Мотиви към Присъда
№274/06.06.2017г., постановена по НЧХД №146/2017г. по описа на Разградския
районен съд .
Постъпила е тъжба от М.М.Ц., с която е
повдигнато обвинение срещу И.И.М. за това, че: 1. На 01.09.2016 г. в гр. Разград
е разгласил позорно обстоятелство, казвайки на Т.Д.И., че М.М.Ц. е измамник и
некоректен в търговските си отношения. 2.
На 27.08.2016 г. в гр. Разград е разгласил позорно обстоятелство, казвайки на Р.Ц.Г.,
че М.М.Ц. го е измамил и не му е заплатил сумата от 100 000 лева по
сключена от него търговска сделка - престъпление по чл.147 ал.1 във вр. с чл.26
ал.1 от НК.
Тъжителят е предявил и граждански иск
срещу подсъдимия за сумата от 20000 лв. като обезщетение за неимуществени вреди
от престъплението.
В заседанието пред РРС тъжителят чрез
повереника си поддържа тъжбата и гражданския иск.
Подсъдимият, твърди, че не е казвал
процесните думи пред свидетелите Р.Г. и Г.Д., както и че тъжителят му дължи
сума в размер на 136901 евро, като комисионна за обзавеждане с мебели на хотел
в Липецк, Русия.
Подсъдимият И.И.М. е роден на *** ***, със
средно образование, безработен, не е осъждан.
Тъжителят М.Ц. бил изпълнителен директор
на „О.Р.Т.“ АД София, фирма производител
на мебели, които изнасяла продукцията си
за много държави. С подсъдимия И.М. били братовчеди.
Последният имал фирма Вандом Трейдинг регистрирана на Сейшелските острови. Бил
представител на фирмата на тъжителя на руския
пазар в период 2002г. - началото на 2013г. Не бил на работа при него, не
получавал заплата, а според обясненията му на „свободна практика“. Тъжителят дал
на подсъдимия на заем 20000 долара, с уговорка ако бизнеса в Русия тръгне, да
му върне 15000долара, а ако не – че му ги опрощава. Бизнесът вървял добре,
занимавал се в Русия с продажби на мебели произведени от тъжителя. Между двете
фирми бил сключен комисионен договор от 01.01.2011г. Голяма част от получаваните
суми от сделките минавали през фирмата на подсъдимия, с изключение на сумите по
сделка за обзавеждане на хотел в Липецк, които щели да постъпват направо по
сметка на фирмата на тъжителя. Сделката се осъществила, чрез посредничеството
на А.Л.собственик на руската фирма Лофт. Според договорка от м. септември
2012г. между тъжителя и подсъдимия, след приключване на обзавеждането на хотела
в Липецк с мебели, комисионната за подсъдимия като собственик на Вандом
Трейдинг, била в размер на 136901евро. Тази сума била с оглед крайната стойност
на поръчката, която възлизала на 1112897, като от всеки превод от руска страна,
подсъдимия следвало да задържа комисионни. А.Л.контактувал директно с тъжителя
като собственик на О.Р.Т., а отношенията между тъжителя и подсъдимия се
обтегнали и те прекратили съвместната си дейност. Обзавеждането на хотел в
Липецк, продължило и след това през 2013г., когато сделката била финализирана.
Към този момент, както и към настоящия по счетоводни данни от О.Р.Т, фирмата няма
задължения към Вандом Трейдинг.
На 27.08.2016г. пос.М. *** и на
газстанцията срещнал св.Р.Г., с когото се познавали отпреди. Казал на последния,
че тъжителят М.Ц. му дължи 100000лв., за някаква сделка, а също така, „че го
лъжел, че ще му ги даде, един път му казвал, че не му ги дължи, друг път, че ги
дължи. Изпращал брат си за парите, а тъжителят казвал, че няма нищо общо с него“.
Подсъдимият казал също така, че тези пари му трябвали, разказал, че фирмата на
тъжителя била стигнала до фалит, намерил човек, който да изготви евентуалните
документи за продажбата и, но тъжителят
не платил. През цялото време на разговора бил в превъзбудено състояние.
Свидетел на част от този разговор бил св.Х. И., познат на подсъдимия. Проведения
разговор с подсъдимия, св.Р.Г. предал на св. П. Ц. - брат на тъжителя.
На 01.09.2016г. в гр.Разград, подс.М.,
минал покрай обменното бюро на св.Т.И., с когото се познавали. На въпрос на
последния дали работи в О.Р.Т, подсъдимият
казал, че М.Ц. бил „измамник“, че му дължи огромни суми за комисионни,
некоректно се отнесъл с него. Повторил, че тъжителят е „измамник“. Обяснявал за
сделки с руски хотели, хотели в Германия, дължими комисионни, за които били
задълженията на тъжителя към него.
Така изложената фоктическа обстановка
съдът намира за безспорно доказана като се позовава на показанията на
свидетелите Р. Г., Т.Д., П. Ц., св. Я. М., св.Р.Г., св.С.К. и св.Х. И.,
писмените доказателства –писма имейли, характеристична справка, справка за
съдимост. Съдът кредитира показанията на
свидетелите Р. Г., Т.Д., П. Ц., по отношение на проведения разговор
процесните дни с подсъдимия, обясненията и изразите, които той е използвал
спрямо тъжителя. Показанията им са последователни, логични, незаинтересовани. Свидетелите Р.Г. и Т. Д. са чули точните думи
на подсъдимия, пред тях той разказал за бизнес отношенията, които имал с тъжителя,
казал, че последният му дължи 100000лв., че го лъжел, мамел с тези пари. На
св.Т.Д. казал, че тъжителят е „измамник“
и некоректен.
Предвид установените фактически
обстоятелства, съдът направи следните правни изводи: От обективна страна изпълнителното
деяние на престъплението клевета се осъществява в две форми, чрез разгласяване
на позорни обстоятелства за другиго, или чрез приписване на престъпление, което
не е извършено. Разгласяването включва в съдържанието си довеждането до
знанието на трето лице на позорни факти и обстоятелства. При осъществяване на
първата форма на изпълнителното деяние е необходимо разгласените обстоятелства
да са позорни за честта и достойнството на другиго. Обстоятелствата са факти
свързани с личността на пострадалия, конкретни действителни и достъпни за
възприемане в тяхната индивидуалност. Касае се за човешки деяния, събития,
случки, конкретни отношения, конкретни качества и то не само физически, но и
психически, които имат позорящ характер, да засягат обективната чест. Необходимо
е разгласяване на събитие, факт, действие, съзнателни волеви прояви на човека
или на редица такива събития. Понятието
позорност не изисква действително опозоряване, а е достатъчно само опасността
от опозоряване, разгласеният факт трябва да бъде годен да опозори засегнатия.
Позорността означава годност за представяне в неблагоприятна светлина за
обосноваване на отрицателна оценка, която понижава авторитета, накърнява обществения
престиж на човека. За да е осъществен съставът на клеветата е необходимо от
обективна страна позорното обстоятелство да е неистинско. Доказването на
истинността на разгласеното обстоятелство премахва наказуемостта. Клеветата е
довършена щом са разгласени позорни, неистински обстоятелства и те са възприети
от трето лице. Не е необходимо последният да е
повярвал на дееца или да са настъпили каквито и да било други последици.
Съдът намира, че с деянието си на 01.09.2016г. подсъдимият е осъществил състава
на престъплението “клевета” по чл.147, ал.1 от НК, тъй като пред свидетеля Т.Д.
е нарекъл тъжителя „измамник“, некоректен в търговските отношения. Изказаните
от него твърдения, факти и обстоятелства като реално съществуващи са позорящи.
Същите са неистински, тъй като подсъдимият не доказа, обратното - че
пострадалият го е измамил и му дължи посочената сума като комисионна от сделка
за обзавеждане на хотел в Липецк, както и да е некоректен в търговските си
отношения. Действително в обясненията си в с.з. подс. М. твърди, както и в показанията
си св. Я. М. сочи, че тъжителят е следвало да заплати сумата 136901 евро,
представляваща комисионна за сделка по обзавеждане с мебели на хотел в Липецк.
Съдът намира, че с оглед събраните доказателства преценени в своята съвкупност,
включително и представеното писмо-имейл от 19.09.2012г. и другите писма-имейли,
това обстоятелство не се доказва безспорно. В самия имейл сумата тъжителят е
посочил като крайна такава, след приключване на сделката. Към него момент сделката
още не е била финализирана, а и деловите отношения между тъжителят и подсъдимия
са приключили, което се установява и от обясненията на подсъдимия./л.58/ Освен
това обясненията му в тази част са противоречиви. Подс. твърди, че се обадил
месец септември-октомври 2012г. на тъжителят за да търси процесната сума, което
било след като приключила сделката. В същото време сочи, че сделката е
приключила по-късно. Това се установява и от приложите писма-имейли /л.77 и
сл./, от които е видно, че е имало уговорка окончателния договор за самата
сделка да се подпише в периода 25-30.09.2012г. От приложеното писмо-имейл,/л.47/
което е от 19.09.2012г. е видно, че тъжителят е предложил начин на изчисляване
на комисионни за всеки превод на суми. Не е доказано обаче след м.09.2012г., подсъдимият да е продължил съвместната
дейност с тъжителя, за да му се следват някакви плащания, нито дали посочената
цена на сделката е окончателната, тъй като сключването и осъществяването и е
било след този момент. Освен това в обясненията си /л.62/ подсъдимият твърди,
че сумата му се дължи като собственика на фирма Вандом Трейдинг, а от
представената счетоводна справка, е видно, че няма задължения на О.Р.Т. към Вандом
Трейдинг. Явно, че такава сделка за
обзавеждане с мебели на хотел в Липецк е имало, за което сочат в показанията си
свидетелите Я.М., Р. Г., С.К.. Но по отношение на обстоятелството, че тъжителят
дължи такава сумата на подсъдимия, която да не е заплатил, за да се направи
извод за некоректност и лъжа/измама/ от негова страна, не се събраха безспорни доказателства.
Поради което обясненията на подсъдимия в този смисъл, съдът намира за негова
защитна позиция, а показанията на заинтересования св.Я. М.-брат на подсъдимия,
не следва да се кредитират.
От субективна страна подсъдимият е
действал с пряк умисъл – съзнавал позорния характер на разгласените
обстоятелства - „измамник“ „некоректен в търговските си отношения“.
Съдът намира, че деянието извършено на 27.08.2016г.
не се субсумира под фактическия състав на чл.147 ал.1 от НК. Изразите, които
подсъдимият е употребил по отношение на тъжителя пред св. Р. Г.: „лъже ме, мами
ме, дължи ми 100000лв.“ не са позорни обстоятелства, тъй като са употребени
като личностна оценка, мнение за тъжителя. Същите представляват оценъчно
съждение, форма на субективна психическа дейност, изводи и определен начин на
мислене, интелектуална дейност, която е субективна /В т.см. Р-е №80/9.03.1998г.
ВКС н.д. №766/97г. II н.о., Р-е №272/28.08.15г. ВКС
н.д. №596/15г. II н.о./ Посочените изрази не
представляват факти и обстоятелства от обективната действителност, които да са
позорящи. Поради което подсъдимият следва да бъде признат за невиновен да е
извършил престъплението по чл.147 ал.1 от НК в условията на продължавано
престъпление по смисъла на чл.26 от НК.
При определяне на наказанието на подсъдимия съдът намира, че са налице
предпоставките за освобождаването му от
наказателна отговорност по реда на чл.78а от НК с налагане на административно
наказание, тъй като за извършеното от него умишлено престъпление се предвижда наказание глоба и обществено
порицание, деецът не е осъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност
по този ред, деянието не е свързано с причиняване на имуществени вреди. Съдът
като отчита, че подсъдимият е извършил едно деяние характеризиращо се не
по-висока степен на опасност от обичайните случаи от този вид, като смекчаващи
обстоятелства добрите характеристични данни, семейното положение, това, че е
безработен намира, че на подсъдимия следва да се наложи административно
наказание глоба в минималния размер на 1000 лв, като може да се счита, че с
този размер на наказанието ще се постигне необходимият ефект.
От неправомерното и виновно извършено
деяние на подсъдимия пострадалият е понесъл неимуществени вреди – същият е бил
злепоставен пред присъстващите лица, а и случаят е бил узнат и от други лица-негови
близки, поведението на подсъдимия е уронило авторитета на тъжителя, който явно
се е ползвал с много добра репутация, като производител и търговец на мебели. По
този начин на тъжителя са причинени неблагоприятни изживявания и съдът намира,
че за обезщетяването на тези неимуществени вреди подсъдимият следва да бъде
осъден да заплати на пострадалия сумата от 1000лв, който размер съдът намира за
съответен и справедлив по смисъла на чл.52 от ЗЗД. В останалата му част до 20000 лв. гражданският иск се
явява недоказан и следва да бъде отхвърлен.
Съгласно чл. 86, ал. 1 ЗЗД при неизпълнение на това задължение той дължи
обезщетение в размер на законна лихва от деня на забавата. И тъй като
задължението е от непозволено увреждане съгласно чл. 84, ал. 3 ЗЗД длъжникът се
смята в забава и без покана. Това означава, че законната лихва по чл. 86, ал. 1 ЗЗД се дължи от деня на причиняване на непозволеното увреждане - 01.09.2016г.
Подсъдимият следва да заплати и държавна
такса в размер на 50 лв. върху уважения размер на иска.
Мотивиран така съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: