Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.Левски, 06.11.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН
СЪД - ЛЕВСКИ, III състав, в открито съдебно заседание на осми
октомври през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДЕСИСЛАВА НИКОЛАЕВА
при участието на секретаря Илияна Петрова, като разгледа докладваното от съдия Николаева гр.д.№149 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл.422 ГПК от „***”
ЕАД, гр. София против Б.К.А. ***, за признаване за установено, че ответникът
дължи сума в размер на 476,74 лв., представляваща неизплатени парични
задължения по Договор за мобилни услуги №********* и Договор за лизинг от
17.05.2016г., ведно със законната лихва върху главницата считано от подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, за което
вземане е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК
по ч.гр.д. №3/2019г. по описа на РС – Левски.
Ищецът твърди, че между него и ответницата били
сключени Договор за мобилни услуги №********* и Договор за лизинг, двата от
17.05.2016г. Съгласно посочените договори на клиента бил предоставен мобилен
телефонен номер ***и мобилен телефонен апарат Samsung Galaxy J1 2016 Gold, като
общата цена на лизинговата вещ била 266,57 лв. с вкл. ДДС. За ползването й
лизингополучателят се задължил да заплати 23 месечни лизингови вноски, всяка в
размер на 11,59 лв. с вкл. ДДС, като било уговорено същите да се фактурират
заедно с месечните сметки за ползвани мобилни услуги чрез предоставения мобилен
телефонен номер за съответния отчетен период. Твърди се, че ответникът не
изпълнил задълженията си по посочените договори, обективирани в 5 бр. фактури,
издадени в периода м. юни 2016г. - м. октомври 2016г., както следва:
- фактура №*********/15.06.2016г. за сума в общ размер
на 50,29 лв. за период на потребление от 17.05.2016г. – 14.06.2016г., с която
били начислени мобилни услуги за отчетния период - месечна абонаментна такса
38,70 лв. с ДДС, лизингова вноска за мобилното устройство 11,59 лв. с ДДС.
- фактура №**********/15.07.2016г. за сума в общ
размер на 31,61 лв. за период на потребление от 15.06.2016г. – 14.07.2016г., с
която били начислени мобилни услуги за отчетния период - месечна абонаментна
такса (16,66 лв. без ДДС) и ползвани услуги – разговори към грижа на клиента
(0,02 лв.) – общо 20,02 лв. с ДДС, лизингова вноска за мобилното устройство
11,59 лв. с ДДС.
- фактура №**********/15.08.2016г. за сума в общ
размер на 31,63 лв. за период на потребление от 15.07.2016г. – 14.08.2016г., с
която били начислени мобилни услуги за отчетния период - месечна абонаментна
такса (16,66 лв. без ДДС) и ползвани услуги – разговори към грижа на клиента
(0,04 лв.) – общо 20,04 лв. с ДДС, лизингова вноска за мобилното устройство
11,59 лв. с ДДС.
- фактура №**********/15.09.2016г. за сума в общ
размер на 6,43 лв. за период на потребление от 15.07.2016г. – 14.08.2016г., с
която били начислени мобилни услуги за отчетния период - месечна абонаментна
такса: - 5,16лв. с ДДС и лизингова вноска за мобилното устройство 11,59 лв. с
ДДС. Отрицателната стойност на месечната абонаментна такса била формирана в
резултат на приспадане между таксата за посочения отчетен период съобразно броя
дни, през които клиентът ползвал услугите на оператора и таксата за предварително
начислен пълен брой дни с достъп до услугите на оператора за отчетния период.
Твърди се предсрочно прекратяване на договора за
мобилни услуги поради изпадане в забава на ответницата. Издадена била фактура
№**********/15.10.2016г. – за сума в общ размер на 356,78 лв., която включвала
задължение за заплащане на неустойка за предсрочно прекратяване на договора за
мобилни услуги в размер на 856,62 лв., от която с исковата молба била
претендирана частично само сума в размер на 124,98 лв., на основание т.11 от
договора за мобилни услуги, както и сума в размер на 231,80 лв. с ДДС –
предсрочно изискуем остатък от лизингови вноски по договора за лизинг, съгласно
чл.12 от ОУ на оператора за договорите за лизинг. Твърди се, че изискуемостта
на вземанията по всяка от фактурите била настъпила в 15-дневен срок от
издаването й, като не били извършвани плащания от ответника.
Иска се от съда да признае за установено в отношенията
между страните, че ответникът дължи сума в общ размер на 476,74 лв., представляваща общ сбор на дължимите суми по
горепосочените: Фактура №*********/15.06.2016г., Фактура №**********/15.07.2016г.,
Фактура №**********/15.08.2016г.,
Фактура №**********/15.09.2016г., Фактура №**********/15.10.2016г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на вземането, както и в полза на дружеството да бъдат присъдени
направените в исковото и заповедното производство разноски.
Препис от исковата молба е редовно връчен на
ответника, чрез назначения му особен представител на основание чл.47, ал.6 ГПК,
който в законоустановения срок е депозирал писмен отговор на исковата молба. Възразява
относно допустимостта и основателността на иска. Твърди, че сумите по фактурите
са неправилно начислени, неправилно била определена и общата дължима сума.
Съдът, като
взе предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства, по
отделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа
страна:
Установява се от приложеното ч.гр.д. №3/2019г. по
описа на Районен съд - Левски, че въз основа на заявление по чл.410 от ГПК, е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение №3/03.01.2019г. в полза на
„***“ ЕАД срещу ответника в настоящото производство Б.К.А., с която е
разпоредено заплащане на главница в размер на 476,74 лв., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 28.12.2018г. – датата на подаване на
заявлението в съда, до изплащане на вземането, както и направените по делото
разноски.
Установява се, че на 17.05.2016г. между страните е
сключен Договор за мобилни услуги, по силата на който е предоставен мобилен
номер ***, уговорен е абонаментен план GLOBUL Web & Talk 49.99,
както и предоставяне на мобилен апарат SAMSUNG Galaxy J1 2016 Gold. Уговорен е срок на договора – 24 месеца: считано от
17.05.2016г. до 17.05.2018г. Договорът е сключен при общи условия на мобилния
оператор за взаимоотношения с потребители на мобилни услуги, като с подписа си
в индивидуалния договор потребителят е декларирал, че е получил екземпляр,
запознат е и се е задължил да спазва общите условия.
Установява се, че на същата дата 17.05.2016г. между
страните е сключен и договор за лизинг, по силата на който „***“ЕАД, в
качеството му на лизингодател, е предоставило за временно и възмездно ползване
мобилен апарат SAMSUNG Galaxy J1 2016 Gold с телефонен номер ***, срещу лизингова цена в размер на 266,57 лв. Уговорен
е срок на договора 23 месеца и заплащане на 23 броя месечни лизингови вноски,
всяка в размер на 11,59 лв. Договорът е сключен при общи условия на мобилния
оператор, като с подписване на индивидуалния договор лизингополучателят е
декларирал, че е запознат, приема и се задължава да спазва общите условия на
договора за лизинг на устройство.
Установява се, че през процесния период ищцовото
дружество е издало фактури за задълженията на потребителя по процесните договор
за мобилни услуги и договор за лизинг, както следва: Фактура №*********/15.06.2016г.
за сума в общ размер на 50,29 лв., включващ абонаментна такса и лизингова
вноска за период на потребление 17.05.2016г. – 14.06.2016г.; Фактура №**********/15.07.2016г.
за сума в общ размер на 50,29 лв., включващ неизплатените задължения по предходната
фактура, абонаментна такса, такса за ползвани мобилни услуги и лизингова вноска
за период на потребление 15.06.2016г. – 14.07.2016г.; Фактура №**********/15.08.2016г. за сума в общ размер
на 113,53 лв., включващ неизплатените задължения по предходните фактури,
абонаментна такса, такса за ползвани мобилни услуги и лизингова вноска, за
период на потребление 15.07.2016г. – 14.08.2016г.; Фактура
№**********/15.09.2016г. за сума в общ размер на 119,96 лв., включващ
неизплатените задължения по предходните фактури, абонаментна такса, такса за
ползвани мобилни услуги и лизингова вноска за период на потребление 15.07.2016г.
– 14.08.2016г. и Фактура №**********/15.10.2016г. за сума в общ размер на
1208,38лв., включващ неизплатените задължения по предходните фактури, неустойка
за предсрочно прекратяване на договора за мобилни услуги и остатъка от
лизинговите вноски след 01.01.2014г.
Фактурите са придружени от справка за общото
потребление на мобилен номер ***за всеки отчетен период.
От заключението на вещото лице
по изготвената съдебно-счетоводна експертиза се установява, че по договор за
мобилни услуги №********* за мобилен номер ***с потребител Б.К.А. са начислени
суми за плащане по пет броя фактури с отчетни периоди от 15.06.2016г. до
15.10.2016г. на обща стойност 1574,06лв. В тях са включени: - разговори с обща
стойност 0,06лв., абонаментни такси с обща стойност -39,82лв., суми за вноски
по договор за лизинг и неустойки за предсрочно прекратяване на договорите, вкл.
отстъпки. Начислените суми по фактури, издадени на получател: Б.К.А., както
следва:
1. По фактура №**********/15.06.2016г., с отчетен
период:17.05.2016 - 14.06.2016 са начислени за плащане: 50,29лв., в.т.ч.:
абонаментни такси: 22,59лв./без ДДС/, вноска лизинг:...........9,66лв./без ДДС/;
2. По фактура №**********/15.07.2016г., с отчетен период:15.06.2016
- 14.07.2016 са начислени за плащане: 20,02лв., в.т.ч.: мобилни услуги: 0,02лв./без ДДС/, абонаментни такси:
7,00лв./без ДДС/
вноска лизинг: 9,66лв./без ДДС/;
3. По фактура №**********/15.08.2016г., с отчетен период:15.07.2016
- 14.08.2016 са начислени за плащане: 20,04лв., в.т.ч.: мобилни
услуги:.......0,04лв./без ДДС/, абонаментни такси: 7,00лв./без ДДС/ вноска
лизинг:.........9,66лв./без ДДС/;
4. По фактура №**********/15.09.2016г., с отчетен период:15.08.2016
- 14.09.2016 са начислени за плащане: 6,43лв., в.т.ч.: абонаментни такси:
-3,23лв./без ДДС/, вноска лизинг: 9,66лв./без
ДДС/;
5. По фактура №**********/15.10.2016г., с отчетен период:15.09.2016
- 14.10.2016 са начислени за плащане: 1208,38лв, в т.ч.: неустойки за
предсрочно прекратяване на договори за услуги: 856,62лв., вноски лизинг /24
бр.х 9,66/: 231,80лв., както и неплатените задълженията за предходните отчетни
периоди - 119,96лв./с ДДС/.
Съгласно заключението на
вещото лице по Договора за лизинг се дължат 23 броя месечни вноски по 11,59лв.
с вкл. ДСС, като съгл. чл.1, ал.2 от този договор Лизингополучателят има право
да придобие собствеността върху предоставеното за ползване устройство, като
подпише договор за изкупуване с Лизингодателя най-малко 10 дни преди изтичане
на срока на договора и след като заплати допълнителна сума от 11,59лв.
Начислени са 20 месечни лизингови вноски като предсрочно изискуеми, поради
прекратяване на договора за лизинг по вина на ответницата, в общ размер на 231,80лв. с вкл. ДДС.
Вещото лице е дало заключение,
че след направена справка при ищцовото дружество, не били установени плащания
на суми от страна на ответника, вкл. по издадените фактури. Това обстоятелство
се установявало и от включване на неплатените суми от предходни периоди във
фактурата за текущия отчетен период. Дадено е заключение, че счетоводството на
ищеца е водено редовно, като за всеки отчетен период са издавани фактури с
отразени дължими суми за плащане съгласно условията на абонаментния план по
Договора за мобилни услуги и разсрочените вноски за лизинг.
С оглед на
така установеното по делото от фактическа страна, съдът достигна до следните
правни изводи:
Предявен е положителен установителен иск с правно
основание чл.422 ГПК, вр. чл.79 ЗЗД, вр. чл.92 ЗЗД, вр. чл.342 ТЗ, вр. чл.86 ЗЗД.
Искът е процесуално допустим. Същият е предявен на
основание чл.415, ал.1, т.2 от ГПК, с оглед връчване на заповедта за изпълнение
при условията на чл.47, ал.5 от ГПК. Искът е подаден в законоустановения
едномесечен срок.
Разгледан по същество, искът е частично основателен.
От изложените в исковата молба твърдения се
установява, че претендираното вземане, обективирано в процесните фактури,
включва в себе си следните компоненти: задължение за абонаментни такси и
ползвани мобилни услуги съгласно сключен договор за мобилни услуги; частична
претенция от вземане за неустойка за предсрочно прекратяване на договора за
мобилни услуги; задължение за лизингови вноски, съгласно сключен договор за
лизинг.
Основателността на претендираното от ищеца вземане се
обуславя от наличието на следните материално-правни предпоставки: наличието на
валидни облигационни правоотношения между страните по договорите за мобилни
услуги и за лизинг; ищцовото дружество да е изправна страна по посочените
договори; неизпълнение на паричните задълженията на ответника по договорите за
мобилни услуги и лизинг в претендирания от ищеца размер; валидна неустоечна клауза
по договора за мобилни услуги, и предсрочното му прекратяване.
Безспорно се установява от доказателствата по делото,
че страните са обвързани от валидно облигационно правоотношение помежду си по
договор за предоставяне на мобилни услуги. С оглед на представените справки за
потреблението на мобилния номер, както и заключението на вещото лице, съгласно
което са начислени суми за ползваните мобилни услуги съобразно абонаментния
план, като счетоводството на ищеца е водено редовно, съдът приема, че
дружеството, в качеството му на доставчик на мобилни услуги, е изпълнило
задълженията си по договора и е изправна страна по него. Предвид на това, за
ответника е възникнало корелативното задължение за заплащане на абонаментните
такси и стойността ползваните мобилни услуги за процесния период, които съгласно
приетите по делото доказателства са в общ размер на 73,60 лв. с включен ДДС. От
заключението на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза се установява,
че не е налице плащане на посочените вземания, поради което тази й част исковата
претенция се явява основателна.
Безспорно установено от доказателствата по делото се
явява и обстоятелството, че страните са валидно обвързани от договор за лизинг,
по силата на който ищцовото дружество се е задължило да предостави за временно
и възмездно ползване мобилен апарат срещу лизингова цена в размер на 266,57
лв., платима на 23 месечни лизингови вноски, всяка в размер на 11,59 лв.
Съгласно чл.4 от договора за лизинг, с подписване на договора
лизингополучателят декларира и потвърждава, че лизингодателят му е предал
устройството във вид, годен за употреба. Лизингодателят се явява изправна
страна по договора, поради което за ответника е възникнало задължението за
заплащане на месечните абонаментни такси. Съгласно изложените в исковата молба
твърдения, ищцовото дружество претендира 4 неплатени лизингови вноски (общо в
размер на 46,36 лв. = 4х11,59 лв.), начислени с фактури №*********/15.06.2016г.,
№**********/15.07.2016г., №**********/15.08.2016г.,
№**********/15.09.2016г., както и 20 лизингови вноски в общ размер на 231,80
лв., за които се твърди да са станали предсрочно изискуеми на основание чл.12
от Общите условия на оператора за договорите за лизинг и начислени с фактура №**********/15.10.2016г.
Съгласно т.12 от Общите условия за лизинг /л.12 от делото/, в случай на
неизпълнение на задължение за плащане от страна на лизингополучателя, за
лизингодателя са предвидени следните правомощия: с писмено уведомление да се
откаже едностранно от договора; да обяви месечните вноски за предсрочно
изискуеми; да поиска връщане на устройството и да удовлетвори вземането си чрез
продажбата му, да удовлетвори вземането си от предоставения като обезпечение
запис на заповед. Не става ясно дали посочените правомощия са алтернативни и не
са обвързани една с друга, както твърди в допълнително писмено становище ищеца,
или всички последващи са последица от предсрочно прекратяване договора за
лизинг. При всички положения обаче вземането за неплатени лизингови вноски се
явява дължимо в процесния случай. Безспорно се установява, че ответникът не е
изпълнил задължението си за заплащане на дължимите лизингови вноски, начислени
с фактури №*********/15.06.2016г., №**********/15.07.2016г., №**********/15.08.2016г.,
№**********/15.09.2016г. При това положение, за лизингодателя е възникнало правомощието
за обявяване на останалите лизингови вноски за предсрочно изискуеми. От друга
страна, по делото липсват каквито и да било доказателства за изпратени до
лизингополучателя уведомление за предсрочно прекратяване на договора от
насрещната страна. Установява се обаче, че към датата на предявяване на иска /датата
на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК - 28.12.2018г./ срокът на договора
е изтекъл, респективно всички лизингови вноски са падежирали. Предвид на това,
същите са дължими, дори и да се приеме, че не са били налице предпоставките за
обявяването им за предсрочно изискуеми към датата на издаване на фактура №**********/15.10.2016г.
По делото липсват доказателства за заплащане на която и да било от месечните
лизингови вноски, поради което исковата претенция и в тази й част се явява
основателна.
По отношение на исковата претенция в частта й относно вземането в
размер на 124,98 лв., представляващо частична претенция от неустойка за
предсрочно прекратяване на договора за мобилни услуги, цялата в общ размер на 856,62
лв., съдът намира същата за неоснователна, поради следните съображения:
В
исковата молба ищецът обосновава вземането за неустойка с клаузата на т.11 от договора за мобилни услуги.
Съгласно посочената разпоредба, в случай на прекратяване на договора през
първоначалния срок за която и да е СИМ карта/номер, посочен/а в него, по вина
или инициатива на потребителя, последният дължи неустойка в размер на сумата от
стандартните за съответния абонаментен план месечни абонаментни такси за всяка
една СИМ карта/номер до края на този срок. На първо място, следва да бъде
посочено, че по делото липсват доказателства за това договорът за мобилни
услуги да е прекратен от страна на ищцовото дружество, респективно за датата, считано
от която следва да се начислява претендираната от ищеца неустойка. Предвид на
това, недоказано остава по делото възникване на предпоставките на т.11 от
договора за начисляване на неустойка за предсрочното му прекратяване. На
следващо място, съдът намира, че посочената клауза за неустойка, в размер на
месечните абонаментни такси за уговорения срок на договора, се явява нищожна,
поради противоречие с добрите нрави. В така уговорения размер, представляващ
сбор от абонаментните такси до края на срока на договора, който е предсрочно
прекратен, неустойката излиза рамките на присъщите ѝ обезпечителна,
обезщетителна и санкционна функции. Кредиторът реално получава имуществена
облага, от насрещната страна в определен размер, какъвто би получил, ако
договорът не беше развален, без обаче да се престира от негова страна,
респективно да е извършил допълнителни разходи по договора, което води до
неоснователно обогатяване и нарушава принципа на справедливост / в този смисъл са решение № 219/09.05.2016
г. по т.д. № 203/2015г. на ВКС, I т.о. и решение № 193 от 09.05.2016 г. по т.
д. № 2659/2014 г. на ВКС, I т.о./. Излизането на неустойката извън присъщите й
обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, я прави нищожна поради противоречие
с добрите нрави на основание чл.26, ал.1 ЗЗД – арг. ТР №1/2010г. по т.д. №
1/2009 г. на ОСТК на ВКС. Предвид на изложеното, договорът между страните не е
произвел правно действие в тази му част. Не е налице основанието, на което се
претендира частта от вземането, в размер на 124,98 лв., поради което исковата претенция
в тази й част се явява неоснователна. Изводът за недължимост на исковата
претенция в тази й част не се променя от обстоятелството, че ищецът е
претендирал вземането частично – само сума в размер на 124,98 лв. от цялото
вземане за неустойка в размер на 856,62 лв., доколкото се основава на клауза от
договора, която е изцяло недействителна.
Предвид на изложеното,
исковата претенция се явява основателна и доказана в частта й относно
претендираните вземанията за абонаментна такса, ползвани мобилни услуги и
лизингови вноски в общ размер на 119,96 лв., начислени във фактури
№*********/15.06.2016г., №**********/15.07.2016г., №**********/15.08.2016г.,
№**********/15.09.2016г. и включени като баланс от предходен период във фактура
№**********/15.10.2016г., както и относно вземането в размер на 231,80 лв.,
представляващо стойността на двадесет лизингови вноски, начислени с фактура
№**********/15.10.2016г. – или сума в общ размер на 351,76 лв.
В останалата й част, за
разликата до пълната претендирана с исковата молба сума от 476,74 лв., или вземането – в размер на 124,98 лв.,
представляващо неустойка, исковата претенция следа да бъде оставена без
уважение, като неоснователна.
Съгласно т.12 от ТР №4/18.06.2014г.,
съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл.422 ГПК, следва да се
произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство.
Съобразно изхода на спора по настоящото дело, на основание чл.78, ал.1 ГПК в
тежест на ответника следва да бъдат присъдени направените от ищеца разноски по
ч.гр.д.№3/2019г. по описа на РС-Левски, съразмерно с частта от вземането,
признато за установено в хода на исковото производство, а именно сума в размер
на 18,45 лв. за държавна такса и сума в размер на 265,62 лв. за адвокатско
възнаграждение или общо сума в размер на 287,07 лв.
С оглед изхода на спора в производството по чл.422 ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца и направените от
последния разноски в хода на настоящото исково производство, съразмерно с
уважената част от иска, или сума в общ размер на 652,99 лв., от които държавна
такса 18,45 лв., адвокатско възнаграждение в размер на 265,62 лв., възнаграждение на вещо лице по
съдебно-счетоводна експертиза в размер на 147,57 лв., депозит за особен
представител в размер на 221,35 лв.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Б.К.А., ЕГН:**********, с адрес: ***, дължи на „***” ЕАД, ЕИК:****, със седалище и адрес на управление: ****, представлявано от ***, сума в размер
на 351,76 лв. /триста петдесет и един лева и седемдесет и шест
стотинки/ - за ползвани мобилни
услуги и лизингови вноски,съгласно Договор за мобилни услуги №********* и
Договор за лизинг, двата от 17.05.2016г.,
за която е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410
от ГПК по ч.гр.д. №3/2019г. по описа на
РС-Левски, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния претендиран
размер от 476,74 лв., представляваща частична претенция от вземане за неустойка
за предсрочно прекратяване на договора за мобилни услуги в размер на 124,98 лв.,
като НЕОСНОВАТЕЛНА.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК Б.К.А., ЕГН:**********, с адрес: ***, да заплати на „***” ЕАД,
ЕИК:***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от ***, сума в размер на 287,07 лв., представляваща направените по ч.гр.д.№3/2019г. по описа
на РС-Левски разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение, съразмерно
с частта от вземането, признато за установено по исковото производство, както и
сума в размер на 652,99 лв., представляваща
направените в исковото производство разноски за държавна такса и адвокатско
възнаграждение, съразмерно с уважената част на иска.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в
двуседмичен срок от връчването му на страните пред Плевенски окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: