Р Е Ш Е Н И Е №260043
гр. Ботевград,
05.04.2021 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
БОТЕВГРАДСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, НО, шести състав, в публичното заседание на осемнадесети март през
две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
****
при секретаря ****, като
разгледа докладваното от съдията а.н.д. № 527 по описа за 2020
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.59- 63 от ЗАНН.
Предметът на обжалване:
Наказателно
постановление № 20-1204-001701 от 18.08.2020 г., издадено от Началник група към
ОДМВР, сектор Пътна полиция, упълномощен със Заповед № 8121з-515/14.05.2018 г.
на МВР, с което на С.Ц.С., на основание чл. 183, ал. 7 от Закона за движение по
пътищата (ЗДвП) е наложено административно наказание "глоба" в размер
на 300 (триста) лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 1 месец,
за нарушение на чл. 6 т. 1 от същия закон.
Становищата
на страните:
В подадената
жалба от С.Ц.С. е описано искане за отмяна на така издаденото Наказателно
постановление като неправилно и незаконосъобразно, при допуснати процесуални
нарушения – несъставомерност на инкриминираното административно нарушение, тъй
като съставът на установеното нарушение по чл. 6, т. 1 от ЗДвП е бланкетен и не
съдържал изпълнително деяние „навлиза“. Твърди се отнемане на СУМПС на
жалбоподателя да е без правно основание, с резултат нарушаване правото му на
защита. Поради това се иска РС-Ботевград да отмени обжалваното Наказателно
постановление.
В съдебното
заседание жалбоподателят редовно призован не се явява и не изпраща процесуален
представител. Жалбоподателят изпраща писмено становище във форма на молба, в
което поддържа жалбата по съображенията изложени в нея, както и искането за
отмяна на НП.
Въззиваемата
страна - Началник група към ОДМВР, редовно уведомена, не се явява в открито
съдебно заседание и не се представлява от надлежно упълномощен процесуален
представител, поради което и не изразява становище по жалбата. В
съпроводителното писмо по чл. 60, ал. 2 от ЗАНН наказващият орган е изложил
съображения за законосъобразност на процесното НП и прекомерност на разноските
в съдебното производство, които не са въведени в процеса в необходимата за това
форма – устно, предвид установения в административно-наказателния процес
принцип с чл. 84 от ЗАНН, вр. чл. 19 от НПК. Независимо от основанията,
посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН и
в изпълнение на правомощията си (право и задължение) по чл. 13, чл. 107, ал. 2
и чл. 313-314 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН, съдът ex officio (служебно) следва да
провери изцяло правилността на издадения ЕФ, което означава да съобрази и
посоченото в съпроводителното писмо.
Съдът, като прецени обхвата на съдебен контрол, събраните
по делото доказателства и направените доводи, приема за установено следното от
фактическа страна:
Жалбоподателят
С.Ц.С. е правоспособен водач. Притежава свидетелство за правоуправление № *********
за категории „В“, “С”, „DE“,
„М“, „D“,
“СЕ“, „АМ“, „ТКТ“, „ВЕ“, както и контролен талон към него с № 5991731.
Жалбоподателят е санкциониран многократно по административен ред за нарушение
на правилата за движение.
Срещу
жалбоподателя е бил съставен акт за установяване на административно нарушение
/АУАН/ серия GA № 251056/03.08.2020г. от Н.Д.Д., младши автоконтрольор към
ОДМВР София за това, че на 03.08.2020 г. около 03.24ч., в Община Ботевград на
автомагистрала Хемус 35 км в посока към гр. София влекач Волво, с рег. № ****,
с максимална допустима маса 20.500 кг, с прикачено полуремарке Шмитц, с рег. № ****, с максимално допустима маса 39.000 кг, и
двете собственост на Ст. С.-*** ЕООД С БУЛСТАТ ****, като: Водачът навлиза след
знак за временна забрана за движение на товарни автомобили над 12.000 кг,
въведена с пътен знак В4, в изпълнение на заповед РД-11-448/ 10.06.2019 г. на
АПИ, с което е нарушил чл. 6, т. 1 ЗДвП.
Актът бил
подписан от актосъставителя Н.Д.Д., свидетеля при установяване на нарушението Ф.Ц.В.,
както и от жалбоподателя, като последният получил препис от него.
В срока по
чл. 44, ал. 1 ЗАНН не са направени писмени възражения.
Въз основа на АУАН срещу жалбоподателя е съставено
наказателно постановление № 20-1204-001701 от 18.08.2020 г., издадено от
Началник група към ОДМВР, сектор Пътна полиция, упълномощен със Заповед №
8121з-515/14.05.2018 г. на МВР, с което са е наложено административно наказание
„глоба“ от 300 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 1 месец
на основание чл. 183, ал. 7 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, за нарушение
на чл. 6, т. 1 ЗДвП, за това, че на 03.08.2020 г. около 03.24ч., в Община
Ботевград на автомагистрала Хемус 35 км в посока към гр. София влекач Волво, с
рег. № ****, с максимална допустима маса 20.500 кг, с прикачено полуремарке
Шмитц, с рег. № ****, с максимално
допустима маса 39.000 кг, и двете собственост на Ст. С.-*** ЕООД С БУЛСТАТ ****,
като: Водачът навлиза след знак за временна забрана за движение на товарни
автомобили над 12.000 кг, въведена с пътен знак В4, в изпълнение на заповед
РД-11-448/ 10.06.2019 г. на АПИ.
Със
заповед за прилагане на ПАМ № 12-1204-001149 от 03.08.2020 г. на жалбоподателя
е наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б. ж временно
отнемане на свидетелството за управление на МПС за срок от 1 месец, като липсват
данни да е била обжалвана.
Изложената
фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на приложените и
приети по делото доказателствени материали: АУАН серия GA № 251056/03.08.2020г.,
справка за административни нарушения по Закона за движение по пътищата, Заповед
№ 8121з-515 от 14.05.2018 г. на министър на МВР и Заповед РД-11-448/10.06.2020
г. на АПИ, справка за собственост на ППС, както и от показанията на свидетелите
Д. и В..
Съдът
кредитира изцяло показанията на свидетелите Д. и В., тъй като те са житейски
издържани, подробни, непротиворечиви и непредубедени, както всяко поотделно,
така съвкупно, като всичките се подкрепят и от останалия доказателствен
материал, поради което съдът ги поставя в основата на фактическите си изводи.
Тези двама свидетели са били очевидци, със съхранен спомен са и възпроизвеждат
достоверни сведения за това, че на инкриминираната дата и час жалбоподателят е
управлявал влекач Волво, с рег. № ****, с максимална допустима маса 20.500 кг,
с прикачено полуремарке Шмитц, с рег. № ****,
с максимално допустима маса 39.000 кг, и двете собственост на Ст. С.-*** ЕООД С
БУЛСТАТ ****, като: Водачът навлиза след знак за временна забрана за движение
на товарни автомобили над 12.000 кг, въведена с пътен знак В4, в изпълнение на
заповед РД-11-448/ 10.06.2019 г. на АПИ.
Писмените
доказателства, събрани по делото, са обективни, достоверни и имат
доказателствена сила за посочените в тях обстоятелства. Поради това съдът им се
доверява изцяло. От извлечението от справката за нарушител на жалбоподателя се
установяват предишните му нарушения по ЗДвП, а от Заповедта на министъра на
вътрешните работи – правомощието на лицата да съставят АУАН и НП. От заповедта
на АПИ се установява, че към инкриминираната дата е била налична временна
забрана за движение товарни автомобили над 12 000кг, въведена с пътен знак
В-4 АМ на АМ Хемус, в района на 35 км в посока към гр. София.
Така
установената фактическа обстановка налага следните изводи от правна страна:
Жалбата срещу № 20-1204-001701 от 18.08.2020 г., издадено от Началник
група към ОДМВР, сектор Пътна полиция, упълномощен със Заповед №
8121з-515/14.05.2018 г. на МВР е подадена от наказаното лице, т.е. от
процесуално легитимирано лице в предвидения от закона преклузивен срок /видно
от отбелязването в жалбата/. Жалбата е подадена и до родово и местно
компетентния според чл.59, ал. 1 от ЗАНН
съд, т.е. жалбата е процесуално допустима.
Проверяваният акт е издаден от упълномощен за това орган. АУАН също е
съставен от компетентен служител. Спазени са сроковете за съставяне на АУАН и
издаване на НП. Както в АУАН, така и в НП е описано пълно и точно извършеното
нарушение, обстоятелствата, при които е осъществено. В НП правилно е цитирана разпоредбата, която е нарушена, както и санкционната норма. С оглед на това, съдът счита, че при съставянето на АУАН и при издаването на
НП са спазени съответно разпоредбите на
чл.42,т.4 и т.5 от ЗАНН и чл.57, ал.1,т.5 и т.6 от ЗАНН. Не се констатират съществени процесуални нарушения, допуснати в хода на административно-наказателното
производство, които да нарушават правото на защита на жалбоподателя, с оглед на
което този съдебен състав не споделя доводите в тази насока, инкорпорирани в
жалбата.
Разгледана по същество същата е неоснователна, поради следните
съображения:
В хода на
съдебното следствие се установи по несъмнен начин, че от обективна и субективна
страна жалбоподателят С.Ц.С. е осъществил състава на нарушението по чл.6, т.1 от
Закона за движение по пътищата.
От обективна
страна на 03.08.2020 г. жалбоподателят - водач на моторно превозно средство по
смисъла на § 6, т. 11 от ДР на ЗДвП, е управлявал влекач Волво, с рег. № ****,
с максимална допустима маса 20.500 кг, с прикачено полуремарке Шмитц, с рег.
№ ****, с максимално допустима маса
39.000 кг, в района на 35 км, в посока към гр. София, като е навлязъл след знак
за временна забрана за движение на товарни автомобили над 12.000 кг, въведена с
пътен знак В4, в изпълнение на заповед РД-11-448/10.06.2020 г. на АПИ. Забраната
е разбираема за жалбоподателя, тъй като встрани от пътя е имало поставен пътен
знак, осигуряващ своевременното му разпознаване и възприемане от участниците в
движението. Нарушението е довършено с предприетите от С.Ц.С. неправилни
действия.
Разпоредбата
на чл. 6 т.1 е императивна. Целта е да се задължат водачите да спазват предписанието
на пътните знаци, за да се гарантира безопасността на всички участници в
движението и неправилното изпреварване да се изключи като условие или причина
за настъпване на пътно транспортно произшествие. На водачите не е предоставена
възможност да преценяват законосъобразността или целесъобразността на
поставянето на пътните знаци, нито да нарушават предписанието им, а във всички
случаи следва да се съобразят с тях.
Посочването
на чл. 6 т. 1 от ЗДвП е прецизно. Наличието на съответната маркировка /пътен
знак/ е безспорно, както и несъобразяването на поведението на въззивника с нея,
което е достатъчно за ангажирането на отговорността му за нарушение на това
задължение, поради което възраженията на жалбоподателя в тази насока, този
съдебен състав приема за неоснователни.
От
субективна страна деянието е извършено умишлено, тъй като жалбоподателят като
правоспособен водач е знаел правилата установени с пътните знаци, въпреки това е навлязъл
след забраняващ знак и не е съобразил
поведението си с него.
Правилно
административно-наказващият орган е наложил наказание за нарушението в
съответствие с предвидения в административно-наказателната разпоредба размер от
300 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от един месец, доколкото
посочените наказания в санкционната норма на чл. 183, ал. 7 ЗДвП са с фиксиран
размер и липсва възможност за оперативна самостоятелност при определяне на
стойности различни от определените в сочената правна норма.
При преценката дали деянието по чл. 6, ал. 1 от ЗДвП
е маловажен случай, следва да се изхожда от съвкупната преценка на всички
обстоятелства, характеризиращи обществената опасност на конкретното деяние и
дееца, наличните смекчаващи и отегчаващи обстоятелства, вредните последици – т.
е. всички други последици, които нямат имуществен характер, но са вредни за
обществото и др. Що се отнася до вредните последици - в посочения смисъл, то
такива са налице вследствие на деянието, извършено от жалбоподателя. По делото
няма данни за смекчаващи обстоятелства, които да обусловят по-ниска степен на
обществена опасност на конкретното деяние и на дееца. Напротив от приложената
по делото справка за нарушител/водач е видно, че жалбоподателят е санкциониран
многократно с наказателни постановления и фишове за различни нарушения по ЗДвП
– общо деветнадесет пъти. Изложеното води до извод, че жалбоподателят
многократно е извършвал нарушения на ЗДвП. Ето защо и предвид изложеното
по-горе съдът счита, че в конкретния случай нарушението по чл. 6, ал. 1 от ЗДвП
не може да бъде квалифицирано като маловажен случай. С оглед на гореизложеното
съдът намира жалбата за неоснователна, а обжалваното по настоящото дело
наказателно постановление за законосъобразно и счита, че като такова същото
следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на делото и съобразно направените искания, на основание чл.
63, ал. 3 от ЗАНН, съдът намира, че следва на ОДМВР-София, да се присъди юрисконсултско
възнаграждение за разглеждането на делото в тази инстанция. При определяне на
неговия размер съдът съобрази разпоредбата на чл. 37, ал. 1 от ЗПП, в която е
предвидено, че заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на
извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет на НБПП. На
следващо място съдът взе предвид, че за защита по дела по ЗАНН, чл. 27
"е" от Наредбата за заплащане на правната помощ, предвижда
възнаграждение от 80 лв. до 120 лв. Поради това и като прецени
продължителността на делото и неговата сложност, съдът прецени, че следва да
определи на ОДМВР-София юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лв. за
разглеждане на делото пред настоящата инстанция. Допълнително следва да осъди С.Ц.С.,
ЕГН ********** ***, да заплати сумата в размер на 71.99 /седемдесет и един лева
и деветдесет и девет стотинки/лева за направени по делото разноски за заплащане
на пътни разходи на разпитаните свидетели Н.Д.Д. и Ф.Ц.В., в полза на
държавата, по сметка на Районен съд Ботевград, както и по 5-пет лева държавна
такса, при служебно издаване на всеки изпълнителен лист.
Така
мотивиран и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Районен съд-Ботевград, въззивен
състав
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 20-1204-001701 от 18.08.2020
г., издадено от Началник група към ОДМВР, сектор Пътна полиция, упълномощен със
Заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. на МВР, с което на С.Ц.С., на основание чл.
183, ал. 7 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) е наложено административно
наказание "глоба" в размер на 300 (триста) лева и „лишаване от право
да управлява МПС“ за срок от 1 месец, за нарушение на чл. 6 т. 1 от същия закон.
ОСЪЖДА С.Ц.С.,
ЕГН ********** ***, да заплати на ОДМВР-София сумата
от 80 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение
пред въззивната инстанция, както и 5
лева държавна такса в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
ОСЪЖДА С.Ц.С.,
ЕГН ********** ***, да заплати сумата в размер на 71.99 /седемдесет и един лева
и деветдесет и девет стотинки/лева за направени по делото разноски за заплащане
на пътни разходи на свидетели, в полза на държавата по сметка на Районен съд
Ботевград, както и 5 лева държавна такса в случай на служебно издаване на
изпълнителен лист.
Решението
може да се обжалва по реда на АПК пред Административен съд – София област в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: