Р Е Ш Е Н И Е
Номер 04.06.2019 Година Град Aйтос
В ИМЕТО НА НАРОДА
Айтоски Районен съд Граждански състав
На 15.05./петнадесети май/ 2019 Година
В публично заседание в следния състав:
Председател :Мария Дучева
Секретар: Яна Петкова
Прокурор ……………………………………
като разгледа докладваното от
Съдия ДУЧЕВА
ГРАЖДАНСКО дело номер 1113 по описа за 2019 година,
За да се
произнесе взе предвид следното:
Предмет на настоящото исково производство е Иск, предявен от КРЕДИТ ИНС" ООД, със седалище и адрес на управление:
***, с ЕИК: ***, чрез адв. Р.И.Д., със съдебен адрес
за призоваване: ***, против Х.А.К.,ЕГН:**********,***
В исковата молба се сочи,
че основната дейност на "КРЕДИТ ИНС"
OOД е отпускане на онлайн краткосрочни потребителски заеми със средства, кoитo
не са набрани
чрез публично привличане на влогове
или други възстановими средства. Договорът за кредит
с кредитополучателя се сключва във формата
на електронен документ.
C оглед изложеното Х.А.К., EГH *** е кандидатствал
за получаване на потребителски кредит чрез сайта
на дружеството, на адрес www.creditins.bg, като е предоставил личните си данни чрез
попълване на регистрационната форма за кандидатстване,одобрена от управителя на
финансовата институция и при спазване на
всички изисквания за предоставяне на финансова услуга
от разстояние. B резултат на подадената
заявка и предоставените от Х.А.К. данни, служител на ищцовото
дружество се е свързал с него на посочения телефон,
като ответникът е потвърдил самоличността сu, истинността на предоставената информация и желанието сu да получи
при условията на дружеството, кредит в размер на 1000.00лв.След обработване на данните и одобрение
на кандидата за финансова услуга,
на ответника е изпратен , на посочената
от него електронна
поща, електронен формат на договора
за кредит от разстояние. Същият е потвърдил, с избиране на изпратения
му от „КРЕДИТ ИНС" OOД
линк за потвърждение,
сключването на договор за потребителски
кредит,,Екстра" №
74948/1 б.02.2018r.и желаната сума
му е била преведена чрез системата е-рау и получена от същия
на каса на
партньорски офис на „Изипей" АД, срещу представена от Х.А.К. лична карта.
Съгласно формата за кандидатстване Х.А.К. е имал/а възможност да избере опция
да предостави банкова гаранция за обезпечаване на задължението му или да
мy бъде предоставена
такава от дружество, с което КРЕДИТОДАТЕ.ЛЯ
има сключен договор. C оглед формата за кандидатстване
с избрал опция да му бъде
осигурен гарант за ползване на
кредита от „КРЕДИТ
ИНС" ООД, с което се e
зaдължил към ежемесечната му вноска no кредита да бъде начислена
и такса „Гарант" за предоставената услуга.
КРЕДИТ ИНС” OOД има
сключен Договор за предоставяне на гаранция no потребителски кредити
25.10.2014г. с „***" ООД, рег. номер ***/23.10.2014г., съгласно кoйто „***" OOД в качеството
на ДРУЖЕСТВО ГАРАНТ се задължава да гарантира
вземанията на КРЕДИТОДАТЕЛЯ
no отпуснати потребителски кредити сьгласно сключени Договори за потребителски кредити между КРЕДИТОДАТЕЛЯ и
КРЕДИТОПОЛУЧАТЕЛИТЕ, ако тази
опция е била избрана от съответния
КРЕДИТОПОЛУЧАТЕЛ при подаване
на заявката My за отпускане на
кредит и същата е била одобрена. Съгласно чл 1 ал.2 от сключения Договор
за предоставяне на гаранция no потребителски кредити, КРЕДИТОДАТЕЛЯТ
се задължава да събира от
името и за сметка на ДРУЖЕСТВОТО ГАРАНТ сумата, представляваща таксата „гарант" от КАЕДИТОПОЛУЧАТЕЛЯ. B чл.1 ал.3 е предвидено,
че ДРУЖЕСТВОТО ГАРАНТ се задължава да изплати
сумите no прасрочени задължения във връзка с договори за предоставяне на потребителски кредити на КРЕДИТОДАТЕЛЯ, само след като
последният е положил усилия и грижа на добър търговец
и не е събрал дължимите му се
суми включително no съдебен ред в срок
от 2/две/ гoдини от датата
на предсрочната им изискуемост.
Съгласно разпоредбите на Закона за
потребителския кредит на длъжника е предоставена
преддоговорна информация, като същият се
e запознал и e npиeл Общите условия на предлагания му кредит, като
е потвърдил и получил на посочения от
нeгo e-mail адрес „Европейски формуляр за предоставяне на информация за
потребителските кредити".
Съгласно условията на сключения Договор,
„КРЕДИТ ИНС" ООД, е поело задължение
да предостави на КРЕДИТОПОЛУЧАТЕЛЯ заем, под формата на
потребителски кредит, a
КРЕДИТОПОЛУЧАТЕЛЯТ e поел задължение
да върне предоставения кредит с договорна лихва и такса „Гарант", като общият размер
на задължението — 2100.00 лв. е платимо ведно
с главницата на дванадесет равни месечни вноски със следните падежи:
16.03.2018, 16.04.2018, 16.05.2018, 16.06.2018, 16.07.2018, 16.08.2018,
16.09.2018, 16.10.2018, 16.11.2018, 16.12.2018, 16. 01.2019, 16.02.2019.
Първите две вноски пo кредита
с падежи, настъпили съответно на 16.03.2018r. и
16.04.2018r. са изцяло погасени от страна
на длъжника.
Към дата 02.10.2018г.
Кредитополучателят не е осъществил никакво последващо плащане на вноските пo
кредита, падежите на които са
настъпили съответно на 16.05.2018, 16.06.2018, 16.07.2018, 16.08.2018,
16.09.2018. Служители на дружеството неколкократно са осъществили връзка с длъжника, посредством изпращане на напомнителните email-u на посочения от
заявката електронен адрес, изпращани са смс-и и са
осъществени телефонни обаждания, непосредствено преди и след настъпване
на падежните дати, но Х.А.К. не е осъществил никакво плащане или индикация, че желае да
направи такова на дължимата към
дружеството сума.
Съгласно чл.86 ЗЗД Х.А.К. дължи
на „КРЕДИТ ИНС" OOД обезщетение
за забава в размер на законната
лихва пo просрочени задължения, която до датата
на подаване на заявлението възлиза на 15.36лв.
Предвид разпоредбата на т.6 от договора
сключен междy страните, КРЕДИТОДАТЕЛЯТ има право да направи
кредита предсрочно изискуем, в случай че КРЕДИТОПОЛУЧАТЕЛЯТ не заплати две поредни
погасителни вноски, съгласно приложения към сключения договор
погасителен плaн, както и да претендира
всички суми no кредита, ведно с начислени лихви, главници, такса „Гарант" и разноски.
Ищцовото дружество е потърсило начин да защити интересите
си, като на 08.10.2018r. е подало на основание чл.410 от ГПK Заявление за издаване нa
Заповед за изпълнение. PC Айтос е образувал ч.гр.дело 859/2018r. и no същото дело е издал заповед
за изпълнение, срещу която е подадено
Възражение от страна на ответника
в законоустановения срок.
Предвид изложеното ищцовото дружество счита, че за
него е налице правен интерес съдът да постанови
решение , с което да се приеме
за установено, на основание чл.422 от ГПК, че ответникът
Х.А.К., ЕГН **********, с адрес: ***, дължи на „КРЕДИТ ИНС” ООД, сумите , произтичащи от сключен Договор
за потребителски кредит на граждани
без поръчителство „ЕКСТРА“
№ 74948/16.02.2018, както следва:
833.34 лева (осемстотин тридесет и три лева и тридесет и четири стотинки) – главница; 300.00 лева (триста лева) – договорна лихва за периода от
16.02.2018 г. до 02.10.2018 г.; 616.66 лева (шестстотин и шестнадесет лева и шестдесет и шест стотинки) – договорна такса „Гарант“ за периода от
16.02.2018 г. до 02.10.2018 г.; 15.36 лева (петнадесет лева и тридесет и шест стотинки) – законна лихва за
забава за периода от 17.05.2018 г. до 02.10.2018 г.; законната лихва от 04.10.2018 г. до изплащане на
вземането, както и съдебно-деловодни разноски в заповедното производство в размер на 35.31 лева (тридесет и пет лева и тридесет и една стотинки) държавна такса и 300.00 лева (триста лева)
адвокатско възнаграждение.
Ответникът- Х.А.К., след редовна размяна на съдебни книжа, е подал писмен отговор
на исковата молба в срока по
чл.131 ГПК, в
който излага, че искът е
допустим и от части основателен. Предлага спора да бъде решен със спогодба. .
В с.з. ответника не се явява лично , но се явява упълномощения му
представител- адв.Г., който оспорва иска изцяло на основание, че липсва валидно
сключен договор. При условията на евентуалност оспорва клаузата като
неравноправна.
Събраните по делото доказателства обосновават следната фактическа
обстановка.
Ищецът „КРЕДИТ ИНС” ООД, ЕИК ***, със седалище в гр. С. и адрес на
управление – ***, твърди, че по подадена от Х.К. заявка на ел.адрес : www.creditins.bg и предоставени от него данни служител на дружеството се
свързал с него на посочения в заявката телефон, като ответникът е потвърдил
самоличността си и истинността на предоставената информация и желанието си да
получи кредит в размер на 1000 лв. при условията на „КРЕДИТ ИНС” ООД, като след
обработване на данните кредитът бил отпуснат. С ответника бил сключен по
електронен път Договор за потребителски кредит „Екстра“ № 74948/16.02.2018г. .
В електронната форма ответникът посочил желаната сума да му бъде преведена чрез
системата e-pay и получена от него на каса на
партньорски офис на „ИЗИПЕЙ” АД срещу представена лична карта. В съответствие с
изискванията на Закона за потребителския кредит на длъжника била предоставена преддоговорна информация, като той се запознал и приел
Общите условия на предлагания му кредит, потвърдил и получил на посочен от него
електронен адрес „Европейски формуляр за предоставяне на информация за
потребителски кредити”. По силата на постигнатите договорености „КРЕДИТ ИНС”
ООД поело задължение да предостави на кредитополучателя заем под формата на
потребителски кредит, а ответникът, в качеството му на кредитополучател, поел
задължение да върне предоставения му кредит с договорна лихва и такса „Гарант”
или сума, възлизаща общо на 2100 лв. на 10 равни месечни вноски с падежи : 16.03.2018 г., 16.04.2018
г., 16.05.2018 г., 16.06.2018 г., 16.07.2018 г., 16.08.2018 г., 16.09.2018 г., 16.10.2018
г., 16.11.2018 г. ,16.12.2018 г., 16.01.2019 и 16.02.2019, всяка вноска на
стойност 175 лева.
След получаване на парите чрез „ИЗИПЕЙ” АД ответникът направил две
последователни вноски по погасителния план- съответно на 16.03.2018 г.,
16.04.2018 г, за което няма спор между страните. След 16.04.2018г не са
постъпвали други суми по договора за кредит на ответника, поради което
дружеството упражнило правото си по чл.6 от Договора за кредит , съгласно който
кредитодателят има право да направи кредита
предсрочно изискуем в случай, че кредитополучателят не заплати две поредни
погасителни вноски съгласно погасителния план, както и да претендира всички
суми по кредита ведно с начислени лихви , главница, „такса гарант“ и разноски.
По делото е изготвено и прието заключение на ВЛ, според което на
ответникът К. са изплатени от дружеството 1000 лева, от които на две вноски той
е внесъл 355 лева и все още дължи 1765,36 лева (в това число главница,
договорна лихва и такса „Гарант“).
Съдът, след преценка на
събраните по делото, както и доводите на страните и изразените от тях процесуални становища, приема
за установено и обосновава следните правни изводи:
Предявени по делото, в условията на обективно
кумулативно съединяване са положителни установителни искове, с правна квалификация - чл. 422, ал.1 от ГПК, вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД
и чл.86 от ЗЗД - за установяване на съществуването на оспорено вземане по
издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК, представляващи вземания
за ползвани телекомуникационни услуги. Исковете са процесуално допустими, а
преценката им по същество, като основателни е обвързана от направеното
признание на иска от ответника и следващите правни аргументи:
Предявеният положителен установителен
иск по чл.422 от ГПК, вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86 ЗЗД за установяване на парично вземане са допустими, като е налице правен
интерес от предявяване на иска, което се доказа и от приложеното ч.гр.д.№859/2018г.
по описа на РС-Айтос, по което има издадена срещу ответника К. Заповед №470/10.10.2018г за изпълнение по чл.410 от ГПК.
Положителният установителен
иск по чл.422 от ГПК е предявен на 19.12.2018г., т.е. в рамките на преклузивния едномесечен срок по чл.415, ал.1 от ГПК,
следователно същия е процесуално допустим.
Разгледан по същество РС-Айтос намира иска по
чл.422 от ГПК за частично основателен.
В хода
на производството по предявения иск по чл.422 от ГПК следва да се докаже
възникването на задължението на ответника, размера на същото, основанието за
пораждането му и изпълнението на насрещните задължения по договора от страна на
ищеца. В тежест на ответника е да проведе насрещно доказване чрез установяване
на плащане в уговорените срокове и размери.
От първото възражение на ответника става
ясно, че същия оспорва наличието на валидно възниквало облигационно правоотношение,
изхождайки от факта, че между страните не е налице сключен договор в писмена
форма.
Легалната дефиниция на понятието „договор за предоставяне
на финансови услуги от разстояние” се съдържа в чл. 6 ЗПФУР, според който :
това е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от система
за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика,
при която от отправянето на предложението до сключването на договора страните
използват изключително средства за комуникация от разстояние - едно или повече.
Преди потребителят да бъде обвързан с предложение или договор за предоставяне
на финансови услуги от разстояние в закона е предявено изискване към доставчика
на финансови услуги от разстояние за предоставяне на определена по вид и обем в
чл. 8 – чл. 10 от ЗПФУР информация. В глава ІV от последния са уредени и
правата на потребителя да се откаже или да прекрати договора за предоставяне на
финансови услуги от разстояние, като съгласно чл. 18, ал. 1 ЗПФУР при договори
за предоставяне на финансови услуги от разстояние доставчикът е длъжен да
докаже изпълнението на задълженията си за предоставяне на информация на потребителя;
спазването на срока за отказ на потребителя от сключения договор съгласно чл.
12, ал. 1 ЗПУФР; получаването на съгласието на потребителя за сключване на
договора, а при необходимост и за неговото изпълнение през периода, през който
потребителят има право да се откаже от сключения договор, а според ал. 2 на
цитираната норма за доказване предоставянето на преддоговорна
информация, както и на изявления, отправени съгласно ЗПФУР се прилага чл. 293
от Търговския закон, а за електронните изявления - Законът за електронния
документ и електронния подпис.
Вън от горното, тъй като договорът за заем за
потребление е реален договор – фактическият състав на сключването му завършва с
предаването на парите или вещите, то в тежест на ищеца в настоящото производство
е да установи и факта на предаването на определената в договора паричната сума
на ответника.За доказване на възникналата между страните облигационноправна
връзка от страна на ищеца по делото са представени :
- възпроизведени в съответствие с изискването
на чл. 184, ал. 1 ГПК на хартиен носител като преписи три електронни документа
: първият, от които ненаименуван и съставляващ според ищеца „Заявка за кредит”
/лист 9 от делото/, в който се съдържат следните данни за ответника – имена,
ЕГН, Е-мейл; данни за №, датата на издаване и за
издателя на лична карт;, телефон за контакт; настоящ
адрес; роднина за контакт, семейно положение, образование, притежавани жилище и
личен автомобил, адрес по лична карта;
-вторият, наименуван също „Заявка за кредит” /лист
8 от делото/, в който се съдържа следната информация : информация за кандидата
– заявка №74948, дата и час на потвърждение на заявката – 16.02.2016 г. в 09:36:42
ч., клиент № 74240 – Х.А.К., ЕГН: **********; информация за заявката - продукт :
Екстра, заявен на 16.02.2016 г. в 09:33:23 ч., статус – подписан, IP на клиент;
информация за кредита – искана сума – 1000 лв., сума за връщане – 2100 лв.,;
връщане на 16.02.2019г; банкова гаранция – иска банкова гаранция, дата на
одобрение – 09:37:41 ч., одобрен от – Niki, отстъпка – 0, цел на кредита – заплащане на стари
задължения, договорът е видян на – 16.02.2018г в 09:43:29 ч.; информация за
плащане – метод на плащане – Изипей; работа –
назначен постоянен трудов договор; университет – не е избран; фирма – „***“
ЕООД; позиция – ***; населено място – ***; адрес на работно място – с.Д.;
телефон на работодател – ***; доходи в лева – заплата – 1000лева; получавам
заплата на – 20-точисло; доход от наем – няма; разходи в лева – разходи в лева
– няма; комунални услуги – няма; за домакинство – няма; други кредити – не;
други лизинги – не;
- третият документ , наименован
Договор № 74948/16.02.2018 г. за потребителски кредит „Екстра” /л.11-12/, в
който като страни са посочени „КРЕДИТ ИНДС” ООД – кредитодател,
и Х.А.К., ЕГН: **********– кредитополучател, имащ за предмет предоставяне на
кредитополучателя на кредит, предназначен за задоволяване на текущи
потребителски нужди в размер на 1000 лв. съгласно попълнена онлайн регистрационна
форма и изрично посочен от кредитополучателя начин – в брой на каса на Easypay, със срок на издължаване – 12 месеца от датата на
подписване на договора, изтичащ на 16.02.2019 г., при плащане на фиксиран
годишен лихвен процент в размер на 36 % и дължима договорна лихва в размер на 360лева.
- заверено копие на справка –извлечение за
извършен превод № 2000000145646818/16.02.2018 г. /л.10/, съобразно което
„КРЕДИТ ИНС” ООД е наредило превод на сума в размер на 1000 лв. към Easy pay с получател на сумата
Х.А.К., ЕГН: ********** ;
- заверено копие на разписка за извършено
плащане № 2000000152288734/18.05.2018 г. /л.13/, а също и заверено копие на
разписка за извършено плащане № 2000000153713533/08.06.2018 г. /л.14/, което
обстоятелство не е отречено от него в отговора на ИМ.
В
действителност нито двете заявки, нито Договор № 74948/16.02.2018 г. за
потребителски кредит „Екстра”носят подписи на ответника, но доколкото процесният договор се твърди да е сключен от разстояние и в
този случай изявленията на страните са разменени чрез средства за комуникация
от разстояние, като същите са записани на технически носител, позволяващ
възпроизвеждането им, то макар и неподписани тези електронни документи
съставляват доказателства по смисъла на чл. 184, ал. 1 ГПК. Същите, обаче, не
са достатъчни, за да се приеме възникването на облигационна връзка между
страните, тъй като както се посочи по-горе в настоящото изложение за
сключването на договора потребителят следва да изрази по ясен и недвусмислен начин
волеизявлението си, че приема направеното от доставчика предложение, като с
оглед на направеното в отговора на исковата молба оспорване, то съгласно чл.
18, ал. 1, т. 3 ЗПФУР в тежест на ищеца е да установи и получаването на
съгласието на потребителя за сключване на договора. Съдът приема двете
плащания, направени от длъжника , чрез Изипей по
сметка на дружеството като потвърждение на договора , а в този смисъл и признание
на дълга.
Следователно сключеният договор е действителен
и е породил правното си действие между страните, поради което основното
възражение на ответника е неоснователно и следва да бъде отхвърлено.
Клаузата, с която се договоря такса „гарант“ в размер на 740 лева, се оспорва от особения
представител на ответника като нищожна, като съдът изцяло възприема доводите в
тази връзка. Още повече, съдът е длъжен да следи служебно за неравноправни
клаузи в потребителските договори, като именно такава се явява оспорената
клауза. От представеният договор е видно, че се касае за избрано от кредитодателя дружество „Гарант“, което да гарантира
връщане на вноските по кредита. Стойността на таксата „Гарант“ е 740 лева,
според погасителния план. В чл.6 от договора е посочено, че кредитополучателят
е „избрал“ кредитодателят
да ангажира дружество „гарант“, за което се е съгласил да заплати такса
„гарант“. Съдът след внимателно запознаване с текста на представената форма за
кандидатстване не видя в нея поле, в което ответникът да е попълвал, че желае
да ползва допълнителна услуга „Гарант“. Наименованието на услугата, която е избрана е
„Продукт: Екстра“, но никъде в самия договор не е посочено какво включва
продуктът „Екстра“. Още повече от текста на чл.6 на договора не става ясно
какво точно представлява услугата „Гарант“ (освен че за нея се дължи такса) и как
може длъжникът да се ползва от тази услуга. Следователно договорката за услугата „Гарант“,
е неясна и неопределена , а от там в противоречие с изискването на чл.10а, ал.4
от ЗПК. Възнаграждението е предварително уговорено, а се отнася до услуги, за
които реално няма данни да са ползвани от ответника във връзка с погасяване на кредита, за да се дължи такса за тях.
За клиентът е предвидена някаква неясна
възможност някой да гарантира връщането на кредита му, но не става ясно как точно
ще се случи това- дали дружеството гарант ще встъпи в кредита и ще започне да
погасява вноските или ще предостави гаранция в пари или вещи. Реално срещу тази
"услуга" длъжникът не получава нищо. Няма и данни по делото
ответникът да се е възползвал от т.нар. допълнителни услуги, което само
потвърждава тезата, че такива всъщност не се предоставят.За това тази клауза е
нищожна поради липса на основание и поради липса на достатъчно определено
съгласие на страните.
Възнагражденията за тези допълнителни услуги
са възнаграждения по самия договор за кредит, които съгласно чл.19, ал.1 от ЗПК
следва да се включат в ГПР. Тези разходи не са включени в обявения от кредитора
ГПР, което е в нарушение на закона. Тези разходи са част от ГПР и така той
надхвърля максималния размер по чл.19, ал.4 от ЗПК, поради което на основание
чл. 19, ал. 5 от ЗПК клаузите, които предвиждат възнагражденията за
допълнителни услуги са нищожни. По тези съображения договорката за това вземане
е нищожна и съответно вземането е недължимо, а сумите, които са приспаднати като постъпили по
клаузата „Гарант“ (123,34лева), следва да се приспаднат за главницата ,
договорната и законната лихва за вноската с падеж 16.05.2018г, както и за законната
и част от договорната лихва на вноската с падеж на 16.06.2018г.
С оглед изложеното с платената от ответника
сума от 355 лева, остатъкът от
задължението е в размер на 750,01лева главница; 269,71лева договорна лихва;
5,64лева законна лихва или общо сума в размер на 1025,36лева.
Относно
разноските на осн. чл. 78 ал. 1 от ГПК, ответникът
следва да бъде осъден да заплати направените от ищеца разноски в настоящото
производство в размер на 450 лв. съобразно
уважената част от иска.
По
същите съображения и на основание чл. 78 ал. 3 от ГПК ищецът следва да бъде
осъден да заплати на ответника сумата от 200лева за адвокатско възнаграждение
съобразно отхвърлената част от иска.
В съответствие със задължителните указания на
ВКС, дадени в т.12 на ТР №4/13г на ОСГТК, съдът разгледал настоящия иск, следва
да се произнесе и по дължимостта на разноските в
заповедното производство, в зависимост от правния резултат в исковото
производство. Предвид уважаването на установителната
искова претенция относно вземането отчасти и на основание чл.78,ал.3 ГПК, то и разноските в заповедното производство,
посочени в заповедта за изпълнение не се дължат в пълния им размер , а
ответникът следва да бъде осъден да заплати сумата от 200лева за разноски по
заповедното производство.
Водим от горното и на основание чл.235 от ГПК, съдът
Р Е Ш
И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422 от ГПК по отношение на ответника Х.А.К.,ЕГН:**********,***
съществуването на вземането на ищеца „КРЕДИТ ИНС" ООД, със седалище и
адрес на управление: ***, с ЕИК: *** по Заповед
№470/10.10.2018г. за изпълнение на парично задължение
по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №859/2018г. по описа на AРС, за сумата
от 1025,36лева /хиляда двадесет и пет лева и 36ст /, от които , 750,01лева /седемстотин
и петдесет лева и 01ст/ главница; 269,71лева /двеста шестдесет и девет лева и
71ст/ договорна лихва; 5,64лева /пет лева и 64ст./ законна лихва произтичащи от Договор
№ 74948/16.02.2018 г. за потребителски кредит „Екстра”, ведно със законната лихва за забава върху главницата от датата на
подаване на заявлението по чл.410 ГПК в съда , а именно от 08.10.2018г, както и за сумата от 200 лв. разноски по ч.гр.д. №859/2018г. по описа на AРС.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответника Х.А.К.,ЕГН:**********,*** да заплати на
ищеца „КРЕДИТ ИНС" ООД, със
седалище и адрес на управление: ***, с ЕИК: ***, направените по гр.д.№ 1113/2018г
на АРС разноски в размер на 450/четиристотин и петдесет / лева, съобразно
уважената част от иска.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 от ГПК „КРЕДИТ ИНС" ООД, със седалище и
адрес на управление: ***, с ЕИК: *** да заплати на ответника Х.А.К.,ЕГН:**********,***
направените по гр.д.№ 1113/2018г на АРС
разноски в размер на 200/двеста /
лева, съобразно отхвърлената част от иска.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Окръжен съд - *** в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: