№ 957
гр. София, 13.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 99 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ПЕТРОСЛАВ В. КЪНЕВ
при участието на секретаря СТАНИСЛАВА ИЛ. ЧЕРВЕНЯКОВА
като разгледа докладваното от ПЕТРОСЛАВ В. КЪНЕВ Административно
наказателно дело № 20251110201521 по описа за 2025 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „****“ ООД, ЕИК ******* срещу наказателно
постановление № 799625-F783279 от 29.11.2024 г., издадено от Директор на
дирекция „Обслужване“ при ТД на НАП-София, с което за нарушение на
чл.96, ал.1 от Закона за данъка върху добавената стойност (ЗДДС), на
дружеството-жалбоподател е наложена имуществена санкция в размер на
1000 лева на основание чл.178 от ЗДДС.
С жалбата се иска отмяна на издаденото наказателно постановление
поради неговата незаконосъобразност. Твърдят се допуснати съществени
нарушения на материалния и процесуалния закон в хода на производството, а
освен това се претендира, че не било налице извършено нарушение, тъй като
дружеството попадало в обхвата на нормите на чл.41, т.1 и т.2 от ЗДДС. В
случай, че се приеме наличието на извършено нарушение, то се прави искане
за намаляване размера на имуществената санкция до нейния законов
минимум.
В откритото съдебно заседание за дружество-жалбоподател „****“ ООД,
редовно уведомено, не се явява представител. Депозирана е молба от
процесуалния представител адв. Н., в която посочва, че поради служебен
1
ангажимент не можел да се яви и моли делото да бъде разгледано в негово
отсъствие. Поддържа жалбата. Моли да бъде постановено решение, с което да
бъде отменено обжалваното НП, като в условията на евентуалност, иска да
бъде намален размерът на наложената имуществена санкция. Претендира
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 500 лева, за което
предоставя договор за правна защита и съдействие, като прави възражение за
прекомерност на евентуално поискано юрисконсултско възнаграждение.
Процесуалният представител на наказващия орган оспорва жалбата.
Моли съда да потвърди наказателното постановление като правилно и
законосъобразно. Заявява, че в издаденото НП изрично било описано
нарушението, посочена била дата и място на извършването му. Счита, че в
хода на административнонаказателното производство не са били допуснати
съществени процесуални нарушения, а санкцията била справедлива.
Задълженото лице не представило доказателства за приложение на чл.41, т.1,
б. „А“ от ЗДДС. Процесните услуги се предоставяли от „****“ ООД, а не от
преподавателите за тяхна сметка. Приложение в случая не намирала и
разпоредбата на чл.41, т.2 от ЗДДС, тъй като услугите не можело да се
квалифицират като частни уроци, заместващи училищното или
университетското образование. Подробни съображения били изложени в
издаденото НП, където била посочена и практика на СЕС. Задълженото лице
все още не било подало заявление за регистрация по ЗДДС и не се
установявали такива намерения от негова страна. Претендира юрисконсултско
възнаграждение и прави възражение за прекомерност на поискания
адвокатски хонорар.
Жалбата е подадена от надлежна страна, в законовия срок, срещу
подлежащ на обжалване акт, съдържа необходимите реквизити и
производството е редовно образувано пред РС-София, поради което се явява
процесуално допустима.
Съдът, с оглед на събраните по делото доказателства, преценени
поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установена следната
фактическа обстановка:
На 16.08.2024 г. била извършена проверка на дружеството-жалбоподател
„****“ ООД във връзка с евентуално неизпълнено задължение за регистрация
по ЗДДС. При проверката било установено, че дружеството е данъчно
2
задължено лице по смисъла на чл.3, ал.1 от ЗДДС и за периода от 01.10.2022 г.
до 30.09.2023 г. е реализирало облагаем оборот в размер на 101 070,16 лева,
формиран по банков път от предоставяне на услуги по даване на частни уроци
от квалифицирани преподаватели на физически лица на територията на
страната, поради което и съгласно изискването на чл.96, ал.1 от ЗДДС,
трябвало да подаде заявление за регистрация по ЗДДС в 7-дневен срок от
изтичането на данъчния период, през който е достигнало облагаем оборот в
размер на 100 000 лева за период не по-дълъг от последните 12
последователни месеца преди текущия месец, тоест това задължение е
следвало да бъде изпълнено до 07.10.2023 г., който обаче бил събота -
неработен ден. В тази връзка задължението трябвало да бъде изпълнено до
понеделник 09.10.2023 г. включително. Такова заявление обаче не било
подадено не само в посочения 7-дневен срок, но и до датата на извършване на
проверката – 16.08.2024 г., което било закъснение с 312 дни.
На 19.08.2024 г. срещу дружеството-жалбоподател бил съставен АУАН
№ F783279. Нарушението, описано в АУАН, било квалифицирано по чл.96,
ал.1 от ЗДДС. Актът бил подписан от актосъставителя и двама свидетели на
съставянето му, след което бил предявен на представляващ дружеството-
нарушител, който го подписал без възражения.
АНО счел изложените в акта фактически констатации за доказани и въз
основа на него било издадено атакуваното понастоящем наказателно
постановление № 799625-F783279 от 29.11.2024 г., с което за нарушение на
чл.96, ал.1 от Закона за данъка върху добавената стойност (ЗДДС), на
дружеството-жалбоподател е наложена имуществена санкция в размер на
1000 лева на основание чл.178 от ЗДДС.
Изложената фактическа обстановка се доказва по категоричен начин от
показанията на свидетелката Е. М., както и от приложените по делото
писмени доказателства. Свидетелката М. подробно разказа за извършената
проверка и констатациите от нея. Сподели, че дружеството е реализирало
облагаем оборот за регистрация по ЗДДС за периода от 01.10.2022 г. до
30.09.2023 г. в размер на 101 070,16 лева, като задълженото лице е следвало да
подаде заявление за регистрация в периода от 01.10.2023 г. до 07.10.2023 г.
Реално срокът бил до 09.10.2023 г., понеже 07.10.2023 г. бил неработен ден и
нарушението било извършено на 10.10.2023 г. с изтичането на срока. Към
3
момента на проверката все още не било подадено такова заявление от
дружеството. Реализираният оборот бил установен въз основа на справки,
които били предоставени от задълженото лице и които справки били за
реализиран оборот за всеки от месеците през проверявания период. Било
изискано от задълженото лице да декларира, ако е вписано в списък, утвърден
от изпълнителния директор на Агенцията по заетостта като институция,
предоставяща предучилищно и училищно образование. Задълженото лице не
само, че не предоставило такъв документ, но и изрично декларирало, че не
притежава такъв. В тази връзка не били установени обстоятелства, които да
освобождават дружеството от задължението за регистрация по ЗДДС.
Показанията на свидетелката са логични, последователни и непротиворечиви,
поради което съдът ги кредитира напълно, а от друга страна те изцяло
кореспондират и със събрания по делото писмен доказателствен материал
От всичко изложено до тук може да се направи извод за категорична
доказаност на изложените по-горе фактически констатации, въз основа на
събраните по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени
средства.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът
направи следните правни изводи:
При съставяне на АУАН и при издаване на атакуваното НП са спазени
изискванията, визирани в разпоредбите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. АУАН и НП
са издадени от компетентни органи, съдържат всички изискуеми от ЗАНН
реквизити - описано е нарушението и обстоятелствата, при които то е
извършено, посочени са дата и място на извършване на деянието, нарушената
законова разпоредба и нормата, въз основа на която е определена санкцията.
Спазени са сроковете по чл.34 от ЗАНН за съставяне на акта и издаване на НП.
В случая не са налице формални предпоставки за отмяна на обжалваното НП,
тъй като при реализиране на административнонаказателната отговорност на
дружеството не са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила, които да накърняват правото му на защита до степен, даваща
основание на съда да отмени оспореното НП само на това основание, без да
разглежда спора по същество.
Неоснователни са възраженията, че не била посочена точната дата на
нарушението, както и че бил изтекъл тримесечният давностен срок за
4
съставяне на акта. В издаденото НП ясно е посочено, че нарушението е било
извършено на 10.10.2023 г. в гр. София и това е денят след изтичането на
законоустановения 7-дневен срок за подаването на заявление за регистрация.
Подробно е описано, че 07.10.2023 г., когато е изтичал срокът е бил неработен
ден, поради което този срок е изтекъл на следващия работен ден, който е
09.10.2023 г. и на следващия ден нарушението е било извършено. Актът е
съставен в тримесечен срок от откриването на нарушителя, тъй като
проверката е била възложена на 17.06.2024 г. и от този момент нататък е
започнало да се събират доказателства за установяване на това дали има
извършено нарушение и кой е неговият извършител. Актът е съставен на
19.08.2024 г. Същият е съставен и в двугодишен срок от извършване на
нарушението, тъй като се касае за данъчно нарушение.
Разпоредбата на чл.96, ал.1 от ЗДДС в редакцията си към датата на
нарушението е предвиждала, че всяко данъчно задължено лице, което е
установено на територията на страната, с облагаем оборот 100 000 лв. или
повече за период не по-дълъг от последните 12 последователни месеца преди
текущия месец е длъжно в 7-дневен срок от изтичането на данъчния период,
през който е достигнало този оборот, да подаде заявление за регистрация по
този закон. Адресат на цитираното правило за поведение е всяко данъчно
задължено лице по смисъла на чл.3, ал.1 от ЗДДС, а именно всяко лице, което
извършва независима икономическа дейност, без значение на целите и
резултатите от нея. Дефиниция на последно въведеното понятие се открива в
текста на чл.3, ал.2 от ЗДДС, който определя като независима икономическа
дейност, дейността на производители, търговци и лица, предоставящи услуги,
включително в областта на минното дело и селското стопанство. Независима
икономическа дейност е и всяка дейност, осъществявана редовно или по
занятие срещу възнаграждение, включително експлоатацията на материално и
нематериално имущество с цел получаване на редовен доход от него. В
конкретния случай жалбоподателят се явява задължено лице, извършващо
независима икономическа дейност. По делото категорично се установи, че в
периода от 01.10.2022 г. до 30.09.2023 г. дружеството-жалбоподател „****“
ООД е реализирало облагаем оборот в размер на 101 070,16 лева, формиран по
банков път от предоставяне на услуги по даване на частни уроци от
квалифицирани преподаватели на физически лица на територията на страната,
поради което е трябвало да подаде заявление за регистрация по ЗДДС в 7-
5
дневен срок от изтичането на данъчния период, през който е достигнало
облагаем оборот в размер на 100 000 лева за период не по-дълъг от последните
12 последователни месеца преди текущия месец, тоест това задължение е
следвало да бъде изпълнено до 07.10.2023 г., който обаче е бил събота -
неработен ден. В тази връзка задължението е трябвало да бъде изпълнено до
понеделник 09.10.2023 г. включително. Такова заявление обаче не е било
подадено не само в посочения 7-дневен срок, но и до датата на извършване на
проверката – 16.08.2024 г., което представлява закъснение с 312 дни. Предвид
на това съдът приема, че от обективна страна е била нарушена разпоредбата
на чл.96, ал.1 от ЗДДС. Нарушението е формално и се осъществява чрез
бездействие, като не се изпълни задължението за подаването на заявление за
регистрация в законоустановения срок, с което е завършен фактическият
състав от обективна страна. Закъснението към момента на проверката е
измерено в размер на 312 календарни дни. Тези обстоятелства се установяват
както от показанията на свидетелката, така и от приложените по делото
писмени доказателства.
Отговорността на юридическите лица е обективна и безвиновна, поради
което не е необходимо да бъде изследван въпросът за субективната страна на
нарушението и евентуалното наличие на вина. Достатъчно е единствено да е
налице нарушение от обективна страна, каквото е налице. Без значение са
също така причините и мотивите, довели до извършване на нарушението, тъй
като те също спадат към субективната страна на деянието и са ирелевантни.
Нарушението е било извършено поради бездействие на служителите на
дружеството, но то е следвало така да организира дейността си, че да не
допуска нарушение на ЗДДС, чрез пропускане срока за подаване на
заявлението.
Неоснователно е възражението на дружеството, че попадало в обхвата
на нормите на чл.41, т.1 и т.2 от ЗДДС. В случая съдът напълно споделя
доводите на наказващия орган в наказателното постановление, че за да се
третира доставката като освободена, видно от текста на чл.41, т.2 от ЗДДС, то
е необходимо да са изпълнени кумулативно следните условия: да се
предоставя под формата на частни уроци и тези уроци да заместват
училищното и университетското образование, предоставяно от организациите,
посочени в т.1 на чл.41 от ЗДДС. Приложимостта на чл.41, т.2 от ЗДДС в
настоящия случай следва да се прецени с оглед относимата практика на СЕС.
6
Според практиката на съда термините, използвани за обозначаване на
случаите на освобождаване, подлежат на стриктно тълкуване, тъй като
представляват дерогации от общия принцип, според който с ДДС се облага
всяка услуга, предоставена възмездно от данъчнозадължено лице. Това се
отнася и за случаите, които поставят специфични условия за ползване от това
освобождаване и по-специално с условията, свързани с качеството или
самоличността на икономическия оператор, който извършва услуги, спадащи
към случаите на освобождаване (т.18 и т.19 от Решение на СЕС по дело С-
445/05). Според СЕС изразът „частни уроци“ дава възможност да се направи
разграничение между услугите, предоставяни от изрично посочените в чл.132,
т.1, б „и“ от Директива 2006/112/ЕО и услугите в б. „й“ на същата разпоредба,
които се предоставят от преподавателски кадри за тяхна сметка и на тяхна
отговорност. В цитираното решение на СЕС се посочва, че услугите могат да
се ползват от освобождаване, само ако тези дейности представляват уроци,
давани от преподавател за негова сметка и на негова отговорност и
съответстващи на училищното или университетското образование. В своята
практика СЕС сочи, че чл.132 от Директива 2006/112/ЕО предвижда
освобождавания, целта на които е да се благоприятстват някои дейности от
обществен интерес. Тези освобождавания обаче не се отнасят до всички
дейности от обществен интерес, а единствено до тези, които са изброени и
съвсем подробно описани в посочения член (решения по дела С-699/15 и С-
449/17). Съдът е постановил, че тези освобождавания представляват
самостоятелни понятия от правото на Съюза, чиято цел е да се избегнат
различията при прилагането на режима на ДДС в различните държави членки
(решения по дела С-90/16 и С-373/19), както и че формулировките, използвани
за определяне на освобождаванията, посочени в чл.132 от Директива
2006/112/ ЕО трябва да се тълкуват стриктно, като се има предвид, че те
представляват отклонения от общия принцип. Общият принцип следва от чл.2
от същата директива и съгласно него ДДС се събира за всяка възмездна
доставка от данъчно задължено лице. Това правило за стриктно тълкуване
обаче не означава, че формулировките, използвани за определяне на
посочените в този чл.132 случаи на освобождаване трябва да бъдат тълкувани
по начин, който би ги лишил от тяхното действие (решения по дела С-699/15 и
С-373/19). Съдът на ЕС по-специално отбелязва, че видно от текста на чл.132,
т.1, буква „и“ от Директива 2006/112/ ЕО, предвиденото в тази разпоредба
7
освобождаване е подчинено главно на две кумулативни условия - от една
страна да става въпрос за услуги, които по естеството си представляват
предоставяне на детско или младежко образование, училищно или
университетско образование, професионално обучение или преквалификация,
или да става въпрос за стоки или услуги, които са тясно свързани с посочените
услуги, а от друга страна съответните доставки да бъдат осъществявани от
публичноправни субекти или от други организации, определени от
съответната Държава членка за организации със сроден предмет на дейност
(решения по дела С-319/12 и С-699/15). Доколкото извършените за
проверявания период доставки от жалбоподателя не попадат в изрично
посочените случаи на освободени доставки по чл.41, т.1 от ЗДДС, то те са
облагаеми по чл.12. ал.1 от същия закон. Освен това задълженото лице не е
декларирало и доказало, че е институция по смисъла на чл.41, т.1, буква „а“ от
ЗДДС. Процесните услуги се предоставят от „****“ ООД, а не от
преподаватели за тяхна сметка и отговорност. Приложение в случая не намира
и разпоредбата на чл.41, т.2 от ЗДДС, тъй като услугите на дружеството не
могат да се квалифицират и като частни уроци, заместващи училищното или
университетско образование. От горното следва, че извършените от
проверяваното лице доставки са облагаеми по смисъла на чл.12 от ЗДДС и
дължимите във връзка с тях такси следва да се включат при определяне на
облагаемия оборот по чл.96, ал.1 от ЗДДС.
Деянието е подробно и пълно описано, правилно квалифицирано и
законосъобразно съотнесено към санкционната разпоредба на чл.178 от ЗДДС,
предвиждаща налагане на имуществена санкция от 500 лева до 5000 лева на
данъчно задължено по този закон юридическо лице, което е длъжно, но не
подаде заявление за регистрация или заявление за прекратяване на
регистрация в установените по този закон срокове. Съдът намира, че правилно
имуществената санкция е определена в размер на 1000 лева и не следва
същата да бъде намалена до минимума, каквото е искането на жалбоподателя,
тъй като трябва да се отчете фактът, че задълженото лице не е подало изобщо
заявление за регистрация по ЗДДС. Това е наложило извършване на проверка
и регистрация по реда на чл.102 от ЗДДС. Освен това се касае за период от
време, в който задълженото лице не е подало заявление за регистрация по реда
на чл.96, ал.1 от ЗДДС, изразяващ се в 312 дни закъснение, считано от
10.10.2023 г. до датата на извършване на проверката - 16.08.2024 г. При тези
8
факти съдът намира, че дружеството правилно е било санкционирано с
имуществена санкция в размер на 1000 лева. От друга страна и предвид
максимума на санкцията от 5000 лева, то съдът намира, че същата е
определена към минималния размер и заплащането й не би създало някакви
сериозни затруднения на дружеството, с оглед реализирания от него облагаем
оборот за 12 месеца в размер над 100 000 лева.
Нарушението не може да бъде квалифицирано като маловажен случай
по смисъла на чл.28 от ЗАНН, тъй като отново трябва да бъде отчетен срокът
на закъснение от 312 дни, който многократно е надхвърлил законоустановения
срок от 7 дни за изпълнение на задължението. Задълженото лице в случая не е
подало изобщо заявление за регистрация по ЗДДС, поради което нарушението
не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с други
деяния от същия вид. Целта на нарушената разпоредба е да се гарантират
правата на държавата да събира своевременно дължимите й данъци от
търговците, а в случая тези нейни права са били накърнени.
По изложените съображения съдът намира, че обжалваното наказателно
постановление е законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
При този изход на спора и с оглед направеното искане от процесуалния
представител на наказващия орган за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение, съдът намира същото за основателно. Съгласно чл.63д, ал.4
от ЗАНН, в полза на учреждението или организацията, чийто орган е издал
акта по чл.58д, се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда,
ако те са били защитавани от юрисконсулт или друг служител с юридическо
образование. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля
максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл.37 от
Закона за правната помощ. На основание чл.27е от Наредбата за заплащането
на правната помощ, възнаграждението за защита в производства по Закона за
административните нарушения и наказания е от 80 до 150 лв., поради което
съдът намира, че следва да се присъди такова в определения от закона
минимум от 80 лева, тъй като беше проведено само едно открито съдебно
заседание и беше разпитан един единствен свидетел.
Мотивиран от горното, на основание чл.63, ал.2, т.5 и чл.63д, ал.4 от
ЗАНН, Софийският районен съд
РЕШИ:
9
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 799625-F783279 от
29.11.2024 г., издадено от Директор на дирекция „Обслужване“ при ТД на
НАП-София, с което за нарушение на чл.96, ал.1 от Закона за данъка върху
добавената стойност (ЗДДС), на „****“ ООД, ЕИК ******* е наложена
имуществена санкция в размер на 1000 /хиляда/ лева на основание чл.178 от
ЗДДС.
ОСЪЖДА дружеството-жалбоподател „****“ ООД, ЕИК ******* да
заплати на Териториална дирекция на Национална агенция по приходите – гр.
София (ТД на НАП-София) сумата от 80 /осемдесет/ лева, представляваща
юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд – София град в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10