О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
№ ІІІ -1739 20.09.2019 год. гр. Бургас
Бургаски окръжен съд трети въззивен граждански състав
на двадесети септември две хиляди и деветнадесета година в закрито
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : КАЛИНА ПЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ : КРЕМЕНА ЛАЗАРОВА
Мл.с.ВАНЯ ВАНЕВА
като разгледа докладваното от
съдия Калина Пенева
ч.гр.дело номер 1390 по описа за
2019 година,
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е образувано по частна жалба подадена
от З.К.Н., ЕГН **********, гр.Б., ул.“К. и М.“
№ **, ет.*, чрез процесуален представител адв.Тодорка Мурджева, срещу определение
№ 6051/01.08.2019 год. по гр.д.№ 3063/2019 год. по описа на Бургаския районен
съд, с което е прекратено производството
по гр.дело № 3063/2019г. на РС- Бургас и е осъдена З.К.Н., ЕГН: **********, гр.Б.,
ул.“К. и М.“ № **, ет.*, да заплати на Община Бургас сумата 100 лв.
юрисконултско възнаграждение по делото, поради недопустимост на иска.
В частната жалба се
твърди, че обжалваното определение е неправилно като постановено в противоречие
със закона и необосновано. Твърди се, че районният съд неправилно е
квалифицирал предявения иск само по чл.542 от ГПК – установяване на факт с
правно значение, тъй като основанието на предявения иск е чл.124 от ГПК, вр.
чл.542 от ГПК. Посочено е, че целта на търсената защита е удостоверяване на
качеството на наследодателя на ищцата на лице, на което е предоставено право на
ползване на имот представляващ земя по пар.4, вр. пар.4а от ПЗР на ЗСПЗЗ,
предвид висящата процедура пред Община-Бургас за закупуване на имота от
наследниците на ползвателя и изпратеното от общината писмо, с което е поискано
представяне на оригинален документ, издаден по надлежен ред от компетентен
орган, удостоверяващ наличието на учредено на наследодателя право на ползване
върху заявения за закупуване имот. Твърди се, че предявеният установителен иск
е допустим, а за ищцата съществува правен интерес от воденето му, тъй като при
положителен резултат ще бъдат изпълнени изискванията на общината посочени в
изпратено до ищцата писмо – респ. ще е налице изискуема предпоставка за
закупуването на имота. Направено е искане за отмяна на обжалваното определение
и за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на районния съд.
В дадения срок не е постъпил отговор от насрещната страна Община – Бургас.
Частната
жалба е подадена в срок, от легитимирано лице и е ДОПУСТИМА.
Разгледана
по същество, частната жалба е ОСНОВАТЕЛНА.
Бургаският
районен съд е сезиран с иск предявен от ищцата З.К.Н., ЕГН **********, гр.Б.,
ул.“К. и М.“ № **, ет.*, чрез процесуален представител адв.Тодорка Мурджева за
приемане на установено, че на основание ПМС № 76/1977г. на наследодателя на
молителката Г.Г.Н. е предоставено право на ползване върху земеделска земя по §
4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, съгласно удостоверение № 26/03.12. 1979г. на III-ти РНС –
Бургас, а именно – парцел 82, с площ от 900 кв. м., съответстващ на УПИ
VIII-79, кв.8 по регулационния план на в.з.“Росенец“, землището на
кв.“Крайморие“, гр.Бургас, с площ 957 кв. м., сега ПИ с идентификатор
07079.832.79 с площ от 955 кв. м. по КККР на гр.Бургас.
Ищцата
е посочила в исковата си молба, че има качеството на наследник на Г.Г.Н. поч.
на **.**.20** год. Посочено е, че към момента пред Община-Бургас е висяща
процедура по подадено от наследодателя заявление по пар.4а от ПЗР на ЗСПЗЗ за
закупуване на имота, но с писмо на общината от 04.02.2019 год., тя в качеството
и на наследник на заявителя е уведомена, че следва да представи оригинален
документ удостоверяващ, че на заявителя е било предоставено право на ползване.
Ищцата твърди, че всички документи с които наследодателят и е разполагал са
представени по административната преписка, поради което, предвид спора с
общината, за нея съществува правен интерес от предявяване на иска.
От горното става
ясно, че между общината и наследодателя на ищцата към момента на подаване на
заявлението за закупуване на имота – респ. и неговите наследници след неговата
смърт, е налице спор относно твърдяното в полза на наследодателя на ищцата
право на ползване върху зем.земя, за което е посочено, че е придобито въз
основа на ПМС № 76/1977г. Не е спорно и се установява от приложените с исковата
молба доказателства, че процедурата по пар.4а от ПЗР на ЗСПЗЗ все още е висяща – заявлението от
наследодателя е подадено в срока съгласно изменението и допълнението на ЗСПЗЗ,
обн. в ДВ, бр. 98 от 1997 г., с което е изменен реда и процедурата по които се
допуска трансформиране на правото на ползване в право на собственост, като е
определен нов преклузивен срок за подаване на заявления до 31.01.1998 г.
Издаване на изричен административен акт от компетентния орган по заявлението е
предвидено с ПМС № 456 от 11.12.1997 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ,
поради което не би могло да се счете, че процедурата е приключила с мълчалив
отказ.
Според настоящия
съд изложените по-горе обстоятелства обуславят правния интерес на твърдения
титуляр на правото на ползване, а след неговата смърт - на неговите наследници,
да установят спрямо общината съществуването на твърдяното вещно право. Съгласно чл.57 и сл. от ЗС по
дефиниция правото на ползване не е наследимо, но правото по пар.4а от ПЗР на
ЗСПЗЗ на трансформация чрез закупуване на имота /в случай, че са налице всички
предпоставки за това, което не е предмет на настоящия иск/ е наследимо, от където
произтича и процесуалната легитимация на всеки от наследниците за водене на
настоящия иск. Правният интерес следва от предвидената в закона възможност
лицето – заявител, в чиято полза е учредено правото, а след неговата смърт –
неговите наследници, въз основа на учреденото право на ползване и при
изпълнение на останалите изисквания на закона да придобият други вещни права
върху имота, върху който е учредено правото на ползване.
Ето защо настоящият
съд намира, че е налице правен интерес за ищцата в качеството и на наследник на
лице, което в срок е подало заявление по пар.4а от ПЗР на ЗСПЗЗ за закупуване
на зем.зем върху която твърди, че в негова полза е учредено съответно право на
ползване, да предяви иск за установяване на това право по отношение на
оспорващата правото община.
Съдът не е обвързан
от правната квалификация дадена от ищеца, а сам определя правната квалификация
на предявения иск въз основа на изложените от ищеца факти и обстоятелства и
направените искания. В случая, съгласно изложените в исковата молба факти и
обстоятелства и направените искания за установяване на правото на ползване,
настоящият съд намира, че е предявен
установителен иск за установяване на право на ползване по чл.124, ал.1 от ГПК,
а не иск по чл.542 от ГПК. Цитираното от ищцата в исковата молба
удостоверение № 26/03.12.1979 год. сочи наличието на твърдени релевантни
обстоятелства свързани с възникването на твърдяното право на ползване, но в
исковата молба липсва петитум който да сочи предявен иск по чл.542 от ГПК - за
установяване на факти. Съгласно разпоредбата на чл.124, ал.1 от ГПК всеки може
да предяви иск за да установи съществуването на едно правно отношение или на
едно право, когато има интерес от това.
Предвид
горното настоящият съд намира, че предявеният установителен иск за установяване
на вещно право е допустим, поради което подлежи на разглеждане от районния съд.
Като
е стигнал до различни правни изводи районният съд е постановил неправилно
определение – постановено в противоречие с разпоредбата на чл.124, ал.1 от ГПК,
което следва да бъде отменено от настоящия съд, а делото следва да бъде върнато
на районния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Тъй като
липсва произнасяне по същество на спора, след връщането на делото не се налага
то да бъде разглеждане от друг състав на районния съд.
Мотивиран
от горното, Бургаският окръжен съд,
О П Р
Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ определение № 6051/01.08.2019 год. по гр.д.№ 3063/2019
год. по описа на Бургаския районен съд.
ВРЪЩА делото на Бургаския районен съд за продължаване на
съдопроизводствените действия по предявения установителен иск.
Определението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :1. 2.