Присъда по дело №1838/2020 на Районен съд - Пазарджик

Номер на акта: 23
Дата: 21 май 2021 г. (в сила от 8 юни 2021 г.)
Съдия: Стела Михайлова
Дело: 20205220201838
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 17 декември 2020 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 23
гр. Пазарджик , 21.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, V НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на двадесет и първи май, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Стела Михайлова
СъдебниГергана Георгиева
заседатели:Бакърджиева
Милка Николова Благова
при участието на секретаря Росица Караджова
и прокурора Васка Георгиева Наскова (РП-Пазарджик)
като разгледа докладваното от Стела Михайлова Наказателно дело от общ
характер № 20205220201838 по описа за 2020 година
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия В. Г. С. - роден на 15.04.1959г. в с. С.,
живущ в с.С., обл.Пазарджик, българин, български гражданин, без
образование, разведен, неосъждан, безработен, ЕГН: **********, ЗА
ВИНОВЕН в това, че на 05.10.2019г. в с.С., обл.Пазарджик, е извършил
действия с цел да възбуди полово желание без съвкупление по отношение на
лице, ненавършило 14-годишна възраст - М. М. А. родена на 10.07.2007г. от
с.С., обл.Пазарджик , като е употребил за това сила и заплашване, поради
което и на осн. чл.149, ал.2, т.1, във връзка ал.1 от НК, във връзка с чл. 54 от
НК ГО ОСЪЖДА на ДВЕ ГОДИНИ И ШЕСТ МЕСЕЦА лишаване от свобода.
На основание чл.66, ал.1 от НК отлага изтърпяването на наказанието за
изпитателен срок от ЧЕТИРИ ГОДИНИ.
ОСЪЖДА В. Г. С. да заплатки направените по делото разноски в размер
на 1614.80 лева от които 1414.80 лева, платими по сметка на ОД на МВР –
Пазарджик и 200 лева платими по сметка на Национално бюро за правна
помощ.
1
ПРИСЪДАТА може да се обжалва и протестира пред Окръжен съд -
Пазарджик в 15 дневен срок от днес.
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
2

Съдържание на мотивите

МОТИВИ към НОХД №1838/2020 г.:
Обвинението е против подсъдимия В. Г. С. от с.С. за престъпление по
чл.149, ал.2, т.1 във връзка с ал.1 от НК.
Подсъдимият се обвинява в това, че на 05.10.2019 г. в с.С.,
обл.Пазарджик е извършил действия с цел да възбуди полово желание без
съвкупление по отношение на лице, ненавършило 14-годишна възраст - М. М.
А. родена на 10.07.200 7г. от с.С., обл.Пазарджик, като е употребил за това
сила и заплашване.
Подсъдимият В.С. не се признава за виновен по предявеното му
обвинение. Дава обяснения.
Представителят на Районна прокуратура Пазарджик поддържа
обвинението и моли за постановяване на осъдителна присъда.
Районният съд обсъди събраните по делото гласни и писмени
доказателства и при съобразяване разпоредбите на чл.301 от НПК прие за
установено следното:
Пострадалата М.А., родена на 10.07.2007 г., живеела в с.С.,
обл.Пазарджик, заедно със своя баща, свидетелят Н.Д..
Подсъдимият В.С., живеел в къща, находяща се в с.С., на улица съдена на
свидетелката М.А., затова познавал добре последната.
На 05.10.2019 г. вечерта свидетелката М.А. пазарувала от хранителен
магазин, разположен в близост до дома и в с.С.. След като излязла от
магазина тръгнала към домът си и тогава видяла подсъдимия В.С. да се
движи с велосипед по улицата. При появата на подсъдимия, свидетелката
М.А. изпитала страх, защото в преходен период подсъдимият С. и бил
говорил нецензурни и вулгарни реплики. Свидетелката А. навела глава, за да
не среща погледа на подсъдимия и продължила пътя си. В един момент
подсъдимият С. хвърлил велосипеда си и се насочил към свидетелката М.А..
Когато я доближил подсъдимият С. хванал със своята ръка, дясната ръка на
свидетелката М.А., като по този начин я принудил да не мърда и да стои
неподвижно. След това, целейки да възбуди половото си желание мушнал
дясната ръка на свидетелката М.А. в панталона си и я притиснал силно към
половия си член. Докато притискал ръката на свидетелката към половия си
член подсъдимият С. получил полова възбуда, която свидетелката М.А.
усетила. Същевременно подсъдимият С. заплашил М.А. с думите: „Ще ми
правиш каквото ти казвам, ако не ще те трепя“. Свидетелката А. намерила
сила и успяла да се отскубне от ръката на подсъдимия, след което го бутнала
и побягнала към дома си. Подсъдимият С. започнал да псува пострадалата, да
вика след нея, като казал, че пак ще я хване.
След като се прибрала в дома си свидетелката М.А. веднага разказала за
1
случилото се на своя баща – свидетеля Н.Д.. Последният незабавно излязъл да
търси подсъдимия С.. Открил го пред хранителен магазин в селото и видял, че
подсъдимият е неадекватен и силно повлиян от алкохола. Тогава свидетелят
Д. го бутнал леко с ръка и се прибрал в дома си.
Впоследствие свидетелите Д. и М.А. сигнализирали за случилото се
органите на полицията, след което било образувано настоящото досъдебно
производство.
В хода на разследването е изготвено заключение на комплексна
съдебнопсихиатрична, сексологична и психологична експертиза на
пострадалата М. М. А., от което е видно, че същата не страда от психично
заболяване, не е имала такова заболяване в миналото и в момента на
изследването. Становището на експертите е, че М.А. има запазена
свидетелска годност. Същата може да участва в досъдебната и съдебната фаза
на наказателното производство, правилно да възприема фактите, които имат
значение за делото да дава достоверни показания за тях. По време на
случилото се и към момента на изследването пострадалата е била в състояние
да разбира свойството и значението на извършеното спрямо нея.
Извършеното спрямо нея деяние не е допринесло за увреждане на нейното
психично здраве. Личностовата структура на М.А. е представена с триадата
„екстравертираност-емоционална стабилност-сангвиничен темперамент“ и
всичко това при добре развит интелект. Равнището на когнитивните функции
на пострадалата М.А. е в границите на нормата. Степента на биологичното,
физиологичното и сексуалното развитие на същата е в границите на нормата.
Пострадалата няма склонност към симулиране или агравиране. В значителна
степен може да се приеме, че свидетелката М.А. разказва правдиво за
случилото се.
От заключението на комплексната съдебно-психиатрична, сексологична
и психологична експертиза, изготвена на при изследване на подсъдимия В. Г.
С. е видно, че същият не е страдал в миналото както и към момента на
изследването от психично заболяване. Към момента на деянието е могъл да
разбира свойството и значението на извършеното, както и да ръководи
постъпките си. Не е настъпила съществена промяна в психичното му
състояние непосредствено към момента на извършване на деянието както и
към момента на изследването. Може е да възприема фактите, които имат
значение за делото, да дава достоверни обяснения за тях, да участва в
процесуално-следствени действия в качеството на обвиняем и да взема
решения, свързани със защитата му. Личностната структура на В.С. се
характеризира със следните особености екстравертираност, емоционална
нестабилност и преобладаване на холеричните черти в темпераментовата му
структура. Тези особености на личността на В.С. не следва да се извеждат на
преден план, като причина за извършеното деяние. Могат да имат значение на
съобуславящ фактор, а не като основна причина. Нивото на интелекта на В.С.
клони към долната му граница. Възможността му за адекватно социално
2
функциониране са нарушени в лека степен и едва ли имат съществено
значение за анатомо-физиологично и психологичното му съществуване.
Сексуалната ориентация на подсъдимия С., експертите са определили като
нормална, той се самовъзприема като лице от мъжки пол, без да проличават
каквито и да е колебания в тази насока, т.е. у него не се долавят признаци на
разстройство на половия идентитет. Не са налице нарушения в сексуалното
му развитие. Според експертите при подсъдимият В.С. е ниска бариерата на
моралните му задръжки.
Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на обясненията
на подсъдимия, показанията на свидетелите Н.И., М.А., Н.Д., М.И., дадени в
хода на съдебното следствие, показанията на свидетелите М.А., Н.Д., Н.И.,
депозирани на досъдебното производство пред съдия и прочетени по реда на
чл.281, ал.1, т.1е и 2 и чл.281, ал.4 във връзка с ал.1, т.1 и т.2 от
НПК, проведената очна ставка между подсъдимия С. и свидетелката А.,
заключенията на психологично-психиатричните експертизи, както и
доказателства приложени по делото.
Относно главния факт съдът кредитира показанията на свидетелите М.А.
и Н.Д..
Водещите и основни доказателства, както за обвинителната теза за
извършени от подсъдимия блудствени действия по отношение на
малолетната М.А., така от страна на подсъдимия, са показанията на
пострадалата А., дадени на досъдебното производство пред съдия, приобщени
на основание чл.281, ал.1, т.1 и 2 от НПК и тези депозирани в хода на
съдебното следствие. Останалите усти доказателства, приобщени по делото,
събирани както на досъдебното производство, така и в съдебното следствие –
показанията на свидетеля Н.Д. са силно обвързани с показанията на М.А., тъй
като пресъздават чутото и възприето от нея.
В този смисъл анализът на доказателствата се свежда главно до преценка,
кои от показанията на свидетелката М.А. са достоверни, убедителни и
съответстващи на обективната истина.
В показанията си дадени на досъдебното производство пред съдия, които
след приобщаването са пряк източник на доказателства свидетелката А.а дава
ясни, подробни и детайлни показания за действията на подсъдимия,
изразяващите с конкретни блудствени действия, придружени с физически и
психическо насилие върху детето, чиято цел е била насочена към
удовлетворяване на половото му желание. Показанията й относно усещането
за възбуда на подсъдимия в следствие на докосването с ръка от страна на
малолетната свидетелка, което действие същата демонстрира с жестове, дават
основание съдът да приеме, че свидетелката пресъздава лични, действителни
възприятия, а не измислено, чуто или видяно от другиго или по телевизията,
както твърди същото в показанията в хода на съдебното следствие.
3
Начина й на реакция, свързан с освобождаване от хватката на
подсъдимия, видимата уплаха от случилото се и последвалото споделяне за
случилото се на нейния баща-свидетеля Д. затвърждават убеждението на съда
за достоверност на тези показания, с оглед на крехката възраст на
пострадалата, тъй като за тази възраст е характерно, по-скоро неосъзнатото
възприятие – нещата са такива каквито ги виждат.
За убедителността на показанията на свидетелката А. допринася и
объркването за датата на която са се случвали неприятните за нея и трудни за
възпроизвеждане събития, свързани с насилие и посегателство върху
половата й неприкосновеност от страна на подсъдимия С. и причината за
това, свързана с употреба на алкохол от последния. Тези обстоятелства
показват, освен добрите паметови способности на свидетелката, характерни
за възрастта й, необременена с количество натрупана житейска информация,
но и изживяваната психологическа травма от случилото се.
Свидетелката, макар и с различни изрази в показанията си дадени пред
съдия и пред органа по разследването е фиксирала извършените от страна на
подсъдимия на блудствени действие с нея /хващане на дясната й ръка и
държане, в.овело до невъзможност да се движи, мушкане на дясната й ръка в
панталона и я притискане към половия си член, усетената от
свидетелката полова възбуда от подсъдимия в следвие на докосването с ръка
от свидетелката и заплахата отправена от подсъдимия/.
Съдът счита, че следва да се подходи изключително внимателно и
прецизно към показанията на свидетелката дадени във различните фази на
наказателното производство при проверка на тяхната достоверност, тъй като
върху процесите на възпроизвеждане на информацията оказва влияние и
повишената чувствителност принципно на малолетните към самовнушение и
внушение-приемане на въображаемата за действително или възприемането на
чужди мисли за свои.
Във връзка с особеностите на психическите процеси на възприятие,
запомняне и възпроизвеждане на възприетото от страна на малолетната
свидетелка А. е приета по делото психологично-психиатрична експертиза,
базирана, както на личното изследване и контакт на експертите с
пострадалата малолетна, така и на показанията й депозирани на досъдебното
производство пред съдия и пред разследващ полицай. При обсъждане на
психологично-психиатричния статус вещите лица са посочили, че М. А. не
страда от психично заболяване. По време на деянието и към момента на
изследването е била в състояние да разбира свойството и значението на
извършеното спрямо нея. Степента на биологичното, физическото и
сексуалното развитие на А. е в нормата. В заключението експертите са
категорични, че А. няма склонност към симулиране или агравиране, т.е.
съзнателно преувеличаване на случилото се. Вещите лица сочат, че в
значителна степен може да се приеме, че А. разказва правдиво случилото се.
4
Това дава още едно, но убедително, основание на съда да кредитира, като
достоверни и съответстващи на обективната истина показанията на
свидетелката А. депозирани на досъдебното производство пред съдия и в
съдебното следствие.
На следващо място съдът намира, че за убедителността на показанията на
свидетелката А., на които съдът дава вяра допринася показанията на
свидетеля Н.Д., дадени на досъдебното производство и в хода на съдебното
следствие. Съдът кредитира тези показания, като ясни, логични и убедителни.
В тези показания свидетелят Д. сочи, че свидетелката А. споделила с него за
случилото се между нея и подсъдимия, като начина и изразите, по който Д. е
възпроизвел детайли за блудствените действия и упражненото насилие
/физическо и психическо/, придружаващо същите напълно съвпадат с
показанията на А..
Не на последно място важен елемент от показанията на свидетеля Д. е
датата на която детето е споделило с него за преживяното. Свидетелят дава
показания, които съвпадат с показанията на свидетелката А., че последната
му казала за извършеното от подсъдимия веднага след инцидента.
Това обстоятелство логично кореспондира с преживяванията и реакциите
на пострадалата в резултата на действията на подсъдимия, отразени като
установени от експертите.
Логично, като израз на защитната позиция подсъдимият дава обяснения,
в които отрича да е извършвал блудствени и насилствени действия спрямо М.
А.. Но като източник на доказателства съдът не им дава вяра, тъй като се
опровергават от показанията на свидетелите А. и Д. и заключението на
психолого-психиатричната експертиза.
Същият твърди, че причината свидетелката А. да го обвинява е
инцидента, който е имал със свидетелката Н.И., която била в интимни
отношения със свидетеля Д., баща на пострадалата.
И тримата свидетели А., Д. и И., независимо един от друг, отричат
категорично, свидетелят Д. да е имал каквито и да било близки, лични
отношения с И.., т.е. опровергават версията на подсъдимия.
В показанията си свидетелката И. разказва за предишен инцидент при
който подсъдимият С. влязъл в дома й през нощта, в стаята в която спяла,
свалил си панталоните и започнал да стимулира половия си член. По този
повод свидетелката се заканила, че ще го бие на публично място, което се
случило именно на инкриминираната дата. За факта, че го ударила с тояга по
главата, същата сигнализирала на тел.112.
Съдът кредитира показанията на свидетелката И., като достоверни и
убедителни, тъй като се потвърждават от аудио записа прието от тел.112 на
5
05.10.2019 г.
Показанията на свидетеля М.И. не допринасят за изясняване на
фактическата обстановка, поради което съдът не ги коментира.
При този анализ и съпоставката на всички събрани доказателства относно
основния факт, съдът достигна до безспорен извод, че деянието е извършено
от подсъдимия, като счете, че този извод е единствено възможният.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема, че
подсъдимият В. Г. С. е осъществил от обективна и субективна страна
признаците престъпния състав на чл.149, ал.2 във връзка с ал.1 от НК,
като на 05.10.2019 г. в с.С., обл.Пазарджик е извършил действия с цел да
възбуди полово желание без съвкупление по отношение на лице,
ненавършило 14-годишна възраст - М. М. А. родена на 10.07.200 7г. от с.С.,
обл.Пазарджик, като е употребил за това сила и заплашване.
Престъплението "блудство" по смисъла на чл.149, ал.1 от НК по своята
правна природа, представлява нерагламентирани сексуални действия на дееца
с непълнолетно лице от женски пол с цел удовлетворяване на полови
желания.
В конкретния случай на 05.10.2019 г., установено от кредитираните
показания на свидетелката А., съдът приема за безспорно установено, че от
обективна страна, за да извърши блудството с непълнолетната М.А.,
подсъдимият С., възползвайки се от ниската й възраст е употребил физическа
и психическа принуда.
За осъществяване състава на чл.149 от НК е достатъчно деецът да
извърши блудствени действия с цел да бъде възбудено или задоволено полово
желание без съвкупление, без да е необходимо дори тази цел да бъде
постигната - в действителност същият да бъде възбуден или удовлетворен.
Съставът на престъплението не изисква настъпването на този резултат.
Но в случая както съобщава свидетелката А., подсъдимият при
извършване на блудствените действия се е възбудил. Следователно в резултат
на осъществените блудствени действия, подсъдимият е постигнал своите цели
- да се възбуди половото си желание, без между него и пострадалата да е
имало съвкупление.
Подсъдимият С. много добре е съзнавал ниската възраст на пострадалата
А.. За реализация на своите намерения той е използвал принуда под формата
на сила и заплашване - като й я притиснал с ръцете си и я е заплашил, че ако
не изпълнява каквото й каже ще я „трепе“, за да сломи евентуалната й
съпротива и да подчини детето на волята си, принуждавайки го да задоволява
неговите желания.
6
Подсъдимият е съзнавал всички обективни и субективни признаци на
деянието и е искал настъпването на общественоопасните му последици, което
определя формата на викна, като пряк умисъл.
При определяне вида и размера на наказанието, което следва да се
наложи на подсъдимия В.С. за извършеното, съдът се ръководи от
изискванията на чл.36 от НК относно целите на наказанието и чл.54 от НК
при неговата индивидуализация.
Съдът отчете обществената опасност на „блудството”, като особено
висока. Престъплението е систематизирано в Глава втора на НК
“Престъпления против личността”, раздел VIІІ “Разврат” и засяга ценно
благо, от което зависи обществената значимост на индивида – половата му
неприкосновеност и свързани с нормалното полово и духовно съзряване на
малолетните лица.
При преценката на обществената опасност на подсъдимия съдът взе
предвид характеристичните данни на същите, които са положителни.
Като смекчаващи вината обстоятелства съдът прецени чистото съдебно
минало на подсъдимия, добрите характеристични данни, а като отегчаващи –
крехката възраст на пострадалата и начина на извършване, провокиран
единствено собствените си сексуални потребности, извадени на преден план
под влиянието на алкохола.
Като даде превес на отегчаващите вината обстоятелства, съдът счете, че
за постигането на целите на наказанието по чл.36 от НК – личната и
генералната превенции, съдът наложи наказание на подсъдимия В. Г. С. за
това престъпление от ДВЕ ГОДИНИ И ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА.
Като прецени данните за личността на подсъдимия и размера на
наложеното наказание, съдът счете, че за неговото поправяне и
превъзпитание не е необходимо наказанието лишаване от свобода да се
изтърпи ефективно.
Затова на основание чл.66, ал.1 от НК съдът отложи изтърпяването на
наказанието за изпитателен срок от четири години.
С оглед разпоредбите на чл.189, ал.3 от НПК подсъдимият В.С. бе
осъден да заплати направените по делото разноски в размер на 1 614.80 лева,
от които 1 414.80 лева, платими по сметка на ОД на МВР Пазарджик и 200
лева по сметка на Национално бюро за правна помощ.
Причините за извършването на престъпленията е ниското обществено
съзнание на подсъдимия и незачитане на чуждата личност и полова
неприкосновеност.
7
По изложените съображения съдът постанови присъдата си.




РАЙОНЕН СЪДИЯ:




8