Р Е
Ш Е Н
И Е
Номер 260398 08.07.2022 година град Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, IV граждански състав, в открито съдебно заседание на седми юни две хиляди и двадесет
и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕЯН ВЪТОВ
при участието на секретаря Таня Ангелова,
като разгледа докладваното от
съдията гр. дело № 11639 по описа на
съда за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е във фазата по
извършване на съдебна делба.
С решение № **** от ***** г. по
гр.д. № 11639/2018 г. на РС-П., поправено по реда на чл. 247 ГПК, с решение № **** от *** г., е допусната съдебна делба на следния недвижим
имот: поземлен имот с идентификатор **** по КККР на гр. П., одобрени със Заповед ***** г. на ИД на
АГКК, номер по предходен план: парцел ****, кв. **** с площ от ****, кв.м., при
граници и съседи: ****, ****, ****, **** и ****, ведно с находящия се в построената
в гореописания недвижим имот многофамилна жилищна сграда № *, самостоятелен обект в сграда с
идентификатор **** по КККР на гр. П.,
одобрени със Заповед **** г. на ИД на АГКК, със застроена площ от *** кв.м.,
представляващ жилище-апартамент, ведно с прилежащите му: мазе № * /***/ със
застроена площ ***, с таванско помещение № * /**/ със застроена площ *** и ***%
/***/ идеални части от общите части на сградата и правото на строеж, при
граници на самостоятелния обект: на същия етаж – няма, под обекта – няма, над
обекта - **** и ***, КОЯТО ДА СЕ ИЗВЪРШИ МЕЖДУ: В.Д.И., ЕГН ********** и Р. Б.,
представлявана от министъра на регионално развитие и благоустройство, ПРИ
КВОТИ: **** идеални части от самостоятелен обект с идентификатор **** и ***
идеални части от поземлен имот с идентификатор **** за В.Д.И. и **** идеални
части от самостоятелен обект с идентификатор **** и *** идеална част от поземлен имот с идентификатор ****
за държавата.
Становищата на съделителите по
извършването на делбата са следните:
В подадено заявление от *** г.
съделителката В.Д.И. сочи, че в съдебно заседание от *** г. е заявила претенции
по чл. 346 и чл. 349, ал. 1 ГПК, поради което иска имотът да бъде поставен в
неин дял.
Държавата иска имотът да бъде
изнесен на публична продан.
Съдът, като съобрази наведените
от страните твърдения, оспорвания, доводи, възражения и доказателствата по
делото по чл. 235, ал. 2 ГПК, приема, че делбата следва да се извърши като
процесният недвижим имот бъде изнесен на публична продан, като съображенията за
това са следните:
Основен принцип в делбата е всеки
съделител при възможност да получи дял в натура /чл.69, ал.2 ЗН/, като при
избора на способ за извършване на делбата от най-съществено значение са
обстоятелствата колко реални дяла могат да бъдат обособени от делбената маса,
видът на допуснатите до делба имоти, обема на притежаваните от съделителите
права, както и становището им досежно начина на нейното извършване.
В разглежданата хипотеза до делба
е допуснат поземлен имот, чиято площ е почти изцяло застроена с четириетажна многофамилна
жилищна сграда, в която са изградени отделни самостоятелни обекти на правото на
собственост. Установява се от приетата по делото кадастрална скица (л.**), че застроената площ на сградата е *** кв.м., а площта на поземления имот
е *** квадратни метра. До делба е допуснат също и един от самостоятелните обекти,
изградени в жилищна сграда № *, а именно самостоятелен обект в сграда с идентификатор **** по КККР на гр. П., като правата на съделителите в поземления и жилищния
имот – апартамент са в различно съотношение. Допуснатият до делба поземлен имот
с идентификатор ***** по КККР на гр. П. е обременен с реализирано право на
строеж. Това е така, тъй като в него, както бе посочено, е изградена жилищна
сграда, като собствениците на отделните самостоятелни обекти на правото на
собственост са суперфициарни собственици по отношение на собствениците на
терена, които са съделителите по делото. Последните са титуляри на голата
собственост на терена. Поземления имот не съставлява обща част, по смисъла на
закона, доколкото е налице разминаване между титулярите на правото на
собственост на терена и собствениците на самостоятелни обекти. При делбата на
този имот не могат да бъдат засегнати правата на суперфициарните собственици,
като тези права следва да бъдат отчетени
при подбора на способ за извършване на съдебната делба, в който смисъл са
доводите изложени в решение № 187 от 10.07.2014 г. по гр.д. № 1300/2014г. на ВКС, I г.о., макар
и постановено в хипотезата на вещен ползвател, които доводи напълно се споделят
от настоящия съдебен състав. Следва да се отбележи и това, че суперфициарните
собственици имат право да ползват прилежащата част от терена, определена по
правилото на чл. 64 ЗС, независимо от обстоятелството кому принадлежи правото
на собственост върху него, както и право на изкупуване по чл. 66, ал. 1, вр. с
чл. 33 ЗС. По изложените съображения съдът намира, че допуснатият до делба поземлен имот с идентификатор ****** има обслужващо предназначение по
отношение на находящата се в него жилищна сграда. Макар този имот да е
съсобствен само между съделителите по делото, преценката за неговата поделяемост
не е определяща за изхода на втората фаза на делбения процес. Това е така, тъй
като имотът е застроен, като от свободната площ от *** кв.м. не може да се
обособи самостоятелен УПИ, отговарящ на минималните изисквания за лице и
повърхност по ЗУТ, за която преценка не се необходими специализирани знания на вещо
лице. От друга страна поземленият имот е обременен с ограничени вещни права на
трети лица, които могат да вземат участие в проданта, а също така е допуснат до
делба заедно със самостоятелен обект на правото на собственост, който обслужва,
при отчитане правата на суперфициарните собственици.
При това положение преценката как
следва да се извърши делбата е обусловена от поделяемостта на жилищния имот,
който е главната допусната до делба вещ. Теренът има обслужващо предназначение
и не може да участва при обособяването на самостоятелен дял. Аргументи, че е
недопустимо при избора на способ за извършване на делба теренът и изградения в
него самостоятелен обект да се третират като отделни обекти, с оглед преценката
дали по отношение на тях могат да се приложат различни способи, могат да бъдат
изведени и от съдебната практика, обективирана в решение № 54 от 13.07.2017 г. по гр. д. № 3536
/ 2016 г. на ВКС, II г.о. С него е загледан казус, при който, предвид резултата от въззивно
обжалване, допуснатата до делба жилищна сграда е възложена по реда на чл. 349,
ал. 2 ГПК на един от съделителите, а дворното място е изнесено на публична
продан. Прието е, че уредените в закона способи за ликвидиране на
съсобствеността се прилагат в зависимост от вида /естеството/ на имотите, които
се делят, като това се установява с решението, с което делбата е допусната,
като с оглед предмета на делба - жилищна сграда с прилежащото дворно място и сгради
допълващо застрояване, обслужващи основната сграда, е направен извод, че при
ликвидиране на съсобствеността не би могло само жилищната сграда да се постави
в дял на един съделител по реда на чл.349, ал. 2 ГПК отделно от дворното място,
което пък да бъде изнесено на публична продан. На база тези доводи, настоящият
съдебен намира, че при делба на дворно място и изграден в него самостоятелен
обект на правото на собственост е недопустимо да се формират два отделни дяла,
като се извърши разпределение по реда на чл. 353 ГПК. Дворното място има изцяло
обслужващо предназначение. Ето защо, ако жилищният имот е поделям, то
притежаваните от съделителите идеални части от правото собственост върху терена
следва да се поставят в дял като принадлежност към новообразуваните обекти на
правото на собственост. В случая обаче от жилищния имот не могат да се обособят
два самостоятелни обекта на правото на собственост, в който смисъл е
заключението на вещото лице Р., което съдът кредитира, тъй като не биха били
спазени изискванията на чл. 40, ал. 1 от ЗУТ. Отделно от горното, вещото лице е
констатирало, че състоянието на имота е такова, че за неговото привеждане във
вид, годен за обитаване е необходимо да бъде извършен ремонт. Налага се извод,
че единствения възможен способ за ликвидиране на възникналата между страните
съсобственост е изнасянето на имота на публичната продан. Неоснователни са
доводите на В.Д.И. за възлагане на имота по реда на чл. 349, ал. 1 ГПК. На
първо място, в проведеното на от
23.07.2020 г. съдебно заседание претенция за възлагане не е заявена, а и същата
би била изцяло неоснователна. Ответник по делбата е държавата, поради което
хипотезата на чл. 349, ал. 1 ГПК е изключена. Неприложима е и хипотезата по чл.
349, ал. 2 ГПК, тъй като съсобствеността между страните произтича от
реституция, а не от наследствено правоприемство на общ техен наследодател.
Искове по сметки по чл. 346 ГПК не са предявени.
В допълнение следва да се
отбележи, че в решението по извършване на съдебна делба имотът ще бъде
индивидуализиран според кадастралния му статут.
По разноските:
Даденото от вещото лице
заключение за пазарната оценка на допуснатия до делба имот има значение
единствено с оглед размера на дължимите по чл. 355 ГПК държавни такси. В този
смисъл е и съдебната практика, обективирана в определение № 507 от 20.10.2010
г. по ч.гр.д. № 473/2010 г., ІІ г.о. на ВКС, постановено по реда на чл.274, ал.
3 ГПК, в която са изложени доводи, че първоначална цена на имота в хипотезите
на извършването на делбата чрез изнасяне делбения имот на публична продан не е
елемент от диспозитива на решението по чл. 348 ГПК, по аргумент на чл. 485 ГПК,
тъй като при публичната продан първоначалната цена на имота се определя от вещо
лице в производството при съдебния изпълнител. Цената на делбения имот, при
извършване на делбата чрез изнасяне имота на публична продан, е от значение за
определяне стойността на дяловете и съответно за определяне на дължимите
държавни такси - чл. 8 от Тарифата за държавните такси, които се събират от
съдилищата по ГПК. В този смисъл е и приетото с решение № 166 от 04.07.2011 г. по
гр.д. № 1390/2010 г., на ВКС, ІІ г.о. и с определение № 1 от 04.01.2016 г. по
гр.д. № 5505/2015 г. на ВКС, І г.о. В случая съделителите не са оспорили
даденото от вещото лице заключение, поради което дължимите по делото държавни такси следва да определят на база
това заключение. Паричната оценка на дела на В.Д.И. възлиза на **** лева, т.е.
държавната такса е в размер на **** лева. Паричната оценка на дела на държавата
възлиза на **** лева, т.е. държавната такса е в размер на **** лева.
Така мотивиран, РС-Пловдив
Р Е Ш И:
ИЗНАСЯ НА ПУБЛИЧНА ПРОДАН на основание чл. 348 ГПК допуснатия до делба с решение № *** от *** г. по
гр.д. № *** г. на РС-П., поправено по реда на чл. 247 ГПК, с решение № *** от ***
г., недвижим имот, а именно: поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр. П., одобрени със Заповед **** г. на ИД на АГКК,
номер по предходен план: парцел ***, кв. ***, с площ от *** кв.м., при граници
и съседи: ****, ****, ****, **** и ****, ведно с находящия се в
построената в гореописания недвижим имот многофамилна жилищна сграда с
идентификатор ****, която сграда е в режим на суперфициарна собственост,
самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***** по КККР на гр. П., одобрени със Заповед ***** г. на ИД на
АГКК, със застроена площ от **** кв.м., представляващ жилище-апартамент, ведно
с прилежащите му: мазе № * /***/ със застроена площ **, с таванско помещение № *
/***/ със застроена площ *** и ***% /***/ идеални части от общите части на
сградата и правото на строеж, при граници на самостоятелния обект: на същия
етаж – няма, под обекта – няма, над обекта - **** и ****, като делбата е
допусната между В.Д.И., ЕГН ********** и Държавата, представлявана от министъра
на регионалното развитие и благоустройство, ПРИ КВОТИ: **** идеални части от
самостоятелен обект с идентификатор **** и *** идеални части от поземлен имот с
идентификатор **** за В.Д.И. и *** идеални части от самостоятелен обект с
идентификатор **** и *** идеална част от поземлен имот с идентификатор **** за
Държавата, при който квоти да бъдат разпределени постъпилите от публичната
продан суми между съделителите.
ОСЪЖДА на основание чл. 355 ГПК В.Д.И.,
ЕГН ********** да заплати по сметка на РС-П. сумата от **** (**** ) лева – държани такси по
извършване на делбата.
ОСЪЖДА на основание чл. 355 ГПК
Държавата, представлявана от министъра на регионално развитие и благоустройство
да заплати по сметка на РС-П. сумата от ****
(****) лева – държани такси по извършване на делбата.
Решението подлежи
на обжалване в двуседмичен срок от връчването му пред ОС-П.
СЪДИЯ: /п/ Д. Вътов
Вярно с оригинала!
Т.А.