РЕШЕНИЕ
№ 598
гр. Бургас, 06.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XVII СЪСТАВ в публично заседание на
двадесети септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:АНАТОЛИ Й. БОБОКОВ
при участието на секретаря ЖАНА ЗЛ. МАРИНОВА
като разгледа докладваното от АНАТОЛИ Й. БОБОКОВ Административно
наказателно дело № 20212120202246 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН.
Образувано е по жалба, подадена от И.Д. Б. ЕГН********** срещу Наказателно
постановление № 20-0769-005680 от 26.03.2021 г., издадено от началник група към ОД на МВР –
Бургас, сектор "ПП", с което на жалбоподателя на основание чл. 175, ал. 3, пр.1 ЗДвП за
извършено нарушение по чл. 140, ал. 1 ЗДвП са му наложени наказание "глоба" в размер на 200
лева и "лишаване от право да управлява МПС" за срок от 6 месеца, както и за нарушение на чл.100
ал.1 т.2 ЗДвП му е наложено наказание глоба в размер на 10 лева.
Жалбоподателят поддържа жалбата и излага подробни съображения за незаконосъобразност
на атакуваното НП. Сочи, че не е знаел, че регистрацията на управлявания от него автомобил е
била служебно прекратена. Моли НП да бъде отменено. Претендира разноски.
Административнонаказващият орган, редовно уведомени, не изпращат представител. В
съпроводителното жалбата писмо излагат становище наложеното наказание да бъде потвърдено.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази доводите и
възраженията, изложени в жалбата, намира за установено следното:
От фактическа страна:
На 27.12.2020 г. жалбоподателя управлявала л.а. Мерцедес а200 в гр.Бургас
ул.А.Коджакафалията. Около 14,15 ч. полицейски служители спрели управлявания от него
автомобил. При извършена проверка те констатирали, че управляваният от жалбоподателя
автомобил е със служебно прекратена регистрация и не е бил надлежно регистриран. Установява
се, че автомобила е бил регистриран на бащата на жалбоподателя – Димитър Б., който починал на
05.05.2020г., а основанието за служебно прекратена регистрация е чл.143 ал.15 ЗДвП, поради това,
че в 2-месечен срок от придобиване на собствеността не е регистрирал МПС-то на свое име. Освен
това било установено и, че не носи в себе си свидетелство за регистрация на МПС-то. След
1
извършване на проверката той се явил в сектор ПП и направил опит да регистрира автомобила, но
тъй като бил във влошени отношения със сестра си, която също е един от собствениците на
автомобила му било отказано от служител на ПП.
За установените нарушения по ЗДвП свидетелят А. съставил срещу жалбоподателя АУАН.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед събраните по делото
доказателства. По делото не се събра доказателствен материал, който да поставя под съмнение
така установените от съда факти. Показанията на свидетеля са последователни, логични и
безпротиворечиви, поради което съдът напълно ги кредитира.
От правна страна:
Жалбата е депозирана в рамките на седемдневния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН,
подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което
следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е
основателна по следните съображения:
Обжалваното наказателно постановление и АУАН са издадени от компетентни органи
(съгласно Заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. на министъра на МВР) в сроковете по чл. 34 ЗАНН.
В случая се касае за нарушение по чл. 140, ал. 1 ЗДвП, съгласно която норма по пътищата,
отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които
са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места.
От фактическа страна по делото безспорно се установява, че на посочената дата и място
жалбоподателя е управлявала лек автомобил, частично негова собственост, който е бил със
служебно прекратена регистрация.
За целите на настоящото производство обаче, за да се ангажира
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя за процесното нарушение е
необходимо да се установи по категоричен начин, че същият е знаел, че управлява лек автомобил
със служебно прекратена регистрация. Съгласно чл. 6 от ЗАНН административно нарушение е
това деяние (действие или бездействие), което нарушава установения ред на държавното
управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано
по административен ред. Следователно, за да се приеме, че едно деяние е нарушение следва то да е
било извършено виновно от установения като нарушител. Настоящият състав достигна до извод,
че по делото липсват доказателства за виновно поведение от страна на жалбоподателя, поради
което се изключва възможността да бъде ангажирана административнонаказателната му
отговорност за процесното деяние. Този извод съдът прави с оглед наличните по делото данни.
Управляваният от жалбоподателя автомобил е бил външно изряден, като тези обстоятелства сочат,
че обективно е било невъзможно при управлението на автомобила жалбоподателят да разбере, че
регистрацията на автомобила служебно е била прекратена. В разглеждания случай уведомяване на
собственика на процесното МПС след прекратяването на регистрацията на автомобила не е
извършвано. При липсата на такова надлежно уведомяване, както самия собственик, така и всяко
лице, което управлява автомобила няма как да узнаят, че регистрацията на МПС е прекратена.
Неуведомяването за прекратената регистрация, както и наличието на поставени регистрационни
табели на автомобила, в случая са попречили на Б. да осъзнае общественоопасния характер на
извършеното от него действие по управление на автомобил с прекратена регистрация и да
предвиди или да допусне настъпването на общественоопасните му последици. Отсъствието на
умисъл като част от състава на нарушението по чл.175, ал.3 от ЗДвП прави деянието, извършено от
него несъставомерно поради липса на субективният елемент на визираното нарушение, тъй деецът
не е знаел, че регистрацията на автомобила е прекратена служебно и поради това не е знаел и че не
следва да го управлява по пътищата, отворени за обществено ползване.По тези съображения НП
подлежи на отмяна по пункт първи.
По отношение на нарушението на чл.100, ал.1, т.2 от ЗДвП, същото подлежи на
санкциониране по чл.183, ал.1, т.1 от ЗДвП, където наложената санкция е глоба с фиксиран размер
- 10 лева, тъй като по несъмнен и безспорен начин е установено, че водачът не представя
свидетелство за регистрация. Правилно е определена и санкцията па т. 2 - глоба 10 лв., като в тази
част НП следва да бъде потвърдено.
2
Към момента е настъпила законодателна промяна в разпоредбата на чл. 63, ал.3 ЗАНН,
съгласно която - в производството по обжалване на НП принципно въззивният съд може да
присъжда разноски на страните. Уредбата препраща към чл. 143 АПК, който пък от своя страна
препраща към чл. 77 и чл. 81 ГПК, регламентиращи, че съдът дължи произнася по възлагане на
разноските, само ако съответната страна е направила искане за присъждането им. В случая е
представен договор за правна защита, в който е отразено, че е заплатено в брой адвокатско
възнаграждение в размер на 600 лв. В същото време при наличие на 2 нарушения съдът е отменил
НП по първи пункт и потвърдил същото по втори пункт и тъй като субсидиарно в тази част се
прилага ГПК адв.хонорар следва да се редуцира наполовина. По тази причина съдът намира, че
следва да осъди ОДМВР Бургас да заплати сторените в настоящото производство разноски на
жалбоподателя само до размера от 300 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 20-0769-005680 от 26.03.2021 г., издадено от
началник група към ОД на МВР – Бургас, сектор "ПП", с което на И.Д. Б. ЕГН********** на
основание чл. 175, ал. 3, пр.1 ЗДвП за извършено нарушение по чл. 140, ал. 1 ЗДвП са му
наложени наказание "глоба" в размер на 200 лева и "лишаване от право да управлява МПС" за
срок от 6 месеца.
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 20-0769-005680 от 26.03.2021 г., издадено
от началник група към ОД на МВР – Бургас, сектор "ПП", с което на И.Д. Б. ЕГН********** на
основание чл. 183, ал. 1, т.1 ЗДвП за извършено нарушение по чл. 100, ал. 1 т.2 ЗДвП му е
наложено наказание "глоба" в размер на 10 лева.
ОСЪЖДА ОДМВР Бургас да заплати на И.Д. Б. ЕГН********** сумата от 300 лева,
представляваща разноски в настоящото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Бургас в 14-дневен срок от
датата на получаване на съобщението, че решението е изготвено.
Вярно с оригинала!
АР
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
3