О П Р Е Д Е Л Е Н И
Е
гр.Шумен, 14.01.2022г.
Административен съд - град Шумен, в закрито
заседание на четиринадесети януари две хиляди двадесет и втора година, в
състав:
Административен съдия: Христинка
Димитрова
като разгледа докладваното от съдията АД № 5 по описа за 2022г. на Административен съд – гр. Шумен, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.145 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК), във врзъка с чл.118
от Кодекса за социално осигуряване (КСО).
Образувано е въз основа на жалба
от Ш.Ш.О. ***, депозирана чрез
пълномощник адв. Д.Д.от ШАК против Решение № 2153-27-84/10.12.2021г. на
Директора на ТП на НОИ – Шумен. С оспореното решение административният орган е отменил установените с
разпореждане № РВ-3-27-01018771/18.10.2021г. на ръководител по контрола по
разходите на ДОО суми за 2015г., в размер на 172,79лв., от които 108,57 лв.
главница и 64,22лв. лихва, начислена по реда на чл.113 от КСО и е потвърдил
установените с разпореждане № РВ-3-27-01018771/18.10.2021г. на ръководител по
контрола по разходите на ДОО суми за 2016г. и 2017г., в размер на 7588,60лв.,
от които 4968,46 лв. главница и 2620,14 лв. лихва, начислена по реда на чл.113
от КСО. Жалбоподателят твърди, че решението е незаконосъобразно и неправилно,
като сочи, че сумата от 4968,46лв., представляваща парично обезщетение поради
общо заболяване, парично обезщетение за бременност и раждане и парично
обезщетение за отглеждане на малко дете за периода 21.12.2015г. – 06.03.2017г.
е получена добросъвестно от лицето. Излага доводи, че оспорващата е
манифестирала волеизявление да се впише като земеделски производител,
регистрирала се е като такъв, внасяла е осигурителни вноски, забременяла е,
родила е, и естествено у нея е било съзнанието, че сумите за обезщетение
ѝ се дължат от НОИ. Счита за ирелевантно обстоятелството, че същата не е
осъществявала дейност, за която подлежи на осигуряване съгласно разпоредбите на
чл.10, ал.1 от КСО. Настоява дадените пред административния орган от лицето обяснения
за неосъществяване на дейност като земеделски производител да не се кредитират.
Сочи, че за периода 21.12.2015г. –
06.03.2017г. по отношение на Ш.Ш.О. са налице всички предпоставки същата да бъде „осигурено лице“ – има
регистрация като земеделски производител, декларирала е започване на дейност и
са внесени осигурителните вноски. С оглед на това същата е получила
добросъвестно въпросните суми. Като самостоятелно основание за неправилност на
обжалваното решение се сочи, че липсва обосновка на начина, по който са
определени дължимите лихви, както и не са отчетени внесените от лицето
осигурителни вноски. По изложените съображения отправя искане за отмяна на Решение №
2153-27-84/10.12.2021г. на Директора на ТП на НОИ – Шумен.
Със съпроводително писмо рег.№
ДА-01-36/10.01.2022г. по описа на ШАдмС административният орган представя
жалбата, ведно със заверено копие от административната преписка по издаване на
акта.
При проверка допустимостта на
оспорването съдът е констатирал, че жалбата е нередовна, поради което с
определение от 10.01.2022г. е оставил същата без движение, като е дал указания
за отстраняване на нередовностите.
В унисон с дадените указания
оспорващата представя молба рег.№ ДА-01-112/13.01.2022г. с приложен към нея
документ, удостоверяващ внесена държавна такса.
Като съобрази приложените
доказателства, съдът намира, че нередовностите по оспорването са отстранени.
След като се запозна със
съдържанието на жалбата, оспорвания административен акт и приложените
доказателства, съдът намира, че е сезиран с жалба срещу административен акт,
подлежащ на съдебен контрол. Жалбата е подадена в законоустановения срок, от
лице, имащо правен интерес от оспорване на процесния акт пред компетентния съд,
поради което същата се явява допустима и делото следва да се насрочи за
разглеждане в открито съдебно заседание.
Съдът намира, че като страни в
настоящото производство следва да бъдат конституирани, както следва: оспорващ -
Ш.Ш.О. *** и ответник - Директор на
ТП – Шумен на НОИ.
С оглед задължението за
разпределяне на доказателствената тежест, произтичащо от разпоредбата на чл.170,
ал.3, във връзка с чл.170, ал.1 от АПК, съдът намира за необходимо да укаже на
страните за кои обстоятелства следва да сочат доказателства, а именно:
- на оспорващия да се укаже, че е
в негова тежест да ангажира доказателства в подкрепа на изложените в жалбата
твърдения, както и че същите обосновават незаконосъобразност на обжалвания акт.
Доколкото жалбата е насочена към решението в неговата цялост, в това число и в
частта, с която административният орган е отменил установените с разпореждане №
РВ-3-27-01018771/18.10.2021г. на ръководител по контрола по разходите на ДОО
суми за 2015г., в размер на 172,79лв., следва да се укаже на оспорващия да
обоснове наличието на правен интерес от оспорване на решението в тази му
част.
- на ответната страна да се
укаже, че е в нейна тежест да докаже съществуването на фактическите основания,
посочени в административния акт и изпълнението на законовите изисквания при
издаването му, в т.ч., че актът е издаден от компетентен орган, при спазване на
процедурата и при наличие обосноваващото го материално правно основание.
Водим от горното съдът
О П Р Е Д Е Л И:
Конституира като страни в настоящото производство,
както следва:
оспорващ - Ш.Ш.О.
***;
ответник - Директор на Териториално поделение – Шумен на Национален
осигурителен институт.
Насрочва АД № 5/2022г. по описа на ШАдмС за 16.02.2022г. от 09.30 часа, за която
дата да се уведомят страните на посочените адреси.
Указва на оспорващия, че е в негова тежест да ангажира
доказателства в подкрепа на изложените в жалбата твърдения, както и че същите
обосновават незаконосъобразност на решението.
Указва на оспорващия, че следва да обоснове и
докаже наличието на правен интерес от оспорване на Решение №
2153-27-84/10.12.2021г. на Директора на ТП на НОИ – Шумен, в частта му, с която
административният
орган е отменил установените с разпореждане № РВ-3-27-01018771/18.10.2021г. на
ръководител по контрола по разходите на ДОО суми за 2015г., в размер на
172,79лв., от които 108,57 лв. главница и 64,22лв. лихва, начислена по реда на
чл.113 от КСО.
Указва на оспорващия в седемдневен срок от получаване на препис от
определението да посочи доказателствата, които иска да бъдат събрани в
съдебното производство.
Указва на ответната страна, че е в нейна тежест да докаже
съществуването на фактическите основания, посочени в административния акт и
изпълнението на законовите изисквания при издаването му, в т.ч., че актът е
издаден от компетентен орган, при спазване на процедурата и при наличие
обосноваващото го материално правно основание.
Дава възможност на страните до датата на съдебното заседание
за представят нови доказателства.
Съдът на основание чл.40 и чл.41 от ГПК, във връзка с чл.144 от АПК предупреждава страните за следното:
Страната, която живее или замине
за повече от един месец в чужбина, е длъжна да посочи лице в седалището на
съда, на което да се връчват съобщенията - съдебен адресат, ако няма
пълномощник по делото в Република България. Същото задължение имат законният
представител, попечителят и пълномощникът на страната. Когато тези лица не
посочат съдебен адресат, всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за
връчени.
Страната, която отсъства повече
от един месец от адреса, който е съобщила по делото или на който веднъж ѝ
е връчено съобщение, е длъжна да уведоми съда за новия си адрес. Същото
задължение имат и законният представител, попечителят и пълномощникът на
страната. При неизпълнение на задължението всички съобщения се прилагат към
делото и се смятат за връчени.
Ведно с призовката на ответната
страна да се изпрати препис от жалбата и приложените доказателства.
Препис от настоящото определение да се
изпрати на страните за сведение.
Административен съдия: