Решение по дело №4697/2018 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 1675
Дата: 19 април 2019 г. (в сила от 31 август 2019 г.)
Съдия: Румяна Димова Христова
Дело: 20183110104697
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 2 април 2018 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

1675

                                            гр.Варна, 19.04.2019год.

    

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

            ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО  ОТДЕЛЕНИЕ, XVІ – ти състав, в публично заседание проведено на двадесети  март  през две хиляди и  деветнадесета  година, в състав:

 

                                      РАЙОНЕН СЪДИЯ:РУМЯНА ХРИСТОВА

 

при секретаря ГАЛЯ ДАМЯНОВА , като разгледа докладваното от съдията гр.дело №4697  по описа за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

  Предявеният иск намира своето правно основание в разпоредбите на 405, ал.1 от КЗ.

Ищецът „В.П." ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от управителя Д. С. С., чрез процесуалния си представител адв. Б.С.З., Адрес ***, тел. **, претендира от съда  да постанови решение, с което да осъди ответника ЗАД „Б. В. И.Г.",ЕИК *, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от К. Р., Н. Д. Ч., И. И. Г. и П. А. Ш., да заплати на ищеца, сумата от  2760 лв., представляваща дължимо застрахователно обезщетение, по застрахователна полица № * за лек автомобил „Шевролет", с peг. № ****, ведно със законната лихва върху главницата, считано от завеждане на исковата молба – 30.03.2018год. до окончателното изплащане на сумата.

Моли да му бъдат присъдени сторените по делото разноски, както и адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК.

Ищецът аргументира правен интерес от предявения иск, навеждайки следните фактически твърдения:

 На 06.03.2017 г. ищецът „В.П." ЕООД, представляван от управителя Д. С. С., сключва Договор за застраховка „Б. К. С." със ЗАД „Б.В. И. Г.", обективиран в застрахователна полица № * за лек автомобил „Шевролет", с peг. № ***, със срок на действие от 07.03.2017 г. до 07.03.2018 г. за застрахователна сума 19 000 лева. Избраното застрахователно покритие е Клауза "П. к.".

На 04.12.2017 г., около 03.40 часа, при движение по автомагистрала Хемус на 389 + 900 м, водачът на МПС „Шевролет", с per. № ***, В. С. З., губи контрол над управлявания от него автомобил, излиза в дясно извън платното за движение и се блъска в крайпътен билборд, вследствие на което реализира пътно - транспортно произшествие. В резултат на произшествието са нанесени множество материални щети на МПС „Шевролет", с per. № *, собственост на „В.П." ЕООД.

Произшествието е посетено от органи на Министерство на вътрешните работи. Издаден е констативен протокол за ПТП с пострадали лица от 04.12.2107 г., където са описани посочените обстоятелства.

В изпълнение на чл. 403 и чл. 395, ал. 7 от КЗ в законно установения срок застрахования е предявил претенция пред ЗАД „Б. В. И. Г.", за настъпилото събитие, за което е образувана щета № */17/05.12.2017 г.

След оглед на увредения автомобил от експертите на дружеството с опис на претенция № */17/05.12.2017 г. са установени следните щети:

        Челно стъкло, ремонтен к-т, арматурно табло, въздушна възглавница - шофьор, въздушна възглавница - пътник, облицовка предна броня, фар ляв, фар десен, тапицерия врата предна дясна, стъкло предна дясна врата, носач преден десен, шенкел преден десен, амортисьор преден десен и греда преден мост - за подмяна;

        Купе необорудвано, преден капак, калник преден десен, калник преден ляв, предна врата - дясна, предна врата - лява и задна врата - лява - за подмяна и боядисване;

Вследствие на настъпилото пътно - транспортно произшествие и множеството настъпили материални щети, лек автомобил „Шевролет", с peг. № *, е икономически негоден за възстановяване.

Налице е „пълна загуба" по смисъла на чл. 390, ал. 2 КЗ, съгласно който тотална щета на моторно превозно средство е увреждане, при което стойността на разходите за необходимия ремонт надвишава 70 на сто от действителната му стойност.

Към момента на настъпване на застрахователното събитие действителната стойност на горепосочения лек автомобил възлиза на 17 575.00 лева.

Видно от поръчка № 81763 от 16.01.2018 г., издадена от „О. А. Г." ООД, е че стойността на увредените части по съставения опис на претенция № */17/05.12.2017 г., възлизаща в размер на 33 662.93 лева, надвишава действителната стойност на застрахования автомобил.

На 02.03.2018 г. ЗАД „Б. В. И. Г." заплаща на „В.П." ЕООД застрахователно обезщетение в размер на 14 060 лева.

Ищецът не е съгласен с размера на заплатената сума, като счита същия за частичен и несъответстващ на действителната стойност на автомобила, към датата на настъпване на застрахователното събитие, която е в размер на 17 575 лева.

С оглед на това, че застрахователното дружество заплаща  застрахователно обезщетение за имуществени вреди в размер на 14 060 лева може да се приеме за безспорно установено наличието на валидно застрахователно правоотношение между ЗАД „Б. В. И. Г." и „В.П." ЕООД. Самият факт на плащане от страна на ЗАД „Б. В. И. Г." следва да се тълкува като извънсъдебно признание на застрахователното правоотношение между застрахователното дружество и увреденото лице, обективирано със застрахователна полица № *. Самият размер на заплатената сума, счита за частичен, тъй като не е адекватен паричен еквивалент на реалния размер на вредата към датата на настъпване на застрахователното събитие.

Процесната имуществена застраховка „Каско" има обезщетителен характер - в границите на покритите рискове и уговорената застрахователна сума - тя обезщетява всички вреди на застрахованото МПС.

Съгласно разпоредбата на чл. 386, ал. 2 от Кодекса за застраховането при настъпване на застрахователно събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение, което е равно на размера на действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието.

Принципът на пълна обезвреда означава, че обезщетението има за цел да постави увредения в имущественото състояние, което той е бил преди увреждането - да се приведе увреденото МПС в изправно и годно за движение техническо състояние, а когато това е невъзможно- да обезщети увредения с реалния размер на вредата към деня на настъпване на застрахователното събитие.

При това при изчисляване размера на обезщетението не следва да се прилага коефициент за овехтяване, тъй като последният е инкорпориран в самата застрахователна стойност, определена при сключване на договора - в този смисъл - решение № 79/02.07.2009г. по гр.д. № 156/2009г. на ВКС, I, т.о.

При съдебно предявена претенция за заплащане на застрахователно обезщетение съдът следва да определи обезщетението по действителната стойност на вредата към деня на настъпване на застрахователното събитие - чл. 208, ал. 3 от КЗ(отм.)/решение № 52/08.07.2010г. по т.д. № 652/2009г., т.к. I, т.о. на ВКС, постановено по реда на чл. 290 от ГПК/

С оглед изложеното, може да се направи изводът, че след приспадане на заплатеното застрахователно обезщетение от ЗАД „Б. В. И. Г." в размер на 14 060 лева, както и стойността на останките, които са реализирани в размер на 400.00 лева, незащитената и дължима сума от застрахователя възлиза на 3 115 лева.

Поради неправомерното отклонение от изпълнение на разпоредбата на чл. 386, ал. 2 от КЗ и незаплащане на действителния размер на вредата към деня на настъпване на застрахователното събитие за „В.П." ЕООД, възниква правния интерес да търси обезщетение от ЗАД „Б. В. И. Г." в размер на 2760 лв., представляващи неизплатената част от действителната стойност на процесния автомобил към деня на настъпване на застрахователно събитие.

В срока по чл.131 от ГПК, ответникът депозира отговор на  исковата молба.

Твърди, че размерът на платеното обезщетение е достатъчен за репариране на настъпилите увреждания по л.а. „Шевролет Каптива" с per. № **. Застрахователят е задължен да удовлетвори увредения единствено до размера на претърпяната вреда, след приспадане на запазените части от МПС.

Счита, че по  делото липсват доказателства за направен разход в размер, твърдян от ищеца. Липсва касова бележка, фактура, документ, доказващ реално че тази сума е заплатена. До колкото липсват по делото такива доказателства оспорва размера и основателността на разхода.

Предвид гореизложеното, моли съда да отхвърли изцяло предявения иск като неоснователен и недоказан, заедно с всички произтичащи от това законови последици, както и да му присъди направените разноски и юрисконсултско възнаграждение, за което ще предостави надлежен списък по чл. 80 от ГПК.

В съдебно заседание страните поддържат исковата молба и отговора на исковата молба. В хода по същество на делото ищецът, чрез проц.представител моли за уважаване на иска и присъждане на сторените по делото разноски.

Съдът, след преценка на събраните по делото писмени доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:

 Съдът е приел за безспорно и ненуждаещо се от доказване в отношенията между страните,че ответникът е заплатил на ищеца по процесната щета, сумата от 14 600лв.

Не е спорно между страните в настоящото производство, че същите  са обвързани от договор за застраховка „Каско на МПС”. Това обстоятелство се установява и от приетата по делото  застрахователна полица №* от 06.03.2017год.. Така  сключения с полицата застрахователен договор между ищеца,като собственик на л.а. „Шевролет", с peг. № **  и ответното дружество, като застраховател  е с валидност до 07.03.2018год. т.е. и към датата на процесното застрахователно събитие-04.12.2017год. този договор е обвързвал страните. Съгласно договора същия е сключен за застрахователна сума в размер от 19 000лв.

Не е спорно между страните , че при настъпване на процесното застрахователно събитие при ответното дружество е образувана щета, по която са констатирани твърдените увреждания, по която щета ответникът е заплатил на ищеца сумата 14 600лв.

Приобщени като доказателствен материал по делото са и следните писмени документи: констативен протокол за ПТП с пострадали лица от 04.12.2017г.; опис на претенция №*/17/05.12.2017г.; заявка по щета поръчка №* от 16.01.2018г.; уведомително писмо изх.№*/07-02-2018г.; свидетелство за регистрация на МПС Шевролет Каптив с рег.№*; трансакции по сметка.

От заключението на назначената и приета от  съда  САТЕ се установява следното: Стойността на нанесените щети  по л.а. „Шевролет", с peг. № *, поотделно и като обща, както стойността на необходимия труд за отремонтирането им са описани в раздел II, Констативно –съобразителна част, Таблица 1, като общата стойност на щетите е 35 686.17лв. Пазарната стойност на л.а. „Шевролет", с peг. № * към 04.12.2017год.  е  17 300лв. Експертизата не може да даде заключение по въпроса за стойността на запазените части на л.а. „Шевролет", с peг. № *, поради факта, че автомобилът не е наличен за оглед, не е възможно да се установят запазените части и експертизата не може да даде отговор по така зададения въпрос. От фактура №21/05.04.2018год. е видно, че процесният автомобил е предаден за скрап на А. Н ЕООД за сумата от 400лв. без ДДС./480лв. с ДДС/.

При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните  правни  изводи:

Предявеният иск е с правно основание чл.405, ал.1 от КЗ, като предвидената в тази норма отговорност на застрахователя може да бъде ангажирана при осъществяването на сложен фактически състав, който включва следните елементи: наличие на валидно учредено застрахователно правоотношение между страните; настъпване на твърдяното застрахователно събитие в периода на осигуреното застрахователно покритие; наличие на вреди, за които се претендира застрахователно обезщетение, възникнали в резултат от застрахователното събитие; изпълнение на задълженията, поети от ищеца в качеството му на застрахован за заплащане на дължимата застрахователна премия; уведомяване на застрахователя за настъпило застрахователно събитие и представяне на необходимите документи за неговото установяване. При кумулативната даденост на тези предпоставки, съгласно цитираната разпоредба в тежест на застрахователя възниква задължение за заплащане на застрахователно обезщетение на застрахования. Съгласно процесуалното правило на чл. 154, ал. 1 от ГПК за разпределение на доказателствената тежест, ищецът  в настоящото производство, следва да докаже при условията на пълно главно доказване елементите от визирания фактически състав, за да установи основателността на исковата си претенция. Ответникът от своя страна, носи тежестта за доказване на противопоставените възражения с оглед оборване на заведения иск.

В разглеждания случай по делото не е налице  спор между страните, че същите са валидно обвързани по силата на договор за застраховка „К. на МПС”, съгласно застрахователна полица №* от 06.03.2017год.,сключена между ищеца,като собственик на л.а. „Шевролет", с peг. № *  и ответното дружество, като застраховател , с валидност  към датата на процесното застрахователно събитие-04.12.2017год.,както и че твърдените увреждания са констатирани  от застрахователя по щета №*//17/05.12.2017г., по която щета ответникът е заплатил на ищеца сумата от  14 600лв.

Безспорно  установени от представените доказателства са фактът на настъпване на застрахователно събитие при покрит от застрахователя риск, както и естеството, вида и обема на подлежащите на обезщетяване вреди.

Съгласно разпоредбата на чл.386, ал.2 от КЗ при настъпване на застрахователно събитие дължимото от застрахователя обезщетение трябва да бъде равно на действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието.Нормата на чл.386, ал.1 от КЗ разпорежда, че дължимото застрахователно обезщетение не може да надхвърля застрахователната сума по договора (лимита на отговорност). Последната отговаря на действителната стойност на имуществото (чл.400 ал.3 от КЗ). За действителна застрахователна стойност се смята стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго от същия вид и качество (чл.400, ал.1 от КЗ), а за възстановителна - стойността за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка  (чл.400, ал.2 от КЗ).

Не е спорно между страните , че в настоящия случай разходите по ремонта на автомобила , необходими за възвръщането му в предишно състояние , надхвърлят 70% от действителната стойност на МПС към дата на събитие, т.е. налице е „тотална щета“ по смисъла на КЗ, чл.390,ал.2.

Според експертното заключение на вещото лице по изслушаната  и приета САТЕ към датата на застрахователното събитие стойността на щетите по лекия автомобил като общата стойност са в размер  35 686.17лв., а  пазарната стойност на л.а. „Шевролет", с peг. № * към 04.12.2017год.  е  17 300лв.  Т.е. пазарната стойност на автомобила към датата на събитието е под определената с договора застрахователна сума в размер на 19 000 лв. От така определената стойност 17 300лв. следва да се приспадне заплатената от застрахователя сума в размер от 14 060лв. и получената от застрахования сума от 480лв., представляваща стойността на процесния автомобил като скрап или остава дължима от застрахователя сума в размер от 2 760лв. Предвид на това искът следва да бъде уважен в цялост.

С оглед  изхода на спора и на основание чл.78,ал.1 от ГПК, на ищеца следва да се присъдят разноски в размер от 690.40лв.  Така присъдените разноски се изразяват в следното: 110.40лв. държавна такса, 150лв. депозит за ВЛ и 430лв.заплатен адв.хонорар.

 

По изложените съображения, съдът

 

 

Р   Е   Ш   И  :

 

ОСЪЖДА ЗАД „Б. В. И. Г.",ЕИК *, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от К. Р., Н. Д. Ч., И. И. Г. и П. А. Ш. ДА ЗАПЛАТИ на „В.П." ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от управителя Д. С. С., чрез процесуалния си представител адв. Б.С.З., Адрес ***, тел. 0896 787 043 ,  сумата  2760 лв./две хиляди седемстотин и шестдесет лева/, представляваща дължимо застрахователно обезщетение, по застрахователна полица* за лек автомобилШевролет", с peг. *, ведно със законната лихва върху главницата, считано от завеждане на исковата молба – 30.03.2018год. до окончателното изплащане на сумата, на осн. чл.405,ал.1 от КЗ.

 

ОСЪЖДА ЗАД „Б. В. И. Г.",ЕИК *, със седалище и адрес на управление: *, представлявано от К. Р., Н. Д. Ч., И. И. Г. и П.А. Ш. ДА ЗАПЛАТИ на „В.П." ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от управителя Д. С. С., чрез процесуалния си представител адв. Б.С.З., Адрес ***, тел. ***, сумата от 690.40лв. , представляващи сторени по делото разноски, изразяващи се в следното: 110.40лв. държавна такса, 150лв. депозит за ВЛ и 430лв.заплатен адв.хонорар ,  на осн. чл.78, ал.1 от ГПК.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от съобщаването му на страните пред Варненски окръжен съд.

 

 

 

РАЙОНЕН  СЪДИЯ: