Р Е Ш Е Н И Е
№…….…./06.10.2020.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХLVI състав, в открито съдебно заседание, проведено на тридесети септември две
хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ***
при участието на секретаря
***, като разгледа докладваното от съдията гр.д.
№ 15395 по описа за 2019 година на Варненския районен
съд, за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по повод предявен от З. ” Б.И.“ АД,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление *** против В.П.В., ЕГН ********** ***
иск правно осн.чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.
274, ал. 1 КЗ /отм./ за приемане за установено съществуване на вземане спрямо
ищеца за сумата от от 162,36 лв., формирана
като сбор от следните суми:
сумата от 147,36 лв. за изплатено застрахователно обезщетение по застрахователна претенция №
150100028427 за настъпило на 22.09.2015 г. в гр. Варна ПТП, виновно причинено от ответника
при управлението лек автомобил „Фолксваген Голф“
с ***, застрахован при
З. „Б.И.” АД по застраховка
„Гражданска отговорност”, обективирана в застрахователна полица № 02115001044970, и сумата
от 15 лв. за ликвидационни
разноски за обработка на щетата, за които суми е издадена заповед за изпълнение по
ч.гр.д. №7801/2019г., 51 ви състав, ведно със законната лихва, считано от датата
на подаване на заявлението в съда – 08.03.2019 г., до окончателното изплащане на задължението.
В исковата си молба ищецът З. „Б.и.” АД твърди, че на 22.09.2015г,. в ***, е реализирано пътнотранспортно произшествие с участието
на лек автомобил “Фолксваген Голф“, рег. №
В 7023 PM, управляван от В.П.В. и лек автомобил “Пежо 206”, ***. Твърди се, че
произшествието се дължи на противоправното поведение на В., който при извършване на
маневра назад, е удрил паркиралия л.а“Пежо 206“.
Навежда се, че ответникът e управлявал моторното
превозно средство след употреба на алкохол с концентрация на алкохола в кръвта
над допустимата или под въздействието на наркотични вещества или техен аналог,
както и че е пуснал местопроизшествието, отклонявайки се от проверка. Излага, че управляваният от ответника автомобил е бил
застрахован по застрахова „Гражданска отговорност“ от З. „Б.И.“ АД съгл. в застрахователна полица № 02115001044970 , валидна към датата на събитието. Сочи, че след направена оценка на щетите
по увредения автомобил “Пежо 206”, *** а, е било изплатено застрахователно обезщетение в размер на 147,36 лева и 15
лева-ликвидационни разноски. Въпреки отправената до ответника покана, същият не
е възстановил на застрахователя изплатеното от него обезщетение, поради което и
сезира съда с искане за осъждане на Николай В. да заплати на дружеството сумата
от 162,36 лева, представляваща изплатено застрахователно обезщетение в размер
на 147,36 лева и ликвидационни разноски в размер на 15.00 лева, ведно със
законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда –
08.03.2019г., до окончателното изплащане на задължението. Претендира присъждане
и на сторените по делото разноски.
В срока по чл. 131 ГПК, ответникът В.П.В., чрез назначен
от съда особен представител. Оспорва факта на
настъпило пътнотранспортно произшествие, неговия механизъм, вкл. датата на
осъществяването му. Оспорва връчването на регресна
покана от страна на ищеца. Въз основа на изложеното настоява за отхвърляне на
претенцията.
В съдебно
заседание ищцовият застраховател З. „Б.и.” АД не изпраща
представител. С нарочна молба поддържа така предявения иск. Претендира
разноски.
Ответникът в съдебно заседание не се явява. Представлява
се от адв. З.- особен представител, който поддържа
становище за отхвърляне на исковата претенция.
След съвкупна преценка на доказателствата
по делото и съобразявайки становището на страните и нормативните
актове, регламентиращи процесните отношения, съдът приема за
установено от фактическа страна следното:
Между страните
е прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване,
че към 22.09.2015г. между В.П.В. и З. „Б.И.“ АД е съществувало
валидно облигационно отношение по застраховка „Гражданска отговорност“ за лек автомобил
„Фолксваген Голф“ с ***.
От приложеното на л. 11 от делото Протокол за ПТП № 1456698/22.09.2015г., е видно, че
на същата дата, ответникът В.П.В., управлявайки лек автомобил „Фолксваген Голф“ с ***при задна маневра блъска
паркирания л. а. “Пежо 206”, ***.
По
делото не е спорно, а и от предстаевното наказателно постановление № 15-0819-005333/26.11.2015г.
се установа, че на 22.09.2015г. В.П.В., управлявайки
лек автомобил „Фолксваген Голф“ с ***при задна маневра блъска
паркирания л. а. “Пежо 206”, ***. От ПТП са нанесени материални щети.
Водачът В.П.В. като участник в
произшествието не е спрял а установяване на щетите. Водачът е напуска мястото на
произшествието.
До ответника е изпратена регресна покана на 21.09.2016г., с която г-н В. е поканен да възстанови на
ищеца изплатеното от дружеството застрахователно обезщетение в размер на 172,36 лева, заедно ликвидационни разноски. По делото липсват
данни кога поканата е получена от ответника, но
следва да се приеме, че
това е станало най-късно с
получаване на исковата молба по реда на чл. 131 ГПК.
Относно размера на вредите по делото е
допусната съдебно-техническа експертиза.
Въз основа на така установеното
от фактическа страна, съдът достигна
до следните правни изводи:
Съгласно чл. 274, ал. 1, т. 1 КЗ /отм./, приложим на основание § 22 от ПЗР на КЗ /ДВ, бр. 102 от 29.12.2015 год., в сила от
01.01.2016 год./ застрахователят по застраховка „Гражданска отговорност“има право да претендира
от застрахования възстановяване на платеното на увреденото
лице обезщетение, заедно с лихвите и разноските когато последният е управлявал моторното превозно
средство след употреба на алкохол
с концентрация на алкохола в кръвта над допустимата по закон норма
или под въздействието
на наркотично вещество или негов
аналог, или е отказал да се
подложи, или виновно се е отклонил
от проверка за алкохол, наркотично
вещество или негов аналог.
Съобрази предмета на производството, за
да се яви
основателна претенцията в тежест на ищцовото дружество е да установи, при
условията на пълно и главно доказване налице имуществено застраховане за управлявания от ответника автомобил; причинено застрахователното събитие от ответника, че последният виновно се е отклонил от проверка за
алкохол и наркотично вещества, както и че застрахователят е заплатил
обезщетение в ползва на увреденото лице в твърдяния
размер.
Между страните
е безспорно, че управляваният от ответника автомобил е бил застрахован със застраховка “Гражданска отговорност на автомобилистите”. Предвид влязлото в сила наказателно постановление № 15-0819-005333/26.11.2015г., изменено
частично с решение по НАХД № 2986/2016г. на ВРС само относно размера на
наложеното административно наказание- глоба, следва да се приеме, че вина за
настъпване на процесното ПТП носи ответника.
Спорният по делото въпрос е отклонил ли се е
ответника от проверка за алкохол.
С оглед разпределението на доказателствената тежест в процеса, застрахователното дружество е следвало да докаже при условията на пълно и главно доказване виновното отклоняване от алкохол или наркотично вещество от страна на виновния за произшествието водач- ответника по делото. За установяване на твърдяните обстоятелства дружеството ищец се е позовало на съставения на 22.09.2015 г. протокол за пътно-транспортни произшествия, в които е отразено, че водачът В. е напуснал ПТП.Такова констатация е обосновала и налагането на административно накзание с издаденото наказателно постановление. Преценката на тези доказателствени средства не води обаче до извод за доказано виновно отклоняване от страна на застрахования от проверка за алкохол. В тази връзка следва да се има предвид и липсата на твърдения от страна на ищеца за управление на МПС от страна на В. след употреба на алкохол или нароктични вещества. Само при наличие на данни за предприети мерки за извършване на проверка за алкохол, наркотични вещества или техни аналози на участник в ПТП, от която той виновно да се отклонил, би могло да се приеме, че е налице основанието по чл. 274, ал. 1, т. 1, предл. последно КЗ
за регресна отговорност на застрахования – така решение № 16/02.02.2011г. по т. д. № 374/2010г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 183/22.11.2010г. по т. д. № 30/2010г. на ВКС, ТК, II т. о. и решение № 113/11.01.2012г. по т. д. № 741/2011г. на ВКС, ТК, I т. о.При този изход на спора разноски не се присъждат.
ОТХВЪРЛЯ
предявен от З. ” Б.И.“ АД,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление *** против В.П.В., ЕГН ********** ***
иск правно осн.чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.
274, ал. 1 КЗ /отм./ за приемане за установено съществуване на вземане
спрямо ищеца за сумата от
от 162,36 лв., формирана като сбор от следните
суми: сумата от 147,36 лв. за изплатено застрахователно обезщетение по застрахователна претенция № 150100028427 за настъпило на 22.09.2015 г. в гр. Варна ПТП, виновно причинено от ответника при
управлението лек автомобил „Фолксваген Голф“ с ***, застрахован
при З. „Б.И.” АД по застраховка „Гражданска отговорност”, обективирана в застрахователна полица № 02115001044970, и сумата
от 15 лв. за ликвидационни
разноски за обработка на щетата, за които суми е издадена заповед за изпълнение по
ч.гр.д. №7801/2019г., 51 ви състав, ведно със законната
лихва, считано от датата на
подаване на заявлението в съда – 08.03.2019 г., до окончателното
изплащане на задължението.
ОСЪЖДА Венцислав
В.П., ЕГН ********** с постоянен адрес
*** ДА ЗАПЛАТИ на ***, ЕИК ***със
седалище и адрес на управление *** сумата от 219,12 лева, представляваща сторените в исковото производство
разноски за държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение, както и сумата от 125,12 лева, представляваща сторените заповедното производство разноски за
държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК.