Р Е Ш
Е Н И Е
№ …
…
град Кърджали, 10.01.2024 год.
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
Кърджалийският административен съд, …..…… в публично заседание ............
на дванадесети декември …............................................................................................................
през 2023/две хиляди двадесет и трета/ година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИКТОР АТАНАСОВ
при
секретар ……………………………….……………….……....... Мелиха Халил ……………..……….……………….…...
като разгледа докладваното от ...................... съдията
Виктор Атанасов .....................
административно дело №365 по описа за .............................
2023 година .....................
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е административно,
по реда на Раздел І/Първи/ от Глава Х /Десета - чл.145 и следв./
от АПК, във вр. с чл.44, ал.1 и чл.41, т.4 от Закона
за чужденците в Република България/ЗЧРБ/.
Образувано е по жалба от Й.Й./Y. O., гражданин на ***, роден на *** год.,
ЛНЧ **********, с посочен в жалбата адрес ***, против Заповед №292з-1820 от 29.08.2023 год., издадена от
директора на ОД на МВР – Кърджали, за налагане на принудителна административна
мярка „Връщане до страна на произход – ***”, с която, на основание чл.41, т.4 и
чл.44, ал.1, във вр. с чл.39а, ал.1, т.2 от Закона за
чужденците в Република България, е наложена принудителна административна мярка
„Връщане до страна на произход – ***”, на жалбоподателя Й.Й./Y. O., гражданин на ***,
роден на *** год. и с която, на основание
чл.39б, ал.1 от ЗЧРБ, му е определен срок от 14 /четиринадесет/ дни, считано от датата на запознаване на лицето със
заповедта, в който срок чужденецът трябва да изпълни доброволно задължението си
за връщане.
Жалбоподателят заявява в жалбата, че в законоустановения срок изцяло обжалва
пред съда горепосочения административен акт, като незаконосъобразен, издаден
при съществени нарушения на административно-производствените правила,
противоречащ на материалноправните разпоредби и несъответстващ на целта на закона - основания по чл.
146 от АПК. Твърди, че обжалваната от него Заповед № 292з - 1820/29.08.2023г.,
издадена от директора на ОД на МВР – Кърджали, е издадена при неизяснена
фактическа обстановка, както и при липса на законовите предпоставки за нейното
издаване, в нарушение на предписаната от закона процедура, както и при липса на
изискуемите по закон реквизити и съдържание. Жалбоподателят сочи, че с
оспорената заповед се предвижда връщане до страната на произход, страната на
транзитно преминаване или трета страна, поради това, че по отношение на него
били осъществени предпоставките на чл.41, т.4 от ЗЧРБ в хипотезата на влязло в
сила решение за отказ. Сочи също, че издадената заповед е хронологично
обстоятелствена, описани са факти и обстоятелства от живота и престоят му в
Република България, взети са предвид семейните му връзки, както и това че е баща
на непълнолетно дете и пълнолетно такова, български граждани. Излага довод, че
в заповедта липсвала ясна и точна мотивировка относно обстоятелствата свързани
с извеждането му, както и че органът е посочил, че връщането ще се осъществи до
***, от която органа смята, че произхожда, като според жалбоподателя, по този
начин се затруднява защитата му и се избягва какъвто и да е съдебен контрол
относно законосъобразността и целесъобразността на оспорваната заповед.
С оглед изложеното, с жалбата моли съда да постанови
решение, с което да отмени изцяло оспорената Заповед №292з-1820 от 29.08.2023
год., издадена от директора на ОД на МВР – Кърджали, като незаконосъобразна,
издадена в нарушение на материалния и процесуалния закон, както и в
несъответствие с неговата цел.
В съдебно заседание, редовно призован, жалбоподателят Й.Й./Y. O., гражданин
на ***, роден на *** год., ЛНЧ **********, с посочен в
жалбата адрес ***, не се явява, представлява се от упълномощения си процесуален
представител – адвокат С.Ш. ***, която заявява, че поддържа жалбата по
изложените в нея съображения. Счита, че заповедта за налагане на принудителна
административна мярка – „Връщане до страна на произход – ***“ е
незаконосъобразна и моли съда да я отмени като такава. Моли също така, съдът да
присъди и направените по делото разноски. В предоставения от съда срок за
предоставяне на писмена защита, такава не е депозирана.
Ответникът по жалбата – директорът на ОД на МВР - град
Кърджали, редовно призован за съдебните заседания, не се явява и не се
представлява. От редовно упълномощения му процесуален представител - гл.юрк.М. П., преди съдебното заседание са депозирани молба и
писмени бележки, в които заявява, че оспорва жалбата подадена от Й.Й./Y. O., гражданин на ***, като неоснователна. В писмените бележки за развити подробни доводи и
съображения в подкрепа на оспорената заповед, като предвид изложеното в същите,
моли съдът да приеме, че атакуваният административен акт е законосъобразен,
като постановен при наличието материалноправните
предпоставки за това, издаден от компетентен орган, при спазване на
установената форма, с предвиденото съдържание, в това число правно и фактическо
основание, без допуснати процесуални нарушения и съобразен с целта на закона и
като такъв да го потвърди, а жалбата на Й.Й./Y. O., да бъде отхвърлена
като неоснователна.
Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение в полза на ОДМВР – Кърджали, а при условията на евентуалност, в молбата
се прави и възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение по
настоящото дело.
Административен съд - Кърджали, като прецени събраните
по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди доводите на
страните, приема за установено следното от фактическа страна:
По допустимостта на жалбата:
Съгласно разпоредбата на чл.46, ал.1 от ЗЧРБ,
заповедите за налагане на принудителни административни мерки, т.е. заповедите
по чл.44, ал.1 от с.з., каквато е и процесната
заповед, могат да се обжалват при условията и по реда на Административнопроцесуалния
кодекс, от което следва, че тези заповеди подлежат на обжалване в рамките на
общия 14/четиринадесет/-дневен срок, регламентиран в чл.149, ал.1 от АПК. Процесната заповед за налагане на принудителна
административна мярка „Връщане до страна по произход – ***”, по отношение на
жалбоподателя Й.Й./Y. O., е връчена лично на
жалбоподателя, срещу подпис, на датата 29.08.2023 год., видно от оформената към
същата разписка /л.22/. Жалбата против Заповед с Рeг.№292з-1820
от 29.08.2023 год. на директора на ОД на МВР – Кърджали, за налагане на
принудителна административна мярка „Връщане до страна по произход – ***”, е
подадена направо в Административен съд – Кърджали, регистрирана в деловодството на съда с
Вх.№2359/07.09.2023 год., видно от положения върху същата и попълнен щемпел/л.2/,
т.е. жалбата е била подадена на 9-ия/деветия/ ден след получаване на заповедта,
от което следва, че е спазен предвидения 14/четиринадесет/-дневен срок за
обжалването й. Жалбата, освен това, е подадена от лице - адресат на
индивидуалният административен акт и за което лице, този ИАА поражда
неблагоприятни правни последици, т.е. в този смисъл пряко засяга негови законни
права и интереси, като същата е подадена и в предвидената писмена форма и
изискуемо съдържание, по предвидения в закона ред, поради което същата е
процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Административният съд, след като извърши анализ и
преценка на доказателствата по делото, поотделно и в тяхната съвкупност, както
и на становищата на страните, намира за установена следната фактическата
обстановка по спора:
С оспорената в настоящото производство Заповед
№292з-1820 от 29.08.2023 год. за налагане на принудителна административна мярка
„Връщане до страна на произход, страна на транзитно преминаване или трета
страна”, издадена от директора на ОД на МВР - Кърджали/л.19-л.22/,
на основание чл.41, т.4 и чл.44, ал.1, във вр. с
чл.39а, ал.1, т.2 от Закона за чужденците в Република България, е наложена
принудителна административна мярка „Връщане до страна на произход – ***”, на
жалбоподателя Й.Й./Y. O., гражданин на ***, роден на ***
год. и с която, на основание чл.39б, ал.1 от ЗЧРБ, му е определен срок от
14/четиринадесет/ дни, считано от датата на запознаване на лицето със
заповедта, в който срок чужденецът трябва да изпълни доброволно задължението си
за връщане.
В мотивите към заповедта е посочено, че на 10.08.2023
год. в ОД на МВР - Кърджали било получено писмо с рег.№УП20800 от 08.08.2023 год. на Държавна агенция за бежанците при
Министерски съвет, с което ОД на МВР – Кърджали била уведомена, че с Решение
№8008 от 27.06.2022 год. на председателя на Държавна агенция за бежанците при МС,
на лицето Y. O./Й.Й., гражданин на ***, роден на ***
год. в РБългария, без документи за самоличност, е
било отказано предоставянето на международна закрила в Република България.
Посочено е също, че горното решението на председателя на ДАБ при МС е било
обжалвано от Y. O./Й.Й. пред Административен съд – Кърджали,
който със свое Решение №337 от 27.10.2022 год., отхвърлил жалбата, като
впоследствие, решението на Административен съд - Кърджалии било оспорено пред
Върховния административен съд/ВАС/ и същото било потвърдено с Решение №2250 от 02.03.2023
год. на ВАС, като това решедие било окончателно. Посочено
е, че с горното писмо било отправено искане към директора на ОДМВР – Кърджали,
за прилагане разпоредбите на Закона за чужденците в Република България/ЗЧРБ/.
В мотивите на заповедта е описано, че на 18.08.2023 год.
Y. O./ Й.Й., гражданин на ***, роден на *** год. в РБългария, бил установен и на основание чл.26, ал.1 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), със съобщение УРИ
№292000-18596/18.08.2023 год. по описа на ОД на МВР - Кърджали, е бил уведомен за започналото спрямо
него производство по налагане на принудителна административна мярка (ПАМ) -
„Връщане до страна на произход, страна на транзитно преминаване или трета
страна ” на основание чл.41, т.4 от Закона за чужденците в Република България
(ЗЧРБ), като на основание чл.34, ал.3 от АПК му е била предоставена възможност,
в 7/седем/-дневен срок от получаване на съобщението, да изрази становище по
събраните доказателства, както и да предяви своите искания и възражения.
В заповедта е посочено, че с Y. O./Й.Й. е било проведено интервю УРИ №292р-25565/18.08.2023 год.
по описа на ОД на МВР - Кърджали, в което същият е заявил, че е бил запознат с
решението на председателя на ДАБ при МС, за отказ от предоставяне на
международна закрила, както и че това решение е било потвърдено на последна
съдебна инстанция и не можело да бъде обжалвано.
В хода на административното производство, от
жалбоподателя Y. O./Й.Й. са били представени
документи, описани на стр.1 и 2 от заповедта/л.19-л.20/, като в мотивите към
същата е отразено, че при изследване на представените документи е установено,
че лицето е било родено на територията на РБългария,
но е изгубило българското си гражданство по изселническа спогодба, както и че
същото има две деца, български граждани. Посочено е също, че е установено, че
чуждият гражданин имал съдебна регистрация в ***, като в представеното от Y. O./Й.Й. копие на свидетелство за съдимост били изброени 22
решения, за които чуждият гражданин в интервю УРИ: 292р-25565/18.08.2023 год.
твърди, че това били наложени глоби, поради които той не желаел да се връща в ***,
както и че срещу него се водели наказателни дела. Посочено е, че в проведеното
допълнително интервю УРИ: 292р-25921/23.08.2023 год., Y. O./Й.Й. обяснил, че наказателните производства в *** били водени
срещу него, защото предоставял квартири на законно и незаконно пребиваващи в
страната граждани на ***, но същият отказвал да представи преведени и
легализирани копия от съдебните решения.
На следващо място в мотивите е посочено, че от Y. O./Й.Й. било представено становище, в което същия заявил, че нямало
как да се издържа по законен начин и затова решил да напусне *** и да се върне
в България, но понеже имал проблеми с властта, никой не му давал виза за
България. Отразено е, че предвид на това, била извършена справка в ИИС „Справки“ на МВР,
подсистема „Визи“, при която било установено, че от лицето не са постъпвали
заявления за издаване на визи за краткосрочно или дългосрочно пребиваване в РБългария. Посочено е, че в интервю УРИ: 292р-25565/18.08.2023
год., Y. O./Й.Й. твърдял, че бил запознат с
обстоятелството, че има право да подаде документи за пребиваване в РБългария, спазвайки изискванията на ЗЧРБ, но никой не му
казвал как да го направи, като същия пояснил, че при предишно пребиваване, за
оформяне на документите, му помогнали в офис на фирма, намираща се ***.
Посочено е също, че в горното интервю Y. O./Й.Й.
заявил, че не желаел да се завърне в ***.
Така, в мотивите към заповедта е отразено, че от
данните по преписката е установено, че Y. O./Й.Й. не
принадлежи към категорията на уязвимите лица и че органите за административен
контрол на чужденците са компетентни относно производствата за подновяване на
разрешение за пребиваване или друго разрешение, предоставящо право на
пребиваване, включително и производства по Закона за убежището и бежанците и че
това е факт, които бил служебно известен на административния орган, като за Y.
O./ Й.Й. не са налице такива производства.
В мотивите е посочено, че от извършена проверка в АИС
и информационните фондове на МВР било установено, че за Y. O./Й.Й. няма производство
по Закона за убежището и бежанците, както и че срещу него няма производство по Административнопроцесуалния кодекс. Описано е, че същият е
разведен и че в интервю УРИ: 292р-25565/18.08.2023 год., *** гражданин заявил,
че не поддържа връзка с *** и която, ***, се установила с двете им деца в РБългария, като единия му син – Б. Й., на ** години, живеел
и учил в град ***, ***, а другия – М. Й., на *** години, живеел и учил в ***.
На следващо място в мотивите е посочено, че Y. O./Й.Й., роден на територията на РБългария,
е изгубил българското си гражданство по изселническа спогодба и в същото време
е член на семейството на български гражданин - двете му деца са български граждани,
както и че тези обстоятелства показват, че чуждият гражданин отговарял на две
от условията в ЗЧРБ, за предоставяне право на пребиваване в РБългария,
а именно: на чл.24, ал.1, т.18 от ЗЧРБ, съгласно който „Разрешение за
продължително пребиваване могат да получат чужденци, които притежават виза по
чл.15, ал.1 и са членове на семейството на български гражданин и произхождащите
от чужбина документи, които удостоверяват семейните връзки и правото на
издръжка, са признати и регистрирани или допуснати за изпълнение по реда на
българското законодателство“, както и на чл.25, ал.1, т.9 от ЗЧРБ, съгласно
който „Разрешение за постоянно пребиваване могат да получат чужденците които не
са лица от български произход, родени на територията на Република България,
изгубили са българското си гражданство по изселнически спогодби или по
собствено желание и желаят трайно да се установят на територията на страната“.
Така в крайна сметка, в мотивите към заповедта е
прието, че в този смисъл, отчитайки изискванията на чл.44, ал.2 от Закона за
чужденците в Република България, не са налице особени причини, обосноваващи
възможност да не се приложат разпоредбите на чл.41, т.4 ЗЧРБ, както и е прието,
че налагането на административна мярка на Y. O./Й.Й. не
създава непреодолими пречки да бъде предоставено право на продължително или
постоянно пребиваване в РБългария, спазвайки
изискванията на ЗЧРБ, както и че на лицето ще бъде предоставен срок, в който
той трябва да изпълни доброволно задължението си за връщане в ***, където ще
има възможност да се снабди с виза за дългосрочно пребиваване тип „D” на едно от посочените по-горе основания.
По административната преписка са представени и са
приети като доказателства по делото писмените документи, удостоверяващи
изложеното по-горе в мотивите към заповедта – Решение №8008 от 27.06.2022 год.,
издадено от заместник-председателя на Държавната агенция за бежанците /ДАБ/ към
Министерски съвет/л.67-л.69/, с което, на основание чл.75, ал.1, т.2, във вр. с чл.8 и чл.75, ал.1, т.4, във вр.
с чл.9 от Закона за убежището и бежанците, на жалбоподателя Y. O./Й.Й., гражданин на ***, е отказано предоставянето на статут
на бежанец и на хуманитарен статут; Решение №337 от 27.10.2022 год.,
постановено по адм. дело №419/2022 год. по описа на
Административен съд – Кърджали/л.50-л.64/, с което, жалбата на Й.Й.,
против горното Решение №8008/27.06.2022 год. на заместник-председателя на ДАБ
за отказ за предоставяне на международна закрила, е отхвърлена като
неоснователна, както и Решение №2250 от 02.03.2023 год. по адм.
дело №11916/2022 год. на Върховния административен съд/л.48-л.49/,
с което е оставено в сила Решение №337 от 27.10.2022 год. по адм. №419/2022 год. на АдмС –
Кърджали.
По административната преписка е приложено и е прието
като доказателство и интервю, проведено с жалбоподателя Y. O./Й.Й., на основание чл.26, ал.1 и чл.35 от АПК, във връзка с
чл.41, т.4 от ЗЧРБ, с УРИ: 292р-25565 от 18.08.2023 год./л.32-л.33/.
В това интервю, жалбоподателят ясно е заявил, че е запознат с решението, с
което му е отказано предоставяне на международна закрила и му е разяснено, че
то е окончателно и не подлежи на обжалване. От същото интервю е видно, че на
жалбоподателя е било разяснено, че същото се провежда с цел да бъде уведомен,
че ще му бъде наложена принудителна административна мярка – „Връщане до страна
по произход, страна на транзитно преминаване или трета страна“, поради влязло в
сила решение за отказ от предоставяне на международна закрила спрямо него.
По административната преписка е приложено и прието
като доказателство Съобщение УРИ:292000-18596 от 18.08.2023 г. на началник
група „Миграция“ към ОД на МВР – Кърджали/л.31/, адресирано до жалбоподателя Й.Й./ Y. O., с което
същия е уведомен, че спрямо него започва производство по налагане на
принудителна административна мярка, на основание чл.41, т.4 от ЗЧРБ, и в тази
връзка, на основание чл.34, ал.3 от АПК, жалбоподателя е уведомен за
възможността да изрази становище по събраните доказателства, както и по
предявените искания в седемдневен срок от получаване на същото.
След получаване на горното писмо, от страна на
жалбоподателя Й.Й./Y. O. е представено Становище, приложено към
административната преписка и прието като доказателство по делото, в което същият
е заявил, че през 2022 год.
напуснал *** в посока РБългария, по политически,
икономически и семейни причини. В становището жалбоподателят е пояснил, че *****
******
******
******.
По представената от административния орган преписка е
приложено и допълнително проведено с жалбоподателя Й.Й./Y. O. интервю
УРИ: 292р-25921 от 23.08.2023 год./л.27/, също прието като доказателство по делото, с цел
изясняване на обстоятелства свързани с документи, представени от жалбоподателя.
Така, в това интервю същият е заявил, че е напълно наясно с водената срещу него
процедурата по налагане на ПАМ по чл.41, т.4 от ЗЧРБ, както и че по отношение
на представено от него свидетелство за съдимост, срещу него били водени
наказателни производства в ***, защото бил предоставял квартири на законно и
незаконно пребиваващи в страната граждани на ***. Във връзка с последното заявил,
че не може да представи никакви съдебни решение от ***.
По административната преписка е представено и е прието
като доказателство Предложение с УРИ:
292р-26413 от 29.08.2023 год., изготвено от началник на група „Миграция” –
Кърджали/л.23-л.26/, по повод постъпилото в ОД на МВР – Кърджали писмо с
рег.№УП20800 от 08.08.2023
год. на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет, съдържащо
уведомление, че производството по предоставяне на международна закрила
/отказано предоставяне на международна закрила/ на Й.Й./Y. O., *** гражданин, роден
на *** год. в РБългария, ЛНЧ **********, е приключило с влязъл в сила
съдебен акт. В същото са описани всички обстоятелства, които са установени в
хода на административното производство въз основа на описаните по-горе в
настоящото изложение документи и е предложено на
директора на ОДМВР – Кърджали да се наложи принудителна административна мярка –
връщане до страна по произход – ***, на Y. O./Й.Й.,
гражданин на ***, роден на *** год. в Република България, ЛНЧ **********, без
документи за самоличност.
При така установената по делото фактическа обстановка
и след проверката за допустимост на жалбата, при извършената, на основание
чл.168, ал.1 от АПК, проверка за законосъобразност на оспорения административен
акт на всички основания по чл.146 от АПК, съдът намира следното:
При извършената служебна проверка за законосъобразност
на оспорената заповед, с която се налага принудителна административна мярка по
чл.40, т.4 от ЗЧРБ, на всички основания по чл.146 от АПК, настоящият съдебен
състав констатира, че тя е издадена от законово оправомощен
по силата на чл.44, ал.1 от Закона за чужденците в Република България/ЗЧРБ/, в
приложимата й редакция на тази норма (Доп.,
ДВ, бр.21 от 2021 г.) и на чл.18, ал.1 т.15
от Правилника за устройството и дейността на МВР, компетентен орган – директора
на ОД на МВР – Кърджали, т.е. издадена е от административен орган, материално и
териториално компетентен да издава заповеди за налагане на принудителна
административна мярка – „Връщане до страна на произход, страна на транзитно
преминаване или трета страна“.
На следващо място, според настоящия съдебен състав,
обратно на оплакването в жалбата, оспореният административен акт е издаден при
спазване на изискуемата се от закона писмена форма, с необходимото съдържание,
съгласно чл.59, ал.2 от АПК, като е спазено изискването на чл.59, ал.2, т.4 от АПК за мотивираност на акта, тъй като в него са посочени както фактическите,
така и правните основания за постановяването му и съответно, при спазване на административнопроизводствените правила при издаването му.
В тази връзка, съдът намира за нужно да посочи, че видно от събраните по делото
доказателства, обсъдени по-горе, на 18.08.2023 год., със съобщение УРИ:
292000-18596 от 18.08.2023 год./л.31/, в присъствието на преводач, жалбоподателят Й.Й./Y. O. е бил изрично уведомен, че срещу него започва
производство по налагане на принудителна административна мярка на основание
чл.41, т.4 от ЗЧРБ, като със същото това съобщение му е била дадена възможност
да изрази становище по събраните доказателства. Освен това, видно от проведените две интервюта на 18.08.2023 год. и на
23.08.2023 год., жалбоподателят е бил наясно с обстоятелството, че ще му бъде
наложена ПАМ на посоченото по-горе основание и причините, поради които се
налага издаването на такава ПАМ.
По делото е безспорно, че в указания на жалбоподателя
срок, от негова страна са били представени становище и доказателства, като
същите са били обсъдени в мотивите към заповедта, а и в предложението на
началника на група „Миграция“ при ОДМВР – Кърджали. Следователно, за настоящия
съдебен състав е безспорно, че чуждият гражданин е бил уведомен за започване на
административното производство, т.е. предоставено му е право да участва в това
производството, с което е спазено изискването както на чл.26, ал.1 от АПК, така
и на чл.34, ал.1 и ал.3 от АПК.
Отделно от горното, следва да се отбележи, че по
силата на чл.44, ал.2 от ЗЧРБ, компетентните органи следва да отчитат
посочените в тази разпоредба кумулативно изискуеми се предпоставки, обуславящи
налагането на принудителните административни мерки: продължителността на
пребиваване на чужденеца на територията на Република България, категориите
уязвими лица, наличието на производства по Закона за убежището и бежанците/ЗУБ/
или производства за подновяване на разрешение за пребиваване или друго разрешение,
предоставящо право на пребиваване, семейното му положение, както и
съществуването на семейни, културни и социални връзки с държавата по произход
на лицето. Съдът намира, че преди налагането на принудителната административна
мярка с оспорената заповед, административният орган е изследвал всички тези
предпоставки и това изрично е посочено и в мотивите към заповедта, а няма и
твърдения от страна на жалбоподателя в противен смисъл. Предвид горното,
настоящият съдебен състав намира, че органът е издал заповедта, след като е
изяснил всички факти и обстоятелства от значение за случая и в случая не са
налице допуснати нарушения на административно-производствените правила, т.е. по
отношение на оспорената заповед не е налице отменителното
основание по чл.146, т.3 от АПК.
По отношение материалната законосъобразност на
оспорената заповед, т.е. по отношение съответствието й с приложимите материалноправни разпоредби на закона, съдът намира
следното:
Съгласно разпоредбата на чл.39, ал.1, т.2 от ЗЧРБ, в
приложимата й редакция/изм., ДВ,
бр.97 от 2016 г./ една от принудителните
административни мерки, които се налагат на чужденците по този закон, е
връщането до страна на произход, страна на транзитно преминаване или трета
страна. От своя страна, в чл.41 от ЗЧРБ са регламентирани конкретните основания
за налагане на гореописаната мярка, като в т.4, предл.I/първо/ е предвидено, че връщане се налага, когато по
отношение на чужденеца има влязло в сила решение за отказ, прекратяване или
отнемане на международна закрила или убежище.
От събраните по делото доказателства е безспорно, а не
се и оспорва от жалбоподателя Й.Й./Y. O., че по
отношение на него е налице влязло в законна сила решение за отказ от
предоставяне на международна закрила. В случая, по делото не съществува спор,
че през 2022 год. горното лице е подало молба за предоставяне на международна
закрила, по която молба заместник-председателя на ДАБ се е произнесъл с Решение
№8008 от 27.06.2022 год., с което на основание чл.75, ал.1, т.2, във вр. с чл.8 и чл.75, ал.1, т.4, във вр.
с чл.9 от Закона за убежището и бежанците, на жалбоподателя Y. O./Й.Й., гражданин на ***, е отказано предоставянето на статут
на бежанец и на хуманитарен статут. Посоченият отказ е обжалван по съдебен ред,
като в развилото се пред Административен съд – Кърджали, а в последствие и пред
ВАС съдебно производство, жалбите на Y. O./Й.Й. са
били отхвърлени. При това положение, настоящият съдебен състав намира, че е
налице соченото правно основание за издаване на процесната
заповед по чл.41, т.4 от ЗЧРБ, а именно, в хипотезата на връщане, което се
налага по отношение на чужденеца има влязло в сила решение за отказ,
прекратяване или отнемане на международна закрила или убежище. Съдът приема за
безспорно, че по отношение на жалбоподателя Y. O./Й.Й.
е настъпил правопрекратяващ юридически факт –
отхвърляне на молбата му за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен
статут, като ненапускането от негова страна на РБългария,
след непризнато право на статут по ЗУБ, обосновава хипотезата на горепосочената
норма.
Така, след като е установил, че по отношение Y. O./Й.Й., *** гражданин, е налице влязъл в сила отказ за
предоставяне на международна закрила по ЗУБ, респ. отказ да му се предостави
статут на бежанец и хуманитарен статут, административният орган е наложил предвидената
с разпоредбата на чл.39а, ал.1, т.2, във вр. с чл.41,
т.4 от ЗЧРБ принудителна административна мярка „Връщане до страна на произход”
и му е определил 14-дневен срок, в който чужденецът следва до доброволно да
изпълни задължението си за връщане.
Следва да се посочи, че за да е законосъобразна
заповедта за налагане на принудителна административна мярка, е необходимо да
бъдат изпълнени всички предпоставки на закона, като освен установяване на
визирания в разпоредбата на чл.41, т.4 от ЗЧРБ правопораждащ
юридически факт, органът е длъжен да извърши преценка и за обстоятелствата по
чл.44, ал.2 от ЗЧРБ и едва тогава да прецени дали да наложи или не съответната
мярка. В тази връзка, съдът намира, че наложената принудителна мярка не е в
противоречие с нормата на чл.44, ал.2 от ЗЧРБ, предвиждаща, че при налагане на
принудителните административни мерки компетентните органи отчитат продължителността
на пребиваване на чужденеца на територията на Република България, категориите
уязвими лица, наличието на производства по Закона за убежището и бежанците или
производства за подновяване на разрешение за пребиваване или друго разрешение,
предоставящо право на пребиваване, семейното му положение, както и
съществуването на семейни, културни и социални връзки с държавата по произход
на лицето. Още веднъж следва да се посочи, че от подробните мотиви към
оспорената заповед, това е сторено от административния орган в конкретния
случай и всички тези обстоятелства, са анализирани, отчетени и взети предвид
при постановяването на административни акт.
Отделно от изложеното по-горе, съдът намира, че при
анализа на фактите по настоящото производство следва да се вземе предвид и
разпоредбата на чл.8 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните
свободи/КЗПЧОС/, независимо че в жалбата не са изложени доводи в насока,
оспорената заповед да противоречи на тази норма.
Съгласно цитираната норма, която е част от вътрешното
право, на основание чл.5, ал.4 от Конституцията на РБългария
- в сила за България от 07.09.1992 год. и има предимство пред нормите на
вътрешното право, които й противоречат, всеки има право на зачитане на неговия
личен и семеен живот. В §2 на чл.8 от Конвенцията изчерпателно са
регламентирани основанията, на които това право може да бъде ограничено, с
оглед охраната на интереси с приоритетна значимост – намесата на държавните
власти в ползването на правото на зачитане на личния и семейния живот е
недопустима, освен в случаите предвидени в закона и необходими в едно
демократично общество в интерес на националната и обществената сигурност или на
икономическото благосъстояние на страната, за предотвратяване на безредици или
престъпления, за защита на здравето и морала или на правата и свободите на
другите, т.е. намесата в личния и семейния живот е допустима и правомерна само,
когато предвиденото в закона основание за налагане на ПАМ е в кумулативна
даденост с наличие на някоя от изчерпателно предвидените в чл.8, ал.2 от КЗПЧОС
предпоставки.
Съдът в настоящия състав намира, че наложената
принудителна административна мярка с оспорената заповед не е в противоречие с
разпоредбата на чл.8 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните
свободи, както и намира, че това е така, тъй като с така издадената заповед за
налагане на ПАМ – „Връщане до страна по произход – ***”, по никакъв начин не се
нарушава правото на семеен живот на жалбоподателя Y. O./Й.Й.,
респ. неговите социални връзки. Това е така, тъй като по делото е безспорно
установено, че жалбоподателят Y. O./Й.Й. е роден на
територията на Република България, но е изгубил българското си гражданство по
силата на изселническа спогодба. Жалбоподателят Й.Й.
живеел със семейството си в ***, но след известно време той и съпругата му се
развели, като след развода бившата му съпруга напуснала *** и се установила да
живее в Република България, заедно с двамата им сина. Към момента, по-големия
му син живее в град ***, ***, а по-малкия - в Република България. По твърдения
на жалбоподателя, същия не притежава имоти в Република България и не поддържа
никаква връзка с бившата си съпруга, като единствените му роднини в страната ни
са леля, живуща *** и братовчед, живущ ***. При това положение се налага
изводът, че с така наложената с оспорената заповед за ПАМ по никакъв начин не
се засягат правото му на семеен живот и лични отношения по смисъла на чл. 8 от
КЗПЧОС.
Като има пред вид всички тези факти, съдът счита, че
наложената ПАМ по никакъв начин няма да ограничи или затрудни правото на личен
и семеен живот на жалбоподателя или пряко да създаде затруднения или
ограничения за поддържане на неговите семейни и социални връзки, респ. намира,
че с наложената ПАМ не е налице намеса в правото на зачитане на семейния живот
на жалбоподателя Y. O./Й.Й., която намеса да не е
била съразмерна с преследваната от закона цел. От това следва, че с оспорената
заповед и наложената с нея ПАМ, не е допуснато нарушение и на чл.8 от КЗПЧОС.
Ето защо, по изложените по-горе съображения съдът
намира, че оспореният административен акт - Заповед №292з-1820 от 29.08.2023
год. за налагане на принудителна административна мярка „Връщане до страна на
произход – ***”, издадена от директора на ОДМВР - град Кърджали, е законосъобразен,
като издаден от материално и териториално компетентен орган, в определената от
закона форма и с изискуемото се съдържание и реквизити, при спазване на
административно-производствените правила, в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби на закона и с целта, заложена в
специалния закон, предвид което, подадената против него жалба се явява неоснователна
и като такава, следва да бъде отхвърлена с решението по настоящото дело.
С оглед изхода на спора по делото и предвид
своевременно изразената претенция за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение в депозираната преди съдебното заседание писмена защита от
процесуалния представител на ответника, съдът счита, че на основание чл.143,
ал.3, предл.I/първо/ от АПК, на ответника следва да
се присъдят разноски за юрисконсултско
възнаграждение, в размер на 100.00/сто/ лева, определено съобразно чл.37 от
Закона за правната помощ, във връзка с чл.24, предл.I/първо/
от Наредбата за заплащане на правната помощ,
което регламентира, че по административни дела възнаграждението за една
инстанция е от 100 до 240 лева. В случая, по делото е проведено само едно
съдебно заседание, в което упълномощеният процесуален представител на ответника
– гл.юрк.М. П., не се е явил, но е изготвил и
депозирал подробни писмени бележки по делото, преди заседанието по същото. С
оглед на това съдът намира, че юрисконсултско възнаграждение
в минимално регламентирания размер от 100.00/сто/ лева, е адекватно и
съразмерно на осъществената правна защита и съдействие от процесуалния
представител на ответника и същото следва да бъде присъдено в този размер. В
случая, административният орган, който е издал оспорения административен акт, се
намира в структурата на Областна дирекция на МВР - Кърджали, поради което, именно
в полза на същата, в качеството й на юридическо лице, съгласно чл.37, ал.2 от ЗМВР, следва да бъдат присъдени разноските по делото.
Мотивиран от
така изложеното и на
основание чл.172, ал.2, предл.ІV/четвърто/, във вр.
с чл.172, ал.1 и чл.143, ал.3, предл.I/първо/
от АПК, Административният съд
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Й.Й./Y. O., гражданин на ***, роден на *** год., ЛНЧ **********,
с посочен в жалбата адрес ***, против Заповед №292з-1820 от 29.08.2023 год., издадена от
директора на ОД на МВР – Кърджали, за налагане на принудителна административна
мярка „Връщане до страна на произход”, с която, на основание чл.44, ал.1 и чл.41,
т.4, във вр. с чл.39а, ал.1, т.2 от Закона за
чужденците в Република България, е наложена принудителна административна мярка
„Връщане до страна на произход – ***”, на жалбоподателя Й.Й./Y. O., гражданин на ***,
роден на *** год. и с която, на основание
чл.39б, ал.1 от ЗЧРБ, му е определен срок от 14/четиринадесет/ дни, считано от датата на запознаване на лицето със
заповедта, в който срок чужденецът трябва да изпълни доброволно задължението си
за връщане.
ОСЪЖДА Й.Й./Y. O., гражданин на ***, роден на *** год.,
ЛНЧ **********, с посочен в жалбата адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ на Областна дирекция
на МВР - Кърджали, с адрес: ***, с ЕИК ***, сумата в размер на 100.00/сто/ лева,
представляваща деловодни разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Върховния административен съд на Република България, чрез Административен съд –
Кърджали, в 14 /четиринадесет/-дневен срок от съобщаването или връчването му на
страните.
Препис от решението, на основание чл.138, ал.3, във вр. с чл.137, ал.1 от АПК, да се изпрати или връчи на страните по делото.
С Ъ Д И Я: