Р Е
Ш Е Н
И Е
Гр.Горна
Оряховица – 28.01.2020 год.
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
Горнооряховският районен съд в публично
заседание на 28.01.2020 год. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МИЛЕНА КАРАГЬОЗОВА
при секретаря М.Първанова, като разгледа докладваното
от съдията М.Карагьозова АНД № 919/
Производство
по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ С.
К.М. е останал недоволен от издадения срещу него електронен фиш Серия К
№ 1853130 на ОД на МВР – Велико Търново, с който за нарушение на разпоредбата
на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП, на основание чл. 189, ал. 4, във вр. с чл. 182, ал.
2, т. 3 от ЗДвП, му е наложено административно наказание „Глоба” в размер на
100,00 лв. Счита същият електронен фиш за незаконосъобразен.
Въззиваемата страна ОД на МВР – Велико Търново, редовно призована, не
изпраща процесуален представител.
Районна
прокуратура – Горна Оряховица, редовно призована, не изпраща процесуален
представител и не заема становище по жалбата.
В съдебно заседание жалбоподателят не се явява.
Съдът, след преценка на събраните по делото
доказателства, намери за установено от фактическа страна следното:
С електронен фиш Серия К № 1853130 на ОД на МВР –
Велико Търново, на основание чл. 189, ал. 4, във вр. с чл. 182, ал. 2, т. 3 от ЗДвП на С. К.М. е наложена глоба в размер на 100 лв. за
това, че на 26.10.2017г., в 05:15 часа, на ПП І-4 (София – Варна), км. 153+343,
общ. Лясковец, в посока към гр. Варна, при ограничение на скоростта
От справката за собственост на л.22 от делото се установява,
че посоченото превозно средство е собственост на „*****” ЕООД – гр.Пловдив. ЕФ
под № *****/л.12/ първоначално е връчен на П.А.П./представител на посоченото
ЮЛ/, с дата 30.11.17г.-л.15, след което същият е декларирал на
08.12.2017г./л.16 от делото/, че превозното средство е управлявано на
26.10.2017г. от жалб.М..
Електронният фиш К № 1853130 е връчен на жалбоподателя
на 04.12.2019г. /л.25/. На 10.12.2019 г. М. е депозирал жалба срещу него/л.3/.
Въз основа на така установените факти по делото съдът
достига до следните правни изводи:
Жалбата е подадена
чрез наказващия орган в законния 14-дневен срок от лице, което има право да
обжалва електронния фиш, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Скоростта на движение е фиксирана с видеорадарна
система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения, тип „MultaRadar SD
Електронният фиш съдържа териториалната структура на Министерството на
вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението (в случая ОД на
МВР – Велико Търново), а мястото е посочено с точност до км (на ПП I-
В електронния фиш е посочен регистрационния номер на полуремарке.
Съгласно
разпоредбата чл. 189, ал. 4 от ЗДвП един от задължителните реквизити на
електронния фиш е регистрационният номер на моторното превозно средство, при
управлението на което е извършено нарушението. Волята на законодателя е
насочена към това да се санкционират нарушения, при които са установени и
заснети моторни превозни средства, а
не пътни превозни средства. Според § 6, т. 11 от Допълнителните разпоредби на
ЗДвП – „моторно превозно средство” е пътно превозно средство, снабдено с
двигател за придвижване, с изключение на релсовите превозни средства, а според
т. 17 от същия параграф „ремарке” е пътно превозно средство, предназначено да
бъде теглено от моторно превозно средство; посочено е, че към ремаркетата се
приравняват и полуремаркетата. В настоящия случай от приложената по делото
справка за собственост/л.22/ е видно, че се касае за заснето полуремарке,
собственост на ЮЛ, а не за индивидуализирано посредством регистрационния си
номер моторно превозно средство, чийто собственик или ползвател подлежи на
административно наказание. Този факт се потвърждава по един категоричен начин и
от приобщената по делото като веществено доказателство снимка, с разпечатка от
използваното техническо средство. От нея е видно, че посоченият регистрационен номер
е поставен върху заснето пътно превозно средство – полуремарке, теглено от МПС
с неустановен регистрационен номер/л.23/. Следва
извод, че липсва задължителен законов реквизит на електронния фиш и че е
приложен санкционен ред извън предвидените в чл. 189, ал. 4 ЗДвП случаи, като
при това съществено са нарушени процесуалните правила.
Параграф 6, т. 18 от ДР на ЗДвП определя „полуремарке” като пътно превозно
средство, което се прикачва към моторно превозно средство, така че част от него
лежи върху моторното превозно средство и значителна част от неговата маса и
масата на неговия товар се носи от моторното превозно средство. Не подлежи на
съмнение от така цитираната дефиниция, че полуремаркето няма как да се
предвижва само, без да е прикачено и теглено от моторно превозно средство –
влекач. Административнонаказващият орган обаче не е ангажирал доказателства кой
е влекача, теглил полуремаркето в момента на заснемането му от видеосистемата
за контрол, още повече- кой е неговият собственик.
Фактът, че полуремаркето е собственост на дружеството, посочено в справката, не
означава непременно, че и влекача, който го е теглил също е негова собственост.
При това положение, електронният фиш е бил издаден при недостатъчно изяснена
фактическа обстановка и поради това съдът счита, че е необоснован и като такъв
е и незаконосъобразен.
С оглед на тези съображения, открит остава въпроса,
следвало ли е при това положение да се санкционира констатираното нарушение по
реда на процедурата по чл. 189, ал. 4 –
11 от ЗДвП и приложима ли е тя въобще в подобен случай. Настоящият съдебен
състав счита, че именно защото е облекчена и ускорена процедурата за
санкциониране на нарушения по ЗДвП с електронен фиш, то в случаи като тук
разглеждания, тя е неприложима. За да установи кое е било моторното превозно
средство (влекач), което се е движело със засечената от радара скорост, е било
необходимо наказващият орган да изследва тези обстоятелства, съответно и кой е
собственик, за да може законосъобразно да ангажира административнонаказателната
му отговорност. Ето защо в настоящия случай административнонаказателна отговорност на лицето, извършило
нарушението е следвало да бъде инициирана и реализирана по реда на ЗАНН със
съставянето на АУАН и издаването на НП. Само по този начин е можело да бъде
установено отговорното за нарушението лице, да бъдат събрани необходимите
доказателства и изяснени евентуално спорните обстоятелства.
Предвид изложеното настоящият съдебен състав следва да
отмени обжалваният електронен фиш като незаконосъобразен. При този изход на
делото и с оглед разпоредбата на чл.63 ал.3 от ЗАНН следва да се присъдят
разноски в полза на жалбоподателя относно заплатено адвокатско възнаграждение.
Представя се договор за правна защита и съдействие със страни жалбоподателя С. К.М. и адв.Т.И., в който фигурира договорено
и платимо в брой при подписване на договора адвокатско възнаграждение в размер
на 600 лева. Посоченият защитник не се е явявал в съдебно заседание, изготвил и
депозирал е молба след постъпване на изготвената жалбата, в която сочи служебна
ангажираност, както и становище за даване ход на делото в негово отсъствие и
това на жалбоподателя. Като взе предвид и размерите на възнагражденията за
адвокат съобразно чл.18 ал.2, респ. чл.7 ал.2 от Наредба за минималните размери
на адв.възнаграждения, както и размерът на наложената глоба с НП от 100 лева,
съдът намира, че следва да присъди разноски в полза на жалбоподателя относно
заплатено адвокатско възнаграждение в размер от 300 лева.
Така мотивиран, съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ Електронен
фиш серия К № 1853130 на ОД на МВР – Велико Търново – Велико Търново,
с който на С. К.М. за нарушение на
разпоредбата на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП, на основание чл. 189, ал. 4, във вр. с
чл. 182, ал. 2, т. 3 от ЗДвП, е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 100,00 лв. (сто
лева), КАТО НЕЗАКОНОСЪОБРАЗЕН.
ОСЪЖДА ОД на МВР – Велико Търново ДА ЗАПЛАТИ НА С. К.М., с ЕГН ********** разноски за заплатено
адвокатско възнаграждение в размер от 300лв./триста лева/.
Решението подлежи на обжалване пред Административен
съд гр. Велико Търново в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е
изготвено и обявено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: