№ 484
гр. Велико Търново, 24.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, II СЪСТАВ, в публично
заседание на петнадесети септември през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:ДАНИЕЛ ЙОРДАНОВ
при участието на секретаря ИВАНКА Д. ТРИФОНОВА
като разгледа докладваното от ДАНИЕЛ ЙОРДАНОВ Административно
наказателно дело № 20224110200750 по описа за 2022 година
Производство по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „***“ ООД гр. София против Наказателно постановление
№ НП-КД-1 от 29.04.2022 г. на Изпълнителния директор на Агенция за качеството на
социалните услуги, с което за нарушение на чл. 31, ал. 1 и ал. 2 от Закона за социалните
услуги /ЗСУ/ и на основание чл. 166 от с.з., вр. чл. 83 ал. 1 от ЗАНН на дружеството е
наложена имуществена санкция в размер на 7 000 /седем хиляди/ лева. Претендира се
неговата отмяна с оплаквания за незаконосъобразност.
В съдебно заседание представляващият дружеството-жалбоподател поддържа
жалбата. Депозирано е и допълнително писмено становище.
Въззиваемата страна, чрез процесуалния си представител, моли съда да потвърди НП
като правилно и законосъобразно. Представя писмени бележки, като претендира и разноски.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и приобщените по делото
доказателства, немери за установено от фактическа и правна страна следното:
Административнонаказателното производство е образувано със съставянето на Акта
за установяване на административно нарушение № АКД-1 от 31.03.2022 г. от органите на
Агенция за качеството на услугите срещу дружеството – жалбоподател, затова, че на
30.03.2022 г. комисия от Агенцията, определена със заповед № РД-18-226 от 29.03.2022 г. на
1
изпълнителния директор, извършила проверка по сигнал в Дом за стари хора, находящ се в
общ. Велико Търново, с. Дичин, ул. „Централна" № 8, при която се установило, че
дружество „***" ООД, седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Цар Симеон" № 15,
представлявано от ***., предоставяло социалната услуга „резидентна грижа“ по чл. 15, т. 8
от Закона за социалните услуги за целевата група „възрастни хора в нетрудоспособна
възраст“ по чл. 14, ал. 2, т. 6 от същия без издаден лиценз от изпълнителния директор на
Агенцията за качеството на социалните услуги.
Съставен е протокол от същата дата за установени присъстващи потребители в
социалната услуга Дом за стари хора, както се представени и заверени копия на сключените
договори с потребители.
Актът за установяване на административно нарушение е съставен в присъствието на
представляващата дружеството, връчен й е надлежно и е подписан от нея без възражения.
Такива не са последвали и в законоустановения седмодневен срок.
Контролният орган е квалифицирал извършеното нарушение като такова по чл. 31,
ал.1 и ал. 2 от Закона за социалните услуги.
Въз основа на АУАН е последвало и издаването на обжалваното наказателно
постановление, в което наказващият орган е възпроизвел описаната в акта фактическа
обстановка, подвел е нарушението под санкционната разпоредба на чл. 166 от ЗСУ, вр. чл.
83 ал. 1 от ЗАНН, налагайки на жалбоподателя "имуществена санкция" в размер на 7 000.00
лева.
Горната фактическа обстановка се потвърждава по един безспорен и категоричен
начин от приобщените по делото гласни и писмени доказателства. Същата не е спорна и
между страните.
С оглед на установеното се налагат следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е от надлежно легитимирано лице, в
законоустановения срок, пред компетентния да се произнесе съд. Разгледана по същество е
неоснователна.
АУАН и НП съдържат предвидените в чл. 42 и съответно чл. 57 от ЗАНН
задължителни реквизити и не са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила, които да водят до отмяна на наказателното постановление на това основание.
Административнонаказателното производство се образува едва със съставянето на
АУАН, поради което евентуално допуснати нарушения при изготвянето на констативния
протокол няма как да се отразят на неговата законосъобразност.
АУАН е съставен от компетентен орган, в рамките на материалната и териториална
му компетентност, съгласно чл. 171, ал. 1 ЗСУ.
Наказателното постановление също е издадено от териториално и материално
компетентен орган, съгласно чл. 171, ал. 2 ЗСУ, а именно изпълнителния директор на
АКСУ, като същото е издадено в законоустановените срокове и при спазване на
2
изискванията на чл. 57, ал. 1 ЗАНН.
Относно приложението на материалния закон:
Настоящият съдебен състав намира, че дружеството-жалбоподател е осъществило
нарушението, за което е ангажирана административнонаказателната му отговорност.
Административно-наказателното обвинение е за извършено нарушение на чл. 31, ал. 1 и ал.
2 от ЗСУ, а именно предоставяне на социална услуга, без издаден за това лиценз от АКСУ.
Изложената в АУАН и НП фактическа обстановка кореспондира с приетата за установена от
настоящия съдебен състав. Правилно наказващия орган е подвел фактите под посочената в
НП материално правна норма. Съгласно чл. 31, ал. 1 и ал. 2 от ЗСУ, социални услуги се
предоставят от лицата по чл. 29, ал. 3, т. 3 и чл. 30 от ЗСУ, т.е. частните доставчици на
такива, едва след издаването на лиценз от изпълнителния директор на АКСУ и в рамките на
същия. В настоящия случай безспорно се установява, че в проверения дом за стари хора,
стопанисван от дружеството-жалбоподател са пребивавали 29 лица, в нетрудоспособна
възраст по смисъла на § 1, т. 26 от ДР на ЗСУ, като видно от съдържанието на договорите
уреждащи условията за това, на същите е предоставяна т. нар. "резидентна грижа" по
смисъла на чл. 15, т. 8 от ЗСУ. Предвид на изложеното са налице категорични данни, че
санкционираното дружество, което е страна по договорите за социални услуги с всяко от
настанените лица, е предоставяло на същите социална услуга по смисъла на чл. 15, т. 8 от
ЗСУ, за която не е имало издаден от директора на АКСУ лиценз, както изисква чл. 31, ал. 1
ЗСУ.
Предоставянето на услугата преди издаването на лиценз от изпълнителния директор
на АКСУ, основаващо са друг документ, издаден от предишния компетентен орган в тази
област, е ирелевантно в случая, тъй като ЗСУ обхваща и регулира обществените отношения
в областта на предоставянето и ползването на социални услуги след влизане в сила на
закона. Разпоредбата на § 38 от ПЗР от ЗСУ съвсем ясно регламентира ангажимента на
лицата, които до влизането в сила на закона са вписани в регистъра по отменения чл. 18, ал.
2 от Закона за социално подпомагане, да се лицензират по реда на закона до 31 декември
2021 г., в случаите, в които желаят да продължат дейността си по предоставяне на социални
услуги.
Доколкото в настоящият случай е санкционирано именно ЮЛ за неизпълнение на
задължение към държавата при осъществяване на неговата дейност, в хипотезата на чл. 83
от ЗАНН, не се явява необходимо да се констатира виновно поведение на определено лице,
а е достатъчно да е налице неизпълнение на задължение към държавата при осъществяване
дейността на дружеството, т.е. да се установи фактът на извършване на нарушението. В този
смисъл ирелевантни са и причините довели до допускане на нарушението, в това число и
несвоевременното приемане на Наредбата за социалните услуги, доколкото законовите
разпоредби са изключително точно и ясно формулирани в самия закон.
Относно субекта на нарушението. В случая АНО е избрал да ангажира отговорността
на дружеството като лице, което предоставя социални услуги, а не на виновното
длъжностно лице, поради което и правилно е наложена имуществена санкция. Едната
3
отговорност не изключва другата. В настоящият случай, съдът намира, че наказващата
администрация е подходила правилно при определяне на субекта на отговорността, като
този извод се налага от съдържанието на представените при проверката и приобщени в
настоящото производство договори за социални услуги, в който като изпълнител,
респективно доставчик на социалната услуга е вписано дружеството.
Правилно е приложена и санкционната разпоредба на чл. 166 от ЗСУ, предвиждаща
на лице, което предоставя социална услуга без лиценз да се налага имуществена санкция в
размер от 5000 до 7000 лева – при първо нарушение.
В случая е неприложима и разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, предпоставяща отмяна на
наказателното постановление, защото характерът на засегнатите обществени отношения и
неизпълнение на законово въздигнато задължение от страна на жалбоподателя, не може и
няма как да бъде подведено под нормата на чл. 28 от ЗАНН. Нарушението е формално и
законът не поставя изискване да са настъпили други вредни последици от нарушението.
Същото с нищо не се отличава от останалите нарушения от същия вид, за да бъде
преценявано като маловажно по смисъла на цитираната разпоредба. Законодателят е
предвидил значителна по размер санкция за това неправомерно поведение – имуществена
санкция от 5000 до 7000 лева, което говори за неговата преценка за високата степен на
засягане на защитените обществени отношения.
В случая санкцията е определена в максимален размер, но съдът намира, че същият е
съответен на тежестта на нарушението, като следва да се вземат предвид вида на социалната
услуга, а именно резидентна грижа, която се предоставя непрекъснато - 24 часа в
денонощието и се отразява на всеки един аспект от живота на потребителите на същата,
както и броя на настанените в дома лица - 29 души. Видно от това се касае не за един или
дори няколко случая, а за над 29 такива, при които е налице драстично нарушение на
изискването за предоставяне на социални услуги единствено от лицензирани доставчици,
при това в продължителен период от време. Предвид броя и естеството на засегнатите лица,
а именно такива от уязвима социална група, то съдът намира, че независимо от факта, че се
касае за първо нарушение, то единствено определяне на максимален размер на имуществена
санкция, а именно 7 000 лева се явява съответен на тежестта и общественоопасните
последици на извършеното.
Предвид изложеното дотук, съдът намира, че атакуваното НП е правилно и
законосъобразно, и като такова следва да се потвърди.
С оглед изхода на делото и направеното от пълномощника на въззиваемата страна
искане, основано на чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН, вр. чл. 143, ал. 4 от АПК, вр. чл. 144 от АПК вр.
чл. 78, ал. 8 от ГПК на АКСУ следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение, в
размер определен в чл. 37 от Закона за правната помощ, съгласно препращащата разпоредба
на чл. 63д, ал. 5 от ЗАНН. Съгласно чл. 37, ал. 1 от ЗПП заплащането на правната помощ е
съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на
Министерския съвет по предложение на НБПП. За защита по дела по ЗАНН чл. 27е от
4
Наредбата за заплащане на правната помощ предвижда възнаграждение в размер от 80 до
150 лева. Според разпоредбата на чл. 78, ал. 8 от ГПК размерът на юрисконсултското
възнаграждение се определя от съда. Производството по делото е протекло в едно съдебно
заседание, като случаят не се отличава с фактическа или правна сложност, поради което
съдът намира, че следва да се присъди възнаграждение в размер на предвидения в закона
минимум от 80 лева.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № НП-КД-1 от 29.04.2022 г. на
Изпълнителния директор на Агенция за качеството на социалните услуги, с което на
дружество „***“ ООД гр. София, на основание чл. 166 от ЗСУ., вр. чл. 83 ал. 1 от ЗАНН е
наложена имуществена санкция в размер на 7 000 /седем хиляди/ лева, като правилно и
законосъобразно.
ОСЪЖДА „***“ ООД гр. София да заплати на Агенция за качеството на социалните
услуги направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на
80.00 /осемдесет/ лева.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на
съобщенията, пред Административен съд гр. Велико Търново.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
5