№ 3835
гр. София, 15.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 63 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:СВЕТОСЛАВ АТ. ПИРОНЕВ
при участието на секретаря ГАЛИНА ЦВ. ГОРАНОВА ШИПОВАЦ
като разгледа докладваното от СВЕТОСЛАВ АТ. ПИРОНЕВ Гражданско
дело № 20211110133161 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба на ЗАД „.“ АД срещу Г. Д. Г..
Ищецът твърди, че на 25.02.2020г. в гр. София, кв. „Подуяне“, ответникът като водач
на мотокар марка „Катерпилар“ предизвикал ПТП, при което било увредено имуществото на
трето лице – МПС марка „Ивеко“, модел „Дейли“, с рег. № ..... Претърпените от увреденото
лице вреди били възстановени от ищеца в качеството му на застраховател по застраховка
„Каско“. Ищецът твърди, че ответникът е управлявал процесното МПС без за същото да има
сключена застраховка „Гражданска отговорност“. Моли ответникът да бъде осъден да
заплати сумата от 1616,52 лв., представляваща изплатено застрахователно обезщетение на
увреденото лице, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 10.06.2021г. до
окончателното плащане.
Ответникът е получил препис от исковата молба, по която не е депозирал отговор в
срока по чл. 131 ГПК.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, намира следното:
Искът за осъждане на ответника да заплати описаната по-горе сума е с правно основание чл.
410, ал.1, т. 1 КЗ. За възникване на вземането за обезщетение по чл. 410, ал.1, т. 1 КЗ в
тежест на ищеца е да докаже възникване на валидно застрахователно правоотношение,
възникнало от сключен договор за застраховка „Каско” с увреденото лице; настъпване на
ПТП с участниците, посочени в исковата молба; застрахователното събитие да представлява
деликт по чл. 45 ЗЗД, осъществен от ответника – противоправно деяние, от което са
настъпили вредни последици, които са в причинно-следствена връзка с деянието; изплащане
1
на застрахователно обезщетение на увреденото лице или негов застраховател по
имуществена застраховка.
В настоящия случай, ответникът не е оспорил да са се осъществили посочените по-горе
предпоставки от фактическия състав на деликтната му отговорност, поради което доколкото
съдът е ограничен от наведените от страните конкретни твърдения и възражения (чл. 6, ал. 2
ГПК, чл. 8, ал. 2 ГПК), следва да се приеме, че същият е причинил процесното ПТП, в
резултат на което за увреденото лице са настъпили вреди в размер на 1616,52 лв., в който
смисъл са и приложените към исковата молба писмени доказателства и приетата без
възражения съдебна автотехническа експертиза.
От приложеното платежно нареждане, ведно със справка за извършени плащания (л. 22-23) е
видно, че на 13.08.2020г. ищецът е заплатил сумата от 1616,52 лв. за отстраняване на
вредите по увреденото МПС. Със заплащането на извършения ремонт, ищцовото дружество
е изпълнило задълженията си по договора за имуществена застраховка за изплащане на
обезщетение при настъпване на застрахователно събитие.
В резултат на извършеното плащане, на основание чл. 410, ал. 1, т. 1 КЗ, в полза на ищеца е
възникнало регресно вземане срещу причинителя на вредата в размер на 1616,52 лв.
Независимо от това, с оглед изричното признание на ищеца, извършено в открито съдебно
заседание, следва да се приеме, че след образуване на делото ответникът е погасил
дължимата регресна претенция, което обстоятелство е видно и от приложеното платежно
нареждане от 22.07.2021г.
При това положение следва да се приеме, че са установени в цялост всички елементи на
фактическия състав на процесното вземане по чл. 410, ал. 1, т. 1 КЗ, но с оглед неговото
погасяване предявеният иск за главница подлежи на отхвърляне.
Предвид акцесорния характер на претенцията се явява основателно искането на ищеца за
присъждане на дължимата законна лихва за периода от предявяване на исковата молба –
10.06.2021 г. до датата на плащане на главницата – 22.07.2021 г., която в случая се равнява
на 18,86 лв.
Ето защо предявеният иск за главница следва да се отхвърли поради погасяване на
вземането в хода на процеса, но се уважи акцесорната претенция от датата на подаване на
исковата молба до окончателното плащане.
При този изход на спора, следва да се приеме, че ответникът е дал повод за завеждане на
делото (тъй като плащането е извършено в хода на процеса), поради което в полза на ищеца
следва да се присъдят сторените от него разноски, както следва: 64,66 лв. – държавна такса,
250,00 лв. – разноски за експертиза и 411,78 лв. – адвокатско възнаграждение с ДДС.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
2
ОСЪЖДА Г. Д. Г., с ЕГН **********, с адрес в гр. ......... № 10 да заплати на ЗАД „.“
АД, с ЕИК ............, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „......... сумата от
18,86 ЛЕВА, представляваща законна лихва за периода от 10.06.2021 г. до 22.07.2021 г.,
както и сторените разноски по делото, а именно: 64,66 ЛЕВА – държавна такса, 250,00
ЛЕВА – разноски за експертиза и 411,78 ЛЕВА – адвокатско възнаграждение с ДДС, КАТО
ОТХВЪРЛЯ предявения иск за сумата от 1616,52 лв., представляваща изплатено
застрахователно обезщетение от ЗАД „.“ АД по имуществена застраховка „Каско“ за вреди
на МПС марка „Ивеко“, модел „Дейли“, с рег. № ...., причинени от ПТП, настъпило на
25.02.2020г. в гр. София, кв. „Подуяне“.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски градски съд, чрез
Софийски районен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Преписи от решението да се връчат на страните.
Районен съдия:
РЕШИ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3