№ 150
гр. Варна, 25.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, VI СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Асен Вл. Попов
Членове:Яна Панева
Стоян К. Попов
при участието на секретаря Десислава Ц. Величкова
в присъствието на прокурора Д. Р. Н.
като разгледа докладваното от Асен Вл. Попов Въззивно наказателно дело от
общ характер № 20223100600489 по описа за 2022 година
Въззивното производство е образувано по жалба от адв.Пл.И. от ВАК, в качеството и
на защитник на подсъдимия Х. срещу присъда на Провадийски районен съд, постановена на
15/04/2022г. по НОХД190/2021г., с която той е признат за виновен в извършването на
престъпление чл.183, ал.1 от НК и му е наложено наказание пробация за срок от шест месеца
при приложение на две пробационни мерки.
С жалбата се излагат доводи, че присъдата е неправилна и незаконосъобразна, поради
факта, че по делото са нарушени правилата за оценка па доказателствата, като една част от
тях са игнорирани, а съдържащата се в други доказателствени източници информация не е
оценена съобразно нейното действително съдържание. Твърди, се че първоинстанционния
съд формално е изпълнил задълженията си по чл.13 и чл.14 от НПК, като не е приел за
достоверни показанията на свидетелите, установяващи взаимно допълващи се факти.
Иска се отмяна на постановената присъда, с постановяване на нова оправдателна, или
алтернативно отмяна на присъдата и връщане на делото за разглеждане от друг състав на
съда.
По съществото на делото и в съдебно заседание пред въззивната инстанция,
прокурорът пледира за неоснователност на жалбата.
Адв.И. поддържа въззивната си жалба на изнесените в нея доводи. Освен наведените
искания, алтернативно пледира замяна на наложеното наказание пробация с наказание глоба
по реда на чл.55 от НК.
1
Подсъдимият в правото на лична защита, развива самостоятелно доводи за
несъстоятелност на обвинението. Заявява, че не му е бил осигурен достъп до детето. Изтъква
и обстоятелството, че професията му изисква много пътувания и командировки в страната.
В дадената му последна дума подсъдимия пледира за оправдателна присъда.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и въз основа
императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на постановеният акт по
отношение законосъобразността, обосноваността и справедливостта му, съобразно
изискванията на чл.313 и чл.314, ал.1 от НПК намира за установено следното:
Депозираната жалба е процесуално допустима, подадена в срока за обжалване и от
надлежна страна, като разгледана по същество е неоснователна.
От фактическа страна, първостепенният съд в съответствие с всички релевантни
доказателства е приел за установено по безспорен начин следното:
Подсъдимият В. С. Х. и В. П. Г. сключили граждански брак на 20.04.2002г..
Впоследствие на 27.09.2002г. се родил техният син - П. В. Х..
С Решение от 22.12.2004г. по гражданско дело № 89/2004 г., по описа на Районен съд
Провадия, гражданският брак между подс.В.Х. и В. Г. бил прекратен по взаимно съгласие.
Съгласно постигнатото между бившите съпрузи споразумение упражняването на
родителските права върху детето били предоставени на майката В. Г.. Дължимата издръжка
от подсъдимия за св.Пламен Х., била определена в размер на по 40 лева месечно. Решението
влязло в сила веднага на 22.12.2004 г.. На 27.09.2020г. св. Х. навършил пълнолетие, с което
настъпило законното основание за прекратяване изплащането на месечната му издръжка.
В процесния период след тази дата подсъдимият Х. не направил нито една вноска по
дължимата издръжка. По делото е било установено, а и не се твърди обратното, че Х. имал
възможност да изпълнява задължението си. Същия е работил с регистрирани трудови
договори, получавал е обезщетение за безработица, а към настоящия момент е едноличен
собственик и управител на търговско дружество.Така за периода от влизане в сила на
съдебното решение на 22.12.2004г. до 27.09.2020г. подс.Х. не изпълнил своето задължение в
размер на 190 месечни вноски, всяка от по 40 лева, или общо в размер на 7 600 лева.
Гореописаната фактическа обстановка се доказва по безспорен и категоричен начин
от събраните по делото доказателства, а именно- обясненията на подсъдимия В. С. Х.,
свидетелските показания на св.П. В. Х., Г. В. Д., Г. В. Г., А. М. Д., С. Д. Л., П. К. Х. и Р. С.
С. Всички, свидетелство за съдимост и другите писмени доказателства по делото,
приобщени по реда на чл. 283 от НПК в хода на производството пред първата инстанция.
За да приеме горната фактическа обстановка, която ВОС също счита за несъмнена,
първостепенния съд е сторил задълбочен анализ на всички относими, допустими
доказателства и доказателствени средства.
По повод на възраженията на защитата и на подсъдимия, следва да се отбележи
следното.
2
Обстоятелството, че не е имал контакти с низходящия си, не освобождават Х. от
задължението за издръжка. Това обстоятелство е прието за установено и от първата
инстанция и не се спори между страните, но се явява ирелевантно за възведеното обвинение.
Няма данни подсъдимият да е бил в невъзможност да заплати, или да е бил напълно
възпрепятстван да го стори. Х. е разполагал със законови способи да уреди режима на лични
отношения, ако е счел за необходимо.
Възраженията изнесени във въззивната жалба в цялост са бланкетни и не почиват на
анализ на доказателствата или на материалния закон. Не е ясно кой елемент на фактическия
състав на това просто от тази страна престъпление не е осъществен. Както бе изложено по-
горе, подсъдимия е знаел за задължението си, по силата на постановено решение и не е
сторил нужното да го изпълни.
В противовес на твърдяното, ВОС намира първоинстанционния акт за обоснован и
при сторен анализ на всички събрани доказателства. Не би могъл да се приеме довод за
формализъм и липса на задълбоченост. Уважени са били и всички доказателствени искания
на защитата, като в частност са допуснати шест броя свидетели водени в съдебно заседание.
Заличаването от списъка на лицата за призоваване на св.Г. е по повод невъзможност същата
да се разпита в съдебно заседание, като обаче са били прочетени и приобщени показанията и
от досъдебна фаза. Не става ясно и какви други обстоятелства би искала да изясни защитата
чрез непосредствен разпит на свидетелката.
Въз основа на приетата фактическа обстановка, съставът на съда е приел, че са
събрани доказателства в подкрепа на възведеното обвинение и е признал подсъдимия за
виновен по възведеното обвинение, а именно: През периода от 22.12.2004 г. до 27.09.2020 г.
в гр. Провадия, обл. Варна, след като бил осъден с Решение от 22.12.2004 г. по гражданско
дело № 89/2004 г., по описа на Районен съд Провадия, в сила от 22.12.2004 г., да издържа
свой низходящ чрез неговата майка В. П. Г. - детето си П. В. Х., роден на 27.09.2002 г., като
му заплаща месечна издръжка в размер на 40 (четиридесет) лева, съзнателно не изпълнил
задължението си в размер на повече от две месечни вноски, а именно 190 (сто и деветдесет)
месечни вноски по 40 (четиридесет) лева, възлизащи на сумата от 7 600 (седем хиляди и
шестстотин) лева - престъпление по чл. 183 ал.1 от НК.
Така направените крайни изводи на съда на база приетата за установена и от
въззивния състав фактическа обстановка се споделят напълно.
По отношение на оплакванията в частта на наложеното наказание:
Съдът счита, че правилно е било и наложеното на подсъдимия наказание при
съблюдаване, както целите на индивидуалната, така и на генералната превенция. Изложени
са обширни мотиви в акта на пъртвоинстанционния съд, които ВОС споделя напълно.
Сторен е бил анализ на смекчаващи и отегчаващи наказателната отговорност
обстоятелства, като е приет пълен превес на първата група.
Не следва обаче напълно да се изключват и целите на генералната превенция като се
подценява тежестта на конкретното деяние. При липсата на констатирани изключителни
смекчаващи отговорността обстоятелства и с оглед характера на конкретното деяние, най
малко поради периода на извършването му е неуместно приложението на института на чл.55
от НК. Определеното по-леко по вид от алтернативно предвидените наказания в пълна
степен може да изпълни целите на закона. От друга страна конкретните пробационни мерки
не биха препятствали подсъдимия в осъществяване на трудовите му дейности и обичайния
начин на живот.
По изложените съображения, с оглед и предвид липсата на служебно констатирани
основания и възможност за отменяне или изменяне на присъдата, на основание чл.338 от
НПК, съставът на Окръжния съд в гр. Варна, като въззивна инстанция,
3
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда на ПРС от 15.04.22г. по НОХД №190/21г.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационна проверка.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4