№ 95
гр. Кърджали, 13.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, ІІ СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Вергиния Еланчева
при участието на секретаря Илман Хидает
като разгледа докладваното от Вергиния Еланчева Административно
наказателно дело № 20255140200217 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 25-1300-000227 от 04.02.2025 г., издадено
от Началник група в сектор в ПП-Кърджали към ОД МВР-Кърджали, с което на основание
чл.175а, ал.1 пр.3 от ЗДвП на С. В. Б. от ****, с ЕГН **********, са наложени
административни наказания „глоба” в размер на 3 000 лв. и „лишаване от право да управлява
МПС“ за срок от 12 месеца, за извършено нарушение по чл.104б, т.2 от ЗДвП.
Жалбоподателят С. В. Б. намира издаденото наказателно постановление за
незаконосъобразно и неправилно. Твърди, че констатираната фактическа обстановка не
отговаряла на истината. Действително на процесната дата се намирал в гр.Кърджали и по
време на управление на МПС бил спрян за проверка от служител на МВР, който му съставил
АУАН. Той споделил с полицаите, че не е съгласен с написаното, тъй като не бил поднасял
наляво и надясно. По време на описаната в наказателното постановление маневра,
жалбоподателят извършил ляв завой, но преди да завие пропуснал пресичащите по
пешеходната пътека. Колата му имала автоматичен блокаж на движещите колела, който
технически не позволявал поднасяне, както актосъставителят написал. Допуснато било
съществено процесуално нарушение при издаване на атакуваното постановление. Там се
сочело, че е управлявал два различни вида МПС, първо ****, а после ****. Постановлението
не отговаряло на изискванията на чл.57 от ЗАНН, не били посочени обстоятелствата, при
които нарушението е извършено и доказателствата, които го потвърждават. Моли съдът да
постанови решение, с което атакуваното постановление да бъде отменено.
В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от упълномощен адвокат, който
поддържа жалбата. Сочи, че от АУАН и наказателното постановление не ставало ясно къде
1
са извършени нарушенията, а това било основание за отмяна на атакувания акт. Контролните
органи допуснали поредица от грешки в акта за установяване на административно
нарушение и наказателното постановление. Имало грешка в номера на свидетелството за
управление на водача. Посочено било, че водачът управлявал автомобил „****“, а не „****“.
Регистрационният номер на автомобила бил изписан погрешно в акта и постановлението -
****, вместо ****. Видът и размерът на наказанието били написани в АУАН нечетливо и с
корекции на по-късен етап. Освен това, нарушенията на жалбоподателя били недоказани. Не
бил установен и субективният елемент от фактическия състав на посочената разпоредба.
Свидетелят по акта бил само и единствено по съставянето му. Имало и разминаване в
показанията на двамата свидетели. АУАН и наказателното постановление не отговаряли на
изискванията на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. За жалбоподателя оставало неясно какво нарушение
му е вменено да е извършил. Моли за отмяна на наказателното постановление, както и за
присъждане на разноски.
Административнонаказващият орган, редовно призован за съдебно заседание, не се
явява и не се представлява. Депозирал е чрез юрисконсулт писмена молба, в която оспорва
жалбата и моли съдът да потвърди наказателното постановление. Излага подробни
съображения за неговата законосъобразност. Претендира и за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение в полза на Областна дирекция на МВР-Кърджали. При
условията на евентуалност, прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение като завишено с оглед фактическата и правна сложност на делото.
Районна прокуратура-Кърджали, редовно призована за съдебното заседание на
основание чл.62 от ЗАНН, не се представлява.
Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за установено от
фактическа страна следното:
На 25.01.2025 г., около 16.00 часа, свидетелите М. М. и Т. Т. - мл. автоконтрольори в
сектор ПП-Кърджали, били на работа и извършвали обход със служебен автомобил по бул.
„България“ в гр.Кърджали. Когато стигнали до кръстовището на бул.„България“ и ул.
„Булаир“ /до хотел „България“/, полицейските служители възприели лек автомобил „****
****“ с рег.№ ****. Водачът му се движел по бул.„България“ и на посоченото кръстовище
завил наляво в посока към ул.„Републиканска“, при което рязко подал газ и се чул силен
шум от свистене на гуми. Той форсирал двигателя, превъртал задвижващите задни колела на
моторното превозно средство и го извеждал извън контрол. Автомобилът „**** ****“
поднасял и се измествал наляво и надясно по пътното платно, а това създавало опасност за
останалите участници, тъй като мястото било оживено и пълно с пешеходци. Имало и
пешеходци, които пресичали пътното платно по пешеходна пътека до хотел „България“ и
чувайки силния шум от форсирането на автомобила, побързали да се изнесат към тротоара.
Свидетелите М. и Т., които ясно възприели случващото се, последвали с патрулния
автомобил нарушителя и го спрели срещу „Грийн парк“ на ул.„Републиканска“ в
гр.Кърджали. При проверката установили, че моторното превозно средство се управлява от
жалбоподателя С. В. Б.. На същия на място бил съставен АУАН за извършено нарушение по
2
чл.104б, т.2 от ЗДвП, като той го подписал и получил, отбелязвайки в акта, че няма
възражение. Въз основа на така съставения акт, на 04.02.2025 г. наказващият орган издал
атакуваното постановление, с което на основание чл.175а, ал.1 пр.3 от ЗДвП наложил на
жалбоподателя административни наказания „глоба” в размер на 3 000 лв. и „лишаване от
право да управлява МПС“ за срок от 12 месеца, за извършено нарушение по чл.104б, т.2 от
ЗДвП.
Изложената фактическа обстановка се установява от показанията на свидетелите М.
М. и Т. Т., които съдът кредитира изцяло; показанията на свидетеля Х. С., кредитирани
отчасти; Акт за установяване на административно нарушение от 25.01.2025 г., който като
редовно съставен се ползва с доказателствена сила на основание чл.189, ал.2 от ЗДвП;
Докладна записка от 10.03.2025 г.; Справка за собственост на МПС; Справка за
нарушител/водач на жалбоподателя; Свидетелство за регистрация Част I; Заповед № 8121з-
1632 от 02.12.2021 г. на МВР, доказваща компетентността на актосъставителя и на издалия
наказателното постановление орган.
При анализа на гласните доказателства съдът кредитира изцяло показанията на
свидетелите М. М. и Т. Т., защото са логични, последователни и взаимно допълващи се и
установяват по безспорен начин релевантните по делото факти. И двамата са очевидци на
деянието и категорично сочат, че на 25.01.2025 г. в гр.Кърджали жалбоподателят е
управлявал горепосоченото моторно превозно средство именно по начина, твърдян в акта и
наказателното постановление. Свидетелите подробно описват времето, мястото и маршрута
на движение на автомобила марка „**** ****“ с рег.№ ****, както и поведението на
жалбоподателя като водач на превозното средство по време на нарушението. Твърдят, че
имали много ясна видимост, защото били непосредствено близо до автомобила и между тях
имало само две-три коли. Процесното МПС било първа кола на светофара на кръстовището
на бул.„България“ и ул.„Булаир“, като при потеглянето водачът му направил описаните в
акта демонстративни маневри. Липсват каквито и да било основания съдът да поставя под
съмнение показанията на разпитаните свидетели М. и Т., които кореспондират и с всички
писмени доказателства по делото. Настоящият състав не даде вяра на показанията на
свидетеля Х. С. в частта им, в която се стреми да установи, че жалбоподателят не е
извършил нарушение на процесната дата. Същите се опровергават от показанията на М. и Т.,
които са обективни и незаинтересовани от изхода на делото.
Съдът не следва да коментира представената от страна на жалбоподателя снимка.
Това не е доказателство изготвено по надлежния ред и не е ясно изобщо кога, от кого и къде
точно е била направена.
При така приетата за установена фактическа обстановка, съдът направи следните
правни изводи:
Настоящата жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежна страна
и в законоустановения срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН, поради което следва да бъде разгледана
по същество.
3
Разпоредбата на чл.104б, т.2 от ЗДвП забранява на водача на моторно превозно
средство да използва пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен в
съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари. Безспорно се установи по
делото, че с поведението си на инкриминираната дата и място жалбоподателят С. В. Б. е
нарушил посочената норма. Той е бил водач на МПС - лек автомобил „**** ****“ с рег.№
****, като при управлението му е използвал пътя, отворен за обществено ползване, за други
цели, освен в съответствие с предназначението му за превоз на хора и товари. Това е така,
тъй като при управление на автомобила, жалбоподателят е форсирал двигателя,
предизвиквал превъртане на задвижващите задни колела на превозното средство и го
извеждал извън контрол, при което задната част поднасяла в ляво и дясно по пътното
платно. За това поведение на водача С. Б., с което той несъмнено е създавал опасност за
останалите участници в движението, не е имало обективна причина. Описаното шофиране
от страна на жалбоподателя в никакъв случай не може да бъде прието като използване на
пътищата за обществено ползване в съответствие с тяхната цел за превоз на хора и товари.
Деянието на жалбоподателя е извършено умишлено, при пряк умисъл, като същият е
съзнавал, че като водач на управляваното от него МПС ползва пътя отворен за обществено
ползване за други цели, имал е представа относно общественоопасните последици и е искал
те да настъпят, извършвайки гореописаните маневри. Субективното отношение на
нарушителя, умисълът, се обективира в извършеното от него. Затова правилно е била
ангажирана административнонаказателната му отговорност. При дадената правилна
квалификация на извършеното административно нарушение законосъобразно е приложена
санкционната разпоредба на чл.175а, ал.1 пр.3 от ЗДвП, според която се наказва с лишаване
от право да управлява моторно превозно средство за срок 12 месеца и глоба от 3 000 лв.
водач, който ползва пътищата, отворени за обществено ползване за други цели, освен в
съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари. Наложените две
кумулативно предвидени наказания са в единствено възможния по закон размер и срок и
съдът няма правомощия да ги намали, предвид нормата на чл.27, ал.5 от ЗАНН.
При извършената служебна проверка настоящата инстанция не констатира да са
допуснати твърдените от страна на жалбоподателя нарушения на процесуалните правила
или на материалния закон, които да опорочават административнонаказателното
производство. АУАН и наказателното постановление са съставени правилно и
законосъобразно, отговарят на изискванията на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Деянието е правилно
квалифицирано и достатъчно индивидуализирано с всички относими към състава признаци,
вкл. време, място и обстоятелства, при които е извършено, като жалбоподателят е наясно
какво нарушение му е вменено да е извършил. Даденото словесното описание на
констатираното нарушение и установената по делото фактическа обстановка съответстват на
посочената като нарушена правна норма, както и на санкционната такава. В АУАН
моторното превозно средство е правилно индивидуализирано с рег.№ ****, като
действително в наказателното постановление има разлика в последната буква - посочен е
рег.№ ****. Тази грешка само в един символ представлява обаче несъществено нарушение,
4
тъй като с него не се накърнява правото на защита на наказаното лице, нито се препятства
съдебния контрол върху законосъобразността на наказателното постановление. Това не е
порок от категорията на съществените, налагащи отмяна на атакувания акт. Същото следва
да се отбележи и относно факта, че преди обстоятелствената част в постановлението първо е
посочено, че жалбоподателят е водач на „****“. Видно от обстоятелствената част на акта и
наказателното постановление, там ясно и точно е посочено в какво се изразява нарушението
и затова правото на защита на жалбоподателя не е накърнено. Няма никакво съмнение, че Б.
е наказан за това, че на 25.01.2025 г. в гр.Кърджали, като водач на МПС марка „**** ****“ с
рег.№ **** е използвал пътя, отворен за обществено ползване, за други цели, освен в
съответствие с предназначението му за превоз на хора и товари - квалифицирано като
нарушение по 104б, т.2 от ЗДвП. За това нарушение е санкциониран на основание
приложимата наказваща норма на чл.175а, ал.1 пр.3 от ЗДвП. Мястото на нарушението е
подробно описано - гр.Кърджали, на кръстовището на бул.„България“ и ул.„Булаир“, при
което няма никакво съмнение къде деянието е било осъществено. Останалите сочени от
защитата грешки в акта и наказателното постановление, съдът не констатира да са налице.
От обективна и субективна страна нарушението се явява напълно доказано от свидетелските
показания на очевидците М. М. и Т. Т., както и от съставения акт, чиято доказателствена
сила не бе оборена по никакъв начин. Свидетелят Т. не е само свидетел по съставяне на
АУАН, а и очевидец, присъствал при установяване на нарушението, както е отбелязано и в
самия акт. Не са налице твърдените от защитата разминавания в свидетелските показания на
полицейските служители, тъй като и двамата по идентичен начин установяват
обстоятелствата от предмета на доказване по делото. Предвид изложените съображения,
атакуваното постановление следва да бъде потвърдено изцяло като правилно и
законосъобразно.
С оглед изхода на делото и направената претенция за разноски, на основание чл.63д,
ал.4 вр. ал.1 от ЗАНН следва на административнонаказващия орган да се присъди
юрисконсултско възнаграждение в размер определен в чл.37 от ЗПП. Съгласно чл.37, ал.1 от
ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената
дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. По
силата на чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ, възнаграждението за защита
в производствата по ЗАНН е от 80 до 150 лв. В случая по делото са проведени съдебни
заседания, в които не е взел участие процесуалният представител на наказващия орган, но е
изготвил и депозирал писмена защита, поради което следва да се присъди възнаграждение в
размер на 80 лв. Доколкото издателят на наказателното постановление се намира в
структурата на Областна дирекция на МВР-Кърджали, именно в полза на същата в
качеството й на юридическо лице следва да бъдат присъдени разноските по делото.
При този изход на производството, на жалбоподателя не се дължат и не следва да се
присъждат поисканите разноски за адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран, Съдът
5
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 25-1300-000227 от 04.02.2025 г.,
издадено от Началник група в сектор в ПП-Кърджали към ОД МВР-Кърджали, с което на
основание чл.175а, ал.1 пр.3 от ЗДвП на С. В. Б. от ****, с ЕГН **********, са наложени
административни наказания „глоба” в размер на 3 000 лв. и „лишаване от право да управлява
МПС“ за срок от 12 месеца, за извършено нарушение по чл.104б, т.2 от ЗДвП.
ОСЪЖДА С. В. Б. от ****, ****, с ЕГН **********, да заплати на Областна
дирекция на МВР-Кърджали сумата от 80 лв., представляваща направени разноски по
делото за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд-Кърджали,
по реда на глава дванадесета от АПК в 14-дневен срок от съобщаването на страните, че е
изготвено.
Съдия при Районен съд – Кърджали: _______________________
6