Решение по дело №426/2024 на Административен съд - Кюстендил

Производството по делото е по реда на чл.208 и чл.229 от АПК във вр. с чл.63в от ЗАНН.

Г. юрисконсулт Г. Б. като пълномощник на ОДМВР – КЮСТЕНДИЛ с адрес: [населено място], [улица]обжалва решение № 149/ 30.05.2024 г. по а.н.д.№ 186/ 2024 г. на РС – Дупница. Релевира касационното основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК. Нарушението на закона поради неправилното му прилагане свързва с наличие на реквизитите на електронния фиш по чл.189, ал.4 от ЗДвП, допустимо санкциониране за повторност и доказано деяние. Моли за отмяна на решението и потвърждаване на електронния фиш. Претендира юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Евентуално прави възражение за прекомерност на разноските на ответницата за адвокатско възнаграждение. Представя образец на електронен фиш за налагане на глоба, одобрен със заповед № 8121з-931/ 30.08.2016 г. на министъра на вътрешните работи.

В писмена молба представителят на касатора поддържа жалбата.

В писмен отговор и писмено становище адв.К. П. от САК като пълномощник на ответницата Г. Й. Н. от [населено място], [улица], община Кюстендил, област Кюстендил със съдебен адрес: [населено място], [улица], вх.Б оспорва жалбата като неоснователна. Претендира деловодни разноски по представен списък.

Отделно от горното, с частна жалба адв.К. П. като пълномощник на Г. Й. Н. /с посочен адрес/ обжалва определение № 174/ 18.06.2024 г. по а.н.д. № 186/ 2024 г. на РС – Дупница. Моли за отмяна на определението и присъждане на пълния размер адвокатско възнаграждение по делото на районния съд, евентуално за присъждане на друг, справедливо определен размер.

В писменото становище адв.П. поддържа частната жалба.

Представителят на КОП дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Не счита, че е налице релевираното касационно основание за отмяна на въззивното решение, което намира за правилно. Счита частната жалба също за неоснователна.

Кюстендилският административен съд, след запознаване с касационната и частната жалби, становищата на страните и материалите по делото на районния съд, намира жалбите за допустими като подадени от представители на легитимирани субекти с право на обжалване по см. на чл.210, ал.1 и чл.229, ал.1, т.2 от АПК в сроковете по чл.211, ал.1 и чл.230 от АПК.

Разгледана по същество, касационната жалбата е основателна, но с различен от търсения правен резултат. Съображенията за това са следните:

Предмет на въззивно обжалване е електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с АТСС серия К № 8299571 на ОДМВР – Кюстендил, с който на Г. Й. Н. за нарушение на чл.189, ал.4 във вр. с чл.182, ал.4 във вр. с ал.2, т.2 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 100 лв.

От фактическата страна на спора районният съд е установил, че на 16.10.2023 г. на път 2-62, км. 23+800 при разклонението за [населено място], община Бобов дол с АТСС – мобилна система за видеоконтрол ТFR1-М е заснет лек автомобил [Марка] с рег. № [рег. номер], който се движел със скорост от 80 км/ч при ограничение на скоростта от 60 км/ч, въведено с ПЗ В26. Автомобилът е собственост на дееца. Съдът е приобщил ВДС – разпечатка от системата със снимков материал и протокол по образеца от Приложение № 1 към чл.10, ал.1 от Наредба № 8121з-532/ 12.05.2025 г. за условията и реда за използване на АТСС за контрол на правилата за движение по пътищата. Съдът е установил, че системата е от одобрен тип и преминала последваща проверка за техническа годност.

От така установената фактическа обстановка съдът е формирал правен извод за нарушаване на чл.189, ал.4 от ЗДвП. Според съда, описанието на нарушението не обосновава неговите обективни и субективни предели - липсва изпълнително деяние, движението на автомобила в пътния участък и скоростта на движение. Съдът е намерил, че установената скорост не санира липсата на основни реквизити на фиша. Отделно от това, съдът е приел за недопустимо налагането на по-тежко наказание, обусловено от квалифициращият признак за „повторност“ с електронен фиш, т.к. повторността не се установява с техническото средство, без участието на контролен орган, а е необходима преценка на АНО във връзка със срока по §6, т.33 от ДР на ЗДвП. Според съда е необходимо съставяне на АУАН и издаване на НП. Поради констатираните нарушения на процесуалните правила съдът е отменил оспорения електронен фиш без да разглежда спора по същество и е осъдил ОДМВР – Кюстендил да заплати на Г. Й. Н. деловодни разноски в размер на 100 лв. С молба от 10.06.2024 г. адв.П. като пълномощник на Н. е поискала от съда да измени постановеното решение в частта за разноските, като присъди пълния размер на заплатеното адвокатско възнаграждение от 400 лв., евентуално в друг размер, който да бъде справедлив с оглед положения от адвоката труд. С определение № 174/ 18.06.2024 г. съдът е оставил без уважение молбата за изменение на решението в частта за разноските поради неприложимост на реда по чл.248, ал.2 от ГПК във вр. с чл.144 от АПК, имайки предвид нормите на НПК във вр. с препращането от чл.84 от ЗАНН и поддържайки мотивите в решението за намаления размер на възнаграждението.

В пределите на касационната проверка по чл.218, ал.2 от АПК и във връзка с релевираното касационно основание съдът намира, че решението на районния съд е валидно и допустимо като постановено от компетентен съд в предвидената от закона форма по допустима въззивна жалба. Преценено за съответствие с материалния закон обаче решението е неправилно. Съображенията за това са следните:

Неправилни са изводите на районния съд за съществени процесуални нарушения при издаване на електронния фиш.

По отношение на реквизитите на фиша:

Реквизитите на електронния фиш са регламентирани в чл.189, ал.4, изр.2 от ЗДвП. В случая по делото, фишът съдържа нормативно установените реквизити и е в утвърдения образец по заповед № 8121з-931/ 30.08.2016 г. на министъра на вътрешните работи. Във фиша е посочена териториалната структура на МВР, на чиято територия е установено нарушението /ОДМВР Кюстендил/, мястото на нарушението /област Кюстендил, община Бобов дол, път 2-62, км 23+800, кръстовището на [населено място], посока от [населено място] към [населено място]/, датата на нарушението /16.10.2023 г./, точния час на извършване на нарушението /14:10 часа/, регистрационния номер на МПС /рег. № [рег. номер] с неговата марка и модел/, собственика, на когото е регистрирано МПС /в лицето на жалбоподателката/, има описание на нарушението /нарушение за скорост с посочения лек автомобил в условията на повторност в едногодишния срок от влизане в сила на ЕФ К/7157811 на 19.06.2023 г., с посочена разрешена скорост с ПЗ В26 от 60км/ч, установена скорост от 80 км/ч и превишена стойност на скоростта от 20 км/ч/, нарушените законови разпоредби /чл.189, ал.4 във вр. с чл.182, ал.4 във вр. с ал.2, т.2 от ЗДвП/, размера на глобата /100 лв./, срока, сметката и начините за доброволното й заплащане.

С оглед на посоченото съдържание на фиша, неправилно районният съд е извел извод за липса на изпълнително деяние. Изпълнителното деяние е безпротиворечиво изводимо от съдържанието на фиша и е свързано с изявлението във фиша за извършено нарушение за скорост с оглед данните за разрешената, установената и превишена стойност на скоростта, които се субсумират по санкционната норма на чл.182, ал.4 във вр. с ал.2, т.2 от ЗДвП. Изпълнителното деяние е управление на посоченото МПС от водач, който превишава разрешената максимална скорост извън населено място в условията на повторност. Следователно, фишът съдържа обективните елементи от състава на санкционната норма, включително движението на автомобила в посочения пътен участък и скоростта на това движение.

По отношение наказуемостта за повторност:

Обвинението срещу дееца е за превишаване на разрешената скорост извън населено място в условията на повторност. Посочената от органа правна [жк], ал.4 във вр. с ал.2, т.2 от ЗДвП е правилна с оглед фактическите обстоятелства по деянието – превишената стойност на скоростта, установената скорост в извън населено място и влезлия в сила на 19.06.2023 г. електронен фиш серия К № 7157811. Фактите по обвинението се включват в дефиницията за „повторно“ нарушение по §6, т.33 от ДР на ЗДвП, т.к. нарушението е извършено в [възраст] срок от влизане в сила на предходния фиш – обвинението е за деяние от 16.10.2023 г., а предходният фиш е влязъл в сила 19.06.2023 г. Верността на посочените фактически данни е въпрос по съществото на спора. Вярно е, че повторността като утежняващ признак на деянието е вторично обстоятелство, т.к. се установява в последващ момент. Процесното деяние е установено посредством заснемане с мобилно техническо средство на 16.10.2023 г., а повторността се установява след това, при проверка на данните по преписката, в следствието на която проверка е издаден и фиша. Тези обстоятелства обаче не изключват наказуемостта с електронен фиш по регламентацията на чл.189, ал.4, изр.1 от ЗДвП. Съгласно тази регламентация, нарушението за скорост по основния състав на чл.182, ал.2, пр.2 от ЗДвП се установява и заснема от мобилната техническа система, но електронният фиш се издава в отсъствието на контролния орган, който орган е настроил системата и отговаря за нейната работа и в отсъствие на нарушителя. Така регламентирано, издаването на електронния фиш е винаги последваща дейност спрямо дейността по установяване и заснемане на нарушението, поради което няма пречка при тази дейност да се констатира повторността. Отделно от това, в текста на чл.189, ал.4, изр.1 от ЗДвП липсва забрана за издаване на електронен фиш при повторно деяние. Има нормативно ограничение по отношение вида на наказанието. Електронен фиш се издава за нарушение, за което не е предвидено наказание лишаване от право да се управлява МПС или отнемане на контролни точки. В случая, дължимото наказание е глоба, поради което липсват нормативни пречки за санкциониране на дееца посредством електронен фиш.

С оглед на изложеното, решението на районният съд е неправилно и като такова на основание чл.221, ал.2, изр.1, пр.последно от АПК следва да се отмени. Поради липса на мотиви на районния съд по съществото на спора, при условията на чл.222, ал.2, т.1 от АПК делото ще се върне за ново разглеждане от друг състав на районния съд. При новото разглеждане на делото районният съд следва да анализира доказателствата и да формира правен извод по съществото на спора.

Разгледана по същество, частната жалбата е основателна, но с различен от търсения правен резултат. Съображенията за това са следните:

Връщането на делото за ново разглеждане от районния съд налага отмяна на определението по чл.248, ал.2 от ГПК във вр. с чл.144 от АПК във вр. с чл.63д, ал.1 от ЗАНН. Това определение е последващ съдебен акт и е следствие от решението по делото. Въпросът за деловодните разноски пред районния съд подлежи на ново разрешаване в зависимост от изхода по спора за законосъобразност на електронния фиш.

На основание чл.226, ал.3 от АПК във вр. с чл.63д, ал.1 от ЗАНН по исканията на страните за деловодни разноски пред касационната инстанция следва да се произнесе районния съд при новото разглеждане на делото.

Мотивиран от горното, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ решение № 149/ 30.05.2024 г. по а.н.д.№ 186/ 2024 г. на Районен съд – Дупница.

ОТМЕНЯ определение № 174/ 18.06.2024 г. по а.н.д. № 186/ 2024 г. на Районен съд – Дупница.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Районен съд – Дупница.

Решението е окончателно.

Решението да се съобщи на страните.