РЕШЕНИЕ
№ 260013
25.03.2021 г., град Перник
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишкият окръжен съд в открито съдебно заседание на 25.02.2021г. при секретар Катя Станоева като разгледа
докладваното от съдията Татяна Тодорова търговско дело № 17 по описа за 2020 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.422 от ГПК.
Образувано е по искова молба от „Юробанк България“ АД
срещу В.Л.К. и И.Й.К. за установяване дълж5имостта на суми по договор за банков
кредит № *** г., в качеството им на
съдлъжници.
В исковата молба се твърди, че ищецът е предоставил
кредит овърдрафт на СД „АПКО-К. И СИЕ“, съгласно сключен договор № *** г., като с последващи Анекси към договора двамата
ответници са встъпили по реда на чл.101 от ЗЗД, като съдлъжници по договора и Анексите
към него.
Твърди, че с Анекс от *** г. било преминато към погасяване на кредита по
погасителен план на равни вноски. Сочи, че поради неплащане на вноски е обявил
на кредитополучателя кредита за предсрочно изискуем, като поканите били връчени
на двамата ответници и на кредитополучателя, които обаче не погасили
задълженията в дадения с поканите срок, поради което депозирал заявление по
чл.417 от ГПК и била издадена заповед за изпълнение и изпълнителен лист.
Длъжниците депозирали възражения по чл.414 от ГПК и като последица е предявен
настоят иск по чл.422 от ГПК за установяване дължимостта на сумите от 25604.46
лева, непогасена главница; 3227.94 лева възнаградителна лихва за периода от
21.05.2018 г. до 03.05.2019 г.; 2899.36 лева наказателна лихва за забава за
периода от 21.06.2018 г. до 13.10.2019 г.; 60.00 лева такси по кредита за
периода от 11.06.2018 г. до 13.10.2019 г., ведно със законната лихва върху
главницата от датата на заявлението по чл.417 от ГПК. Претендира разноски.
В срока за отговор ответника И.К. е депозирала отговор
на исковата молба, в който е релевирала възражения за нищожност на клаузите за
възнаградителни и наказателни лихви като неравноправни. Оспорва да е
преговаряла с банката, като законен представител на дружеството
кредитополучател. Позовава се на качеството „потребител“. Прави възражение по
чл.147 от ЗЗД.
Ответника В.К. в срока за отговор на исковата молба,
също е депозира писмен отговор, в който прави възражения за неравноправни
клаузи. Посочва, че не бил подписвал общи условия и те не го обвързвали.
Възразява за нищожност на договорите за възнаградителни и мораторни лихви, като
прекомерни и противоречащи на добрите нрави.
В съдебно заседание ищцовата страна не се
представлява. В депозирани по делото писмени молба чрез упълномощения си
представител чрез адв. М. поддържа предявения иск и моли съда да го уважи, като
им се присъдят направените по делото разноски.
Ответниците И.К. и В.К. в съдебно заседание се
представляват от адв. С., който оспорва предявените искове и моли съда да ги
отхвърли, като им се присъдят направените по делото разноски.
Пернишкият
окръжен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства и доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл.235, ал.2 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
От приложения по делото Договор за банков кредит
Продукт „Бизнес овърдрафт“ № *** г. се
установява, че на *** г. между „Българска пощенска банка“ АД, чийто
правоприемник е настоящият ищец по делото, и СД „АПКО- К. С-ие“ е сключен
договор за овърдрафтен кредит за сумата от 30 000 лева, за посрещане на
краткосрочни оборотни нужди, а кредитополучателят се е задължил да го ползва и
върне заедно с дължимите лихви при условията на договора.
Няма спор между страните, че кредитополучателя е
усвоил изцяло предоставения му кредит. В чл.3, ал.1 от договора, страните са
уговорили, че кредита се предоставя за срок от 240 месеца, считано от
откриването на заемната сметка по кредита, а в чл.3, ал.2 от договора, страните
са уговорили, че в срок от 3 месеца от изтичането на всяка година, считано от
откриването на заемната сметка и в рамките на срока по предходната алинея,
Банката преразглежда изпълнението на задълженията на кредитополучателя към нея
и финансовото му състояние, включително начина на ползване и погасяване на
предоставения кредит и има право или едностранно да прекрати договора или да
промени което и да е друго условие по кредита, включително максималния му
размер, за което следва да уведоми кредитополучателя, или да запази непроменени
всички условия по кредита. Уговорили са, че при преразглеждането Банката има
право да поиска от кредитополучателя, който се задължава да ѝ предостави
в посочен от нея срок актуалните си отчетни документи и актуално удостоверение
за правно състояние. В чл.3, ал.3 от Договора страните са постигнали съгласие,
че ако банката промени което и да е от условията на кредита, Банката следва да
покани кредитополучателя да сключат Анекс, в който да уредят новите условия по
кредита.
В чл.5, ал.1 от Договора страните по същия са
уговорили, дължимата от кредитополучателя годишна лихва за предоставения кредит
включва сбора от действащия базов лихвен процент – малки фирми за оборотни
нужди в лева, обявен от Банката (БЛПМФ) и договорна лихвена надбавка в размер
на 1,5 пункта.
Съгласно чл.6 от договора, страните уговорили, че ако
кредитополучателят не осигури необходимите средства по разплащателната сметка в
уговорените срокове, той дължи на Банката наказателен лихвен процент
(неустойка), равен на действащия БЛПМФ плюс наказателна надбавка в размер на
11,5 пункта.
В чл.7, ал.2 от договора, страните уговорили, че в началото
на всяка следваща година, считано от откриването на заемната сметка по кредита,
кредитополучателят да заплаща на Банката еднократно такса подновяване в размер
на 1 % върху размера на подновения кредит, но не по – малко от 100 лева
Съгласно чл.26 от договора Банката има право да обяви
за изискуемо преди срока цялото кредитно задължение, при следните условия:
когато кредитополучателят е станал неплатежоспособен или умишлено се е поставил
в състояние на неплатежоспособност; не е осигурил при поискване от Банката на
данни за имущественото си състояние, или е отказал достъп до ипотекираните
недвижими имоти или заложените вещи; е предоставил неверни данни по справки,
декларации и счетоводни документи при сключване на договора и по време на
изпълнението му; не е изпълнил, което и да е друго задължение, поето по силата
на договора, договорите, обезпечаващи кредита или по други сключени с банката
договори за кредит, включително не е внесъл дължима вноска по главницата и/или
лихвата.
С подписване на приложение към договор за банков
кредит Продукт „бизнес овърдрафт“ от *** г.,
страните по договора са удостоверили, че заемната сметка по договора е открита
на *** г.
На *** г. между
ищеца и СД „АПКО-К. С-ие“, „АПКО-К.“ ЕООД и ответника В.Л.К. е сключен Анекс №
1 към договор за банков кредит Продукт „бизнес овърдрафт“ № ***, съгласно който „АПКО-К.“ ЕООД и В.К. встъпват при
условията на чл.101 от ЗЗД като съдлъжници в задълженията на кредитополучателя,
произтичащи от настоящия договор за кредит, за което встъпващите са заявили, че
са съгласни с всички условия на договора за банков кредит, от които произтичат
задълженията, в които встъпват по силата на Анекса. В Анекса страните са уговорили,
че съдлъжниците отговарят към Банката, като солидарни длъжници, като всички
останали клаузи по договора за банков кредит остават непроменени.
Видно от приложения по делото Анекс № *** г. към договор за банков кредит, между ищеца и СД „АПКО-К.
С-ие“, „АПКО-К.“ ЕООД и В.Л.К. са постигнали съгласие дължимата от кредитополучателя
годишна лихва за предоставения кредит включва сбора от действащият базов лихвен
процент – малки фирми за лева, обявен от банката и договорна лихвена надбавка в
размер на 0,75 пункта., като кредитополучателят се задължил да поддържа оборот
през сметките си банката в размер не по-малко от 115 000 лева на
тримесечна база, а при неизпълнение на това задължение банката има право едностранно
да увеличи лихвата с 0,5 пункта. С Анекса страните са уговорили, че
кредитополучателят заплаща на банката такса за промяна условията по кредита в
размер на 250 лева, а останалите клаузи по договор за банков кредит № *** и Анексите към него, остават непроменени.
С Анекс № *** г.
кредитополучателят и съдлъжниците постигнали съгласие с банката за промяна на
т.2 от Анекс № 2, като солидарният длъжник „АПКО-К.“ ЕООД се е задължил да
поддържа оборот по сметка в банката в размер не по-малко от 115 000 лева
на тримесечие, а при неизпълнение на това задължение банката да има право
едностранно да увеличи лихвата с 0,5 пункта.
На *** г. с Анекс №
4 кредитополучателят, съдлъжниците и И. Г. Ф., постигнали съгласие със
сключването на Анекса страните да предоговорят остатъчния дълг по кредита към
датата на неговото сключване при спазване условията на Анекса, като се
споразумели за въвеждане на облекчен ред за погасяване на съществуващите
вземания на банката, като условия за ползване на облекчения ред,
кредитополучателят се задължил да погаси всички просрочени задължения по
кредита, а в случай че не изпълни това си задължение е дал безусловно съгласие,
банката служебно да преоформи сумата на съществуващото просрочие чрез натрупването
ѝ към редовната главница по кредита. С този Анекс страните са уговорили,
считано от датата на неговото сключване да бъде намален размера на
предоставения на кредитополучателя кредит до размера на усвоените към същата
дата суми от кредитния лимит, като кредитополучателя няма право да ползва
евентуално съществуващите към същата дата погасени, но неусвоени суми от
първоначално предоставения кредитен лимит. В чл.3 от Анекса, страните уговорили
кредита да се погасява на равни месечни анюитетни вноски в срок до *** г.,
съгласно погасителен план. По отношение на дължимата годишна лихва постигнали
съгласие, същата да включва БЛПМФ за лева, обявен от банката, който не подлежи
на договаряне и промените в него стават задължителни за страните, намален с
1,75 пункта. В т.4.2 от Анекса, страните уговорили, че при просрочени на повече
от 30 дни, на която и да е дължима погасителна вноска по кредита, лихвената
надбавка да се увеличава, като кредитополучателят дължи лихва в размер на 15,35
%, равна на сбора от действащият БЛПМФ за лева, обявен от банката, увеличен с
договорена надбавка в размер на 1,25 пункта, което увеличение да е валидно за
целия остатъчен срок по кредита. Със същия Анекс И. Г. Ф. е встъпил при
условията на чл.101 от ЗЗД като съдлъжник в задълженията на кредитополучателя,
произтичащи от договора за кредит и последващите Анекси, и уговорили
кредитополучателя и съдлъжниците да отговарят към банката като солидарни длъжници,
а всички останали клаузи по договора за банков кредит да останат непроменени.
От приложения договор за встъпване в дълг от *** г.
сключен между ищеца, кредитополучателя, съдлъжниците и ответницата И.Й.К.,
страните постигнали съгласие, на основание чл.101 от ЗЗД, солидарният длъжник
да встъпи по смисъла на чл.101 от ЗЗД във всички задължения на
кредитополучателя от договора за кредит, а банката е дала съгласието си за
встъпването в дълг при условията на договора. В договора солидарният длъжник е
заявил, че е получил копие, запознат е и приема всички условия по договора за
кредит, като отговаря солидарно за задължението, в което встъпва, като за свое
собствено задължение, при размер на главница 30 000 лева, срок за
издължаване до *** г. и лихва включваща сбора от действащият базов лихвен
процент – малки фирми оборотни нужди за лева, обявен от банката, намален с 1,75
пункта, като към датата на сключване на договора БЛПМФ за лева е в бил в размер
на 14,10 %.
С Анекс № *** г. сключен между банката,
кредитополучателя и съдлъжниците, страните постигнали съгласие като условия за
влизане в сила на Анекса, кредитополучателят се е задължил да няма просрочени
задължения по договора за банков кредит № ***, като се съгласили да се промени
размера на дължимата по договора за кредит лихва, и годишната лихва за
предоставения кредит да включва действащият базов лихвен процент – малки фирми
– оборотни нужди за лева, обявен от банката, който не подлежи на договаряне и
промените в него стават незабавно задължителни за страните, намален с 2,10 %, а
към датата на неговото подписване обявеният от банката БЛПМФ е в размер на
14,10 %. С Анекса постигнали съгласие при просрочие на повече от 30 дни, на
която и да е дължима погасителна вноска по кредита лихвената надбавка да се
увеличава с 1 % и увеличението на надбавката да бъде валидно за целия остатъчен
срок по кредита.
С покана, изпратена до ответницата И.Й.К., ищецът е
уведомил последната, че кредитополучателят по договор за банков кредит № ***
г., и последвалите го Анекси, е прекратил плащанията, произтичащи от сключения
договор, и поради непогасяване на формираните просрочия към *** г. в размер на
3281.64 лева и неизпълнение на условията по договора, банката обявява същия за
изцяло и предсрочно изискуем преди крайния срок на погасяване. Със същата
покана, ищецът е уведомил ответницата, че към *** г. задълженията по договора
за банков кредит е общо в размер на 27 847.30 лева, в т.ч. 25 604.46
лева – главница, 2 182.84 лева лихви и 60.00 лева такси, като я е поканило
в 7-дневен срок от получаването на поканата да погаси изцяло задълженията си
към банката. Поканата е връчена лично на И.К. на 11.02.2019 г., което се
установява от приложената към същата разписка.
С покана, изпратена до ответника В.Л.К. и СД „АПКО-К.
С-ие“, ищецът е уведомил последните, че кредитополучателят по договор за банков
кредит № *** г., и последвалите го Анекси, е прекратил плащанията, произтичащи
от сключения договор, и поради непогасяване на формираните просрочия към *** г.
в размер на 3281.64 лева и неизпълнение на условията по договора, банката
обявява същия за изцяло и предсрочно изискуем преди крайния срок на погасяване.
Със същата покана, ищецът е уведомил ответника, че към *** г. задълженията по
договора за банков кредит е общо в размер на 27 847.30 лева, в т.ч.
25 604.46 лева – главница, 2 182.84 лева лихви и 60.00 лева такси,
като я е поканило в 7-дневен срок от получаването на поканата да погаси изцяло
задълженията си към банката. Поканата е връчена лично на В.К. на 11.02.2019 г.,
което се установява от приложената към същата разписка. Същата е получена от
ответника в лично качество и като управител на „АПКО-К.“ ЕООД.
По делото е изслушана и прието съдебно-счетоводна
експертиза, изготвена от вещото лице В.В., която сочи, че неплатеното
задължение на длъжниците по процесния договор за банков кредит и последвалите
го Анекси е в общ размер на 25 604.46 лева главница за периода от
21.05.2018 г. до 13.10.2019 г., 3 227.94 лева договорна възнаградителна
лихва за периода от 21.05.2018 г. до 03.05.2019 г., 2 899.36 лева
наказателна лихва за просрочие (обезщетение за забава за просрочени плащания)
за периода от 21.06.2018 г. до 13.10.2019 г., и 60.00 лева такси за периода от
11.06.2018 г. до 13.10.2019 г. Вещото лице е установило от счетоводното
отчитане на кредита, че за периода от 21.05.2018 г. до 03.05.2019 г. няма
направена вноска по кредита, като последното плащане по същия е било на *** г.,
а дължимата годишна лихва по кредита включва сбора от действащия базов лихвен
процент – малки фирми за оборотни нужди в лева, обявено от банката и договорна
лихвена надбавка, което за периода от 08.05.2007 г. до 13.10.2019 г. е посочило
в табличен вид в заключението.
Видно от приложеното ч.гр.д. № 06014/2019 г. на ПРС,
ищеца е подал на Районен съд – гр. Перник заявление с искане за издаване на
заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК против СД“ АПКО-К. С-ие, „АПКО-К.“ ЕООД,
В.Л.К., И. Г. Ф. и И.Й.К.. Въз основа на заявлението, в полза на ищеца е
издадена заповед № *** за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл.417 от ГПК от *** г. за солидарно заплащане от СД“ АПКО-К. С-ие,
„АПКО-К.“ ЕООД, В.Л.К., И. Г. Ф. и И.Й.К. на сумите: 25 604.46 лева,
представляваща главница по договор за банков кредит продукт „Бизнес овърдрафт“
№ *** г. за периода от 21.05.2018 г. до 13.10.2019 г.; сумата от 3 227.94
лева договорна възнаградителна лихва за периода от 21.05.2018 г. до 03.05.2019
г.; сумата от 2 899.36 лева наказателна лихва за просрочие за периода от 21.06.2018
г. до 13.10.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда –
16.10.2019 г. до окончателното изплащане на вземането, сумата от 635.83 лева
държавна такса и 1208.25 лева адвокатско възнаграждение. Въз основа на
заповедта на *** г. е издаден и изпълнителен лист за посочените в заповедта
суми.
В законоустановения двуседмичен срок от връчване на
препис от издадената заповед и изпълнителния лист В.Л.К. и И.Й.К. са подали
възражение за недължимост на сумите по нея. В едномесечния срок от съобщаването
на заявителя „Юробанк България“ АД е предявил настоящия положителен
установителен иск.
Съдът, след преценка на доводите на страните и
събраните в производството доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
намира за установено от правна страна следното:
Искът по чл.422 от ГПК е установителен и има за
предмет установяване по отношение на ответника съществуването на вземания на
ищеца, които са предмет на издадена заповед за незабавно изпълнение по чл.417
от ГПК в хипотезата на постъпило възражение на длъжника срещу заповедта.
Интересът от
търсената с иска защита е от категорията на абсолютните процесуални
предпоставки за съществуването на правото на иск, която изрично е предвидена за
установителните искове в чл.124, ал.1 от ГПК. Съществуването на интерес от
положителен установителен иск е свързано с оспорването на претендирано от ищеца
право. В случая с оглед твърдението на ищеца, че задължението на ответниците по
договора за кредит не е изпълнено, трябва да се приеме, че за него съществува
интерес от установяване на вземанията.
Няма спор между страните, че вземането на ищеца се
основава на Договор за банков кредит Продукт „Бизнес овърдрафт“ № *** г. и Анекс
№ *** г., Анекс № *** г., Анекс № *** г., Анекс № *** г., Договор за встъпване
в дълг № *** г. и Анекс № *** г., неразделна част от него. Не се спори и че
договорения кредит е отпуснат и усвоен от кредитополучателят СД „АПКО-К. С-ие“,
като кредитополучателят не е извършвал плащане по същия. Не се спори също така,
че кредитът е обявен от банката за предсрочно изискуем, за което ответниците, в
качеството им на съдлъжници са уведомени с изпратени до тях покани, приложени
по делото, които покани са получени лично от тях.
Спорни по делото са въпросите досежно валидността на
клаузите в договора за кредит по отношение уговорената между страните договорна
- възнаградителна лихва и формираното по договора задължение, което ответниците
считат, че е формирано на база нищожни договорни клаузи, с които неправомерно
се променя лихвения процент, като в тази връзка твърдят, че подписаните Анекси
се явяват спогодба и непозволен договор, както и нищожни на основание чл.366 от ЗЗД. Ответниците оспорват също така, че по отношение на тях не са приложими
общите условия към договора за кредит, тъй като същите не били подписвани от
тях.
Настоящият съдебен състав намира възражението на
ответниците, че по отношение на тях не са приложими общите условия към договора
за кредит за ирелевантни към предмета на спора, тъй като в исковата молба не се
твърди, процесния договор за кредит да е сключен при условията на приложими към
него общи условия. Такива не са и представени по делото, поради което и следва
да се разгледа валидността на сключения договор за кредит, като клаузите на
договора се тълкуват по отделно и в цялост, като се издири действителната обща
волята на страните при неговото сключване, в съответствие с чл.20 от ЗЗД.
Неоснователно е възражението на ответниците за
невъзможност да отговорят по предявения иск, тъй като банката не е предявила
иска в шест месечния срок по чл.147, ал.1 от ЗЗД, поради настъпилата на *** г.
предсрочна изискуемост на кредита, а заповедното производство било образувано
на 13.10.2019 г.
Видно от приложения Договор за банков кредит Продукт
„Бизнес овърдрафт“ № *** г., банката е предоставила кредит на СД „АПКО-К.
С-ие“, в качеството му на кредитополучател. При сключването на този договор
ответниците не са участвали. Ответникът В.К. е встъпил в дълга на
кредитополучателя при условията на чл.101 от ЗЗД, с подписването на Анекс № ***
г. Подписвайки Анекса, ответникът е придобил качеството съдлъжник по вече
сключения договор за кредит, като се е задължил да отговаря солидарно за
задълженията на СД „АПКО-К. С-ие“, произтичащи от договора за кредит.
Ответницата К. също има качеството съдлъжник, тъй като тя е встъпила в дълга
при условията на чл.101 от ЗЗД подписвайки договор за встъпване в дълг от ***
г. и Анекс № *** г., като се е задължила да отговаря солидарно с
кредитополучателя и останалите съдлъжници за задълженията произтичащи от
договора за кредит.
Съгласно чл.101 от ЗЗД, трето лице може да встъпи като
съдлъжник в определено задължение по съглашение с кредитора или с длъжника и
ако кредиторът е одобрил съглашението за встъпване, то не може да бъде отменено
или изменено без негово съгласие. По силата на тази разпоредба първоначалният
длъжник и встъпилото лице отговарят към кредитора като солидарни длъжници.
С оглед на подписаните от ответниците Анекси към
договора за кредит и сключения между ответницата К. и ищеца Договор за
встъпване в дълг, то и двамата ответници са придобили качеството съдлъжници по
договора за банков кредит и отговарят солидарно заедно с кредитополучателя за
задълженията на последния, произтичащи от договора за кредит. Поради това те
нямат качеството поръчители по договора за банков кредит и не могат да се
ползват от защитата на поръчителя предвидена в чл.147, ал.1 от ЗЗД, а
възраженията им в тази насока са неоснователни.
Ответниците са противопоставили възражения за
неравноправност на клаузи от договора за кредит. С оглед на така релевираните
от тях възражения следва да се има предвид, че от значение за спора е
обстоятелството, кога ответниците са придобили качеството на съдлъжници по
договора за банков кредит.
Ответника К. е придобил качеството съдлъжник с
подписването на Анекс № *** г., поради което ответника е встъпил в дълга на
кредитополучателя в качеството му на съдлъжник, като се е съгласил с всички
условия на договора за банков кредит, от които произтичат задълженията в които
встъпва. Този анекс е първият след сключването на договора за банков кредит и в
него освен встъпването в дълга на ответника, няма промяна в договорните условия
при които е отпуснат кредита. Т.е. ответникът е придобил качеството съдлъжник
не при сключването на договора за банков кредит – *** г., а в един по-късен
момент. Обемът на поетата от него отговорност се определя в сключения на *** г.
анекс, в който страните са постигнали само и единствено съгласие за встъпването
му в дълга, като няма предоговаряни условия по отпуснатия банков кредит.
Предвид това, произтичащите от потребителската защита права за него възникват
от датата на встъпването му в дълга, с подписването на Анекс № *** г. По силата
на тези права, той може да се позовава на неравноправност на действащите към ***
г. клаузи на договора за кредит и да оспорва породените от тях правни последици,
като твърденията на ищеца, че ответника не може да се полза от потребителската
защита са неоснователни. Също така ответника може да се позовава на нищожност
на последващи анекси - сключени с негово участие след като той е встъпил в
дълга, като съдлъжник, с които се установяват правата и задълженията на
страните, произтичащи от неравноправна клауза в първоначалния договор за кредит
и договора за поръчителство. Преценката за валидност, включително и за
неравноправен характер се извършва към момента на сключване на договора за
кредит. В периода от сключването на договора за кредит до *** г., когато В.К. е
встъпил в дълга като съдлъжник, кредитополучателя по договора не е имал
качеството на потребител, тъй като СД „АПКО-К. С-ие“ е търговско дружество.
Поради това и към датата на сключване на анекса - *** г. клаузите по договора
за кредит не могат да се разглеждат като неравноправни и не може и да се
приеме, че анекса съставлява спогодба върху неразрешен договор.
По същият начин е относима и потребителската защита по
отношение на втората ответница – К.. Същата е придобила качеството съдлъжник по
договора за банков кредит с подписването на договора за встъпване в дълг от ***
г. Именно от тази дата тя е встъпила в дълга, в качеството и на съдлъжник, като
приложими за нея като съдлъжник са тези клаузи на договора за кредит, които са
действащи към датата на сключване на договора за встъпването ѝ в дълг, както
и подписаният с нейно участие като съдлъжник Анекс № *** г., с измененията на
договора за кредит, уговорени с Анекси № *** към същия. Преценката за
валидност, включително и за неравноправен характер се извършва към момента на
сключване на договора за кредит. В периода от сключването на договора за кредит
до *** г., когато И.К. е встъпила в дълга като съдлъжник, кредитополучателя по
договора не е имал качеството на потребител, тъй като СД „АПКО-К. С-ие“ е
търговско дружество. Поради това и към датата на сключване на анекса - *** г.
клаузите по договора за кредит не могат да се разглеждат като неравноправни и
не може и да се приеме, че Анекса съставлява спогодба върху неразрешен договор.
Предвид изложеното, и като се вземе предвид това, че
със сключените Анекси не е уговарян различен начин на формиране на годишния
лихвен процент по кредита, и доколкото с иска не се претендират дължими
договорни възнаградителни лихви за периода преди обявената на *** г. предсрочна
изискуемост на кредита, то и съдът не следва да се произнася по тези
възражения. Следва да се разгледа дължимостта на възнаградителната и
наказателната лихва за просрочие, както и дължимостта на претендираните такси,
с оглед обявената предсрочна изискуемост на кредита, така както е поискано от
банката с предявяването на установителния иск.
Съгласно задължителните разяснения в т.9 от
Тълкувателно решение № 4/2013 от 18.06.2014 г. по тълк.д. № 4/2013 г. на ОСГТК
на ВКС, в производството по чл.422, респ. чл.415, ал.1 от ГПК, съществуването
на вземането по издадена заповед за изпълнение се установява към момента на
приключване на съдебното дирене в исковия процес, като в това производство
нормата на чл.235, ал.3 от ГПК намира приложение по отношение на фактите,
настъпили след подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, с
изключение на факта на удовлетворяване на вземането чрез осъществено
принудително събиране на сумите по издадения изпълнителен лист въз основа на
разпореждането за незабавно изпълнение в образувания изпълнителен процес.
Съгласно задължителните разяснения в т.2 от
Тълкувателно решение № 3/2017 от 27.03.2019 г. по тълк.д. № 3/2017 г. на ОСГТК
на ВКС, при предсрочна изискуемост по договор за заем/кредит вземането на
банката е в размер само на непогасения остатък от предоставената по договора
парична сума (главницата) и законната лихва от датата на настъпване на
предсрочната изискуемост до датата на плащането, но за този период не се дължи
възнаградителна лихва.
С иска е поискано да бъде признато за установено, че
ответниците дължат солидарно със СД „АПКО–К. С-ие“ - кредитополучател и
солидарните съдлъжници „АПКО-К.“ ЕООД и И. Г. Ф. сумата от 3227.94 лева,
представляващо договорна лихва за периода от 21.05.2018 г. до 03.05.2019 г.,
наказателна лихва за просрочие за периода от 21.06.2018 г. до 13.10.2019 г.,
както и такси в размер на 60.00 лева за периода от 11.06.2018 г. до 13.10.2019
г. Като се има предвид, че предсрочната изискуемост е обявена на съдлъжниците
на *** г., то в съответствие с разясненията дадени в посоченото тълкувателно
решение, дълга следва да бъде формиран само от непогасената главница и
законната лихва, считано от датата на настъпване на предсрочната изискуемост,
но не се дължат претендираните възнаградителна и санкционна лихва, както и
претендираните такси, тъй като същите се претендират за период след като е
обявена предсрочната изискуемост на кредита. При това положение, следва да се
признае дължимост на главницата в размер на 25 604.46 лева за периода от
21.05.2018 г. до 13.10.2019 г., както и дължимост на законната лихва, считано
от датата на депозиране на заявлението пред съда до окончателното плащане, в
която част искът е основателен и доказан, а в частта, в която се претендират
сумите от 3 227.94 лева договорна възнаградителна лихва за периода от 21.05.2018
г. до 03.05.2019 г., 2 899.36 лева, наказателна лихва за просрочие
(обезщетение за забава за просрочени плащания) за периода от 21.06.2018 г. до
13.10.2019 г., и сумата 60.00 лева такси за периода от 11.06.2018 г. до
13.10.2019 г., искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен, тъй като
същите се претендират за период след обявената предсрочна изискуемост на
банковия кредит и искът в тази му част е неоснователен, поради което и следва
да бъде отхвърлен.
По
разноските:
Ищецът и ответникът са направили искания за присъждане
на разноски по делото, за което ищеца е представил списък на разноските по
чл.80 от ГПК.
Съгласно Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. на ВКС
по т.д.№ 4/2013 г. на ОСГТК, в производството по чл.422 от ГПК, с решението по
установителния иск съдът се произнася и по дължимостта на разноските за
заповедното производство - относно размера им, както и разпределя отговорността
за заплащането на тези разноски съобразно с отхвърлената и уважената част от
иска. В случая, предвид частичното отхвърлянето на установителния иск, частично
следва да бъдат редуцирани разноските в заповедното производство, както и тези
сторени от ищеца в исковото производство. В този смисъл върху ответниците
следва да бъдат възложени разноски съразмерно уважената част от иска, като
ответниците следва да заплатят на ищеца сумата от 834.24 лева разноски в
исковото производство съразмерно с уважената част от иска, и такива в
заповедното от 1485.18 лева. Върху ответниците следва да бъдат възложени
разноски съразмерно с уважената част от иска по заповедното и исковото
производство в общ размер на 2319.42 лева.
По делото няма доказателства, ответниците да са
направили разноски. Поради това и такива не следва да им бъдат присъждани.
Водим от гореизложеното Пернишки окръжен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО, че В.Л.К., ЕГН ********** от *** и И.Й.К., ЕГН ********** от *** дължат
солидарно със СД „АПКО–К. С-ие“, ЕИК ********* – кредитополучател и
солидарните съдлъжници „АПКО-К.“ ЕООД,
ЕИК ********* и И. Г. Ф., ЕГН **********
на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК
*********, сумата от 25604.46 (двадесет
и пет хиляди шестстотин и четири лева и четиридесет и шест стотинки) лева,
представляваща главница по Договор за банков кредит продукт „Бизнес овърдрафт“
№ *** г., приложение към него от *** г., Анекс № *** г., Анекс № *** г., Анекс
№ *** г., Анекс № *** г., Анекс № *** г. и Договор за встъпване в дълг от ***
г., сключен между „Българска Пощенска банка“ АД, чийто правоприемник е ищеца
„Юробанк България“ АД, ЕИК *********, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението - 16.10.2019 г. до
окончателното изплащане на вземането, които вземания са предмет на Заповед № ***
за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК от ***
г. и изпълнителен лист от *** г. по ч.гр.д. № 06014/2019 г. по описа на РС-Перник.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Юробанк България“ АД, ЕИК *********
срещу В.Л.К., ЕГН ********** от *** и И.Й.К., ЕГН ********** от *** искове по
реда на чл.422, ал.1 от ГПК за признаване за установено, че в полза на банката
съществуват вземания по Договор за банков кредит продукт „Бизнес овърдрафт“ № ***
г., приложение към него от *** г., Анекс № *** г., Анекс № *** г., Анекс № ***
г., Анекс № *** г., Анекс № *** г. и Договор за встъпване в дълг от *** г.,
сключен между „Българска Пощенска банка“ АД, чийто правоприемник е ищеца
„Юробанк България“ АД, ЕИК *********, за което са издадени Заповед № *** за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК от ***
г. и изпълнителен лист от *** г. по ч.гр.д. № 06014/2019 г. по описа на РС-Перник
за сумата от 3227.94 лева договорна
възнаградителна лихва за периода от 21.05.2018 г. до 03.05.2019 г., 2899.36 лева, наказателна лихва за
просрочие (обезщетение за забава за просрочени плащания) за периода от
21.06.2018 г. до 13.10.2019 г., и сумата 60.00
лева такси за периода от 11.06.2018 г. до 13.10.2019 г.
ОСЪЖДА В.Л.К.,
ЕГН ********** от *** и И.Й.К., ЕГН **********
от *** ДА ЗАПЛАТЯТ на „Юробанк България“ АД, ЕИК *********, разноски по
заповедното производство в размер на 834.24
(осемстотин тридесет и четири лева и двадесет и четири стотинки) лева за
държавна такса и адвокатско възнаграждение, съразмерно с уважената част от иска,
както и направените по настоящото дело разноски в размер на 1485.18 (хиляда четиристотин осемдесет и
пет лева и осемнадесет стотинки) лева за държавна такса и депозит вещо
лице, съразмерно с уважената част от иска.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски
апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: