Р Е Ш Е Н И Е
№ 193 14.07.2022 година град Стара Загора
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Старозагорският
административен съд, в публично съдебно
заседание на седми юли през две хиляди двадесет и втора година в състав:
Председател: БОЙКА ТАБАКОВА
Ч
Членове: ИРЕНА ЯНКОВА
РАЙНА ТОДОРОВА
при секретар Стефка Христова
и с участието на прокурор Юлияна Станева
като разгледа докладваното от
съдия Р. Тодорова КАН дело № 160 по описа за 2022г., за да се
произнесе съобрази следното:
Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния
кодекс /АПК/ във връзка с чл.63в от Закона за административните нарушения и
наказания /ЗАНН/.
Образувано
е по касационна жалба на Началник отдел „Контрол по републиканската пътна
мрежа“, Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол” в Агенция „Пътна инфраструктура”
– гр. София, против Решение № 184 от 27.04.2022г., постановено по АНД № 545/ 2022г.
по описа на Старозагорския районен съд, с което е отменено като
незаконосъобразно Наказателно постановление № 7593 от 10.02.2022г., издадено от
Началника на отдел „Контрол по републиканската пътна мрежа“, Дирекция „Анализ
на риска и оперативен контрол” в Агенция „Пътна инфраструктура” – гр. София.
В
жалбата се съдържат оплаквания за постановяване на съдебното решение в
нарушение и при неправилно приложение на закона и при допуснати съществени
нарушения на съдопроизводствените правила - касационни основания по чл. 348,
ал.1, т.1 и т.2 от НПК във вр. с чл.63в от ЗАНН. Жалбоподателят оспорва като
необоснован направения от въззивния съд извод за незаконосъобразност на
наказателното постановление, като поддържа, че санкционираното нарушение
правилно е квалифицирано по административнонаказателния състав на чл. 53, ал.1,
т.2 във вр. с чл. 26, ал.2, т.1, б. „а” от Закона за пътищата. Направено е искане
обжалваното решение да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с
което да бъде потвърдено Наказателно постановление № 7593 от 10.02.2022г.
Ответникът по касационната жалба – М.Д.Д.,
чрез пълномощника си по делото, оспорва жалбата като неоснователна и моли да
бъде отхвърлена. Поддържа че обосновано, в съответствие и при правилно
приложение на закона Старозагорският районен съд е отменил наказателното
постановление, като незаконосъобразно.
Представителят на Окръжна
прокуратура – Стара Загора в съдебно заседание дава заключение за неоснователност
на касационната жалба и предлага съдебното решение да бъде оставено в сила, като
правилно и законосъобразно.
Касационният състав на съда, след като обсъди събраните
по делото доказателства, наведените от жалбоподателя касационни основания,
доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на
обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:
Касационната жалба е
подадена в законово установения срок, от надлежна страна за която съдебният акт
е неблагоприятен и е процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Производството пред Районен съд – Стара
Загора се е развило по жалба на М.Д.Д. ***, срещу Наказателно постановление № 7593
от 10.02.2022г., издадено от Началника на отдел „Контрол по републиканската
пътна мрежа“, Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол” в Агенция „Пътна
инфраструктура” – гр. София, с което, въз основа на съставен Акт за
установяване на административно нарушение /АУАН/ № 8402/ 20.01.2022г., на М.Д. е
наложено административно наказание глоба в размер 1 500лв., на основание чл.53,
ал.1, т.2 от Закона за пътищата /ЗП/, за нарушение на чл. 26, ал.2, т.1, б. „а”
от ЗП във вр. с чл. 37, ал.1, т.1 от Наредба № 11/ 03.07.2001г. на МРРБ за
движение на извънгабаритни и/ или тежки ППС. Административнонаказателното обвинение от
фактическа страна се основава на това, че на 20.01.2022г., в 14.53ч., на път ІІ-66
в посока гр. Нова Загора – гр. Стара Загора, М.Д. е управлявал и осъществявал
движение на МПС с 4 оси с две управляеми оси марка „Скания”, модел П 124 с рег.
*******, като при извършената проверка и направеното измерване е констатирано,
че са надвишени нормите на Наредба № 11 от 03.07.2001г. на МРРБ за движение на
извънгабаритни и/или тежки ППС, както следва: при измерено разстояние между
осите 1.36м на двойната задвижваща ос на МПС, сумата от натоварването на ос на двойната
задвижваща ос на МПС е 20.015т, при максимално допустимо натоварване 19 тона,
съгласно чл.7, ал.1, т.5, б. „в” от Наредба № 11/ 03.07.2001г. Наказващият
орган е приел, че към момента на проверката водачът на ППС М.Д. е осъществявал
движение на извънгабаритно ППС по см. на §1, т.1 от ДР на Наредба № 11/2001г.,
респ. тежко по см. на чл.3, т.2 на Наредбата, без разрешение (разрешително или
квитанция за платени пътни такси), издадено по реда на раздел IV от Наредба №
11/ 2001г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС от администрацията
управляваща пътя /АПИ/ за дейност от специално ползване на пътищата.
Старозагорският районен
съд е отменил обжалваното наказателно постановление, по съображения за неговата
процесуална незаконосъобразност. Въззивният съд е приел, че фактическото
формулиране на административно наказателното обвинение не позволява да се
направи еднозначен извод за какво точно съставомерно деяние е санкциониран
водачът М.Д.Д. – за управление на извънгабаритно ППС по см. на §1, т.1 от ДР на
Наредба № 11/2001г., респ. тежко по см. на чл.3, т.2 на Наредбата, без разрешение
по чл.26 от ЗП или за управление на такова ППС, но без квитанция за платена
пътна такса по чл.14, ал.3 от Наредба № 11/2001г. В мотивите към решението са
изложени съображения, че с оглед начина на формулиране на изпълнителното
деяние, не може еднозначно да се установи волята на наказващия орган по фактите
и по приложението на закона, което води до нарушаване правото на защита на
привлеченото към отговорност лице.
Решението на Старозагорския
районен съд е правилно.
Обосновано, в съответствие
и при правилно приложение на закона въззивният съд е приел, че липсва
изискуемото се ясно, точно и конкретно формулиране на административнонаказателното
обвинение от фактическа страна. Не е спорно по делото, че управляваното от
санкционираното лице ППС с четири оси, следва да бъде квалифицирано като тежко ППС
по см. на определението по чл. 3, т.2 във връзка с чл.7, ал.1, т.5, б. „в” от Наредба
№ 11/ 03.07.2001г. за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС. По смисъла на
приложимото законодателство движението на извънгабаритните и/или тежките ППС е
разрешено да се извършва или с разрешение, издадено от администрацията,
управляваща пътя, съгласувано със съответната служба за контрол при
Министерството на вътрешните работи /чл.8, ал.2 от Наредба № 11/ 03.07.2001г./ или след заплащане само
на дължимата такса /чл.14, ал.3 от Наредбата/. Както правилно е посочил
Старозагорският районен съд, когато движението на извънгабаритно ППС се
извършва без необходимото разрешение по чл.8, ал.2 от Наредбата № 11/
03.07.2001г. във вр. с чл.26, ал.3 от ЗП, е налице нарушение на чл.26, ал.2,
т.1, буква ”а” от ЗП и се осъществява състава на чл.53, ал.1 от ЗП, а когато
движението на ППС се извършва без заплатената такса по чл.14, ал.3 от
Наредбата, се осъществява състава на чл.177, ал.3 от ЗДвП, а не състава на
чл.53, ал.1 от ЗП. Тъй като разрешението за движение на тежко и/ или
извънгабаритно ППС се издава от органа, посочен в чл. 26, ал.3 от ЗП
/управителния съвет на агенцията или от упълномощено от управителния съвет
длъжностно лице от агенцията - за републиканските пътища и от кметовете на
съответните общини - за общинските пътища/, а в случаите на чл. 14, ал.3 от
Наредбата се заплаща такса без да се издава индивидуален административен акт,
няма как заплащането на такса да бъде приравнено по правни последици на
издаването на разрешение по чл.26, ал.3 от ЗП, респективно липсата на платена
такса не е съставомерен елемент на нарушението на чл.26, ал.2, т.1, б. „а“ от
ЗП. Доколкото не може да се приеме, че движението
на извънгабаритно или на тежко ППС, както в хипотезата на липса на издадено
разрешение по общия ред, така и в хипотезата без заплатена такса по реда на
чл.14, ал.3 от Наредбата, съставлява нарушение на разпоредбата на чл.26, ал.2,
т.1, б. „а“ от Закона за пътищата и съставомерно деяние по чл.53, ал.1, т.2 от
ЗП, обоснован е извода на въззивния съд, че в случая липсата на яснота във фактическото
формулиране на административнонаказателното обвинение /осъществяване на
движение на ППС без разрешение (разрешително или квитанция за платени пътни
такси), не позволява да се направи еднозначен извод относно приетото като
релевантно към съставомерността на деянието обстоятелство, респ. за какво точно
съставомерно деяние е санкциониран водачът на ППС, с което е нарушено и правото
на защита на привлеченото към отговорност лице.
Изложените в тази връзка подробни мотиви изцяло се споделят от
настоящата инстанция и не е необходимо да бъдат повтаряни, при прилагането
на чл.221, ал.2, изр. второ от АПК.
Отделно от това съгласно
регламентираното изключение по чл.8, ал.5 във връзка с чл.14, ал.3 от Наредба №
11/ 03.07.2001г., извънгабаритните и/или тежките ППС, на които се разрешава да
се движат след заплащане само на дължимата такса, са тези, които имат обща маса
до 45 тона или натоварване на ос, което не превишава с
повече от 30 % допустимите максимални натоварвания на ос по раздел ІІ,
както и тези с габаритни размери: широчина - до 3,30 м, височина - до 4,30м и
дължина - до 22м. В случая при измерено разстояние между осите 1.36м, сумата от
натоварването на ос на двойната задвижваща ос на МПС е била 20.015т, при
максимално допустимо натоварване 19 тона, съгласно чл.7, ал.1, т.5, б. „в” от
Наредба № 11/ 03.07.2001г. /т.е превишението на допустимите максимални
натоварвания на ос е по-малко от 30%/, поради което и на основание чл.14, ал.3
от Наредбата на МРРБ, необходимото и достатъчно условие за неговото движение, е
заплащането на определена такса. С оглед на така установените по делото факти,
осъщественото движение на ППС не може да бъде
квалифицирано като нарушение на чл.26, ал.2, т.1, б. „а” от ЗП, защото тази
норма въвежда забрана за движение на тежки и извънгабаритни ППС без разрешение.
След като нормативно е предвидено, че е допустимо движение на тежко ППС до
определени обща маса или натоварване на ос, без издадено разрешение, след
заплащане на определена такса и доколкото в случая управляваното от М.Д. ППС
отговаря на условията на чл.14, ал.3 от Наредба №11/ 2001г. /с натоварване на ос на двойната ос, което не
превишава с повече от 30 % допустимото максимално натоварване на ос в
хипотезата на чл.7, ал.1, т.5, б. „в” от Наредба № 11/ 03.07.2001г./,
административнонаказателната разпоредба, която съдържа в хипотезата си
установените от контролните органи съставомерни факти, е тази на чл.177, ал.3
от Закона за движение по пътищата, предвиждаща налагане на административно
наказание за управление на ППС, което алтернативно има размери, маса или
натоварване на ос, надвишаващи нормите, определени от министъра на регионалното
развитие и благоустройството, без да е спазен установения за това ред. Наличието
на несъответна от гл. т на установените по делото факти и неправилна от гл. т.
на закона административнонаказателна правна квалификация на деянието, имащо за
последица неправилно определяне на приложимата санкционна разпоредба, е
абсолютно основание за отмяна на наказателното постановление, като
незаконосъобразно.
Касационното
основание по чл.348, ал.1, т.2 от НПК за отмяна на обжалваното съдебно решение
е посочено бланкетно – не са релевирани каквито и да е било съществени
нарушения на процесуалните правила по см. на чл.348, ал.3 от НПК и порочни
съдопроизводствени действия на въззивния съд при разглеждане на делото и
постановяване на съдебното решение.
С оглед на изложените
съображения съдът намира че не са налице твърдените касационни основания,
поради което обжалваното решение като валидно, допустимо, постановено в
съответствие и при правилно приложение на закона и при спазване на
процесуалните правила, следва да бъде оставено в сила.
Предвид изхода на делото искането на ответника за
присъждане на направените разноски в касационното производство следва да бъде
уважено, като на основание чл.63д, ал.1 от ЗАНН, Агенция „Пътна инфраструктура“
гр. София следва да бъде осъдена да заплати на М.Д.Д. сумата от 300 лева,
представляваща договорено и заплатено адвокатско възнаграждение за осъществено
процесуално представителство в касационното производство.
Водим от горните мотиви и на основание чл. 221, ал.2,
предл. първо от АПК, Старозагорският административен съд
Р
Е Ш И
:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 184 от 27.04.2022г.,
постановено по АНД № 545/ 2022г. по описа на Старозагорския районен съд, с
което е отменено като незаконосъобразно Наказателно постановление № 7593 от 10.02.2022г.,
издадено от Началник отдел „Контрол по републиканската пътна мрежа“, Дирекция
„Анализ на риска и оперативен контрол” в Агенция „Пътна инфраструктура” – гр.
София.
ОСЪЖДА Агенция „Пътна
инфраструктура” гр. София, да заплати на М.Д.Д., ЕГН **********,***, сумата от 300
/триста/ лева - разноски в съдебното производство пред касационната инстанция.
Решението не подлежи на обжалване и/или протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.