Р Е Ш Е Н И Е
№………./ .06.2020 г.
гр. Варна
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ВТОРИ състав в открито съдебно заседание, проведено на
двадесет и шести февруари през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Ирена ПЕТКОВА
ЧЛЕНОВЕ: Наталия НЕДЕЛЧЕВА
Насуф
ИСМАЛ - мл.с.
при секретаря Галина
СЛАВОВА,
като разгледа
докладваното от съдия Н. Неделчева
въззивно гражданско
дело №347
по описа за 2020г.,
за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258 от ГПК, образувано е по въззивна жалба на „Енерго-Про България Продажби” АД
със седалище и адрес на управление гр.Варна, Варна Тауърс – Г“, бул. “Вл.
Варненчик“ № 258, представлявано от П.С.С., Я. М. и Г. К. – членове на УС срещу Решение №4950/15.11.2019г., постановено по гр. дело №3967/2019г. по описа на ВРС /поправено с
решение №5835/17.12.2019г./ с което е прието за установено по отношение на
ответника „ЕНЕРГО - ПРО ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.Варна, бул. Владислав Варненчик № 258, Варна Тауърс – кула Г, че
ищецът Е.И.В.,
ЕГН: ********** не му дължи сумата от 626.23 лв., начислена за периода от 05.12.2018г.
до 04.03.2019г., общо за 90 дни, претендирана от ответното дружество като цена
на консумирана ел. енергия за периода 05.12.2018г.- 04.03.2019г. в обект на
потребление, находящ се в гр.Варна ул."Хан Кубрат" № 34, ет. 6,
ап.40, отчитан по абонатен номер ********** и клиентски номер **********, за
която сума ответното дружество е издало фактура № **********/07.03.2019г. на
основание чл. 124, ал. 1 ГПК. Във въззивната жалба са изложени доводи за
неправилност и необоснованост на решението като постановено в нарушение на
материалния и процесуалния закон. Жалбоподателят излага, че корекционните
клаузи целят да създадат предвидимост в отношенията между страните, когато
настъпят факти от типа на неправомерно въздействие върху функциите на СТЕ, чрез
неправомерно вмешателство в схемата на отчитане на СТИ, и да ликвидират
неблагоприятните последици от тях. Счита, че е налице годно правно основание за
възникване на вземането му за потребена електрическа енергия на осн. чл. 200,
ал.1 ЗЗД вр. чл. 38, ал.2 от действащите ОУ на ДПЕЕЕМ на „Електроразпределение
Север“ АД. Твърди, че е спазен редът по
констатиране на неточното отчитане на електрическа енергия като всички
предпоставки за възникване на правото на ответното дружество да извърши тази
законосъобразна процедура са изпълнени. За установяване на неправомерното
присъединяване е съставен констативен протокол, след което въз основа на него е
издадена справка за корекция при неизмерена, неправилно или неточно отчитане на
ел. енергията. С оглед изчисленията в справката, ответното дружество е
определило цената на доставената ел. енергия, за което е издадена фактура.
Твърди, че процесната фактура е надлежно издадена след като е установено
количеството ел. енергия, преминала през процесния електромер, но неизмерено в
резултат на неизпълнение от страна на потребителя на договорните му задължения
чрез осъществено въздействие върху схемата на свързване. По изложените
съображения моли решението да бъде отменено изцяло като неправилно и
незаконосъобразно, а на негово място
постановено друго, с което предявеният иск да бъде отхвърлен изцяло като бъде осъдена ответната страна да
му заплати разноски за двете инстанции. В о.с.з. жалбата се поддържа чрез
пълномощник.
Въззиваемата
страна, чрез депозирания писмен отговор и чрез писмена молба, представена преди
о.с.з. чрез пълномощника си излага становище за неоснователност на въззивната
жалба. Счита, че първоинстанционното решение е правилно и законосъобразно, като
не са налице твърдяните от въззивника пороци. Твърди, че процесната сума не се
дължи тъй като липсват законови основания за това. Счита, че
първоинстанционният съд, след като е анализирал събраните по делото
доказателства, е достигнал до правилен извод за основателност на
предявения иск. Моли се жалбата да бъде
оставена без уважение като неоснователна и необоснована, а първоинстанционното
решение –потвърдено, както и за присъждане на разноски.
Съдът,
след преценка на събраните доказателства, касаещи предмета на спора, по
вътрешно убеждение и въз основа на закона, предметните предели на въззивното
производство, очертани с жалбата, приема за установено от фактическа и правна
страна следното:
Жалбата
е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от легитимирано лице, съдържа
необходимите реквизити, не страда от пороци, поради което съдът я намира за
допустима.
Във
връзка с нейната основателност, съдът
съобрази следното:
Предявеният иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК
е допустим поради наличие на правен интерес.
В
изпълнение на задълженията, вменени му с разпоредбата на чл.269 и чл. 270 ГПК,
въззивният съд счита, че решението на ВРС е валидно и допустимо. То съдържа
реквизитите по чл.236 от ГПК и е постановено от родово компетентен съд.
След
съвкупна преценка на всички събрани по делото доказателства, с оглед
разпоредбата на чл. 235 от ГПК, Варненският окръжен съд приема за установено
следното:
Ищецът
Е.И.В., ЕГН: ********** предявява
срещу „Енерго-про продажби” АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр.Варна, Варна Тауърс – Г“, бул. “Вл. Варненчик“ № 258, иск за
приемане за установено по отношение на ответника, че не му дължи сумата от 626.23
лева, представляваща начислена в резултат на извършена корекция на сметката на
потребителя стойност на електроенергия за периода от периода от 05.12.2018г. до
04.03.2019г., общо за 90 дни, претендирана от ответното дружество като цена на
консумирана ел. енергия в обект на потребление, находящ се в гр.Варна
ул."Хан Кубрат" № 34, ет. 6, ап.40, отчитан по абонатен номер
********** и клиентски номер **********, за която е издадена фактура № **********/07.03.2019г., на
основание чл. 124, ал. 1 ГПК. Според изложеното в исковата молба, ищецът- като
потребител на ел. енергия бил уведомен от ответното дружество за извършена
контролна проверка на средството за търговско измерване, при което било
констатирано неточно измерване на
консумирана ел. енергия, поради което на осн. Общите условия на договорите за
продажба на ел.енергия на „Енерго-про продажби” АД и ПИКЕЕ била коригирана сметката за използвана ел.
енергия, като е начислена посочената сума. Ищецът счита, че не са били налице
предпоставките за извършване на корекцията, че не е изпълнено задължението на
ответното дружество и свързаното с него „Енерго-про мрежи” АД за извършване на
периодични проверки, не са представени доказателства за реалното доставяне на
количеството електроенергия посочено в корекционната справка, периода на
извършената корекция е определен произволно, както и поради не
законосъобразността на предвидените в ОУ корекционни процедури. Твърди, че не
дължи тази сума на
електроразпределителното дружество, тъй като не е консумирал начислената
с корекцията ел. Енергия. Излага, че не
е ясен периода, през който е потребено процесното количество ел.енергия.
Твърди, че не следва да му бъде начислявана ел. енергия, за която вече веднъж е
извършил редовни плащания. Оспорва, че на адреса е доставяна ел. енергия в
посочените количества. Счита, че не се установява по безспорен начин, че това е
реално консумираната енергия. Оспорва да е нарушил някое свое договорно
задължение. Оспорва основанието за начисляването на допълнително количество
ел.енергия, периода и методиката, въз основа, на които е извършена корекцията.
Счита, че клаузата, въз основа на която е извършена корекцията е лишена от
законово основание. Оспорва правото на ответното дружество да извършва такава
корекция, както и процедурата по нейното осъществяване. С оглед изложеното,
моли съдът да постанови решение, с което да приеме за установено в отношенията
между страните, че ищецът не дължи на ответника горната допълнително начислена
за плащане сума за посочения период, като му се присъдят и сторените от него
разноски по делото.
Ответникът
“ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД чрез депозирания писмен отговор и в о.с.з. чрез
пълномощник излага становище за допустимост, но неоснователност на предявения
иск. Твърди, че при спазване на изискванията на ОУ, одобрени с решение ОУ-060
на ДКЕВР от 07.11.2007г., изменени и допълнени с Решение ОУ – 004/06.04.2009гна
ДКЕВР, на 26.03.2019г., в присъствието на двама свидетели, служители на
„Електроразпределение Север“ АД са извършил проверка на изправността на
измервателните системи и свързващите ги електрически инсталации досежно
електромера, обслужващ процесния обект, за която е съставен констативен
протокол, отговарящ на всички законови изисквания. При проверката е установено
извършено неправомерно въздействие върху функциите на СТИ. Въз основа на
констатациите от проверката и на основание чл. 39 от ОУ на ДПЕЕЕМ е изготвена
справка, с която е коригираното количеството ел.енергия и е издадена фактура.
Поддържа, че е налице
основание за възникване на вземането на ответното дружество за потребена ел.
енергия. Процесното количество ел. енергия било реално доставено и консумирано
от абоната и последния дължал заплащането на цената му. Поради невъзможността
неотчетената част от потребената енергия да бъде точно измерена била приложена
корекционна процедура за фикционно изчисление на доставеното количество енергия
за предходните на датата на проверката 90 дни. На 07.03.2019 г. била издадена
фактура № **********, с което била определена и цената на дължимата
електрическата енергия, потребена от 05.12.2018 г. до 04.03.2019 г., а именно
626,23 лв. По изложените съображения моли предявеният иск да бъде отхвърлен
като неоснователен. Претендира за присъждане на сторените по делото
съдебно-деловодни разноски.
От
събраните по делото доказателства се установява от фактическа страна следното:
От
представения по делото Констативен протокол №1105263/04.03.2019г., се
установява, че на същата дата длъжностни лица на „Електроразпределение Север“
АД и пълномощници на „Енерго –Про Продажби“ АД
са извършили техническа проверка на електромера, монтиран за отчитане на
ел. енергията в обекта на ищеца, при която е
констатирано наличието на извършено неправомерно въздействие върху функциите на
СТИ - оперативният нулев проводник към клемореда, преди СТИ, бил срязан,
вследствие на което СТИ било с неработещ броителен механизъм и консумираната
ел. енергия не се измервала от СТИ и съответно не се заплащала от абоната.
Протоколът е съставен в присъствието, съответно подписан от двама свидетели. Посочено е, че е възстановена
правилната схема на измерване.
Видно
от приетата по делото Справка за корекция на сметки при неизмерване или
неправилно/неточно измерване на електрическата енергия, въз основа на констативния
протокол, за периода от 05.12.2018г. до 04.03.2019г. на потребителя е начислена
корекция на потребена ел.енергия от 3168 кВтч.
За стойността на коригираното количество
ел.енергия е издадена фактура № **********/07.03.2019г. на стойност 626.23 лева.
От
заключението на СТЕ, изслушано в о.с.з., проведено на 23.10.2019г., което съдът
кредитира като обективно и компетентно изготвено, се установява, че процесният
електромер е в метрологична годност. СТИ не е отчитало пълното количество ел.
енергия доставяна в имота на потребление, поради извършеното неправомерно
вмешателство в измервателната му схема. Не са налице данни за техническа
неизправност на процесния електромер. Количеството ел. енергия за доплащане в
справката за корекция е изчислено математически неточно с използваните
параметри, тъй като изчисленията били извършени за период от 90 дни, место 41 дни.
С
оглед така установеното от фактическа страна, настоящият състав стигна до
следните правни изводи:
Между
страните не се спори, а това се установява и от доказателствата, събрани по
делото, че процесното вземане е възникнало чрез начисляването му като корекция
в цената, дължима от жалбоподателя за реално доставена и консумирана за минал
период ел. Енергия.
Предявен
е отрицателен установителен иск, а именно, че ищецът не дължи на ответника
процесната сума, представляваща стойността на служебно начислена
електроенергия, за извършена корекция на сметка при неизмерване или
неправилно/неточно измерване на електрическа енергия, на основание чл. 124, ал. 1 ГПК.
Съобразно
правилата за разпределение на доказателствата тежест в процеса, в тежест на
ответника е да установи, че е извършил проверка на електромера на ищеца, при
която е установено, че същият не отчита точно потребената електрическа енергия,
както и, че проверката е извършена законосъобразно и в съответствие с Общите
условия, че е извършил корекция на сметката на абоната и е начислил сумата,
предмет на иска, в правилен размер.
С
приемането на разпоредба на чл. 98а, ал. 2, т. 6 от ЗЕ / с § 83, т. 1, б. „г”
от Закона за изменение и допълнение на Закона за енергетиката /обнародван в ДВ
бр. 54/2012 г., в сила от 17.07.2012 г./, се въвежда изискване в Общите
условия, при които крайният снабдител продава електрическа енергия, да се
съдържа ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция по сметка
съгласно правилата на чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ. С оглед на което се налага
извода, че с това изменение на ЗЕ е въведено законово основание крайният
снабдител да коригира сметката на клиента при доказано неточно отчитане на
потребената електрическа енергия, ако е изпълнено задължението по чл. 98а, ал.
2, т. 6 и чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ за предвиждане в Общите условия на договорите
на ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка и на
правила за измерване на количеството електрическа енергия, регламентиращи
принципите на установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно
измерена електрическа енергия и за извършване на корекция на сметките за предоставената
електрическа енергия.
В
съдебната практика, постановена след изменението /Решение № 115 от 20.05.2015
г. по гр.д. № 4907/2014 г. на ГК, ІV г.о.; Решение № 111 от 17.07.2015 г. по
т.д. № 1650/2014 г. на ТК, І т.о.; Решение № 173 от 16.12.2015 г. по т.д.№
3262/2014 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. и Решение № 203/15.01.2016 г. по т.д.№
2605/2014 г. I т.о. на ВКС/ се приема, че със ЗИД на Закона за енергетиката (ДВ
бр. 54/2012 г.- в сила от 17.07.2012 г.) е въведено законово основание крайният
снабдител да коригира сметката на клиент при доказано неточно отчитане на
потребената ел.енергия, ако е изпълнил задълженията си по чл. 98а, ал. 2, т. 6
и по чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ, т.е. само при предвиждане в общите условия на
договорите на ред за уведомяване на клиента, че има основание за корекция и при
налични правила за измерване на количеството /ПИКЕЕ/. Законодателят е вменил
изрично в задължение на електроразпределителното дружество да създаде
посочените правила за измерване на количеството електрическа енергия /ПИКЕЕ/
със съответното съдържание на новата законова уредба въведена с изменението на
Закона за енергетиката (ДВ бр.54/2012 г. - в сила от 17.07.2012 г.), както
съответно и общи условия на договорите с крайния потребител на ел.енергия,
предвиждащи ред за уведомяване на клиента при наличие на основание за корекция.
Общоизвестно
е, че с Решение № 1500 от 06.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2385/2016 г.,
5-членен с-в, ПИКЕЕ са отменени, поради допуснати съществени нарушения на
процедурата по тяхното приемане, с изключение на чл. 48 - чл. 51. Съгласно чл.
195, ал. 2 от АПК, правните последици, възникнали от подзаконов нормативен акт,
който е обявен за нищожен или е отменен като унищожаем, се уреждат служебно от
компетентния орган в срок не по-дълъг от три месеца от влизането в сила на
съдебното решение. В случая компетентен орган по смисъла на цитираната
разпоредба се явява Комисията по енергийно и водно регулиране (КЕВР), която
съобразно нормата на чл. 83, ал.1, т.6 от ЗЕ има правомощия да приема правилата
за измерване на количеството електрическа енергия, регламентиращи принципите на
измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното
обслужване, включително за установяване случаите на неизмерена, неправилно
и/или неточно измерена електрическа енергия, както и създаването, поддържането
и достъпа до база данни с регистрацията от средствата за търговско измерване.
Доколкото към настоящия момент Комисията не е приела нови Правила на мястото на
отменените норми, то тя не е изпълнила вмененото ѝ с нормата на чл. 195,
ал. 2 от АПК задължение да уреди последиците от отмяна на подзаконовия
нормативен акт. Предвид изложеното следва да се приеме, че липсва приложим
материален закон, в съответствие с който да бъдат установявани случаите на
неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия, тъй като с
решението на ВАС е отменена включително нормата на чл. 47 от ПИКЕЕ, която
определя редът, по който се извършват проверките на СТИ. Липсващата нормативна
уредба не може да бъде заместена по аналогия с правни норми съществуващи в
други източници на правото, тъй като съгласно чл. 1 от ЗЕ процесните обществени
отношения се уреждат именно със специалния закон. Да се приеме обратното на
практика означава, както субектите, за които Правилата са създавали права и
задължения, така и съдът в производство като настоящото, да заобиколят ефекта
на решението на административния съд за преустановяване занапред действието на
съответните правни норми поради отричане на юридическата им сила. Следва да се
отбележи също, че съгласно чл. 83, ал.2, изр.2 от ЗЕ процесните Правила се
приемат от КЕВР, но по предложение на енергийните предприятия. Следователно
последните не могат да се ползват от собственото си бездействие да запълнят
съществуващата към момента нормативна празнота на обществените отношения като
процесното.
Предвид
горното и с оглед действието за напред на решението на Петчленния състав на
ВАС, съдът приема, че към момента на проверката на средството за търговско
измерване- 04.03.2019 г., не е съществувал приложим материален закон за
извършването ѝ. Следователно правото на ответника – въззивник да начисли
исковата сума въз основа на констатациите от проверката извършена на тази дата
следва да се отрече изцяло.
В
случай, че се възприеме, че според диспозитива на горепосоченото решение,
обжалваният акт №12897/01/12/2015г. е обезсилен в частта, с която се отменят
чл. 48, чл. 49, чл. 50 и чл. 51 от Правилата, то се налага изводът, че
последните материално-правни норми запазват действието си, т.е. законовата възможност на енерго-снабдителното дружество
да извършват едностранни корекция по този ред продължава да съществува, тъй
като Правилата не са обезсилени или отменени в тази част.
Четирите
цитирани разпоредби са отменени с Решение №2315 от 21.02.2018 г. на ВАС по адм.
д. № 3879/2017 г., IV о., докладчик председателят Аделина Ковачева, влязло в
сила от деня на обнародването му в ДВ- 23.11.2018г. Следователно към датата на
проверката, извършена на 04.03.2019г. също не са били действащи.
Съгласно
разпоредбата на чл. 83, ал. 1, т. 6 от Закона за енергетиката /в редакцията
и́ след измененията в ДВ, бр. 38 от 08.05.2018 г./, устройството и експлоатацията на
електроенергийната система се осъществява съгласно норми, предвидени в
правилата за измерване на количеството електрическа енергия, регламентиращи
принципите на измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за
тяхното обслужване, включително реда и начините за преизчисляване на
количеството електрическа енергия при установяване на неизмерена, неправилно
и/или неточно измерена електрическа енергия или за която има измерени показания
в невизуализиран регистър на средството за търговско измерване, реда и начина
за обслужване на средствата за търговско измерване, както и създаването,
поддържането и достъпа до регистрираните от тези средства база данни.
С
измененията на чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ с ДВ, бр. 41 от 21.05.2019 г. в
разпоредбата отново фигурира възможността за корекция при измерени показания в
невизуализиран регистър на СТИ.
Доколкото
към настоящия момент разпоредбите на Правилата за измерване на количеството
електрическа енергия, приети от ДКЕВР с Протокол № 147/14.10.2013 г. /ДВ, бр.
98 от 12.11.2013 г./., са отменени изцяло с Решение № 1500/06.02.2017 г. на ВАС
по адм.д. № 2385/2016 г. и Решение № 2315/2018 г. на ВАС, то настоящият състав
приема, че изменението на разпоредбата на чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ касае бъдещите
ПИКЕЕ, които КЕВР ще одобри упражнявайки делегираните си законови правомощия.
След
измененията на ЗЕ и отмяната на ПИКЕЕ от 2013 г. КЕВР е издала нови ПИКЕЕ
(обн., ДВ, бр. 35 от 30.04.2019 г.), в които вече фигурира ред за
преизчисляване на количеството електрическа енергия, за която има измерени
показания в невизуализиран регистър /чл. 1, ал. 1, т. 7, чл. 47, ал. 1, чл.
55/. Съответствието им с нормативната уредба тепърва ще подлежи на проверка от
компетентните органи.
Предвид
което съдът приема, че към дата на извършване на проверката 04.03.2019г.
липсват действащи ПИКЕЕ, съответно основание и процедура които да уреждат реда
и начините на преизчисляване при неправилно и/или неточно измерена електрическа
енергия, за която има измерени показания в невизуализиран регистър на
средството за търговско измерване. Извършените от ответника в тази връзка
действия към този момент не са изрично регламентирани, поради което и не са
основани на закона. Въпреки, че законовият текст, който предвижда коригирането
на сметката по определена методика не е отменен, то след отмяната на ПИКЕЕ,
които уреждат процедурата за констатиране на отклоненията в нормалното
отчитане, е изключена възможността за прилагането му. Доколкото законодателят
не е предвидил друг ред, освен този по ПИКЕЕ, по който да се извърши проверката
и коригирането на сметката, то доставчикът няма правомощия да извършва такива
действия и извършването им няма юридическа стойност. Този извод се налага и
предвид строгата регулация и държавен контрол над енергийния сектор с цел да
бъдат защитени потребителите от неправомерни действия на монополистите.
Съгласно
чл. 195, ал. 2 АПК, правните последици, възникнали от подзаконов нормативен
акт, който е обявен за нищожен или е отменен като унищожаем, се уреждат
служебно от компетентния орган в срок не по-дълъг от три месеца от влизането в
сила на съдебното решение. В случая компетентен орган по смисъла на цитираната
разпоредба се явява Комисията по енергийно и водно регулиране (КЕВР), която
съобразно разпоредбата на чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ има правомощия да приема
правилата за измерване на количеството електрическа енергия. След изтичането на
срока по чл. 195, ал. 2 АПК Комисията издаде нови ПИКЕЕ /обн., ДВ, бр. 35 от
30.04.2019 г./, като в § 2 от ПЗР предвиди, че процедурите по преизчисляване на
количество електрическа енергия, уведомяване, фактуриране и уреждане на
финансовите отношения с клиентите, които са започнали въз основа на констативни
протоколи, съставени до влизане в сила на тези правила, се довършват по реда,
действал към датата на съставяне на констативния протокол, като в случаите на
съставените след 01.07.2018 г. констативни протоколи се взема предвид и
действащата прогнозна пазарна цена на електрическата енергия за покриване на
технологичния разход на операторите на съответните мрежи, определена от
Комисията за енергийно и водно регулиране. Предвид изложеното следва да се
приеме, че в настоящия случай, доколкото процесният констативен протокол е
съставен след отмяната на приложимите разпоредби от ПИКЕЕ /отм./, то липсва
приложим материален закон, в съответствие с който да бъдат установявани
случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия,
тъй като с решението на ВАС е отменена включително разпоредбата на чл. 47
ПИКЕЕ, която определя редът, по който се извършват проверките на СТИ.
Липсващата нормативна уредба не може да бъде заместена по аналогия с правни
норми съществуващи в други източници на правото, тъй като съгласно чл. 1 ЗЕ
процесните обществени отношения се уреждат именно със специалния закон. Да се
приеме обратното на практика означава, както субектите, за които Правилата са
създавали права и задължения, така и съдът в производство като настоящото, да
заобикалят последиците на решението на административния съд за преустановяване
занапред действието на съответните правни норми поради отричане на юридическата
им сила.
Предвид
гореизложеното, съдът приема, че към датата на проверката и коригирането на
сметката на ищеца за ответника не е съществувало законово основание за това.
По
изложените съображения, настоящият състав намира предявеният отрицателен
установителен иск за основателен. Обжалваното първоинстанционно решение е
правилно и следва да се потвърди изцяло.
С оглед изхода на спора въззивникът
следва да бъде осъден да заплати на въззиваемата страна разноските извършени в
хода на въззивното производство в размер на 300 лв. адвокатско възнаграждение,
за които са представени списък и доказателства за плащане. Обективираното от въззивника възражение за прекомерност по
чл. 78, ал. 5 от ГПК е несъстоятелно, доколкото същата тази страна, която е
направила възражението, сама е оценила високо фактическата и правна сложност на
делото като е уговорила и изплатила на своя процесуален представител адвокатско
възнаграждение в размер на 360.00
лева с ДДС, а фактическата и правна сложност на делото е еднаква за двете
страни в процеса – в този смисъл е и Определение № 3 от 5.01.2015 г. на ВКС по
ч. гр. д. № 7153/2014 г., IV г. о., ГК.
Водим
от горното, настоящият състав на Варненския окръжен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение №4950/15.11.2019 г., постановено по
гр. дело №3967/2019 г. по описа на ВРС, 19-ти състав.
ОСЪЖДА
„ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
Варна, „Варна Тауърс –Г“, бул. „Владислав Варненчик” 258, ДА ЗАПЛАТИ на Е.И.В.,
ЕГН: **********, адрес: *** сумата от 300.00
лв. /триста/ лева, представляваща сторени съдебно-деловодни разноски за
адвокатско възнаграждение пред въззивната инстанция, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО
не подлежи на касационно обжалване по аргумент от чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.