№ 2
гр. Пловдив, 12.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
закрито заседание на дванадесети януари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Магдалина Ст. Иванова
Членове:Михаела Хр. Буюклиева
Велина Ем. Антонова
като разгледа докладваното от Магдалина Ст. Иванова Въззивно частно
наказателно дело № 20215000600477 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.243, ал. 6 и ал. 7 НПК.
С определение № 126/23.08.2021 г., постановено по ЧНД №
447/2021 г. по описа на Окръжен съд – Хасково, е потвърдено Постановление
от 12.07.2021 г. на Окръжна прокуратура – Хасково за прекратяване на
наказателното производство по сл.д. № * г. на ОСлО при ОП – Хасково
(преписка вх. № * г. на ОП – Хасково), водено за престъпление по чл. 123, ал.
1 НК.
Срещу определението е постъпила частна жалба от Н.П.А. и
П.И.П., чрез повереника им адв. А.П., с оплакване за неговата необоснованост
и незаконосъобразност. Прави се искане обжалваното определение и
потвърденото с него постановление на прокурора да бъдат отменени, като
делото бъде върнато за продължаване на разследването.
Пловдивският апелативен съд, след като се запозна с приложените
по делото материали, с изложените в депозираната частна жалба
съображения, както и с обжалваното определение намира за установено
следното:
1
Частната жалба е процесуално допустима, а разгледана по
същество – основателна.
За да постанови обжалваното определение Хасковският окръжен
съд е приел за установена следната фактическа обстановка:
В първите часове на 2020 г., малко след 00.30 часа на 01.01.2020
г., на кръстовището на бул. “Р.“ и ул. “Д.“ в гр. Х. настъпило ПТП с участие
на лек автомобил, управляван от П.П., в който пътувала и Н.А.. Двамата
живеели на съпружески начала и очаквали дете. Бременността на А. била
напреднала, на границата между девети и десети лунарен месец, 35 - 36
гестационна седмица, терминът за раждане бил определен на 27.01.2020 г.
Бременността ѝ протичала съвсем нормално.
За случилото се ПТП са отделени материали в отделно досъдебно
производство, което се наблюдавало от РП – Хасково, тъй като не е бил
причинен смъртен резултат. Пътнотранспортното произшествие било в
резултат на отнемане предимството на лекия автомобил, в който били П. и А.
от друг лек автомобил, движещ се по бул. “Р.“. На А. са били причинени
травматични увреждания, между които мозъчно сътресение и травматичен
пневмоторакс със счупване на седмо и осмо ребра.
Като съобразил състоянието на жалбоподателката, дошлият на
място екип на ЦСМП я отвел вместо в спешно отделение, в АГО. Това
станало малко преди 1.00 часа.
Дежурен в новогодишната нощ бил д-р Т.Ф., който бил
специализант. Дежурен лекар на повикване била д-р С.А.. Началник на
отделението бил д-р Е.К.. Д-р Ф. незабавно прегледал бременната жена.
Установил, че А. има стабилни жизнени показатели, нормални пулс,
температура, кръвно налягане, била ориентирана за време и пространство. Тя
съобщила за силни болки в гръдна област и кръста и слаби – в долна челюст.
Лекарят провел и вагинален преглед, при който установил, че шийката на
матката е леко скъсена, сакрализирана, с разширение около 2 см. Стичали се
бистри, околоплодни води, околоплоден мехур не се опипвал, без данни за
генитално кървене. Провел ултразвук, видял се жив плод, главично
предлежание, отговарящ на 36 гестационна седмица. Назначил нон-стрес тест
със запис. Били установени ясни и ритмични тонове на плода, без данни за
страдание на същия. Не се установили маточни контракции. Оставил жената
2
на мониториране, без запис, което продължило от 1.55 часа до около 3.55
часа.
След това д-р Ф. уведомил по телефон последователно д-р А. и д-
р К. за постъпилата пациентка и нейния статус. Последният му казал да вземе
изследвания и назначи консултации с други специалисти по негова преценка.
Била назначена пълна кръвна картина, хемостаза по спешност и урина. Д-р Ф.
поискал образна диагностика, рентген и компютърна томография, които му
били отказани поради това, че пациентката е бременна. Провел консултации с
хирург и неврохирург, каквито специалисти я прегледали. Била изписана
терапия за обезболяване. В 4.30 часа д-р Ф. провел нов вагинален преглед,
при който не установил промени в статуса на пациентката. Разкритието
отново било около 2 см., отново се изтичали бистри, околоплодни води, но и
сърдечните тонове на плода били ясни и ритмични. Около 6.10 часа
акушерката С.М. му съобщила, че тоновете на плода са неритмични. Д-р Ф.
назначил нов нон-стрес тест, който потвърдил падане на тоновете до около
80, след което се възстановили до 130. Назначил терапия, „прийом на Н.“ –
една ампула новфилин, четири ампули глюкоза и една витамин С
интравенозно и последователно. След това се обадил по телефона на д-р К.,
който му казал, че тръгва към отделението, но ако се констатира ново падане
на сърдечните тонове, да свиква екип на секцио – анестезиологичен и
операционен. Пациентката отново била оставена на мониториране от 6.50
часа. Около 7 часа бил свикан екип за секцио.
Д-р К. пристигнал в 7.25 часа, прегледал пациентката съвместно с
д-р Ф.. Тоновете били около 130, но преди това имало ново падане до около
70, матката била в хипертонус, нямало вагинално кървене. В 7.45 часа
мониторът бил изключен при показание на тоновете около 110 удара. Секцио
– то било извършено минути след 8 часа. При разреза на матката били
установени хематоми по задната повърхност на плацентата – индиция за
нейното отлепване. Бил екстрахиран мъртъв плод от женски пол. Тъй като
имало кръв в коремната кухина, се наложила пълна ревизия на целия корем за
наранявания за вътрешни органи.
След операцията, жалбоподателката била отведена в ОАИЛ при
МБАЛ АД-Х. за продължаване на лечението.
Въз основа на заключение на назначена на досъдебното
3
производство разширена, петорна съдебномедицинска експертиза било
прието за установено, че причина за смъртта на плода е антепартална
асфиксия в резултат от травматично отлепване на плацентата, основна роля за
което са изиграли получените при ПТП травматични наранявания –
контузията в областта на корема, травматичния пневмоторакс със счупване на
седмо и осмо ребра, форсирали нарушаването на плацентарния кръвоток и
нормалното снабдяване на мозъка с кислород, което е довело до смъртта на
плода. Експертизата е приела, че вътреутробната асфиксия е настъпила
поради забавяне на решението за извършване на родоразрешение чрез Ц.
сечение, като състоянието на пациентката е било абсолютна индикация за
предприемане на такова. Като специализант, д-р Ф. не е имал право сам да
вземе решение за това.
При така възприетата фактическа обстановка окръжният съд,
отбелязвайки, че прокурорът не е направил задълбочен и подробен анализ на
действията на останалите лекари, изцяло се е солидализирал със становището
му в постановлението за прекратяване на наказателното производство, че не
би могла да се ангажира и отговорността на д-р Ф. по чл. 123, ал. 1 НК, тъй
като това престъпление може да се извърши само спрямо жив плод, чието
раждане е започнало. В подкрепа на този извод са изложени съображения, че,
след като плодът е изваден мъртъв от утробата, не е налице „родено живо“
или „жизнеспособно дете“ по смисъла на Наредбата за утвърждаване на
медицински стандарт „Акушерство и гинекология“ - § 1, т. 8.
Настоящата инстанция не споделя нито изводите на окръжния съд,
нито тези на прокурора. Те не са съобразени със заключението на съдебно-
медицинската експертиза. Те са категорични, че вътреутробната асфиксия на
плода е настъпила поради забавянето на решението за извършване на
родоразрешение чрез Ц. сечение, като състоянието на пациентката е било
абсолютна индикация за предприемане на такова. Действително, като
специализант, д-р Ф. не е имал право да вземе решение за извършване на
родоразрешение чрез Ц. сечение, както са отбелязали вещите лица. Именно
по тази причина, непосредствено след приемането на Н.А. в АГО при МБАЛ-
Х. АД на 01.01.2020 г., около 1.55 ч., д-р Ф. позвънил на свидетелката С.А. –
лекар – ординатор в същото отделение и определена по график да бъде на
разположение (на повикване), на която съобщил статуса на пациентката. Д-р
4
А. му казала да приеме жената и да се обади на завеждащия отделението.
Затова, около 2.00 ч., д-р Ф. се обадил по телефона и на д-р К. – началник на
отделението (същият бил и наблюдаващ бременността на Н.А.), който пък му
казал да вземе изследванията на пациентката и да назначи консултация с
други специалисти, по негова преценка. Д-р Ф. изпълнил дадените му
указания, като назначил съответните изследвания – пълна кръвна картина,
хемостаза по спешност, урина и т.н. Отказани му били извършването на
рентген и компютърна томография, тъй като пациентката била бременна.
Извършил и консултации с д-р В. – също специализант по хирургия и с д-р Д.
– също специализант в неврологичното отделение на болницата, която
изразила съмнения за счупване на 5-ти лумбален прешлен предвид наличната
при пациентката симптоматика. След дълги опити, около 4.00 часа успял да
направи консултация по телефона и с неврохирург – д-р К., който препоръчал
пациентката да бъде преместена на твърдо легло и да бъде обезболена, което
било изпълнено. Междувременно, в така създалата се ситуация, д-р Ф.
няколко пъти се обаждал по телефона на д-р А. и д-р К., като последният,
едва след като му било съобщено около 6.25 часа за падане на детските
сърдечни тонове и възстановяването им след медикаментозна терапия указал,
при ново падане на тоновете, да се повика екип за извършване на „секцио“. В
изпълнение на тези указания д-р Ф. се обадил за екип за секцио в 6.55 часа.
Такова било извършено в 8.20 часа на 01.01.2020 г., при което бил изваден
мъртъв плод от женски пол с морфологични белези за 35 – 36 гестационна
седмица, с тегло 2800 грама и дължина 49 см., с данни за отлепване на
плацентата.
От заключението на съдебномедицинската експертиза се
установява, че причината за смъртта на детето е антепартална асфиксия в
утробата на майката вследствие на травматично отлепване на плацентата, за
което роля са изиграли травматичните увреждания в резултат на
претърпяното ПТП и по-специално контузията в областта на корема.
Значение са имали също мозъчното сътресение и травматичния пневмоторакс
със счупване на седмо и осмо ребра като фактори, форсиращи нарушаването
на плацетарния кръвоток и оттам – нормалното снабдяване на мозъка на
плода с кислород, довело до развитието на остра перинатална асфиксия като
причина за смъртта. Експертите са категорични, че при наличните данни за
коремна травма при ПТП, спукан околоплоден мехур с изтекли околоплодни
5
води, липса на родова дейност и липса на разкритие при добри сърдечни
тонове е следвало да се предприеме извършване на родоразрешение, с оглед
риска от отлепване на плацентата като усложнение на коремната травма.
Вътрешноутробната смърт на плода е в резултат на отлепване на плацентата с
формиране на ретроплацентарен хематом, чието развитие е продължило
няколко часа, в което време е било напълно възможно да се извърши Ц.
сечение и да се извади жив плод. От приемане на пациентката А. в АГО
около 1.40 часа до 6.00 ч. на 01.01.2020 г. плодът в утробата на майката е бил
жив и шансовете при своевременно извършване на оперативно
родоразширение биха били големи за неговото спасяване. Експертите са
посочили също, че плодът е без вродени аномалии и сравнително добри
показатели за неговото развитие, които дават основание да се смята със
сигурност, че неговата жизнеспособност извън утробата на майката е била
реална.
Всички описани по-горе изводи на вещите лица, повторени
няколкократно в заключението им, са неглижирани изцяло от прокурора,
който, неясно въз основа на какви медицински данни и събрани по делото
доказателства, е направил обратния извод и то в телеграмен стил, а именно,
че „не са установени някакви остри фази или състояния, които да са
налагали спешност на провеждането на секцио“. Вместо това се е впуснал в
разглеждане на практиката на ЕСПЧ и на ВКС като разсъжденията му са също
в посока за тяхната неприложимост в конкретния случай, а оттам и крайния
извод за неприложимост на чл. 123, ал. 1 НК по отношения действията на д-р
Ф. в разглеждания казус. В прокурорското постановление липсват изцяло
съображения относно поведението на останалите лекари в АГО на МБАЛ-Х.
АД –д-р А. и д-р К., които, за разлика от специализанта д-р Ф., са имали
правомощията и задължението да предприемат необходимите действия в
описаната им от последния ситуация и състоянието на постъпилата в
болницата бременна жена след претърпяно ПТП. Неизяснени са останали
въпросите относно задълженията на лекаря на разположение (д-р А.) и на
завеждащия АГО (д-р К.) в случаи като настоящия, в които дежурен е лекар –
специализант, който е с ограничени правомощия при вземане на определени
решения. Не са обсъдени и противоречията между показанията на свидетеля
Ф. – от една страна и тези на свидетелите А. и К. – от друга, относно
комуникацията им по телефона през процесната нощ относно броя и
6
съдържанието на проведените между тях разговори и дадените от последните
двама указания. Прокурорът не е изпълнил и задължението си да обоснове
извода си, че наказателното производство следва да бъде прекратено на
основание чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК, тъй като не е обсъдил и евентуалното
приложение на други текстове от закона, като например включените в глава
Втора, раздел Трети от НК.
С оглед на изложеното настоящия въззивен състав счита, че
постановлението за прекратяване на наказателното производство и
потвърждаващото го определение на окръжния съд са необосновани и
незаконосъобразни, поради което следва да бъдат отменени. След връщане на
делото е необходимо прокурорът да прецени необходимостта от провеждане
на повторни разпити на свидетелите Ф., А. и К., както и да направи пълен и
задълбочен анализ на всички доказателства и наличните между тях
противоречия, като съобрази и заключението на вещите лице и едва тогава да
изложи становището си по развитието на настоящото досъдебното
производство.
Изложеното налага атакуваният съдебен акт и потвърденото с
него Постановление за прекратяване на наказателното производство като
необосновани и незаконосъобразни да бъдат отменени, а делото - върнато на
прокурора за изпълнение на дадените по-горе указания.
Ето защо Пловдивският апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ определение № 126 от 23.08.2021 г., постановено по
ЧНД № 447/2021 г. по описа на Хасковския окръжен съд.
ОТМЕНЯ Постановление от 12.07.2021 г. на Окръжна
прокуратура – Хасково за прекратяване на наказателното производство по
следствено дело № * г. на ОСлО при ОП – Хасково, представляващо преписка
№ * г. на ОП – Хасково, водено за престъпление по чл. 123, ал. 1 НК.
ВРЪЩА делото на Окръжна прокуратура – Хасково за
изпълнение дадените по-горе указания.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
7
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8