Р
Е Ш Е Н И Е
град София, 31. 03. 2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийският
градски съд, Гражданско отделение, II
– Д въззивен състав, в открито съдебно заседание на деветнадесети
март две хиляди двадесет и първа година в състав:
Председател:
Красимир Мазгалов
Членове:
1. Силвана Гълъбова
2.
младши съдия Любомир Игнатов
при участието на съдебния секретар
Илияна Коцева и на прокурор Събина Х., като разгледа докладваното от младши съдия
Любомир Игнатов адм. дело № 673 по описа на Софийския градски съд за 2000 г., за да се произнесе, съобрази следното.
Производството е по
чл. 6, ал. 6 от Закона за обезщетяване на собственици на одържавени имоти
(ЗОСОИ).
Образувано е въз основа на постъпила на 23. 12. 1999
г. жалба от
А.Ф.М.
с ЕГН според жалбата 43091562224 (от удостоверението за наследници по адм. ч. дело № 1981 по описа на ВАС за 2019 г. е видно, че
действителното му ЕГН е **********), С.Ф.М. с ЕГН **********,***; Ю.Н.Я. с ЕГН **********,***;
М.Н.М.-П. с ЕГН **********,***; Е.А.П.-П. с ЕГН **********
и С.А.М. с ЕГН **********,***; Е.А.П. с ЕГН **********,***; А.А.М.-Д. с ЕГН ***********,***; и И.В.К. с ЕГН **********,***,
ж. к. ******. Жалбата е срещу твърдян мълчалив отказ на областния управител на област
София по преписка № РД 97-00-4915/12. 11. 1998 г. за обезщетяване по ЗОСОИ за
недвижими имоти – етаж първи от недвижим имот с дворно място.
С определение от 27. 03. 2000 г.
Софийският градски съд, III – В
административно отделение, е прекратил производството поради липса на мълчалив
отказ (л. 54). С определение от 20. 06. 2001 г. Върховният административен съд
(ВАС) е отменил определението на Софийския градски съд, приемайки, че
удължаването на срока за обжалване на мълчаливия отказ не води до удължаване на
срока за произнасяне на административния орган, и е върнал делото на Софийския
градски съд. С ново ръкописно определение от 06. 07. 2001 г. (л. 54, гръб)
Софийският градски съд отново е прекратил производството, защото е приел, че
при поискано реално възстановяване на имота компетентен да се произнесе е
областният управител. С определение от 12. 03. 2019 г. ВАС е отменил това
определение на Софийския градски съд и му е върнал делото за продължаване на съдопроизводствените действия, защото не са били спазени
задължителните указания, дадени с предходното определение на ВАС от 20. 06.
2001 г. При това положение и съгласно задължителните указания на ВАС Софийският
градски съд е длъжен да разгледа и да се произнесе по постъпилата жалба в
настоящото производство.
С молба от 2003 г. (л. 221 от делото),
тоест след предполагаемия мълчалив отказ на областния управител,
жалбоподателите са уточнили заявлението за възстановяване, въз основа на което
е била образувана административната преписка, в смисъл, че претенцията им се
отнася както до ет. първи, така и до ет. втори. Освен това са уточнили, че при
изписването на площта на дворното място са допуснали печатна грешка, като
изписаното „66 кв. м.“ следва всъщност да се чете „663 кв. м.“.
В хода на производството Софийският
градски съд е конституирал като страни Й.Н.М. с ЕГН **********, Р.Н.Х. с ЕГН **********,
М.Н.П. с ЕГН **********, И.Ц.Г. с ЕГН ********** и М.Ц.Б. с ЕГН ********** на
мястото на починалия жалбоподател И.В.К.; М.К.М. с ЕГН ********** и К.А.М. с
ЕГН ********** на мястото на починалия жалбоподател А.Ф.М.; и К.П.Х. с ЕГН **********,
А.Е.П. с ЕГН ********** и В.Е.П. с ЕГН ********** на мястото на починалите
жалбоподатели Е.А.П., А.А.Д. и С.А.М..
В хода по същество жалбоподателите
заявяват, че поддържат жалбата и искат от съда да отмени мълчаливия отказ на
областния управител. Някои от тях претендират разноски.
Областният управител твърди, че жалбата
е неоснователна и недоказана поради липса на кумулативните предпоставки на
реституционния закон. Иска от Софийския градски съд да я отхвърли. Претендира
разноски и прави възражение за прекомерност на адвокатските възнаграждения на
жалбоподателите.
Прокурорът намира, че жалбата е
основателна и че следва да бъде уважена.
След като прецени твърденията на страните и събраните доказателства, Софийският градски съд направи следните фактически
и правни изводи.
Производството по ЗОСОИ протича в две
фази. В първата фаза съдът определя кръга на лицата, които имат право на
обезщетение, одържавеното имущество и вида на обезщетението. Към сегашния
момент производството се намира в първа фаза. При влизане в сила на настоящото
решение производството ще продължи пред Софийския градски съд във втора фаза, в
която се определя размерът на обезщетението съобразно дяловете от наследството
на правоимащите (с помощта на вещо лице, което
определя действителната пазарна цена съгласно отмененото приложение № 1 към
Закона за местните данъци и такси, считано от 1 януари 2002 г. – аргумент от пар. 3а от Преходните и заключителни разпоредби към ЗОСОИ).
ЗОСОИ е влязъл в сила три дни след
обнародването му на 21. 11. 1997 г. Понеже 21. 11. 1998 г. е неприсъствен ден,
едногодишният преклузивен срок за искания за
обезщетяване по чл. 6, ал. 1 ЗОСОИ изтича в края на 23. 11. 1998 г., първият
следващ присъствен ден. В разглеждания случай заявлението за обезщетяване е
било подадено на 12. 11. 1998 г. Следователно срокът по чл. 6, ал. 1 ЗОСОИ е
спазен по отношение на описания в заявлението имот: етаж първи от недвижим имот, находящ се в
град София, ул. ******, квартал 391, парцел XV
по плана от 1930 г., представляващ пет стаен апартамент с площ 190 кв. метра, и
дворно място с площ 663 кв. метра (процесни имоти). Извършеното от жалбоподателите през 2003
г. уточнение на заявлението за обезщетяване (л. 221) следва да се приеме
единствено по отношение на площта на дворното място, доколкото съдът
действително констатира, че става въпрос за техническа грешка. Не може обаче да
се приеме за уточнение на заявлението за обезщетяване от 12. 11. 1998 г. добавянето
на още един етаж, направено със същата молба през 2003 г. Това последно
„уточнение“ представлява по същество ново искане за обезщетяване за отделен
имот, което е направено след изтичането на преклузивния
едногодишен срок по чл. 6, ал. 1 ЗОСОИ, поради което е недопустимо.
При своевременно постъпило искане за
обезщетяване за процесните имоти областният управител
е трябвало да се произнесе с решение в двумесечен срок от постъпването му,
тоест до 12. 01. 1999 г. По административната преписка няма данни за изрично произнасяне
на административния орган. Затова следва да се приеме, че считано от края на
19. 01. 1999 г. е налице мълчалив отказ на областния управител по смисъла на
чл. 14, ал. 1 от Закона за административното производство (ЗАП), отм. 2007 г., във
връзка с чл. 6, ал. 3, изр. трето ЗОСОИ. Софийският градски съд приема, че този
мълчалив отказ има за предмет искането на жалбоподателите само по отношение на процесните имоти, описани по-горе, не и по отношение
искането им за обезщетяване за още един етаж, направено през 2003 г. (четири
години след мълчаливия отказ). Приложимата редакция на чл. 6, ал. 6 ЗОСОИ (тази
към 12. 02. 1999 г.) предвижда специален срок за обжалване на мълчаливия отказ до
31 декември 1999 г. В настоящия случай жалбата срещу мълчаливия отказ е била
подадена на 23. 12. 1999 г., с което срокът е бил спазен. В сходен смисъл са и
задължителните указания на ВАС. В настоящото производство държавни такси не се
събират (чл. 6, ал. 10 ЗОСОИ). При това положение жалбата трябва да се приеме
за редовна и допустима.
Обжалваният мълчалив отказ е постановен
от компетентен административен орган (чл. 6, ал. 1, т. 2 и ал. 3, изр. първо
ЗОСОИ).
Материалноправните предпоставки за
възникването на правото на обезщетение за отчуждени имоти по ЗОСОИ са: 1) лицата
да са собственици или наследници на собственици на имоти; 2) въпросните имоти
да са били одържавени по законите и начините, описани в чл. 1 и 2 от Закона за
възстановяване собствеността върху одържавени недвижими имоти (ЗВСОНИ); 3) пречка
въпросните имоти да бъдат върнати реално: защото са станали публична
собственост на държавата или на общините, били са придобити добросъвестно от
трети лица или върху тях са били извършени законосъобразно строежи или други
промени, които не позволяват реалното им връщане (чл. 2, ал. 1 ЗОСОИ). В тежест
на жалбоподателите е да установят при условията на пълно и главно доказване, че
изброените материалноправни предпоставки за
издаването на административния акт от областния управител са били налице.
От събраните по делото доказателства се
установява, че жалбоподателите са наследници на К.Н.М., починал на 17. 01. 1948
г. (л. 8). В удостоверението за законни наследници С.Н.М. е посочен като син на
наследодателя, което Софийският градски съд приема за техническа грешка предвид
всички данни от удостоверението. Всъщност С.Н.М. е брат на наследодателя К.Н.М.,
каквито братя са и С. Н.М. и А. Н.М.. На следващо място, макар и да е налице
отказ от наследство, направен от наследници на К.Н.М. (л. 24), Софийският
градски съд приема, че той не поражда действие по отношение на процесните имоти, защото е бил направен по време на
процедурите по отчуждаването им (чл. 91а, ал. 1, изр. първо ЗН). При това
положение се доказва първата материалноправна
предпоставка за обезщетяването на жалбоподателите, а именно, че те са
наследници на собствениците на процесните имоти.
Наследодателят К.Н.М. е придобил процесните имоти с крепостен акт от 30. 01. 1908 г. (л.
10), съответно по силата на нотариален акт за право на собственост върху
недвижим имот, придобит по регулационен ред, от 14. 02. 1926 г. (л. 37). След
смъртта на наследодателя в периода 1949 г. – 1951 г. процесните
имоти са били отчуждени на основание Закона за отчуждаване на едрата градска
покрита недвижима собственост (ЗОЕГПНС), съответно на основание чл. 2 от Закона
за държавните имоти (ЗДИ), което се установява от приетите като доказателства
по делото актове за завземане на недвижим имот за държавен (л. 17 – л. 34). Отчуждените
идеални части от правото на собственост върху процесните
имоти по реда на ЗОЕГПНС, са общо 12/24, тоест 1/2. Следователно за тях е
налице и втората материалноправна предпоставка по чл.
2, ал. 1 ЗОСОИ – одържавени са по закон, предвиден в чл. 1 ЗВСОНИ. Те са били
отчуждени от следните жалбоподатели, съответно от техни наследодатели: А.Ф.М., С.Ф.М.,
М.Н.М.-П. и И.В.К.. Що се отнася до другата 1/2
идеална част от правото на собственост върху процесните
имоти, тя е била одържавена от „наследници на К.Н.М.“ въз основа на ЗДИ поради
безстопанственост, видно от акта за завземане (л. 32). ЗДИ не е сред законите,
предвидени в чл. 1 и чл. 2 ЗВСОНИ. Въпреки това втората материалноправна
предпоставка на чл. 2, ал. 1 ЗОСОИ би могла да е налице, стига да се установи,
че това одържавяване е било без законово основание или не по установения
законов ред (чл. 2, ал. 1 ЗОСОИ във връзка с чл. 2, ал. 2 ЗВСОНИ). Във връзка с
това Софийският градски съд държи сметка и за разясненията на чл. 2, ал. 2
ЗВСОНИ, дадени с т. 1 от ТР № 6 от 2006 г. по тълк.
дело № 6 от 2005 г. на ОСГК на ВКС. Според тях за да е било одържавяването без
законово основание, то имотите следва да не са били одържавявани въз основа на национализационен или благоустройствен закон. Доколкото в
акта за завземане е посочен национализационен закон,
какъвто е ЗДИ, тази хипотеза не е налице. На следващо място според
разясненията, за да не са били отчуждени по установения законов ред от
държавата, процесните имоти трябва да са били завзети
при нарушение на процедурата по отчуждаване по ЗДИ, при което да не могат да
бъдат реституирани като отчуждени по реда на Закона за възстановяване собствеността върху някои
отчуждени имоти по Закона за териториално и селищно устройство, Закона за
плановото изграждане на населените места, Закона за благоустройство на
населените места, Закона за държавните имоти и Закона за собствеността
(ЗВСНОИЗТСУЗПИНМЗБНМЗДИЗС). Жалбоподателите не са направили твърдения за
нарушения при реституционната процедура. Единственото доказателство по делото
за протичането на процедурата по отчуждаване на основание ЗДИ е актът за
завземане (пореден № 5082 по актовата книга на Рай-съвет по местонахождението
на имота в гр. София, ул. „******, пореден № 1310 по актовата книга на
Софийския градски народен съвет, съставен на 01. 10. 1951 г., л. 32 от делото).
Същият е изряден от външна страна – подписан е от актосъставителя
и от двама свидетели, съдържа описание на отчуждавания имот и е посочено
правното основание за отчуждаването. От тези данни не може да се направи извод,
че отчуждителната процедура по ЗДИ е била нарушена.
Затова Софийският градски съд приема, че спрямо така отчуждената 1/2 идеална
част от правото на собственост върху процесните имоти
жалбоподателите Ю.Н.Я., Е.А.П.-П., Е.А.П., С.А.М. и А.А.М. (от последните две съответните идеални части от
имотите са били отчуждени на основание ЗДИ след като са били освободени от
отчуждаване по ЗПОЕГНС с решения на комисията по чл. 11 от последния закон, л.
28 и 29 от делото) не доказват втората материалноправна
предпоставка по чл. 2, ал. 1 ЗОСОИ – не се установява тази идеална част от процесните имоти да е била отчуждена по законите или по
начините, описани в чл. 1 и чл. 2 ЗВСОНИ. Жалбата трябва да бъде отхвърлена в
съответната част като недоказана.
По отношение на отчуждената 1/2 идеална
част от правото на собственост върху процесните имоти
по реда на ЗОЕГПНС от жалбоподателите А.Ф.М., С.Ф.М., М.Н.М.-П.
и И.В.К., съответно от техните наследодатели, Софийският градски съд трябва да
изследва дали е налице и последната материалноправна
предпоставка по чл. 2, ал. 1 ЗОСОИ: наличие на реституционна пречка. Като
доказателство по делото е приложен договор за продажба на държавен жилищен имот
съгласно Наредбата за продажба на жилища от държавния жилищен фонд, предоставен
на народните съвети (л. 35 и л. 36), сключен през 1962 г. между Софийския
градски народен съвет и третото лице Т.Н.Р.по силата на който третото лице,
имайки качеството „служащ“ и въз основа на решение на
Изпълкома на Софийския градски народен съвет придобива 1/2 идеална част от
правото на собственост върху процесния първия етаж и
1/6 идеална част от правото на собственост върху дворното място. Договорът е
бил сключен в изискуемата от закона писмена форма за действителност. Областният
управител не прави твърдения и по делото липсват данни за порок на сделката или
друго нарушение на повелителни правни норми, за използуване
на служебно или партийно положение или злоупотреба с власт. Презумпцията за
добросъвестността на третото лице не се оборва. При това положение Софийският
градски съд приема, че спрямо тези жалбоподатели е налице и последната материалноправна предпоставка по чл. 2, ал. 1 ЗОСОИ –
наличие на пречка идеални части от имотите да бъдат реституирани поради
придобиването им от добросъвестно трето лице. Обсъденият по-горе договор за
продажба е достатъчен за обосноваването на този извод. В допълнение към него още
една пречка за реституирането на първия етаж се установява и от представените
доказателства за още два сключени договора през 1984 г. и 1987 г. за продажба
на два апартамента на два апартамента от него (л. 48 и л. 49 от делото).
За пълнота следва да се отбележи, че одържавените
имоти по начало не подлежат на реституиране, ако собствениците им са получили
справедливо обезщетение при отчуждаването. Съответно в такъв случай
наследниците им нямат право на обезщетение по ЗОСОИ. Софийският градски съд
констатира, че по делото има данни за обезщетяването на наследодателите на М.Н.М.-П.
(л. 22), но с държавни лихвени облигации съобразно чл. 14 ЗОЕГПНС. Въпросните
облигации значително са се обезценили при паричната реформа през 50-те години
на двадесети век. Затова според чл. 4, ал. 1 ЗВСОНИ получаването на облигации
не се счита за обезщетяване. Следователно жалбоподателката
М.Н.М.-П. има право на обезщетение по ЗОСОИ въпреки предаването на облигациите.
Относно вида на обезщетението Софийският
градски съд приема следното. В подаденото заявление жалбоподателите са посочили
като предпочитан начин на обезщетяване „реално възстановяване на собствеността
върху празното дворно място и компенсаторни записи за апартамента“. Всъщност
една от материалноправните предпоставки по чл. 2, ал.
1 ЗОСОИ е одържавените имоти да не може да бъдат върнати реално. В настоящия
случай както 1/2 идеална част от първия етаж, така и 1/6 идеална част от
дворното място не могат да бъдат върнати, защото са били придобити от
добросъвестни трети лица в съответствие с нормативните актове. Съдът не е
обвързан от посочения в искането начин на обезщетяване, ако той не съответства
на закона, като в такъв случай е длъжен да определи допустимия по закона начин
на обезщетяване независимо от предпочитанията от заявителите (решение по адм. дело № 9004/2004 г. на ВАС, III
отд.; решение по адм. дело
4132/2008 г. на ВАС, III отд.). Според чл. 2, ал. 4 ЗОСОИ в този случай правоимащите лица нямат право да изберат начина на
обезщетение. Съответните жалбоподатели са доказали наличието на материалноправните предпоставки по чл. 2, ал. 1 ЗОСОИ по
отношение на 1/2 идеална част от правото на собственост върху етаж първи и 1/6
идеална част от правото на собственост върху дворното място, чиято обща
застроена и незастроена площ според данните по делото възлиза на 663 кв. метра,
от които застроена площ 475 кв. метра, а незастроена 188 кв. метра. Наред с
това следва да се има предвид, че със застрояването на дворното място то е
изгубило положението си на самостоятелен обект на правото на собственост и
вместо това се е превърнало в принадлежност към изградената в него триетажна
къща. Въпросната 1/6 идеална част от него, която е била прехвърлена на
добросъвестното трето лице Т.Н.Р.е принадлежност към прехвърлената също в
негова полза 1/2 идеална част от първия етаж на триетажната сграда (на всеки
етаж от къщата принадлежи 1/3 идеална част от застроеното дворно място). При
това положение е невъзможно 1/6 идеална част от застроеното и незастроено дворно
място да бъде върната на основание чл. 2, ал. 5 ЗОСОИ, щом 1/2 идеална част от
първия етаж, към която принадлежи, не може да върната. Извършваните сделки за
надстрояване, съответно за прехвърляне на други етажи от къщата без да се
прехвърлят съответни идеални части от дворното място, не засягат и нямат
отношение към правилността на горния извод. По всички изложени съображения
Софийският градски съд приема, че правоимащите лица
следва да бъдат обезщетени с жилищни компенсаторни записи (чл. 5, ал. 1 ЗОСОИ).
В обобщение, Софийският градски съд
приема, че жалбата на А.Ф.М., С.Ф.М., М.Н.М.-П. и И.В.К.
е основателна. Мълчаливият отказ на областния управител трябва да бъде отменен
по отношение на 1/2 идеална част от правото на собственост върху първия етаж,
съответно 1/6 идеална част от правото на собственост върху застроеното дворно място
с площ 663 кв. метра, от които застроена площ 475 кв. метра, а незастроена 188
кв. метра, като вместо това искането на съответните заявители трябва да бъде
уважено и те да бъдат обезщетени с жилищни компенсаторни записи. Що се отнася
до жалбата на Ю.Н.Я., Е.А.П.-П., Е.А.П., С.А.М. и А.А.М., тя трябва да бъде изцяло отхвърлена като недоказана.
Разноски. Страните
са представили данни за сторени в настоящото производство разноски и
претендират присъждането им. Жалбоподателите Ю.Н.Я., Е.А.П.-П.,
Е.А.П., С.А.М. и А.А.М., чието искане за обезщетяване
е изцяло недоказано, следва да понесат сторените от тях самите разноски. Що се
отнася до разноските на останалите жалбоподатели А.Ф.М., С.Ф.М., М.Н.М.-П. и И.В.К., както и до разноските, претендирани от областния управител, Софийският градски съд
приема, че те следва да бъдат обсъдени в следващата фаза на производството при
определяне на оценката на обезщетението по чл. 6, ал. 6 ЗОСОИ (определение №
1889 от 02. 03. 2004 г. на ВАС по адм. дело №
1438/2004 г., III отд.).
Воден от всичко изложено, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯВА
мълчаливия
отказ на областния управител по административната преписка № РД 97-00-4915/12.
11. 1998 г. по отношение на:
- Й.Н.М. с ЕГН **********, Р.Н.Х. с ЕГН **********,
М.Н.П. с ЕГН **********, И.Ц.Г. с ЕГН ********** и М.Ц.Б. с ЕГН **********,
конституирани на мястото на починалия жалбоподател И.В.К.;
- М.К.М. с ЕГН ********** и К.А.М. с ЕГН
**********, конституирани на мястото на починалия жалбоподател А.Ф.М.;
- жалбоподателят С.Ф.М. с ЕГН **********,***;
- жалбоподателката
М.Н.М.-П. с ЕГН **********,*** (в лично качество),
като вместо това постановява ДА СЕ УВАЖИ искането им като наследници
на С. Н.М. и А. Н.М. за обезщетяване с жилищни компенсаторни записи за следните
недвижими имоти: 1/2 идеална част от недвижим имот, находящ
се в град София, ул. ******, квартал 391, парцел XV
по плана от 1930 г., представляващ пет стаен апартамент с площ 190 кв. метра, и
1/6 идеална част от съответното дворно място с площ 663 кв. метра, от които
застроена площ 475 кв. метра, а незастроена 188 кв. метра.
ОТХВЪРЛЯ
жалбата
изцяло като недоказана по отношение на:
- жалбоподателката
Ю.Н.Я. с ЕГН **********,***;
- жалбоподателката
Е.А.П.-П. с ЕГН **********,*** (в лично качество и в
качеството на наследница на починалите жалбоподателки
А.А.Д. и С.А.М.);
- К.П.Х. с ЕГН **********, А.Е.П. с ЕГН **********
и В.Е.П. с ЕГН **********, конституирани на мястото на починалите жалбоподатели
Е.А.П., А.А.Д. и С.А.М.;
- жалбоподателката
М.Н.М.-П. с ЕГН **********,***, в качеството ѝ на наследница на починалите
жалбоподателки А.А.Д. и С.А.М..
Решението подлежи на обжалване и
протестиране пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от връчването
на преписа.
Служебно изготвени преписи от решението
да се връчат на жалбоподателите, областния управител на област София-град и на
административния отдел към Софийската градска прокуратура.
При влизане на решението в сила делото
да се насрочи за разглеждане в открито съдебно заседание за определяне на вещо
лице, получило специално разрешение за извършване на такива експертизи и
включено в списък, утвърден от министъра на правосъдието и министъра на
финансите и приемане на оценката.
Председател: Членове: 1. 2.