Решение по дело №251/2023 на Апелативен съд - Велико Търново

Номер на акта: 180
Дата: 11 октомври 2023 г.
Съдия: Емануил Еремиев
Дело: 20234000500251
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 12 юни 2023 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 180
гр. Велико Търново, 11.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ
И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети октомври през две
хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА
Членове:ЕМАНУИЛ ЕРЕМИЕВ

ИСКРА ПЕНЧЕВА
при участието на секретаря ГАЛЯ М. РОМАНОВА
като разгледа докладваното от ЕМАНУИЛ ЕРЕМИЕВ Въззивно гражданско
дело № 20234000500251 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258, ал. 1, пр. последно и сл. от ГПК,
във връзка с чл. 432 от КЗ.
С Решение № 29 от 28.02.2023 г., постановено по гр.дело № 302 от
2022 г. на ГОС, първоинстанционният съд е осъдил ЗК "Лев Инс" АД да
заплати на В. С. И. на основание чл. 432 от КЗ сумата от 40 000 лв.
(четиридесет хиляди лева) - обезщетение за неимуществени вреди,
претърпени вследствие от пътно- транспортно произшествие настъпило на
14.03.2022 г., ведно със законната лихва за забава върху обезщетението от
13.04.2022 г. до окончателното изплащане на сумата. Със същото решение е
осъдил ЗК "Лев Инс" АД да заплати по сметка на Габровския окръжен съд
държавна такса и разноски за експертизи в общ размер на 2 100 лв. ( две
хиляди и сто лева), на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, както и адвокатско
възнаграждение в размер на 1 850 лв. на основание чл. 38 от Закона за
адвокатурата, на процесуалния представител, на ищцата.
Недоволен от постановеното Решение, ответното застрахователно
дружество, чрез пълномощника юрисконсулт К. И., е подал въззивна жалба,
срещу осъдителната част на обжалвания съдебен акт, с която ответникът „ЗК
„ЛЕВ ИНС“ АД е осъден да заплати на ищцата В. С. И. сумата над 5 000 лева
до претендираната сума 40 000 лева, или за разликата от 35 000 лева. Твърди
1
се, че решението е неправилно в обжалваната част. Навеждат се доводи за
липса на причинно-следствена връзка между процесното ПТП и получените
от ищцата травми, както и за прекомерност на присъденото обезщетение за
неимуществени вреди. Развити са подробни съображения във въззивната
жалба в подкрепа на горепосочените доводи. Бланкетно е изразено несъгласие
с присъдената законна лихва върху главницата на обезщетението, както и с
дължимото адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за
адвокатурата. Иска се от въззивния съд да се произнесе с Решение, с което да
отмени първостепенният съдебен акт, в обжалваната част и отхвърли
исковата претенция за горницата над 5 000 лева, ведно със законните
последици от това. Претендират се разноски, включително юрисконсултско
възнаграждение пред двете съдебни инстанции.
В законно-определения срок е постъпил отговор от ищцата В. С. И., в
който заема становище за неоснователност на въззивната жалба.
Настоящият състав на въззивния съд като обсъди доводите на
страните, прецени събраните доказателства по делото и провери
правилността на обжалвания съдебен акт, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в срок, от легитимирана страна, срещу съдебен
акт, който подлежи на обжалване и е процесуално допустима, поради което
следва да се разгледа по същество.
Пред Габровския Окръжен съд е подадена искова молба от ищцата В.
С. И., чрез пълномощника адвокат С. Н., срещу ответника „ЗК „ЛЕВ ИНС“
АД, с правно основание – чл. 432 от КЗ и с цена - 40 000 лв. В исковата молба
се твърди, че ищцата е претърпяла ПТП на 14.03.2022 г., около 16:55 ч.
Същата била пътник в лек автомобил „Киа Сиид“, с рег. № ЕВ 21****,
управляван от И. А. И., който се движел по път 11-44 в посока от Севлиево
към Габрово, когато на км. 20+400 на разклона на с. Гъбене движещият се в
насрещната лента за движение лек автомобил „Ленд Ровер Дискавъри“, с рег.
№ ЕВ 91****, управляван от К. П. В., предприел маневра завой на ляво към с.
Гъбене, навлязъл в лентата за движение на лек автомобил „Киа Сиид“ и се
стигнало до удар между двата леки автомобила. Вследствие на удара ищцата
получила тежки травматични увреждания, изразяващи се в счупване на
ацетабулума с фрактурни линии, проектиращи се в долния и горен полюс
вляво; суспектни данни за фрактури по предна аксиларна линия на 7-ма и 8-
ма ребрени дъги вляво. Твърди, че била приета по спешност в болница, в
тежко състояние, с болки и невъзможни движения, в областта на лявата
тазобедрена става. Излага, че била напълно обездвижена, като все още
състоянието й не е стабилно. Продължава да бъде на строг, постелен режим, с
непрекъсната нужда от чужда помощ в ежедневието. Оплаква се, че на
моменти болките са много силни, и се налага да приема обезболяващи
медикаменти. Твърди, че вина за процесното ПТП има водачът К. В., който е
управлявал лек автомобил „Ленд Ровер Дискавъри“ и има валидно сключена
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ при ответното
2
дружество с полица № BG/22/121003488859, валидна до 16.12.2022 г. Болките
и страданията вследствие на ПТП представляват неимуществени вреди, чийто
размер ищцата определя на 40 000 лева, които следва да бъдат обезщетени от
ответното застрахователно дружество, ведно с лихвата за забава върху
главницата, считано от – 13.04.2022 г. до окончателното й изплащане.
Претендират се разноски.
Пред Габровския Окръжен съд е образувано гр.д. № 302/ 2022 г. по
описа на съда.
В законно-установения срок е постъпил отговор от „ЗК „ЛЕВ ИНС“
АД, с който оспорва искът по основание и размер, механизмът на процесното
ПТП, причинната връзка между него и получените от ищцата травматични
увреждания; законната лихва; навежда възражение за съпричиняване, поради
липса на поставен обезопасителен колан от пострадалата.
От фактическа страна се установява следното:
Съдът е изискал и приложил ДП № 264 ЗМ 37/2022 по описа на ОД-
МВР гр. Габрово, пр. №683/2022 на РП гр. Габрово, от което се установява,
че на 14.03.2022 г., около 16:55 ч., по път 11-44 в пътното платно в посока от
Севлиево към Габрово, на км. 20+400, настъпва ПТП между лек автомобил
„Ленд Ровер Дискавъри“, с рег. № ЕВ91**** управляван от К. П. В. и „Киа
Сиид“, с рег. № ЕВ 21****, управляван от И. А. И., при което водачът К. В. е
нарушил правилата от Закона за движение по пътищата и по непредпазливост
е причинил средна телесна повреда на повече от едно лице – на пътуващите в
л.а. „Киа Сиид“ – В. С. И. (фрактура на таза) и на Ю. А. И. (черепно-мозъчна
травма, фрактура на лява подбедрица и три ребра), съставляващо
престъпление по чл. 343, ал. 3, б „а“, във вр. с чл. 342, ал. 1 от НК.
С доклада си по делото съдът е обявил за ненуждаещо се от доказване
обстоятелството относно сключената застраховка гражданска отговорност
между виновния водач и ответното застрахователно дружество.
С исковата молба ищцата е представила писмени доказателства,
неоспорени от насрещната страна и приети от съда. Видно от молба, с вх. №
3572/04.04.2022 г. е, че ищцата е подала писмена застрахователна претенция
по чл. 380 от КЗ пред ответното застрахователно дружество, като по делото
липсват данни за изплащане на застрахователно обезщетение от
застрахователя.
С оглед установяване получените от ищцата увреждания, съдът е
допуснал извършването на съдебно-медицинска експертиза /СМЕ/. В
заключението си вещото лице – д-р Станислав Р. Р., е отговорило на
поставените му задачи. В о.с.з. на 13.12.2022 г. вещото лице е заявило, че
подържа заключението, като е дало обяснения по него. Заключението не е
било оспорено от страните и е прието от съда.
Във връзка с установяване механизма на ПТП и наличието на
съпричиняване от страна на пострадалата ищца, съдът е допуснал
извършването на съдебна авто-техническа експертиза /САТЕ/. В
3
заключението си вещото лице инж. Х. Й. Х. е отговорило на поставените му
задачи. В о.с.з. на 31.01.2023 г. вещото лице е заявило, че подържа
заключението и е дало обяснения по него. Заключението не е било оспорено
от страните и е прието от съда.
По делото са разпитани свидетели, от чиито показания се установяват
търпените от ищцата болки и страдания.
При тази фактическа обстановка въззивният съд прави следните
правни изводи:
Обжалваното Решение е валидно, допустимо и правилно.
За да се уважи иска по чл. 432 от КЗ, следва да се установи наличието
на предпоставките от сложния фактически състав на деликтната отговорност,
наличието на валидно застрахователно правоотношение, както и особената
предпоставка по чл. 380 от КЗ – подадена писмена застрахователна
претенция.
По делото между страните не е спорно наличието на тези
предпоставки, като с оглед предмета на въззивната жалба спорно между
страните е обстоятелството относно справедливият размер на обезщетението
за неимуществени вреди, съответно дължимата законна лихва за забава върху
главницата на обезщетението.
Съгласно ППВС № 4/ 23.12.1968 г., размерът на обезщетението за
неимуществени вреди се определя по справедливост, което понятие е
свързано с преценка от страна на съда на конкретни обективно съществуващи
обстоятелства по делото, които при телесните увреждания могат да бъдат:
характерът на увреждането; начинът на извършването му; обстоятелствата,
при които е извършено; допълнителното влошаване състоянието на здравето;
причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и др. –
изброяването е примерно.
В случая от изготвеното Заключение на вещото лице по допуснатата
СМЕ, което не е било оспорено от страните и въззивният съд кредитира като
обективно и безпристрастно се установява, че на ищцата са причинени
следните увреждания: счупване на ставната ямка на лявата бедрена кост
(ацетабулум) и травма на лявата гръдна половина със съмнение (суспектни
рентгенови данни) за счупване на седмо и осмо ляво ребро по предната
мишечна линия. Вещото лице посочва, че счупването на ставната ямка на
лявата бедрена кост е описано в документацията с фрактурни линии,
проектиращи се в долния и горния полюс на ставната ямка, без разместване
на фрагментите, което говори за страничен натиск и удар в областта на
трохантерния масив - костен масив разположен в горната част на бедрената
кост. Според вещото лице такъв удар може да се причини при
съприкосновение с намиращата се вляво от пострадалата издадена част
(ръкохватка) между двете предни седалки на автомобила, както и от
пътничката намирала се на задната седалка на автомобила, която е излетяла и
попаднала отпред в дясно, върху краката на пострадалата, така че
4
съприкосновението с нейното тяло също може да има отношение към
счупването на ставната ямка на лявата бедрена кост (външна или вътрешна
ротация на лявото бедро от съприкосновение с тялото на пътничката,
съпроводено с удар в областта на лявата тазобедрена става). Експертът, д-р Р.
сочи, че травмата в лявата гръдна половина съответства да е причинена от
поставен предпазен колан.
Ищцата е провела тридневно болнично лечение, непосредствено след
инцидента в ортопедично отделение на МБАЛ- гр. Габрово, където е лекувана
от 14.03.2022 г. до 17.03.2022 г. След това е изписана за домашно
амбулаторно лечение. Проведено е консервативно лечение - покой на легло,
обезболяващи и антикоагулантна профилактика. В продължение на един
месец била на легло, без да става. След първия месец започнала да става от
леглото с помощта на две патерици, които носила също в продължение на
месец. След това започнала да се придвижва с една патерица. На 13.08.2022 г.
поради продължаващия болков синдром в лявата тазобедрена става и
затрудненото придвижване провела консултация в гр. В. Търново, и е
предложено оперативно лечение. На 21.09.2022 г. ищцата е оперирана в
Ортопедична клиника в УМБАЛ "Царица Йоана" в гр. С., където и е
поставена изкуствена тазобедрена става. Възстановяването на счупената
ставна ямка на бедрената кост е продължило около седем месеца. През месец
май 2022 г. ищцата е провела два курса физиотерапия; без подобрение на
състоянието на лявата тазобедрена става- продължавал силния болков
синдром и ограничените движения в ставата свързани с него. Вследствие на
травмата пострадалата е получила усложнение, при което е настъпила т.н.
асептична некроза на главата на бедрената кост и посттравматични
коксартрозни промени, което е довело до оперативното й лечение, и
поставяне на изкуствената тазобедрена става. След операцията е изписана от
лечебното заведение на 26.09.2022 г., като още в болницата е започната ранна
рехабилитация от кинезитерапевт. Била с две патерици в продължение на
един месец, а от една седмица се придвижвала с една патерица. Дадени са й
указания да не сгъва левия долен крайник в тазобедрената става над 90
градуса. Към момента се придвижва самостоятелно, но с помощно средство -
една патерица. При слизане и изкачване по стъпала среща затруднение. Не
може да седне, тъй като изпитва трудности при сядане и предпочита да стои
права. От представените болнични листи се установява, че и към настоящия
момент ищцата е в отпуск по болест.
По отношение на ребрата не е прилагано специално лечение от общото
предписано - покой и ограничаване на двигателната активност. Последиците
от гръдната травма са отшумели в рамките на около месец.
Към момента на прегледа, извършен на 28.10.2022 г. от вещото лице д-
р Р., ищцата продължава да се възстановява от проведената оперативна
интервенция на лявата тазобедрена става. Възстановяване би следвало да се
очаква поне след около 6 месеца от операцията. Към момента на извършения
личен преглед възстановителният процес протича гладко и без усложнения.
5
Ищцата е имала силни болки и не е можела да се придвижва самостоятелно,
без помощни средства в продължение на около седем месеца. Особено силни
са били болките след настъпилата некроза на главата на бедрената кост и
артрозните промени в ставата. Към настоящият момент ищцата няма болки в
лявата тазобедрена става, но има ограничения на движенията в същата поради
медицинските показания налагани от продължаващото лечение.
В о.с.з. на 13.12.2022 г. при дадените обяснения вещото лице изяснява,
че ищцата е била с поставен обезопасителен колан, с оглед установените
гръдни травми. Д-р Р. изказва предположение, че пътничката, която се е
намирала на задната седалка и е излетяла напред от удара, може да е причина
за по-тежкото нараняване на ищцата, в областта на тазобедрената става.
Видно, от приетата и неоспорена от страните автотехническа
експертиза се установява, че на 14.03.2022 г., около 16:55 ч., по път 11-44 в
платното по посока от Севлиево към Габрово, на км. 20+400, настъпва ПТП
между лек автомобил „Ленд Ровер Дискавъри“, с рег. № ЕВ91****
управляван от К. П. В. и „Киа Сиид“, с рег. № ЕВ 21****, управляван от И. А.
И., в който е пътувала ищцата, като пътник на предната дясна седалка.
Вещото лице инж. Х. Й. Х. сочи, че от техническа гледна точка, причина за
възникване на процесното ПТП е навлизането на л.а. „Ланд Ровър Дискавъри"
в лентата за насрещно движение, като същото е могло да бъде избегнато, ако
л.а. „Ланд Ровър Дискавъри" не беше навлязъл в насрещното платно. Същият
е навлязъл в опасната зона за движещия се по платното си лек автомобил
„Киа Сиид“ и ПТП-то не е могло да бъде предотвратено, чрез спиране.
Процесния пътен инцидент е настъпил на прав, хоризонтален пътен участък,
на кръстовище извън населено място, като пътя е бил без неравности, с нова
асфалтова настилка, като от приетия механизъм в авто- техническата
експертиза може да се направи извод, че с действията си водачът на
застрахования автомобил при ответното дружество е нарушил правилата на
чл. 5, ал. 1, т. 4, чл. 20, ал. 1 и чл. 25, ал. 2 от ЗДвП и по непредпазливост е
причинил на ищцата средна телесна повреда - счупване на ставната ямка на
лявата бедрена кост (ацетабулум), което в последствие е довело до смяна на
тазобедрена става и травма на лявата гръдна половина със съмнение
(суспектни рентгенови данни) за счупване на седмо и осмо ляво ребро по
предната мишечна линия.
В съдебно заседание на 31.01.2023 г. вещото лице инж. Х. Й. Х.,
заявява категорично, че ищцата е била с поставен обезопасителен колан.
С оглед горепосочените становища на вещите лица, представената
медицинска документация и на база съвкупната преценка на всички факти и
обстоятелства по делото, въззивният съд приема, че безспорно се доказа
причинно-следствената връзка между процесното ПТП и получените от
ищцата телесни увреждания, както и вината на водача, управлявал л.а. „Ленд
Ровер Дискавари", застрахован в ответното застрахователно дружество.
Болките и страданията, свързани с полученото счупване на ставната
6
ямка и лечението й, представляват неимуществени вреди, които следва да
бъдат обезщетени. Следва да се има предвид при определяне размера на
обезщетението, че ищцата не се е възстановила напълно от получената
травма, налице е ограничение на движенията в лявата тазобедрена става,
поради медицински показания, налагани от продължаващото все още
лечение.
При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди
следва да се има предвид и начина, и обстоятелствата, при които е извършено
увреждането – ищцата е била участник в ПТП, като пътник на предна дясна
седалка, с поставен обезопасителен колан, в л.а. „Киа Сеед“, който бил ударен
от неправомерно движещият се в лентата за насрещно движение л.а. „Ленд
Ровер Дискавари“.
Битовите неудобства, свързани с възстановяването на ищцата от
травмата, необходимостта от грижи за нея, полагани от нейните дъщери и
съпругът й (не е можела да се обслужва сама и да се къпе през първия месец),
продължителното безсъние – причинено от мъчителните болки, според
показанията на дъщеря й С. Х. (същата е ходила до аптеката да й купува
успокоителни, за да може поне една нощ да поспи), също представляват
неимуществени вреди, които следва да бъдат взети предвид при определяне
справедливия размер на обезщетението.
При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди
трябва да се има предвид и обществено – икономическата обстановка в
страната към момента на ПТП – 14.03.2022 г., намираща отражение в
лимитите на отговорност.
Имайки предвид изложените по-горе обективни обстоятелства,
свързани с характера на увреждането - счупване на ставната ямка на лявата
бедрена кост (ацетабулум), което в последствие е довело до смяна на
тазобедрена става и травма на лявата гръдна половина със съмнение
(суспектни рентгенови данни) за счупване на седмо и осмо ляво ребро по
предната мишечна линия; основният възстановителен период, продължил
около 7 месеца, възрастта на ищцата и наличието на ограничение в
движенията на лява тазобедрена става, въззивният съд намира, че
справедливият размер на обезщетението за неимуществени вреди следва да
бъде определен на сумата 40 000 лева.
Върху тази сума се дължи заплащане лихва за забава, считано от
датата на подаване писмената застрахователна претенция – 04.04.2022 г. до
окончателното изплащане на главницата. Ищцата е претендирала заплащане
на лихва за забава върху главницата, считано от 13.04.2022 г. до
окончателното й изплащане, което искане, с оглед диспозитивното начало в
процеса, следва да бъде уважено.
До същите правни изводи е достигнал и Габровският окръжен съд,
поради което постановеното от него Решение е правилно и следва да се
потвърди.
7
С оглед изхода на делото и оставяне без уважение на подадената
въззивна жалба, на ответника по жалба (ищец по делото), в случая
представляван от адвокат С. К. Н., се дължи заплащане на разноски,
представляващи адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 от
Закона за адвокатурата, изчислено съобразно чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредбата,
след изменението й, с приложението на чл. 9, ал. 1 от Наредбата; 3 850.00
лева за защита срещу подадената въззивна жалба от ответника по делото
(жалбоподател – въззивник в настоящето производство). Неоснователно е
направеното своевременно от пълномощника на ЗК „Лев Инс“ АД -
юрисконсулт К. И., възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско
възнаграждение, тъй като претендираната сума от 3 850.00 лева, съобразно
представения списък по чл. 80 от ГПК от адвокат С. К. Н., като пълномощник
на В. С. И., представлява минимумът на минималните адвокатски
възнаграждения, съгласно чл. 7, ал. 2, т. 2 и т. 4 от Наредбата, след
изменението й с ДВ бр. 88/ 2022 г.
Водим от гореизложеното, Апелативният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 29 от 28.02.2023 г., постановено
по гр.дело № 302 от 2022 г. на Габровския окръжен съд.
ОСЪЖДА ЗК "Лев Инс" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. С., бул. „Симеоновско шосе“ № 67, да заплати на адв. С. К. Н.,
със съдебен адрес гр. С., **********, адвокатско възнаграждение в размер на
3 850.00 лева, на основание чл. 38 от Закона за адвокатурата за осъществяване
на безплатна помощ на ответника по жалбата.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред ВКС на
РБ в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8