РЕШЕНИЕ
№ 219
гр. гр. Хасково, 18.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, VІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Христина З. Жисова
при участието на секретаря Нина П. Делчева
като разгледа докладваното от Христина З. Жисова Гражданско дело №
20235640101276 по описа за 2023 година
Предявен е иск с правно основание чл. 32 ал.2 от Закона за собствеността /ЗС/ от М.
М. М., ЕГН **********, с адрес: **********, съдебен адрес: **************, адв. В.Л. от
АК-Хасково против Ц. М. С., ЕГН **********, с адрес: **********.
Ищецът твърди, че страните са съсобственици на следния недвижим имот, а именно:
парцел V-пети, урегулиран от 1125 кв.м. в квартал шести по плана на **************,
утвърден със Заповед 1657/1952 г., при граници: две страни улици, Д.Д. и Ж.Х., при
неуредени сметки, за който парцел се отреждала част от дворище с планоснимачен № 71, а
по скица № 734/30.03.2023г. издадена от Община Хасково, имотът представлявал УПИ V-71
от 960 кв.м. в квартал шести по действащия КП и РП на *************, одобрен със
Заповед № 1657/1952г., с административен адрес на имота: *************.
Съсобствеността на страните върху процесния имот възникнала вследствие на
дарствени разпореждания на техния баща – М. М.С., както следва:
На 07.06.1983 г. М. М.С. (починал на ******* г., б.ж. на ********) дарил на сина си -
М. М. М., следния свой собствен недвижим имот, а именно: 2/3 идеални части от парцел V-
пети, урегулиран от 1125 кв.м. в квартал шести по плана на **************, утвърден със
Заповед 1657/1952г. или за ищеца 750 кв.м. от 1125 кв.м., при граници: две страни улици,
Д.Д. и Ж.Х., без постройки, при неуредени сметки, за който парцел се отреждала част от
дворище с планоснимачен № 71, съгласно нотариален акт /НА/ за дарение на недвижим
имот № 118, том ІІ, дело № 936/1983г. на нотариус при ХРС, а по скица № 734/30.03.2023г.,
издадена от Община Хасково, имотът представлявал УПИ V-71 от 960 кв.м. в квартал шести
1
по действащия КП и РП на *************, одобрен със Заповед № 1657/1952 г., с
административен адрес на имота: *************.
На 03.09.1999 г. М. М.С. (починал на ******* г., б.ж. на ********), дарил на другия
си син - Ц. М. С., 1/3 идеални части от процесния недвижим имот, негова собственост, а
именно: 1/3 идеални части от парцел V-пети, имот с планоснимачен № 71 в квартал шести,
съдържащ 1125 кв.м., а в парцела - 960 кв.м., по плана на ********, област Хасково,
утвърден със Заповед № 1757/1952г., или 375 кв.м. от 1125 кв.м. за ответника, ведно с
построените в имота жилищна сграда в северната част на ПИ, при граници за имота: изток с
имот план. № VI-71 - собствен, запад с улица, север с имот план. № IV-72 на Ж.Х. и юг с
улица, съгласно НА за дарение на недвижим имот № 156, том II, peг. № 5122, дело № 1402
от 1999г. на Нотариус при ХРС, като по скица № 734/30.03.2023г., издадена от Община
Хасково, имотът представлявал УПИ V-71 от 960 кв.м. в квартал шести по действащия КП и
РП на ************* одобрен със Заповед № 1657/1952г., с административен адрес на
имота: *************.
Веднага след като ищецът станал собственик по дарение на 2/3 идеални части от ПИ
с площ от 750 кв.м. от 1125 кв.м., с Разрешение за строеж № 433, издадено на 20.06.1983г. от
Община Хасково и одобрен Архитектурен проект също от общината, в периода от 1983 г. до
1985 г. построил къща в процесния имот и оттогава той живеел там. Видно било от Скица №
734/30.03.2023г. на УПИ V-71, издадена от Община Хасково, че къщата на ищеца била
построена на един етаж, разположена в северната част на УПИ V-71 и имала лице само на
изток, а по Удостоверение за данъчна оценка № **********/12.04.2023г. била със застроена
площ от 93 кв.м.
От своя страна, къщата на ответника, видно от Скица № 734/30.03.2023г. на УПИ V-
71, издадена от Община Хасково, също била на един етаж и се намирала в южната част на
УПИ V-71 по плана на ******** и имала лице на юг и на изток.
Допълва се, че отделно от това страните имали излаз/достъп от имотите си до главния
път от изток. Всеки имот имал отделен вход/изход към улицата от към изток, както и
собствена партида за ел. енергия и вода.
В исковата молба се посочва още, че страните нямали спор по отношение на
собствеността на построените в имота жилищни постройки, а само по отношение
разпределение ползването на дворното място - УПИ V-71 с площ от 1125 кв.м. по плана на
********, и то само на незастроената част на терена /сочи се Решение № 95/30.01.1974г. по
гр.д. № 2322/1973г. на I-во г.о. на ВКС/.
Твърди се, че в случая съвместното ползване на имота създавало неудобства, а и
практически било невъзможно всеки съсобственик да упражнява правата си върху всяка
една част от имота, поради което следвало да се разпредели ползването на имота съобразно
правата им в него /в тази насока се сочи Решение № 22/02.03.2018г. по гр.д. № 1381 /2017г.
на I-во г.о. на ВКС/.
Тъй като страните не можели да постигнат съгласие доброволно да разпределят
2
правото на ползване, съгласно притежаваните ид.части от процесния урегулиран поземлен
имот с площ от 1125 кв.м. и то само на незастроената част от терена, прилежаща към всяка
една от сградите според документа за собственост - за ищеца 2/3 или 750/1125 кв.м. и за
ответника 1/3 или 375/1125 кв.м., се пораждал правен интерес за ищеца, да поиска съдебно
разпределение на правото на ползване върху процесния имот.
С тези мотиви се иска от съда да постанови решение, с което да бъде извършено
разпределение на правото на ползване на урегулиран поземлен имот УПИ V-71 в квартал
ШЕСТИ по действащия КП и РП на *************, одобрен със Заповед № 1657/1952г.,
целият урегулиран поземлен имот с площ от 1125 кв.м., предвид правата на страните в
съсобствеността и правото на ползване както следва: за ищеца - да ползва 2/3 идеални части
от урегулиран поземлен имот УПИ V-71 в квартал ШЕСТИ по действащия КП и РП на
************* одобрен със Заповед № 1657/1952г., целият урегулиран поземлен имот с
площ от 1125 кв.м. или 750 кв.м., ведно с построеното в северната част на имота жилище в
квартал ШЕСТИ по действащия КП и РП на ************* одобрен със Заповед №
1657/1952г., а за ответника - да ползва 1/3 идеални части от урегулиран поземлен имот УПИ
V-71 в квартал ШЕСТИ по действащия КП и РП на ************* одобрен със Заповед №
1657/1952г., целият урегулиран поземлен имот с площ от 1125 кв.м. или 375 кв.м., ведно с
построеното в южната част на имота жилище в квартал ШЕСТИ по действащия КП и PП на
************* одобрен със Заповед № 1657/1952 г.
Претендира се присъждане и на направените разноски по делото.
В едномесечния срок по чл. 131 ал. 1 от ГПК не е депозиран отговор на исковата
молба от ответника, но в съдебно заседание същият се явява лично и оспорва иска като се
противопоставя на исканото разпределение на ползването на имота. В хода на устните
състезания излага съображения, че както и да бъде разпределено ползването на имота, то
ответникът няма да има достъп до своите сгради.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност,
както и доводите на страните, съобразно изискванията на чл. 235, ал. 2 чл. вр. 12 и ГПК,
приема за установено от фактическа страна следното:
С Нотариален акт за продажба на недвижим имот № 110, том I, дело № 226/1968г. от
03.04.1968 г. на народен съдия в гр. Хасково, Т.С.Г. продава на М. М.С. 2/3 идеални части
от дворно място, планоснимачен № 71, по регулационния план на ********, състоящо се от
2400 кв.м., при посочени граници, за което се отреждат парцели V-ти и VI-ти, в квартал 6-ти
по регулационния план на ********, утвърден със заповед № 1757/1952 г., заедно с
построените в същото дворно място къща, плевня с обор и навес, при неуредени
регулационни сметки относно дворното място.
С Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 118, том II, Дело № 936/1983г. от
07.02.1983 г. на Хасковски районен съдия, М. М.С. дарява на сина си М. М.ов М.ев 2/3 ид.
части от парцел V-ти, урегулиран от 1125 кв.м. в квартал 6-ти по плана на ********,
Хасковски окръг, утвърден със заповед № 1657/1952 г., при граници: от две страни улици,
3
Д.Д. и Ж.Х., без постройки, при неуредени регулационни сметки, за който се отрежда част
от дворище, планоснимачен номер 71.
С Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 156, том II, рег. № 5122, дело №
1402/1999г. от 13.09.1999 г. на Нотариус В.С., с рег. № 079 по регистъра на Нотариалната
камара на Република България, с района на действие – района на ХРС, М. М. С. и М.Х. С.,
даряват на сина си Ц. М. С., 1/3 идеална част от парцел V-ти, планоснимачен номер 71 в
квартал 6-ти, съдържащ 1125 кв.м. собствено място в парцела и 960 кв.м. по плана на
********, обл.Хасково, утвърдена със заповед № 1757/1952 г., ведно с построените в имота
жилищна сграда, при граници за имота: изток – имот с пл.№ VI-71 собствен, запад – улица,
север – имот с пл. № IV-72 на Ж.Х. и юг – улица.
Липсва спор по делото, а и видно от представеното по делото Удостоверение за
наследници изх. № 06/16.09.2022г., издадено въз основа на Акт за смърт № 0001/03.03.2005г.
от Община Хасково, М. М. С. е баща на страните по делото и същият е починал на *******
г. като вдовец. Освен тях, наследници по закон са и Н.М.М. – син и Ю.М.А – дъщеря.
От представените от ищеца Разрешение за строеж № 433 от 20.06.1983г., издадено от
Народен съвет при Община Хасково и Скица № 734/30.03.2023г. в мащаб М1:1000, издадена
от Община Хасково, Дирекция „Архитектура, градоустройство, строителство и инвестиции“
се установява, че в процесния имот е построена къща, на един етаж, разположена в
северната част на УПИ V-71, с лице на изток със застроена площ от 93 кв.м., съгласно
представеното Удостоверение за данъчна оценка по чл. 264, ал. 1 от ДОПК изх. №
**********/12.04.2023г., издадено от Община Хасково.
Така, от всички описани до тук доказателства се установява, че действително
страните са съсобственици с посочените по-горе квоти на процесния имот на заявените в
исковата молба основания, а именно 2/3 ид. части за ищеца и 1/3 ид. част за ответника.
По делото са събрани и гласни доказателства чрез разпита на свидетелите М.М.А. и
Ю.М.А – сестра на страните.
О показанията на свид. М.М.А. се установява, че от общия двор в село Манстир, в
който двамата братя – ищецът и ответникът, имат собствени къщи, ответникът ползва по-
голямата част, а ищецът – по-малка. Свидетелката М.М.А., която е роднина на ищеца
посочва още, че двете къщи имат отделни входове и двамата могат да ползват спокойно
земята си.
Свид. Ю.М.А – сестра на страните по делото твърди, че баща им преди години,
когато е дал на ищеца място от собствен имот, за да си построи къща, му е показал какво му
дарява, а останалата част от двора заедно с построената в него къща е дарил на ответника.
Допълва показанията си, че до края на живота на родителите й, тя се е грижила за тях.
За изясняване на делото от фактическа страна съдът назначи и изслуша съдебно-
техническа експертиза, чието заключение приема като компетентно и обективно дадено.
Същото не бе оспорено от страните. В заключението са описани подробно два варианта за
разпределение правото на ползване в процесния недвижим имот като и двата варианта са
4
съобразени със съществуващите в имота сгради, индивидуална собственост на страните,
респ. с възможността за достъп до същите и излаз към улица. Установява се от заключението
още, след извършени оглед и замервания на место от вещото лице, че към момента
процесният имот е с реална площ от 960 кв.м. като са обособени две части на имота,
разделени с огради – плътна, масивна между т.3 и т.4 и мрежа с бетонови колове между т.1 и
т.2, отразени в Приложение № 1 на експертното заключение, представляващо комбинирана
скица на плана за регулация и кадастралната карта на УПИ V- 71, кв.6, *************,
община Хасково. При това положение, разпределението между страните следва да бъде 640
кв.м. за ищеца и 320 кв.м. за ответника.
Вещото лице е констатирало, че северната част на имота, ползвана от ответника е с
площ от 603 кв.м., с вход от улицата от изток и съдържа две сгради – масивна, жилищна,
едноетажна с площ от 86 кв.м. и полумасивна, с площ от 22 кв.м. като в тази част на имота
няма реализирано благоустрояване или подобрения, а ползваната от ищеца южна част от
имота, с вход от улицата от изток е с площ 357 кв.м. и също съдържа две сгради – масивна,
жилищна, едноетажна с площ от 103 кв.м. и полумасивна с площ от 3 кв.м. като в тази част
на имота е реализирано благоустрояване с алеи и навес с площ от 40 кв.м. Така, свободната
дворна площ за ищеца е 494 кв.м., а за ответника – 212 кв.м.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни
изводи:
Предявеният иск е с правна квалификация чл. 32, ал. 2 ЗС и е процесуално допустим,
доколкото страни по него се явяват съсобственици на имот, които не могат да вземат
решение за неговото ползване. Между страните съществува спор относно ползването на
незастроената част от имота. Макар притежаваните от ищеца дялове в собствеността да
формират мнозинство от съсобствениците, по делото не се установи да е налице взето
решение за разпределяне на правото на ползване на незастроената част от имота, по който
въпрос да няма спорове. Това обстоятелство се установява от събраните гласни
доказателства по делото, а и от заключението на назначената по делото СТЕ, съгласно което
ищецът ползва по-малка част от съответстващата такава на квотата му в съсобствеността. В
този смисъл, съгласно т.1 на Тълкувателно решение № 13 от 10.04.2013 г. на ВКС по тълк.д.
№ 13/2012 г., ОСГК е допустимо да се иска разпределение на ползването на съсобствена вещ
по реда на чл.32, ал.2 ЗС от съсобственик, притежаващ сам повече от половината от нея,
както е в настоящия случай.
Разгледан по същество, искът се явява изцяло основателен като съображенията за
това следните:
Страните не спорят по отношение площта на техния съсобствен имот, както относно
квотата им в тази съсобственост, а и тези обстоятелства се установяват съобразно
представените по делото Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 118, том II, дело
№ 936/1983г. от 07.02.1983 г. и Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 156, том II,
рег. № 5122, дело № 1402/1999г., както и с оглед заключението на СТЕ, поради което съдът
приема за установено, че към настоящия момент УПИ V-71 в квартал 6-ти по действащия
5
КП и РП на *************, одобрен със Заповед № 1657/1952г. е с реална площ от 960 кв.м.,
като ищецът притежава 2/3 ид. ч. от него, а ответникът – 1/3 ид. ч.
Както бе посочено по-горе, несъмнено между страните съществува спор относно
ползването на общото им дворно място, като в тази връзка следва да се разпредели същото
така че всяка от страните да има безпрепятстван достъп до своите жилищни сгради и
помощни постройки. Ето защо, доколкото в своето заключение вещото лице е предложило
два варианта, а ищцовата страна е изразила предпочитанията си относно първия от тях и
липсва воля от ответника по кой от тях да се извърши това разпределение, съдът счита, че
следва да се предпочете именно първия вариант. Вещото лице подробно е обяснило, че и
двата предложени от него варианта защитават в максимална степен интересите на страните,
като им осигуряват достъп до съответните жилищни сгради и необходимите подходи към
улица. Предвид гореизложените съображения съдът счита, че следва да се разпредели
правото на ползване между страните съобразно първия вариант на вещото лице, като не се
налагат допълнителни преустройства и се спазват в максимална степен правата на страните
в съсобствеността.
Производството по чл.32 ал.2 ЗС има за предмет осъществяване на съдебна
администрация на гражданско правоотношение между съсобственици по повод служене с
обща вещ, чиято цел е да бъде извършено разпределение на ползването на един съсобствен
имот, съобразно дяловете на страните в съсобствеността. Според константната съдебна
практика, разпределението на ползването на съсобствено дворно място няма за цел
единствено да бъде предоставена възможност на всеки съсобственик да ползва
незастроената част от него съобразно притежаваните права в съсобствеността. Следва да
бъде взето предвид и предназначението на дворното място, начинът по който по волята на
съсобствениците то се използва, включително и обстоятелството дали дворното място е
застроено, като бъде осигурена възможност на всеки съсобственик да ползва построените и
притежавани в индивидуална собственост самостоятелни обекти в него. Недопустимо е в
производство по чл.32 ал.2 ЗС да се създават пречки и затруднения за ползването на
притежавани в индивидуална собственост постройки в съсобственото дворно място, по -
големи от необходимите за осигуряване правото и на другия съсобственик да ползва
съсобствената вещ. След като дворното място е застроено, то има за предназначение наред с
евентуалната възможност за ползване на част от него със стопанска цел, и да обслужва
постройките, поради което разпределението на ползването на незастроената му част следва
да се извърши по начин, в еднаква степен да бъдат зачитани правата на всички
съсобственици, включително и за достъп до притежаваните в индивидуална собственост
постройки и самостоятелни обекти в тях (Решение № 18 от 29.01.2016 г. на ВКС по гр. д. №
4533/ 2015 г., I г.о., ГК). В контекста на изложеното, съдът счита, че разпределението на
ползването на процесното дворно място следва да се извърши, според предложения от
вещото лице вариант № 1, находящ се на л.44 от настоящото дело. Този вариант е съобразен
с квотите на страните в съсобствеността, със застроените площи на жилищните сгради в
имота, доколкото вещото лице по назначената съдебно-техническа експертиза е
6
категорично, че площта на процесния имот, при неприложена регулация е не 1125 кв.м., а
960 кв.м. Тук следва да се посочи, че и предложения от вещото лице вариант № 2 е сходен
на вариант № 1 откъм достъп, площ и т.н. И двата варианта, предложени от вещото лице,
осигуряват равни възможности за страните да ползват незастроената част от процесния
имот, като се отчита съществуващото до момента фактическо състояние, осигуряване на
достъп до сградите и излазът им към улица, вкл. и възможността в бъдеще да има
възможност да се извършват ремонтни и строителни дейности по сградите. С оглед на това,
че макар и в двата варианта частта на ответника да е компактна, то частта за ищеца при
втория вариант заобикаля изцяло тази на ответника, видно и от устния доклад на вещото
лице в съдебно заседание, проведено на 06.12.2023 г. При това положение, съдът взе
предвид становището на ищеца като намира вариант № 1 за по-целесъобразен, защото
създава възможност за по-малко конфликтни ситуации при ползването на имота.
Така, на ищеца следва да се предостави правото да ползва незастроената част от УПИ
V-71 в квартал 6-ти по действащия КП и РП на *************, одобрен със Заповед №
1657/1952г. с площ от 640 кв.м. или 494 кв.м., защрихована в син контур на скицата на
вещото лице – Приложение № 3, а на ответника - част от УПИ V-71 в квартал 6-ти по
действащия КП и РП на *************, одобрен със Заповед № 1657/1952г. с площ от 320
кв.м. или 212 кв.м., защрихована в червен цвят на скицата; която скица на л.44 от делото,
приподписана от съдебния състав, ще следва да се счита за неразделна част от настоящото
решение.
С оглед характера на производството, а именно спорна съдебна администрация,
страните следва да понесат такава част от разноските, включващи заплатени държавни такси
и възнаграждение за вещо лице, съответстваща на размера на дела им в съсобствеността.
Относно заплатеното от ищеца възнаграждение за адвокат, разноските следва да останат за
страната така, както са направени. Това е така, защото невъзможността да се постигне
съгласие за начина на разпределяне на ползването не се дължи на виновно поведение на
който и да е от съсобствениците, а на липсата на съвпадение на техните становища по този
въпрос. От друга страна пък съдебното решение ползва в определена степен и двете страни
по делото. В този смисъл е Решение № 275/30.10.2012 г. по гр. д. № 444/2012 г. на ВКС, ІІ
г.о., постановено по реда на чл. 290 ГПК, както и Определение № 389 от 08.10.2010 г. по ч.
гр. д. № 293/2010 г. на ВКС, II г.о. Направените разноски от ищеца са 80,00 лева – за
държавна такса, 435,00 лева – за експертиза, 5,00 лева – за съдебно удостоверение или общо
520,00 лева, поради което ответникът му дължи припадащата се част от 173,33 лева от
разноските.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
РАЗПРЕДЕЛЯ ПОЛЗВАНЕТО на урегулиран поземлен имот /УПИ/ V-71 в квартал
6-ти по действащия кадастрален и регулационен план на *************, одобрен със
7
Заповед № 1657/1952 г., съдържащ 1125 кв.м. по действащия план и с площ от 960 кв.м.
собствено място в парцела, с административен адрес: *************, при граници: имот с
пл. № VI-71, имот с пл. № IV-72 и от две страни – улица, по предявения от М. М. М., ЕГН
**********, с адрес: **********, съдебен адрес: **************, адв. В.Л. от АК-Хасково,
против Ц. М. С., ЕГН **********, с адрес: **********, иск с правно основание чл. 32, ал. 2
ЗС, по вариант I /първи/ на заключението от 28.11.2023 г. на вещото лице С. Т. С. и
приложената към него скица – Приложение № 3 – л.44, която скица е приподписана от съда
и представлява неразделна част от решението, като М. М. М. ще ползва частите от
поземления имот, очертани със син контур на скицата, а Ц. М. С. ще ползва частите от
поземления имот, очертани с червен контур на скицата.
ОСЪЖДА Ц. М. С., ЕГН **********, с адрес: **********, да заплати на М. М. М.,
ЕГН **********, с адрес: **********, съдебен адрес: **************, адв. В.Л. от АК-
Хасково, сумата от 173,33 лева, представляваща направени разноски по делото.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд - Хасково в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Хасково:/п/ не се чете.
Вярно с оригинала!
Секретар: Ц.С.
8