Р Е
Ш Е Н
И Е
№298
Гр. Перник, 22.03.2018 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЕРНИШКИ РАЙОНЕН СЪД, ХІ гр. с. в
публично съдебно заседание на шестнадесети март две хиляди и осемнадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ЛОРА СТЕФАНОВА
При секретаря НАТАЛИЯ СИМЕОНОВА,
като разгледа гр. д. № 5523/2017 г. по описа на ПРС, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по иск с
правна квалификация чл. 415, във вр. с чл. 410 от ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1
от ЗЗД, във вр. с чл. 150 от ЗЕ.
Образувано е по искова молба от
„Топлофикация - Перник” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. Перник, кв. Мошино, ТЕЦ „Република”,
представлявано от Л.В.С.против Е.П.Д., ЕГН ********** ***.
Ищецът твърди, че ответникът
има качеството клиент на топлинна енергия за недвижим имот, находящ се в
топлоснабдена сграда – етажна собственост, с административен адрес: гр. Перник,
кв. ****, бл., ап.. Сочи, че по силата
на Закона за енергетиката и Общите условия за продажба на топлинна енергия за
битови нужди от “Топлофикация Перник” ЕАД на потребители в гр. Перник, страните
– ищецът в качеството на топлопреносно предприятие и ответникът в качеството на
клиент на топлинна енергия, са в облигационни отношения по между си. Съобразно
тях ищецът има задължението да предоставя топлинна енергия в жилището
собствено/ползвано от ответника, а ответникът – да заплаща стойността на
доставената му топлинна енергия, ежемесечно, в 30-дневен срок от изтичане на
периода, за който е извършена доставката.
Ищецът твърди, че е изпълнявал
точно своето задължение по възникналото облигационно отношение, като през
периода 01.05.2014 г. – 30.04.2016 г. помесечно е
доставял в собствения/ползвания от ответника недвижим имот топлинна енергия.
Твърди, че стойността на така доставената топлинна енергия е 1449.36 лв. и
ответникът не е изпълнил задължението си да я заплати. Сочи, че последният
дължи обезщетение за забава върху всяка просрочена месечна главница, считано от
08.07.2014 г. – 25.05.2017 г. в общ размер от 339.10 лв.
Твърди, че за посочените
вземания е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение срещу ответника по реда на чл. 410 от ГПК. Въз основа на него е било
образувано ЧГД № 3534/2017 г. по описа на ПРС и издадена исканата заповед.
Сочи, че в срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК ответникът е депозирал възражение
срещу нея.
Искането към съда е да признае
за установено по отношение на ответника,
че му дължи сумата от 1449.36 лв., представляваща стойността на доставена и
незаплатена топлинна енергия за битови нужди в топлоснабден
имот, с административен адрес: гр. Перник, кв. ****, бл. 56, ап. 1 за периода
01.05.2014 г. – 30.04.2016 г., ведно с обезщетение за забава върху главницата в
размер на 339.10 лв., считано за периода 08.07.2014 г. – 25.05.2017 г., както и
законната лихва върху главницата, считано от 15.06.2017 г. /датата на подаване
на заявлението/ до окончателното плащане, за което вземане е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по ЧГД № 3534/2017 г. по описа на ПРС. Заявена
е претенция за присъждане на направените в хода на заповедното и исковото
производство разноски.
Исковата молба е връчена на
ответника. В срока по чл. 131 от ГПК е
постъпил писмен отговор. В него искът е оспорен по основание и размер. Ответникът
оспорва качеството си клиент на топлинна енергия, като твърди, че не е нито
собственик, нито титуляр на вещно право на ползване по отношение на процесния недвижими имот. Твърди, че по тази причина между
него и ищеца не съществува облигационно отношение. Сочи, че ищецът произволно е
начислил претендираните от него суми и те не
съответстват на стойността на действително доставената в топлоснабдения
недвижим имот топлинна енергия. Оспорва надлежността
на измерване на количеството и през процесния период.
Заявява, че всички собственици и ползватели на имоти в сградата, в която се
намира процесния имот са се отказали от ползването на
топлинна енергия и топла вода, поради което не се дължи на ищеца заплащане на
стойността на такава.
Искането към съда е да отхвърли
предявения иск. Заявена е претенция за присъждане на направените разноски.
В съдебно заседание ищецът,
чрез процесуалния му представител, юрисконсулт Д. подържа предявения иск. Моли
съда да го уважи.
В съдебно заседание ответникът
поддържа отговора. Оспорва предявения иск. Моли съда да го отхвърли.
Като прецени процесуалната
допустимост на иска, взе предвид становищата на страните и обсъди събраните по
делото доказателства, съдът намери следното:
Искът е предявен от процесуално
легитимирана страна и при наличието на правен интерес, поради което е процесуално
допустим. Правният интерес от воденето му се обосновава от приложеното ЧГД № 3534/2017
г. по описа на ПРС. От него е видно, че е издадена срещу ответника в полза на
ищеца заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 от ГПК
относно вземането, предмет на настоящото производство, срещу която е постъпило
възражение в срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК. Искът за установяване на вземането
е подаден в преклузивния срок по чл. 415, ал. 1 от ГПК.
Разгледан по същество искът е частично
основателен по следните съображения:
За уважаването на предявения
иск в тежест на ищеца е да установи качеството си на топлопреносно предприятие,
качеството на купувач на ответника, доставянето на топлинна енергия и размера
на задължението на ответника.
Не е спорно между страните, че
ищецът е юридическо лице, в чийто предмет на дейност се включва производство,
пренос, разпределение на топлинна енергия. Следователно същото е топлопреносно
предприятие по смисъла на чл. 129 от Закона за енергетиката.
Преценката относно наличието на
качеството “клиент”/”купувач на топлинна енергия” по отношение на ответника
следва да се прави съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката и Общи
условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от “Топлофикация -
Перник” ЕАД. Последните имат обвързваща сила за страните по взаимоотношенията,
възникнали във връзка с производство и
доставка на топлинна енергия при спазване разпоредбата на чл. 150 от Закона за
енергетиката.
По делото са представени Общи
условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от “Топлофикация -
Перник” ЕАД, неоспорени от ответника, поради което съдът приема, че имат
обвързваща сила по отношение на страните по взаимоотношенията, свързани с
производството и доставката на топлинна енергия, осъществявани от ищеца по
делото.
Съгласно чл. 1 от Общите
условия страни по тези взаимоотношения са “продавача на топлинна енергия” –
“Топлофикация - Перник” ЕАД и “купувача на топлинна енергия” – потребител за
битови нужди. Според чл. 3 от Общите условия купувач на топлинна енергия може
да бъде всяко физическо лице, което е собственик или титуляр на вещно право на
ползване на имот в топлоснабдена сграда. Идентичен е смисълът на разпоредбата
на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ според която клиенти на топлинна енергия са всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение.
За установяване качеството
клиент на топлинна енергия на ответника по делото са ангажирани писмени докзателства – удостоверение изх. № 18/МСИ – 13 – 1/08.01.2018
г. на Д “МПТ” при община Перник, декларация по чл. 14 от ЗМДТ, с вх. № 4326/05.10.2011
г. и нотариален акт №, том, рег. №, дело № /2011 г. От тях е видно, че по силата на
наследствено правоотношение, възникнало със смъртта на Е.Х.К., починал на
16.03.2011 г., ответникът е придобил в собственост ½ ид.
ч. от процесното топлоснабдено
жилище. Следователно същият има качеството клиент на топлинна енергия по
смисъла на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ и съгласно
чл. 30, ал. 3 от ЗС дължи заплащане на 1/2 част от стойността и.
За установяване на количеството
на доставената в процесното жилище топлинна енергия и
стойността и, по искане на страните, са изслушани и приети по делото
съдебно-техническа, допълнителна съдебно техническа и съдебно –икономическа
експертизи, изготвени съответно от вещите лица З.З. и Б.П.. Съдът ги кредитира изцяло, като пълни
и обосновани, изготвени от вещи лица с необходимите професионални знания и
опит. За отговор на поставените им въпроси последните са се позовали освен на
приложените по делото доказателства и на проверените непосредствено от тях
документи, съхранявани в счетоводството на ищеца и във фирмата за дялово
разпределение.
От приетата по делото
съдебно-техническа и допълнителна съдебно – техническа експертизи, изготвени от
вещото лице З.З., се установява, че през процесния период 01.05.2014 г. – 30.04.2016 г. в сградата
етажна собственост, в която се намира процесния имот,
дяловото разпределение на топлинната енергия е извършвано от “Техем сървисис” ЕООД.
Следователно съдът приема, че е изпълнена разпоредбата на чл. 139 от ЗЕ за
разпределяне на доставената в сградата топлинна енергия чрез система за дялово
разпределение.
Установява се също, че
отчитането на доставената в сградата топлоенергия е извършвана с топломер,
монтиран в абонатната станция, който е преминал задължителният метрологичен
контрол съгласно чл. 43, ал. 4 от ЗИ. Ищецът е спазвал сроковете за периодични
проверки на уреда, при всяка от които е констатирано, че същият съответства на
одобрения тип. Констатацията на вещото лице е, че може да се използва за търговско измерване и
показанията му могат да се считат за достоверни. От заключението на
съдебно-техническата експертиза се установява, че разпределението на нетното
количество потребена топлинна енергия между
собствениците на имоти в сградата етажна собственост е извършвано при спазване
на Наредба 16-334/06.04.2007 г.
Съгласно чл. 140а от ЗЕ
топлинната енергия в сграда етажна собственост се разпределя за горещо
водоснабдяване и за отопление. Топлината енергия за отопление се
разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия
за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите/чл.
142, ал. 2 от ЗЕ/. От експертизата на вещото лице се установява, че през целия процесен период като част от цената на топлинната енергия е
начислявана такса дялово разпределение в размер на 0.36 лв. месечно. Начислявана
е толплоенергия за горещо битово водоснабдяване на
база две лица, тъй като не е изпълнено предписанието за подмяна на повреден
водомер. При изготвяне на изравнителните сметки са приспадната сумите,
начислени за периода след затапването на топлата вода в жилището – 01.06.2015
г. – 30.04.2016 г. За този период не по партидата на топлоснабдения
имот не са начислени суми за топлинна енергия за битово горещо водоподаване. Тъй като цялата сграда, етажна собственост се
е отказала от ползването на топлинна енергия, то за процесния
период ищецът не е начислявал суми за доставена топлинна енергия за отопление
на имот, за отопление на общите части или такава, отдадена от сградната
инсталация. Заключението на вещото лице е, че реално доставената топлинна
енергия в процесното жилище е на обща стойност
1449.36 лв. Идентичен е размерът на претендираната от
ищеца сума. Затова съдът приема, че начислената топлинна енергия от ищцовото дружество за процесния
период е съответна на реално доставената такава.
Съгласно чл. 153, ал. 1 от ЗЕ клиентите на топлинна енергия имат задължение
да я заплащат на цена, при условията и
по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3 от ЗЕ. Съгласно
чл.34 от Общите условия купувачите са длъжни да заплащат месечните дължими суми
за топлинна енергия в тридесет-дневен срок след изтичане на периода, за който
се отнасят, като дължимата сума от изравнителните сметки се заплащат също в такъв тридесет-дневен срок.
Съгласно чл. 34 от Общите условия
падежът на всяко задължение на ответника настъпва с изтичане на тридесет дни от
изтичането на периода, за който се дължи. Следователно на основание чл. 86 от ЗЗД върху посочената по-горе сума от 1449.36 лв. се дължи обезщетение за забава
за периода 08.07.2014 г. – 25.05.2017 г. и е в общ размер от 339.10 лв.
Последният е изчислен от вещото лице Б. Пеачева,
представеното от което заключение е прието по делото и не е оспорено от
страните.
Предвид обстоятелството, че ответникът
не е самостоятелен собственик на топлоснабдения имот,
а притежава 1/2 ид. ч. от него, то задължението му
към ищеца за доставената през процесния период
топлинна енергия е в размер на 724.68 лв., поради което до тази сума искът се
явява основателен и следва да се уважи. За разликата до пълният предявен размер
от 1449.36 лв. следва да се отхвърли като неоснователен.
Основателен е искът за
обезщетение за забава върху уважената част от главницата. Съгласно чл. 34, ал.
1 от Общите условия всяко от вземанията на ищеца е изискуемо в края на месеца,
следващ месеца, за който е доставяна топлинната енергия. Следователно началния
момент, от който е дължимо обезщетението за забава е 08.07.2014 г. и съобразно
дела на ответника в съсобствеността е в размер на 169.55 лв. До този размер искът е основателен
и следва да се уважи, като за разликата до пълният предявен размер от 339.10 лв.
следва да се отхвърли като неоснователен.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят направените в заповедното и исковото
производство разноски, съразмерно с уважената част от исковете, съответно в
размер на 42.89 лв. и 243.60 лв.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК в полза на ответника следва да се присъдят направените от него разноски
съразмерно с уважената част от иска – 225 лв.
Мотивиран от горното, Съдът
Р Е
Ш И
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на
основание чл. 415, ал. 1, във вр. с чл. 410 от ГПК по отношение на Е.П.Д., ЕГН **********
***, че дължи на „Топлофикация - Перник” АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. Перник, кв. Мошино, ТЕЦ
„Република”, представлявано от Л.В.С.сумата от 724.68 лв./седемстотин двадесет
и четири лева и шестдесет и осем стотинки/, представляваща 1/2/една втора/ част
от стойността на доставената топлинна енергия през периода 01.05.2014 г. –
30.04.2016 г. в топлоснабдено жилище, с административен
адрес: гр. Перник, кв. ****, бл., ет., ап., ведно с обезщетение за забава върху
нея в размер на 169.55 лв. /сто шестдесет и девет лева и петдесет и пет
стотинки/, считано за периода 08.07.2014 г. – 25.05.2017 г., както и законната
лихва върху главницата от 724.68 лв., считано от 15.06.2017 г. до окончателното
плащане, за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по ЧГД № 3534/2017 г. по описа на ПРС, като ОТХВЪРЛЯ исковете за
разликата до пълния предявен размер от 1449.36 лв., претендирани
като главница и за разликата до 339.10
лв., претендирани като обезщетение за забава, като неоснователени.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.
1 от ГПК Е.П.Д., ЕГН ********** *** да заплати на „Топлофикация - Перник” АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Перник, кв. Мошино, ТЕЦ „Република”, представлявано от Л.В.С.сумата от 42.89
лв./четиридесет и два лева и осемдесет и девет стотинки/ - направени разноски в
заповедното производство, съразмерно с уважената част от исковете и сумата от 234.60
лв. /двеста тридесет и четири лева и шестдесет стотинки/ – направени разноски
в исковото производство, съразмерно с
уважената част от исковете.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.
3 от ГПК„Топлофикация - Перник” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Перник, кв. Мошино, ТЕЦ „Република”,
представлявано от Л.В.С.да заплати на Е.П.Д., ЕГН ********** *** сумата от 225
лв. /двеста двадесет и пет лева/, представляваща направени по делото разноски
съразмерно с отхвърлената част от иска.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване
с въззивна жалба пред Пернишки окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЛЕД влизане в сила на
решението препис от него и ЧГД № 3534/2017 г. по описа на ПРС да се върне на ІІІ
н. с.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Вярно с оригинала: Х.С.