№ 13
гр. С., 24.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, I ПЪРВОИНСТАНЦИОНЕН
ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети януари през
две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Ради Ив. Йорданов
при участието на секретаря Юлиана Д. Божилова
като разгледа докладваното от Ради Ив. Йорданов Търговско дело №
20211800900250 по описа за 2021 година
Ищцата В. А. П. с ЕГН********** с адрес гр.С. ж.к.“Връбница-2“ бл.632 вх.Д ет.8
ап.34 чрез пълномощника й адвокат М. Н.Т. е предявила срещу ЗД „Б.“ АД с ЕИК. със
седалище и адрес на управление гр.С. бул.“Джеймс Баучер“ №87 иск по чл.432, ал.1 КЗ и
чл.497 КЗ за осъждането й да заплати следните суми:
70 000лв. обезщетение за неимуществени вреди, болки и страдания, претърпени в
следствие на ПТП, настъпило на 02.04.2018г.
4327,-лв., имуществени вреди, ведно със законната лихва върху сумите от
11.09.2021г. до окончателното плащане.
В исковата молба се твърди, че на 18.05.2021г. около 16:45г. в с. гара Б., л.а. „Тойота
Рав 4“ с рег. №С01257АХ, управляван от С. А. П., при движение по ул. „Скакля“ с посока от
път Н-16 към „Вазова пътека“, в района на дом №10, удря с предния си ляв калник
пешеходката В. А. П., движеща се в същата посока.
Причина за пътнотранспортното произшествие са неправомерните действия на водача
на л.а. „Тойота Рав 4“ с рег. №С01257АХ, който не е съобразил поведението си е правилата
на ЗДвП, а именно чл.5 във вр. с чл. 20 ЗДвП: да не поставя в опасност живота и здравето на
хората, да бъде внимателен и предпазлив към уязвимите участници в движението, каквито
са пешеходците, да управлява МПС със скорост съобразена с конкретната пътна обстановка,
при избиране на скоростта на движение да се съобразява с атмосферните условия релефа на
местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с
характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъде в
състояние да спре пред всяко предвидимо препятствие, да намали скоростта и в случай на
1
необходимост да спре когато възникне опасност за движението“ и виновно е причинил
сериозни телесни увреждания на В. А. П..
Местопроизшествието е посетено от органите на МВР. По случая е съставен КП за
ПТП с пострадали лица №3 и е образувано ДП №110/2021 по описа на РУ С..
Непосредствено след настъпване на инцидента, ищцата е откарана от екип на СМП в
УМБАЛСМ „Н.“ ЕАД гр.С. с оплаквания от силни болки, нарушена функция и
невъзможност за движение на дясна тазобедрена става и десен глезен. След извършени
прегледи и изследвания са установени: фрактура на 1ва, 2ра, 3та и 4та метатарзална кост
/проследяваща се и към диафизата на 2ра метатарзална кост/ с разширено пространство
между 1ва и 2ра метатарзална кост - до 18 мм, фрактура на ос кунеиформе медиале,
фрактура и в пренолатералния аспект на ос кубоидеум, наличие на въздушни колекции и
едем в меките тъкани по горната повърхност на ходилото в областта на тарзо-
метатарзалните стави, изкълчване на дясно бедро и VLC региондорсум педис декс статус
пост сатура. С оглед сериозните наранявания В. А. е приета за оперативно лечение в „Първа
клиника по ортопедия и травматология“, където на следващия ден е извършена мануална
репозиция под рентгенов контрол и е поставена директна екстензия 5кг. пре туберозитас
тибие. Същият ден е извършена последваща операция, при която е направен щателен лаваж
на инцидентната рана на дясно ходило. Установена е лезия на екстензорното сухожилие на
втори пръст, направен е сухожилен шев, поставен е отсрочен шев и е направена гипсова
имобилизация.
На 21.05.2021г. е направена последваща операция, при която са извършени тестове за
стабилност на дясна ТБС, след което е направена ревизия на инцидентната рана по
дорзалната област на дясно ходило с размери около 10 см х 2 см. като е наложен дебридман
на девитализираните тъкани и крайникът е имобилизиран в гипсова лонгета. Ищцата е
изписана от болничното заведение на 26.05.2021г. с указания за продължаване на лечението
в домашни условия при спазването на хигиено-диетичен режим, прием на назначените
медикаменти и да продължи с превръзките в амбулаторен порядък.
На 27.05.2021г. пострадалата В. А. П. е постъпила в „Първа клиника по ортопедия и
травматология“ при УМБААСМ „Н..“ ЕАД за следващ етап на лечение. На 28.05.2021г. е
направена мануална репозиция на луксацията на дясна тазобедрена става. Ищцата е
прекарала 5 дни в болничното заведение под засилено лекарско наблюдение и е изписана на
31.05.2021г. за домашно лечение с указания за спазване на строг постелен режим.
В продължение на почти два месеца, болката в десен долен крайник не намалявала
въпреки извършените оперативни интервенции.
На 17.07.2021г. В. А. П. е постъпила за трети път в „Първа клиника по ортопедия и
травматология“ при УМБАЛСМ „Н. .“ ЕАД за отстраняване на 2 бр. Киршнерови игли от
дясното ходило. След извършване на манипулацията, П. е останала под засилено
наблюдение и на 21.07.2021г. е изписана отново за продължаващо домашно лечение, без
никакво движение, с указания за прием на аникоагуланти и да продължи с превръзките в
2
амбулаторен порядък.
Сериозните травми на десен долен крайник, причинени от ПТП, са довели до трайно
затруднение движението на същия за продължителен период от време. Болките,
предизвикани от тях, са се увеличавали при най-малко движение. П. не е можела да се
придвижва и обслужва самостоятелно. В първите месеци след инцидента е било
наложително да спазва строг постелен режим, което я е поставило в положение на
зависимост от чужда помощ. Всяко едно елементарно движение й е предизвиквало силни
болки, които са се отразили на здравия й сън. Всичко това е довело до изостряне на
неврологичния й статус и повишаване на артериалното й кръвно налягане. Възстановяването
е трудно и бавно като към момента крайникът все още я боли, а болката се засилва при
промяна на времето.
Процесният инцидент е повлиял негативно на ежедневието и на емоционалното
състояние на ищцата. От спокойна, усмихната и много жизнена за възрастта си жена, тя е
станала потисната, притеснена и апатична. Преди инцидента ищцата редовно се е
разхождала сред природата, чрез което е поддържала форма. Грижела се е отлично за дома
си и е била и много отдадена на работата си като учителка, която е изпълвала времето й и е
работела с удоволствие. Получената травма обаче, последвалата зависимост от чужда помощ
и невъзможността за движение, са я накарали да се чувства безпомощна и безполезна,
поставяйки я в положение на зависимост от чужда помощ. Това се е отразило на трудовата й
дейност, която се е наложило да преустанови. След катастрофата В. П. се е затворила в себе
си и е започнала да се срамува от положението на зависимост, в което е била поставена.
Чувствала се е в тежест на близките си. От тогава насам ищцата всяка нощ сънува кошмари,
свързани с инцидента. У нея се е появил страх от автомобили и катастрофи.
Психологическите последици от инцидента- изживян стрес и душевни страдания, ще
съпътстват пострадалата до края на живота й. В следствие на катастрофата В. П. е изживяла
значителни и ежедневни физически и психически болки и страдания.
Във връзка с лечението си, В. А. П. е направила и имуществени разходи на стойност
4327,00 лв., за които разполага с разходо-оправдателни документи.
Лек автомобил „Тойота Рав 4“ е рег. №СО1257АХ е застрахован по задължителна
застраховка “Гражданска отговорност на автомобилистите” при ЗД „Б.“, със застрахователна
полица № ВG/02/121000655144, валидна към датата на събитието.
Съгласно чл. 429 от КЗ с договора за застраховка “Гражданска отговорност”, ЗД „Б.“
АД, в качеството на застраховател се задължава да покрие в границите на определената в
договора сума, отговорността на застрахования автомобилист за причинени на трети лица
имуществени и неимуществени вреди.
Телесните увреждания, причинили болки и страдания на В. А. П. в следствие на
автопроизшествието, са пряко причинени и са резултат от виновно противоправно
поведение на застраховано при ответника лице - водача на л.а. „Тойота Рав 4“ с рег.
№СО1257АХ.
3
С претенция вх. № ОК-352410/11.06.2021 на основание чл. 429, ал. 1 от Кодекса за
застраховане е депозирано искане за обезвреда на В. А. П. и при ответника е заведена щета.
Ответникът ЗД „Б.“ АД в срока по чл.367 ГПК е подал отговор на исковата молба. ЗД
„Б.“ АД оспорва исковете претенции по основание и размер.
Исковата претенция е прекомерна и не отговаря на икономическата конюнктура и
вредата. По твърдения в исковата молба на 18.05.2021г. В. А. П. е била участник в ПТП като
пещеходец.
Данните от представената медицинска документация, на нейно име, описват следните
телесни увреждания:
Травма на дясното стъпало:
Разкъсно-контузна рана, с размери 10X2 см по дорзалната част на стъпалото; Лечение
- хирургична обработка;
Открито счупване на 1, 2, 3, 4 -та предноходилни (метатарзални) кости;
Счупване на две от задноходилните кости (вътрешната клиновидна и кубовидната
кости);
Травмата е по типа на увреждане по Лисфранк (на границата между предноходилните
и задноходилни кости на стъпалото). Лечение оперативно - перкутанна фиксация с К-игли.
На 19.07.21г. са били отстранени две К-игли.
Разкъсване на сухожилието на разгъвния мускул на 2-ри пръст; Оперативно лечение -
зашиване (18.05.21г.).
Изкълчване на дясната тазобедрена става; Мануална репозиция (ръчно наместване) и
екстензия (опъване, затегляне) с 5 кг на десния крак (19.05.21г. и 28.05.21г.).
Представени са болнични листове за временна нетрудоспособност от 18.05.21г. до
25.06.21г. 39 дни; 25.08.21г. до 23.09.21г. - 30 дни; 24.09.21г. до 23.10.21г. - 30 дни и
24.10.21г. до 13.11.21г. 21 дни, с диагноза: Множествени счупвания на стъпалото.
Разходни документи: Фактура с фискален бон от 27.05.21г. - 1197 лева (медицински
консумативи за операция); Фактура с фискален бон от 03.06.21г. - 900 лева (избор на
оперативен екип); Фактура с фискален бон от 22.07.21г. - 1800 лева (палиетивни грижи);
Фактура с фискален бон от 06.08.21г. - 180 лева (медицински транспорт); Фактури с
фискален бон от 18.11.21г. - 250 лева (за ксерокопия от медицински документи);
Представената медицинска документация удостоверява, че вследствие на инцидента
от 18.05.2021г. В. А. П. е получила телесни увреждания, описани по-горе изложението.
Травмите на десния крак, поотделно и в съвкупност, за причинили средна телесна
повреда с трайно ограничение на движенията на десния крак (по смисъла на чл.129 от НК), с
възстановителен период не по-малък от една година.
Предвид на тежестта на травмите и възстановителния период счита, че исканата сума
за обезщетение на неимуществени вреди е завишена.
4
Сумата за обезщетение за имуществени вреди е удостоверена с документи, като само
сумата за избор на екип не се дължи от застрахователя, ако искът се докаже по основание и
без да се отчита съпричиняване, тъй-като това не е задължителна услуга.
Прави евентуално възражение за съпричиняване на вредата от страна на ищеца. Тя се
е движела по пътното платно, предназначено за движение на МПС, на обозначено за целта
място, в противоречие с правилата в ЗДП, като не се е съобразила с опасност, която е
можела да възприеме и така се е поставил в превишен риск с безучастното си към
собствената безопасност поведение. Не е изпълнил задълженията си по чл. 113 ЗДП,
евентуално чл. 108 ЗДП, като се е поставила в превишен риск спрямо нормалния. Не се е
съобразила с посоката и скоростта на движение на приближаващия я лек автомобил, който е
бил видима опасност за нея и на която опасност е можела да реагира, но не го е сторила.
Съгласно ППВС № 17/63 година т. 7 - Обезщетението за вреди от непозволено
увреждане се намалява, ако и самият пострадал е допринесъл за тяхното настъпване. В
случая е от значение наличието на причинна връзка между поведението на пострадалия и
настъпилия вредоносен резултат, а не на вина. В случая пострадалият е нарушил и
конкретни правила за движение по пътищата, визирани в разпоредбите на чл. 32 ЗДП, чл.113
ал.1 т.1 ЗДП и чл.114 т.1 ЗДП, с което се поставя в превишен риск и съпричинява
настъпилото ПТП в значителна степен. Ищецът е можела да избегне ПТП, като предприеме
необходимите мерки за запазване на живота и здравето си, каквито мерки не е предприел и
се поставя в риск.
Оспорва да е причинен деликт от страна на водача на л.а. „Тойота”, с рег. № СО 1257
АХ - С. П.. Оспорва да е действал противоправно и виновно в причинна връзка, с което да е
настъпило процесното ПТП. Касае се за случайно деяние по чл.15 НК.
Оспорва констатациите в приложения по делото КП за ПТП, относно причините за
ПТП и по - точно, че то се дължи и на нарушение от страна на водача на леки автомобил.
Оспорвам механизма на ПТП, като счита, че представените по делото доказателства нямат
установителен характер по отношение начина на настъпване на ПТП. Единствено
доказателство за механизма, което ангажира ищецът е съставения по случая КП за ПТП.
Представеният КП за ПТП не се ползва материална доказателствена сила в частта
„Обстоятелства и причини за ПТП”, доколкото няма данни длъжностното лице да е
възприело лично настъпването на инцидента. Без да е установен механизмът на ПТП не
може да бъде направен извод за това кой от участниците е действал противоправно, а без
установено противоправно поведение не подлежи на приложение презумпцията за вина по
чл. 45 ал. 2 ЗЗД.
Претендира направените разноски.
В срока по чл.372, ал.1 ГПК, ищцата В. А. П. е подала допълнителна искова молба.
В допълнителната искова молба ищцата оспорва становището по отговора и
твърденията на ответната страна - ЗД „Б.“ АД.
Поддържа исковата молба и доказателствените искания, направени с нея, така както
5
са формулирани.
Оспорва доводите на ответника, че размера на претендирания иск за компенсиране на
болките и страданията на пострадалата е завишен, доколкото с отговора на искова молба,
признава, че възстановителния период е повече от година.
Оспорва възражението за съпричиняване на ответника. Ищцата се е движила
правомерно по улица без тротоар, от ляво, по посока, обратна на посоката на движение на
насрещни МПС-та и автомобилът я е застигнал и ударил в гръб.
В случай, че ответника претендира адвокатско възнаграждение и същото е над
минималните размери по Наредба № 1/2004 за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, възразява за прекомерност и моли да се намали адвокатското
възнаграждение.
Ответникът не е представил допълнителен отговор.
Софийският окръжен съд, като взе предвид доводите на страните, събраните по
делото доказателства и съгласно разпоредбата на чл.235 от ГПК намира за установено
следното от фактическа страна:
Видно от констативен протокол за ПТП с пострадали лица №3 на 18.05.2021г. Лек
автомобил „Тойота Рав 4“ е рег. №СО1257АХ, управляван от С. А. П. се движи по
ул.Скакля с посока от път Н-16 към „Вазова пътека“, в района на дом №10, удря с предния
си ляв калник пешеходката В. А. П., движеща се в същата посока.
По делото се разпита свидетелката С. А. П..
„Пътувах с автомобила за доставка и пред мен беше В., карах бавно, тя пред беше с
торба на рамото. Стигнах до нея, подминах я и от дясната страна ми беше отворен
прозорецът и чух, че едно момче вика: „Лельо В., какво стана, падна ли?“. И аз спрях колата,
защото се движех на първа, не знам с колко. Отидох при нея, викам: „Какво стана?“, тя каза:
„Ох, крака ми, крака ми“, то там имаше кабели, имаше маркучи и аз викам: „Да те закарам
ли в болница?“, тя вика: „Ох, не мога да стана!“. Тогава аз извиках Бърза помощ, дойде
линейката и я взе. Пътят е тесен, от лявата страна през пътя имаше водоструйка, миеха
колите, имаше много маркучи точно там, където стана това нещо и встрани, не мога да се
сетя как е станало. За мен беше изкачване и то пътят беше на дупки. Платното е асфалтово,
между два-три метра имаше изкопани ями. В. дали се движеше на пътното платно или извън
него не мога да ви кажа. Аз, след като извика момчето, тогава спрях колата, аз не съм видяла
нищо, каквото е станало. Тогава слязох и видях, че тя е паднала. Аз не съм усетила да съм
закачила с някоя част на колата ми пешеходката. Като отидох при нея тя каза: „Блъснахте
ме!“, обаче момчето, което е свидетел, каза: „Не, лельо В., ти се спъна и падна, жената не те
е видяла“, ако не беше извикала аз нямаше и да спра. Торбите й бяха на раменете, аз видях,
че кракът й не може да се движи, аз не съм видяла в този момент къде, какво, що, просто
исках само да помогна. Аз като извиках Бърза помощ, дойде линейката. Аз седях докато я
качиха. Синът ми дойде и той помогна, даже той й предложи иска ли да я закара до С.,
защото той дойде с друг автомобил, тогава тя каза, че кракът я боли и долу, и горе, затова
6
реших да извикам линейка, за да бъде тя по-добре транспортирана до болницата. Веднага
извикахме полицията, дойде, втори екип дойде. По моя автомобил нямаше белези от
хлътване или следи от одраскване от контакт между автомобила ми и пешеходката.
Джипът ми е с десен волан, пешеходката беше от лявата страна, тя се движеше
попътно на автомобила ми. Видях я на 20 метра как се движи попътно. Когато я подминах
нищо не видях, защото си гледам пътя напред, защото е тесен. Нищо не съм чула, точно след
може би два метра чух само, че момчето извика: „Лельо В., падна ли?“ и аз спрях. Не мога да
ви кажа тя къде се движеше - дали на платното или на тротоар. Аз имам добра видимост
въпреки, че улицата е тясна. Не съм погледнала изобщо в огледалото за обратно виждане,
когато подминах жената. Когато отидох до нея видях, че долу, не знам на кой крак, аз я
огледах хубаво, понеже я познавам, огледах я и видях, че имаше кръв в долната част на
крака.
В района на катастрофата няма тротоар и банкет, знам какво е банкет, но както беше
улицата, в лявата страна имаше една засечка и покрай засечката имаше ограда, само това
знам. Там пътят е асфалтов е дупки, не мога да ви кажа дали тази улица е еднопосочна или
двупосочна. Аз правя доставки на възрастни хора, не живея там. Не мога да кажа на какво
разстояние от мен беше жената, когато я подминах. Там имаше и едно момченце, малкият не
знам как се казва, а големият е Л., Л.. Само чух, защото беше отворен прозорецът, само чух:
„Лельо В., падна ли“ и аз тогава спрях колата и това беше.“
По делото се изслуша съдебно-автотехническа експертиза се установява, че на
18.05.2021г., към 16:45 часа в светлата част на денонощието, в село гара Б., община гр.С. по
улица „Скакля”, в посока към „Вазовата пътека”, със скорост около 36 километра в час се е
движил лек автомобил "Тойота РАВ 4”, е регистрационен номер СО 12 57 АХ, с десен
волан, управляван от С. А. П..
Платното за движение по улицата е било двупосочно - в протокола за оглед на
местопроизшествие не са описани знаци, указващи друго, с асфалтово покритие в зоната на
което е имало леки неравности. Общата широчина на същото е била 3,90 метра, без наличие
на хоризонтална пътна маркировка и без обособени тротоарни и банкетни пространства,
като в ляво, по отношение посоката на движение на автомобила се е намирало първото
стъпало от стълба, водеща към имот №10, а в дясно се е намирала метална ограда.
Придвижвайки се по гореописания начин, лекият автомобил е застигнал движещата се
в посоката на автомобила, в лявата част на платното за движение пешеходка - ищцата В. А.
П.. Настъпил е удар между челната лява част на автомобила, в областта на левия му калник
и пешеходката, при което на последната са нанесени телесни увреждания, описани в
медицинската документация. Водачката на автомобила - С. П. в разпита пред съда твърди,
че не е забелязала този удар и е продължила движението се в посока напред и едва след като
очевидец е извикал е предприела действия за спиране на автомобила и го е установила в
мястото, където е описан в протокола за оглед на ПТП.
Причината за възникване на ПТП, следва да се търси в субективните действия на
7
водачката на лек автомобил "Тойота РАВ 4”, с регистрационен номер СО 12 57 АХ - С. А.
П., която при наличие на пешеходец в зоната на платното за движение, не е предприела
действия за намаляване на скоростта на движение на управлявания от нея автомобил и в
случай на необходимост да спре.
Видно от изслушаната съдебномедицинска експертиза В. А. П. при ПТП на
18.05.2021г. е получила следните травматични увреждания на десния долен крайник:
Луксация/изкълчване/на дясната тазобедрена става.
Разкъсно-контузна рана по тръбната повърхност на дясното ходило.
Разкъсване на екстензорното сухожилие на втори пръст на дясното ходило.
Счупване на първа, втора, трета и четвърта предходилни кости и на кубовидната и
клиновидната кости на дясното ходило.
Констатираните травматични увреждания са в причинна връзка с процесното
пътнотранспортно произшествие.
Увреждания, засягащи костите на ходилото/фрактури/, които водят до трайно
затруднение на движението на крайника за срок по-голям от 30/тридесет/дни.
Мекотъканни увреждания на ставно-сухожилния апарат-луксацията на дясната
тазобедрена става и разкъсването на екстензорното сухожилие на втори пръст на дясното
ходило, са увреждания водещи до трайно затруднение на движението на крайника за срок
по-голям от 30/тридесет/дни.
Разкъсноконтузна рана с размачкване на меките тъкани в областта на ходилото на
десния крак, причинила временно разстройство на здравето неопасно за живота.
В първите 30-35 дни след травмата пострадалата е изпитвала значителни по
интензитет болки и страдания, които с напредване на възстановителните процеси са
намалели до отзвучаването им.
Извършените оперативни интервенции са били задължителни за правилното
протичане на оздравителните процеси.
Предвид тежестта на травмата лечението е извършено поетапно.
Констатираните фрактури на костите на дясното ходило заздравяват за срок от около 3-
3,5месеца,за който период е било невъзможно в началото и силно затруднено в края на
периода, пострадалата да стъпва върху крака си.
Травмата е била силно болезнена, което е налагало приема на обезболяващи. При
подобни увреждания и оперативни интервенции е задължително приема на антикоагуланти
и антиагреганти за срок от около 30-40 дни.
Всички приложени по делото фактури за направени разходи са били свързани с
лечението на травмата и са били необходими и целесъобразни.
По делото се разпита свидетелката Н.Г.И..
„Познавам В. А. П. от дълги години, ние сме приятелки от над 40 години, бяхме
състудентки. Знам за инцидент на 18.05.2021г. Получих обаждане от брат й, че е приета в
„П.“, в началото не знаех за какво става въпрос, но след това разбрах, че има счупване на
крак и луксация на тазобедрена става. В началото брат й също не можеше да ми каже точно
какво се случва. Тогава, в периода, в който беше в „П.“, не успях да я видя, тъй като беше
8
период на пандемия и не допускаха никого, включително имаше затруднение и с влизането
на близките й, но след изписването й веднага я видях, нямаше видими белези, с изключение
на гипсирания й крак или лонгета, както се казва. На този етап тя не можеше да се
придвижва сама, беше на легло за нея в доста запуснат вид, защото тя иначе е в много добра
кондиция и е много добре поддържана жена, но разбрах от нея, че всъщност няма кой да се
грижи за нея и се налагаше да се грижи брат й. По време на престоя й в „П.“ ние се чувахме
по телефона, като тогава настроенията й варираха от приповдигнато до много минорно в
зависимост от това как беше третирана с болкоуспокояващите. Знам от нея, че е била на
екстензия, претърпяла е няколко операции, първоначално на тазобедрената става, след това
на ходилото и са били неистови болките и когато беше третирана с по-силни медикаменти,
беше по-приповдигната, когато действието на болкоуспокояващите и на медикаменти, на
коктейла, беше преминало, настроението й беше до отчайващо, в смисъл тя не знаеше дали
ще може да ходи, дали ще може да бъде пълноценен човек оттук нататък. При изписването,
когато за първи път я видях, беше много смазана психически, не желаеше да вижда никого,
даже е неудоволствие се видя и с мен, независимо, че сме близки от толкова години.
Казваше, че не може да вижда никого, че не може да понесе тая безпомощност, в която се
намира в момента. Самият факт, че се налага брат й да се грижи за нея, тъй като тя няма
други близки роднини, много я потискаше. Това състояние на неподвижност продължи
някъде може би около два месеца, не мога да кажа с точност, след което започна да ползва
помощни средства - виждала съм я с едно бастунче да може да пристъпва до някъде, но
имаше проблем с излизането на свободни пространства, като излезе получаваше панически
атаки. До шестия месец не можеше да излиза на двора, не можеше точно заради тези
панически атаки - завива й се свят, смята, че ще падне, че нещо лошо ще се случи и
картината беше много неприятна. Направихме всичко възможно - консултиране с психиатър
по Вайбър, защото няма как иначе, тя живее в Бов, там няма достъп и психиатър не би могъл
да отиде. Бяха й изписали, лекуващият лекар още на по-ранен етап й беше изписал атаракс,
което е много силен седатив, като на по-късен етап се включи деанксит и лекуващият лекар
беше включил и диазепам, пропуснах да кажа. Аз лично от нея ги знам тия неща, виждала
съм ги лекарствата и лично аз съм търсила помощта на мои познати психиатри. Тя не е в
дома на брат си, тя е в дома на родителите си, в който тя живее в момента, често съм я
посещавала там и точно за тези посещения ви казвам. Ходила съм от два до четири пъти
месечно, нямам друга възможност, понеже майка ми в голяма част от годината живее близо
до там и аз ходя периодично петък, събота и неделя, някой път се случва по-често, някой
път по-рядко.
До момента все още не е отзвучала тая симптоматика, състоянието й не е отзвучало, тя в
резултат на всичко това с помощта на медикаменти успя донякъде да се възстанови, но този
страх да пътува, невъзможността й да се изкачва по стъпала, несигурността й отново я кара
да се чувства инвалид, тя се смята за инвалид, поради което преустанови трудовата си
дейност, нещо, което е много нехарактерно за нея. Тя беше учителка.
Познавам я от дълги години. Тя не е алкохоличка, при всички случаи не е алкохоличка.
9
Не бих казала, че злоупотребява с алкохол, не съм я виждала пияна, виждала съм я да изпие
по една бира. Никога не съм чувала да са й били изписвани лекарства, заради алкохолизма,
щяха да ми кажат, ако е станало такова нещо.“
Страните по делото не спорят по отношение на факта за наличие на задължителна
застраховка гражданска отговорност при ответника ЗД „Б.” АД по отношение на л.а.
„Тойота Рав 4“ с рег. №СО1257АХ към датата на настъпване на ПТП 18.05.2021г. по
застрахователна полица № ВG/02/121000655144.
По делото се представиха фактури от УМБАЛСМ „Н.“ от 27.05.2021г. за медицински
изделия с фискален бон за 1197лв., фактура от 03.06.2021г. за избор на екип и фискален
бона за 900,-лв, фактура от 22.07.2021г. с фискален бон за 1800,-лв., фактура от 06.08.2021г.
за 180лв., фактура от 18.11.2021г. с фискален бон за 60лв., фактура от 18.11.2021г. с
фискален бон за 120лв., фактура от 18.11.2021г. с фискален бон за 70лв.
Пострадалата В. А. П. е отправила пред ответника ЗД „Б.” АД застрахователна
претенция на 11.06.2021г.
При така приетата фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:
Съдът намира, че искът е допустим и частично основателен.
Увреденото лице В. А. П. е предявило пряко срещу застрахователя ЗД „Б.” АД
осъдителен иск за обезщетение за претърпени неимуществени вреди и имуществени вреди
от непозволено увреждане, в резултат на настъпване на застрахователното събитие,
причинено от делинквент, чиято гражданска отговорност е застрахована по договор за
задължителна застраховка „Гражданска отговорност”. Правното основание на иска е чл.432
Кодекса за застраховането, във връзка с чл.45 ал.1 ЗЗД и по чл.497 КЗ.
Видно от приетата САТЕ се установява, че на 18.05.2021г., към 16:45 часа в светлата
част на денонощието, в село гара Б., община гр.С. по улица „Скакля”, в посока към
„Вазовата пътека”, със скорост около 36 километра в час се е движил лек автомобил "Тойота
РАВ 4”, е регистрационен номер СО 12 57 АХ, с десен волан, управляван от С. А. П.. Лекият
автомобил е застигнал движещата се в посоката на автомобила, в лявата част на платното за
движение пешеходка - ищцата В. А. П.. Настъпил е удар между челната лява част на
автомобила, в областта на левия му калник и пешеходката В. А. П..
С това С. А. П. като водач на л.а. „Тойота Рав 4“ с рег. №СО1257АХ, застрахован
при ответника по задължителна застраховка гражданска отговорност, е причинил на ищцата
В. А. П. непозволено увреждане по смисъла на чл.45 ЗЗД.
Вината на водача се предполага, като не се доказа липсата на вина за настъпилото
ПТП.
С това водачът С. А. П. на л.а. „Тойота Рав 4“ с рег. №СО1257АХ е нарушил
следните разпоредби на ЗДвП:
„Чл.5 ЗДвП (2) Водачът на пътно превозно средство е длъжен:
1. да бъде внимателен и предпазлив към уязвимите участници в движението, каквито
са пешеходците и водачите на двуколесни пътни превозни средства;“
„Чл.20 ЗДвП ал.2 Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране
10
скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността,
със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и
интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние
да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в
случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението.“.
Съдът намира възражението на ответника ЗД "Б." АД за наличие на съпричиняване от
страна на пострадалата за неоснователно. Пострадалата В. А. П. се е движила пеш, когато е
била застигната от водача на лек автомобил „Тойота Рав 4“ е рег. №СО1257АХ С. А. П. и
ударена от последната. С поведението си пострадалата не е допринесла за настъпването на
вредите.
Травмите са в причинно-следствена връзка с действията на виновния водач С. А. П..
С това при условията на непредпазливост като форма на вината, С. А. П. е реализирал
ПТП, при което са настъпили уврежданията на В. А. П..
От това следва несъмнен извод за наличието на обективния и субективния елементи
от общия деликтен фактически състав по чл.45 от ЗЗД: деяние, противоправност на
деянието, вреди, вина, причинно-следствена връзка между деянието на С. А. П. и
уврежданията, получени от пострадалата В. А. П..
При ПТП ищцата В. А. П. е получила следните увреждания:
Луксация/изкълчване/на дясната тазобедрена става.
Разкъсно-контузна рана по тръбната повърхност на дясното ходило.
Разкъсване на екстензорното сухожилие на втори пръст на дясното ходило.
Счупване на първа, втора, трета и четвърта предходилни кости и на кубовидната и
клиновидната кости на дясното ходило.
Увреждания, засягащи костите на ходилото/фрактури/, които водят до трайно
затруднение на движението на крайника за срок по-голям от 30/тридесет/дни.
Мекотъканни увреждания на ставно-сухожилния апарат-луксацията на дясната
тазобедрена става и разкъсването на екстензорното сухожилие на втори пръст на дясното
ходило, са увреждания водещи до трайно затруднение на движението на крайника за срок
по-голям от 30/тридесет/дни.
В първите 30-35 дни след травмата пострадалата е изпитвала значителни по
интензитет болки и страдания, които с напредване на възстановителните процеси са
намалели до отзвучаването им.
Констатираните фрактури на костите на дясното ходило заздравяват за срок от около 3-
3,5месеца, за който период е било невъзможно в началото и силно затруднено в края на
периода, пострадалата да стъпва върху крака си.
Травмата е била силно болезнена, което е налагало приема на обезболяващи. При
подобни увреждания и оперативни интервенции е задължително приема на антикоагуланти
и антиагреганти за срок от около 30-40 дни.
Съдът кредитира заключението на СМЕ, за получените травматични увреди и периода
за възстановяване, който се подкрепя и от показанията на разпитаната свидетелка Н.И..
След причинените травматични увреждания при пътнотранспортното произшествие
11
пострадалата В. А. П. е изпитвала значителни болки и страдания за период около 2 месеца.
Към момента на настъпване на ПТП пострадалата е на 62г.
Дължимото обезщетение за неимуществени вреди, претърпените от ищцата В. А. П.
болки и страдания следва да бъде определено по справедливост-чл.52 ЗЗД и съобразно
общественото разбиране за справедливостта. Гореописаните травми, неопасни за живота на
пострадалата са свързани с болки при горепосочения период на лечебно-възстановителен
процес.
С оглед на горното размерът на обезщетението за неимуществени вреди, болки и
страдания следва да бъде определен на сумата от 40 000 лв., за колкото искът е
основателен, а за остатъка до пълния предявен размер следва да се отхвърли.
Върху така определеното обезщетение ответникът дължи обезщетение за забава от
11.09.2021г., след изтичането на срока по чл.497 ал.1 т.2 КЗ.
Искът за имуществени вреди е основателен.
Ищцата е направила разходи във връзка с лечението й в претендирания размер 4327,-
лв., за което е представила фактури и касови бонове.
Върху така определеното обезщетение ответникът дължи обезщетение за забава от
11.09.2021г., след изтичането на срока по чл.497 ал.1 т.2 КЗ.
На адв. М. Н.Т. следва да се присъдят разноски, на основание чл.78 ал.1 и чл.38 ал.2
ЗА. Минималното възнаграждение съгласно чл.38 ал.2 Закона за адвокатурата и чл.7 ал.2 т.4
от Наредба №1/2004г. е в размер на 3850,-лв.
Ищцата В. А. П. е направила разноски в общ размер на 1100,-лв.(500,-лв. д.т. 600,-
лв. СМЕ и САТЕ) като съобразно уважената част от исковете следва да й се присъди сумата
656,02лв.
На основание чл.78 ал.3 ГПК ответникът ЗД „Б.“ АД има право на направените
разноски, съответно на отхвърлената част от иска. Ответникът е направил разноски в общ
размер 4220,-лв. (600,-лв. САТЕ и СМЕ, 120лв. свидетел и 3500,-лв. за адвокатско
възнаграждение). На ответника следва да се присъдят разноски в размер на 1703,28лв.
съобразно с отхвърлената част от иска.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл.432, Кодекс за застраховането, във връзка с чл.45 ал.1
ЗЗД и по чл.497 КЗ, ЗД "Б." АД с ЕИК., със седалище и адрес на управление гр.С.
бул.“Джеймс Баучер“ №87 да заплати на В. А. П. с ЕГН********** с адрес гр.С.
ж.к.“Връбница-2“ бл.632 вх.Д ет.8 ап.34 по банкова сметка IBAN BG23 STSA 9300 0025
0619 54 сумата 40 000,-лв. (четиридесет хиляди лева), представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, болки и страдания, получени при ПТП, настъпило на 18.05.2021г. и
наличие на застраховка „Гражданска отговорност” за л.а. „Тойота Рав 4“ с рег.
№СО1257АХ, управляван от С. А. П., ведно със законната лихва върху сумата от
11.09.2021г. до окончателното й изплащане.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска за остатъка до пълния предявен размер от 70
000,-лв.
12
ОСЪЖДА на основание чл.432, Кодекс за застраховането, във връзка с чл.45 ал.1
ЗЗД и по чл.497 КЗ, ЗД "Б." АД с ЕИК., със седалище и адрес на управление гр.С.
бул.“Джеймс Баучер“ №87 да заплати на В. А. П. с ЕГН********** с адрес гр.С.
ж.к.“Връбница-2“ бл.632 вх.Д ет.8 ап.34 по банкова сметка IBAN BG23 STSA 9300 0025
0619 54 сумата 4327,-лв. (четири хиляди триста двадесет и седем лева), представляваща
обезщетение за имуществени вреди, при ПТП, настъпило на 18.05.2021г. и наличие на
застраховка „Гражданска отговорност” за л.а. „Тойота Рав 4“ с рег. №СО1257АХ,
управляван от С. А. П., ведно със законната лихва върху сумата от 11.09.2021г. до
окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.1 ГПК и чл.38 ал.1 т.2 Закона за адвокатурата ЗД
"Б." АД с ЕИК., със седалище и адрес на управление гр.С. бул.“Джеймс Баучер“ №87, да
заплати на адв. М. Н.Т. гр.С. ул. „76-та“ №15 сумата от 3850,-лв. (три хиляди осемстотин и
петдесет лева) представляващо адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.1 ГПК, ЗД "Б." АД с ЕИК., със седалище и адрес на
управление гр.С. бул.“Джеймс Баучер“ №87 да заплати на В. А. П. с ЕГН********** с
адрес гр.С. ж.к.“Връбница-2“ бл.632 вх.Д ет.8 ап.34 сумата от 656,02лв. (шестстотин
петдесет и шест лева и две стотинки), представляващо деловодни разноски.
ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.3 ГПК, В. А. П. с ЕГН********** с адрес гр.С.
ж.к.“Връбница-2“ бл.632 вх.Д ет.8 ап.34 да заплати на ЗД "Б." АД с ЕИК., със седалище и
адрес на управление гр.С. бул.“Джеймс Баучер“ №87 сумата от 1703,28лв. (хиляда
седемстотин и три лева и двадесет и осем стотинки), представляващо адвокатско
възнаграждение и разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд гр.С. в двуседмичен срок
връчването му на страните.
Съдия при Софийски окръжен съд: _______________________
13