Определение по дело №162/2010 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

С присъда № 11/21.12.2011 година, постановена по НОХД № 1257/2011 година, Кърджалийският районен съд е признал подсъдимия В. Д. А. от гр.Ц., обл.Б. за виновен в това, че на 20.10.2011 година в с.П., общ.К., при условията на опасен рецидив, с цел да набави за себе си имотна облага, възбудил заблуждение у Б. Ф. Н. от с.К., общ.К. и с това му причинил имотна вреда в размер на 20 лева – престъпление по чл.211, във вр. с чл.209, ал.1, във вр. с чл.29, ал.1, б.”а” от НК, поради което и на основание чл.373, ал.2 от НПК, във вр. с чл.58, ал.1, във вр. с чл.54 от НК, му е определил наказание „лишаване от свобода” за срок от 4 години, при първоначални режим на изтърпяване – „строг” – и тип затворническо заведение за изтърпяване на наказанието – затвор, като е намалил така определения размер /срок/ на наказанието „лишаване от свобода” с 1/3, а именно – на 2 години и 8 месеца. На основание чл.59, ал.1, т.1 от НК е приспаднато времето, през което подсъдимият В. Д. А. е бил задържан по реда нÓ ЗМВР, въз основа на Постановление от 21.10.2011 г. на РП – К. и въз основа на Определение №13/24.10.2011 г на РС – К. по ЧНД №1138/2011 г. Съдът се е разпоредил с веществените доказателства приобщени по делото, като е постановил след влизане на присъдата в сила да се върне на Б. Ф. Н. с ЕГН *, банкнота с номинал 20 лева със сериен № АО 70098285, иззета с протокол за обиск и изземване от 20.10.2011 г. и на подс.В. Д. А. – банкнота с номинал 20 лв.; 2 бр. банкноти с номинал 10 лева, банкнота с номинал 5 лева, банкнота с номинал 2 лева и монети на обща стойност 2.33 лева.

Въззивното производство е образувано по жалба на подсъдимия В. А.. От жалбата и допълнителното писмено изложение към нея, е видно, че основното оплакване е свързано с размера на наложеното наказание. Твърди се, че същото е прекомерно тежко и несъобразено в достатъчна степен с обществената опасност на конкретното деяние и дееца. Не били отчетени в достатъчна степен смекчаващите обстоятелства, а именно: изключително малкия размер на причинената имотна вреда – в размер на 20 лева, т.е. значително по-нисък от размера на минималната работна заплата за страната; направеното от подсъдимия самопризнание на досъдебното производство и пред съда, както и изразеното в съдебно заседание съжаление за извършеното. При определяне на наказанието, първоинстанционния съд дал превес на отегчаващите обстоятелства – предишните му осъждания, като мотивирал присъдата с необходимостта от прилагането на сравнително по-значителна наказателна репресия спрямо подсъдимия. В тази връзка счита, че целите на наказанието биха могли да се постигнат и при по-нисък размер от така определения. Моли обжалваната присъда да бъде изменена, като се намали размера на определеното наказание към минималния такъв.

В съдебно заседание подсъдимият лично и чрез служебно назначения му защитник – А. К., поддържа жалбата си и моли същата да бъде уважена.

Представителят на О. П. К. изразява становище за неоснователност на жалбата, тъй като определеното наказание съответствало в пълна степен на обществената опасност на дееца и на обществената опасност на извършеното престъпление. Очевидно, то било наложено при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, тъй като клоняло към минимума на нормата на чл.211 от НК. Счита наложеното наказание за справедливо по размер и моли да се постанови решение, с което да се потвърди присъдата на РС-К..

Окръжният съд, при извършената изцяло проверка на атакуваната присъда на основание чл.314 и сл. от НПК и във връзка с подадената жалба, констатира следното:

Производството пред първоинстанционния съд е протекло по реда на гл.ХХVІІ от НПК, като подсъдимият е признал изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния и е изразил съгласие да не се събират доказателства за тези факти. На основание чл.372, ал.4, във връзка с чл.371, т.2 от НПК, първоинстанционния съд е обявил, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието на подсъдимия, без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. На първоинстанционното съдебно следствие са събрани доказателства във връзка с имущественото състояние на подсъдимия. На въззивното следствие не са искани и събирани нови доказателства. Решаващият съд в мотивите на присъдата е приел за установена фактическата обстановка, изложена в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се е позовал на направеното от подсъдимия самопризнание по реда на чл.371, т.2 от НПК и на доказателствата, събрани на досъдебното производство, които го подкрепят. С оглед изложеното, настоящият съдебен състав споделя изводите на първоинстанционния съд, че установената фактическата обстановка по делото е безспорна и е идентична с изложената в обстоятелствената част на обвинителния акт. Въззивният съд също въз основа на самопризнанието, направено от подсъдимия и на събраните в хода на досъдебното производство доказателства, които го подкрепят, от фактическа страна прие за установено следното:

В началото на месец октомври 2011 г. подс. В. Д. А., намирайки се в гр.Димитровград, обл.Хасково, потърсил шофьор с лек автомобил, който да има възможност да го вози до места, посочени от подсъдимия, като последният þаплаща горивото и отделно цена за превоз около 30-40 лева дневно -според работата. Това предложение било прието от св.Д. Д., живущ в гр.М., общ. Д., обл.Х..

На 06.10.2011 г. св.Д. бил повикан да превози подс.А.. Д. отишъл с личния си автомобил - марка „Ф.", модел ,.Е.", с рег. № X 8759 АС - до гр.Д., на посочен адрес. При него се качили В. А. и негова приятелка - св.Л. П. Подсъдимият накарал св.Д. Д. да зареди гориво на автомобила си и му казал да ги кара към Г.. Св.Д. откарал подсъдимия и П. до Г., където А. му казвал да спира до различни магазини. Подс.В. А. и св.П. слизали от автомобила, влизали в магазините и купували хранителни стоки. След пазаруването в някои магазини те говорели помежду си, че работата е станала. Впоследствие св.Д. върнал подсъдимия и неговата приятелка в гр.Д., където те му заплатили за курса 30 лева.

На 20.10.2011 г. подс.А. отново се уговорил с Д. Д. за такъв превоз. Сутринта в 08.00 часа последният отишъл пред хотел „Б." в гр.Д., откъдето при него се качили подсъдимият и св.Л. П. А. казал на свидетеля отново да ги кара към Г., но да минат през селата. Така преминали през с.Г. В., общ.Х., където по искане на В. А. Д. спрял пред един магазин. Св.П. и подсъдимият влезли в магазина, купили дребна стока и след около 5-10 минути отново се качили в автомобила. Продължили до следващото село, където техните действия се повторили - свидетелят Д. спрял пред магазина, обвиняемият А. и свидетелката П. влезли в него и след около 5 минути закупили дребна стока и се върнали при чакащия ги в автомобила водач.

Продължили към с.М., общ.К. и отново направили същото. Там, след като се качили в автомобила, подс.В. А. и св.П. започнали да се карат заради парфюм, който свидетелката закупила - А. й казват, че не е трябвало да го купува.

Св.Д. Д. продължил да ги вози към с.П., общ.К.. Там подсъдимият накарал водача да спре пред магазин на кооперацията на селото. Той и св.П. слезли от автомобила и се отправили към магазина, докато св.Д. ги чакал в колата. Било около 09.00-09.30 часа сутринта. В. А. влязъл в магазина и се отправил към продавача - св.Б. Н., а св.П. застанала от вътрешната страна на входната врата. А. поискал да закупи пакет вафли с цена 0,80 лева. Продавачът се обърнал, тъй като тази стока се намирала точно зад гърба му, взел пакет вафли и го подал на купувача. Подс.А. заплатил стоката с банкнота от 20 лева, а св.Н. му върнал ресто, като извадил от джоба си оборотните пари и от тях отброил една банкнота от десет лева, една от пет лева, две банкноти от два лева и отделно от чекмеджето на масата извадил и му върнал монета от 20 стотинки - или върнал общо 19.20 лева. След това Б. Н. оставил дадената му банкнота от 20 лева в чекмеджето. Тогава подсъдимият поисквал св.Н. да му уедри дребни пари на обща стойност 10 лева, като му даде цяла банкнота от 10 лева. Продавачът извадил отново пачката с оборотните пари от джоба си, погледнал ги и казал, че няма банкноти от 10 лева. Тогава В. А. поискал да му уедри 20 лева, като сложил на масата дребни банкноти на обща стойност 19 лева и една монета от един лев. Св.Б. Н. извадил една банкнота от 20 лева и я поставил на масата. В този момент А. взел от масата всички пари - своите 20 лева в дребни банкноти и една монета, както и банкнотата от 20 лева на продавача Н., добавил банкнота от 10 лева и поискал последният да му ги уедри, като му даде цяла банкнота от 50 лева с думите: "Нека да са 50". Свидетелят се зачудил и казал на подс.А., че в парите, които последният му дава, са и неговите (на свидетеля) 20 лева, на което подсъдимия отговорил: "Да, нали ти ги връщам, всичко е точно". Св.Б. Н. дал цяла банкнота от 50 лева, взел сумата от 50 лева в по-дребни банкноти и една монета от подс.А. и продължил да мисли и да пресмята. През това време В. А. и Л. П. излезли от магазина, качили се в автомобила при Д. и потеглили към с.К. Още при качването си подс.А. казал на св.П.: „Тук работата стана". В с.К., по същата схема, свидетелят Д. отново спрял пред един магазин. А. и П. влезли вътре, където продавал непълнолетният свидетел Ю. М. Подсъдимият застанал пред продавача, а св.Пачева останала по-назад. А. поискал от продавача едно шоколадово руло и един шоколадов десерт. Сметката била 1,90 лева. В. А. дал банкнота от 50 лева, а св.М. му върнал една монета от 10 стотинки, една монета от 1 лев, една банкнота от 2 лева, една - от 5 лева и две - от 20 лева, или общо 48,10 лева. През това време зад обвиняемия се наредили на опашка двама клиенти - жители от селото. Подс.В. А. взел рестото в ръка и поискал продавачът да му развали една банкнота от 20 лева. Подал я на Ю. М., който му дал две банкноти от по 10 лева. А. попитал продавача дали се плаща за торбичка, при което последният му отговорил отрицателно и му дал торбичка за закупените стоки. След това В. А. и Л. П. излезли от магазина.

В същото село двамата са влезли в още един магазин, след което се върнали в автомобила при св.Д. После той ги откарал и до с.Г., където А. и П. влезли в един магазин, като отново закупили дребни стоки. Тъй като това било последното село по пътя, подс.В. А. накарал св.Д. Д. да се върне обратно по пътя, по който са дошли.

Междувременно св. Б. Н. от магазина в с.П. установил, че е бил излъган с 20 лева при уедряването на парите. Съобщил това на управителя - св.Ф. Е. Той незабавно потърсил съдействие от полицаите в участъка на селото, които започнали да издирват тъмен на цвят лек автомобил, марка „Ф.", с хасковска регистрация. Скоро полицейските служители, свидетелите И. Д. и И. Л. установили автомобила да се движи по пътя между с.К. и с.П. и го спрели за проверка. Автомобилът бил управляван от св.Д., а в него пътували подс.А. и св.П. При беседата на полицейските служители с трите лица от автомобила, А. си признал, че е излъгал с 20 лева продавача в магазин в с.П., че съжалява за извършеното и иска да върне сумата от 20 лева. Бил извършен обиск спрямо подсъдимия, при което у него били намерени и иззети (наред с мобилен телефон и сим-карта) 2 банкноти с номинал 20 лева, 2 банкноти с номинал 10 лева, 1 банкнота с номинал 5 лева, 1 банкнота с номинал 2 лева и монети на обща стойност 2,33 лева, като протоколът за това действие по разследването бил одобрен от РС -К.. В. А. бил задържан във връзка с извършено престъпление по чл.209, ал. 1 от НК за срок до 24 часа по реда на ЗМВР.

Подс. В. Д. А. е роден на 28.01.1964 г. в гр.Ц., обл.Б., жител на същия град, български гражданин, с основно образование, разведен, безработен, не се ползва с добри характеристични данни по местоживеене. Видно от свидетелство за съдимост, подс.В. А. е бил осъждан многократно за извършени от него умишлени престъпления от общ характер.

Описаната фактическа обстановка въззивният съд прие за установена, позовавайки се на направеното от подсъдимия В. А. самопризнание и събраните на досъдебното производство доказателства, които го подкрепят изцяло, а именно: свидетелските показания на Б. Н., Ф. Е., Ю. М., Л. П., Д. Д., И. Д. и И. Л., които показания са последователни, непротиворечиви и взаимодопълващи се; протокол за обиск и изземване, ведно с разпореждане на РС-К., протокол за оглед на местопроизшествие, протокол за оглед на веществени доказателства, протоколи за разпознаване, характеристична справка, свидетелство за съдимост и др.

При така установеното от фактическа страна, правилен и обоснован е извода на първоинстанционният съд, че подсъдимият В. А. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл.211, във вр. с чл.209, ал.1, във вр. с чл.29, ал.1, б.”а” от НК – на 20.10.2011 година в с.П., общ.К., при условията на опасен рецидив, с цел да набави за себе си имотна облага, възбудил заблуждение у Б. Ф. Н. от с.К., общ.К. и с това му причинил имотна вреда в размер на 20 лева. От обективна страна изпълнителното деянието е осъществено чрез възбуждане и поддържането на невярна представа у пострадалия относно обстоятелството, че цялата сума от 50 лева, която подс.А. е поискал да му уедри е собственост на последния. Именно невярната представа относно това обстоятелство е мотивирала св.Б. Н. да се разпореди със свое имущество – пари, в интерес на подсъдимия, с което му е била причинена имотна вреда. Действията на подсъдимия са били насочени с единствената цел за набавяне на имотна облага в своя собствена полза. Измамата е резултатно увреждащо престъпление, т.к. законът изисква в следствие на акта на имуществено разпореждане да е настъпила имотна вреда, каквато в настоящия случай безспорно се установи, че е настъпила за пострадалия свидетел. Подсъдимият е действал с пряк умисъл и специална цел, обективирани в действията му, обсъдени по-горе. Правилни са изводите на първоинстанционния съд, че процесното деяние се явява извършено при условията на опасен рецидив по смисъла на чл. 29, ал.1, б.”а” от НК, като от значение за квалифицирания състав е осъждането на подс.А. за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не по-малко от една година, изпълнение по което не е отложено по чл.66 от НК, а именно по присъда от 12.06.2003 г., постановена по НОХД № 82/2002 г. по описа на РС - Ц., влязла в сила на 27.06.2003 г., за престъпление по чл. 211 вр. чл. 209, ал. 1 вр. чл. 29, ал. 1, б. "а" и "б" вр. чл. 26, ал. 1 от НК, като му е било наложено наказание "лишаване от свобода" за срок от 7 години и 6 месеца. Следва да се посочи, че от изтърпяването на описаното наказание не е изтекъл петгодишния срок по чл.30, ал.1 от НК.

При индивидуализацията на наказанието, първоинстанционния съд е анализирал обществената опасност на дееца, както и смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства. Като смекчаващи обстоятелства са отчетени малкия размер на причинената имотна вреда, направеното пред полицейските служители самопризнание и изразеното пред съда съжаление за стореното. Съответно като отегчаващи обстоятелства са отчетени многократните осъждания на подсъдимия, извън тези, които са взети предвид от закона при определяне на престъплението. От гледна точка целите на наказанието и най-вече на личната превенция, решаващия съд е приел, че следва да се приложи една сравнително по-значителна наказателна репресия спрямо подсъдимия, като му е определил наказание под средния размер, близо до предвидения в закона минимум, а именно – 4 години „лишаване от свобода”, като с приложението на чл.373, ал.2 от НПК, във вр. с чл.58а, ал.1 от НК, този размер е намален с 1/3, или определеното наказание, което следва да изтърпи подсъдимия в затвор при първоначален „строг” режим е в размер на 2 години и 8 месеца. Така определеното наказание настоящия съдебен състав намира за изключително завишено по размер и несъответстващо на извършеното от подсъдимия деяние. Обстоятелството, посочено от решаващия съд, че подсъдимия е многократно осъждан и по-малко от две години преди извършване на процесното деяние е изтърпял едно значително по размер наказание „лишаване от свобода”, не следва да се отчете като водещо при определяне на наказателната санкция за разглежданото престъпление, след като за предходните престъпни деяния подс.А. е понесъл отговорността си. Описаните обстоятелства следва да се отчетат, но съпоставени с всички други обстоятелства от значение за отговорността на дееца – чистосърдечните му самопризнания още при залавянето му след извършеното деяние, пълното съдействие, което е оказал при разследването, показаното съжаление и разкаяние за стореното, ниския материален и социален статус на дееца, ниската степен на обществена опасност на конкретното деяние в сравнение с типичните престъпления измама, както и изключително ниския размер на причинената вреда. Описаните обстоятелства и най-вече размера на причинената имотна вреда от 20 лева, която се явява една незначителна по размер сума, следва да се определят като изключителни смекчаващи отговорността на дееца, при наличието на които и най-лекото, предвидено в нормата на чл.211 от НК наказание от 3 години „лишаване от свобода”, би се оказало несъразмерно тежко за извършеното от подсъдимия деяние. Или, с оглед описаното, в случая са налице предпоставките на чл.55, ал.1, т.1 от НК и следва да се определи наказание под най-ниския предел предвиден в закона. В същото време, съдът съобрази и разпоредбата на чл.58а, ал.1 от НК, приложима при постановяване на осъдителна присъда в случаите по чл.373, ал.2 от НПК, какъвто е настоящия, когато определеното наказание се намалява с 1/3, и прецени съобразно чл.58а, ал.4 от НК, че в настоящия случай по-благоприятно за дееца е определяне на наказание при условията на чл.55 от НК, то и наказанието следва да се определи именно при условията на последно цитирания текст. Справедливо и достатъчно, отговарящо на конкретно извършеното от дееца противоправно деяние, е наказание от 6 /шест/ месеца „лишаване от свобода” определено при условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК. Настоящия съдебен състав намира, че с това именно наказание ще бъдат постигнати целите на личната и генералната превенция на закона, визирани в разпоредбата на чл.36 от НК. Описаното налага първоинстанционната присъда да бъде изменена, като определеното за изтърпяване наказание „лишаване от свобода” се намали от 2 години и 8 месеца на 6 месеца, като описаното изменение не води до промяна на режима на изтърпяване на наказанието и типа на затворническото заведение, в което подсъдимият следва да се настани първоначално. Следва да се отбележи, че в случая е неприложим института на условното осъждане по чл.66 от НК, предвид наличието на формални пречки за това, а именно факта, че подсъдимият е бил осъждан при това нееднократно на наказание „лишаване от свобода” за престъпление от общ характер, видно от приложеното свидетелство за съдимост.

Съдът намира, че в останалата й част, извън описаното изменение, обжалваната присъда е правилна, обоснована и законосъобразна, и при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, т.е. не са налице основания за нейното отменяване или изменяване, поради което следва присъдата да бъде потвърдена в тази й част.

Водим от изложеното, и на основание с чл.334, т.3 и 6, във вр. с чл. 337, ал.1, т.1 и чл.338 от НПК , Окръжният съд

Р Е Ш И :

ИЗМЕНЯВА Присъда № 11/21.12.2011 год. по н.о.х.дело № 1257/2011 год. по описа на Кърджалийския районен съд, в частта й, с която за извършеното престъпление по чл.211, във вр. с чл.209, ал.1, във вр. с чл.29, ал.1, б.”а” от НК, на В. Д. А. от гр.Ц., обл.Б., с ЕГН *, на основание чл.58а, ал.1 от НК е наложено наказание “лишаване от свобода” за срок от 2 години и 8 месеца, като на основание чл.58а, ал.4, във вр. с чл.55, ал.1, т.1 от НК НАМАЛЯВА наказанието на 6/шест/ месеца “лишаване от свобода”.

ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част.

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване или протестиране.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.