№ 112
гр. С., 07.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С. в публично заседание на осми април през две
хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Ваня Анг. Маркова
при участието на секретаря Нина Б. К.
като разгледа докладваното от Ваня Анг. Маркова Гражданско дело №
20252200100024 по описа за 2025 година
Предявени са искове за заплащане на обезщетение за имуществени и неимуществени
вреди от обвинение в извършване на престъпление, за което ищецът е оправдан с влязла в
сила присъда, с правна квалификация чл. 2 ал.1, т.3 предл.1 от Закона за отговорността на
държавата и общините/ЗОДОВ/ и цена съответно: 2400 лв и 26 000лв.
В исковата молба ищцата твърди, че на 10.11.2020г РП-С. образувала срещу нея ДП
№3/2020 по описа на ОСО при РП-С., пр. № 141/2020г по описа на РП-С., за това, че на
27.09.2016, в гр.С., ж.к.“С.к. **, след предварителен сговаряне с Д. В. К., поч. на ***г, е
държала акцизни стоки без бандерол - етилов алкохол с различен градус плато и процентно
съдържание на алкохол в пластмасови туби от минерална вода с различна вместимост, на
стойност 816.47 лв, като случаят не е маловажен- престъпление по чл. 234 ал.3. т.2 вр. ал.1
предл.2 от НК.
Твърди, че с постановление на прокурора от 18.11.2020г била привлечена в качеството
на обвиняем и взета мярка за неотклонение „подписка“, а на 06.01.2021г РП-С. внесла
обвинителен акт срещу нея за престъпление по чл. 234 ал.3 т.2 вр. с ал.1 предл.2 НК, по
който било образувано НОХД № 72/2021г по описа на РС-С..
По същото дело били проведени общо 23 с.з., в които били разпитани множество
свидетели, в т.ч. такива, които познавала и с които работила като управител на
„Качара“ЕООД, бивши служители на заведението „М.е.“, били изслушани и заключенията на
три съдебни експертизи.
С присъда от 10.04.2024г била призната за невиновна по повдигнатото й обвинение и
оправдана.
По протест на прокуратурата било образувано ВНОХД 448/2024г на СлОС, по което е
1
постановено решение № 229/22.11.2024г, с което присъдата на първоинстанциония съд била
изцяло потвърдена.
Твърди, че в резултат на незаконното обвинение, претърпяла множество неимуществени
вреди. Изпаднала в депресия, започнала да вдига кръвно, станала потисната, изгубила
общителността си.
Тъй като по време на досъдебното производство многократно била призовавана от
разследващите органи, а също така нейните роднини, познати, съседи, колеги и постоянни
клиенти на заведението“М.е.“, обвинението станало достояние на много хора от близкия й
приятелски, роднински и делови кръг. На практика всички хора, с които ежедневно се
срещала и работела, знаели за това обвинение и зад гърба й говорели, че е престъпник, който
ще влезе в затвора.
Нейните близки и познати непрекъснато питали дали ще влезе в затвора, започнали да
се отнасят към нея с недоверие, да я отбягват, а всички приятелски семейства, с които преди
това постоянно общували, не искали да я виждат и контактуват с нея. Работещите в
заведението започнали за обсъждат обвинението и че ако влезе в затвора, ще останат без
работа. Клиентите на тяхната сергия не купували зеленчуци , а тези на заведението не
желаели повече да го посещават, защото била подсъдима.
Твърди, че общо четири години била обект на присмех и съжаление от страна на съседи
и приятели, които била принудена да търпи.
Същевременно, повдигнатото й обвинение било за тежко умишлено престъпление, за
което се предвиждало наказание лишаване от свобода за срок от 2 до 8 години и лишаване от
права, включително от правото за упражнява търговска дейност, поради което тя се
страхувала, че може да влезе в затвора за дълъг период от време и няма да може да се грижи
за баща си, който бил болен и възрастен. А ако бъде лишена от право да упражнява
търговска дейност, това била единствената дейност, с която се издържало цялото й
семейство.
Това обвинение имало неблагоприятни последици върху психиката и здравето й,
ограничила социалните си контакти и била дискредитирана в обществото, в т.ч. приятели,
роднини и хората ,с които работела.
Освен това, по НОХД № 72 /21 на СлРС заплатила адв. хонорар в размер на 1600лв, а
пред въззивната инстанция- още 800лв, или общо 2400лв, които суми договорила и платила
по банков път съгласно договори за правна помощ от 03.09.2021г и 18.06.2024г, които суми
се явявали разход и имуществена вреда от незаконното обвинение.
Иска се постановяване на съдебно решение ,с което ответника бъде осъден да й
заплати сумата 26 000лв - обезщетение за неимуществени вреди от незаконно обвинение в
извършване на престъпление, за което е оправдана с влязла в сила присъда и сумата 2400лв-
обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва върху всяко обезщетение,
считано от датата на влизане в сила на присъдата – 22.11.2024г до окончателното
изплащане. Претендират се разноски по настоящото дело.
2
Ответникът е подал отговор на исковата молба в срока по чл. 131 ГПК. Счита иска за
допустим, но неоснователен и недоказан.
Не оспорва наличие на влязла в сила оправдателна присъда, постановена по НОХД №
72/2020г на СлРС, с която ищцата е призната за невиновен и оправдана по повдигнато
обвинение .
Оспорва твърденията за претърпени неимуществени вреди, в т.ч. за влошено
здравословно състояние, тъй като с исковата молба не са представени никакви доказателства
за това.
Недоказани били и твърденията за влошени взаимоотношения с персонала на
заведението „М.е.“ , клиенти и партньори.
След справка в ТР, се установило, че в периода на водене на наказателното
производство срещу нея, тя не е била управител или съдружник на „Качара“ЕООД, а
наименованието на ТД било променено на 20.07.20218г на „Стил ССИ 75“ЕООД., тоест в
същия 4-годишен период, „Качара „ЕООД не е съществувало, поради което твърденията на
ищцата относно претърпени негативни емоции, свързани с работещите в заведението „М.е.“
били безпочвени и недоказани.
Липсвали доказателства, че в периода 10.11.2020г- 22.11.2024г, тя е била наемател,
собственик или ползвател на заведението, а на ОП-С. било служебно известно по повод на
водено гр.д. №16/2024г на СлОС, където в исковата молба твърдяла, че е стопанисвала
процесното заведение до 2018г. Затова било нелогично сега да твърди, че е понесла вреди от
негативно отношение в работещите в заведението „М.е.“ в периода 10.11.2020г- 22.11.2024г.
Освен това, в същия период, тя била привлечена към наказателна отговорност по
няколко досъдебни производства и към настоящия момент била обвиняема по ДП №
57/2015г по описа на ОСО при СП, преобразувано в сл.дело № 25/2022г на ОСО при ОП-С.
за престъпление по чл. 253 ал.4 вр.с ал.3, вр. чл. 26 ал.1 НК.
Качеството на обвиняемо лице по това ДП ищцата придобила на 26.02.2018г и към
момент продължавала да бъде обвиняема по две наказателни производства за периода, за
който твърдяла, че е понесла вредите.
Тъй като по второто обвинение за престъпление по чл.253 НК се предвиждало наказание
лишаване от свобода за срок от 3 до 12 години и глоба от 20 000 лв до 200 000лв, а по
настоящото обвинение, за което е оправдана, се предвиждало наказание от 2 до 8 години и
лишаване от права, логично било да изпитва притеснения от бъдещо наказание , което би
получила за най-тежко наказуемото деяние, а това не било предмет на делото, по което е
постановена оправдателна присъда.
Ищцата твърдяла, че е понесла неимуществени вреди по настоящото дело, така и по
гр.дело № 16/2024г на СлОС с едни и същи доводи. Единствената разлика била, че
произтичали от две различни наказателни производства.
Обезщетението за неимуществени вреди било в изключително завишен размер,
3
несъответстващ на принципа на справедливост по чл. 52 ЗЗД, съдебната практика и
икономическата действителност. Размерът на обезщетението надхвърлял средният годишен
доход на едно лице към 2020г- 2024г.
При определяне размера на обезщетението следвало да се има предвид, че срещу
ищцата е воденото досъдебно производство в разумните срокове по чл.6 §1 и чл.13 от
КЗПЧОС.
ДП било образувано на 10.11.2020г, а обвинителния акт- внесен в съда на 06.01.2021г ,
тоест ДП е приключило в рамките само на два месеца.
Съдебната фаза продължила повече от три години, но това обективно не можело да се
повлияе от прокуратурата, поради което не следвало и да носи отговорност.
Оспорва и иска за имуществени вреди като недоказан, тъй като не било видно от
договора за правна защита и съдействие дали уговорената сума от 1600лв е действително
платена от ищцата. Липсвал документ, установяващ плащането.
По отношение на втората сума от 800лв, се твърди, че е представено ПН от
21.06.2024г, видно от което е платена от ищцата по НОХД № 72/2021. Присъдата обаче била
постановена на 10.04.2021г, като не ставало ясно защо е направено плащане два месеца
след узнаване на присъдата, вероятно поради злоупотреба с права.
В с.з. ищeцът лично и представляван от процесуален представител, поддържа
предявените искове и моли да бъдат уважени. Претендира разноски. Представя списък по
чл. 80 ГПК и писмени бележки.
В с.з. Прокуратурата на Република България се представлява от Прокурор по ОП-С.,
който оспорва изцяло предявените искове и моли да бъдат отхвърлени като неоснователни и
недоказани, по съображенията, изложени в отговора на исковата молба. Допълнителни
съображения излага в писмена защита.
Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното
от фактическа страна:
Ищцата Ж. Б. К. е на 55 години, български гражданин, неосъждана, вдовица.
На 08.12.2015г е образувано ДП № 57/2015г по описа на Специализираната
прокуратура, пр.пр. № 550/2015г по описа на СП, по което с постановление от 12.12.2019г,
Ж. Б. К. е привлечена в качеството на обвиняем за престъпление по чл. 321 ал.3 пр.2 и пр.3,
т.2, вр. с ал.2 НК.
По това досъдебно производство са били привлечени в качеството на обвиняеми още
Николай Пенчев Петрово, Богомил Д.ов К., Д. В. К. и Веселин Д.ов К..
С постановление от 04.08.2023г на ОП-С., наказателното производство по отношение
на ищцата е прекратено за обвинение по чл. чл. 321 ал.3 пр.2 и пр.3, т.2, вр. с ал.2 НК, но
продължава по повдигнатите обвинения по чл. 253 ал.4, вр. с ал.3 т.1, пр.2 и т.3 вр. ал.2,
пр.3, вр с ал.1, вр. с чл. 26 ал.1, вр. с чл. 20 ал.2, вр. с ал.1 НК и по чл. 354а ал.2, т.1 вр с
ал.1, изр. 1 пр.4, вр. с чл. 20 ал.2 вр. с ал.1 НК.
4
С решение № 20/27.01.2025г по в.гр.дело №375/2024г на БАС, Прокуратурата е
осъдена за заплати на ищцата сумата 4000лв- обезщетение за неимуществени вреди от
незаконно обвинение в извършване на престъпление по чл. 321 ал.3 пр.2 и пр.3, т.2, вр. с
ал.2 НК, в която част наказателното производство е прекратено с Постановление от
04.08.2023г на ОП-С., ведно със законната лихва от 16.08.2023г.
По второто обвинение за престъпление по чл.253 НК/пране на пари/ в ОС-С. е внесен
обвинителен акт срещу ищцата, по който е образувано НОХД № 349/2024г, което още не е
приключило с влязъл в сила съдебен акт.
В хода на разследването по коментираното ДП е установено, че двама от обвиняемите-
Ж. Б. К. и Д. В. К., са съхранявали акцизни стоки без бандерол на територията на гр.С., с
което са осъществили състава на престъпление по чл. 234 ал.3 т.2 и т.3, вр. с чл. 234 ал.1 НК.
Тогава наблюдаващият Прокурор при Специализираната прокуратура е преценил, че
следва да се отделят материалите, касаещи цитирания състав на престъпление и с
Постановление от 22.11.2019г, са отделени материали и изпратени на РП-С., по които е
образувана пр.пр. с вх. № 141/2020г.
Процесното ДП № 3/2020г по описа на ОСО при ОП-С., е образувано след отделяне на
материали от ДП № 57/2015г по описа на Следствения отдел на Специализираната
прокуратура и приемане по компетентност от РП-С. на производството завеждането на
преписката по същото, което е станало с Постановление от 16.01.2020г.
Отделените материали са изпратени по компетентност на РП-С. с оглед разследване на
извършено на територията на гр.С. престъпление по чл. 234 ал.3, т.2 и т.3 вр. с чл. 234 ал.1
НК, от Д. В. К. и Ж. Б. К..
С постановление за привличане на обвиняем от 10.11.2020г, Ж. Б. К. е привлечена в
качеството на обвиняем по същото досъдебно производство, за това, че на 27.09.2016г, в
землището на гр.С., ж.к.“Сини камъни“ бл.61, след предварително сговаряне с Д. В. К./
починал на ***г/, държала акцизни стоки без бандерол- етилов алкохол с различен градус
плато и процентно съдържание на алкохол в пластмасови туби от минерална вода с
различна вместимост, всички на обща пазарна стойност 816.47лв, като случаят е
немаловажен- престъпление по чл. 234 ал.3 т.2, вр. с ал.1, предл.2 НК.
Взетата спрямо ищцата мярка за неотклонение е „подписка“.
С постановление за частично прекратяване на наказателното производство от
06.01.2021г, ДП №3/2020г по описа на ОСО при ОП-С. е прекратено по отношение на Д. В.
К. на основание чл. 199 ал.1 вр. чл. 243 ал.1 вр. с чл. 24 ал.1 т.4 НПК/ поради смъртта му/,
като производството продължава да се води срещу съпругата му Ж. Б. К..
Досъдебното производство е приключило с мнение за предаване на съд на обв. Ж. Б.
Карова.
Обвинителен акт срещу нея е внесен в РС-С. на 20.01.2021г, по който е образувано
НОХД № 72/2021г по описа на съдия съд.
5
Съдебното производство е продължило до 10.04.2024г, когато е постановена присъда
№ 26000/10.04.2024г, с която ищцата е призната за невиновна по повдигнато й обвинение за
престъпление по чл. 234 ал.3 т.2/предишна ал.2 т.2/, вр. с ал.1 предл.2 от НК и оправдана.
С определение от 10.04.2024г. е потвърдена до влизане в сила на присъдата взетата
спрямо подсъдимата мярка за неотклонение „подписка“.
Производството се е водило по общия ред. Проведени са 23 съдебни заседания, в които
са извършени множество разпити на свидетели и вещи лица. По протест на РП-С. е
образувано ВНОХД № 448/2024г по описа на ОС-С., по което след проведено едно съдебно
заседание, е постановено решение №229/22.11.2024г, с което присъдата на РС-С. е
потвърдена.
Въззивното решение не подлежи на обжалване и протестиране, което означава, че
оправдателната присъда е влязла в сила на 22.11.2024г.
Досъдебното производство е продължило от 10.11.2020г до внасяне на обвинителен
акт в съда - 20.01.2021г., или 2 месеца и 10 дни.
Съдебното производство е продължило от 20.01.2021г до 22.11.2024г - общо 3
години , 10 месеца и 2 дни.
Общо досъдебното и съдебното производство, водено срещу ищцата, за престъпление
по чл. чл. 234 ал.3 т.2, вр. с ал.1 предл.2 от НК, е продължило от 10.11.2020г до 22.11.2024г,
или 4 години и 12 дни.
За същото време ищцата е била с най-леката мярка на неотклонение “подписка“.
По досъдебното производство обв.К. е упълномощила за своя защитник адв.В. К. с
пълномощно от 18.11.2020г,/т.4 от ДП , л. 124/, но в договора за правна защита съдействие не
е посочен размер на уговореното адв. възнаграждение, респ. ,че е платено.
По НОХД №72/2021г по описа на РС-С., ищцата е упълномощила за свой защитник
отново адв. В. К./т.1, л. 174 от същото дело/, като видно от пълномощното и договора за
правна защита и съдействие от 03.09.2021, внесената сума за адв.възнаграждение в размер
на 1600лв, но не е уговорен начин на плащане- в брой или по банков път.
Според представеният в с.з втори договор за правна защита и съдействие от
10.09.2021г, договореното възнаграждение от 1600лв е платимо в брой, платено е и касае
първия договор за правна защита и съдействие от 03.09.2021г.
По ВНОХД № 448/2024г по описа на СлОС, ищцата е упълномощила същия
защитник, на който съгласно пълномощно и договор за правна защита и съдействие от
18.06.2024г, е заплатила по банков път адв. възнаграждение за тази инстанция в размер на
800лв, платимо по банков път. Цялата сума е платена с НП от 21.06.2024г.
Воденото срещу ищцата досъдебно и съдебно производство оказало неблагоприятно
влияние върху нея. Изпитвала притеснение, страх и безпокойство. Била притеснена от
неизвестността, тъй като не знаела кога и как се приключи това наказателното
производство.
6
Периодът, в който се водело наказателното производство бил тежък за нея , тъй като
освен тревогите и притесненията от неизвестността от края на това дело, починал съпруга й,
а година по-късно и майка й. Тя се грижела сама за своя възрастен и болен баща и изпитвала
страх от възможността да влезе в затвора, защото тогава няма да може да се грижи за него.
Освен това, в този период, срещу нея се водели още две наказателни производства,
едното от които все още не е приключило, което е свързано с още по-големи притеснения,
тъй като предвиденото за деянието наказание е по-тежко.
Тя работела като барман в гр.С., ж.к.“Сини камъни“, в заведението “М.е.“, което се
намирало в близост до тяхната къща.
Разчуло се из квартала, че при обиск у дома и в заведението били иззето някакво
количество ракия. Всичките й семейни приятели научили за това. Коментирало се и от
нейните колеги в заведението, дори имало отлив от клиенти. Част от колегите от заведението
били разпитвани като свидетели по делото.
Имала сергия за плодове и зеленчуци, но след като разбрали за обвинението, хората
спрели да пазаруват от нейната стока.
Всичко това рефлектирало крайно негативно върху репутацията й. Чувствала срам и
неудобство от хората и се дистанцирала от приятелите си. Започнал да вдига високо кръвно
налягане, имала учестен пулс и често търсела за помощ св. Желязкова, която била
медицинска сестра и нейна близка приятелка .
Тази фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на съвкупна
преценка и анализ на събраните по делото доказателства.
Писмените доказателства съдът ценени като относими, допустими и неоспорени, а
гласните - кредитира като преки, непосредствени и еднопосочни.
Така приетото за установено от фактическа страна, води до следните правни изводи:
Предявените искове са за заплащане на обезщетение за неимуществени и
имуществени вреди от незаконно обвинение, с правно основание чл. 2 ал.1, т.3,
предложение първо от ЗОДОВ и цена съответно – 26 000лв и 2400лв.
Тази разпоредба урежда хипотезата на повдигнато обвинение в извършване на
престъпление, когато впоследствие лицето бъде оправдано с влязла в сила присъда.
Исковете са процесуално допустими, а разгледани по същество - първият е частично
основателен и доказан, а вторият -изцяло.
По иска за неимуществени вреди:
Искът за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди е в завишен размер с
оглед претърпените вреди, съдебната практиката и принципа за справедливост.
Отговорността на Прокуратурата по чл. 2 от ЗОДОВ е обективна и безвиновна, а
възникването й е поставено единствено в зависимост от крайния резултат, с който е
приключило наказателното производството.
7
Има ли оправдателна присъда, обвинението е винаги незаконно, а искът се явява
доказан в своето основание.
За да възникне отговорността по чл.2 ал.1, т.3 предл.1 ЗОДОВ, са необходими само две
предпоставки: повдигане на обвинение за извършване на престъпление и постановяване на
оправдателна присъда.
Обезщетението за неимуществени вреди в хипотезата на чл. 2 ал.1, т.3 ЗОДОВ се
дължи за увреждане на неимуществени права, блага или правнозначими интереси.
Вредите се изразяват в емоционални, психически терзания на личността, накърнена
чест, достойнство и добро име в обществото, които в своята цялост представляват
негативни емоционални изживявания на лицето, намерили негативно отражение в неговата
психика за определен период от време.
Наказателното преследване по необходимост е свързано с упражняване на
процесуална принуда, която обвиняемия в досъдебната и подсъдим - в съдебна фаза,
изтърпява за определен период от време и вредите, които търпи неминуемо са свързани с
негативни изживявания, пряко свързани с повдигане и поддържане на незаконно
обвинение.
Един обвиняем или подсъдим неизбежно търпи обичайните неимуществени вреди,
които закономерно са в причинна връзка с повдигане и поддържане на незаконно обвинение.
Нормално е по време на наказателното производство, едно лице, обвинено в
престъпление, ако бъде впоследствие оправдано с влязла в сила присъда, да изпитва
притеснение, несигурност, страх, срам и обида, и това са все вреди в рамките на
обичайното.
Когато се твърдят обаче болки и душевни страдания, които са извън обичайните, с
оглед конкретните обстоятелства, личността на увредения, обичайната му среда, начин на
живот, обществено положение, здравословно състояние и пр., те трябва да бъдат изрично
посочени в исковата молба, за да станат част от предмета на иска, а ищецът следва да ги
докаже.
В настоящия казус ищцата твърди , че е претърпяла неимуществени вреди в рамките
на обичайните и ангажира гласни доказателства, че е претърпял именно обичайните
неимуществени вреди, настъпили в причинна връзка с повдигнатото и поддържано
незаконно обвинение.
Не се събраха доказателства за влошено здравословно състояние, настъпило в пряка
причинна връзка с воденото срещу нея наказателно производство или други вреди, които да
е претърпяла извън обичайните.
Липсват и доказателства, че са настъпили трайни, тежки и необратими увреждания на
здравето и/или психиката на ищцата, или други вредни последици, които да обуславят
претендирания размер на обезщетението.
Следва да се отчете, че в същия период, тя е имала притеснения, свързани както с
8
настъпили трагични събития в семейството, така и с други неприключили наказателни
производства, поради което всичките й тревоги не са произтекли само от процесното
обвинение, още повече, че другите обвинения са за по-тежко наказуеми престъпления.
Ето защо, съдът приема, че претърпените неимуществени вреди, изразяващи се в
притеснения, стрес и тревога нямат за своя единствена причина процесното незаконно
обвинение.
Размерът на обезщетението, освен с особеностите на всеки конкретен случай, следва
да е съобразен с общоприетия критерий за справедливост и обществено-икономическите
условия и стандарта на живот в страната към периода на увреждането.
Съдът, сезиран с иск по чл.2 ал.1 т.3 ЗОДОВ е длъжен да обвърже обществения
критерий за справедливост с преценката за конкретно проявените и установени по делото
факти и обстоятелства, които са от значение за определяне размера на обезщетението за
неимуществени вреди.
Тези обстоятелства са : тежестта на повдигнатото обвинение, дали то е за едно или
няколко отделни престъпления- умишлени или по непредпазливост, дали лицето е оправдано
по отношение на всички или само за част от обвиненията, продължителността на
наказателното производство, включително дали надхвърля разумните срокове за водене;
вида на взетата мярка за процесуална принуда и други наложени ограничения в рамките на
наказателното производство, по какъв начин последното се е отразило на ищеца, имали ли
влошаване на здравословното му състояние и в каква степен; какви са конкретните
преживявания и съдебното минало на ищеца, как обвинението се е отразило върху личността
и начина му на живот, социалните контакти, семейство, професионална реализация,
здравословно състояние и пр.
Съдът отчете всички тези обстоятелства, които са от значение за размера на
обезщетението, а именно: че ищцата е била през цялото време с най-леката мярка за
неотклонение “подписка“, че наказателно производство срещу нея е продължило 4 години и
12 дни, който срок е в рамките на разумния по смисъла на чл.6 § 1 ЕКПЧОС, като се има
предвид, че досъдебното производство е продължило само 2 месеца и 10 дни , а съдебното
производство на две инстанции и водено по общия ред - 3 години , 10 месеца и 2 дни, като
в тази фаза са събрани множество доказателства, което е наложило и провеждането на
повече на брой съдебни заседания.
На ищцата е повдигнато само едно обвинение - за престъпление по чл.234 ал.3 т.2 вр.
с ал.1 НК, за което е предвидено наказание „лишаване от свобода“ от 2 до 8 години.
Още на първа инстанция ищцата е била призната за невиновна и оправдана по
процесното обвинение, тоест интензитетът на претърпените стрес и тревожност е намалял.
Освен това, в процесния период срещу нея са повдигнати общо три обвинения за три
различни престъпления, като производствата по две от тях са приключили окончателно, а
третото е висящо, така че всички описани неимуществени вреди не могат да се свържат
единствено процесното незаконно обвинение.
9
Несъмнено ищцата е преживяла стрес и тревожност, тъй като в продължение на близо
четири години е била в неизвестност и очакване дали ще бъде осъдена или не. Преживяла
страх, несигурност и тревожност. Воденото срещу нея ДП станало достояние на хората от
квартала, в който живее, в това число и на близкия й приятелски кръг и колегите от
заведението, в което е работила като барман.
Отчитайки всички тези обстоятелства, съдът присъжда обезщетение за претъпени
обичайни неимуществени вреди в размер на 5 000лв.
Този размер на обезщетението съответства на характера и степента на претърпените
обичайни неимуществени вреди, както и на вида и продължителността на упражнената
спрямо ищцата наказателна репресия.
Ищцата не твърди и не доказа, че е търпяла неимуществени вреди, надхвърлящи
обичайните за такъв случай, с оглед конкретните обстоятелства, обичайната й среда, начина
й на живот, здравословно състояние, обществено-икономическите условия и стандарта на
живот .
Напротив, тя твърди, че е претърпяла само обичайните неимуществени вреди,
произтекли от повдигнатото и поддържано срещу нея незаконно обвинение. Затова съдът
намира, че сумата от 5 000лв е справедлив размер обезщетението за неимуществени вреди.
За разликата до пълния размер предявен размер от 26 000лв, искът следва да се
отхвърли като неоснователен и недоказан.
Не се доказаха и обстоятелства по чл. 5 ЗОДОВ, които изключват или намаляват
размера на отговорността на Прокуратурата.
Съгласно чл.5 ал.2 ЗОДОВ, отговорността на държавата се намалява в случаите, при
които е налице съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия.
Преценката се прави при наличието на причинно-следствена връзка между поведението на
пострадалия и вредоносния резултат с оглед особеностите на всеки конкретен случай.
Настъпилият вредоносен резултат е в причинно-следствена връзка с поведението на
пострадалия, когато същият с действията си по време на наказателното преследване
недобросъвестно е създал предпоставки за повдигане и поддържане на незаконно обвинение.
Такива действия са: недобросъвестно направени неистински признания, въвеждането на
органите на разследването в заблуждение с цел да се прикрият определени обстоятелства, да
се забави или опорочи разследваното престъпление.
По делото не се установи процесуалното поведение на ищцата в наказателния
процес да е било с подобна насоченост, нито единствен фактор, обуславящ образуваното и
воденето на наказателно преследване.
Обезщетението за неимуществени вреди се дължи ведно със законната лихва, считано
от датата на влизане в сила на оправдателната присъда –22.11.2024г до окончателното
изпращане.
10
От този момент възниква и правото на ищеца на обезщетяване на вредите от воденото
срещу него незаконно обвинение.
По иска за имуществени вреди:
Искът за имуществени вреди е основателен и доказан в пълен размер на сумата
2400лв, от която: 1600лв- платено адв.възнаграждение за оказана адв.защита пред първата
инстанция и 800лв- пред въззивната.
Платените от ищцата адв.възнаграждения на упълномощения от нея защитник,
възлизащи в общ размер на 2400лв съставляват претърпяна имуществена вреда, която с
оглед на влязлата в сила оправдателната присъда, следва да й бъде възмездена.
Пред РС-С. ищцата е упълномощила за свой защитник адвокат, на който е платила в
брой сумата 1600лв.
Уговореното адв. възнаграждение е в размер на 1600лв, макар и доказателства за
плащане на тази сума в брой да са представени по настоящото дело, тъй като доказването се
провежда пред този съд и с оглед на дадените с доклада указания.
В първото с.з. бе представен договор за правна защита и съдействие от 10.09.2021г, с
който страните по него удостоверяват, че уговорената с предходния договор за оказване на
правна защита и съдействие сума от 1600лв е платена в брой. В тази част този частен
документ има характер на разписка, каквато страните може да съставят и отделно, и по
всяко време.
Неоснователно е възражението на ответника е, че документа не е представен по НОХД
№ 71/2021г на РС-С..
Претенцията за обезщетение за имуществени вреди от незаконно обвинение е
предявена пред гражданския съд и пред него се провежда доказване факта на плащането на
адв.хонорар за оказаната адвокатска защита по наказателното производство.
Що се отнася до втората сума от 800лв, тя е уговорена и платена по банково път, видно
от представеното ПН от 21.06.2024г.
Няма пречка уговореното адв. възнаграждение да бъде платено след приключване на
съдебното производство, още повече, че в самия договор за правна защита и съдействие е
упоменат срок, в който следва да се плати адв.хонорар.
И върху това обезщетение се дължи законна лихва, считано от датата на влизане в сила
на оправдателната присъда, която лихва съдът присъжда с оглед поисканото.
При този изход от спора, на ищеца се дължат разноски съразмерно на уважената част
от иска, в размер на 854.65 лв от общо 3270 лв, в т.ч. 10лв- д.т. и 2730лв- платено в брой
адв. възнаграждение по настоящото дело.
Ръководен от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
11
РЕШИ:
ОСЪЖДА ПРОКУРАТУРАТА на Република България, гр.София, бул. “Витоша“ № 2
да заплати на Ж. Б. К. от гр.С., ж.к.“С.к. **, с ЕГН - ********** и съдебен адрес: гр.Я.,
ул.“ж.П. **, ет., чрез адв. В. К., сумата 5 000лв / пет хиляди лева/, представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди от незаконно обвинение за извършено
престъпление по чл. 234 ал.3, т.2/предишна ал.2 т.2/ във връзка с ал.1 , предложение 2 от НК,
за което е оправдана с влязла в сила присъда по НОХД №72/2021г по описа на РС-С. и
сумата 2400лв /две хиляди и четиристотин лева/ - обезщетение за имуществени вреди,
изразяващо се в разноски за адвокатско възнаграждение в наказателното производство,
ведно със законната лихва върху двете главници, считано от 22.11.2024г до окончателното
изплащане, както и сумата 854.65лв - разноски по делото.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от Ж. Б. К. срещу ПРОКУРАТУРАТА на Република България
иск с правно основание чл. 2 ал.1 т.3, предл.1 ЗОДОВ за заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди от незаконно обвинение - до пълния му размер от 26 000лв.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд-Б., в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – С.: _______________________
12