разписва фиксиран размер на глобата, а именно- 20
лв. Тоест, при конкретния казус, административният орган не само е приложил
неправилно материалния закон, но и като резултат от това е наложил санкция в
пъти по- голяма като размер, от разписаната в ЗДвП. В тази връзка, отново
следва да бъде посочено, че Наредбата, бидейки подзаконов нормативен акт,
следва изцяло да бъде съобразена с действащия ЗДвП.
Предвид изложеното, то
констатираните съществени нарушения на материалния закон, рефлектират върху законосъобразността
на атакуваното наказателно постановление. Не съществува процесуална възможност
констатираните пороци да бъдат санирани от настоящия съдебен състав, поради
което процесното наказателно постановление следва да бъде отменено в своята
цялост.
Процесуалният представител на
въззиваемата страна е отправил искане за присъждане на разноски, но предвид
изхода по делото, такива не му се следват.
Така мотивиран и на основание чл.
63, ал. 1 ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление № 1571 от 19.12.2019г., издадено от Заместник- кмет „Обществен ред” в Община
Пловдив, с което за нарушаване състава на чл. 6, ал. 2 от Наредба за реда за
спиране, престой и паркиране на пътни превозни средства на територията на град
Пловдив, на Х.Б. М., ЕГН **********, на основание чл. 43, ал. 3 Наредба за реда
за спиране, престой и паркиране на пътни превозни средства на територията на
град Пловдив, е наложена глоба в размер на 50 /петдесет/ лева.
Решението подлежи на обжалване
пред Административен съд- гр. Пловдив в 14-дневен срок от получаване на
съобщението до страните за постановяването му, по реда на гл. XII- та АПК и на касационните
основания, разписани в НПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: (п)
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
И. Й.