№ 160
гр. Варна, 16.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Янко Д. Янков
Членове:Даниела П. Костова
Светослава Н. Колева
при участието на секретаря Соня Н. Дичева
в присъствието на прокурора С. Д. А.
като разгледа докладваното от Янко Д. Янков Въззивно частно наказателно
дело № 20223000600290 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.341 ал.1 вр. чл.306 ал.1 т.1 НПК.
С определение №738/19.09.2022г. по нохд №968/2022г. Варненският
окръжен съд на основание чл.25 НК е групирал наказанията на осъденото
лице Х. Г. С., наложени му с общо две присъди, като е определил за
изтърпяване по-тежкото от тях – три години и десет месеца лишаване от
свобода и глоба в размер на 10 000лв., като постановил първоначален строг
режим за изтърпяване на така определеното наказание лишаване от свобода.
С определението съдът отказал да приложи разпоредбата на чл.24 НК, за
което настоявал представителят на прокуратурата.
Затова и срещу така постановеното определение е постъпил протест от
Варненска окръжна прокуратура, в който се изразява недоволство от отказа
на съда да увеличи общо определеното наказание по реда на чл.24 НК. В тази
насока е и отправеното към съда искане – да се приложи чл.24 НК, т.е.
определеното на осъденото лице общо наказание да бъде увеличено. В
протеста не се сочи с колко да бъде то увеличено, което е без значение, тъй
като в рамките на това производство съдът не е обвързан от искането на
1
прокурора. Нещо повече – съобразно становищата, залегнали в
Постановление № 6 от 1.XII.1961 г. по н. д. № 6/61 г. на Пленума на ВС,
Постановление № 7 от 1964 г. на Пленум на ВС, и Постановление № 4 от
8.XI.1978 г. по н. д. № 1/78 г. на Пленума на ВС, съдилищата всякога са
длъжни да се произнесат по не/приложението на чл.24 НК ако условията за
това са налице.
В съдебно заседание жалбоподателят и защитникът му намират
определението на съда за правилно и законосъобразно, поради което и
настояват за потвърждаването му.
Представителят на Варненска апелативна прокуратура поддържа
подадения протест, т.е. претендира за увеличаване на определеното общо
наказание.
Варненският апелативен съд на основание чл.341 ал.1 вр. чл.314 ал.1
НПК извърши изцяло проверка правилността на атакуваното определение и
като взе предвид протеста, както и становищата на страните, констатира:
Протестът е основателен.
Х. Г. С. е осъждан многократно /общо шест са отбелязванията в бюлетина
му за съдимост без последното по нохд №968/2022г. на Варненски окръжен
съд/, като предмет на настоящото производство са последните му две
присъди, както следва:
1. Споразумение по НОХД №603/2022г. по описа на Районен съд-
Варна за две престъпления по чл.354а ал.3 т.1 НК, извършени на 08.05.2019 и
04.02.2021г., за което му е наложено общо наказание лишаване от свобода за
срок от две години при строг режим, както и глоба в размер на 4 000лв.
Определението е влязло в сила на 12.04.2022г.
2. Споразумение по НОХД №968/2022г. по описа на Окръжен съд-
Варна за две престъпления по чл.354а ал.2 т.4 НК, извършени на 18.01.2022г.,
за което му е наложено общо наказание лишаване от свобода за срок от три
години и десет месеца при строг режим, както и глоба в размер на 10 000лв.
Определението е влязло в сила на 19.09.2022г.
Очевидно е от изложеното, че са налице условията за определяне на
общо наказание измежду тези, наложени на осъденото лице с определение за
одобряване на споразумение по НОХД №603/2022 г. по описа на Варненски
2
районен съд, и с определение за одобряване на споразумение по НОХД
№968/2022 г. по описа на Варненски окръжен съд. Деянията по тези два
съдебни акта са извършени преди да има влязла в сила присъда за което и да е
от тях, поради което и налице са основанията за приложението на чл.25 ал.1
НК. Затова и правилно, и съответно на закона на осъденото лице е било
определено общо наказание от три години и десет месеца лишаване от
свобода, към което е присъединено и наказанието глоба в размер на 10 000лв.
Единственото възражение на прокуратурата е по отношение
неприложението на чл.24 от НК. И то е основателно.
И въззивният съд намира, че са налице материалноправните
предпоставки за приложението на чл.24 от НК, доколкото наложените
наказания са от един и същи вид - лишаване от свобода. За да бъде увеличено
наказанието следва определеното общо наказание да е несправедливо и
несъответно на съвкупността от престъпните деяния и със същото да не могат
да се постигнат целите на наказанието по чл.36 от НК. Очевидно в случая е
така.
По отношение на С. са постановени общо седем определения за
одобряване на споразумения, като всички те са за престъпления по чл.354а
ал.1, 2 и 3 НК – за държане, разпространение и производство на наркотични
вещества, последните вече и при условията на опасен рецидив. Част от
наложените на С. наказания са групирани, поради което осъжданията му са
по-малко от постановените съдебни актове. Това обаче не променя броя на
престъпните деяния, които са общо дванадесет на брой. Престъпната дейност
на осъденото лице е започнала през 2014 година, и без прекъсване
продължава и до днес. По всички осъждания му са налагани наказания
лишаване от свобода, които са търпени ефективно. С определение по чнд
№1327/2017г. на Варненски окръжен съд, влязло в сила на 23.12.2017г. отново
е извършено групиране, определено е общо наказание на осъденото лице в
размер на три години и осем месеца, което на основание чл.24 НК е било
увеличено с една година до размера на четири години и осем месеца.
Очевидно е, че тези наказания не са изиграли своя поправителен и
превъзпитателен ефект. Нещо повече – наказанието от четири години и осем
месеца лишаване от свобода е било изтърпяно на 15.10.2020г., а деянията по
нохд №603/2022г. на ВРС са извършени на 08.05.2019г. и 04.02.2021г., т.е.
3
първото – очевидно докато е изтърпявал наказанието си, а второто – три
месеца след освобождаването му от затвора. Деянията по последното му
осъждане са от 18.01.2022г.
Затова и категорично се налага извода, че С. реализира интензивна
престъпна дейност, свързана с производство и разпространение на
наркотични вещества, която се е превърнала за него в начин на живот,
отличава се с упоритост и градация на престъпните посегателства, с липса на
трудови навици, както и със стремеж към осигуряване на средства за
съществуване единствено по престъпен начин. Което пък еднозначно сочи, че
Х. С. е личност с висока степен на обществена опасност и трайно установени
престъпни навици. В момента той е почти на 37 години, поради което трудно
е за настоящия състав да приеме, че може да бъде поправен и превъзпитан.
Може обаче да му се отнеме възможността да върши други престъпления, а
това би могло да се случи при една по-дълга изолация от обществото, каквато
наказание от три години и десет месеца лишаване от свобода не предлага.
Поради това така определеното общо наказание следва да бъде увеличено при
спазване изискванията на чл.24 НК с една година и два месеца, до размера на
пет години лишаване от свобода, тъй като предходното изтърпяно в размер на
четири години и осем месеца очевидно не е довело до позитивен ефект. То би
било ответно на целите на закона, а като такова - и справедливо. Най-малкото
ще препятства извършването на престъпления от страна на С. поне още за
година и два месеца.
Предвид изложеното, и като намира че са налице основания за
изменение на обжалваното определение, Варненският апелативен съд
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ определение №738/19.09.2022г. по нохд №968/2022г. на
Варненски окръжен съд, като на основание чл.24 НК УВЕЛИЧАВА
определеното на Х. Г. С. общо наказание три години и десет месеца лишаване
от свобода с ЕДНА ГОДИНА И ДВА МЕСЕЦА – до размера на ПЕТ
ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
В останалата част потвърждава определението.
Решението не подлежи на обжалване и протест.
4
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5