Р Е Ш Е Н И Е

№ І/27.02.2009 г.,гр.Разград

 

В   И М Е Т О     Н А     Н А Р О Д А

 

РАЙОНЕН СЪД-РАЗГРАД

на втори февруари, две хиляди и девета година ,

в публично заседание , в следния състав :              

 

 

                                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ :М.Н.

 

 

секретар : Г.А.

прокурор :

като разгледа докладваното от съдията

бр.дело № 793 по описа за 2008 г.

за да се произнесе взе пред вид следното:

 

                Искът е за делба и е във фазата по допускането й.

            Ищецът моли съда да постанови решение, с което да допусне до делба описания в исковата молба недвижим имот- апартамент №12, при квоти 5/6 ид.части за него и 1/6 ид.част за ответницата.

            Ответницата с писмения си отговор по чл.131 от ГПК и в съд.заседание, оспорва иска за делба. Твърди, че договора по нотариалния акт, с които ищецът се легитимира за съсобственик е нищожен, сключен в противоречие и заобикаляне на закона и че накърнява добрите нрави и морала, че договора има невъзможен предмет, тъй като при сключването му ищецът е бил в казарма и обективно не е могъл да изпълнява поетото задължение да гледа и издръжа прехвърлителите по същия.

            Съдът прецени събраните по делото доказателства и прие за установено следното: Съгласно представените по делото писмени доказателства, страните са съсобственици на следния недвижим имот: самостоятелен обект в жилищна сграда- апартамент №12 етаж 4, построен в жилищен блок на бул.”България” №9 в гр.Разград, състоящ се от две стаи, хол, дневна, кухненска ниша и тоалетна, заедно с избено помещение №8, с общо застроена площ от 92,63 кв.м., заедно с 5,34% от общите части на сградата и припадащата се част от отстъпеното право на строеж върху мястото, върху което е построена сградата. Ищецът се легитимира за съсобственик с нот.акт №53 т.ІІ нот.д.№576 от 23.03.1992г., от който е видно, че на основание сключен договор за издръжка и гледане с прехвърлители Недялка А. Петрова-негова баба и Атанас Йорданов В.-негов баща, че той е станал собственик на 5/6 ид.части от имота. Няма спор, че другата 1/6 ид.част от жилището е собственост на ответницата, която тя е получила по наследство от своя баща Йордан В. Петров.

            В писмения си отговор по чл.131 от ГПК, ответницата твърди, че договора по посочения нот.акт е нищожен поради: 1/противоречие със закона; 2/заобикаляне на закона; 3/накърняване на добрите нрави и морала и 4/”обективна невъзможност за изпълнение на престирано задължение по сключината сделка”. Във второто по ред съд.заседание, чрез процесуалния си представител адв.З., твърди че договора има невъзможен предмет, че подписа по нот.акт за “приобретател “ на имота не е положен от ищеца. Съдът не взе пред вид всички тези направени възражения по следните съображения: Въпреки дадените указания в определението си по чл.140 от ГПК ответницата не конкретизира основанието на възражението си за нищожност на договора. Не посочи на кои законови разпоредби договора противорчи, кои законови разпоредби заобикаля, с какво точно са накърнени добрите нрави/ накърняването на морала не фигурира като законово основание по чл.26ал.1 от ЗЗД/, няма и законодателно предвидено основание за нищожност поради”обективна невъзможност за изпълнение”. Едва във второто съд.заседание, повереникът на ответницата заявява, че договора има невъзможен предмет, от една страна, и от друга че подписа за приобретател не е положен от ищеца. Тези твърдения по същество означават изменение на вече въведените основания, което с оглед на чл.214 от ГПК е допустимо най-късно в първото по делото заседание. Освен това оспорването на подписа на страна по нот.акт означава оспорване валидността на нотариалното действие относно личното участие и присъствие на лицето пред нотариуса изповядал сделката. Подобно твърдение, обаче, повереника на ответницата не прави, нито въвежда в процеса.    

            Останалите възражения и искания по писмения отговор на ответницата не касаят предмета на първа фаза на делбеното производство, заради което съдът не ги обсъжда.

            Пред вид изложеното, видно е, че описаното по горе жилище е съсобствено между страните по делото и с оглед разпоредбата на чл.34 от ЗС, следва да се допусне до делба при квоти 5/6 ид.части за ищеца, придобити от него по договора за издръжка и гледане и 1/6 ид.част за ответницата, които тя има по наследство от баща си Йордан В..

            Ето защо съдът

 

                                                 Р  Е  Ш  И  :

 

            ДОПУСКА ДО ДЕЛБА между Д.А.В. с ЕГН-********** *** и Р.Й.В. с ЕГН-********** *** ПРИ КВОТИ: 5/6/пет шести/ ид.части за първия и 1/6/една шеста/ ид.част за втората на следния недвижим имот:

            1/ЖИЛИЩЕ №12, находящо се в гр.Разград, бул.”България” №9, вх.А, на четвърти етаж на жилищна сграда №1, разположена в ПИ с идентификатор 61710.505.538, съгласно кадастралната карта на гр.Разград, състоящо се от две спални, хол, дневна, кухненска ниша и тоалетна, и изба №8, със застроена площ от 93 кв.м. и 5,34% ид.части от ОБЧ и ОПС, при съседи: на същия етаж- ап.18 и ап.11,  долу- ап.9 горе-няма.

            Решението подлежи на обжалване пред РОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                               РАЙОНЕН СЪДИЯ: