№ 553
гр. Бургас, 23.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на втори ноември през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Росен Д. Парашкевов
Членове:Йорданка Г. Майска
РАДОСТИНА П. ПЕТКОВА
при участието на секретаря Жанета Д. Граматикова
като разгледа докладваното от Йорданка Г. Майска Въззивно гражданско
дело № 20212100501573 по описа за 2021 година
Производството е по чл.258 и сл.от ГПК и е образувано по въззивната жалба на
БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.,Париж per.№ *********, чрез БHП Париба Пърсънъл
Файненс С.А., клон България, ЕИК: *********, вписан в Търговския регисгьр при
Агенцията no вписванията, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. Младост 4,
Бизнес Парк София, сгр. 14, заявена чрез юрисконсулт Николета Ангелова Матева против
Решение № 260084/19.07.2021г., постановено по гр.д.№ 831/2020г. по описа на Районен съд-
Айтос, с което е отхвърлен искът на въззивника по чл.422 ГПК против Х. СМ. Х. с ЕГН-
********** от с. П., ул.О. П. № ** за сумата от 1061,62лв-главница, 71,27лв-
възнаградителна лихва за периода от 01.03.2019г. до 05.09.2019г. и сумата от 64,54лв.-
мораторна лихва за периода от 05.09.2019г. до 27.05.2020г. произтичащи от Договор за
отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и използване на кредитна карта №
CARD-***/04.05.2018г., за което е издадена Заповед № 149/02.06.2021г. за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 329/2021г. по описа на AРС.
Моли, решението да бъде отменено и постановено ново, с което искът бъде
изцяло уважен. Счита, че в обжалваното решение неправилно е прието, че клаузата, с която е
договорена застраховка „Защита на плащанията“ е недействителна, тъй като е с избрано от
кредитора дружество, с което потребителят е бил задължен да сключи застраховка. Твърди,
че след като длъжникът е спрял да обслужва кредита е била налице реална небходимост
застрахователя да поеме плащането по кредита, но тъй като това не се е случило, съдът е
достигнал до извод, че кредитополучателят не дължи застрахователната премия, тъй като за
тази услуга не е получил нищо. Твърди, че застраховката по кредита не е била задължителна
за кредитополучателя, а сключването на застрахователния договор не е предпоставка за
сключване на кредитния договор. В подкрепа на тезата си сочи, че в ГПР не е сключена
застраховката на кредита, тъй като тя не е задължителна, а и не е настъпило застрахователни
събитие, за което застрахователят да е бил уведомен от кредитополучателя и което да е
покрито от застрахователния договор, поради това той не е бил задействан. На следващо
1
место посочва, че е неправилен извода на съда, че е нарушена разпоредбата на чл.10., ал.1 от
ЗПК досежно изготвянето на договора на посочения в закона шрифт. В тази връзка
навежда, че правата и интересите на кредитополучателя не са накърнени, тъй като договора
е четим, ясен и разбираем, като съществува яснота относно всички негови елементи, които
от своя страна са ясно и недвусмислено формулирани. Не сочи доказателства. Моли за
присъждане на разноски.
За въззиваемия Х.Х. е постъпил писмен отговор по жалбата от назначения му
особен представител адв. Станислав Гърков от БАК, с който се моли въззивната жалба да
бъде оставена без уважение като неоснователна. Твърди, че клаузата за застраховка
правилно е приета от съда за неравноправна, тъй като накърнява правата на въззиваемия в
качеството му на потребител. Навежда, че кредитополучателя няма право при сключване на
кредитния договор да избере застраховател, като този избор се прави еднолично от
кредитодателя. В резултат на това ежемесечно сума е била отчислявана за заплащане именно
на застрахователната полица, като това се явява допълнителна услуга, възведена от
кредитора, която не носи никакви права на ответника, напротив съставлява допълнителна
тежест, която той е поел без да има право на избор. Досежно нарушението по чл.10, ал.1 от
ЗПК, установено в обжалваното решение, сочи че от назначената по делото СТЕ е
установено, че договорът е изготвен в размер на шрифта от 10,2 при нормативно посочен в
закона размер на шрифта „не по-малко от 12“, като последното правилно е послужило на
съда да прогласи договора за нищожен с посочените в чл.23 ЗПК последици. Моли за
потвърждаване на обжалваното решение като правилно и законосъобразно и присъждане на
сторените разноски, ведно с адв.възнаграждение. Не сочи доказателства.
Жалбата е подадена в срока по чл.259 ГПК от легитимирано лице и е допустима.
Районният съд е разгледал иск с правно основание чл.422 ГПК, вр.чл.240 ЗЗД,
вр.чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.
Бургаският окръжен съд, като взе предвид приложените по делото
доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено от
фактическа и правна страна следното:
Производството пред АРС е образувано по искова молба БНП Париба Пърсънъл
Файненс С.А.,Париж per.№ *********, чрез БHП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон
България, ЕИК: ********* против Х. СМ. Х. за установяване съществуването на вземания
произтичащи от Договор за отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и
използване на кредитна карта № CARD-***/04.05.2018г. по който е отпуснат кредит от
1500лв. за закупуване на стока пералня „Бош“ с цена 919,00лв., при погасяване за срок от
дванадесет месечни погасителни вноски, всяка от 99,16лв., с обща стойност на всички
погащения от 1189,92лв., при ГПР от 32,93, ГЛП от 28,80 и такса ангажимент от 0,00лв..
Твърденията на ищеца са че ответникът е извършвал покупки в лимита и съответно в
уговорените по договора срокове е внасял погасителните си вноски, но е преустановил
редовното обслужване на револвиращия потребителски кредит на 01.03.2019г., като
непогасеното задължение по договора възлиза на 1197,43лв., включващо главница от
1061,62лв., възнаградителна лихва от 71,27лв. за периода от 01.03.2019г. до 05.09.2019г. и
64,54лв.-мораторна лихва от 05.09.2019г. до 27.05.2020г.. На длъжника е изпратена покана за
доброволно изпълнение от кредитора, като картата е блокирана и е подадено заявление по
чл.410 ГПК пред съда, за което е издадена Заповед № 149/02.06.2021г. за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 329/2021г. по описа на AРС.
Ангажирани са доказателства.
Исковата молба е предявена по реда на чл.415, ал.1, т.2 ГПК, поради извършено
връчване на длъжника при условията на ГПК.
Искът е оспорен от ответникът чрез назначения му от съда особен представител по
реда на чл.47, ал.6 ГПК. В депозирания в срока и по реда на чл.131 ГПК отговор е заявил, че
исковата претенция е неоснователна. Изложени са аргументи, че липсват доказателства за
възникнало облигационно отношение между страните; липсват доказателства ответникът да
2
е извършвал покупка на стоки с картата; че картата е предоставена на ответника, че
последният я е активирал; твърди, че при сключването на потребителския договор е
нарушена разпоредбата на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК изискваща договорът да съдържа ГПР и
общата сума, дължима от потребителя към момента на сключване на договора за кредит,
като следва да се посочват и взетите предвид допускания, каквито липсват, поради което
липсва яснота как е формиран ГПР; навежда, че договора и приложенията към него
приложени по делото са изготвени на размер на шрифта по –малък от 12. Моли се на тези
основания производството да бъде прекратено като недопустимо, алтернативно исковата
претенция да бъде отхвърлена като неоснователна.
Видно от приетите по делото писмени доказателства между страните е сключен
Договор за отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и използване на
кредитна карта № CARD-***/04.05.2018г. по който е отпуснат кредит от 1500лв., като от
приложение за усвояване по посочения договор чрез кредитната карта е отразено закупуване
на стока пералня „Бош“, модел WATBY, 8кг. с цена 919,00лв.,. Съгласно инкорпориран
погасителен план е уговорено погасяване за срок от дванадесет месечни погасителни
вноски, всяка от 99,16лв., с обща стойност на всички погащения от 1189,92лв., при ГПР от
32,93, ГЛП от 28,80 и такса ангажимент от 0,00лв..
Приложен е сертификат за застраховка „Защита на плащанията плюс“ от
04.05.2018г. и ОУ към него при Кардиф иншуърънс с посочена застрахована стока пералня
„Бош“, модел WATBY, 8кг. с цена 919,00лв. с адрес на съхранение в с. П., ул.О. П. № **,
общ.Руен, като е посочено, че срокът на застраховката обхваща срока на кредитния договор.
Приложен е стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за
револвиращ потребителски кредит с описание на основните характеристики на кредита,
посочени и описани са разходите по кредита, както и други условия- за възможността за
отказ от договора в 14-дневен срок от сключването му, за предсрочно погасяване; че
кредиторът няма право на обезщетение при предсрочно погасяване на кредита и др..
Приложена е и издадената от търговеца фактура на името на ответника за закупената стока-
описаната по-горе пералня и множество извлечения за движенията на средствата по
кредитната карта.
От заключението по приетата по делото СТЕ се установява, че процесните договори
и приложенията към тях са изготвени при размер на шрифта 10,5.
От заключението по приетата СИЕ се установява, че кредитополучателят за периода
от 29.06.2018г. до 04.07.2019г. е извършвал множество транзакции чрез предоставената му
по договора кредитна карта – както вноски, така и тегления от банкомат, справки,
начислявани са му такси за обслужване, в резултат на което средствата по т.кредитния
лимит са намалели. Вещото лице е посочило, че общата сума по кредита не е погасяване в
пълен размер, като и извършваните вноски са правени със закъснение, като е подчертало, че
месечната минимална сума за плащане не е внасяна. В резултат от установеното
експертизата е изчислила, че към датата на депозиране на заявлението по чл.410 ГПК
размера на задълженията на ответника е възлизал на 1197,43лв., от които 1061,62лв.-
главница, 71,27лв.възнаградителна лихва за периода 01.03.2019г. – 05.09.2019г., 64,54лв.-
мораторна лихва за периода 05.09.2019г.-27.05.2020г..
С обжалваното решение претенцията е изцяло отхвърлена като неоснователна.
Видно от мотивите, прието е че сключеният договор между страните е породил действие,
прието е че заемната сума е предоставена на ответника и той, предвид заключението по
СИЕ, че ответникът е извършвал тегления и погашения редовно и акуратно до определен
момент. В същото врече съобразно заключението по допуснатата и приета СТЕ е установено
че размера на шрифта на който са изготвени договора и приложенията към него е 10,5 или
под изискуемия размер 12 съгласно чл.10, ал.1 ЗПК. На следващо место съдът е преценил,
че макар да не е оспорена с писмения отговор сключената към договора застраховка
„Сигурност на плащанията“ в размер на 82,71лв. съставлява претенция която кредиторът е
следвало да потърси от застрахователя; че тази сума представлява по естеството си
допълнителна такса към договора за кредит, че срещу нея кредитополучателя не получава
3
услуга и е допълнителна тежест за икономически по-слабата страна, поради което е и
нищожна на осн.чл.26, ал.1, пр.1-во от ЗЗД, вр.чл.143, ал.2, т.4 от ЗЗП. При тези
съображения е прието че целият договор за кредит е нищожен, а кредитополучателят дължи
връщане само на главницата по договора. Достигнал е до извод, че ответника е извършил
общо 13 вноски от по 100лв., с което е погасил обща сума от 1300лв., и тъй като с исковата
молба се претендира главница от 1061,62лв. е приел, че вземането е погасено, поради което е
отхвърлил иска изцяло.
При служебната проверка по чл. 269 ГПК БОС намери атакуваното решение за
валидно и допустимо.
БОС след като прецени становищата на страните, събраните по делото доказателства
и след преценка на обжалвания съдебен акт, приема че въззивната жалба е основателна.
Съображенията за това са следните:
Безспорно е в настоящия случай, че между страните по делото са възникнали
облигационни правоотношения по договор за потребителски кредит по чл. 9 и следващите
от ЗПК. Постигането на съгласие между страните относно предмета на заема и поемането на
задължение за неговото връщане, както и предаването на сумата в държане на
кредитополучателя, се установяват по несъмнен и категоричен начин.
При изложената фактическа обстановка и предвид възраженията по въззивната жалба
спорът по делото се свежда относно това дали шрифтът, на който е изготвен договора е по-
малък от размер 12 и това обстоятелство нарушение ли е на чл.10, ал.1 ЗПК, дължимостта на
сумата по застраховката на кредита.
По възражението за размера на шрифта: В обжалваното решение е направена
преценка относно съответствието на договора за кредит с императивните разпоредби на
Закона за потребителския кредит, като е приел, че същият е недействителен на основание
чл. 22 от ЗПК - поради неспазване изискването, предвидено в чл. 10, ал. 1 от ЗПК относно
минималния размер на шрифта на договора. Съдът е приел, че и без нуждата от специални
знания е установимо, че шрифтът на договора за кредит и приложенията към него са с
шрифт по – малък от 12.
След анализ и оценка на събраните по делото доказателства, и в частност след
запознаване със съдържанието на договора за кредит и приложенията към него, въззивният
съд намира, че изводът на районния съд за недействителност на договора на основание чл.
22 от ЗПК е неправилен по следните съображения:
По делото не е спорно, че ответникът има качеството на потребител по смисъла на
чл. 9, ал. 3 ЗПК, както и по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП. Съгласно разпоредбата на чл.
9, ал. 1 ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът
предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем,
разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане. Съгласно
разпоредбата на чл.10, пар. 1 от Директива 2008/48, предвижда, че договорите за кредит се
изготвят на хартиен или друг траен носител, а пар. 2 предвижда кои са данните, които следва
да бъдат посочени по ясен и кратък начин. За да се даде възможност на потребителя да
познава своите права и задължения по договор за кредит, този договор следва да съдържа
цялата необходима информация по ясен и кратък начин (съображение 31 от Директивата
2008/48). Видно от член 10, параграф 2 от Директива 2008/48, тълкуван във връзка със
съображение 31 от тази директива, изискването в договора за кредит, изготвен на хартиен
или друг траен носител, да се посочат ясно и кратко данните, изброени в тази разпоредба, е
нужно, за да може потребителят да се запознае с правата и задълженията си (пар. 31 от
Решението).
Видно от текста на чл.22, параграф 1 от Директивата, озаглавен "Хармонизация и
императивен характер на настоящата директива", предвижда, че "доколкото настоящата
директива съдържа хармонизирани разпоредби, държавите членки [не] могат да [... ] запазят
или въвеждат разпоредби, различни от предвидените в настоящата директива" (пар. 8 от
Решението). В този смисъл е и съображение 9 от Директивата: "Пълната хармонизация е
4
необходима, за да се осигури на всички потребители в Общността високо и равностойно
ниво на защита на техните интереси и за да се създаде реален вътрешен пазар. Ето защо на
държавите членки не следва да се позволява да запазят или въвеждат национални
разпоредби, различни от предвидените в настоящата директива. Това ограничение обаче
следва да се прилага само тогава, когато са налице разпоредби, хармонизирани чрез
настоящата директива. Когато не съществуват такива хармонизирани разпоредби,
държавите членки следва да са свободни да запазят или въвеждат национално
законодателство".
Съгласно чл. 10, ал. 1 ЗПК договорът за потребителски кредит се сключва в писмена
форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички
елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт - не по-малък
от 12, в два екземпляра - по един за всяка от страните по договора. Няма спор, че процесният
договор е изготвен в писмена форма на хартиен носител с еднакъв по вид, формат и размер
шрифт, текста е спокойно четим и размираем . Досежно размера следва да се посочи, че
видно от съпоставката между европейското и националното право, българският законодател
е предвидил допълнително изискване към договора за потребителски кредит – всички
елементи на договора да се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт, не по-
малък от 12, като по този начин е въвел изискване, различно от предвиденото в Директива
2008/48/ЕО, която съдържа хармонизирани разпоредби в тази област. Ето защо разпоредбата
на чл. 10, ал. 1 от ЗПК в частта й относно изискването всички елементи на договора да се
представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт, не по-малък от 12, не следва да бъде
прилагана от националния съд, доколкото не е в съответствие с Директива 2008/48/ЕО.
Изхождайки от принципа на примата на правото на ЕС, още през 1978 г. в решението по
делото Simmenthal Съдът приема, че с оглед гарантирането на пълното действие на нормите
на съюзното право, националните юрисдикции, натоварени с тяхното прилагане в рамките
на държавите-членки, при необходимост трябва (и то по собствена инициатива) да оставят
неприложена всяка противоречаща процесуална или материална разпоредба на вътрешното
право, без да е необходимо да изискват или да изчакват отмяната на такава разпоредба по
законодателен или друг конституционен ред (пар. 24 от решението по дело C-106/77).
Следва да се има предвид и обстоятелството, че българският законодател е предвидил
сериозна санкция за кредитодателя, който не е спазил изискването всички елементи на
договора да се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт, не по-малък от 12. На
основание чл. 23 вр. чл. 22 вр. чл. 10, ал. 1 ЗПК в този случай кредитодателят губи правото
да получи лихви и разноски по кредита. Член 23 от Директивата, озаглавен "Санкции",
предвижда: "Държавите членки установяват система от санкции за нарушаване на
националните разпоредби, приети съгласно настоящата директива, и вземат всички
необходими мерки за гарантирано прилагане на тези санкции. Предвидените санкции следва
да бъдат ефективни, пропорционални и възпиращи". От съображение 47 от посочената
директива следва, че докато изборът на санкции е по усмотрение на държавите членки, то
предвидените санкции следва да бъдат ефективни, пропорционални и възпиращи. Съдът
вече е приел, че строгостта на санкциите трябва да бъде в съответствие с тежестта на
наказваните с тях нарушения, като се гарантира реално възпиращ ефект и същевременно се
съблюдава основният принцип на пропорционалност (пар. 63 от Решението и цитираната
там съдебна практика). Все пак прилагането в съответствие с тази правна уредба на подобна
санкция, имаща сериозни последствия за кредитодателя, не би могло да се смята за
пропорционално, когато липсващите данни по член 10, параграф 2 от Директива 2008/48 са
от такова естество, че не могат да засегнат способността на потребителя да прецени обхвата
на своето задължение (пар. 72 от Решението). В този ред на мисли в Решението по дело C
42/15 Съдът на ЕС приема, че член 23 от Директива 2008/48 трябва да се тълкува в смисъл,
че допуска държавата членка да предвиди в националната си правна уредба, че когато не
съдържа всички изисквани данни по член 10, параграф 2 от тази директива, договорът за
кредит се счита за сключен без лихви и без разноски само ако става въпрос за данни, чиято
липса би могла да попречи на потребителя да прецени обхвата на своето задължение.
5
В контекста на изложеното настоящата инстанция споделя релевирания с въззивната
жалба довод, че установената от националния законодател санкция за неспазване на
изискването на чл. 10, ал. 1 ЗПК – всички елементи на договора да се представят с еднакъв
по вид, формат и размер шрифт, не по-малък от 12, не отговаря на изискванията за
пропорционалност. Неспазването на това изискване не би могло във всички случаи да
попречи на потребителя да прецени обхвата на своето задължение, доколкото видът и
размерът на шрифта позволяват прочитането на съдържанието на документа, което да
позволи на потребителя да прецени обхвата на своето задължение. Поради това не е налице
годно основание за санкциониране на кредитодателя с най-строгата санкция – загубване на
правото на лихви по кредита.
По отношение отразяването на ГПР: Тук следва да се посочи, че не се споделят
изводите в обжалваното решение за нарушение разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 11 от ЗПК,
следва да се подчертае, че в случая погасителният план е инкорпориран в самия договор за
кредит, сключен между страните. В Решение на СЕС от 09 ноември 2016 г. по отношение на
приложението на Директива 2008/48/ЕО по дело С- 42/15 се приема, че чл. 10, параграф 2,
буква з) и и) от Директива 2008/48 (съответстващо на чл. 11, ал. 1, т. 11 от ЗПК) трябва да се
тълкува в смисъл, че в срочния договор за кредит, предвиждащ погасяването на главницата
чрез последователни вноски не трябва да се уточнява под формата на погасителен план
каква част от съответната вноска е предназначена за погасяване на тази главница. Тези
разпоредби, тълкувани във връзка с чл. 22, параграф 1 от тази директива, не допускат
държавата членка да предвижда такова изискване в националната си правна уредба. Приема
се, че чл. 10, параграф 2, буква з ) от Директива 2008/48 трябва да се тълкува в смисъл, че в
договора за кредит е необходимо да се посочват точните дати на падежа на отделните
вноски на потребителя, стига условията по този договор да позволяват на потребителя да
установи лесно и със сигурност падежите на тези вноски. Аналогично е разрешението и в
Решение на СЕС от 05.09.2019 г. по дело С- 331/18, съгласно което чл. 10, параграф 2, букви
з) –й) от Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 г.
относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на
Съвета във вр. с чл. 22, не допуска национална правна уредба, съгласно която договорът за
кредит трябва да съдържа разбивка на всяка погасителна вноска, която да показва
погасяването на главницата, лихвите и другите разходи.
В процесния договор, кредиторът е посочил лихвения процент по заема, ГПР и
годишното оскъпяване, като освен договорна лихва в общата подлежаща на връщане сума е
включена и дължимата застрахователна премия по сключената застраховка на плащанията.
Съгласно чл. 10, т. 9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит следва да съдържа
лихвения процент по кредита, условията за прилагането му и индекс или референтен лихвен
процент, които е свързан с първоначалния лихвен процент, както и периодите, условията и
процедурите за промяна на лихвения процент, ако при различни обстоятелства се прилагат
различни лихвени проценти, тази информация се предоставя за всички лихвени проценти.
Внимателният прочит на разпоредбата налага извода, че пълната редакция на текста е
свързана с възможността за промяна на уговорения първоначално лихвен процент. В случая
такъв е уговорен като постоянен, а не променлив - поради което е достатъчно да бъде
посочен размера на същия, което е сторено в договора. Не намира приложение и
разпоредбата на чл.10, т.9а от ЗПК.
Още повече, с оглед фиксиране прилагания лихвен процент за срока на договора, в
настоящия случай е предвидена и такса, , ангажимент" в размер от 350 лева, платима от
кредитополучателя при самото усвояване на кредита. Страните са подписали погасителен
план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на
погасителните вноски, каквото е законовото изискване на чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК при
договори за кредит с фиксиран лихвен процент. За да е действителен договорът, за който
няма променяща се лихва, а тя е договорена точно, не е необходимо погасителният план да
съдържа разбивка на това вноската каква части от лихвата и главницата погасява. Чл. 11, т.
11 посочва, че договорът трябва да съдържа " информация за размера, броя, периодичността
6
и датите на плащане на погасителните вноски.... ". Това е изискването на закона, а второто
предложение касае случаи при вноски, дължими при различни лихвени проценти, какъвто не
е настоящият случай. Именно затова договорът не противоречи на закона в тази част.
Процесният погасителен план съдържа характеристика на всяка месечна вноска,
както следва: брой, падежна дата, размер, лихва, изплатена част от главницата, оставащи
задължения, оставаща част от главницата. От съдържащата се в него информация може да се
направи извод за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните
вноски, както и за последователността на разпределение на вноските между различните
неизплатени суми. Договореният от страните годишен лихвен процент е фиксиран. Съгласно
чл. 19, ал. 1 от ЗПК "годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи
по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи,
комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за
сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения
кредит".
На основание чл. 19, ал. 2 ЗПК годишният процент на разходите по кредита се
изчислява по формула съгласно приложение № 1, като се вземат предвид посочените в него
общи положения и допълнителни допускания. Точка 1 от въпросното приложение № 1
предвижда математическа формула със следните параметри: общият брой усвоявания по
кредита; поредният номер на усвояване по кредита; размерът на съответното поредно
усвояване по кредита; интервалът, изразен в години и части от годината, между датата на
първото усвояване на сума по кредита и датата на съответното усвояване на суми по
кредита; общият брой на погасителните вноски и плащания на разходи; поредният номер на
погасителната вноска или плащането на разходи; размерът на съответната поредна
погасителна вноска или плащане на разходи; интервалът, изразен в години и части от
годината, между датата на първото усвояване на сума по кредита и датата на съответната
погасителна вноска или плащане на разходи. Съобразно точка 2 от въпросното приложение
№ 1 изчисляването на ГПР се извършва при отчитане на пет общи положения, които
представляват определени величини. Точка 3 от Приложение № 1 предвижда още
тринадесет допълнителни допускания, при които се изчислява ГПР.
В Решението по дело C 42/15 Съдът на ЕС приема, че посочването на годишния
процент на разходите в договор за кредит е от съществено значение в контекста на
Директива 87/102, по-конкретно доколкото позволява на потребителя да прецени обхвата на
своето задължение (пар. 67). Приема се, че такова съществено значение има изискването в
договора за кредит да се посочат данни като годишният процент на разходите по член 10,
параграф 2, буква ж) от Директивата. Доколкото непосочването в договора за кредит на тези
данни би могло да попречи на потребителя да прецени обхвата на своето задължение,
предвидената в националната правна уредба санкция за кредитодателя, изразяваща се в
загуба на правото му на лихви и разноски, трябва да се счита за пропорционална по смисъла
на член 23 от Директивата (пар. 71 от Решението). Все пак прилагането в съответствие с
тази правна уредба на подобна санкция, имаща сериозни последствия за кредитодателя, не
би могло да се смята за пропорционално, когато липсващите данни по член 10, параграф 2
от Директивата са от такова естество, че не могат да засегнат способността на потребителя
да прецени обхвата на своето задължение (пар. 71 от Решението). С оглед на изложеното
съдът намира, че непосочването на начина, по който е изчислен ГПР съобразно единната
математическа формула по Приложение № 1, е от такова естество, че не може да засегне
способността на потребителя да прецени обхвата на своето задължение.
Доколкото в процесния договор размерът на ГПР е посочен в % по ясен и
недвусмислен начин, липсата на конкретни данни (съобразно Приложение № 1) не би могла
да попречи на потребителя да прецени обхвата на своето задължение
По отношение договора за застраховка на плащанията към договора за кредит:
Видно от договора за кредит в част „Условия по договора“/л.20/ е посочено, че
размерът на предоставения с този договор заем е равен на сумата посочена в поле „Общ
7
размер на кредита“, като размерът на кредита за покупка на застраховка „Защита на
плащанията“ ще бъде платен директно на застрахователния агент, като посочената сума в
поле „Застрахователна премия“ е разделена на брой вноски, съответстващи на посочения
брой вноски в поле „Брой погасителни вноски“ и е част от всяка погасителна вноска,
посочена в поле „Месечна погасителна вноска“.
Видно и от приложения сертификат № PLUS-15919814, застраховката е сключена с
кредитополучателя на 04.05.2018г. и гарантира плащанията по кредита при настъпили
покрити застрахователни рискове като смърт, злополука, инвалидизация и други като
ползващо се лице е финансовата институция. Това е типичен пример на нормативно уреден
застрахователен договор по чл. 383 от КЗ, с ползващо се лице застрахованият и финансовата
институция. Това, че сумата не е възложена за заплащане на кредитополучателя еднократно,
а е предвидено разсрочено връщане с всяка една от погасителните вноски не променя
гореизложеното. В конкретния случай застраховката е обявена като възможност
предварително от кредитодателя на потребителя, като процентно съотношение и като
стойност и е включена в ГПР съобразно приложения договор и приложения погасителен
план. С оглед съдържанието на застрахователния договор и застрахователния риск,
действително не е настъпило застрахователни събитие, за което застрахователят да е бил
уведомен от кредитополучателя и което да е покрито от застрахователния договор, поради
това той не е бил задействан. В контекста на изложеното съдът намира, че сключената
застраховка не съставлява забранена такса по смисъла на ЗПК и същата е дължима за
връщане към финансовата институция.
Тъй като крайните изводи на двете инстанции не съвпадат, а доводите на
жалбоподателя са основателни, обжалваното решение следва да се отмени и да бъде
постановено ново такова с което предявената претенция като доказана по своето основание
и размер да бъде изцяло уважена.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал.8 вр. ал.1 ГПК в тежест на
въззиваемияХ. СМ. Х. следва да се присъди сумата от 75лв.-разноски в заповедното
производство; сумата от 725лв.-разноски за първоинстанционното производство и сумата от
175лв.. представляващи сторените от въззивника разноски в настоящото производство.
Водим от всичко описано и направените правни изводи, БОС
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 260084/19.07.2021г., постановено по гр.д.№ 831/2020г. по
описа на Районен съд-Айтос, с която е отхвърлен искът на БНП Париба Пърсънъл Файненс
С.А.,Париж per.№ *********, чрез БHП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България,
ЕИК: *********, вписан в Търговския регисгьр при Агенцията no вписванията, със седалище
и адрес на управление: гр. София, ж.к. Младост 4, Бизнес Парк София, сгр. 14,
представлявано от Димитър Димитров — Заместник управител, чрез юрисконсулт Николета
Ангелова Матева по чл.422 ГПК против Х. СМ. Х. с ЕГН-********** от с. П., ул.О. П. №
**, бщ.Руен за сумата от 1061,62лв-главница, 71,27лв-възнаградителна лихва за периода от
01.03.2019г. до 05.09.2019г. и сумата от 64,54лв.-мораторна лихва за периода от 05.09.2019г.
до 27.05.2020г. произтичащи от Договор за отпускане на револвиращ потребителски кредит,
издаване и използване на кредитна карта № CARD-***/04.05.2018г., за което е издадена
Заповед № 149/02.06.2021г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по
ч.гр.д. № 329/2021г. по описа на AРС, като вместо него ПОСТАНОВИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение Х. СМ. Х. с ЕГН-********** от с.
П., ул.О. П. № **, бщ.Руен, че дължи на БHП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон
България, ЕИК: *********, вписан в Търговския регисгьр при Агенцията no вписванията,
със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. Младост 4, Бизнес Парк София, сгр. 14,
представлявано от Димитър Димитров — Заместник управител, чрез юрисконсулт Николета
8
Ангелова Матева за сумата от 1061,62лв-главница, 71,27лв-възнаградителна лихва за
периода от 01.03.2019г. до 05.09.2019г. и сумата от 64,54лв.-мораторна лихва за периода от
05.09.2019г. до 27.05.2020г. произтичащи от Договор за отпускане на револвиращ
потребителски кредит, издаване и използване на кредитна карта № CARD-***/04.05.2018г.,
за което е издадена Заповед № 149/02.06.2021г. за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 329/2021г. по описа на AРС.
ОСЪЖДА Х. СМ. Х. с ЕГН-********** от с. П., ул.О. П. № **, бщ.Руен да
заплати на БHП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България, ЕИК: *********, вписан в
Търговския регисгьр при Агенцията no вписванията, със седалище и адрес на управление:
гр. София, ж.к. Младост 4, Бизнес Парк София, сгр. 14, представлявано от Димитър
Димитров — Заместник управител, чрез юрисконсулт Николета Ангелова Матева сумата от
75лв.-разноски в заповедното производство; сумата от 725лв.-разноски за
първоинстанционното производство и сумата от 175лв.. представляващи сторените от
въззивника разноски в настоящото производство.
Решението не подлежи на обжалване на осн.чл.280, ал.3, т.1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9