РЕШЕНИЕ
№ 124
гр. Благоевград, 08.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на първи март през две хиляди
двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Татяна Д. Богоева Маркова
при участието на секретаря Мария Г. Исидорова
като разгледа докладваното от Татяна Д. Богоева Маркова Гражданско дело № 20221210100717 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба подадена от "А " ООД, с ЕИК: , със седалище и адрес на управление: гр.С
, ул. „П “ № , представлявано от Я Б Я -управители, чрез Й В М - юрисконсулт срещу ответника В. С. Г., с ЕГН **********, с адрес
гр. Б , ул. „П “ № , като е предявен положителен установителен иск - за установяване дължимост на вземане по оспорена заповед за
изпълнение - пр.основание чл.422 в. с чл.415 вр. с чл.410 от ГПК.
С исковата молба се иска от съда да постанови решение, с което се признае за установено, че „А ” ООД има следните вземания
срещу В. С. Г. по Договор за стоков кредит № 483561 от 17.10.2019 г.: Останала и непогасена главница в размер на 908, 35 лева; 274,
71 лева договорна лихва за периода от 15 ноември 2019 г. до 22 юли 2020 г.; лихва за забава /мораторна лихва/ върху непогасената
главница, в размер на 149, 34 лева за периода от 16 ноември 2019 г. - датата на настъпване на забавата до датата на подаване на
заявлението — 22 октомври 2021 г., ведно със законната лихва върху главницата от момента на подаване на заявлението по чл. 410 от
ГПК до окончателното изплащане на дължимите суми.
Твърди се в исковата молба, че ищцовото дружество е подало Заявление по чл. 410 ГПК, въз основа на което е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение. Същата е връчена на ответника при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК, в резултат на което и
съгласно чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК, за „А “ ООД възниква правен интерес от завеждане на установителен иск за вземанията на
дружеството срещу него.
Твърди се, че обстоятелството, въз основа на което е издадена заповед за изпълнение е подписан Договор за стоков кредит №
483561 от 17.10.2019 г. между „Б “ ЕАД като Кредитор и В. С. Г. като Кредитополучател, сключен при спазване на разпоредбите на
Закона за потребителския кредит. Подписвайки договора за стоков кредит, кредитополучателят заявява, че му е предоставена
своевременно преддоговорна информация по чл. 5 от ЗПК и Общи условия с оглед вземане на информирано решение за сключване на
Договора за кредит, както и че е запознат с Тарифата за лихвите, таксите и комисионите /Тарифата/, които Банката прилага по
извършвани услуги на клиенти и заплаща такси съобразно същата. С подписването на Договора Кредитополучателят удостоверява, че
е получил и приема Общи условия за същия, както и че те са неразделна част от Договора. Съгласно чл. 16 от Общите условия
кредиторът има право да прехвърли на трето лице правата си по договора за кредит.
Поддържа се, че основанието, на което Заявлението и настоящата искова молба се подават от името на дружеството-ищец е
сключен Договор за покупко-продажба на вземания (цесия) от 17.06.2020г. на основание чл. 99 от ЗЗД между “Б “ ЕАД, ЕиК
********* и „А “ ООД, ЕИК и подписано допълнително споразумение от 22.07.2020 г. с Приложение № 1.1/ 22.07.2020 г., по силата
на което вземането е прехвърлено в полза на „А ” ООД изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности.
Сочи се, че към настоящата искова молба прилага допълнително споразумение от 22.07.2020 г. с обезличена цена на цесия, с препис
извлечение от Приложение № 1.1/22.07.2020 г., в което фигурират само данните на ответника, доколкото личните данни на останалите
длъжници са защитени съгласно Закона за защита на личните данни и доколкото книжата по делото не се предоставят единствено на
съда.
Поддържа се, че “Б “ ЕАД е упълномощило „А “ ООД, в качеството си на цесионер по договор за прехвърляне на вземания/цесия/
от името на цедента и за своя сметка да уведоми длъжниците за извършената цесия. По реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД до Д Е М е
изпратено от страна на “Б “ ЕАД, чрез „А “ ООД уведомително писмо за станалата продажба, чрез Б с известие за доставяне на
посочения в договор за стоков кредит постоянен адрес, като се е върнала обратна разписка с статус: „Писмото не е потърсено“.
Твърди се, че съгласно Договора за стоков кредит № 483561 от 17.10.2019 г., Кредиторът отпуска на Кредитополучателя стоков
кредит в размер на 908.35лева за закупуване/заплащане на стоки и/или услуги, продавани от „Т “ ЕАД. Сумата на кредита,
предоставена за закупуването на стоките и/или услугите, се усвоява еднократно, безкасово по сметка на Търговеца „Т “ ЕАД.
Кредитът е следвало да бъде върнат на 24 месечни вноски, включващи главница и договорна лихва, 23 от които в размер на 55.38
лева, а остатъкът в размер на 51.24 лева се дължи с последната вноска съгласно уговорения между страните погасителен план, който
прилагам към настоящата искова молба.
Поддържа се, че към настоящия момент дължимата главница е в размер на 908.35 лв. В чл. 6 от процесния Договор за стоков кредит
страните са уговорили фиксиран лихвен процент, който към датата на сключване на договора е 39, 59 % годишно или 0.1100 % на
ден. Сочи се, че видно от подаденото Заявление за издаване на заповед за изпълнение, останалата и непогасена договорна лихва за
периода от 15 ноември 2019 г. до 22 юли 2020 г. е в размер на 274.71 лева. Съгласно чл. 13 от Договора Кредитополучателят
удостоверява, че е запознат с Тарифа за лихвите, таксите и комисионните, действаща към деня на сключване на договора и заплаща
такси, съгласно същата по извършвани услуги от Б . Поддържа се и че ответникът дължи на основание чл. 12 от Общите условия и чл.
86 от ЗЗД и обезщетение за забава /мораторна лихва/ върху непогасената главница, която се начислява за всеки ден забава, считано от
16 ноември 2019 г. - датата следваща деня на забава на вноските по кредита до 22 октомври 2021 г. - датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда в размер на 149.34 лв., както и законната лихва от момента на подаване на
заявлението до окончателното изплащане на дължимите суми.
1
Поддържа се, че задължението е следвало да се изплати на 17.10.2021г. - последната падежна дата, като от тогава до подаването на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист, както и на настоящата искова молба, сроковете по всички
падежи на тези остатъчни вноски са отдавна изтекли.
Съгласно чл. 6 от ЗМДВИП за периода от 13.03.2020г. до 13.07.2020 г. включително, от страна на „А “ ООД не са били
начислявани лихви за забава, съответно, горепосоченият размер на претендираното обезщетение за забава е съобразен изцяло с
разпоредбите на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение.
Към исковата молба са представени писмени документи.
С Разпореждане № 1014/14.04.2022г. съдията-докладчик, след като е извършил проверка за редовност на исковата молба /чл. 129 от
ГПК/ и допустимост на предявеният с нея иск, в съответствие с чл. 130 от ГПК, на основание чл. 131 от ГПК е постановил препис от
исковата молба и доказателствата към нея да се изпратят на ответника с указание, че в едномесечен срок може да подаде писмен
отговор, отговарящ на изискванията на чл. 131, ал. 2 от ГПК.
Съобщението е връчено на ответницата лично на 05.05.2022г.
Видно от данните по делото в указания едномесечен срок не е постъпил отговор по предявената искова молба от ответницата.
С определение № 920/05.07.2022г. на основание чл. 140, ал. 1, ал. 3 от ГПК делото е насрочено за разглеждане в открито съдебно
заседание, като съдът се е произнесъл по доказателствените искания на страните, съобщил им е проект на доклада по делото и ги е
напътил към процедура по медиация или друг способ за доброволно решаване на спора.
В съдебно заседание ищцовото дружество, редовно призовано, не се явява законния представител, представено е писмено
становище, с което се поддържа исковата молба, като по същество пледира за уважаването на предявените искове, чрез постановяване
на неприсъствено решение и присъждане на разноските съобразно списък по чл.80 от ГПК.
В съдебно заседание ответницата, не се явява. Призовката за насроченото открито съдебно заседание на 01.03.2023 година
изпратена на гр.Б , ул. „П “ № е върната с отбелязване, че по данни на съседи от № лицето не живее вече на посочения адрес, а
изпратената призовка на настоящия адрес - гр.Б , ул. „П “ № е върната с отбелязване, че по данни на съседи лицето е живяло там, но
вече не живее на този адрес. Ответницата е редовно призована на основание чл.41 ал.2 от ГПК, тъй като същата е получила лично на
адрес гр.Б , ул.“П “ № съобщението по чл.131 ГПК, като й е връчено и съобщение за първо съдебно заседание на 14.07.2022 г. отново
на същия адрес, което съдебно заседание е било пренасрочено в закрито съдебно заседание от дежурен съдия, поради което съдът
констатира, че повече от един месец ответницата не може да бъде намерена на адреса, на който вече веднъж е получила съобщение,
като не е уведомила съда за новия си адрес, поради което същата е редовно призована за насроченото на 01.03.2023 година съдебно
заседание.
Съдът, след като прецени твърденията на ищцовото дружество и събраните по делото доказателства, намира че са налице условията
за постановяване на неприсъствено решение по реда на чл. 239, ал. 1 вр. с чл. 238, ал. 1 от ГПК.
Съгласно разпоредбата на чл. 238, ал.1 от ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в
първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване
на неприсъствено решение срещу ответника или да оттегли иска. В настоящия случай ищеца, чрез пълномощника си в съдебно
заседание е направил искане за постановяване на неприсъствено решение по реда на чл.238 от ГПК при наличие на посочените
предпоставки.
Нормата на чл. 239, ал.1 от ГПК, предвижда, че съдът постановява неприсъствено решение, когато: 1. на страните са указани
последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание; 2. искът вероятно е
основателен с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства или вероятно е неоснователен с
оглед на направените възражения и подкрепящите ги доказателства.
При така изложената фактическа и правна обстановка съдът намира, че са налице условията за уважаване на предявените искове
чрез постановяване на неприсъствено решение по спора по реда на чл. 239, ал. 1 вр. с чл. 238, ал. 1 от ГПК.
Аргументите в тази насока са следните:
В първото по делото съдебно заседание ищцовото дружество, чрез пълномощник е направило искане за постановяване на
неприсъствено решение срещу ответника по делото. Съдът след като констатира, че ответникът не е представил отговор на исковата
молба в дадения едномесечен- преклузивен срок, не се е явил лично или чрез процесуален представител в първото по делото съдебно
заседание, а също и не е направил искане делото да се разгледа в негово отсъствие, намира че са налице всички кумулативно
изискуеми предпоставки съгласно чл. 238, ал. 1 и чл. 239, ал.1, т. 1 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение. В срока за
отговор по реда на чл.131 от ГПК ответникът не е представил такъв, като последиците за това са му били изрично съобщени с нарочно
съобщение редовно връчено на 05.05.2022г. – арг. на чл. 239, ал. 1, т. 1 от ГПК, същият не се е явил в първото по делото съдебно
заседание, проведено на 01.03.2023г., въпреки редовното си призоваване /по реда на чл. 41, ал. 2 ГПК/, а също и не е направил искане
пред съда делото да бъде разгледано в негово отсъствие – арг. чл. 238, ал. 1 от ГПК.
Предвид изложеното по-горе, съдът намира, че така предявените искове от ищцовото дружество се явяват и вероятно основателни, с
оглед посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства към нея – арг. чл.239, ал. 1, т.2 от ГПК, а именно:
договор за стоков кредит № 483561 от 17.10.2019 г., погасителен план и ГПР към искане за кредит № 483561/17.10.2019 г., общи
условия по договори за стокови кредити, дубликат на фактура № **********, договор за покупко-продажба на вземания от 17.06.2020
г., допълнително споразумение за цедиране на вземания към рамков договор за покупко-продажба на вземания /цесия/ от 17.06.2020 г.,
с дата 22.07.2020 г., писмо до „А “ АД от Б , ведно с приложение, уведомление до В. С. Г. от Б ЕАД, като следва да бъде признато за
установено по отношение на ответника, че дължи на ищцовото дружество сумите, за които по ч. гр. д. № 2761/2021г. по описа на РС–
Благоевград е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение, за които е предявен настоящия иск.
Предвид изхода на делото и на основание чл. 78, ал.1 от ГПК с оглед направеното искане на ищцовото дружество, ответната страна
следва да бъде осъдена да заплати на ищцовото дружество сумата в размер на 123,25 лв. държавна такса по исковото производство по
гр.д. 717/2022 г. и 100, 00 лв. юрисконсултско възнаграждение, съобразно чл.78, ал.8 от ГПК, във връзка с чл.25, ал.1 от Наредба за
заплащане на правната помощ, което според съда е съобразено с фактическата и правна сложност на делото, както и със сторените
процесуални действия от юрисконсулта.
Съобразно т. 12 от Тълкувателно решение № 4/ 2013г. на ОСГТК на ВКС, съдът следва да се произнесе и по отговорността за
разноските в заповедното производство, като ги присъди с оглед уважаване на исковете. Съобразно изхода от делото, ответника
следва да бъде осъден да заплати направените разноски в хода на заповедното производство в размер от 26,65 лв. държавна такса
внесена по ч.гр.д. № 2761/2021 г. и сумата от 50, 00 лв. юрисконсултско възнаграждение.
Видно от справка от ТР към настоящият момент ищцовото дружество е „А “ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.С , район О , ул. „П “ № , представлявано от И Ц К и Я Б Я , поотделно.
Водим от горното и на основание чл.239, ал.1 вр. с чл.238, ал.1 от ГПК, при условията на неприсъствено решение, съдът
2
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено по отношение на В. С. Г., с ЕГН **********, с адрес гр. Б , ул. „П “ № 1 , ЧЕ ДЪЛЖИ на „А “ АД, ЕИК
, със седалище и адрес на управление гр.С , район О , ул. „П “ № представлявано от И Ц К и Я Б Я , поотделно, сумите, за които
по ч.гр.д. № 2761/2021г. по описа на РС-Благоевград е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № 888/14.11.2021г.,
произтичащи от Договор за стоков кредит № 483561 от 17.10.2019 г., а именно:
-сумата от 908, 35 лв. /деветстотин и осем лева и тридесет и пет стотинки/, представляваща главница по неизпълнение на
задължение по Договор за стоков кредит № 483561, от 17 октомври 2019 г., сключен между В. С. Г. /Кредитополучател/ и “Б “ АД
/Кредитор/ , като на 22 юли 2020 г. е подписано Приложение № 1.1 към Договор за покупко-продажба на вземания (цесия) от
17.06.2020 г. на основание чл. 99 от ЗЗД между “Б “ АД, ЕИК и „А “ ООД, ЕИК , по силата, на който вземането е прехвърлено в
полза на „А ” ООД /чиито правоприемник е „А “ ООД, ЕИК / изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности; ВЕДНО
със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК – 04.11.2021г. до окончателното изплащане на дължимото;
-сумата от 274, 71 лв. /двеста седемдесет и четири лева и седемдесет и една стотинки/, представляваща договорна лихва за периода
от 15 ноември 2019 г. до 22 юли 2020 г.;
-сумата от 149, 34 лв. /сто четиридесет и девет лева и тридесет и четири стотинки/, представляваща мораторна лихва за периода от
16 ноември 2019 г. до 22 октомври 2021 г.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК ОСЪЖДА В. С. Г., с ЕГН **********, с адрес гр. Б , ул. „П “ № ДА ЗАПЛАТИ на „А “ АД, ЕИК
, със седалище и адрес на управление гр.С , район О , ул. „П “ № , представлявано от И Ц К и Я Б Я , поотделно сумата от 223, 25
лв. /двеста двадесет и три лева и двадесет и пет стотинки/, представляваща направени в хода на исковото производство разноски за
държавна такса и юрисконсултско възнаграждение и сумата от 76, 65 лв. /седемдесет и шест лева и шестдесет и пет стотинки/,
представляваща сторени разноски в заповедното производство.
Решението е постановено при условията на неприсъствено такова, поради което и по аргумент на чл.239, ал.4 от ГПК не подлежи на
обжалване.
По арг. на чл.240, ал.1 от ГПК неприсъственото решение да се съобщи на ответната страна.
Препис от решението да се връчи и на ищцовата страна.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
3