Решение по дело №1371/2019 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 33
Дата: 10 януари 2020 г.
Съдия: Светлана Тодорова Кирякова
Дело: 20193101001371
Тип на делото: Въззивно търговско дело
Дата на образуване: 21 август 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

№……../……….01.2020г.

гр. Варна

 

В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в открито съдебно заседание, проведено на единадесети декември две хиляди и шестнадесета година, в състав:                                                      

           ПРЕДСЕДАТЕЛ:  СВЕТЛАНА КИРЯКОВА

      ЧЛЕНОВЕ :  ЦВЕТЕЛИНА ХЕКИМОВА

                            Мл.съдия НАСУФ ИСМАЛ

 

при секретаря Нели Катрикова

като разгледа докладваното от председателя

въззивно търговско дело № 1371 по описа за 2019г.,

за да се произнесе взе предвид следното :

 

Производството е образувано по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на „ХМБ ЕКСПРЕС“ ООД ЕИК *********, срещу Решение № 2946 от 28.06.2019г., постановено по гр.д.№ 2582/2018г. по описа на ВРС, 16-ти състав, В ЧАСТТА, в която въззивникът „ХМБ ЕКСПРЕС“ ООД със седалище и адрес на управление гр. Варна, р-н Одесос, ул. „Граф Игнатиев" № 17, ет. 5, ап. 13 ЕИК *********, представлявано от управителя Х.В.М.  Е ОСЪДЕНО да заплати на  СОФТРЕЙД ГРУП" ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Проф. Цв. Лазаров" № 13, ет. 6, офис 607 ЕИК *********, представлявано от управителя Г.И.С., сумата от 1379,43 лв с вкл. ДДС, представляваща недължимо платена частично цена по фактура № ********** от 24.02.2017 г. в размер на 1379,43 лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда-21.02.2018год.  до окончателното  изплащане, на основание чл.55, ал.1 от ЗЗД.

В жалбата се излага, че решението на ВРС е немотивирано, съответно неправилно и незаконосъобразно. Въззивникът счита, че съдебният акт е постановен по недопустим иск, доколкото ищецът не е изяснил твърденията, от които произтича защитата на претендираното право, като посочи причината за неотразяване на плащането от 13.04.2017г. в двата протокола за прихващане, както и какъв размер главница, съотв.разноски е платил на 06.12.2017г. със сумата от 12 239.94 лева. Счита, че както към 13.04.2017г., така и към 06.12.2017г.  „ХМБ ЕКСПРЕС“ ООД има изискуеми, ликвидни и безспорни вземания към „СОФТРЕЙД ГРУП" ЕООД в размер, надвишаващ извършените към съответните дати плащания от страна на „СОФТРЕЙД ГРУП" ЕООД.  Оспорва се извода на съда за преклудиране на въведеното от ответника възражение за прехващане. В съдебно заседание излага становище, уточнявайки въведените в жалбата твърдения, че след като размера на задължението по фактурата не се оспорва от насрещната страна, то плащането, с което се погасява част от задължението не може да бъде характеризирано като надплащане. Твърди се, че отказът от иска е правна фигура, с който се заличават последиците от предявяването на иска, в конкретния случай – гр.д. № 18491/2017г. по описа на ВРС, но не и от допуснатото обезпечение, което се е развило в рамките на отделно самостоятелно производство – ч.гр.д. № 16928/2017г. на ВРС. Настоява се за отмяна на първоинстанционното решение и отхвърляне на предявения иск с присъждане на сторените разноски в двете инстанции.

В срока по чл.263 ГПК, въззиваемата страна „СОФТРЕЙД ГРУП" ЕООД  депозира писмен отговор, като развива доводи за неоснователност на въззивната жалба. Изразява становище за преклудиране възможността да бъде разгледано възражение за прихващане, въведено след срока по чл.133 от ГПК. Сочи че, искът се основава на извършено плащане, което по размер надвишава размера на дълга, след извършване на съответните прихващания между страните и окончателно уреждане на финансовите отношения между тях. Моли за потвърждаване на обжалвания съдебен акт и присъждане на сторените във въззивната инстанция съдебно-деловодни разноски.

Страните не са направили искания по доказателствата.

Правомощията на въззивният съд съобразно разпоредбата на чл.269 от ГПК са да се произнесе служебно по валидността на първоинстанционното решение и допустимостта в обжалваната му част, а по останалите въпроси – ограничително от посоченото в жалбата по отношение на пороците, водещи до неправилност на решението.

Постановеното решение е издадено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му правораздавателна власт и компетентност, поради което е валидно. Наличието на всички положителни и липсата на отрицателните процесуални предпоставки във връзка със съществуването и упражняването правото на иск при постановяване на съдебното решение, обуславя неговата допустимост, поради което въззвивният съд дължи произнасяне по съществото на спора.

ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, като взема предвид оплакванията по въззивната жалба, събраните по делото доказателства и съобрази закона счита, че жалбата е основателна по следните съображения :

Не се спори между страните относно фактите, свързани с наличието на действителни търговски отношения между страните по делото, в хода на които през периода от 24.02.2017год. до 31.12.2017год., търговците са извършили взаимни доставки на стоки, за което са издадени и приети фактури от „ХМБ Експрес“ на обща стойност 28 442.13 лв. с вкл. ДДС, както следва 1. Фактура № **********/24.02.2017 г. на стойност 12 379.43 лв. с вкл. ДДС;2.           Фактура №**********/15.03.2017 г. на стойност 120 лв. с вкл. ДДС; 3.   Фактура № **********/21.04.2017 г. на стойност 15 942.70 лв. с вкл. ДДС и от  „Софтрейд Груп" ЕООД  на обща стойност от 16 688.39 лв. с вкл. ДДС, за което са издадени и приети  фактури: 1.Фактура № 154/11.05.2017 г. на стойност 10 108.80 лв. с вкл. ДДС; 2.         Фактура № 158/29.05.2017 г. на стойност 6 579.59 лв. с вкл. ДДС.

На 13.04.2017г. „Софтрейд Груп" ЕООД извършва плащане по банков път по сметка на „ХМБ Експрес" ООД на сума в размер на 1379.43 лв. с вкл. ДДС - с основание – „фактура № **********/ 24.02.2017 г. част“, което вещото лице по ССчЕ установява, че е надлежно отразено в счетоводството на ответното дружество в Хронологична ведомост по сметка   411 Клиенти.

По повод осъществяваните между страните продажби и уреждане на отношенията между същите са сключени писмени споразумения за прихващане с Протокол за прихващане от 17.05.2017год. и Протокол за прихващане от 01.06.2017год. Съгласно така постигнатите споразумения страните погасяват своите насрещни, изискуеми и ликвидни задължения до размера на по-малкото от тях, като в резултат от това, остава съществуващо задължение на „Софтрейд Груп“ ЕООД към „ХМБ Експрес“ООД в размер на 11 753.74 лв. с вкл. ДДС. Тези обстоятелства се установяват и от заключението на ВЛ по ССчЕ, съгласно което процесните 5 броя фактури са отразени в счетоводствата на ищеца и на ответника и всяка от страните по тези фактури е ползвала данъчен кредит. Вещото лице докладва, че сключените споразумения за прихващане са отразени в счетоводствата и на двете дружества.

Не се спори между страните, че плащането в размер на 1379.43 лв. с вкл. ДДС - частично плащане по фактура № ********** от 24.02.2017 г., не е отчетено при подписване на протоколите за прихващане.

Доколкото „Софтрейд Груп“ ЕООД не е изпълнило доброволно задължението по второто споразумение за прихващане, „ХМБ Експрес“ ООД  е инициирано съдебно производство по реда на чл.390, ал.1 от ГПК, въз основа на което е образувано ч.гр.дело №16928/2017год. по описа на ВРС. Въз основа на издадената обезпечителна заповед е образувано изп.дело № 2832/20117г по описа на ЧСИ 849 А.П. /в тази насока удостоверение, изд. по изп.дело № 20178490402832/.

Не се спори между страните и от представеното преводно нареждане, се установява, че на 06.12.2017г. „Софтрейд Груп“ ЕООД прави плащане по сметка „ХМБ Експрес“ ЕООД на сумата от 12 239.94 лева при посочено основание : „ ф ********** от 24.02.2017 и изпълнително дело“. Не се оспорва между страните, че след извършеното плащане образуваното по искова молба с правно основание чл.79 от ЗЗД гр.д. № 18491/2017г. по описа на ВРС с ищец „ХМБ Експрес“ ЕООД и ответник „Софтрейд Груп“ ЕООД е прекратено поради отказ от иска.

Предмет на делото е иск за присъждане на сума, за която ищецът настоява, че е получена от ответника, при начална липса на основание, претендирана на осн.чл.55, ал.1, предл.първо от ЗЗД, доколкото твърди, че сумата от 1379.43 лева надвишава дълга му по фактура № ********** от 24.02.2017г.   

Правната квалификация на иска определя разпределението на доказателствената тежест между страните. По иск с правно основание чл.55, ал.1 ЗЗЗ разпределението на доказателствената тежест се определя от въведените в процеса твърдения и възражения, които са обуславящи за съществуването или за отричането на претендираните права на страните. Конкретно при фактическия състав по чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД за връщане на нещо, получено без основание – ищецът следва да въведе като твърдение и докаже факта на предаването на вещ, респективно на плащането на парична сума, а ответникът – основание за получаването или за задържане на полученото, тоест тежестта да се докаже юридическият факт, от който се извлича право да се задържи полученото, са възлага на ответника.

Установи се, че в счетоводството на ответника е постъпила и съответно е осчетоводена процесната сума от 1379.43 лева, като част от изискуемо и ликвидно към момента на паричния превод задължение по фактура № ********** от 24.02.2017г. Установи се, че с плащането от 06.12.2017г. страните са приели задължението по същата фактура за изцяло погасено.

Спорният въпрос по делото е относно наличието на основание (юридически факт) за получаването на сумата към момента на нейното предаване.

Неоспорени и взаимнодопълващи са ангажираните от страните писмени доказателства, анализирани и от вещото лице по ССчЕ, обосноваващи обстоятелствата, при които е осъществено преминаването на паричните средства от патримониума на ищцовото към това на ответното дружество. Установява се, че ищецът, е изпълнил свое действително задължение, защото към момента на плащането основанието за плащане е съществувало. Доколкото със счетоводния документ от 06.12.2017г. длъжникът изрично е посочил кои задължения към кредитора си погасява, то следва да се приеме, че задължението по фактура № ********** от 24.02.2017г. е платено изцяло едва към момента на постъпване на сумата по сметка на „ХМБ Експрес“ ЕООД, т.е. към датата на плащане на сумата от 1379.43 лева с преводното нареждане от 24.02.2017г. е съществувало валидно правно основание за имущественото разместване и към същият момент с процесната сума не е налице плащане от страна на длъжника в повече от дължимото. Този извод опровергава твърденията на ищеца, а доколкото ответникът успява да докаже възникването на задължението на ищеца към ответника в размера на иска, както и  основанието за пораждането му, то искът остава недоказан и следва да бъде отхвърлен изцяло. Като неправилно обжалваното решение в съответната следва да бъде отменено и поставен акт по същество на спора.

В полза на въззивника следва да се присъдят разноските, сторени в исковото производство и представляващи договорен и платен адвокатски хонорар в размер на 432 лева, както и тези, реализирани във въззивната инстанция за ДТ – 27.59 лева и 432 лева- адв.хонорар.

С оглед изложените съображения, ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ Решение № 2946 от 28.06.2019г., постановено по гр.д.№ 2582/2018г. по описа на ВРС, 16-ти състав, В ЧАСТТА, в която въззивникът „ХМБ ЕКСПРЕС“ ООД със седалище и адрес на управление гр. Варна, р-н Одесос, ул. „Граф Игнатиев" № 17, ет. 5, ап. 13 ЕИК *********, представлявано от управителя Х.В.М.  Е ОСЪДЕНО да заплати на  „СОФТРЕЙД ГРУП" ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Проф. Цв. Лазаров" № 13, ет. 6, офис 607 ЕИК *********, представлявано от управителя Г.И.С., сумата от 1379.43 лв. с вкл. ДДС, представляваща недължимо платена частично цена по фактура № ********** от 24.02.2017 г. в размер на 1379,43 лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда-21.02.2018год.  до окончателното  изплащане, на основание чл.55, ал.1 от ЗЗД, като вместо него ПОСТАНОВЯВА :

ОТХВЪРЛЯ изцяло предявения от „СОФТРЕЙД ГРУП" ЕООД със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Проф. Цв. Лазаров" № 13, ет. 6, офис 607 ЕИК *********, представлявано от управителя Г.И.С. срещу „ХМБ ЕКСПРЕС“ ООД със седалище и адрес на управление гр. Варна, р-н Одесос, ул. „Граф Игнатиев" № 17, ет. 5, ап. 13 ЕИК *********, представлявано от управителя Х.В.М.  иск за присъждане на сумата от 1379.43 лв. с вкл. ДДС, представляваща недължимо платена частично цена по фактура № ********** от 24.02.2017 г. в размер на 1379,43 лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда-21.02.2018год.  до окончателното  изплащане, на основание чл.55, ал.1 от ЗЗД

В останалата част решението не е обжалвано и е влязло в сила.

ОСЪЖДАСОФТРЕЙД ГРУП" ЕООД със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Проф. Цв. Лазаров" № 13, ет. 6, офис 607 ЕИК *********, представлявано от управителя Г.И.С. да заплати на „ХМБ ЕКСПРЕС“ ООД със седалище и адрес на управление гр. Варна, р-н Одесос, ул. „Граф Игнатиев" № 17, ет. 5, ап. 13 ЕИК *********, представлявано от управителя Х.В.М.  разноските, сторени в исковото производство и представляващи договорен и платен адвокатски хонорар в размер на 432 лева, както и тези, реализирани във въззивната инстанция за ДТ – 27.59 лева и 432 лева- адв.хонорар.

 

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                                      ЧЛЕНОВЕ:1.

 

 

 

 

                                                                                              2.