№ 578
гр. Варна , 22.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ в публично заседание на десети
март, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Мария К. Терзийска
Членове:Елина П. Карагьозова
Ралица Ц. Райкова
при участието на секретаря Христина З. Атанасова
като разгледа докладваното от Елина П. Карагьозова Въззивно гражданско
дело № 20213100500261 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе пред вид следното:
Производството по делото е по реда на чл.258 ГПК.
Производството по делото е образувано по постъпила въззивна жалба от „НХ 1“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град Варна, Район Приморски,
бул. „Цар Освободител“ № 76Г, ап. Офис 405, срещу решение №261098/09.11.2020г.,
постановено по гр.д. № 885/2020 г. на ВРС, с което са отхвърлени предявените от
въззивника срещу А. Л. К., ЕГН **********, с настоящ адрес: град Варна, Район
Приморски, ул. „Доктор Желязкова“ № 55, ет. 2, ап. 5, обективно съединени искове с правно
основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 1 980 евро, на
основание чл. 4, вр. чл. 3 от сключен между страните Договор за поръчка от 10.01.2017 г. за
имот, находящ се в град Варна, ул. „Братя Бъкстон“ № 35, бл. 3, вх. „А“, ет. 5, ап. 25, ведно
със законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 24.01.2020
г. до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 575,85 евро,
представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода от 17.03.2017 г. до
23.01.2020 г.
В жалбата се излагат доводи за неправилност и необоснованост на решението.
Изложен е доказателствен анализ в подкрепа на тезата на въззивника, че процесният
договор за поръчка е автентичен. От заключението на вещото лице, че всичките 5 имота са
изписани с една и съща химикална паста, следва да се направи извод, че същите са били
1
попълнени в договора към датата на подписването му, в какъвто смисъл са и показанията на
водения от ищеца свидетел. Отделно от това ответникът не е представил по делото
собствения си екземпляр от договора, в която да е отразен само първият имот, както се
твърди в отговора. Показанията на водения от ответника свидетел, че в договора е бил
вписан само един имот, са предубедени, поради което следва да бъдат ценени по реда на
чл.172 от ГПК. По делото не се установява на ответника да е била представена празна
бланка, съдържанието на договора е могло да бъде прочетено от него, като същият е имал
осъзнатата възможност да откаже да го подпише, поради което неоснователен е доводът му,
че не дължи възнаграждение, защото е подписал договора без да е предварително запознат
със съдържанието му. Още повече, че това твърдение се опровергава от гласните
доказателства, видно от които свидетелят е разяснил на ответника договора, след което му
го е предоставил да го прочете преди да го подпише. Ищцовото дружество е изпълнило
възложената му с договора посредническа дейност, като е проучил пазара, издирил е
продавачи на недвижими имоти в съответствие с изискванията на възложителя и е
организирал огледа. Възнаграждение се дължи независимо, че не се е стигнало до сключване
на предварителен договор със съдействието на ищеца, тъй като това се дължи на
поведението на ответника, който в нарушение на договора е влязъл в директни преговори с
продавача и е придобил от него имота. Ответникът за първи път е видял имота при огледа
му, осигурен от агенцията и разполагайки с нужната информация, предоставена от ищеца, го
е заобиколил умишлено. Цитирана е съдебна практика, възприемаща разбирането, че при
договора за търговско посредничество не е нужно посредникът да взема непосредствено
участие в преговорите по сделката. Достатъчно е сключването на сделката да е резултат от
това, че посредникът е извършил определена дейност по договора за посредничество, което
в случая безспорно се установява от събраните по делото доказателства.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от въззиваемата страна, в който
оспорва въззивната жалба и моли за потвърждаване на първоинстанционното решение.
Поддържа, че не е доказано наличието на валидно облигационно правоотношение между
страните по повод процесния имот. Ответникът не е поемал ангажимент досежно
твърдяните пет апартамента, сред които и процесния и те не са му били презентирани от
агенцията, което се установява от събраните свидетелски показания, че същите не са се
съдържали в договора. Фактът, че имотите на първа страница са дописани се установява и от
СГЕ. Продавачът по сделката никога не е имал облигационни взаимоотношения с ищеца и
не се е срещал с негов представител, както се установява от показанията му. От последните
се установява и че имотът е обявен за продажба на 01.02.2017г. – 22 дни след сключване на
процесния договор и датата, на която ищецът твърди, че е извършен огледът, както и че
продажбата е резултат от директни преговори. Изложени са съображения за недостоверност
на показанията на водения от ищеца свидетел.
За да се произнесе по спора, Варненски Окръжен съд съобрази следното:
Производството пред ВРС е образувано по предявени от „НХ 1“ ЕООД, срещу А. Л.
2
К. обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл.280 от ЗЗД чл.86, ал.1 от
ЗЗД за заплащане на сумата от 1 980 евро, на основание чл. 4, вр. чл. 3 от сключен между
страните Договор за поръчка от 10.01.2017 г. за имот, находящ се в град Варна, ул. „Братя
Бъкстон“ № 35, бл. 3, вх. „А“, ет. 5, ап. 25, ведно със законната лихва, считано от датата на
депозиране на исковата молба в съда – 24.01.2020 г. до окончателното изплащане на
задължението и сумата от 575,85 евро, представляваща обезщетение за забава върху
главницата за периода от 17.03.2017 г. до 23.01.2020 г.
В исковата молба се твърди, че след презентиране на подходящи предложения между
страните е сключен Договор за поръчка от 10.01.2017 г. за посредничество при закупуване
на недвижим имот, съдържащ в т. 1 до т. 5 всички селектирани за оглед имоти, сред които и
имот с адрес: град Варна, ул. „Братя Бъкстон“ № 35, бл. 3, вх. „А“, ет. 5, ап. 25, с продажна
цена от 66 000 евро. В изпълнение на договора ищецът осигурил оглед на имота, който
ответникът одобрил, но въпреки това преустановил контакт с агенцията и два месеца по-
късно го придобил без нейно посредничество, поради което на основание чл.4 от договора
дължи възнаграждение в размер на 1980 евро, формирано като 3% върху цената на
недвижимия имот. Поради изпадане на ответника в забава считано от 17.03.2017 г. – датата
на придобиване на имота, същият дължи обезщетение за забава до подаване на исковата
молба в размер на 575,85 евро.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, в който
излага становище за неоснователност на предявените искове. Оспорва автентичността на
първата страница на приложения договор, с твърдения, че същата е подменена и е
извършено дописване в чл. 1 относно предмета на договора. Твърди, че към датата на
подписване на договора за поръчка в чл. 1 не са били посочени адресите на пет недвижими
имота и същите са дописани без съгласието на ответника, като в първото по делото
заседание уточнява, че при сключване на договора в чл.1 са били вписани само първите три
имота. Първата страница не е подписана от ответника, поради което не го обвързва.
Оспорва ищцовото дружество да е изпълнило пълно и точно задълженията си по договора
по намиране и предоставяне на подходящи предложения за покупко-продажба на недвижим
имот от ответника.
Съдът, като съобрази предметните предели на въззивното производство,
очертани в жалбата и отговора, приема за установено от фактическа страна следното:
С представения по делото в оригинал Договор за поръчка от 10.01.2017 г., ответникът
е възложил на ищеца намирането на подходящи предложения за покупка на недвижим имот
и логистична поддръжка на сделката до сключването на окончателен договор за покупко-
продажба /под формата на нотариален акт/, като чл.1 съдържа ръкописно попълнен опис на
пет имота с посочени адреси и продажни цени, сред които под т.5 имот с адрес град Варна,
ул. „Братя Бъкстон“ № 35, бл. 3, вх. „А“, ет. 5, ап. 25, с продажна цена от 66 000 евро.
Съгласно чл. 3 от договора възнаграждението е уговорено в размер на 3%, но не по-малко от
3
950 евро, върху цената на съответния недвижим имот, посочен в чл. 1 от договора, в деня на
подписване на предварителния договор за покупко-продажба. Съгласно чл. 4 от договора, в
случай, че доверителят лично или свързано с него лице закупи предложен от ищеца
недвижим имот, доверителят се задължава да заплати уговореното в чл. 3 възнаграждение.
Представено е извлечение от електронна поща от 01.02.2017г., съдържащо
уведомление за приета в imot.bg обява за продажба на 4-стаен апартамент с площ 83 кв.м.
при цена 66000 евро в района на ХЕИ, гр.Варна.
От приложената по делото Справка от Служба по вписванията – Варна се установява
вписана на 17.03.2017 г. покупко-продажба на процесния недвижим имот с продавач Н.А.Я.
и купувачи А. Л. К. и П.Д. К.а.
С оглед проведеното оспорване автентичността на договора в първата инстанция е
допуснато провеждането на Съдебно-графологична експертиза, от заключението на която се
установява, че датирането, мястото и данните за страните на първа страница и подписите на
втора страница са изписани с една и съща химикална паста – партидно сходство, а данните
за описа на недвижимите имоти на първа страница – с друга химикална паста. Експертът е
посочил, че не може да се отговори дали написаните с химикал полета са попълнени в един
и същи ден, като са възможни два варианта - нанасянето на текста може да е изпълнено по
различно време с различни химикали или да са използвани два химикала по едно и също
време.
По делото са ангажирани гласни доказателства от страна на ищеца, чрез разпит на
свидетеля Мария Иванова Бонкова – изпълнявала длъжността консултант-брокер в
ищцовото дружество през 2017 г., понастоящем с прекратени служебни правоотношения. От
показанията й се установява, че ответникът отишъл в офиса на фирмата по препоръка на
общ познат строител и при проведеното интервю заявил своите изисквания относно
апартамента, който търси за семейно жилище. След уточняване на жилищата, отговарящи на
неговите изисквания, свидетелката лично попълнила набелязаните имоти, разяснила на
ответника съдържанието на договора и организирали огледи, като се синхронизирали и със
съпругата му. Около две-три седмици след подписване на договора и селектирането на
имотите свидетелката провела оглед на процесния апартамент първо с ответника, след това с
него и съпругата му и трети път с общия им познат строител, като всички одобрили
жилището. По време на огледите в апартамента живеела възрастна двойка – родители на
собственика, които осигурявали достъпа. След това ответникът помолил да му бъдат
изпратени предварително необходимите документи за апартамента, като въпреки че същите
му били предоставени, отлагал провеждането на по-нататъшна процедура и спрял да
отговаря на обаждания. Впоследствие установили от продавача, че имотът е продаден.
Воденият от ответника свидетел Н.А.Я. - продавач на процесния недвижим имот,
излага, че ответникът се свързал с него по телефона и отишъл на оглед заедно със съпругата
си. За първи път имотът е обявен за продажба на 01.02.2017 г., поради което огледът с
4
ответника би трябвало да е проведен след тази дата. По това време в апартамента са
живеели родителите на свидетеля. След извършения единствен оглед на апартамента
ответникът и съпругата му изразили желание да го закупят, което се осъществило около
Великден същата година. Заявява, че е имал споразумение за предлагане на имота за
продажба единствено с агенция „Адрес“, като е възможно с нейно посредничество да са
осъществявани огледи и с клиенти на други агенции.
От показанията на свидетеля П.Д. К.а – съпруга на ответника, разпитана по негова
инициатива, се установява, че в предоставения на ответника екземпляр от процесния
договор е бил изписан само един имот, а останалите редове не били попълнени. Документът
не е запазен и вероятно е изхвърлен от ответника. Процесният имот не им е предлаган от
агенция. За обявата узнали от публикация в imot.bg и се свързали директно със собственика.
Свидетелката е извършвала само един оглед на имота, като освен продавача в него не е
имало други лица, но знае, че там са живели неговите родители. Свидетелката твърди, че не
познава свидетелката Мария Бонкова.
При така установеното от фактическа страна съдът достигна до следните
правни изводи:
Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от
надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради
което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. В обхвата на така посочените
въззивни предели, ВОС намира обжалваното решение за валидно и допустимо.
По отношение на правилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно
разпореждането на чл.269, ал.1, изр. второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в
жалбата оплаквания, като служебно се произнася в хипотезите на нарушение на
императивна правна норма. С обективираните в жалбата оплаквания пред настоящата
инстанция са пренесени всички спорни въпроси от фактическа и правна страна.
Анализът на представения договор от 10.01.2017г. сочи, че същият съдържа
съществените елементи на договор за поръчка. Съгласно разпределението на
доказателствената тежест в процеса по предявения иск с правно основание чл.280 от ЗЗД в
тежест на ищцовото дружество е да докаже наличието на валиден договор за поръчка между
страните, по който е изправна страна и вземането си за възнаграждение по основание и
размер, а в тежест на ответника е да докаже правоизключващите си възражения за
неавтентичност на договора и придобиване на имота в резултат от директно преговаряне.
Съвкупната преценка на събраните по делото доказателства обосновава извода, че по
силата на представения по делото договор ответникът е възложил на ищеца да му съдейства
5
за придобиването на един от предварително предложените и одобрени от него недвижими
имоти, сред които и процесния. Предметът на договора е постигането на определен резултат
– свързване на страните и подпомагането им да сключат договор чрез извършване на точно
определени действия – селекция на подходящи имоти и логистична подкрепа до
финализиране на сделката чрез изповядването й в нотариална форма. Договорът е
двустранен и възмезден – доверителят дължи възнаграждение, което е в размер на 3% от
офертната цена в деня на подписване на предварителния договор, но не по-малко от 950
евро.
Възражението на ответника, че изявлението относно оферираните имоти не изхожда
от него, тъй като съдържанието на документа е било подправено след съставянето му, по
същество представлява оспорване автентичността на документа, тъй като тя поначало се
свързва не само с авторството на положения подпис, но и с авторството на подписаното
изявление. Последиците от установяване на твърдяните факти, а именно че документът е
дописван впоследствие, се изразяват в оборване на формалната доказателствена сила на
документа предвидена в чл.180 от ГПК. Следователно в случая не е налице визираното в
чл.164, ал.1, т.6 от ГПК опровергаване на съдържанието, а оспорване автентичността на
частен документ по смисъла на чл.193 от ГПК, поради което са допустими всички
доказателствени средства. Липсата на изрично определение на съда за откриване на
производство по чл.193 от ГПК представлява процесуално нарушение, но доколкото
поисканите свидетелски показания са допуснати, същото не е накърнило правото на защита
на страните.
Настоящият съдебен състав намира, че предприетото от ответника оспорване
автентичността на документа не е доказано по убедителен начин. При полагане на
дължимата грижа за собствените работи ответникът е следвало да съхрани и представи по
делото собствения си екземпляр от договора, който единствено би послужил за пълно
доказване на твърдяната материална подправка. След като ответникът сам се е лишил от
държането на документа твърдяната неавтентичност може да се докаже единствено с
еднопосочна верига от достоверни косвени доказателства, каквато в случая не е налице.
Изводът за неавтентичност на документа не може да почива на предположения, а в случая
според експертизата моментът на попълване на оспорения текст не може да се установи с
категоричност със средствата на графологията. Използването на различна химикална паста
не води до единствено възможен извод за извършено дописване на документа, тъй като не
изключва вероятността текстът да е изпълнен преди полагането на подписите с различен
химикал. Доколкото ангажираните от страните свидетелски показания са противоречиви
относно съдържанието на договора към момента на подписването му, следва да бъдат
кредитирани тези от тях, които са безпристрастно дадени и кореспондират на останалия
доказателствен материал. В тази връзка съдът намира, че показанията на свид. К.а не следва
да бъдат ценени с оглед вероятната им заинтересованост по смисъла на чл.172 от ГПК, като
изолирани от останалия доказателствен материал и противоречащи на самите твърдения на
ответника, според които при сключването на договора са били вписани три, а не един имот,
6
както поддържа свидетелката. При положение, че всички имоти са изписани с една и съща
химикална паста, трудно би могло да се обоснове твърдението на ответника, че само два от
тях са дописани впоследствие. От друга страна показанията на свид. Бонкова следва да
бъдат кредитирани като достоверни, тъй като възпроизвеждат преки впечатления –
оспореният текст е лично попълнен от нея, незаинтересовани – свидетелката вече не е
служител на ищцовото дружество и кореспондиращи с представения по делото единствен
екземпляр от договора.
Налага се изводът, че оспорването по чл.193 от ГПК не е успешно проведено,
респективно, че договорът е автентичен и обвързва валидно страните.
Изправността на ищеца по договора се установява от ангажираните от него гласни
доказателства за извършена селекция съобразно указанията на ответника и проведени по
негово искане три огледа на процесния имот. Освен непредубедени показанията на свид.
Бонкова кореспондират и на останалите свидетелски показания относно факта, че към
момента на огледите имотът е бил обитаван от родителите на собственика, каквито
впечатления свидетелката не би могла да формира, ако не е посещавала имота. Показанията
на водените от ответника свидетели следва да бъдат кредитирани като достоверни само в
частта, че ответникът се е снабдил с личните координати на продавача чрез публикуваната
впоследствие обява в imot.bg. В останалата част показанията им са предубедени, тъй като
свид. К.а е лично заинтересована от изхода на спора, а свид. Янчев – с оглед вероятността
показанията му да се използват като признание за собствената му неизправност към
агенцията, с която той е договарял. Фактът, че продавачът е имал сключен договор за
посредничество само с една агенция, при липса на данни за учредени в нейна полза
ексклузивни права не изключва извършването на огледи от клиенти на други агенции, с
оглед установилата се ноторно известна практика за сътрудничество между агенциите срещу
получаване на дял от комисионната. Доколкото по делото не са събрани доказателства за
датата на договора на продавача с избраната от него агенция, не би могло да се приеме с
категоричност, че имотът е обявен за продажба за първи път с публикуваната от него
личната обява в интернет, а не в по-ранен момент.
Предложеният от ищеца имот очевидно е съответствал на всички изисквания на
ответника, като се имат предвид предприетите от него действия по придобиването му.
Изпълнението на останалите задължения на ищеца във връзка с логистичната подготовка на
предварителния и окончателния договор е осуетено от поведението на ответника, който
свързвайки се директно със собственика чрез интернет обява е придобил имота без
посредничеството на агенцията.
Предвид изложеното следва изводът, че покупката на процесния имот от ответника е
станала именно в резултат от предоставената му информация от посредника за предлагането
на имота за продажба и извършения оглед на същия. Ето защо съдът намира, че са се
сбъднали условията по чл.4 от процесния договор за посредничество, респективно, че на
7
ищеца се дължи възнаграждение, определено по реда на ал.3 от същия. Възнаграждението
следва да бъде определено съобразно фиксирания в договора минимален размер от 950 евро,
тъй като не се е осъществило предвиденото в клаузата условие за дължимост на уговорения
пълен размер, а именно сключването на предварителен договор с посредничеството на
ищеца. Посоченият размер съответства на обема на изпълненото по договора, тъй като
независимо, че неизпълнената част се дължи на поведението на ответника, това е спестило
на ищеца време, финансов и кадрови ресурс, които биха били вложени в останалите
възложени фактически и правни действия. Налага се изводът за основателност на
претенцията с правно основание чл.280, от ЗЗД до размера от 950 евро.
С оглед изхода на спора по главния иск, частично основателна се явява и акцесорната
претенция за лихва за забава, считано от падежа на задължението по смисъла на чл.3 от
договора – датата на извършване на продажбата - 17.03.2017 г. Изчислена с калкулатор на
законна лихва за периода от следващия ден - 18.03.2017 г. до 23.01.2020 г. - деня преди
датата на предявяване на претенцията, размерът на мораторната лихва върху главницата от
950 евро възлиза на 274.98 евро, до който размер искът се явява основателен. Претенцията
за мораторна лихва за 17.03.2017г. се явява неоснователна на самостоятелно основание,
доколкото забавата настъпва на следващия ден след падежа.
С оглед правоувеличаващия ефект на подаването на исковата молба ответникът
дължи и законна лихва върху главницата, считано от предявяване на иска.
Поради несъвпадение в крайните изводи на двете инстанции първоинстанционното
решение следва да бъде отменено в частта, с която исковете са отхвърлени за разликата над
950 евро до 1 980 евро за главницата и за разликата над 274.98 евро до 575,85 евро за
лихвата за периода 18.03.2017 г. до 23.01.2020 г., като вместо него бъде постановено друго, с
което същите бъдат уважени, а в останалата част решението следва да бъде потвърдено,
макар и по различни от изложените съображения.
По отговорността за разноски:
Формираният извод за частична неоснователност на иска налага да бъде ревизирано
първоинстанционното решение и в частта за разноските, като в тази част същото бъде
отменено изцяло.
Предвид изхода от спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, в полза на въззивника
следва да бъдат присъдени разноски съразмерно с уважената част от исковете в размер на
510.39 лева от общо 1064.90 лева за първа инстанция и 264.78 лева от общо 552.45 лева за
въззивна инстанция, или общо 775.17 лева.
В полза на въззиваемия също се следват разноски съразмерно с отхвърлената част от
исковете в размер на 494.68 лева от общо 950 лева за първа инстанция и 302 лева от общо
580 лева за въззивна инстанция, или общо 796.68 лева, като разноските за адвокатско
8
възнаграждение за въззивната инстанция са редуцирани по възражение на въззивника до
предвидения в Наредба 1/09.04.2014г. минимален размер.
По компенсация в полза на въззиваемия следва да бъдат присъдени разноски в
размер на 21.51 лева.
Мотивиран от изложеното, съставът на ВОС,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №261098/09.11.2020г., постановено по гр.д. № 885/2020 г. по
описа на Районен съд-Варна, в частта, с която предявените от „НХ 1“ ЕООД, ЕИК
********* срещу А. Л. К., ЕГН ********** искове с правно основание чл. 280 ЗЗД и чл. 86,
ал. 1 ЗЗД са отхвърлени за разликата над 950 евро до 1 980 евро за главницата и за разликата
над 274.98 евро до 575,85 евро за лихвата за периода 18.03.2017 г. до 23.01.2020 г., както и в
частта за разноските изцяло, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА А. Л. К., ЕГН **********, с настоящ адрес: град Варна, ул. „Братя
Бъкстон“ № 35, бл. 3, вх. „А“, ет. 5, ап. 25, да заплати на „НХ 1“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: град Варна, Район Приморски, бул. „Цар Освободител“ №
76Г, ап. Офис 405, сумата от 950 евро, представляваща възнаграждение по чл. 4, вр. чл. 3 от
сключен между страните Договор за поръчка от 10.01.2017 г. за имот, находящ се в град
Варна, ул. „Братя Бъкстон“ № 35, бл. 3, вх. „А“, ет. 5, ап. 25, ведно със законната лихва,
считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 24.01.2020 г. до окончателното
изплащане на задължението, както и сумата от 274.98 евро, представляваща обезщетение за
забава върху главницата за периода от 18.03.2017 г. до 23.01.2020 г., на основание чл. 280
ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
ПОТВЪРЖДАВА решение №261098/09.11.2020г., постановено по гр.д. № 885/2020
г. по описа на Районен съд-Варна, в останалата му част.
ОСЪЖДА „НХ 1“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град
Варна, Район Приморски, бул. „Цар Освободител“ № 76Г, ап. Офис 405, да заплати на А. Л.
К., ЕГН **********, с настоящ адрес: град Варна, ул. „Братя Бъкстон“ № 35, бл. 3, вх. „А“,
ет. 5, ап. 25, сумата 21.51 лева, представляваща сторени в производството разноски за първа
и въззивна инстанция, съразмерно с отхвърлената част от иска и по компенсация, на осн. чл.
78, ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
9
1._______________________
2._______________________
10