Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

124/13.2.2020г.

гр. Шумен

 

Шуменският районен съд, XIІІ състав

на десети февруари 2020 година

в публично заседание в следния състав:

 

                                                             Председател: К. Колешански

Секретар: Н. Йорданова

 

 

като разгледа докладваното от съдията ГД № 1103/2019г. по описа на ШРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявен иск, с правно основание чл. 76 от ЗС и насрещен иск с правно основание чл. 236, ал. 2 от ЗЗД.

 

Искова молба от „***“ ЕООД, ЕИК : ***, със седалище и адрес на управление – ***, срещу С.А.С., ЕГН : **********, с адрес ***, с посочено правно основание чл. 76 от ЗС.

Ищецът сочи, че с ответника имали сключен договор за наем на недвижим имот – комплекс „***“ в гр. Шумен. Ответникът прекратил едностранно договора и в разрез с уговорки от него препятствал ищеца да изнесе движимите си вещи намиращи се в имота. Поставил заключващи механизми, наел охранителна фирма. Считайки, че държането над имота, с тези ответни действия, му е отнето насилствено и по скрит начин, иска осъждането му да върне вещта.

В срока за отговор на исковата молба, ответникът, редовно уведомен, подава отговор и предявява насрещен иск. Твърди, че действително имал договор с ищеца, за наем на недвижим имот, но не представения от него, който поради неизпълнение прекратил. Осигурил му възможност да изнесе вещите си безпрепятствено. Тъй като част от тях останали в имота, въпреки поканата му, счита че ползването му продължава въпреки противопоставянето му и в насрещния си иск иска осъждане на първоначалния ищец да му заплати сумата от 2000 лева, на основание чл. 236, ал. 2 от ЗЗД, като обезщетение.

В срока за отговор на насрещния иск, ответникът по него подава отговор. Оспорва иска по основание и размер, както и фактите на които се основава. Отрича да е подписвал представения от ищеца договор и го оспорва. Иска отхвърляне на иска.

В открито съдебно заседание, страните редовно призовани, чрез представители, поддържат заявеното в исковите молби и отговорите.

С определение от открито заседание на 21.10.2019г., е постановено да се извърши проверка истинността на частни диспозитивни документи, относно тяхната автентичност – договор за наем от 01.04.2016г., между С.А.С. и „***“ ЕООД/л. 23/ и договор за наем от 01.04.2019г., между С.А.С. и „***“ ЕООД/л. 6-8/.

Така предявените искове са допустими, разгледани по същество са неоснователни, по следните съображения :

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, се установи следното:

Не се спори между страните, че се намирали в облигационно правоотношение за наем на недвижим имот – част от комплекс „***“, находящ се в гр. Шумен, ***. Спорно е кой, от представените, по делото два договора урежда тези им отношения и по конкретно, след едностранно прекратяване. Неоспореното заключение на СКЕ посочва, че подписите положени в графа „наемател“ и „поръчител“ в представения от първоначалния ответник договор на л. 23 и оригинал на л. 109 от делото, не принадлежат на представляващия първоначалния ищец – Живко Йорданов Чобанов, а положените подписи на представения от първоначалния ищец договор за наем /л.6-8 и оригинал л.115 от делото/, са на посоченото лице и първоначалния ответник.

От анализа на свидетелските показания, независимо от явната им заинтересованост, за съответната страна, може да се приеме, че договора за наем между страните, не бил изпълняван. Обекта се ползвал от дружество различно от ищеца – „***“ ЕООД, въпреки чл. 2.2, б. „и“ от договора, забраняващ пренаемане, без съгласие на наемодателя. Уговорения наем, не се заплащал в уговорения размер и срокове. Това мотивирало ответника да изпрати известие за прекратяване на договора до ищеца. При получаването му, той, организирал и започнал изнасяне на оборудването си, находящо се в обекта. Това продължило два дни – 29 и 30.03.2019г., в присъствието на полиция, поради конфликти между ответника и роднини на представляващия дружеството ищец. На 31.03.2019г. ответникът отсъствал от града по здравословни причини. В обекта останали движими вещи на ищцовото дружество, за което след развитие на спора между страните бил съставен опис. Не се установи причина, поради която представители на ищцовото дружество, не са прибрали тези вещи /тоалетна хартия, почистващи препарати, саксии с цветя и др. дребни вещи/, както през посочените два дни, така и на 31.03.2019г.. Не се събраха доказателства подкрепящи ищцовите твърдения за сменени заключващи механизми препятстващи достъп до обекта и поставяне на СОТ. Приложения договор за охрана от трето лице, представлява анекс, което предполага, че такъв вид охрана обекта е имал и при ползването му от дружеството, различно от ищцовото. Според обясненията на ответника, от 01.09.2019г. предоставил ползването на имота друг наемател, а вещите на ищеца продължавал да съхранява.

Така приетото за установено от фактическа страна, доведе до следните изводи :

По проверка истинността на документи – Коментираното заключение по СКЕ, налага да се признае, че оспорването автентичността на договор за наем представен от първоначалния ищец, не е доказано, а договора за наем представен от първоначалния ответник е неистински. Макар, че са заявени едва на устните състезания, ответните възражения, че договора, не е неистински, защото носел щемпел/печат/ на дружеството ищец, поради абсурдността им, заслужава да се отбележи, че автентичността на изследвания документ се определя от принадлежността на подписа на лицето сочено за автор, а не от положени върху него печати, независимо то това дали принадлежат на дружества в които участва и/или представлява соченото за автор физическо лице.

По иска с правно основание чл. 76 от ЗС – Съгласно трайно залегналото в доктрината и съдебната практика становище, предпоставки, за уважаването му са пълното доказване от страна на ищеца, че е упражнявал фактическа власт над чужда вещ, а държането ѝ, му е отнето насилствено или по скрит начин. В настоящото производство посочените, не се доказаха. Недвижимия имот, поне към момента на прекратяване на договора, а и преди това, не е бил в държане на ищцовото дружество. Както сочат и ищцовите свидетели – в обекта никога, не е имало касов апарат на фирма „***“ ЕООД, персонала в заведението, не е бил в трудови отношения с нея, а със „***“ ЕООД. Последното дружество, според приетата разпечатка от справка в ТР, към 02.12.2019г., не сочи връзка с ищцовото дружество. Даже и в разрез с разпоредбите на ТЗ и ЗЛС, уреждащи правосубектността и правоспособността на юридическите лица, да се приеме, че ищцовото дружество е имало държане на наетия, по договор за наем недвижим имот, то не му е отнето, нито насилствено, нито по скрит начин.

С оглед на горните обстоятелства съдът намира, че иска с правно основание чл. 76 от ЗС, не е доказан, и следва да се отхвърли, като неоснователен.

По иска с правно основание чл. 236, ал. 2 от ЗЗД – За уважаването му е необходимо да се установи, че ответникът продължава да ползва наета вещ след изтичане срока на наема, въпреки противопоставянето на ищеца. Всички събрани доказателства сочат, че след 30.03.2019г., в обекта, не са влизали представители на наемателя „***“ ЕООД. Само това изключва възможността за ползване. Наличието на описаните дребни вещи, не може да се определи като ползване, най малко заради това, че те, по никакъв начин, не препятстват ползването на обекта от собственика и/или трето лице, за обикновеното му предназначение, а напротив налице са данни за ползване от наемател.

Поради това искът, за заплащане на обезщетение е неоснователен и следва да се отхвърли, като такъв.

 

На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, страните следва да си заплатят разноски в размер на 510 лева една на друга, по отхвърлените им искове, сторени от насрещната страна – по първоначалния 400 лева адвокатско възнаграждение на ответния повереник, 10 лева такса за удостоверения и 100 лева възнаграждение за вещо лице, а по насрещния 510 лева адвокатско възнаграждение на ответника.

 

Водим от горното и на посочените основания, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от „***“ ЕООД, ЕИК : ***, със седалище и адрес на управление – ***, срещу С.А.С., ЕГН : **********, с адрес ***, иск с правно основание чл. 76 от ЗС, да му се върне недвижим имот, описан в договор за наем от 01.04.2016г., между страните, за един ден, съгласно чл. 4 от договора, като неоснователен.

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от С.А.С., ЕГН : **********, с адрес ***, срещу „***“ ЕООД, ЕИК : ***, със седалище и адрес на управление – ***, иск с правно основание чл. 236, ал. 2 от ЗЗД, за осъждане ответника да заплати обезщетение в размер на 2000 лева, за ползване на нает имот след изтичане срока на наема, въпреки противопоставянето на наемодателя, като неоснователен.

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че оспорването истинността на частен диспозитивен документ – договор за наем от 01.04.2019г., между С.А.С. и „***“ ЕООД/л. 6-8/, не е доказано.

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че диспозитивен документ – договор за наем от 01.04.2016г., между С.А.С. и „***“ ЕООД/л. 23/, е неистински. 

 

ОСЪЖДА „***“ ЕООД, ЕИК : ***, със седалище и адрес на управление – ***, да заплати на С.А.С., ЕГН : **********, с адрес ***, сумата от 510 лева разноски в производството.

 

ОСЪЖДА С.А.С., ЕГН : **********, с адрес ***, да заплати на „***“ ЕООД, ЕИК : ***, със седалище и адрес на управление – ***, сумата от 510 лева разноски в производството.

 

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок, от връчването му на страните, пред Окръжен съд – Шумен.

 

                                                                РАЙОНЕН СЪДИЯ: