Р Е Ш Е Н И Е
№
Гр. Плевен,…7.....юли…..2020.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Плевенският окръжен съд, Гражданско отделение, ІV-ти гр. възз. състав в публично заседание на…ДЕВЕТИ……..ЮНИ………….
през ДВЕ ХИЛЯДИ
и ДВАДЕСЕТА година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦВЕТЕЛИНА ЯНКУЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: РЕНИ Г.
ЕМИЛИЯ КУНЧЕВА
при секретаря.......ВЕРГИНИЯ…ПЕТКОВА,…като…разгледа…
докладвано от….съдия…ЯНКУЛОВА…ВЪЗЗ…ГР.Д.№…276….
по…описа…за…2020г,…за да се произнесе, съобрази следното:
Въззивно
гражданско производство по реда
на чл. 258 и сл. от ГПК.
Производството по делото е образувано на основание въззивна жалба, подадена от „П.И.Б. “-АД,
ЕИК-********, със седалище и адрес на управление в гр.С. , бел.“Д.Ц. “№37 –
ищец в първоинстанционното производство по гр.д.№400282019г. по описа на
Плевенски районен съд, чрез пълномощника юрк. Ц.Г., срещу постановеното по
делото от ІХ-ти гр.с-в, съдебно решение №285/09.01.2020г., в частта, с която
са отхвърлени частично като
неоснователни предявените от банката против Д.М.П. ***, искове за парични
вземания, произтичащи от банков кредит.
Във въззивната
жалба се твърди, че в обжалваната част
решението е неправилно и се прави искане да бъде отменено и вместо него
постановено друго, с което да се уважи изцяло исковата претенция на банката.
Изтъква се, че неправилно РС е уважил възражението на процесуалния представител
на ответника за изтекла погасителна давност
по отношение на част от размера на претенцията. Изразеното от РС мнение за
началния момент, от който започва да тече погасителната давност е в
противоречие със закона и съдебната практика. Изтъква се, че при задължението,
произтичащо от договор за банков кредит, е
налице неделимо плащане и договореното връщане на заема на погасителни
вноски не превръща договора в такъв за периодични падежи, а представлява
частични плащания по договора. Т.е. договореното връщане на заема на
погасителни вноски представлява съгласие на кредитора да приеме от страна на
длъжника на части – аргумент за противното основание от разпоредбата на чл.66
от ЗЗД. По тази причина погасителната давност за вземането следва да се
изчислява от датата на уговорения краен срок за погасяване на кредита, а не от
падежа на всяка анюитетна вноска, както неправилно е приел РС. Посочва се
съдебна практика.
В съдебно
заседание на въззивната инстанция, въззивният жалбоподател чрез процесуалния
представител юрк.П.К. поддържа изразеното становище.
Ответникът по
въззивната жалба- Д.М.П. от гр.Плевен, който е и ответник в първата инстанция, представляван от
особения представител адв. Ст.И. ***, не е подал писмен отговор на въззивната жалба, не се е явил в открито с.з. на въззивната
инстанция и не е представил доказателства.
Плевенският
окръжен съд, като провери обжалваното решение с оглед изложените оплаквания във
въззивната жалба и обсъди събраните доказателства, приема следното:
Въззивната жалба на
„П.И.Б. “-Ад-С. - ищец в първоинстанционното
производство по гр.д.№4002/2019г. по описа на Плевенски районен съд, Гражданско
отделение, срещу постановеното по делото от ІХ-ти гр.с-в, съдебно Решение №28/09.01.2020г, В ЧАСТТА, в която са
частично отхвърлени предявените от банката против Д.М.П., искове за парични
вземания, е подадена в срок, срещу съдебен акт, подлежащ на обжалване, от
надлежна страна, при наличие на правен
интерес, поради което е процесуално ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество
е частично ОСНОВАТЕЛНА.
Първоинстанционното
производство по гр.д.№4002/2019г. по описа на Плевенски районен съд, Гражданско
отделение, е образувано на основание предявени по реда на чл.422,ал.1 във вр.
чл.415,ал.1 от ГПк, установителни искове за
парични вземания с обща цена 5811.32 евро, от ищеца ( понастоящем въззивен жалбоподател)
„П.И.Б. “-АД-С. , против ответника ( понастоящем ответник по въззивната жалба) Д.М.П.
от гр.Плевен.
В исковата молба се твърди следното: Между страните по делото е
сключен договор за кредит №025LD-R-001681/09,09,2011 г., по силата на който банката предоставила на ответника
сумата от 2250,00 евро за погасяване на съществуващи задължения по друг кредит
на ответника, с краен срок на погасяване – 20.08.2018 г. Кредитът е в просрочие
от 21.11.2011 г. Банката предприела действия за събирането му по съдебен ред,
подавайки заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК.
Образувано е ч.гр.д.№1082/2019 г. на ПлРС, по което е издадена заповед за
незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу кредитополучателя, връчени му по
реда на чл.47, ал.5 от ГПК. Петитумът е съдът
да признае за установено по отношение на ответника, че съществува вземане на
ищеца в размер на 2194,58 евро просрочена главница, 1633,49 евро просрочена
договорна лихва по чл.4 от Договора за кредит за периода 21.12.2011 г. – 20.08.2018
г., 1983,25 евро просрочена наказателна лихва по чл.10 от Договора за кредит за
периода 21.11.2011 г. – 20.02.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата
от 20.02.2019 г. до окончателното изплащане на сумата. Претендират се и
направените разноски в исковото и заповедното производство.
В срока по чл.131
от ГПК е постъпил писмен отговор на
исковата молба, подаден от
назначения особен представител на ответника - адв.С.И. от ПАК. В него се прави
възражение, че вземането е погасено по давност, а също така, че претендираните
лихвени проценти и наказателни лихви са договорени в ущърб на
кредитополучателя, явяват се прекомерно завишени.
По делото са
събрани писмени доказателства и е прието заключение на съдебно-счетоводна
експертиза.
Плевенският районен съд, Гражданско отделение, ІХ-ти
гр.с-в се е произнесъл с обжалваното
съдебно Решение №28/09.01.2020г., с което е постановил следното:
Признал е за установено на основание чл.422, ал.1 от ГПК, че Д.М.П., ЕГН **********,***, ДЪЛЖИ на „П.И.Б. “ АД, ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление гр.С. , ул.Д.Ц. №37, сумата
от 1707,09 евро- главница, 793,48 евро- просрочена договорна лихва по
чл.4 от Договора за кредит за периода 20.02.2014 г. – 20.08.2018 г., 820,66
евро - просрочена наказателна лихва по чл.10 от Договора за кредит за периода
20.02.2016 г. – 20.02.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата от 20.02.2019
г. до окончателното изплащане на сумата, за които е издадена заповед за
изпълнение по ч.гр.д.№1082/2019 г. на ПлРС, като за разликата до
претендираната главница от 2194,58 евро; до претендираната договорна лихва по
чл.4 от Договора за кредит от 1633,49 евро за периода 21.11.2011 г. – 20.02.2014
г., и до претендираната наказателна
лихва по чл.10 от Договора за кредит от 1983,25 евро за периода 21.11.2011 г. –
20.02.2016 г., е отхвърлил предявените
искове, поради настъпила погасителна
давност;
Осъдил е на основание чл.78, ал.1 от ГПК Д.М.П., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на „П.И.Б. “ АД, ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление гр.С. , ул.Д.Ц. №37, направените разноски в исковото
производство в общ размер на 557,07 лева съразмерно с уважената част от
исковете.
Осъдил е на основание чл.78, ал.1 от ГПК Д.М.П., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на „П.И.Б. “ АД, ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление гр.С. , ул.Д.Ц. №37, направените разноски в заповедното
производство в размер на 158,07 лева съразмерно с уважената част от иска.
Въззивният съд приема, че в обжалваната част, с която е уважена исковата претенция, постановеното
РЕШЕНИЕ е ВАЛИДНО, ДОПУСТИМО и частично ПРАВИЛНО.
Във
въззивната жалба не се излагат оплаквания във връзка с валидността и
допустимостта на обжалваното решение, съгласно правомощията по чл.269 от ГПК, въззивният
съд не установи наличието на пороци, които да обуславят нищожност или недопустимост на съдебния акт.
За да се произнесе относно правилността на
обжалваното решение, съдът съобрази
следното:
От
съвкупната преценка на писмените доказателства, с които е попълнено делото,
от неоспореното заключение на
съдебно-счетоводната експертиза и приложеното ч.гр.д.№108282019г. по описа на
Плевенски районен съд, се установява следното от фактическа страна:
На
09.09.2011г. в гр. Плевен, между ищеца ( понастоящем въззивен
жалбоподател) „П.И.Б. “-АД, ЕИК-******** като „Кредитор“(кредитодател) и ответника ( понастоящем ответник по
въззивната жалба) Д.М.П., ЕГН-********** с регистриран постоянен адрес ***,
като „Кредитополучател“, е сключен
Договор №025LD-R-001681/09.09.2011 за банков кредит,
при Общи условия, с предмет банков
кредит в размер на 2250 евро, с краен срок за погасяване на кредита –
20.08.2018г. Съгласно погасителния план към договора, кредитът следва да се
погаси чрез 84 броя анюитетни вноски, всяка от които включва част от главницата
и част от договорната лихва. В т.4 от договора е уговорена договорна лихва за
ползване на кредита, а в т.10 -
наказателна лихва при просрочие и неизпълнение.
Съгласно Извлечение от счетоводните книги на „П.И.Б.
“-АД, кредитът, отпуснат на ответника Д.М.П. е в просрочие, считано от
21.11.2011г. – общо 2648 дни към 20.02.2019г.
На 20.02.2019г., банката-кредитор е подала
Заявление за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл.
417 от ГПК, въз основа на което е образувано ч.гр.д.№1082/2019г. по описа на
Плевенски районен съд. Заявлението е уважено изцяло, и в полза на Банката
против длъжника са издадени Заповед №682/22.02.2019г. за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК и Изпълнителен лист, за
следните суми: Общо 5811.32 евро, от които: 2194.58 евро- главница; 1633.49
евро- просрочена договорна лихва за периода от 21.12.2011 до 20.08.2018г;
1983.25 евро- просрочена наказателна лихва за периода от 21.11.2011г. до
20.02.2019г., законна лихва върху главницата, считано от 20.02.2019г. до
изплащане на вземането и разноски по делото в размер на 227.32лв.- държавна
такса и 50лв.- юрк. възнаграждение.
Заповедта е връчена на длъжника при условията на
чл.47, ал.5 от ГПК, поради което с Разпореждане №6613/29.05.2019г., на
основание чл.415,ал.1,т.2 от ГПК
заповедният съд е указал на заявителя – „П.И.Б. “-АД, че в едномесечен срок от връчване на съобщението
може да предяви срещу длъжника иск за установяване съществуването на вземането.
Съобщението е връчено на представител на заявителя на 04.06.2019г. На 14.06.2019г.“П.И.Б. “-АД е предявила по
реда на чл.422, ал.1 от ГПК, обективно съединени установителни искове,
обективирани в искова молба, регистрирана с Вх.№16758/14.06.2019г. по регистъра
на Плевенски районен съд, въз основа на която е образувано първоинстанцонното
гр.д.№4002/2019г. по описа на същия съд, приключило с постановяване на
обжалваното съдебно решение.
От приетото
и неоспорено заключение на съдебно-счетоводната експертиза, изготвена от в.л. Т.И. ,изслушана в първата
инстанция, се установява следното:
Кредитът по договора на банков
кредит в размер на 2250 евро е усвоен от
кредитополучателя в деня на договора – 09.09.2011г. Договорното му задължение е да възстанови по
сметка на банката общо сумата от 3963.15 евро, от които 2250 евро – главница и
1713.15 евро – договорна лихва. Съгласно погасителният план, първата вноска по
кредита е с падеж 20.09.2011г. а последната – на 20.08.2018г.
Кредитополучателят е погасил две пълни вноски – съответно на 20.09.2011г. и на 20.10.2011г.
и една частично – на 20.11.2011г., след което е спрял погасителните плащания.
Размерът на
осчетоводеното задължение към датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение въз основа на документ по чл.417 от ГПК –
20.02.2019г., е претенцията по исковата молба, както следва: Непогасена
главница – 2194.58 евро; договорна лихва от 21.12.2011г. до 20.08.2018г.-
1633.49 евро, наказателна лихва от 21.11.2011г. до 20.02.2019г.- 1983.25 евро,
или общо 5811.32 евро.
Въз основа на така установената фактическа
обстановка, въззивнят съд формира следните
правни изводи:
Съдът е сезиран с обективно съединени
установителни искове с правно основание по чл.79,ал.1 от ЗЗД във
вр. чл.430 от ТЗ, предявени по реда на
чл.422 от ГПК – за установяване съществуване на вземане, за което е издадена
заповед за изпълнение въз основа на документ по чл.417 от ГПК. Обективно съединяване е налице, защото с обща
искова молба по реда на чл.422 от ГПК са
предявени искове за установяване на различни вземания, произтичащи от договор
за кредит – главница, договорна лихва, наказателна лихва.
Установителните искове са допустими, като предявени между надлежни
страни, в посочения от заповедния съд срок, за установяване на вземания, за
които е издадена заповед за изпълнение.
Във връзка с основателността на исковете, съдът
приема следното:
Страните по
спора са обвързани от валидно
правоотношение, произтичащо от Договор за банков кредит №25LD-R-001681/ 09.09.2011г, като Банката –
ищец (понастоящем въззивник) е кредитор по материалното правоотношение, а
ответникът ( понастоящем ответник по въззивната жалба) – длъжник.
Договорът
за банков кредит е уреден в разпоредбата на чл.430 от Търговския закон. Същият
е абсолютна търговска сделка по смисъла на чл.286,ал.2 във вр. чл.1,ал.1,т.7 от ТЗ.
Договорното
задължение на Банката е да предостави на длъжника договорената сума,
а на последния да възстанови получената
сума в сроковете на погасителния план, както и да заплащат уговорена
възнаградителна лихва.Престацията на банката се характеризира с еднократност на
изпълнението, а на длъжника е за
частично изпълнение, чрез заплащане на
месечни анюитетни вноски, включващи две
компонетни - част от главницата и част
от възнаградителната лихва.
По делото не се спори, че Банката е изпълнила задължението си по договора за
кредит, като договорената сума е отпусната
и усвоена от кредитополучатея на 09.09.2011г., видно от заключението на вещото
лице. Длъжникът обаче не е изпълнил точно задължението си за заплащане на
вноските по погасителния план,
като съгласно заключението на
съдебно-счетоводната експертиза, от 21.11.2011г. кредитът е в просрочие спрямо
договорения погасителен план.
Срокът за погасяване на кредита съгласно
погасителния план е изтекъл на 20.08.2018г. Ком момента на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по
чл.417 от ГПК( в случая извлечение от счетоводните книги на банката), размерът
на задължението, установено от вещото лице е
следният: Непогасена главница – 2194.58 евро; Договорна лихва от
21.12.2011г. до 20.08.2018г.- 1633.49 евро, Наказателна лихва от 21.11.2011г.
до 20.02.2019г.- 1983.25 евро, или общо
5811.32 евро.
Няма данни за извършени в последствие погасителни плащания, поради
което размерът на задължението на длъжника към банката по процесния договор за
банков кредит, са такива, каквито се претендират с исковата молба и потвърдени
от заключението на съдебно-счетоводната експертиза.
В
какъв размер обаче следва да се уважат отделните искови претенции?
Въззивният
съд приема, че след като срокът на погасителния план е изтекъл на 20.08.2018г.,
длъжникът следва да възстанови на банката незаплатената част от главницата и от
договорната лихва, които са установени -
в размер на 2194.58 евро за главницата и
на 1633.49лв. – за договорната лихва.
Неоснователно
е възражението на процесуалния представител на ответника, за частично погасяване по давност на вземанията
за главница и за договорна (възнаградителна)
лихва, поради следното: При договора за банков кредит, престациите
представляват задължение за неделимо плащане. Обстоятелството, че се извършват
погасителни вноски съобразно погасителен план, не превръща договора в такъв за периодични платежи. Касае
се за разсрочено погасяване на едно общо задължение на отделни части. Затова
приложим по договора за банков кредит е
общият петгодишен давностен срок по чл.110 от ЗЗД, който тече, не от датата на
всяка вноска, а считано от изтичане срока по кредита, респ. от настъпване на предсрочна изискуемост. (В
този смисъл е и съдебната практика – Решение №261/12.07.2011г. по гр.д.
№795/2010г. на ВКС, ГК, IV г.о. и Решение
№28/05.04.2012г. по гр.д. №523/2011г. на ВКС, ГК, III
г.о.) В случая срокът на кредита е изтекъл на 20.08.2018г. и от тогава започва
да тече петгодишният срок на
погасителната давност по чл.110 от ЗЗД. Очевидно е, че към момента на подаване
на заявлението за иницииране на заповедното производство по чл.417 от ГПК –
20.02.2019г., давностният срок за
главница и договорна лихва не е изтекъл.Съдът посочва, че задължението по
договора за кредит за заплащане на договорна лихва по смисъла на чл.430 ал.2 от ТЗ не е периодично, а такова за заплащане на възнаграждение на кредитора за
ползването на предоставения паричен ресурс. То е част от уговореното общо
задължение, което се изпълнява
разсрочено на отделни части. За това задължение също е приложим общият
петгодишен давностен срок, който започва
да сече след края на погасителния план или от обявяване на кредита за
предсрочно изискуем.
Възражението
за изтекла погасителна давност по отношение на
претендираната наказателна лихва, обаче е основателно. – Наказателната
лихва е уговорена в т.10 от договора като обезщетение за забава при неизвършени в срок плащания по погасителния
план. Тя се начислявана само върху главницата като компонента на всяка
анюитетна вноска, но не и върху договорната (възнаградителната) лихва. При начисляването на наказателна
лихва не отпада дължимостта на
договорната лихва, чиято дължимост следва на друго договорно основание. Т.е.
при просрочие на плащанията, но без кредитът да е обявен за предсрочно
изискуем, кредитополучателите дължат
както анюитетните вноски по погасителния план, включващи главница и
възнаградителна лихва, така и наказателна лихва върху главницата от просрочените вноски. Изискуемостта на вземането за наказателна
лихва настъпва след падежа на всяка закъсняла
погасителна вноска. Съдът приема, че вземането за наказателна лихва се погасява
с тригодишна давност съгласно чл.111 от ЗЗД. По делото е установено, че ищецът
претендира наказателна лихва за периода от
21.11.2011г. до 20.02.2019г., чиито размер съгласно експертизата е 1983.25 евро При положение, че заявлението за издаване на заповед за изпълнение по
ч.гр.д.№1082/2019г. на ПлРС, е подадено
на 20.02.2019г. и ответникът чрез
особения представител е направил
възражение за изтекла погасителна давност, съдът приема, че следва да бъде
присъдена не цялата претендирана
наказателната лихва, а тази върху главницата от просрочените анюитетни вноски,
само за период от три години, преди
подаване на заявлението – т.е. от 20.02.2016г. до 20.02.2019г. в размер на
820.66 евро, както е приел и РС в обжалваното решение. За периода преди 20.02.2016г.
и за сумата, представляваща разлика от 820.66 евро до 1983.25 евро, вземането
на банката за наказателна лихва е погасено по давност.
От
изложеното е видно, че въззивният съд достига до правни изводи, които частично
се различават от тези на първоинстанционния. Затова обжалваното решение следва
да бъде отменено в частта, в която са отхвърлени като неоснователни
предявените по реда на чл.422 от ГПК от
„П.И.Б. “-АД против Д.М.П.,
установителни искове, както следва: За главница
- за сумата от 487.49лв.,
представляваща разлика от присъдената сума от 1707.09евро. до претендираната от 2194.58 евро – за периода от 20.11.2011 до 20.02.2014г. и за
договорната лихва – за сумата от 840.01 евро, представляваща разлика между
присъдената сума от 793.48 евро до претендираната от 1633.49 евро – за периода
от 21.12.2011 до 20.02.2014г. В отменената част, на основание чл.271 от ГПК
следва да се постанови друго, с което на основание чл.422 от ГПК да се признае
за установено, че ответникът Д.М.П.
дължи на ищеца – „П.И.Б. “-АД на основание чл.79 от ЗЗД във вр. чл.430 от ТЗ в
изпълнение на Договор за банков кредит №25LD-R-001681/ 09.09.2011г, още следните суми: Главница - сумата от 487.49лв., представляваща разлика
от присъдената сума от 1707.09евро. до претендираната от 2194.58 евро – за периода от 20.11.2011 до
20.02.2014г.; Договорната лихва – сумата от 840.01 евро, представляваща разлика
между присъдената сума от 793.48 евро до претендираната от 1633.49 евро – за
периода от 21.12.2011 до 20.02.2014г.
В
останалата част, в която съдът е уважил предявеният от банката против длъжника
установителен иск за наказателна лихва в размер на сумата от820.66лв.- за
периода от 20-02.2016г. до 20.02.2020г. и е отхвърлил за разликата до
1633.49лв. и за периода от 21.11.2011 до 20.02.2016г., обжалваното решение като
правилно следва да бъде потвърдено.
С
оглед изхода на делото, ответникът по въззивната жалба следва да бъде осъден да
заплати на въззивня жалбоподател разноски за настоящата инстанция, както
следва: д.т. от 25лв., възнаграждение за особен предстявител – 300лв. и юрк.
възнаграждение от 100лв., или общо
425лв. липсва основание за присъждане в полза на въззивника на
претендираното юрк. възнаграждение от 250лв.
Тъй като левовата
равностойност на исковата претенция по чл.430 от ТЗ от 5811.32 евро, е в размер
над 10хил.лв., настоящето въззивно решение подлежи на касационно обжалване.
По изложените съображения, Плевенският окръжен съд, ІV-ти въззивен
граждански състав, на основание чл.271 от ГПК
Р
Е Ш И
:
ОТМЕНЯ като
НЕПРАВИЛНО РЕШЕНИЕ №28/09.01.2020г., на
Плевенски районен съд, Гражданско отделение, ІХ-ти гр.с-в, постановено по
гр.д.№4002/2019г. по описа на същия съд, В ЧАСТТА, в която са отхвърлени
предявените по ред Д.М.П. ,ЕГН-**********, установителни искове,както а на
чл.422 от ГПК, от „П.И.Б. “-АД против Д.М.П. ,ЕГН-**********, установителни
искове,както следва:Главница
- за сумата от 487.49лв.,
представляваща разлика от 1707.09евро. до
2194.58 евро – за периода от 20.11.2011
до 20.02.2014г. и Договорна лихва – за сумата от 840.01 евро, представляваща
разлика от 793.48 евро до 1633.49 евро –
за периода от 21.12.2011 до 20.02.2014г. ,ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422 от ГПК, че Д.М.П. ,ЕГН-**********,
ДЪЛЖИ на „П.И.Б. “-АД на основание чл.79 от ЗЗД във вр. чл.430 от ТЗ в
изпълнение на Договор за банков кредит №25LD-R-001681/ 09.09.2011г, още следните суми, за които по
ч.гр.д.№1082/2019г. по описа на ПлРС е издадена Заповед№682/22.02.2019г. за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК: Главница
- сумата от 487.49лв.,
представляваща разлика от 1707.09евро. до
2194.58 евро – за периода от 20.11.2011 до 20.02.2014г.( или общо
главница от 2194.58 евро за периода от 20.11.2011 до 20.08.2018г); Договорната
лихва – сумата от 840.01 евро, представляваща разлика 793.48 евро до 1633.49 евро – за периода от 21.12.2011 до
20.02.2014г.( или общо договор а лихва от 1633.49 евро за периода от 21.12.2011
до 20.08.2018г)
ПОТВЪРЖДАВА като ПРАВИЛНО РЕШЕНИЕ №28/09.01.2020г.,
на Плевенски районен съд, Гражданско отделение, ІХ-ти гр.с-в, постановено по
гр.д.№4002/2019г. по описа на същия съд, В ОСТАНАЛАТА ЧАСТ.
ОСЪЖДА Д.М.П.Д.М.П. ,ЕГН-**********,
с регистриран постоянен адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ на „П.И.Б. “-АД-С. , РАЗНОСКИ
за въззивна инстанция на основание чл.78
от ГПК в размер на 425.00лв.( четиристотин двадесет и пет лв.)
РЕШЕНИЕТО
подлежи на касационно обжалване
пред ВКС на РБ в 1-семесечн срок от връчването на страните..
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: