РЕШЕНИЕ
№ 1020
гр. Пловдив, 25.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Димитрина Ил. Тенева
при участието на секретаря Марияна В. Михайлова
като разгледа докладваното от Димитрина Ил. Тенева Гражданско дело №
20215330111993 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по иск по чл. 439 от ГПК, от И. Н. А., ЕГН
**********, с адрес: гр ******, ул. ***** № ***, ет.***, ап.*** чрез адв. М., против: „ОТП
Факторинг България“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град
София, бул. Княз Александър Дондуков № 19, ет.2 за признаване за установено, че ищеца не
дължи на ответника, сумата в размер на 2884.41 лева, представляваща 1/3 част от 8653.24
лева, представляваща главница по договор за кредит и поръчителство от 21.05.2017г и
допълнителни споразумения от 11.02.2011г и от 28.05.2012 г., за които е издаден по ч. гр.
дело № 2351 от 2014г по описа на Районен съд - Пловдив изпълнителен лист и образуваното
изпълнително дело № *** от 2014 г. по описа на ЧСИ ********, с район на действие -
района на ОС - ******.
В исковата молба се твърди, че на 14.02.2014 по ч. гр. дело № 2351 от 2014 г по описа на
Районен съд - Пловдив са издадени в полза на ***********, по заявление за издаване на
заповед за изпълнение въз основа на документ по чл.417 от ГПК, Заповед за незабавно
изпълнение и изпълнителен лист за следните суми: 8653.24 лева - главница по договор за
кредит и поръчителство от 21.05.2017 г. и допълнителни споразумения от 11.02.2011г и от
28.05.2012 г.; 761.85 лева - редовни лихви от 12.07.2013 г до 13.02.2014 г.; 228 лева-
наказателни лихви от 12.07.2013 г. до 13.02.2014 г. и законна лихва от 13.02.2014 г. По
изпълнителния лист на 24.02.2014 г. е образувано против А. В. М. като кредитополучател и
Л. А. М. като поръчител изпълнително дело № **** от 2014г по описа на ЧСИ
************, с район на действие - района на ОС - ****** с искане за извършване на
изпълнителни действия. В хода на принудителното изпълнение на кредитополучателя и на
1
поръчителя са връчени покани за доброволно изпълнение с приложени заповеди за
изпълнение към тях, срещу които възражения не са подадени. На 17.11.2015 г. е подадена
молба за конституиране на „ОТП Факторинг България“ ЕАД като частен правоприемник на
вземанията по изпълнителния лист възоснова на договор за цесия от 21.04.2015г., като с
постановление от 24.11.2015г дружеството е конституирано като взискател. След това по
изпълнителното дело са искани и извършени следните изпълнителни действия: на
03.08.2017г; 07.12.2018г -молби за предприемане на изпълнителни действия; 11.10.2017г.- е
запор на банкова сметка на А. М.; 15.03.2019 г.- запор на пенсията на Л. А.. По този повод е
констатирано, че Л. А. е починала на 14.10.2017г. и изпълнителното дело е спряно на
03.06.2019 г до издирване на наследниците. Възобновено е на 11.07.2019 г. и са
конституирани А. Н. А.; И. Н. А. и Д. Н. М. деца на М.. Ищеца отговаря за задълженията на
починалия му наследодател до размера на 1/3 част от 8653.24 лева или за 2884.41 лева. На
20.08.2019 г между ОТП Факторинг България ЕАД и кредитополучателят и наследниците на
поръчителя Л. М. е подписано споразумение за разсрочване на задълженията по
изпълнителното дело, чието действие към настоящия момент е отпаднало. Въз основа на
горното споразумение по искане на взискателя от 21.08.2019 г изпълнителното дело е
спряно. Взискателя е бездействал в продължение на две години от датата на образуване на
делото до 24.02.2016 г. поради, което е било налице основание за прекратяване на изп. дело
още на тази дата. Молбата от 17.11.2015 г за конституиране на „ОТП Факторинг България“
ЕАД като частен правоприемник не е прекъснала срокът по чл. 433 ал.1 т.8 от ГПК, а дори
към този момент да са отправени искания за извършване на изпълнителни действия, то те не
са породили ефект, тъй като към тази дата ОТП Факторинг България ЕАД не е
конституирано като взискател по изпълнителното дело и не е имал такова процесуално
качество, за да иска надлежно извършване на изпълнителни действия. След конституирането
на ответника като взискател искане за изпълнителни действия са направени едва на
03.08.2017 г. когато изпълнителното дело е било прекратено на основание чл. 433 ал. 1 т. 8
от ГПК. Поради прекратяването на изпълнителното дело погасителната давност за вземането
за главница е започнала да тече на 24.02.2014 г. и е изтекла на 24.02.2019 г., тъй като
вземането за главница се погасява с общия петгодишен погасителен срок, който е започнал
да тече от последното валидно искано или извършено изпълнително действие, а
предприетите след прекратяването на изпълнителното дело на 24.02.2016 г действия и
искания не са надлежни защото са предприети по прекратено изпълнително дело.
Подписаното на 20.08.2019г споразумение за разсрочване на задълженията като признание
за тяхната дължимост не е прекъснало давността, тъй като към тази дата тя вече е изтекла, а
в споразумението липсва изявление за отказ от последиците на настъпилата погасителна
давност.
В предоставения срок за отговор ответника оспорва иска. Признава образуването на
изпълнителното дело на заявеното основание. Заявява, че давността е прекъсната с влизане в
сила на заповедта. Признава извършената цесия и конституирането му като взискател по
изпълнителното дело. Възразява срещу твърдението за погасяване по давност. Заявява
извършване на действия прекъсващи давността. Твърди извършвано признание на
2
задължението и разсрочване изпълнението на същото.
Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото производство
доказателства, както и доводите на страните, намира за установено от фактическа страна
следното:
От приложеното изп. дело ****/2014 г. на ЧСИ *************** е видно, че по
изпълнителен лист от 14.02.2014 г. на ПРС в полза на ************ на 24.02.2014 г. е
образувано изпълнително дело ****/2014 г. при ЧСИ ******** за принудително събиране на
вземания от А. М. и Л. М. в размер от 8653,24 лв.-главница, 761,85 лв. договорна лихва, 228
лв.-санкционна лихва; 95 лв.-такси; 194,376 лв.-разноски и 437,98 лв.-разноски. В молбата е
поискано извършване на изпълнителни действия. На 24.11.2015 г. като взискател по делото е
конституиран ответника на местото на ************ с оглед извършена цесия на
вземанията. М. е уведомена за това на 21.03.2016 г. На 11.10.2017 г. е наложен запор на
банкови сметки на длъжника М.. На 03.08.2017 г.; 07.12.2018 г. е поискано от взискателя
извършване на изпълнителни действия. На 25.03.2019 г. е констатирано, че М. е починала на
14.10.2017 г. и производството е спряно на 03.06.2019 г. Същото е възобновено от
11.07.2019 г. с конституиране на наследниците на починалото лице-А. А., И.А. и Д. М.. На
21.08.2019 г. е подадена молба от взискателя за спиране на изпълнителните действия поради
постигнато споразумение с длъжниците от 20.08.2019 г., видно от което, същите са признали
задълженията си към ответника. На 02.07.2021 г. по делото е подадена молба от взискателя
за възобновяване на производството и извършване на изпълнителни действия. На 16.09.2021
г. са наложени запори на сметки на длъжниците-наследници.
Предвид така установените факти съдът намира от правна страна следното:
Не се спори по делото, а и от събраните доказателства се установява, че в полза на цедента
на ответника е издаден изпълнителен лист за задължения на наследодателя на ищеца за
главница, лихва, такси и разноски, както и, че по него е образувано изп. дело ****/2014 г. на
ЧСИ ***************, по което като взискател е конституиран ответника.
Предвид разпоредбата на чл. 439 ГПК, даваща възможност на длъжникът по
изпълнителното производство да оспори чрез иск изпълняемото право на взискателя, при
условие, че възраженията му се основат на факти, настъпили след издаването на съдебния
акт, следва да се приеме, че в настоящия случай спорът се свежда до това изтекла ли е
предвидената в закона погасителна давност по отношение на процесните вземания за
главници в период след 24.02.2014 г. до 24.09.2019 г. и в частност извършвани ли са
изпълнителни действия или отправяни ли са искания от взискателя по изпълнителното дело
в рамките на този период, които да прекъснат течението на давността.
С оглед характера на вземанията за дължими суми по изпълнителните листове, следва да се
приеме, че главницата касае задължения за връщане на предоставени в заем суми, които се
погасяват с петгодишна давност.
Безспорно се установява по делото, че след образуване на изпълнителното дело на
24.02.2014 г. до 24.09.2019 г. извършвани изпълнителни действия –на 24.11.2015 г.-
конституиране на взискател, на 11.07.2019 г. - конституиране на наследниците на
починалото лице-А. А., И.А. и Д. М. и са отправяни няколко искания от взискателя за
3
извършване на такива –на 03.08.2017 г.; 07.12.2018 г., както и на 20.08.2019 г. е извършено
признание на дълга от ищеца. Съобразно с това на първо място не е налице период
надхвърлящ две години и налагащ прекратяване на изпълнителното дело по силата на
закона, както и изтичане на период по-дълъг от пет години между отделните прекъсвания на
давността водещ до погасяване на възможността за осъществяване на принудително
събиране на задълженията на ответника.
Горепосочените изводи навеждат неоснователност на иска и налагат неговото отхвърляне.
Предвид изхода на делото на ищеца не се дължат разноски, а на ответника следва да се
присъдят притендираните такива съобразно приложения списък и доказателства в размер от
24 лв. за деловодни разходи и 150 лв. за юрисконсултско възнаграждение поради липса на
фактическа и правна сложност на делото.
Водим от горното, Съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от И. Н. А., ЕГН **********, с адрес: гр ******, ул. ***** № ***,
ет.***, ап.*** чрез адв. М., против: „ОТП Факторинг България“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: град София, бул. Княз Александър Дондуков № 19, ет.2
иск за признаване за установено, че ищеца не дължи на ответника, сумата в размер на
2884.41 лева, представляваща 1/3 част от 8653.24 лева, представляваща главница по договор
за кредит и поръчителство от 21.05.2017г и допълнителни споразумения от 11.02.2011г и от
28.05.2012 г., за които е издаден по ч. гр. дело № 2351 от 2014г по описа на Районен съд -
Пловдив изпълнителен лист и образуваното изпълнително дело № *** от 2014 г. по описа на
ЧСИ ********, с район на действие - района на ОС - ******.
ОСЪЖДА И. Н. А., ЕГН **********, с адрес: гр ******, ул. ***** № ***, ет.***, ап.*** да
заплати на „ОТП Факторинг България“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: град София, бул. Княз Александър Дондуков № 19, ет.2 сумата от 174 лв. (сто
седемдесет и четири лв.) за разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивския окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: ___________/п./____________
4